Решение № 448 от 30.7.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 702/2023 г.

Предявени са искове, имащи за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, иск за обезщетение за имуществени вреди- с правна квалификация изведена от нормите на чл. от КЗ, както и иск / без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.513, ал.1, вр. с чл. 511, ал.1, т.1, чл.512 от КЗ. Ищецът М. Ю. М. чрез пълномощника си адвокат С. И. от ВТАК, твърди, че е пострадал на 05.08.2022 г. в с.П.К., Община П.К. на път I-5/ В.Т.- Р./ при пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача на лек автомобил „Ф.“, с рег.№ ••• във ФРГ- М. М. М., който не извършил правилно десен завой при навлизане по улица "В." в селото и се ударил в каменната ограда на ОУ „В.Л.“ и в резултат на удара първият, намирал се в автомобила получил многофрагментна фрактура в средна към дистална трета на диафизата на лява раменна кост. Проведено му е лечение в МБАЛ „С.“- гр.П. чрез наместване на костта с вътрешна фиксация. Образуваното по случая наказателно производство е приключило със споразумение, одобрено по НОХД № 1233/2023 г. на ВТРС. Вследствие на травматичното увреждане е преживял вредни последици, изразени във физически болки и душевни страдания, социално- битови неудобства, наложили ползване на помощ от неговите близки и нарушили нормалното му ежедневие. Извършил е и необходими разходи за лечението на обща стойност 2730 лева, представляващи претърпяна имуществена вреда. Във връзка с ползването на въпросния лек автомобил водачът е имал сключена с германския застраховател „ DEVK DLLGEMEINE VERSICHERUNGS-AG“ застраховка от системата „Зелена карта“, покриваща деликтната му отговорност за вреди, оформена с полица № 5513/107639063, валидна до 01.04.2026 г., чийто представител/ кореспондент за уреждане на претенциите в България е „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД. Предявена е писмена претенция до кореспондента за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но същият с писмо с изх.№ 610/16.08.2023 г. е отказал да я удовлетвори. Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Национално бюро на българските автомобилни застрахователи- гр.С. му заплати сумата 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, сумата 2730 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях, считано от датата на уведомяване на кореспондента за настъпването на застрахователното събитие до окончателното им изплащане, както и направените по производството разноски. В с.з. пълномощникът му поддържа предявените искове с дводи изложени в писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ответникът чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Х.“- гр.С., представлявано по делото от адвокат Т. Я. от САК първоначално оспорва допустимостта и основателността на исковете с възражения, основани на обстоятелствата, че регистрационната табела на моторното превозно средство, с което е причинено пътно- транспортното произшествие е невалидна и съответно следва да се отрече наличието на застрахователно правоотношение по повод на управлението му, тъй-като НББАЗ няма компетентност да изплаща обезщетение в случай на ПТП, причинено на територията на България, което не е застраховано и чието обичайно местопребиваване не е потвърдено от НБ на държава членка, т.е. случаят не попада в обхвата на чл.511 от КЗ; пострадалият ищец е причинил сам телесното увреждане като е опитал механично и с удар на лявата си ръка да отвори блокиралата задна лява врата, включително счупвайки с нея стъклото й, а евентуално е допринесъл за вредите си, тъй- като в положението си на пътник във въпросното МПС не е имал поставен обезопасителен колан/ чл.51, ал.2 от ЗЗД/; размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с изискването за определянето му по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД – твърдените по интензитет, както и период за възстановяване болки и страдания не съответстват на действителността; не е налице причинна връзка между разходите, представени като имуществени вреди и начина на настъпване на ПТП и полученото травматично увреждане; лихва за забава, би се дължала едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по претенцията, каквато претенция няма подадена до НББАЗ, поради което уведомяването е едва с подаването на исковата молба. Впоследствие заявява, че оттегля възражението си за недопустимост на исковете поради липса на покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, направено във връзка с твърдението, че въпросното МПС нямало валиден регистрационен, с което подразбираемо признава наличието на застрахователно правоотношение. Моли да бъдат отхвърлени с присъждане на направените по производството разноски с доводи, изложени в писмена защита. Встъпилият по делото по реда на чл. 218 от ГПК като помагач на НББАЗ германски застраховател Търговско дружество „D.“ Германия, гр.К., вписано в търговския регистър под № DE 811201404 със съдебен адрес: гр.С., ул.“Й.В. Г." чрез пълномощника си адвокат С. М. от САК оспорва основанието на исковете с възражение, че поради начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие / не е налице страничен удар/ травматичното увреждане на ищеца не е получено вследствие на удара на автомобила в оградата на училищния двор, а освен той е пътувал и без поставен обезопасителен колан. Привлеченият по реда на чл.219, ал.1 от ГПК помагач на ищеца - Гаранционен фонд- гр. София изразява становище за неоснователност на исковете /!?/. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи: Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на полученото от ищеца телесно увреждане с медико- биологичното му описание по- горе, произтеклите от него вредни последици от субективно естество, сключената с германския застраховател „ DEVK DLLGEMEINE VERSICHERUNGS-AG“ застраховка от системата „Зелена карта“, покриваща деликтната отговорност за вреди на водача на лек автомобил „Ф.“, с рег.№ ••• във ФРГ- М. М. М., оформена с полица № 5513/107639063, валидна до 01.04.2026 г., чийто представител/ кореспондент за уреждане на претенциите в България е „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД, предявената пред кореспондента писмена претенция за изплащане на обезщетение и отказа да бъде изплатено са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от писмените доказателства / Протокол от 29.08.2023 г. по НОХД № 1233/2023 г. на ВТРС, съдържащ определение по чл.382, ал.7 от НПК за одобряване на споразумение по чл.3881 от НПК; епикриза на МБАЛ „С.“ ЕООД П.- клиника по ортопедия и травматология от 12.08.2012 г.; 4 броя фактури от 04.08., 12.08.2022 г. на МБАЛ“ С.“ ЕООД-П.; писмо изх.№ 610/16.08.2023 г. в отговор на молба за изплащане на обезщетение; потвърждение на Националното бюро на Германия от 23.05.2024 г.; писмо на германския застраховател от 23.05.2024 г.; анекс към застрахователния сертификат към застраховка на МПС № 107639063 от 03.08.2022 г. в превод на български от немски език; молба за застраховка на МПС от 18.03.2022 г. и приложените към материалите на ДП № ЗМ-638/2022 г. на РУ В.Т.: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33/05.08.2022 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 05.08.2022 г. с фотоалбум /, показанията на свидетелите М. М. М./ водач на лекия автомобил/, А. Я. А./ очевидец и също пострадал при пътно- транспортното произшествие / и Ю. М. А. / баща на ищеца/, заключението на съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д.р Н. Г., както и заключението на съдебно- автотехническата експертиза на вещото лице С. С., поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства. Допуснатият от водача на лекия автомобил челен, ексцентричен по характер, удар в каменната ограда/ дувар/ на двора на училищната сграда в с.П.К. при движение в десен завой с несъобразена скорост / довело до загуба на устойчивост на автомобила и контрол върху управлението му/ е факт, който обективно разкрива правно оценъчното явление неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП. Това е така, защото обществения разум, въплътен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения/ удари, сблъсъци/ по пътищата между моторни превозни средства, моторни превозни средства и пътни съоръжения и други предмети и моторни превозни средства и хора, тъй-като те практически неминуемо довеждат до травми или смърт и/или повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП. Този факт по принцип съдържа логическата тежест на градиво/ основание / за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице. Нещо повече, деянието на лицето, чиято гражданска отговорност е била покрита от чуждестранния застраховател, изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда на ищеца, противоправният му характер/ неспазване на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП / и вината/ във формата на непредпазливост/ са установени с одобрено от наказателен съд споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, поради което гражданският съд, разглеждащ претенциите на пострадалия към ответника е дължимо обвързан с тяхното установяване, такова каквото е, без да има право да преразглежда тези въпроси – чл. 300 от ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 от НПК. С други думи, както е недопустимо да се преценява поведението на водача на лекия автомобил от гледна точка на обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването му е било извън неговите интелектуално-волеви способности / контрола на съзнанието/ и обективни възможности да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му, така и от гледна точка на поставената под съмнение и оспорена от ответника причинна връзка между удара на автомобила в оградата/ настъпил вследствие на нарушаването на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП/ и полученото травматично увреждане. Ако това би се допуснало, ще се стигне до един правно безразсъден резултат: отрицание на престъпното деяние от гражданския съд поради установяване на „грешка“ на наказателния съд при одобряване на споразумението. И извън гореказаното, съществуването на оспорената причинна връзка се подкрепя от заключенията на съдебно- автотехническата и медицинска експертизи: предвид характера на удара / челен ексцентричен/ върху тялото на пострадалия действат така наречените преносни инерционни сили / вж. схемата, поясненията и извода на л.11 от заключението на САЕ/, като при установената им посока и големина е било възможно да се осъществи контакт с голям интензитет на счупената лява мишнична кост над лакътя със стъклото на задната лява врата и лява средна колонка на автомобила или с друг твърд, тъп или тъпо- ръбест предмет от вътрешната й страна, предвид закономерността тялото да се придвижи по два вектора при завоя: един насочен напред и един страничен, от който е станало притискане наляво. Поради фактите, че за ползването на въпросното моторно превозно средство е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с посочения германски застраховател, имало е регистрация и обичайно се е намирало в Германия, която е държава –членка на системата „Зелена карта“и съответно националното й бюро на застрахователите членува в Съвета на бюрата, събитието е настъпило на територията на България, то в тежест на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, доколкото не е предявен иск срещу самия застраховател е вменено по силата на нормите на 513, ал.1, вр. с чл.511, ал.3, изр.1-во, вр. с ал.1, т.1 от КЗ задължението да заплати вместо него на извънсъдебно упражнилия пред кореспондента му за територията на РБ правото си на пострадал да получи плащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано: „... последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най- общо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др. Прекият вредоносен резултат от деликтното деяние на водача на лекия автомобил е засегнал правно защитимо идеално благо на пострадалия, наречено здраве, както във физическия/ физиологичния/, така и в душевния / по широк/ смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъС.ие на личността- болки и страдания /. Всички тези вредни последици от неимуществен характер следва да бъдат възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания /а трябва да има, за да се избегне субективния произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към друг и към цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това, което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост. Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на събитието/ 05.08.2022 г../ и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и услугите; характера и степента на полученото травматично увреждане/ многофрагментно счупване на лява мишнична кост/, наложило извършване на открито кръвно наместване и поставяне на метална остеосинтеза на костта; продължителността на оздравителния период- около 5-6 месеца; младата възраст на пострадалия по време на събитието / 16 години и половина/, която е улеснила възстановяването; липсата на остатъчни неблагоприятни последици/ усложнения/; неминуемото стресово преживяване на събитието; социално- битовите неудобства, както и казуистичната съдебната практика, приема, че размер от 25 000 лева на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е напълно съответен на справедливостта. За разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано. Дори и да пострадалият да е нямал поставен обезопасителен колан, което е логически по- вероятно обстоятелство / но все пак обстоятелство без сигурна опора в доказателствата/да е било така, доколкото повечето от возещите се на задните седалки на леките автомобили пътници нямат този навик/ особено младежите/, ако и да бе имал такъв, получаването на този вид травматично увреждане не би било предотвратено, защото триточковият асиметричен колан е отворен триъгълен колан откъм лявата страна на стоящия на задна лява седалка и е много ефективен напред, но не и когато се получи странично ляво движение на тялото, каквото е имало към момента на удара- заключението на вещото лице Н. Г. с обясненията дадени в съдебно заседание. Имуществената вреда е неблагоприятна пряка и непосредствена последица / вж. чл.51, ал.1, чл.82, ал.1 от ЗЗД/ от противоправно/ от деликт или договорно неизпълнение / и виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане на блага, които са предмет на абсолютни или относителни права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност, т.е. тя изразява разликата между съС.ието на имуществото преди и след факта, от който произлиза увреждането му. Правнозначимите и подлежащи на поправяне вреди биха се познали като една типична, нормално настъпваща и небходима/ закономерна/ неблагоприятна последица от дадено човешко противоправно действие или бездействие, носещо виновен характер. В случая активът на имуществото на пострадалия е намалял с необходимо присъщи с оглед характера и последиците на травматичното увреждане и доказани / с представените фактури и фискални бонове / парични разходи, свързани с лечението в общ размер на 2730 лева. Тяхната адекватна относимост и необходимост е несъмнена и подкрепена със заключението на съдебно- медицинската експертиза. Върху двете обезщетения за вреди / главни парични вземания и съответно насрещни задължения / претендираната „законна лихва“ / точното наименование на този вид произтичащо от закона добавъчно/ вторично вземане е обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.86, ал.1 ЗЗД/ подлежи на присъждане, считано от 23.11.2023 г. – денят, следващ този, в който е получена исковата молба/ изпълняваща функцията на покана/ и ответникът се счита изпаднал в забава. Правилото на чл. 496, ал.1 от КЗ, към което препраща нормата на чл.512, ал.1 от КЗ тук не може да се приложи, защото извънсъдебната претенция е предявена не срещу бюрото, а срещу кореспондента за България на германския застраховател и следователно ответникът няма как да се приеме, че е уведомен в по-ранен момент за претенцията. Няма твърдения и доказателства, че извънсъдебната писмена претенция е включвала и заплащане на лихвата за забава, представляваща добавъчен елемент към обезщетението за неимуществени вреди/ такова задължение по начало би се приело за възникнало в тежест на кореспондента на застрахователя по силата на правилото на чл. 493, ал.1, т.5 КЗ/, която делинквентът би дължал на пострадалия, по начало считано от непозволеното увреждане / чл.84, ал.3 ЗЗД/, но в тази законово регулирана материя- дължимо от по-късен момент: или от деня на уведомлението за събитието или на предявяване на претенцията, която от двете дати е по-ранна, съдът не може да я присъжда, считано от втората от тези две дати / не е ясно коя е тя, тъй-като няма представено писмено доказателство за нея./, както е поискано с оглед процесуалната пречка за допустимост, изведена от нормата на чл. 511, ал.3 от КЗ. Пълномощникът на ищеца е упражнил правото си по чл.38, ал.2 ЗА да иска присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по настоящото производство. От представения договор за правна защита и съдействие се вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице- чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Определено съвкупно съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т. 3, вр. с чл.2, ал.5 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чието прилагане следва от нормата на чл. 38, ал.2 ЗА, вземането възлиза на сумата от 3223 лева, съобразно уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 2442, 67 лева, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете. На основание чл. 78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на ВТОС сумата от 1109, 20 лева, представляваща следващата се държавна такса върху уважените искове, както и сумата 100 лева – разноски от бюджета на съда за вещо лице. Предвид гореизложеното, съдът