РЕШЕНИЕ

№ 23

гр. Кърджали, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140100472 по описа за 2024 година Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от В. А. Ч., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, общ. Кърджали, обл. Кърджали против ”ЗД ”БУЛ ИНС”" АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, район „Лозенец", бул. ”Джеймс Баучер" № 87, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2230 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на собствения на ищеца лек автомобил марка „П.“ модел „••“ с ДК номер № •••, причинени при ПТП настъпило на 11.04.2019 год. около 11.55 часа на паркинг находящ се в •••, причинено от водача С. М. М. при управление на МПС - лек автомобил марка „Т.” модел „•••“, с държавен контролен номер № •••, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата считано от уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие по реда на чл. 429, ал. 3 от Кодекс за застраховане - от 12.04.2019 год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат съображения, че на 11.04.2019 г. в ••• на паркинг находящ се пред блок ••• е настъпило ПТП при следния механизъм: лицето С. М. М. в качеството й на водач на лек автомобил марка и модел „Т. •••“, с рег. № •••, предприела маневра - движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което ударил намиращия се зад нея паркиран лек автомобил марка и модел „П. ••“ с рег. № •••. Сочи се, че между ищеца и водачът на другия автомобил е подписан двустранен протокол за ПТП, в който като виновен е отбелязан водачът на другия автомобил, а констатираните повреди по автомобила на ищеца са предната част на преден капак, предна решетка, предна броня и преден десен фар. Причинените имуществени вреди за закупуването на резервни части и отремонтиране на повредените части по автомобила ищецът оценява на 2230 лева.

Твърди, че на 12.04.2019 г. е уведомил застрахователя и е образувана щета № ••••••••••, като на същия ден е извършен опис на щета № 2/•••••••••• и № 5/••••••••••, в която са били описани причинените по автомобила щети. Посочва, че на 17.04.2019 г. е получил писмо от ответното застрахователно дружество, с което е бил уведомен, че му е отказано обезщетение за причинените имуществени вреди на процесното МПС. Навежда се, че по същия начин се е развила процедурата и по подаденото впоследствие на 19.04.2019 г. заявление за преразглеждане на застрахователната претенция, като на 25.04.2019 г. отново е бил получил отказ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се оспорва предявената претенция по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка и модел „Т. •••“, с рег. № •••. Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като се излагат съображения, че подписаният двустранен протокол не установява вината и противоправното деяние на водача на МПС „Т. •••“ и механизма на ПТП. Възразява се, че водачът на лек автомобил марка и модел „Т. •••“, с рег. № ••• не е реализирал виновно поведение по настъпване на ПТП. Възразява се и срещу размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск като същият е намален от сумата в размер на 2230 лева на сумата в размер на 2140, 93 лева.

С оглед събраните по делото доказателства съдът констатира следната фактическа обстановка:

От представеното по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 5-6/, се установява, че на 12.04.2019 г. и съответно на 19.04.2019 г. застрахователя е уведомен от ищцовата страна за настъпилото застрахователно събитие и е поискано да и бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

От представеното Свидетелство за регистрация на МПС - част I /л. 15/, се установява, че лек автомобил марка и модел марка „П.“ модел „••“ с ДК номер № •••, е собственост на ищеца, с дата на регистрация 02.02.2000 г. По делото не е спорно, че по отношение на лек автомобил марка и модел „Т. •••“, с рег. № ••• е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП - 11.04.2019 год.

Като писмено доказателство е прието уведомление за щета от 12.04.2019 г., от което се установява, че е налице увреждане на л. а. П., с рег. № •••, което е настъпило в резултат на ПТП с друг участник в •••, на паркинга пред ••••. От опис на щета № 2/•••••••••• от 12.04.2019 год.; опис на щета № 5/•••••••••• от 12.04.2019 год. е видно, че увредените детайли на л. а. “ П.“, с рег. № •••, са преден капак, предна решетка, облицовка пр. броня, фарове за мъгла.

По делото е разпитана свидетелката И.Ч., която потвърждава констатациите в подписания констативен протокол, че лек автомобил марка и модел „П.“ модел „••“ е бил ударен от съседката С., управляваща л. а. марка и модел „Т. •••“, вследствие на което на л. а. “ П.“ се е огънал предния капак, били нанесени щети по фара и на решетката под капака. Свидетелят сочи, че е заварила С. на мястото на ПТП, като същата е признала своята вина, а именно че ударът се е получил при маневра. Твърди, че е последвало позвъняване на телефон 112, с получени указания при взаимно съгласие да се попълни протокол, което било сторено от участниците в ПТП и подписано от тях, без възражения.

Съдът кредита показанията на свидетеля Ч., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

За установяване конкретния механизъм на ПТП, по делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж. В. Д., чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно, компетентно и подкрепено от останалия събран доказателствен материал. От заключението е установено, че на датата 11.04.2019 г., около 11: 55 часа съгласно изчертаната скица на произшествието в двустранния констативен протокол лек автомобил „П. ••“, с рег. № ••• е бил паркиран на паркинга пред •••, сьс задната част към блока. Лек автомобил „Т. •••", •••, управляван от водача С. М., при движение на заден ход е ударил паркирания лек автомобил марка „П.“, модел „••“, с ДК номер № •••. При така определената траектория на движение, автомобилът й е попаднал в габаритите на паркирания л.а. „П. ••“. Ударът между тях е бил със задната лява част на л. а. „Т. •••" в предната дясна част на л. а. „П. ••“, следствие на което са настъпили материални щети в лек автомобил марка „П.“, модел „••“, описани в констативния протокол за ПТП.

В заключението се посочва, че причината за настъпване на ПТП, са действията на водача на л. а. „Т. •••", ••• - С. М., която е допуснала автомобила й да навлезе в габаритите на паркирания л. а. „П. ••", с рег. № •••.

След изготвяне на заключението вещото лице в последното по делото о. с. з. по зададените от съда въпроси изрично маркира, че с оглед събраните доказателства за него фактическата обстановка е изяснена и не е нужен допълнителен разпит на свидетели, нито разпит на друг свидетел. Посочва, че това, което е изготвено в протокола се засича с това, което е по щетите.

Вещото лице посочва, че стойността на имуществените вреди по л. а. предмет на заключението, към датата на ПТП, с отчетено овехтяване е 1046, 45 лв., а без отчетено овехтяване е 2 140, 93 лв.

Не са налице данни, водачът на лек автомобил марка „П.“, модел „••“, с ДК номер № ••• да е допринесъл за настъпване на ПТП.

Уврежданията, които са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на застрахователя са в предната част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. При извършеният оглед от представител на застрахователя, същият е установил увреждания по следните детайли, като е посочил и начина им за възстановяване. Преден капак – подмяна и боя, предна решетка и фар десен – подмяна, облицовка на предна броня с отвори за фарове за мъгла - ремонт на степен 1 и боя. Описаните детайли се намират в предната част на автомобила и е възможно да се увредят вследствие на удара при описаният механизъм на ПТП и при последващите го измествания и деформации на детайли.

При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Районен съд Кърджали е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да заплати претендираното обезщетение.

В случая в производството по делото са представени застрахователни претенции от 12.04.2019 г. и съответно от 19.04.2019 г., с които е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, но и двете оставени без уважение. Предявената искова претенция е след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 11.04.2019 г., по отношение на лек автомобил марка и модел „Т. •••“, с рег. № •••, е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил „Т. •••“, е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в отклонение от правилото, установено в разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗДвП, установяваща, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, е управлявал лекия автомобил по начин, който не е бил безопасен.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че е налице настъпило застрахователно събитие на 11.04.2019 г., изразяващо се в реализиране на процесното ПТП, виновността на деликвента - водача на лек автомобил „Т. •••“ /Констативен протокол за ПТП, заключение на ВЛ по САТЕ/, както и вида на настъпилите вреди по увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП /опис на щета, заключение на ВЛ по САТЕ/.

Следователно деянието на водача на автомобила „Т. •••“ е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Последният не е оспорил приетия като писмено доказателство констативен протокол. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му. В случай, че не го направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на двустранния констативен протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на ВКС и др. В този смисъл съставеният и подписан от двамата участници в ПТП и приложен по делото констативен протокол за ПТП, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водача на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка “ГО“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на застрахователя. Да се приеме противното, респективно да се отрече доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП, означава да се допусне заобикаляне на разпоредбата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП вр. с чл. 125а, ал. 1 от ЗДвП изискваща при разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да се състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен от служителите на службите за контрол на МВР, след посещение на място. Ето защо следва извода, че двустранният констативен протокол за ПТП е годно доказателство за установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е вината за настъпването му. В конкретния случай от протокола за ПТП и заключението на ВЛ по САТЕ се установява, че вината е за управлявания лек автомобил „Т. •••“.

В резултат на виновно осъщественото от водача на лек автомобил „Т. •••“ пътно-транспортно произшествие, моторното превозно средство на ищеца е увредено. Вида на вредите съдът приема, че е определен с двата съставени от застрахователя описи по процесната щета и САТЕ.

Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество. Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по цените, за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и мн. други/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице. За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

С оглед гореизложеното и при съобразяване на заключението дадено от вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която настоящата инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността за обезщетяване е в размер на 2 140.93 лв. Съдът намира именно посочената сума за релевантна, доколкото същата представлява възстановителната стойност за отремонтиране на автомобила. В тази насока, съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г., по описа на ВКС, I т. о.; Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 141/ 18.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 1678 11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о.).

С оглед изложеното, несъмнено се установи, че причинените имуществени вреди на ищеца, вследствие на настъпилото ПТП възлизат на сумата в размер на 2140.93 лв.. Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск, с правно основание чл. 432 КЗ, се явява основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер.

По отношение предявената искова претенция с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ:

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гр. о.", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция. В този смисъл решение № 50073/20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г., 1-во т. о. на ВКС, решение № 50010 от 05.04.2024 г. по т. д. № 1920/2022 г. на 2, т. о., Решение № 50135 от 11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г. на 1, т. о. и др. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. По делото се установява, че ищецът е подал уведомление до застрахователя на 12.04.2019 г. и на 19.04.2019 г. Основния елемент от упражнената защита по същество от ответника срещу предявените искове е отправеното по делото правопогасяващо възражение по отношение заявените за защита по исков ред субективни права в исковата молба, като погасени по давност. Това възражение е неоснователно. Чл. 378, ал. 2 КЗ изрично указва, че правата и задълженията по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" се погасяват с 5- годишна давност, считано от датата на реализиране на застрахователното събитие, като цитираният срок спира да тече към момента на иницииране на производството пред застрахователя за изплащане на обезщетение до приключването му с крайно произнасяне от застрахователя, съобразно чл. 378, ал. 9 КЗ. Застрахователното събитие е настъпило на 11.04.2019 г., от когато е започнала да тече давността. На основание чл. 378, ал. 9 от КЗ тя е спряла да тече от датата на предявяване на застрахователната претенция, а именно 12.04.2019 г., до произнасянето на ответника - 17.04.2019 г. Считано от 17.04.2019 г. е продължил да тече и е спрял да тече отново на 19.04.2019 г. – при подаване на заявление за преразглеждане на претенцията до 25.04.2019 г., когато отново на ищеца е отказано заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди. Следва да бъде отчетено и че на 13.03.2020 г. течението на срока отново е спряно с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Спрелите да текат срокове по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето в "Държавен вестник" или от 20.05.2020 г. При спирането изтеклият до момента на спирането период от време се взема предвид, а след отпадане на обстоятелствата, предизвикали спирането, давностният срок продължава да тече и се събира със срока, който е изтекъл до момента на спирането. Към датата на подаване на исковата молба - 11.04.2024 г., след извършване на аритметично изчисление се констатира, че 5-годишният давностен срок за процесните вземания не е изтекъл, което обосновава извод за неоснователност на релевираното от застрахователя възражение.

На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава. Застрахователят е уведомен за първи път за застрахователното събитие на 12.04.2019 г. с предявяване на застрахователната претенция от ищеца като увредено лице, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди, считано от този ден до окончателното плащане. Ответникът обаче прави възражение за погасителна давност, което покрива и това акцесорно вземане, което възражение съдът намира за частично основателно. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 378, ал. 8 КЗ. Ето защо съдът намира, че това вземане е погасено за периода от падежа му на 12.04.2019 г. до 10.04.2021 г. вкл. (три години преди подаване на исковата молба на 11.04.2024 г.) По тези съображения законна лихва следва да бъде присъдена за периода от 11.04.2021 г. до окончателното й плащане, а претенцията за заплащане на такава от датата на уведомяването на застрахователя - 12.04.2019 г. до 10.04.2021 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора, правно на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК възниква в полза на ищеца. Доказателства за такива са представени за сумата в размер на 89, 20 лева - заплатена държавна такса; 300, 00 лева - депозит по допуснатата САТЕ и 550, 00 лв. – адвокатско възнаграждение. От страна на ответникя е сторено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С -438/22 на СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага, но според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В случая претендираното и изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 550, 00 лв., което съдът не счита за прекомерно, поради което следва да се уважи в пълен размер. В тази връзка съдът съобрази вида на предявения иск, броя на съдебните заседания (пет о. с. з.), извършените действия от процесуалния представител на ищеца, поради което претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца не е завишено. С оглед изложеното следва ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 939, 20 лева, разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, Съдът