Решение № 75 от 8.12.2023 г. на Районен съд - Свищов по дело № 69/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба срещу наказателно постановление № 0400000566/21.02.2023г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Велико Търново. Жалбоподателят ••••• - Вардим“ АД, представлявано от С.Д., чрез адв. Г. Г. от ПАК обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.160, ал.2 от Закона за защита на растенията му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000, 00 лева за нарушение на чл. 47, ал. 1 от Закон за защита на растенията вр. чл. 16, т. 2 и т. 4 от Наредба №3 от 31.07.2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита. Счита, че същото е неправилно издадено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. На първо място излага, че на административно наказващия орган било известно, че в базата на дружеството жалбоподател в ••••• извършвали дейност и други търговски дружества, свързани с жалбоподателя ( двете търговски дружества ••••• били свързани лица). Било му известно и обстоятелството, че жалбоподателя допуска достъп и на всички останали земеделски производители и търговски дружества от групата, включително било факт и обстоятелството, че има и такива които са със същото седалище и адрес на управление. В тази връзка заявява, че не било установено чия собственост са тези препарати. На следващо място излага, че видно от мястото на разполагане на проверяваните препарати, тяхното количество, съответно дейностите които се извършват с тях към момента на проверката, предполага тяхното преместване и подреждане в регистрираните за това складове. Тази дейност не било възможно да бъде осъществена с еднократни действия, а изисквала значителен период от време за доставката, разпределението и подреждането на препаратите в съответните складови помещения. Счита, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита. Така, при съставяне на АУАН не е присъствал представител на дружеството. Освен това в АУАН било посочено, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да е описана фактическата обстановка по връчване на покана за съставяне на АУАН. По този начин не ставало ясно на кого и при какви обстоятелства е връчена покана. Дружеството жалбоподател заявява, че не е уведомено в предвидения от ЗАНН ред за съставяне на АУАН, за да може да направи съответните възражения в определения от закона тридневен срок. Счита, че на осн. чл. 40, ал. 3 от ЗАНН следвало задължително да бъде посочено в какво качество са лицата, вписани като свидетели – такива, присъствали на установяване на нарушението или такива на съставяне на АУАН. От съдържанието на Констативен протокол №2889 от 04.07.2022год. и Заповед № 11-1486 от 04.07.2022 год. на Изпълнителния директор на БАБХ гр.София било видно, че посочените като свидетели лица в съставения АУАН не са присъствали при извършваната проверка. С оглед на горното счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени. В съдебно заседание редовно призован, се представлява от адв. Г. Г., който поддържа депозираната жалба, както и развива подробни съображения. Наказващият орган – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново, редовно призован се представлява от адв. Е. Н.. Същата оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага, че препаратите, предмет на сдЕ.та, са открити в базата в •••••, по тази причина проверката е извършена там, констатациите са направени там от съответните служители, поради което намира за несъстоятелни възраженията в тази насока. Твърди, че процесното НП отговоря на всички изисквания, визирани в чл. 57 от ЗАНН, не страда от пороци и същото било връчено по надлежния ред, поради което моли съда да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: В началото на м. юли 2022г. на служители на Българска агенция по безопасност на храните било наредено устно от тогавашния Заместник изпълнителен директор на БАХБ да извършат проверка в база на •••••, находяща се в •••••, местност ••••• за наличието и съхранението на препарати за растителна защита. В изпълнение на това нареждане на 02.07.2022г. служители на БАХБ отишли на място в базата в •••••, представили се и влезли на територията на дружеството като започнали проверка за правилно съхранение на препарати за растителна защита. Първоначално в проверката участвали и служители на МВР. Впоследствие проверката продължила няколко дни, тъй като на територията на дружество имало много сгради, в които се съхранявали препарати за растителна защита. По време на проверката на работниците не било позволявано да влизат в базата и да извършват нормалния работен процес. На 04.07.2022 г. (в този ден проверката все още продължавала), на основание вече издадена писмена Заповед РД 11-1486/04.07.2022 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, служителите на агенцията, сред които и свидетелите С. Б., В. М. и И. И. – главни инспектори в Отдел “Растителна защита“ в ОДБХ-Велико Търново, продължили проверката си в базата в м. ••••• в •••••. При проверката на тази дата те констатирали, че на посоченото място се съхраняват на открито на плаца пред склад номер V, продукти за растителна защита, които продукти установили по вид и количество. Констатациите от проверката били описани в Констативен протокол №2889/04.07.2022 г., като сред изброените от св. С. Б. ПРЗ са: Раундъп класик про, 48 палета по 620 литра, Глифон 20 палета по 600 литра, Наса ТАФ, 58 бидона по 200 литра, Бузин, 76 туби по 25 кг. Всъщност свидетелите били забелязали тези продукти още при първоначалното си влизане в влизане в базата, като в констативен протокол от 03.07.2022г. св. Б. отбелязал, че „на плаца се съхраняват (на открито) Раундъп, Глифон, Наса и Бузин в големи количества“. Тъй като проверката била обемна и продължителна, в по-късен момент след извършването й и след анализ на резултатите от нея, св. С. Б. приел, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 16, т. 2 и т. 4 от Наредба №3 от 31.07.2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита и в тази връзка поканил на 27.09.2022г. представляващия дружеството в сградата ОДБХ- Велико Търново, където да бъде съставен АУАН. Поканата с изх. №927/14.09.2022г. била изпратена от служители на административно наказващия орган на 15.09.2022г. и била получена отново от Г.Ф. на адреса на управление на •••••. На 27.09.2022г. св. С. Б. съставил АУАН №0000026, в отсъствие на представител на дружеството жалбоподател. В него посочил, че на основание Заповед 11-1486 /04.07.2022 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, гр. София на 04.07.2022 г е извършена проверка на място в базата на •••••, в •••••, община Свищов, местност •••••, която е описана с протокол №2889/04.07.2022 г. на ОДБХ - В. Търново. Посочил, че при проверката се установило, че в базата на •••••, намираща се в •••••, местност ••••• се съхраняват продукти за растителна защита – Глифон 360 CЛ, 20 палета по 600 литра с общо количество от 12000 литра, Наса ТАФ, 58 бидона по 200 литра с общо количество от 11600 литра, Бузин 70 ВГ, 76 торби по 25 килограма с общо количества от 1900 кг. и Раундъп класик про, 48 палета по 620 литра с общо количество от 29760 литра. Посочил още, че описаните продукти не се съхраняват в склад за ПРЗ, а са на открито на плаца пред склад номер V в базата. Посочил, че дружеството жалбоподател е регистрирано като търговец на ПРЗ, за което притежава удостоверение за търговия с ПРЗ №00222/23.06.2015г. на ОДБХ Велико Търново и като земеделски производител в ОД Земеделие Велико Търново. Във връзка с това притежава склад за съхранение на ПРЗ при търговия с ПРЗ и складови помещения за съхранение на ПРЗ при земеделски стопани. Приел, че на тази дата фирма ••••• е постъпила недобросъвестно и виновно, като не е съхранила ПРЗ на правилното място, регламентирано в чл. 16, т. 2 и т. 4 от Наредба №3 от 31.07.2017 г., като в конкретния случай те не били съхранявани нито в складове за търговия на ПРЗ, нито в складове за съхранение при земеделски производител. Посочил, че нарушението е извършено за първи път. Актът бил предявен на Виолета Тодорова Борисова – главен счетоводител на дружеството жалбоподател на 14.12.2023г. При връчването на АУАН, представителят не направил възражения. Въз основа на констатациите в АУАН и събраните по административната преписка доказателства, на 21.02.2023г Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново издал процесното наказателно постановление № 0400000566/21.02.2023г., чието съдържание възпроизвежда съдържанието на АУАН. Квалифицирал нарушението като такова по чл. 47, ал. 1 от Закон за защита на растенията вр. чл. 16, т. 2 и т. 4 от Наредба №3 от 31.07.2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита. На основание чл.161, ал.2 от ЗЗР на ••••• наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева. Посочил, че нарушението е извършено за първи път. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 07.03.2023г. с писмо с обратна разписка, получена отново от Г.Ф., който подал настоящата жалба до РС Свищов на 20.03.2023г. Представена по делото е и длъжностна характеристика на длъжността „главен инспектор“ в ОДБХ гр. Велико Търново, видно от която е, че лицата назначени на тази длъжност имат правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения. Представена по делото е и длъжностна характеристика на наказващия орган – Директора на ОДБХ, видно от която същият разполага с правомощие да издава НП. Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите С. Б., В. М., И. И. и И. Ц.. Съдът ги кредитира изцяло като логични, непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства по делото. Свидетелите – служители на БАХБ обясниха, че на основание писмена заповед на Изпълнителния директор на БАБХ била извършена проверка в складовата база на •••••“ в ••••• за наличието и съхранението на продукти за растителна защита торове. В хода на проверка били открити големи количества ПРЗ. Резултатите от проверката проверката, която продължила няколко дни били отбелязани в констативен протокол от 04.07.2022г. По делото беше и разпитан, свидетел воден от дружеството жалбоподател И. Ц. – работник в ••••• Вардим“ АД, който потвърди, че служители на наказващия орган първоначално съвместно със служители и на МВР, са извършили проверка, която продължила няколко дни от 02.07. – събота до вторник, в базата им в ••••• като блокирали работния процес, а тогава бил активния процес на пръскане на земеделската земя, най-вече царевицата и такава, която тепърва ще се засажда. Същият потвърди, че описаното в констативните протоколи отговаря на действителността, като същият следил за количествата. Свидетелят потвърди, че служителите на БАХБ са обикаляли навсякъде, вземали проби и проверявали какво се съхранява в складовете в базата. Конкретно за препаратите растителна защита заяви, че някои от тях били подготвяни за работа. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Приети като доказателства по делото са приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства: НП № 0400000566/21.02.2023 г. на ОДБХ – Велико Търново; АУАН № 0000026/27.09.2022 г., Констативен протокол № 0002889/04.07.2022 г. на ОДБХ – Велико Търново, Констативен протокол № 0002890/05.07.2022 г. на ОДБХ – Велико Търново, Заповед № РД 11- 1486/04.07.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, покана изх. № 927/14.09.2022 г. и известие за доставяне; писмо вх. № 241/01.03.2023 г. и известие за доставяне; пощенски плик; известие за доставяне; Констативен протокол № 0002815/03.07.2022 г. в 0: 13 часа; заверени копия на длъжностна характеристика на актосъставителя С. Б. и длъжностна характеристика на директора на ОДБХ – Велико Търново. От така събраните и кредитирани доказателства съдът направи фактическите си изводи по делото, като съществен спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Досежно възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на жалбоподателя, съдът намира следното: Видно от АУАН е посочено, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Последната норма предвижда, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. От събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания на св. В. М. се установява, че жалбоподателят е бил поканен с покана с изх. №927/14.09.2022г. да се яви на 27.09.2022г. в ОБДХ – гр. Велико Търново от 9 ч. до 11, 30 ч. или от 13 ч. до 17 ч. в офиса на дирекцията в •••••, за да бъде съставен АУАН в негово присъствие и да му бъде връчен. Поканата е получена от Г.Ф. на 19.09.2022 г. на седалището и адреса на дружеството. Това лице е получило както и процесното НП, като по последното дружеството е подало жалба и е образувано настоящото производство. Съдът намира, че поканата за съставяне на АУАН е надлежно връчена съгласно чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 180, ал. 5-7 от НПК. Това е така, защото връчването на призовките, съобщенията и книжата юридически лица (ЮЛ) става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжа (чл. 180, ал. 5 от НПК), което ги приема със задължение да ги предаде на адресата им (чл. 180, ал. 6 от НПК), като връчителя отбелязва в разписката качеството, в което приема книжата за друг (чл. 180, ал. 7 от НПК). В случая поканата за съставяне на АУАН е връчена на ••••• чрез Г.Ф. срещу задължение на последната да предаде поканата на принципала на дружеството. Макар да не е посочена длъжността на това лице, неизпълнението на това задължение не се отразява на връчването по смисъла на процесуалния закон, но би могло да влече материална (дисциплинарна) отговорност на Ф.. По същите съображения съдът приема, че е връчено и процесното наказателно постановление. На следващо място възражението, че бил нарушен чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставянето на АУАН, т.к. в АУАН не било отбелязано в какво качество са лицата вписани като свидетели – такива, присъствали на установяване на нарушението или такива на съставяне на АУАН, съдът намира за неоснователно. Свидетелите В. М. и И. И. сами заявяват при разпита им, че са присъствали при констатиране на нарушението. В тази връзка неоснователно е възражението за нарушение на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, вр. ал. 5. В АУАН не е посочено, че същият е съставен в отсъствие на свидетели, а дори е уточнено, че е издаден на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Неоснователно е възражението, че АУАН не е връчен по предвидения в закона ред. АУАН е бил връчен на В.Б. – главен счетоводител на дружеството. Нормативната уредба на института на предявяване на АУАН и връчване на препис от него - чл. 43, ал. 1 - 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта другиму. При препращането от чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180, ал. 2 и 3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. Следва, че връчването на съставения акт на пълномощника на нарушителя е законосъобразно и в административнонаказателното производство не е допуснато соченото процесуално нарушение. Административнонаказващия е съобразил нормата на чл. 52, ал. 4 и следващите от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката е проверил акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост като обективно е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност. След като е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства административнонаказващия е преценил, че няма основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР не изисква настъпването на вредоносни последици, поради което са приели, че нарушението няма белезите на маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По същество съдът намира нарушението за доказано безспорно. Разпоредбата на чл. 47 от ЗЗР предвижда продуктите за растителна защита да се произвеждат, пускат на пазара, търгуват, преопаковат, транспортират и съхраняват при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. Съответно чл. 16 от Наредба № 3/31.07.2017 г., предвижда продуктите за растителна защита да се съхраняват във: складове на производители на ПРЗ; складове на селскостопански аптеки и складове за търговия на ПРЗ; складове на обекти за преопаковане на ПРЗ; складове за съхранение на ПРЗ при земеделския стопанин. В настоящия случай вмененото на жалбоподателя нарушение е за липсата на съхранение на ПРЗ - Глифон 360 CЛ, Наса ТАФ, Бузин 70 ВГ и Раундъп класик про в складово помещение. Не се спори от страните, че в случая ••••• – Вардим“ АД е регистриран търговец на ПРЗ, за което притежава удостоверение за търговия с ПРЗ № 0022/23.06.2015г. на ОДБХ Велико Търново и е земеделски производител в ОД „Земеделие“ -Велико Търново, поради което притежава склад за търговия на ПРЗ и склад за съхранение на ПРЗ при земеделския стопанин. По силата на чл. 16 от цитираната наредба дружеството жалбоподател е следвало да съхранява всички свои ПРЗ в складовете си. Като не е сторило това, на 04.07.2022г. дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 47 от ЗЗР и съответната препраща императивна норма на чл.16, т.2 и т.4 от Наредба № 3/31.07.2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита, издадена от Министъра на земеделието, храните и горите. Възражението на дружеството жалбоподател, че установените на открито количества ПРЗ, предмет на вмененото нарушение са били подготвени за работа, съдът приема за неоснователно. Количеството на оставените на плаца продукти за растителна защита е значително, като жалбоподателя нито посочи, нито представи доказателства в периода на проверката какви площи обработва и какви растения отглежда на тези площи, с оглед преценка от експерт в областта на земеделието да посочи за конкретния период, съответната култура нуждае ли се от третиране с един от процесните препарати и в какво количество за конкретната площ. Поради това съдът намира, че вмененото нарушение е доказано. Правилно и законосъобразно, в съответствие с нормативните актове, е направена правната квалификация на деянието. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на минимално предвидената в чл. 161, ал. 2 от ЗЗР в размер на 1 000 лв., която норма е приложима за нарушения по чл.47 от същия закон извършени от юридически лица. Поради изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски по реда на чл.63д от ЗАНН. В настоящия случай, същият е представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатен хонорар в размер на 600, 00 лева, с вкл. ДДС. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно ал.2 на чл.63д, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В конкретния случай се касае за наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., съответно минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната по-горе наредба, е в размер на 300 лв., поради което при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., се явява прекомерно и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, на наказващия орган следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за тази съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН, съдът