Решение № 588 от 25.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5784/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. Образувано е по жалба на адвокат И. А., служебно назначен защитник на осъденият А. М. А., срещу определение от 29.08.2024 г. постановено по нчд № 8912/2024 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с което наложените до момента наказания на осъдения А., по отделните наказателни производства, са групирани в две групи, както и в частта, в която определеното на осъдения А., по втората група, едно общо най-тежко наказание е увеличено с 1 /една/ година на основание чл. 24 НК. В жалбата се релевират подробни доводи на несъгласие с първоинстанционният акт. Жалбоподателят твърди, че протоколното определение е неправилно затова, защото в първата група от наказания не е включено наложеното на осъдения А., с присъда по нд № 202/2016 г. по описа на РС Билефелд, ФРГ, наказание „лишаване от свобода“. Посочва се, че тази присъда е била групирана вече, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, с определение от 20.09.2021 г., постановено по нчд № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО 14 състав и наказанието по тази група е изтърпяно ефективно от осъдения А. на 10.11.2021 г. На следващо място жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното определение и в частта, в която първият съд е приложил разпоредбата на чл. 24 НК и е увеличил определеното едно общо най-тежко наказание на осъдения А. по втората група от наказания. В заключение се моли да бъде отменено определението на първия съд и вместо него постановено друго такова, с което наложеното на осъдения А. наказание по нд № 202/2016 г. по описа на РС Билефелд, ФРГ се кумулира към формираната първа група, т.к. същото вече е било предмет на групиране и е изтърпяно. Моли се да не бъде прилагана разпоредбата на чл. 24 НК към формираната втора група от наказания. С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото следва да бъде изискана информация от СГП, от която да е видно, било ли е предмет на разглеждане по реда на чл. 457 НПК или чл. 463 НПК наказателното производство по нд № 202/2016 г. по описа на РС Билефелд, ФРГ и в случай, че същото е било предмет на разглеждане по някой от посочените процесуални разпоредби, е изискал да се приложат към отговора съответните актове, постановени от български съдебен орган. Въззивният съд е изискал още: нчд № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО 14 състав, приключило с протоколно определение на 20.09.2021 г., ведно със заверен препис на последното; актуална справка за съдимост и бюлетини за осъждане на осъдения А., както и такива от Министерство на правосъдието, касаещи наложени наказания по приключили наказателни производства по отношение на осъдения извън Република България. По делото пред въззивната инстанция са прочетени и приети следните писмени доказателства – справка за съдимост за осъдения А. М. А. и Бюлетини за осъжданията към нея; справка от 18.10.2024 г. на Министерство на правосъдието, Европейска информационна система за съдимост (ECRIS); писмо с вх. № 111689 от 16.10.2024 г. на СГП; писмо с вх. № 112016 от 17.10.2024 г. на СГП; писмо с вх.№ 11968 от 17.10.2024 г. на СГП и писмо с вх. № 112969 от 18.10.2024 г. на СГП, материали по НОХД № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 състав; постановление от 21.01.2025 г. с вх. № 7143/21.01.2025 г.; писмо от 28.01.2025 г. на ГДИН, Затвора-София; писмо от 14.01.2025 г. на Федерален централен регистър на Федерална Република Германия, ведно с приложени към него писмени документи, в превод на български език и писмо от 31.01.2025 г. на водещ главен прокурор при Прокуратура Билефелд, ФРГ, ведно с приложени писмени документи, в превод на български език; ЕЗА от 16.02.2018 г., издадена от прокурор при СРП по пр.пр. № П-1075/2016 г. по отношение на осъденият А. М. А.; писмени документи, постъпили по делото чрез Националното бюро на България в ЕВРОДЖЪСТ, изходящи от германски съдебен орган, в превод на български език. В хода на съдебното производство пред въззивния съд, защитникът на осъдения А., в лицето на адвокат И. А., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Моли да се извърши групиране на наложените на осъдения А. А. наказания по най-благоприятния за него начин. Счита, че двете присъди на германския съд въпреки, че не са минали процедура по екзекватура, ако е допустимо, то моли да бъдат групирани. Посочва, че доколкото едната вече е била предмет на предходно групиране и това наказание е изтърпяно от осъдения А. А., то няма пречка да бъде групирана. Доколкото по отношение на втората присъда е приложен § 456а, ал. 2 от НК на Федерална Република Германия счита, че тези две присъди, ако бъдат групирани, то следва да бъдат групирани към първата група наказания, които вече са изтърпени от него така, че да не се налага същите да бъдат търпени отново. По отношение на втората група наказания, моли да не се прилага чл. 24 НК считайки, че целта на наказанието би била постигната и без прилагането на чл. 24 НК. Прокурорът при Софийска градска прокуратура моли съда да остави без уважение депозираната жалба, като неоснователна. Счита, че от изисканите от ФРГ и приложени по делото документи е видно, че наказанията наложени на осъдения А. по посочените присъди, постановени от съд във ФРГ са частично изтърпени и има остатък за изтърпяване по тях, който следва да бъде доизтърпян от осъдения, поради което намира, че същите не могат да бъдат включени в групите и да бъдат кумулирани по искания от осъденото лице начин. Намира, че правилно СРС е групирал наложените на осъдения А. наказания и правилно е приложил чл. 24 НК, поради което пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Осъденият А. А. поддържа казаното от своя защитник. Заявява, че е изтърпял една присъда с едно завишение от СРС, в която му е била включена немската присъда. Твърди, че до момента е изтърпял и другите присъди и вече не знае какво търпи. Посочва, че го е срам от себе си от всичко това, което се случва, защото е 40 годишен. Сочи, че последното за което е осъден е пак за хранителни продукти и не е супер крадец или да разбива нещо. В предоставената му на основание чл. 333, ал. 2 НПК последна дума, осъденият А. моли да бъде отменено завишението или съда да приеме завишението, което предлага прокуратурата от 4 месеца, а да не е една година. Моли да се уважи искането на прокурора от СРП, а не решението на първия съд, така и трите страни да са добре. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното пред него определение, изложеното във въззивната частна жалба, както и доводите и възраженията, направени от страните в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмЯ., поради следните съображения: Въззивният съд намира, че обжалваното пред него определение на Софийски районен съд е постановено в съответствие с императивните законови разпоредби и напълно се солидаризира с мотивите на контролираната съдебна инстанция, която е групирала в две групи, приключилите с влезли в законна сила по отношение на осъдения А., наказателни производства и по всяка една от тях е определил на същия, при условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, едно общо най-тежко наказание, което следва да изтърпи. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и предвид данните изхождащи от справката за съдимост и бюлетините за осъждане на осъдения А., въззивният съд констатира, че първият съд правилно е приложил материалния закон като при условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е включил в първата група от престъпления тези, които са извършени от осъдения А. и за които е бил признат за виновен и осъден, с влезли в сила съдебни актове, както следва, а именно: по НОХД № 17882/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав; по НОХД № 20982/2015 г. по описа на СРС, НО, 16 състав; по НОХД № 9125/2016 г., по описа на СРС, НО, 115 състав; по НОХД № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 състав и НОХД № 2469/2022 г. по описа на СГС, НО, 8 състав. Това е така, защото при съпоставката на датите на извършване на деянията и датите на влизане в сила на съдебните актове по посочените по-горе наказателни производства е видно, че всяко едно от престъпленията е извършено преди да има влязла в сила, за което и да е от тях, поради което и същите се намират в реална помежду си съвкупност, поради което правилно и законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и на осъдения А. е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години или това, което му е наложено по НОХД 9125/2016 г. по описа на СРС, НО, 115 състав. Правилно и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, първият съд е определил и първоначалният режим, при който осъдения А. следва да изтърпи така определеното му по първата формирана група едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, а именно „строг“. В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК правилно първоинстанционният съд е приспаднал от определения размер на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и времето, през което осъденият А. А. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по всяко от едно от наказателните производства, включени в първата формирана група. Правилно и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 59 НК, първият съд е зачел времето, през което осъденият А. А. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, по всяко едно от посочените наказателни производства, включени в първата формирана група. Въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, от страна на първия съд, и при формираната от него втора група от престъпления, в която са включени осъжданията на осъдения А. А., приключили с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 3309/2022 г. по описа на СРС, НО, 20 състав; по НОХД № 3655/2023 г. по описа на СГС, НО, 2 състав; по НОХД № 3888/2023 г. по описа на СГС, НО, 31 състав и по НОХД № 5029/2023 г. по описа на СРС, НО, 9 състав. Това е така, защото контролираният съд правилно е съобразил датите на извършване на деянията по посочените четири приключили наказателни производства и ги е съпоставил с датите на влизане в сила на съдебния акт по всяко едно от тях и е определил на осъдения А. едно общо най-тежко наказание при условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, което същия следва да изтърпи, а именно най-тежкото наложено му измежду групираните наказателни производства каквито са наказанията „лишаване от свобода“ в размер на две години по НОХД № 3655/2023 г. по описа на СГС, НО, 2 състав и по НОХД № 3888/2023 г. по описа на СГС, НО, 31 състав. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, първият съд е определил и режимът за изтърпяване на така определеното едно общо най- тежко наказание по втората формирана група от престъпления, а именно „строг“. Въззивният съд не намери основания за отмЯ. или изменение на обжалваното първоинстанционно определение и в частта, в която първия съд е уважил искането на прокурора при СРП и приложил спрямо осъдения А. материално правната норма на чл. 24 НК, свързана с увеличаване на наложен на осъденото лице едно общо най-тежко наказание по втората формирана съвкупност. Това е така, защото видно от приложените и приети по делото, като писмени доказателства, справка за съдимост и бюлетини за осъждане на територията на Република България за осъдения А., както и справка от Министерство на правосъдието, Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) за осъжданията му извън Република България е, че същият е лице с изключително обременено съдебно минало. При това положение осъденият А. обективно се определя като лице с трайно установени престъпни навици, защото в Република България е осъждан общо 22 пъти, като голямата част от престъпленията, за които е осъден, са извършени от него при условията на опА. рецидив на чл. 29, б. „а“ и б. „б“ НК. Преобладаващата част от наказанията „лишаване от свобода“, които са му наложени за извършените от него престъпления, за които е признат за виновен и осъден, осъденият А. е изтърпял ефективно, в условията на местата за лишаване от свобода, но въпреки това с така наложените му и ефективно изтърпени наказания не са постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК и по специално индивидуалната цел на наказанието, а именно да се възпре от извършване на престъпления, като се поправи и превъзпита. Освен това, както правилно е отчел първоинстанционният съд, от справката за съдимост на осъдения А. се установява, че същият не е извършвал престъпления единствено по време на изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“ и в момента, в който е бил освободен, престъпната му дейност в много кратки срокове е била възобновявана. Съобразявайки правната квалификация на престъпленията, за които осъденият А. е бил наказателно санкциониран по отделните наказателни производства, включени във втората съвкупност е видно, че престъпната му деятелност е изключително разнообразна, т.к. освен извършените от него множество престъпления, свързани с кражби на движими вещи, при които макар отнетите противозаконно чужди движими вещи да не са на висока стойност, то въззивният съд, подобно на първоинстанционният не може да не отчете обстоятелството, че осъденият А. е осъждан и за други престъпления, а именно грабежи и за държане на високорискови наркотични вещества, които данни обуславят извод за необходимостта от упражнено спрямо А. въздействие с по-сериозна държавна наказателна принуда, която да неутрализира възможността от извършване на нови престъпления от него. Посоченото до момента показва, че при осъденият А., който, както твърди е в една сериозна вече възраст, се е формирала една достатъчно устойчива във времето престъпна нагласа, която е довела в неговия начин на живот и до липса на успех за каквато й да е ресоциализация в обществото до настоящия момент. Тоест, по отношение на жалбоподателя ще бъде нужно да се работи професионално и то за един по-дълъг период от време, със съответната експертиза в местата за лишаване от свобода, във връзка с необходимостта от неговото поправяне и успешно ресоциализиране в обществото, за да се предотврати възможността от последващо извършени от него престъпления. Именно поради това, правилно първоинстанционният съд е преценил, че държавната принуда в този случай, касателно втората кумулативно формирана група следва да бъде по-тежка от обичайната и определеното едно общо най-тежко наказание на осъдения А. бъде увеличено с 1/2 на основание чл. 24 НК или с 1 /една/ година. Правилно първоинстанционният съд, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, е зачел от размера на определеното едно общо най-тежко наказание, увеличено с 1/2, а именно в размер на три години, времето, през което осъденият А. е бил задържан по всяко едно от включените във втората съвкупност наказателни производства, както и е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК времето, през което осъденият е търпял наказание по всяко едно от тях. Въззивният съд намира за неоснователни исканията и възраженията на защитата на осъдения А. за това, че в първата група от престъпления, които са групирани и е определено на осъденият А. за изтърпяване едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, не е включено, от страна на първоинстанционния съд, приключилото пред съда в Билефелд, ФРГ наказателно производство с наложеното на осъдения А. наказание „лишаване от свобода“ по следните съображения: Условията за групирането на наложените с присъда на осъденият А. наказания в Република България с наказания, наложени с постановена от чуждестранен съд на държава- членка на ЕС присъди са следните: 1. Да е постановена чуждестранната присъда от съд на държава-членка на ЕС; 2. Да са налице материално-правните предпоставки на чл. 25 НК, а именно към датата на извършване на престъпленията, предмет на присъдите, подлежащи на групиране, да няма влязла в законна сила присъда за което и да е от тях; 3. Наложеното на осъденият А. наказание с присъда от чуждестранен съд на държава-членка на ЕС да е изтърпяно. В конкретиката на настоящото производство, въззивният съд изиска информация от Районен съд Билефелд, ФРГ чрез Националното бюро на България в ЕВРОДЖЪСТ и след като съобрази информацията, постъпила в приложения отговор от германския съдебен орган, във връзка с наложените на осъдения А. А. наказания във Федерална Република Германия по приключили спрямо него наказателни производства констатира, че по отношение на осъденият А. във ФРГ са образувани, водени и приключили 4 /четири/ наказателни производства, а именно: 1. дело 587 Js 26/16 100 Ds 5/16 на Районен съд Билефелд, водено за престъпление “кражба” по § 242, ал. 1 от Наказателния кодекс на ФРГ, извършено на 14.09.2016 г., решението по което е влязло в сила на 23.09.2016 г., а за извършеното от осъденият А. престъпление е наложено наказание „глоба“ 30 дневни ставки по 25, 00 евро; 2. дело 201 Js 4339/16 390 Ds 2763/16 на Районен съд Билефелд, водено за престъпление “кражба” по § 248а, § 243, ал. 1, № 3, § 242, ал. 1 и § 53 от Наказателния кодекс на ФРГ, извършено на 31.08.2016 г., решението по което е влязло в сила на 23.12.2016 г., а за извършеното от осъденият А. престъпление е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца (с пробация до 21.06.2020 г.); 3. дело 201 Js 71/17 33 Сs 452/17 на Районен съд Билефелд, водено за престъпление “присвояване” по § 246, ал. 1 от Наказателния кодекс на ФРГ, извършено на 26.12.2016 г., решението по което е влязло в сила на 12.10.2017 г., а за извършеното от осъденият А. престъпление е наложено наказание „глоба“ 120 дневни ставки по 10, 00 евро; 4. дело 201 Js 1598/17 10 Ls 45/18 на Районен съд Билефелд, водено за престъпление “кражба” по § 243, ал. 1, № 3, § 242, ал. 1, § 53, § 55 от Наказателния кодекс на ФРГ, извършено на 22.10.2017 г., решението по което е влязло в сила на 16.04.2018 г., а за извършеното от осъденият А. престъпление е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца. Съгласно данните изхождащи от германските съдебни власти с влязла в законна сила на 16.04.2018 г. присъда по дело 201 Js 1598/17 10 Ls 45/18 на Районен съд Билефелд е наложено на осъденият А. едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца и едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца. От справката на германските съдебни власти се установява, че осъденият А. е изтърпял /поради настъпила давност/ определеното му едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца, но не е изтърпял определеното му едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, т.к. от същото има да изтърпи още остатък от 283 дни или към датата на неговото екстрадиране - 13.03.2019 г., на основание разрешение за екстрадиция от 09.05.2018 г. на Главна прокуратура на Хам, постановено въз основа на издадена Европейска заповед за арест от 16.02.2018 г. на Софийска районна прокуратура. Освен това от информацията, предоставена от германските съдебни власти, на българския съд, е видно, че изпълнението на наказанието наложено на осъдения А. с присъдата по наказателно дело 201 Js 1598/17 10 Ls 45/18 е било преустановено на основание § 456а от Немския Наказателно-процесуален кодекс, съгласно който прокуратурата на Билефелд се е отказала от по-нататъшно изпълнение на наказанието, но при връщането на осъдения А. на територията на Германия той ще изтърпи останалата част от присъдата, за което е издадено и разпореждане от прокуратурата на Билефелд за задържането на А.. С оглед на постъпилата от германските съдебни власти информация, която е относима към преценката, която следва да бъде извършена от българския съд, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка с искането на осъденият А. и неговия защитник за приложение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, а именно за включване във формираните две съвкупности от осъждания /посочени по-горе/, по приключили пред българския съд наказателни производства, и тези наказания, които са му наложени по приключили пред чуждестранен съд на държава-членка на ЕС, какъвто е Районен съд Билефелд, наказателни производства, настоящият съд съобрази, както разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НПК, така и ППВС № 4/1965 г. на ВС, ТР № 3/2009 г. на ОСНС на ВКС, съдебната практика на ВКС в тази насока, а също и транспонираните принципи на Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., както и на Решение от 21.09.2017 г. по дело С-171/16 на Съда на ЕС (СЕС). С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК е транспонирано Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, според които влязлата в сила присъда, постановена в друга държава-членка на ЕС, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. При така посоченото се налага извод, че при настоящото новообразувано наказателно производство, във връзка с решаване на въпроси по приложението на чл. 25 НК, следва да бъдат взети предвид, съгласно чл. 3, параграф 1 Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, постановените от чуждестранен съд на държава-членка на ЕС присъди, които пораждат и имат същите последици за осъденото лице, като постановена и влязла в сила присъда на български съд. Това задължение за българския съд обаче не е безусловно, т.к. за него съществува задължението да се съобрази не само наличието на основанията и предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, но и дали са налице основания за вземане предвид на чуждата присъда в това производство. В конкретния случай е видно, че чуждата присъда, постановена по наказателно дело 201 Js 1598/17 10 Ls 45/18 на Районен съд Билефелд е постановена по отношение на българския гражданин А. М. А. и със същата са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за извършени от него престъпления „кражба“ или същият е бил наказателно санкциониран за деяния, които са престъпление и по българския Наказателен кодекс. Чуждата присъда е постановена от държава-членка на ЕС, каквато е Федерална Република Германия и от германски съдебен орган, какъвто е Районен съд Билефелд. При преценката на правните последици в производството по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, които следва да настъпят за осъденото лице от постановената чужда присъда, която както се каза вече има последиците на вляза в сила присъда, постановена от български съд, въззивният съд съобрази Постановление № 4 от 28.06.1965 г. по н.д. № 2/1965 г., ОСНК на ВС, което бори с термина „изтърпяно наказание“, както и неизгубилото задължителна сила Тълкувателно решение № 89 от 17.12.1982 година, постановено по н.д. № 74/1982 г. на ОСНК на ВС, в което е прието, че „ …в нашето законодателство е възприет принципът: Предварително изтърпените наказания не следва да останат в тежест на осъденото лице, а трябва да се приспаднат при изпълнение на окончателното наказание“, т.е. в случай, че едно осъдено лице е изтърпяло едно наложено му наказание, то същото следва да бъде включено в съвкупността от престъпления, ако се намира в реална съвкупност с тези други приключили спрямо това лице наказателни производства, а след това и приспаднато по реда на чл. 25, ал. 2 НК от определеното му едно общо най-тежко наказание, в който смисъл е искането на осъдения и защитата му. Действително в Решение от 21.09.2017 г., постановено по дело № С-171/16 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване на чл. 3, параграф 3 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС във връзка с отправено от български съд преюдициално запитване, касаещо приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК при групиране на наказания, наложени от български съд и чуждестранен съд на държава-членка на ЕС, но това решение не е абсолютно и безусловно, защото за да бъде включена в съвкупността една постановена от чужд съд на държава-членка ЕС присъда, то следва наложеното по нея наказание да е изтърпяно, което е от изключително важно значение за производството по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, в противен случай би се нарушило правилото установено в т. 3 на чл. 3, параграф 3 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, което постановява, че „Вземането в предвид на постановени в други държави- членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1 на същия Регламент, няма за последствие намеса, отмЯ. или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство.“. Това е така още и защото в производството по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК не се решава въпроса свързан с признаването и изпълнението на чуждестранната присъда, каквото е производството по чл. 463 НПК и каквото в случая спрямо осъжданията на осъденият А. не е провеждано на територията на Република България, а също и защото наложеното му и изпълнявано на територията на ФРГ наказание „лишаване от свобода“ е прекъснато следствие на издадена от български съдебен орган - Софийска районна прокуратура Европейска заповед за арест, която е била уважена и изпълнена от Върховната прокуратура в Хам, ФРГ и осъденият А. е бил предаден на българските власти за изтърпяване на друго наложено му в Република България наказание. При това положение е останало неизтърпяно част от наложеното по наказателно дело 201 Js 1598/17 10 Ls 45/18 на Районен съд Билефелд наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца на осъдения А.. В конкретния случай изпълнението на посоченото наказание е било преустановено на основание § 456а от Немския Наказателно-процесуален кодекс, съгласно който прокуратурата на Билефелд макар да се е отказала от по-нататъшно изпълнение на наказанието предвид екстрадирането на осъденият А. по искане на българския съдебен орган, то тази прокуратура е постановила разпореждане, с което е обявила осъдения А. за издирване и в случай на връщането му на територията на Германия е постановила да бъде задържан с цел той да изтърпи останалата, неизтърпЯ.та част от присъдата, която е в размер на 283 дни. Ето защо съобразявайки и горното обстоятелство, въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първият съд е решил единствено въпроса за групирането на наложените на осъдения А. наказания по приключите български наказателни производства, като ги е групирал в две групи и е оставил без уважение искането за включване в същите на наказанията, които са наложени на осъдения А. с чуждата присъда, макар и постановена от съд на държава-членка на ЕС затова, защото ако наказанието, наложено по постановената от чуждия съд присъда бъде групирано с наказанията от някоя от двете съвкупности, то съдът ще бъде в невъзможност да се произнесе за приспадането на изтърпяното наказание по чуждестранната присъда, като не е сторил това, първият съд не е нарушил материалния закон. При извършване на групиране на наказания се определя едно ново общо наказание на осъденото лице, като съдът следва да го определи при най-благоприятния за осъденото лице вариант, което се счита и за нова присъда, т.к. започват да текат и нови срокове за реабилитация и за изпълнителската давност. При това следва да се посочи още, че в т. 5, абзац последен от чл. 3, параграф 3 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС е прието, че деянието по новото наказателно производство /в конкретния случай е настоящото по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК/, което се провежда, ако е извършено преди окончателното изпълнение на предишната присъда/, то параграф 1 и 2 от Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС нямат за последствие задължение за държавите-членки да прилагат националните си правила при определяне на новото наказание в производството по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК. По изложените по-горе съображения следва да се заключи, че макар в случая формално да са налице основанията и предпоставките за групиране на наказанията по присъдите, постановени от българския съд и тези, наложени на осъдения А. с присъда по наказателно дело 201 Js 1598/17 10 Ls 45/18 на Районен съд Билефелд, но доколкото осъденият А. не е изтърпял наказанията „лишаване от свобода“, наложени му от Районен съд Билефелд, ФРГ, то е недопустимо да се групират същите с наказанията по присъдите, постановени от българския съд, защото би се стигнало до намеса в чужда юрисдикция, както и се явява недопустимо и противоречащо на Рамковото Решение и на българския материален закон – чл. 23 и чл. 25 НК, включването в съвкупността от наказания единствено на онази част от наказанието, която е изтърпЯ. от осъденото лице в чуждата държава-членка на ЕС. В този смисъл е и Решение № 132 от 10.07.2019 г. по н.д. № 311/2019 г., по описа на ВКС, първо наказателно отделение, в което е прието, че е недопустимо да се групират наказания, ако наказанието, определено с присъдата на чуждестранния съд не е изтърпяно, защото изтърпяването на наказанието е елемент от самото съдържание на присъдата, а не въпрос на вторични нейни последици. С оглед на всичко изложено, искането на осъдения А. за групиране на наложените му от районен съд Билефелд, ФРГ наказания с тези включени в първата група от наказания, по формираната от първия съд съвкупност, следва да бъде оставено без уважение, тъй като удовлетворяването му би довело, както се каза до противоречие, както с разпоредбите на чл. 23 и чл. 25 НК, така и с разпоредбите от Рамковото решение и константната съдебна практика. При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното първоинстанционно определение, въззивната инстанция констатира, че първият съд е постановил един правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, като е съобразил всички осъждания на осъдения А. от гледна точка на задължителните изисквания на ТР № 3/2009 г. на ОСНС на ВКС и се е произнесъл при съобразяване с принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, съобразно приетото в ППВС № 4/1965 г. на ВС и константната съдебна практика, поради което не са налице основания, налагащи отменяване или изменение на постановеното от контролирания съд определение и същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIII въззивен състав