Решение № 2454 от 22.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3025/2025 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Образувано е по жалба с вх.№260337/08.01.2025 год. подадена от С. С. А., ЕГН •••••••••• - взискател по изпълнителното дело по електронна поща срещу отказ на държавния съдебен изпълнител да наложи запори върху имущество на отделните физически лица, собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. •••• в изпълнение на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, в който не са посочени длъжници, които да са отделни физически лица, на основание чл. 436. ал.З от ГПК. Жалбоподателят твърди, че съдебния изпълнител необосновано отказва предприемане на последващи изпълнителни действия, както и че не упражнява в пълнота дадените му по закон правомощия. Незаконосъобразно, според взискателя – жалбоподател, съдебният изпълнител не насочва принудителното изпълнение срещу етажните собственици, като по този начин възпрепятства неговото удовлетворяване. Счита, че етажните собственици разполагат с достатъчно имущество, от което взискателят да получи претендираната от него сума. В срок са депозирани писмени мотиви от страна на ЧСИ, в които оспорва подадената жалба като неоснователна. Оспорва жалбата и като неоснователна, във връзка с което излага и аргументи. ДСИ счита че жалбата е допустима - подадена в срок от взискател, таксувана и насочена срещу отказа на съдебен изпълнител да извърши изпълнително действие - запор. Взискателят прави искания за насочване на принудително изпълнение към личното имущество на отделните собственици в етажната собственост, без те да са посочени като длъжници в изпълнителния лист. По аргумент от чл. 442 от ГПК взискателят може да насочва изпълнение само върху вещи или вземания на длъжника. Безспорно в изпълнителния лист няма длъжници физически лица. Не са налице и обстоятелствата по чл. 429. ал.1, 2 и 3 от ГПК, когато изпълнителния лист може да бъде изпълняван и върху имущество на лица, които не са посочени като длъжници. Подадено е и становище от насрещната страна Етажните собственици на „вход Г“ на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. ••••, представлявани от „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000” ЕООД, ЕИК: 202519907, представлявано от А.Р.Л. - управител чрез адв. Г.О.М. – САК. Оспорва подадената жалба, като недопустима и неоснователна. Във връзка с допустимостта излага възражения за спазване на законовите изисквания за съдържание и реквизити, неизпълнението на които води до неяснота на основанията, на които жалбоподателят оспорва отказа на ЧСИ. Твърди, че отказа на ЧСИ с конкретното съдържание не подлежи на действията, които подлежат на оспорване, поради което жалбата е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт. Излага подробни съображения и относно неоснователността на жалбата, свързани с липсата на възлагане извършване на изпълнителни действия, каквото се изисква за да се реализира изпълнителното производство, както и относно легитимацията на етажната собственост и процесуалното й положение според нормативната уредба, които изключват възможността същата да отговаря за заплащане на задължението. Оспорва възможността същата да е може да е титуляр на право на собственост върху твърдените недвижим имоти, леки автомобили и друго имущество, сочено от взискателя – жалбоподател. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Изпълнителното производство е образувано на 07.04.2023г. пред ЧСИ. рег.№ 863 като изпълнително дело № 912/2023г., а на 21.02.2024г. е прието от ДСИ при СРС, 17 участък под № 381/2024г., за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ по молба на взискателя на основание чл. 427. ал.5 от ГПК. Взискателят С. С. А. е приложил изпълнителен лист, издаден на 28.03.2023г. от СРС, 174 състав. по гр.д.№ 20221110115373/2022г., с решението по което се осъжда: собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к.“•••• да заплатят на С. С. А. от същия адрес, ап.53. сумата 643.00лв., представляваща разноски на основание чл. 78. ал.1 от ГПК. Взискателят многократно и почти винаги с молби. подадени по електронна поща пред ЧСИ и пред ДСИ е правил искания вземането му да бъде събрано чрез запори върху трудово възнаграждение, пенсии или от имуществото на отделните собственици в етажната собственост, като той посочва техните имена и квотите им в собствеността. Тези искания не са уважени, вкл. и докато делото е било възложено на ЧСИ. ДСИ е указвал на взискателя, че соченето на способи за изпълнение срещу лица, конто не са посочени в изпълнителния лист като длъжници е недопустимо и на такива искания няма да бъде даван ход. На 11.12.2024г. ДСИ е постановил изричен отказ по молбата с вх.№38489/11.12.2024г. на взискателя, с която той посочва имената на отделни собственици в етажната собственост и указва източници на техни доходи, за да бъде наложен запор, вкл.запори върху автомобили и недвижима собственост. Изпратени са съобщения с изх.№ 62516/13.12.20241. и изх.№ 111/02.01.2025г. /вкл. и на електронння адрес/, които в периода до 06.01.2025г. не са достигнали до взискателя. В този период той продължава да прави същите искания и да твърди, че по неговите молби не се предприемат никакви действия и не получава отговори на въпросите. касаещи изпълнителното дело. ДСИ приема, че към 06.01.2025г., когато взискателят е подал молбата с вх. № 238/06.01.2025г. той е узнал за отказа на ДСИ, тъй като твърди, че такива запори са допустими и имат основание в закона, така както и запорите върху банкови сметки на самата Етажна собственост с изх.№ 2205/13.01.2025г. ДСИ е дал указания за реда, по който може да се подаде жалба срещу отказа на ДСИ. Процесната жалба е подадена на 08.01.2025г. направо в СГС, с вх.№ 260337/08.01.2025г. и е изпратена на ДСИ за администриране. ДСИ е счел, че жалбата е подадена в срок и дал указания за отстраняване на нередовности със съобщение изх.№ 2936/15.01.2025г. В периода до 10.02.2025г., когато взискателят е таксувал жалбата си, като е внесъл ДТ по сметка на ДСИ, включително и сумата 25.00лв. ДТ за СГС и е подал подписана с КЕП жалба, той е изпращат многократно същата жалба до СГС с настояване за отговор. Тези, идентични на първата жалби също са препратени на ДСИ за администриране. ДСИ след като констатира тяхната идентичност, счита че не следва да изпраща отделени указания за всяка от жалбите с № 261037/20.01.2025г., №261453/24.01.2025г. отстраняването на нередовностите следва да се констатира само по отношение на първата жалба с вх.№ 260337/08.01.2025г., №261526/27.01.2025Г. и № 261533/27.01.2025Г. Препис на жалбата е връчен на длъжника на 04.03.2025г., чрез „Триуф Консулт“ ЕООД - професионален домоуправител. В срок /на 07.03.2025г., чрез ССЕВ/ е постъпило възражение от длъжника с вх.№ 7846/10.03.2025г. Длъжникът чрез пълномощник адв. Г.М., счита че жалба е недопустима, вкл. и защото към нея не е приложен документ за внесена ДТ. Към 10.02.2025г. жалбата е таксувана и на 10.03.2025г. ДСИ е наредил сумата 25.00лв. да бъде преведена по сметката на СГС за събиране на ДТ. Длъжникът сочи недопустимост на жалбата и поради факта че жалбата е бланкетна и не се сочат конкретни бездействия или откази на ДСИ. Освен недопустима, длъжникът счита жалбата и неоснователна, тъй като насочването на принудително изпълнение срещу личното имущество на отделните собственици не е равнозначно на изпълнение срещу етажната собственост, която неперсонифицирано дружество и няма как да притежава апартаменти. автомобили, да работи или да получава пенсия. Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното: Жалбата е допустима и основателна, като съображенията за това са следните. Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК. Етажната собственост е специфична комбинация от множество права на собственост върху самостоятелни обекти, притежавани от различни лица и принудителен режим на акцесорна съсобственост върху общите части на сградата, в който участват същите тези лица. Разглеждана като особен колектив, Етажната собственост представлява съвкупност от правни субекти (физически и юридически лица, държавата, общините), която при съблюдаване на определени процедурни правила взема общи решения във връзка с ползването на съпритежаваните при условията на особена акцесорна принудителна съсобственост общи части на сградата. Съдът намира, че етажната собственост, не е правен субект и не може срещу нея да се насочи принудителното изпълнение за събиране на сумата, която се претендира от взискателя, а именно 643 лева за направени разноски в съдебното производство. Съгласно ЗУЕС, етажната собственост не е юридическо лице, освен ако собствениците не са учредили сдружение по чл. 25 ЗУЕС. Доколкото данни за регистрацията на етажната собственост като сдружение не са налице, то настоящият случай не попада във визираната в чл.25 ЗУЕС хипотеза. Съгласно чл. 41 ЗУЕС собствениците се представляват пред съда от управителя. Видно от така посочената редакция на закона управителя представлява собствениците в етажната собственост, а не етажната собственост, която не е правосубектна. Управителят действа като представител на всички собственици и извършва действия от тяхно име, които ги ангажират лично, а не ангажира обединението етажна собственост, като отделен субект. Претенцията на ищеца – взискател, уважена от съда със съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, по силата на който е образувано изпълнителното дело, е насочена „срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост…“ и в диспозитива на съдебното решение е посочено „ОСЪЖДА собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост …“. Исковата молба, в която е обективирана претенцията е правилно формулирана, като коректно е насочена именно срещу отделните етажни собственици, а не срещу етажната собственост. Съдебното решение, с което претенцията е уважена и ответника – собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост – са осъдени да заплатят разноски на ищеца, като именно последната е предмет на издадения изпълнителен лист и на образуваното изпълнително дело. Липсва регламентация в закона, съгласно която да е необходимо изброяването на всички етажни собственици в диспозитива на съдебното решение, което би утежнило съдържанието на крайния съдебен акт, поради което така формулирано е достатъчно ясно за да може прунидутелното изпълнение да се насочени срещу етажните собственици. В нито една от жалбите, подадени от взискателя, не се твърди, че недвижимите имоти – апартаменти и движимото имущество – леки автомобили са собственост на етажната собственост, напротив от депозираните молби е видно, че взискателят посочва, там, където му е известно, кой апартамент на чие лице е собственост. Несъстоятелни са твърденията на длъжниците в тази насока. Взискателят, макар и с първоначално подадената молба да е поискал единствено образуване на изпълнителното дело без да възложи или поиска извършването на конкретни изпълнителни действия, то в последващите многобройни молби по делото, обективирани в изпратени до частния съдебен изпълнител имейли, изрично е посочвал както лица, срещу които да се насочи, така и действия, чрез които да се осъществи принудителното изпълнение. Следователно е налице възлагане от взискателя на ЧСИ на изпълнителни действия (по смисъла на цитираното тълкувателно решение) по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение, нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. В изпълнителния процес кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още е неудовлетворен), или да не действа. За бездействието си взискателят следва да понесе санкцията на закона и прекратяване на изпълнително производство, по което не се правят никакви искания от страните и не могат да се предприемат действия от страна на съдия изпълнителя. Задължението за активност на взискателя не е обвързано от знание на взискателя какви са подходящите изпълнителни действия и мерки в конкретния случай, както и да се възложи в негова тежест знанието относно имуществото и доходите на лицето / лицата, срещу които е инициирано изпълнителното производство. Преценката относно допустимите, законосъобразните и целесъобразните изпълнителни действия и способи, респ. имуществото, срещу което е допустимо да се насочи принудителното изпълнение, следва да е на ЧСИ. В настоящия случай, видно от кориците по изпълнителното дело от страна на взискателя многократно са изпращани молби до ЧСИ с искане за съдействие относно предприемане и извършване на необходимите от взискателя действия за движение на изпълнителното производство до крайната му цел, а именно – удовлетворяване интереса на взискателя. По – конкретно с молба вх.№38489 от 11.12.2024 год., абстрахирайки се от наведените твърдения за нарушения от страна на етажната собственост, взискателят прави искания за насочване на принудителното изпълнение срещу отделните етажни собственици, които, поне част от тях, посочва поименно, както и известното нему тяхно имущество, както и действия, които да се предприемат – запор на работна заплата, запор на пенсията, възбрана върху недвижима собственост. В следващата молба с вх. №39288 от 19.12.2024 год. не са посочени нито лица, нито имущество, а единствено конкретни изпълнителни действия, но изрично е направено препращане към съдържанието и исканията в предходната такава, поради което следва да се приеме, че и това искане може да се тълкува като възлагащо извършването на изпълнителни действия. Законът за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) е специалният закон, който установява нормативните предпоставки, при наличието на които администраторът, в лицето на частния съдебен изпълнител (ЧСИ), може да обработва лични данни. Тези нормативни задължения са възпроизведени в текста на чл. 16, ал. 1 от ЗЧСИ, където е посочено, че "Частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението". Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ по възлагане от взискателя, частният съдебен изпълнител може, във връзка с изпълнителното производство, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други. Следователно ЧСИ има законово правомощие и нормативно основание да изисква и да получава данни за физически лица-длъжници, които са нужни за целите на изпълнителното производство. Тези законови правомощия кореспондират с нормативните предпоставки относно предоставянето на данни от НБД "Население", които са възпроизведени в текста на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), съгласно който данните от ЕСГРАОН се предоставят на държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия. Съгласно чл. 431, ал. 2 и ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движение по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи. Съдебният изпълнител не може да прехвърли тежестта и отговорността за установяване на действителното и цялото притежавано от длъжниците секвестируемо имущество за постигане целите на изпълнителното производство. Предвид гореизложеното, от една страна, задължени за заплащане на сумата за заплатени разноски, за която е издаден изпълнителен лист, са собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, и от друга страна, допустимо е и влиза в правомощията на съдебния изпълнител да извърши проучване имуществото на етажните собственици, като длъжници по делото. Поради което, отказът на съдебния изпълнител да извърши принудителни действия срещу етажните собственици по аргумент, че не са длъжници по издадения изпълнителен лист, е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Предвид гореизложеното, жалбата на длъжника срещу отказ, обективиран в съобщение, изпратено до длъжника във връзка с негова молба с вх. №38489/11.12.2024 год. да се предприеме принудително изпълнение срещу етажните собственици, следва да бъде отменен. По разноските. Жалбата, инициираща настоящото производство, е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, като се преценява законосъобразността на неговите действия. Настоящият състав намира, че разноски по настоящото частно дело /контролно-отменително/ не следва да се присъждат, доколкото се обжалват действия на органа по изпълнението, без да се слага край на изпълнителното производство /така прието и в определение № 2117/26.06.2017 г. по ч.гр.д. № 875/2017 г. по описа на САС/. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд