Решение № 672 от 22.1.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 27/2022 г.

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на Изи Експорт“ ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „•••“ № 1, ет. 8, ап. 39, представлявано от Ю. В. Л., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620004251-091-001/20.09.2021 г., издаден от Т.В.П.на длъжност началник сектор - възложил ревизията, поправен с РА № П-16001621168731-003-001/29.09.2021 г. за поправка на ревизионен акт и В.К.К.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, и РА за поправка с № П-16001621168731-003-001/29.09.2021г. потвърден с Решение № 627 от 07.12.2021г. с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 143 499, 99 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 55 852, 11 лв. В жалбата, в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. А., се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се твърди, че от доказателствата е установено осъществяване на процесните вътреобщностни доставки, по които е бил допълнително начислен ДДС с ревизионния акт и че е налице реално осъществяване на доставките, по които от ревизиращите е отказан данъчен кредит на дружеството. Моли се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски по представен от жалбоподателя списък. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К., в съдебно заседание и с представена писмена защита е направил искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като се твърди законосъобразност на оспорения ревизионен акт по конкретно изложени съображения. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор Лулчева счита жалбата за неоснователна. Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намери следното: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок за обжалване и след осъществено обжалване по административен ред на ревизионния акт, в рамките на което с решение същият е бил потвърден изцяло. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед за възлагане на ревизия ЗВР/ № Р-16001620004251-020-001/14.07.2020г. на Началник Сектор при ТД на НАП Пловдив, било възложено провеждането на ревизия по отношение на Изи Експорт“ ЕООД, с обхват на ревизията данък върху добавената стойност за следните периоди: от 01.02.2018г. до 28.02.2018г.; от 01.07.2017г. до 31.07.2017г.; от 01.09.2015г. до 28.02.2017г.; от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.; от 01.12.2017г. от 31.12. 2017г. Заповедта била връчена по електронен път на 15.07.2020 г. Със заповед за изменение № Р-16001620004251-020-002/15.07.2020г. обхватът на ревизията е бил изменен като задълженията предмет на ревизията обхващат следните периоди: от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.; от 01.06.2017г. до 30.06.2017г.; от 01.05.2017г. до 31.05.2017г.; от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. от 01.08.2017г. до 31.08.2017г.; от 01.01.2018г. до 31.01.2018г.от 01.03.2018г. до 31.03.2018г.; от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.; от 01.11.2017г. до 30.11.2017г.. Със заповеди за изменение № Р-16001620004251-020-003/30.07.2020г., № Р-16001620004251-020-004/12..10.2020г., № Р-16001620004251-020-006/07.12.2020г. и Заповед № № Р-16001620004251-ЗИД-002/02.03.2021г., срокът за завършване ревизията е бил удължен до 15.07.2021г. В хода на ревизионното производство били отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, и били извършени насрещни проверки подробно описани в РД. Въз основа на събраните при ревизията доказателства бил издаден Ревизионен доклад № Р-1 6001620004251-092-001/29.07.2021г. срещу който е било депозирано възражение от страна на жалбоподателя. На 19.08.2020 г. бил издаден процесният Ревизионен акт № Р-16001620004251-020-001/14.07.2020г. с който на жалбоподателя са му били вменени допълнителни данъчни задължения в размер на 143499, 99лв. и прилежаща лихва в размер на 5756140лв. С РА № П-16001621168873-003-001 горепосочения ревизионен акт е бил поправен като вменените на жалбоподателя данъчни задължения са в общ размер на 143 499, 99 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 55 852, 11 лв. И двата РА са били обжалвани пред Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, който със свое Решение № 627 от 07.12.2021г. е потвърдил същите изцяло. Предвид горното съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Ревизиращите са констатирали, че през периода 01.03.2017 г. – 31.03.2018 г. дружеството жалбоподател - „Изи Експорт“ ЕООД е декларирало ВОД към гръцкото дружество ILIYAS TRADE CO ΕΜΠΟΡΙΚΗ ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ Ι Κ Ε |ILIYAS TRADE CO, с VIN № EL800797611, с предмет на доставките шоколадови изделия – шоколади „Милка“ по следните фактури: № 223 от 06.03.2017г.; № 242 от 28.03.2017г.; № 273 от 28.04.2017г. № 292 от 22.05.2017г.; № 316 от 19.06.2017г.; № 348 от 08.08.2017г.; № 395 от 20.09.2017г.; № 452 от 01.11.2017г.; № 496 от 10.01.2018г. и № 572 от 23.03.2018г на обща стойност 717 499, 92 лв. Ревизиращите са констатирали, че транспортът на доставките е бил извършен от чужди транспортни дружества. В представеното от управителя на дружеството жалбоподател писмо вх. № РД-20-402#1/18.02.2019 г., е отразено, че заявките за процесните доставки са били извършвани след получаване на email, от представителя на ILIYAS TRADE CO М.Н., стоките са били натоварени от склад на адрес гр. Пловдив, ул. „••••“ 84 – склад „Рожен 1“ ЕООД от служители на фирмата, като транспортът е бил уреждан от фирмата на купувача и стоката е била доставена в склада на купувача в Гърция. „Акт Лоджистик“ АД е извършил превозът на доставките по направлението Пловдив – София, а транспортирането на стоките от Пловдив до София се е извършвало от български превозвачи. В базата на „Акт Лоджистик“ АД процесните стоките са били групирани с други, които пътуват в същото направление, като са били натоварени на камиони с чужда регистрация. Органите по приходите са извършили проверка в Програмен продукт на Агенция Митници „Пътни такси и разрешителен режим“, като са установили, че вписаните транспортни средства в представените ЧМР не са преминавали територията на България. В хода на насрещна проверка е било изискано от М.Р.Н. да представи обяснения и документи относно процесните доставки, като в писмените си обяснения лицето е заявило, че не е имал търговски или каквито и да е други взаимоотношения с гръцкото дружество ILIYAS TRADE CO, както и с „Изи Експорт“ ЕООД, той не е осъществявал никаква кореспонденция с тези дружества, не е контактувал с техни представители, не е участвал в сделки между тях и не са му изплащани доходи за това. Проверяващите с Искане за извършване на насрещна проверка № П-16001618174726-141-019/14.01.2020 г. са били изискани обяснения и документи от „Макси Кетъринг“ ЕООД, като в писмените обяснения представляващият дружеството е заявил че „Макси Кетъринг“ ЕООД нямат търговски или каквито и да било взаимоотношения с дружество „Изи Експорт ЕООД, както и с гръцкото дружество ILIYAS TRADE CO. Аналогични са и обясненията на управителят на „Макси Кетъринг“ ЕООД представени в хода на ревизионното производство – отново е декларирано, че „Макси Кетъринг“ ЕООД не е приемало/изпращало стоки на тези дати чрез тези МПС и не знае чия собственост са съответните стоки. Ревизиращите са извършили насрещни проверки на фирмите, чиито МПС са били посочени в товарителниците за превоз в страната, по които изпращач е „Изи Експорт“ ЕООД като се е установило следното: Ревизиращите са констатирали, че в приложените заявки от дати 02.03.2017 г., 27.03.2017 г. и 19.05.2017 г. е бил вписан заявител „Фърст Спед“ ЕООД и лице, изготвило заявката за транспорт - И. И.. В заявките за транспорт като изпращач е посочен Рожен 1 - склад, гр. Пловдив, ул. „••••“ 84, а получател „Акт Лоджистик“ - гр. София, кв. Казичене. В приложените товарителници като изпращач е вписан „Рожен – 1“ ЕООД, след което е поправено на „Изи Експорт“ ЕООД. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на „Фърст Спед“ ЕООД като представляващият дружеството И. И. е декларирал, че няма търговски взаимоотношения с дружествата „Изи Експорт“ ЕООД и ILIYAS TRADE CO, както и че дружеството „Тим Транс“ ЕООД му е познато като име, като той не е заявявал транспортни услуги към „Тим Транс“ ЕООД. Констатирано било, че от всичките 9 курса, само за 4 от тях се установява, че са били извършени превози на посочените дати и от съответните МПС, но няма доказателства, че заявките за тях, както и съответното плащане да са били направени от ILIYAS TRADE CO или от негово име. Ревизиращите са приели, че от събраните в хода на ревизията доказателства за тези 4 курса се установява превоз на стоки на територията на страната, но не и извън нея. Органите по приходите са извършили насрещна проверка на „Акт Лоджистик“ АД, в хода на която са изискали представяне на документи и писмени обяснения. В писмените обяснение представляващият дружеството е заявил, че че няма взаимоотношения с „Изи Експорт" ЕООД, както и с фирма ILIYAS TRADE CО, дружеството не води наличност на стоките на „Макси Кетъринг“ ЕООД и не разполага с база данни за МПС. Представени са били заверени копия на фактури, издадени от „Акт Лоджистик“ АД към „Макси Кетъринг“ ЕООД и копия на приемо-предавателни протоколи, за движението на стоките. Ревизиращите са констатирали, че представените приемателни протоколи са били издадени от „Акт Лоджистик“ АД, като изпращач и получател по тях е посочено „Макси Кетъринг“ ЕООД с МОЛ Н. Я., като са приели за установено следното: Органите по приходите са приели, че стоките описани във фактурите, издадени на ILIYAS TRADE CO, не са напуснали територията на страна, чрез придвижването им на територията на друга държава-членка Гърция, тъй като вписаните транспортни средства в представените ЧМР не са преминавали територията на Р. България. Ревизиращите са извършили проверка в система VIES – валидиране на списък от VIN-ове като са установили, че ILIYAS TRADE CО Гърция към датата на проверката е с невалиден VIN №., като дружеството е било регистрирано за целите на ДДС за периода от 26.01.2017 г. до 26.02.2019 г. Установено било, че ILIYAS TRADE CO е рисков контрагент, регистриран в масива на ПП РОС-САР-класифициран е като съмнителен търговец от 2018/03. Механизъм на измамата – използване на схема с деклариране на фиктивни ВОД към „съмнителен търговец“ и неправомерно прилагане на нулева ставка на ДДС. Предвид горното органите по приходите са приели, че представените международни товарителници са документи с невярно съдържание, като не са налице доказателства за реално осъществени ВОД на шоколадови изделия – шоколади „Милка, като на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително установен при ревизията ДДС в размер на 143 499, 99 лв. По делото по искане на жалбоподателя бяха назначени две ССчЕ. В първото заключение вещото лице приема, че всички процесни фактури отговарят на изискванията на ЗДДС от формална гледна точка като условията на доставката съгласно международната класификация ИНКОТЕРМС отговарят на EXW. Вещото лице е извършило проверка в система VIES - валидиране на VIN номера като е установило, че “ Iliyas trade” CO. Гърция с VIN № EL 800767711 е бил регистриран и респективно валиден за периода от 26.01.2017г. до 26.02.2019г. на територията на Гърция. Експертът е посочил за всяка една от доставките как е бил осъществяван контактът с дружеството получател по фактурите както и наличните по делото документи в тази връзка. Според него са налице писмени потвърждения за получаването на стоките за всяка една от процесиите доставки, които писмени потвърждения за получаване на стоките от формална гледна точка съдържат реквизитите по чл. 45 от ППЗДДС. Вещото лице подробно е описало представените в хода на ревизията документи от дружествата превозвачи за всяка една от процесните доставки. Експертът приема, че е налице е съвпадение на данните по дати и брой палети на изпратената със съответната товарителница стока и постъпилите със приемателен протокол в складовата база стоки. В заключението в табличен вид са съпоставени о общата стойност на декларирания от "Изи Експорт" ЕООД ВОД - 366 851, 88 евро с този на декларирания от ILIYAS TRADE AND СО ВОП който е в размер на 193 958, 88 евро. Експертът приема, че за доказване на извършените доставки дружеството притежава необходимите документи, съгласно разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС. Издадени са фактури за доставката, в които са посочени получателите със съответния идентификационен номер по ДДС в друга държава членка, под който номер е извършена доставката и документи доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга страна членка, съгласно разпоредбите на чл. 45, т.2. б.“а" от ППЗДДС а именно: транспортен документ и писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на друга държава членка на ЕС, в счетоводството на дружеството жалбоподател „Изи Експорт” ЕООД са заведени всички първични и вторични регистри за отчитане на стопанските операции съобразно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. По съществото на спора съдът намира следното: С ъгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава - членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка, с въведено от 2020 г. изискване за получателя и да е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. На основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7 се облагат с нулева ставка. В съответствие със задължителната практика на съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС и практиката на ВАС в тази насока, съдът приема, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на две условия – придобиване от страна на получателя на доставката на правото на разпореждане със стоката като собственик и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката от доставчика до държава-членка, която не е държавата -членка, от която се изпращат или превозват стоките / така прието в цитираното и от жалбоподателя и от органите по приходите Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos/. Прието е, че за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия: 1) прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика, 2) физическо преместване на стоките от една държава - членка в друга и 3) придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава - членка в друга, не би следвало да се изисква друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или респ. вътреобщностно придобиване на стоки, съгласно т. 70 от решението по цитираното дело С-409/04. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите - членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО, е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл.53, ал.2 от ЗДДС, в относимите към датата на процесните доставки редакции, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона, а от 2020 г. това са и документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл.45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „ Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 “, или определени с правилника за прилагане на закона. Относимата в конкретния случай с оглед датата на твърдените ВОД се явява разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС /в редакция към момента на осъществяване на спорните доставки ДВ, бр. 8 от 2016 г. /, в която е посочено, че за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Прието е също така в практиката на ВАС, която от своя страна стъпва и върху практиката на СЕС, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е Решение № 12835/2019 г. по адм. дело № 3002/2019 г., на ВАС, което от своя страна се основава на решението на СЕС по дело С-273/11 г. На следващо място, представените от ревизираното лице писмени доказателства следва да се преценяват не само поотделно, но и в тяхната взаимовръзка. За всяка доставка дружеството е изготвило заявка за транспорт, фактура за транспорт и ЧМР. В ППП, ЧМР и писмените потвърждения са посочени номерата на съответните фактури, при което всякакво съмнение относно предмета на доставките е изключено. По делото не се спори, че за всяка доставка е издадена валидна фактура, която е първият необходим документ за доказване на ВОД съгласно чл. 45, т. 1, б. „а“ ППЗДДС. Във фактурите се съдържа подробно и ясно описание на стоките – предмет на доставките, което поради своя обем е обективно невъзможно да бъде възпроизведено в кл. 9 „Вид на стоката“ в товарителниците. В ЧМР, в ППП и в писмените потвърждения са посочени номерата на съответните фактури, договорените, натоварените, транспортираните и получени стоки са установими по вид и количество. Несъмнено получаването на стоките е основен факт от предмета на доказване, който е установен по делото. Доказват го пряко данните за приемане на стоките в ЧМР и приложените писмени декларации. По делото на следващо място е категорично установено и разплащането на це­ната между търговците, за което още в хода на ревизията са представени съот­вет­­ните банкови извлечения. Изрична е и констатацията в тази връзка на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи посочени по-горе, които съдът кредитира изцяло. Съдът счита, че всъщност органите по приходите не са ангажирали нито едно пряко доказателство в подкрепа на твърдението си, че стоките не са напуснали територията на страната и са реализирани в България. Изложили са единствено предположения, които са основани на непълна информация или на превратно тълкуване на фактите. Съдът приема, че вътрешното ни право съдържа ясна уредба относно документите за доказване на ВОД – чл. 45 ППЗДДС и жалбоподателят се е справил с доказателствената си тежест, като е представил годни международни товарителници. Нещо повече, приложил е данни за дружествата извършили транспорта, заявки за международен превоз, ЧМР, извършени плащания на конкретни транспортни дружества осъществили доставките, трудови договори на шофьорите, лицензи за извършване на международен автомобилен транспорт и налични счетоводни данни за отчитането на фактурите и плащането, както и включването и в СД по ЗДДС. Според вещото лице всички документи са редовно съставени и осчетоводени. Тези факти обосновават изводи за добросъвестност на доставчика „Изи експрес“ ЕООД и за отсъствие на намерение да се отклони от данъчно облагане или да участва в данъчна измама. В допълнение на изложеното съдът съобрази и мотивите на ВАС по Решение № 15596 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 8426/2018 г., I о., че съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Съгласно чл. 31, б. „а“ и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане – първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната. Аналогично на фактите по горното дело, представените от жалбоподателя документи, обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал, отговарят на изискването на Директивата да докажат вътреобщностна доставка. Доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано в съответната-държава членка лице и стоката е била предадена на превозвач, с което рисковете по нея са преминали върху купувача. Не на последно място, съда съобрази и следното обстоятелство: Съгласно практиката на Съда на Европейските Общности, който съглас­но чл. 220 ал.1 ДЕО осигуря­ва спазването на законността при тъл­куването и прилага­не­то на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, които от своя страна са задължителни за РБългария от датата на присъединя­ването ни /чл.2 от ПРОТО­КО­ЛА относно условията и договорено­сти­те за прие­мането на Ре­пуб­лика България и Румъния в Европейския съюз/, в Решение от 27 Септември 2007г. по де­ло С-409/04, се е произнесъл в смисъл, че чл.28а, па­раграф 3, първа алинея и чл. 28в, част А, буква а), първа алиниея от Шеста ди­ректива от 17 Май 1977г., изменена с Директива 2000/ 65/ЕО на Съвета от 17 Ок­томври 2000г. /които норми са анало­гич­ни и на сега дейст­ва­щите такива на Ди­ректива 2006/112/ЕО от 28.11.2006г./ тер­ми­нът “изпратени”, съ­дър­жащ се в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреоб­щ­ност­ните придобивания на стока е извърше­но и освобожда­ва­не­то на вътреобщност­на­та доставка се прилага само когато пра­во­то на разпореж­да­не като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът дока­же, че тази стока е из­пра­те­на или транспортирана в друга дър­жа­ва-членка и че всле­д­ствие на това изпращане или транспортиране стоката е на­пус­нала физически те­риторията на държавата-членка на доставката, както и че чл.28в, част А, буква а), първа али­нея от Шестата дирек­ти­ва 77/388, изменена с Директива 2000/65, след­ва да се тълкува в смисъл, че той се противопоставя на това компетентните вла­сти на държавата членка на доставката да задължат доставчик, който е дейст­вал доб­ро­съвестно и е представил доказателства, на пръв поглед обосноваващи него­вото право на освобождаване на вътреобщ­ност­на­та доставка на стоки, да зап­ла­ти в последствие данък върху добавената стой­ност вър­ху тези стоки, когато тези доказателства се окажат фалшифицирани, без оба­че да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е пред­приел всички раз­умни мерки в рамките на възможностите си, за да под­си­гури, че осъществява­на­та от него вътреобщностна доставка не го довежда до учас­тие в измама. В тази връзка следва да се посочи и, че в мотивите на цитираното по-горе ре­ше­ние на Съ­да на Ев­ропейските общности изрично е посочено и, че ще про­ти­­во­речи на при­­н­ципа на правната сигурност държавата-членка, която е рег­ла­мен­­ти­ра­ла усло­вия­та за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна дос­тавка, по-конк­рет­но определяйки списък с документи, които да се представят на ком­петентните вла­с­ти, и която първоначално е приела представените от дос­тав­­чи­ка до­ку­менти, като до­ка­зателство, обосноваващо правото на освобождава­не, да може в пос­ледствие да за­дължи този доставчик да заплати полагащия се за та­зи дос­тавка ДДС, когато се ока­же, че поради извършена от получателя изма­ма, за която достав­чи­кът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в дей­ст­ви­телност не са на­пус­нали територия­та на държавата-членка на достав­ка­та. В конкретния случай, съдът намира, че жалбоподателят е представил необ­ходимите документи, доказващи наличието на ВОД като липсват данни последният да участва в данъчна измама. За да е налице такава, не е достатъчно при извърше­на­та проверка получателят по ВОД да не е открит или да не е декларирал вътреоб­щ­ностно придобиване. Тези обстоятелства сами по себе си не обосновават нали­чи­е­то на данъчна измама, още по-малко участието на доставчика в такава (в този сми­съл и Решение № 15366 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2011 г., I о., Решение № 14911 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2011 г., I о. и др.). В заключение, при съставяне на данъчните документи жалбоподателят е действал добросъвестно и декларираните от него ВОД са доказани в съответствие с изискванията по чл. 45 ППЗДДС във вр. с чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Поради това и на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 7 ЗДДС те са облагаеми с нулева ставка на данъка, а РА, с който е установено обратното, следва да бъде отменен. При този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 6350(шест хиляди триста е петдесет) лева, представляващи представляващи 50 лева внесена държавна такса, 900лв. платени суми за експертизи, и 5400 лева адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени. При тези мотиви и Съдът