Решение № 66 от 18.11.2024 г. на Районен съд - Своге по дело № 138/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Ц. И. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 942 от 28.04.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание, както и в писмена защита. Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели. От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото Трудов договор № 2 от 08.03.2022 г. и длъжностна характеристика, жалбоподателят работи като •••••, като сред основните му функции и задължения е да маркира дървесината и да издава съответните документи, съгласно нормативната уредба. Със Заповед № 6 от 05.01.2023 г., издадена от директора на ТПДГС, са определени старши лесничеите и горските стражари по горскостопански участъци, охранителни участъци и отдели, като по отношение на отдел 868, подотдел „г“, землище на с. О., община С. – държавна горска територия, е определен жалбоподателят. На 25.10.2022 г. служители на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) – Н. Н., Д. К., съвместно със служители на РДГ София – И. К., П. Д. и Л. Ш., в присъствието на Х. Я. – ••••• и на Б. З. – нает регистриран лесовъд в търговското дружество, на което е издадено позволително за сеч с № 0687317 от 15.09.2022 г. за извеждане на принудителна сеч в отдел 868, подотдел „г“, държавна горска територия в землището на с. Огоя, общ. Своге, извършили проверка в този отдел и подотдел. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят е маркирал дървесината с оранжева боя, т.е. със същия цвят боя, като цвета на боята, с която е извършено първоначалното маркиране в подотдела през 2019 г. за извеждане на отгледна сеч – пробирка, съгласно предходно позволително за сеч. В деня на проверката проверяващите съставили констативен протокол за горните обстоятелства. Въз основа на тази фактология е прието, че Д., в качеството си на длъжностно лице – •••, на 01.06.2022 г., виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с във вр. с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, за което и въз основа на констативния протокол от 25.10.2022 г., на 24.11.2022 г.. от разпитания по делото като свидетел В. Н. – •••, е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието на жалбоподателя, който бил връчен на последния и същият го подписал, като е отразил в него, че има възражения, без да изложи конкретни такива. Същият е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и двамата свидетели – В. М. и Х. В. (разпитани като свидетели и пред настоящата инстанция). Въз основа на последния е издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.06.2022 г., в качеството си на длъжностно лице „горски стражар“ към ТП ДГС Своге е извършил допълнително маркиране в отдел 868, подотдел „г“, в землището на с. Огоя, община Своге – държавна горска територия за извеждане на принудителна сеч, като не е използвал друг цвят боя, различен от първоначалния. Посочено е, че цветът на боята, с която е извършено първоначалното маркиране в подотдела през 2019 г. за извеждане на отгледна сеч - пробирка е оранжева, като допълнителното маркиране също е извършено с оранжев цвят боя, както и че в подотдела има не отсечени маркирани стъбла от извършеното маркиране през 2019 г., което документално е видно и от протокол за освидетелстване № 0574532 от 04.01.2021 г. Прието е, че с тези си действия Ц. И. Д. е нарушил на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. НП е редовно връчено на въззивника на 23.06.2023 г., а жалбата е подадена по пощата на 07.07.2023 г. Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите горски служители, които са безпротиворечиви и логически издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни за това лица. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури (каквато е РДГ София), които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, които при това могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време (чл. 201, ал. 1 от ЗГ). По делото не се спори относно обстоятелствата, че актосъставителят е служител на РДГ София и че заема длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Приложена е по делото и Заповед № РД 49- 199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, от която се установява компететността на АНО за издаване на процесното НП, съгласно Заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която се възлага на заместник-директора на РДГ София, да изпълнява функциите на директор на РДГ София. АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено поради следните съображения: Съгласно чл. 107 от ЗГ, маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. В чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии е предвидено, че при извършване на ново цялостно маркиране - премаркиране на насаждение, подлежащите на отсичане дървета се маркират с друг цвят боя, различен от първоначалния. Основателни са изложените от жалбоподателя, чрез пълномощника, твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Видно от съдържанието на НП при описанието на нарушението не е спазена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно която, сред задължителните реквизити на НП е описанието на фактическите признаци на нарушението. За да е изпълнено това изискване, следва в НП да са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение – време и място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които то е осъществено, а не вместо това, същите да се извличат от доказателствата по делото. Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна на състава на вмененото административно нарушение или ако за извършването на преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на последния да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му. В процесния случай, в нарушение на разпоредбата на чл. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, никъде в обжалваното НП не се съдържа твърдение, че жалбоподателят е извършил ново цялостно маркиране или премаркиране на насаждение, което е елемент от обективна страна на състава на вмененото му административно нарушение, съгласно чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. На следващо място, на четири места в НП се твърди, че жалбоподателят е извършил допълнително маркиране, което противоречи на останалите изложени в НП твърдения за деятелността на наказаното лице. В подзаконовите актове по прилагането на ЗГ, към които препраща разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, понятието „допълнително маркиране“ с съдържа в разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, в действалата към датата на деянието редакция на последната разпоредба, обн. в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., предвиждала, че когато след издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за изграждане или промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране. Разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. е отменена с Решение № 4795 от 18.05.2022 г. на ВАС по а.д. № 8328/2021 г., обн. в ДВ, бр. 50 от 2023 г. Отпаднало е изискването допълнително маркираните дървета да се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране, доколкото сечите следва да се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗГ, като в настоящия случай не е необходимо да се обсъждат последиците от това (чл. 3, ал. 2 от ЗАНН), доколкото в НП се съдържа неяснота какво изобщо е вмененото на наказаното лице административно нарушение. В обжалваното НП е налице противоречие, изразяващо в това, че в него няма данни за извършено допълнително маркиране (каквото се твърди да е извършено от жалбоподателя) на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, които да са се наложили след издаване на позволително за сеч. Твърди се именно обратното – че маркирането е извършено на 01.06.2022 г. във връзка с издадено след тази дата позволително за сеч, но същевременно, без в НП да се съдържа твърдение, че жалбоподателят е извършил ново цялостно маркиране или премаркиране на насаждение. Освен гореизложеното, твърдението за извършено от жалбоподателя допълнително маркиране води и до противоречие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация в НП. Настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо съставомерните признаци на вмененото на жалбоподателя административно нарушение да се извеждат от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка (АНП). За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно, и достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение (като фактическо и правно единство) и неговите обективни и субективни признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство са накърнили правото на защита на санкционираното лице, като са препятствали възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си. Ето защо, същото съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при маркирането със същия цвят боя на насаждения в случаи като настоящия, обективно е възможно да се създаде единствено опасност за отсичане на дървета, за които вече е издадено позволително за сеч, поради което АНО е следвало по- задълбочено да обсъди наличието на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на административният орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното. От представената административно наказателна преписка безспорно се установява, че в процесния случай не е спазена императивната разпоредба при издаване на НП на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По разноските: При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но поради липсата на ангажирани по делото доказателства за сторени такива, разноски не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът