Решение № 1465 от 6.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1934/2024 г.

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК. Обжалва се от П. В. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., Б. Г. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А. и И. П. М., ЕГН ••••••••••, всичките с адрес: гр. А., ул. „С••• Решение №2176/ 15.05.2024г. по гр. дело № 20476 /2021 г.по описа на ПРС- ІХ гр.с., с което се определя на основание чл. 64, ал. 1 ЗС част от поземлен имот с идентификатор № 00702.511.39 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 09.03.2015 г., с адрес на имота гр. А., ул. „С•••, целият с площ от 240 кв.м., собственост на ответните страни П. В. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., ул. „С.“ № ••, Б. Г. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., ул. „С. и И. П. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., ул. „С.“ № ••, с площ от 8 кв.м., ограничена с точки 1- 2- 3-4 по скица от техническата експертиза на вещо лице С. М. С. на лист 160, която приподписана от съдията представляват неразделна част от настоящото решение, която да се ползва от Д. А. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., ул. „Г•••, в качеството му на собственик на самостоятелен обект с идентификатор 00702.511.39.2.5, с предназначение - гараж в сграда, с площ от 16 кв.м., изграден в поземлен имот с идентификатор № 00702.511.39, с адрес гр. А., ул. „С••• и са присъдени в полза на въззиваемата страна, ищец по делото направените разноски в първоинстанционното производство. Обжалват ответниците по предявеният иск, представлявани от адв. С. с оплаквания в насока на това, че с постановеното решение е налице грубо нарушение на ЗУТ и неспазване на Закона за собствеността, намира се за необективно, липсвал задълбочен и обективен анализ на представените документи. Не е било взето предвид оспорването на заключението на лице С. С., поради това, че построеният гараж бил без строително разрешение, архитектурен и конструктивен проект, въпреки което е прието, че след като е нанесен в кадастъра и имало заповед на началника на Службата по кадастър и е даден идентификатор, гаражът съществува и е законен. Въз основа на това се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск, като в заключение на жалбата се прави изявление, че ще бъдат сезирани и други институции във връзка с оплакванията на жалбоподателите. Писмен отговор по въззивна жалба от въззиваемата страна не е постъпил. Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на основание чл.269 ГПК, намери следното: Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. Съдът е сезиран с искане от Д. А. Т. за определяне на площ с право на ползване на незастроена част от дворно място в ПИ с идентификатор № 00702.511.39 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 09.03.2015 г., с административен адрес - гр. А., ул. „С. и площ от 240 кв.м., собственост на ответниците. Заявените права с ИМ са притежание на права на собственост в намиращата се процесния ПИ жилищна сграда, без притежание на идеални части от поземления имот, а само гараж в сградата, за което се мотивира претенцията с оглед необходимост от преминаване през двора до него. В КК бил отразен като СОС и сграда с ид. 00702.511.39.3 със застроена площ от 6 кв м, но такава сграда не съществувала, заснемането било погрешно, тъй като тази сграда била част от гаража на ищеца. В подкрепа на твърденията е представен НА №30/05.03.2021г. на нотариус Велина Николова, с рег.№758 на НК за възмездна придобивна сделка относно посочените в ИМ недвижими имоти във връзка с осигуряването на достъп до един от тях – гараж, предмет на искането по чл.64, ал.1 ЗС. При определяне на спорната площ от дворното място, районният съд е отчел безспорните по делото обстоятелства по отношение на правата на собственост на ответниците в процесното дворно място, както и правата на ищеца по представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 30, том 1, рег. № 869, дело № 28 от 05.03.2021 г. относно придобитите от ищеца права по прехвърлителната сделка с праводатели К. М. Ч. и А. М. Ч. – право на собственост върху СОС с идентификатор № 00702.511.39.2.5 по описаната по-горе, който самостоятелен обект се намира на етаж едно в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2., с предназначение – жилищна сграда, многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.511.39, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 16 кв.м., при описани съседни обекти на правото на собственост. Във връзка със заявените от ищеца права ответниците оспорили представения от същия договор за покупко-продажба с възраженията, че последният не е с предмет гараж, а селскостопанска постройка, която е част от самостоятелен обект с идентификатор № 00702.511.39.2.4., собственост на ответните страни П. Ч. и Б. Ч., поради това, че сделката не е с предмет самостоятелен обект с предназначение гараж, а същият представлява незаконен строеж, изграден без съответни строителни книжа, установено от компетентните органи на общинската администрация. Тези възражения, въз основа на изложените от ответните страни обстоятелства е прието от съда, че не могат да се подведат под никоя от хипотезите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, които норми установяват недействителността на правните сделки с мотива, че дори и постройката, предмет на договор за покупко-продажба, не е в резултат на законно строителство, това не е основание да се приеме, че договорът е недействителен, вкл. и с оглед наведеното относно начина на заснемане на процесният обект в КККР с предназначение селскостопанска постройка, а не гараж, което също не води до невъзможност на предмета на сделката. По отношение правата на ответниците са отчетени представените писмени доказателства - Договор за доброволна делба, изповядан с нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 117, том 1, рег. № 698, по нот.д. от 16.02.2021 г., за това, че Б. Г. Ч., П. В. Ч., К. М. Ч. и А. М. Ч. са прекратили съсобствеността си по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.4. с предназначение жилище с площ от 64 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.5. с предназначение – гараж, с площ от 16 кв.м., които са образувани от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.1. с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ от 79 кв.м. Със същия договор за доброволна делба в дял на праводателите на ответника - К. М. Ч. и А. М. Ч., бил поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.5. с предназначение – гараж, с площ от 16 кв.м.Със Заповед № 18-272/08.01.2021 г. на АГКК е констатирано нанасянето на два нови самостоятелни обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.4. с площ от 64 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.5. с площ от 16 кв.м., като е заличен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.1. с площ от 79 кв.м. В приложение с Проект за изменение на кадастралната карта, заверен от Община Асеновград с приложена обяснителна записка, е възпроизведена отразената възможността за създаване на два самостоятелни обекта, при описанието на границите на които било с посочване, че над тях се намира самостоятелен обект с идентификатор № 00702.511.39.2.2., а с Констативен акт № 18/26.11.2021 г., издаден от Община Асеновград било констатирано, че селскостопанска сграда с идентификатор № 00702.511.39.3 е изградена без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, не представлявала търпим строеж и е изградена в нарушение на чл. 148 ЗУТ, подлежи на премахване. По повод постъпили възражения с уведомително писмо от 22.12.2021 г. от Община Асеновград до заинтересованите страни същите са били уведомени, че издаденият констативен акт следва да бъде оставен без последствия, същата не представлява самостоятелен обект и като селскостопанска постройка от 6 кв.м. е част от гараж, закупен от Д. Т.. Възраженията на ответниците не са възприети от съда с оглед депозираното заключение по СТЕ с констатации, че за постройката, нанесена в КК с идентификатор № 00702.511.39.3 липсват одобрени проекти и разрешение за строеж, а гараж с идентификатор № 00702.511.39.2.5 е изграден при изграждане на жилищната сграда; постройката с идентификатор № 00702.511.39.3 представлява неразделна част от гаража, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.5.; не са налице нормативни изисквания по отношение на размерите на гаражите, не са налице данни за извършена промяна в предназначението и помещението е съществувало като гараж преди нанасянето му в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.5.; при изслушване на в.л. е депозирано, че за частта от гаража, попадаща в жилищната сграда важат същите правила като за жилищната сграда, като етажът, който се намира над гаража не би могъл да бъде построен без да бъде построен самият гараж, тъй като стените, ограждащи гаража се явяват носещи за етажите, които се намират над гаража. Въз основа на тези констатации по експертното заключение съдът е мотивирал неоснователност възраженията на ответниците, че процесният гараж като СОС с ид. № 00702.511.39.2.5 е незаконен строеж, въпреки непредставяне на преписката по изграждане на сграда № 2 в поземления имот, независимо от което установено, че преди изменението на КККР, последната е представлявала самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.1, от който са отделени два самостоятелни обекта – жилище и процесният гараж. Възраженията на ответниците са обосновани с извод за тяхната неоснователност освен от описаната преписка по издаване на заповедта за изменение на КККР, така и от представения от самите тях като ответници НА относно недвижим имот по нот.д. № 632 от 23.11.2007 г., с оглед описанието, че над СОС с ид. № 00702.511.39.2.1 има друг самостоятелен обект, който нотариален акт касае именно постройката с площ от 79 кв.м., от която са отделени два самостоятелни обекта на правото на собственост, а не обекта над гаража. Така е мотивиран фактическият и правен извод, че всички възражения на ответните страни се отнасят до селскостопанската постройка с площ от 6 кв.м., която е заснета като обект с идентификатор № 00702.511.39.3., по отношение на която е издаден КНА, при безспорност по делото, че последната е заснета в КККР като селскостопанска постройка, но като изградена без строителни книжа и разрешение за строеж и над постройката няма изграден друг самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и ирелевантността на обстоятелството относно посочената постройка, която не е предмет на производството по делото, независимо от заключението на вещото лице, с което се установява, че последната представлява неразделна част от гаража. В заключение е обосновано че претендиращият определяне на площ по реда на чл.64 ЗС е суперфициарен собственик на процесния гараж, представляващ самостоятелен обект, изграден в чуждо дворно място, поради което на посоченото основание като собственик на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Посочено е, че ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост, се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен - прилежаща площ. Собственикът на терена има правото да го ползва, зачитайки правата на суперфициарния собственик върху онази част, която му е необходима за използването на постройката според нейното предназначение. В случая предназначението на процесната постройка е гараж, като се установява, че това предназначение никога не е променяно, като гараж е съществувал и в сграда с идентификатор № 00702.511.39.2.1, преди да се създадат двата самостоятелни обекта с нови идентификатори. Мотивирано е, че в производството по чл. 64 ЗС релевантно е фактическото предназначение на сградата, а не начинът на заснемането й в КККР. Наличието на сграда, собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да отстъпва право на строеж на друго лице. Неговото задължение се свежда до това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва определяне по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част, съобразно Решение № 20 от 15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК. Така по СТЕ е определена необходимата площ за ползване на гаража е от 8 кв.м., обозначена с точки 1-2- 3-4 на скица към заключението на вещото лице. Като непротиворечащо на събраните доказателства в мотивираната насока са отчетени и показанията на разпитаната по делото св. З. Е. К., за притежаван от ищеца гараж, което обстоятелство принципно е безспорно между страните, както и установява, че ищецът е възпрепятстван да ползва собствената си постройка по предназначение – за гараж. Въззивния съд като взе предвид доводите на страните съобразно представените доказателства и на основание чл.269 ГПК, намира следното: Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са в съответствие със събрания доказателствен материал по заявените тези и доводи на страните. Ищецът черпи правата си върху процесния обект на собственост – гараж в сграда от възмездна прехвърлителна сделка по НА №30/2021г. на нотариус №758 по регистъра на НК с праводатели К. М. Ч. и синът й А. М. Ч., последните притежавали права върху самостоятелен обект на собственост както в жилищната сграда, така и върху гаража, вкл. относно който е признато право и придобит в самостоятелен дял след извършена доброволно делба с ответниците Б. Г. Ч. и П. В. Ч., обективирана в НА №117/ 21г. на нотариус с рег.№ 234 на НК. Безспорно е по делото, че предмет на прехвърлителната сделка по НА №30/2021г. в полза на ищеца по делото не съдържа права върху терена в поземления имот-дворното място. По смисъла на чл.64 ЗС ищецът се легитимира с право на собственост върху обект – сграда върху чужда земя, част от която претендира да ползва с оглед необходимостта за използване на обекта на собственост – гараж, реализирането на което ползване е обусловено от ползване на площ, вкл. за достъп. Съгласно разпоредбата на чл.64 ЗС собственикът на постройката върху земя може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В случая от представения акт, обективиран в посочения НА №30/2021г. не е посочено друго, вкл. ограничения, изключващи претендираното право от ищеца за ползване на част от чуждото дворно място с цел обслужване на прехвърлените му права на собственост върху процесния гараж. Следователно правно релевантно за фактическия състав на претендираното по чл.64 ЗС право от ищеца е установяване надлежна материално-правна легитимация относно обекта на собственост – в случая гараж и липсата на легитимация относно права на собственост върху земята, върху която същият е разположен и върху която е насочена претенцията му за определяне на право на ползване с цел упражняване на своите права върху обекта на собственост. Административно-правният статут на съответната постройка по смисъла на чл.64 ЗС в рамките на нейното съществуване не е релевантен като обстоятелство за реализиране на предвиденото по цитираната законова разпоредба претендирано право, а достатъчната площ за необходимостта при използването й е определена по надлежния ред чрез експертиза по депозираното заключение на вещото лице С. С.по делото в размер на 8 кв м. от дворното място, собственост на ответниците, ситуирано по скица, неразделна част от заключението. От същото заключение се явява установено също така обстоятелството, че посочената от защитата на ответниците находяща се в дворното място друг вид постройка със самостоятелен ид. № 00702.511.39.3 като СОС, представлява продължение на процесния гараж също като СОС с ид. № 00702.511.39.2.5, поради което доводът на жалбоподателите в настоящото производство за идентичност на посочените постройки е неоснователен, а с оглед на това и доводите, свързани с изискванията на ЗУТ - неотносими в настоящото производство. Следователно установено се явява и при безспорност е фактът, че собствениците на дворното място пречат на упражняване на правото на ищеца, поради което същият има правото на основание чл.64 ЗС да иска определяне на площ за правото му на ползване. Разпоредбата на чл.64 ЗС е императивна и създава ограничение за собствениците на земята да я използва изцяло, доколкото в нея е построена сграда, собственост на лице, което не притежава права върху терена. В случая правата на третото лице, което не притежава права върху чуждата земя, се приравняват на тази на суперфициарния собственик върху частта от имота, необходима за използване на постройката според нейното предназначение. В този смисъл съдебна практика на ВС и ВКС / Решение по гр. д.№ 131/ 88, IV ГО, Решение по гр. д.№ 2410/2013г. на I ГО, Решение по гр. д.№ 1125/2021г. на I ГО и др./ По изложените по-горе съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение на районния съд ще се потвърди като правилно. Разноски от въззиваемата страна не се претендират. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК въззивният съд