Решение № 11701 от 12.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2175/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.84 ал.3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на В. О. С., [ЛНЧ], [гражданство], с адрес на пребиваване: [населено място], ••••••, против Решение № 4778/25.03.2024 г. на П. на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон. Решението е постановено, след отменен с решение, по адм.д. № 88/2023 г. на АС - Варна предходен отказ на ответника. Акта е постановен в противоречие с дадените указания в съдебното решение. Административния орган не е разгледал всестранно и обективно бежанската история на С., а е подходил формално. В мотивите ответника се е позовал на справка с вх. № ЦУ-452/23.01.2024 г. на Дирекция “Международна дейност”, формално е цитирал наръчника за процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, без да анализира конкретните факти. Приел е, че дори и на жалбоподателя да е връчена призовка, няма опасност да бъде пратен на фронта в Украйна, като наборник, а дори и да има реална вероятност да бъде взет в армията, то тези опасения не са достатъчни, а е “хипотетична вероятност” да бъде мобилизиран. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, в която насока са и решенията на АС - Варна и ВАС. Неправилно в решението се твърди, че получените повиквателни за отбиване на редовна военна служба и възможността да бъде наложено наказание на С. са необосновани и недоказани. Съгласно Постановление на Пленума на ВС на Руската федерация № 3/2008 г. при разглеждане от съдилищата на наказателни дела за отклонение от наборна и военна служба е предвидена отговорност по чл. 328 от НК, която възниква независимо от начина на извършване на престъплението, както и от това дали наборникът се е отклонил само от поредното призоваване за наборна служба или е целял напълно да избегне носенето на военна служба. Въпреки представените 7 бр. повиквателни административния орган твърди, че същите не са връчени редовно, а възможността на жалбоподателя да бъде наложено наказание е неоснователно и недоказано. Тези мотиви са в противовес с приетото в решение, постановено по адм.д. № 88/2023 г. по описа на АС - Варна. Не е взет предвид наказателния закон в РФ и Постановлението на Пленума на ВС на РФ по т.6, което сочи, че ако целта на едно лице е да избегне връчване срещу подпис на повиквателна за наборна служба, извършеното от него следва да се квалифицира по чл. 328, ал.1 от НК. Целенасоченото укриване, възпрепятстване връчването на повиквателна, очевидно сочат, че с действията си С. сам се е поставил в невъзможност да бъде лично призован, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 328 от НК. Оспорва изводите на ответника, че няма опасност да бъде изпратен да се сражава в Украйна, тъй като съгласно приложена справка Р. не изпраща наборници, които да служат в чужбина. Това твърдение е невярно, наборници са изпращани в Украйна и ли по границата, като са принуждавани да сключват наемни договори за постъпване на военна служба. Неправилни са изводите на ответника, че жалбоподателя не сочи друго тежко посегателство в качеството му на цивилно лице, напротив такива са посочени. Недоумение будят доводите на административния орган, че сочената от С. информация от руски медии от сайтове на руски сървъри, които компрометират руската армия и държава при набирането на наборници, щом не са свалени, то тази информация не представлява проблем за руската държава. Неоснователни са доводите, че хипотетичната вероятност от мобилизация, не обосновава автоматично наличие на реална заплаха от преследване. Само действията по т.5 имат отношение към носенето на военна служба, но тава са само действия, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита военната служба, в случай на военни действия и то когато тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и човечеството. Позовавайки се на чл. 8 от Римския статут и §170 от Наръчника, органа е приел, че не соча данни за външно обективиране на убеждения чрез конкретни действия, представляващи техен израз, поради което е недоказана искреността на политическите и морални убеждения. Самият факт, че жалбоподателя на двадесет и две годишен е напуснал семейството и родината си, без да я е ясно дали ще се завърне отново, говори за неговите убеждения. Налице е заплаха С. да бъде въвлечен във военни действия, като той е предпочел да се озове в държава, без да знае езика, без яснота дали може да работи и да се издържа, но оставайки жив и запазвайки човешкото си достойнство, макар и да е заклеймен като предател и враг на родината, съгласно изказванията на М.. В Р. подобно клеймо е по-страшно от присъда. В оспореното решение е пропуснат анализа на т.171 от Наръчника във връзка с приложението на чл. 8, ал.5, т.5 от ЗУБ. В т.171 от Наръчника е посочено, че там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината ва всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. В §174 е посочено, че за искреността на неговите убеждения може да се съди и по това дали е бил призован в армията за задължителна служба или се е присъединил към нея като доброволец. Извършените престъпления на руската армия са осъдени от международната общност Участието на С. в подобни военни действия, може да го направи участник в престъпления. От представена статия по делото се установява, че ••••• дума е приела на първо четене закон, съгласно който престъпленията извършени в окупирани райони на Украйна от граждани на РС не са престъпления, ако са извършени в името на защитата на интересите на Р.. Това води на извод, че е налице и втората предпоставка на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, а именно военната служба да предполага извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал.1. Жалбоподателят сочи, на територията на Р. вече се водят активни бойни действия и участието на С. при завръщането му в Р. не може да се окачестви като хипотетично, а е напълно реална възможност. По изложените доводи моли да се обяви за нищожно Решение № 4778/2024 г. на П. на ДАБ на осн. чл.177, ал.1 от АПК, в условията на евентуалност моли да се приеме, че са налице предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. И да се отмени оспорения отказ. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество поддържа, че в хода на производството са представени множество доказателства, съгласно които С. е нарушил руското законодателство, отклонявайки се от военна служба, както и че за това деяние го заплашва затвор. Налице е участие на наборници в Курска област във военните действия. Участието във войната е свързана с военни престъпления. Административния орган не е обсъдил решението на АС – Варна и ВАС, в които е посочено, че са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила. Моли да се уважи жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание, проведено в присъствието на назначен заклет преводач по реда на чл.14 ал.2 вр. ал.4 от АПК, жалбоподателят сочи, че през март 2022 г., няколко дни след започване на войната е избягал от Р., защото е военно задължен и започнал да получава призовки. Счита, че е налице реална опасност да бъде изпратен на фронта, а не желае да участва във войната. Окачествява войната като трагедия между Р. и Украйна. Двете държави са исторически като братя, а се унищожават един друг. Не желае да е част от армията на Р., която носи разрушения и смърт. Заявява, че съзнава, че с бягството е станал предател на родината и може да бъде принуден да отиде на фронта. Счита, че за него няма обратен път към Р.. Агенцията за бежанците е пренебрегнала решенията на българските съдилища, като отново е отказала исканата защита. Счита, че оспореното решение е постановено по политически мотиви. Ответникът, П. на ДАБ, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. Чрез процесуален представител – ю.к. З. Т., редовно упълномощен, представя писмени бележки, в които моли жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че не са налице предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на бежанец на чужденеца. Неоснователно жалбоподателя поддържа, че оспореното решение е нищожно. В случая нито АС – Варна, нито ВАС е задължил Агенцията да предостави хуманитарен статут на бежанец на С., а преписката е върната за ново произнасяне, съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С докладна записка от 24.11.2023 г. на интервюиращ орган са дадени задължителни указания, като при произнасяне същите са били спазени и съобразени. Спрямо жалбоподателя не е осъществено визираното от ЗУБ преследване, за да получи статут на бежанец. В хода на производството С. не е обосновал страх от преследване За да може да се квалифицират като преследване по чл. 8 от ЗУТ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха следва да са достатъчно тежки или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живот, свобода или физическа цялост. С. не е изложил конкретни факти относно личните си възгледи и чувства, които да обосноват извод за наличие от опасност за преследване по смисъла на ЗУБ. Счита, че са неоснователни опасенията на жалбоподателя, че може да бъде принудително изпратен да воюва. Съгласно справка от 23.01.2024 г. наборници не се изпращат в Украйна, а правителството се стреми да привлича професионални войници. В Украйна се сражават професионални и договорни войници, членове на военни формирования. В Р. няма обявено военно положение и няма скрита мобилизация. Опасенията на С., че съществува реалистична вероятност да бъде мобилизиран и да се озове насред бойни действия не са достатъчни, за да се направи извод, че следва да му се предостави статут на бежанец, в това число и международна закрила, хипотетичната вероятност да бъде мобилизиран, не обосновава наличието на реална заплаха от преследване. Жалбоподателят не е получил призовка за отбиване на военна повинност, не е редовно призован, за да се обоснове страх от наказателно преследване. При постановяване на акта не е нарушен чл. 9, ал.1 от ЗУБ. По изложените съображения моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за основателна и моли да бъде уважена. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по молба вх. № 213/26.05.2022г. на ДАБ при МС, от В. О. С., роден на •••••••• г. в ••••••, гражданин на •••••••, за предоставяне на международна закрила, в частност на хуманитарен статут. При подаване на молбата, С. е попълнил регистрационен лист с лични данни, Декларация за съгласие за събиран е информация и от други органи; а в последствие и Молба - декларация да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в [населено място], като е декларирал наличието на достатъчно лични средства и е представил Договор за наем и декларация от собственика на имота. С писмо рег. № М-13634/27.06.2022 г. Държавна агенция „Национална сигурност“ е изразила становище, че не възразява да бъде предоставена закрила на лицето в Република България, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 10.08.2022г., в присъствието на преводач, при което С. е посочил, че е напуснал страната си със задграничен паспорт, паспорт на •••••• и виза за •••••••. На 13.03.2022 г. е отпътувал за ••••• и от там на 14.03.2022 г. със самолет е отпътувал за •••••, като е имал прикачване в [населено място]. Влязъл е в страната легално, тъй като има българска виза, която му е издадена още през 2019 г., когато е бил на почивка в [населено място]. Заявителят сочи, че не е посещавал посолството на собствената си страна в •••••••. Не е подавал други молби за международна закрила. Не е арестуван или осъждан в държавата си на произход. Няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група. Няма проблеми поради изповядваната от него религия, не участва в религиозни организации, общност, секта. Преди да напусне страната си е живеел в [населено място], заедно с майка си, баща си и брат си. Не е отбивал военна служба. Бил е задържан няколко пъти на митинги срещу властта в •••••••, но не е бил арестуван. Напуснал е страната си, тъй като е трябвало да постъпи в армията, но той не подкрепя политиката на страната и не желае да служи на държавата. Твърди, че не може да ходи спокойно по улиците, тъй като има непрестанно полицейско присъствие. Полицаите дърпат гражданите и ги проверяват. Не одобрява войната в Украйна, не подкрепя политиката за Н.. Посещава митинги от 2017 г., на които е ставал свидетел на полицейско насилие. Не желае да постъпи в армията, тъй като я определя като престъпна организация. Не желае да живее в •••••••, не одобрява законодателството в страната. Получил е призовка на 10.03.2022 г. да се яви на военна комисия на 24.05.2022 година. След като е дошъл в България отново е получавал повиквателна през април месец, но лично не са го търсили в дома в [населено място]. Не е имало заплаха и не му е оказвано насилие лично на него, само е виждал насилие срещу други хора. Избрал е този момент да напусне страната си, тъй като е започнала войната и не е бил сигурен за живота си, ако постъпи в армията. Знае че има много загинали войници, въпреки, че руските власти не признават това. Подава молба за закрила сега, тъй като не иска да се връща в Р. и да постъпва в армията. Не желае да се връща в държавата си по произход, тъй като няма какво да прави там. Притеснява се, че ако се върне в страната си ще го осъдят за престъпление, тъй като не е влязъл в армията. Иска да остане в ••••••••• и да работи тук. Проведено е и второ интервю със С., в присъствието на преводач, с цел изясняване на бежанската му история. Интервюираният сочи, че има незавършено висше образование, което е прекъснал през 2020 г., по семейни причини. Напуснал е страната си, тъй като е започнала войната и е получавал постоянно повиквателни за постъпване в армията, както и заради неговите политически убеждения. Повиквателните за отбиване на военна служба е получавал в пощенската кутия. Първата повиквателна е получил на 10.03.2022 г., след като е заминал е получил още две повиквателни. Едната повиквателна е от 02.06.2022 г., посочено е, че следва да е яви на 08.06.2022 г., не знае след получаването на тези повиквателни дали е търсен в дома си. Живее с родителите си, но те не са му казвали дали е бил търсен на адреса. Отсрочката за отбиване на военна служба е една година след напускане на университета, неговите повиквателни са започнали да идват през 2022 г. Може да бъде подведен под отговорност за това, че не се е явил, тъй като е Р. това е престъпление, защото военната служба е задължителна. Не иска да участва в армията, тъй като я определя като престъпна организация. Определя войната в Украйна като престъпление. Посочва, че брат му е над определената възраст за отбиване на военна служба и не е получавал повиквателни. Посещавал е два митинга в подкрепа на Н., както и един протест след като Н. е бил арестуван. Бил е задържан през февруари 2021 г. за проверка на документите. По време на митингите той не е бил задържан, но други хора са били. Има информация от социалните мрежи, че всички хора, които са с различно мнение вече не са в Р.. Молбата за закрила е подал едва сега, тъй като не е знаел какво да направи. Дошъл е в •••••••, защото е имал виза за тук, както и позната. Представена е справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ МД-266/21.04.2022 г. Съгласно справката руската армия е хибриден формат, съчетаващ традиционна наборна кадрова и резервистка система и професионална система по договор. Армията разчита и на наборните военнослужещи, както за своите активни сили, така и на резервните сили в случай на мобилизация. Повечето бойни единици трябва да бъдат попълнени от военнослужещи и мобилизирани резервисти. Въоръжените сили на руската армия набират военнослужещи два пъти годишно. През 2022 г. ••••••• е обявил пролетна военна служба по-рано на 18.02.2022 г. за всички мъже от 18 до 27 г., руските войници служат обикновено 1 година. Новите военнослужещи преминават едно двумесечно основно обучение, последвано от три-шест месеца напреднало обучение. Действащото законодателство не позволява на наборниците да се разгръщат в бойни действия с по-малко от четири месеца обучение., обаче военното положение или общата мобилизация могат да заменят сегашната политика, позволявайки незабавно използване на новобранци. Някои от наборниците от есента на 2021 г. вероятно вече служат в части, воюващи в Украйна. Руските въоръжени сили се стремят да създават изключително резервистки части, но вероятно не постигат целите си поради слабо участие. Първоначално руското правителство е отричало изпращането на наборни военнослужещи да се бият в Украйна, има твърдения, че някои са били принудени да подписват военни договори, позволяващи им да бъдат изпратени в бой. По-късно •••••••• признава, че са били използвани наборници. Руските части концентрирани около Украйна почти сигурно изискват значителен резерв за попълване. Руските военни вероятно са изправени пред нужда от ново свикване на резерв. В Р. има много начини за избягването й: учене в университет, получаване на медицинско свидетелство, че лицето е негодно, отклоняване от служба. В Р. човек може да бъде призован от 18-[възраст] възраст. Съгласно справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх. № МД-552/14.09.2022 г. съгласно Законът за наборна и военна служба на Р., постъпването на военна служба се извършва с повиквателна. Руската армия използва наборната служба през годините с цел да гарантира, че има военно-обучени резерви. На наборниците е забранено да служат в чужбина, но в първите дни след инвазията някои наборници са изпратени в инвазията. Със становище рег. № [рег. номер] 18.10.2022 г. на старши експерт в РЦП – [населено място] е предложено на заместник-председателя на ДАБ – МС да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С.. От жалбоподателя са представени: повиквателни за явяване на военна служба от м. май, юни, октомври и декември 2022 година, ведно с превод на български език; разпечатки от информационни руски сайтове, ведно с превод на български език. След проведените интервюта Заместник – председателя на Държавната агенция за бежанците е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя в резултат, на което е издал Решение № 17004/21.11.2022 г., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, с което е отхвърлена молбата на С.. Решението е обжалвано, като с решение № 301/2023 г., постановено по адм.д. № 88/2023 г. по описа на Административен съд – Варна е отменено Решение № 17004/2022 г. С решение на ВАС, постановено по адм.д. № 5727/2023 г. съдът е оставил в сила решението на Административен съд – Варна. Представено е постановление на Пленума на ВС на Руската федерация, според което отговорността за престъпление по чл. 328, ал1 от НК възниква независимо от начина на извършването му, както и от това дали наборникът се е отклонил само от поредното призоваване за наборна служба или е целял напълно да избегне носенето на военна служба. Отклоняването от наборна служба може да бъде извършено чрез неявяване без уважителна причина на повиквателна на комисариата за медицински преглед и др. Съгласно представени публикации нарушаването на правилата за наборна повинност води до наказателна или административна отговорност. В зависимост от тежестта на нарушенията е предвидено налагането на глоба, а за част от нарушенията наказателна отговорност при отклоняване от военна служба, за наборници които умишлено без уважителни причина се отклоняват от призива в армията или не се явяват на подписана повиквателна за мероприятие, медицинско освидетелстване и др. Съгласно чл. 328 от НК на Руската федерация при отклоняване от военна служба при липса на законни основания за освобождаване от такава служба се наказва с глоба до 200 000 рубли, или в размер на работната заплата или друг доход за срок от 18 месеца или с принудителен труд за срок до две години, или с арест до 6 месеца, или с лишаване от свобода до 2 години. Видно от публикация на руски сайт, •••••• дума е приела на първо четене закон, че престъпленията извършени в Украйна в името на Р., не са престъпления. Видно от публикация в руско издание, броят на делата за отклоняване от военна служба от пролетта е достигнал своя максимум за последните 10 години, статията е от 2.10.2022 г. От м.май до септември са образувани 410 такива дела, за отклоняване на наборници от военна служба. От издание на С. Е. е видно, че част от руските войници отказват да се върнат, включително и такива, които са сключили договори. На отказалите войници да се бият се поставя специален печат на документите, който може да е пречка при търсена на работа или по-висока степен на образование. Представени са преводи от руски издания от май 2022 г. и февруари 2023 г., съгласно които руските войници на срочна служба са задължавани да подписват договори и да отиват на война, несъгласните са подлагани на мъчения. При новото разглеждане на заявлението на С. са представени повиквателна за явяване през м.февруари 2023 г. м.април 2023 г., май 2023 г., септември 2023 г. На 20.12.2023 г. е проведено ново интервю със С.. Видно от същото жалбоподателя е напуснал страната с паспорт, в посока ••••••. Преди това е бил студент, но е прекъснал образованието си през 2020 г. Сочи, че през 2023 г. са продължили да носят призовки на адреса му но майка му е изключила звънеца. Майка му споделила, че техен съсед връщайки се вечер в дома са го намери на стълбището и са го взели. Прийом на връчващите повиквателни бил да звънят рано сутрин. Призовките, представени от С. са били сложени в пощенската кутия. При голямата мобилизация през 2023 г. на част от наборниците са връчвани призовки на улицата и веднага са отвеждани към сборния пункт. В руски фирми служебни лица са посочили, че следва 40% от мъжете да бъдат изпратени във военното управление. Има въведена форма на електронно връчване на призовки. С. споделя, че през 2023 г. са променени законите в Р. относно възрастта в която следва да се отбие военната служба. Счита, че ако се върне в Р. ще бъде взет в армията, отговорността му не е отпаднала, може да му бъде образувано наказателно дело, според М. гражданите напуснали страната в труден момент, при връщането им ще бъдат обявени за предатели. В сайта на МВР не е установил да има образувано наказателно дело срещу него. Сочи, че е против военната служба, в случая не се отбранява страната, а се напада друга държава. Счита, че в Украйна са изпращани войници, които са на срочна служба, но са заставяни да подпишат договор. Тази информация интервюирания има от руски сайтове и статии. С. сочи, че е участвал в митинги в подкрепа на Н., като един път е бил задържан за проверка на документите в полицейски участък. Напуснал е Р., като повод за това е началото на войната, непосредствено след като е получил призовка, счита, че е налице опасност да бъде изпратен на фронта. Представена е справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ ЦУ-452/23.01.2024 г. в която е анализирано икономическото положение в Р.. Направен е анализ на видовете военна служба в страна. Представен е образец на повиквателна. Посочено е, че след обявяването на частична мобилизация на 21.09.2022 г. са предприети законодателни мерки от руската Дума, които са свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. За неявяване на повиквателна е предвидена административна отговорност, която от 1 октомври е значително завишена. Разяснен е начина на връчване на призовки за отбиване на военна служба, като до сега се е извършвало по пощата - с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез държавните служби или директно във военния комисариат. Ако повиквателната е изпратена чрез портала за обществени услуги или по пощата, но наборникът не я получи, тя ще се счита за връчена седем дни от датата на поставянето й в регистъра на призовките, след като стане оперативен. Отговорност по чл. 328 от НК възниква при укриване на наборници, като предвиденото наказание е затвор. Посочено е, че два източника отбелязват, че военните служби оказват натиск на наборници да подпишат военни договори, според друг източник, договорите в редки случаи се подписват от друго лице от името на самия наборник. С Решение № 4778/25.03.2024г. на П. на Държавната агенция за бежанците при МС молбата за предоставяне на международна закрила на С., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е била отхвърлена, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В мотивите на решението е прието, че жалбоподателят е напуснал родината си легално ползвайки паспорта си и е преминал през ••••••, и •••••••. Прието е, че от анализа на бежанската история не може да се направи извод за риск от преследване спрямо чужденеца, от риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход, той не е бил принуден да напусне ••••••• федерация, а е заминал доброволно от своята страна. Прието е, че не съществува риск от преследване или тежки посегателства спрямо молителя, спрямо него не е упражнено физическо насилие и не е бил обект на репресии, поради тези причини от страна на държавата или субект, към който държавата има отношение, не може да се направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо такова. По отношение на представените повиквателни в Решението е посочено, че възможността да бъде наложено наказание на С. е неоснователно и недоказано. Приел е, че повиквателните не са връчени лично, а са били поставени в пощенската кутия и не може да се приеме за еднозначно, че са редовно връчени, на повиквателните липсва подпис. Обсъдил е начините на връчване на повиквателни, като е приел, че С. не е получил повиквателните по разписания от правилника за набор на военна служба начин. Не са приети за достоверни твърденията на молителя, че представители на военното управление са посетили няколко сутрини дома му, за да му бъде връчена повиквателна, но дори и да е така за С. има реалистична вероятност да бъде взет в армията да отслужи редовната си военна служба, но няма опасност да бъде изпратен да се сражава в Украйна, тъй като съгласно представена справка наборници не се изпращат на служба в чужбина. Прието е, че е логично С. да бъде призован, след като е прекратил образованието си да отбие задължителната военна служба. Не е прието твърдението на молителя, че наборниците са принуждавани да подписват договори във службите за военна регистрация, посочените статии от руски сайтове е прието, че се намират на руски сървъри, следователно, ако компрометират руската държава е можело да бъдат свалени. Изложени са доводи, че руските служби засилват усилията си за привличане на професионални войници. Прието е, че дори и за С. да има реалистична вероятност да бъде взет в армията и да се озове при реални бойни действия, тези опасения не са достатъчни да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, тъй като тази вероятност не обосновава автоматично наличието на реална заплата от преследване. Прието е, че с оглед чл. 8 от Римския статут, не е налице и хипотезата на §169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН. Отделно от това е посочено, че не е приложима и хипотезата на §170 от същия Наръчник, тъй като не е доказана "искреността на политическите и морални убеждения". Не са кредитирани твърденията на С., че ще бъде преследван в страната си, предвид възгледите и разбиранията си за управлението в Р.. По отношение на искането на жалбоподателя за предоставянето на хуманитарен статут, в оспореното Решение е прието, че същото е неоснователно по арг. от чл. 9, ал. 1, т.1 и 2 от ЗУТ, предвид липсата на доказани твърдения, че жалбоподателят може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ също не може да бъде приложена по отношение на молбата на жалбоподателя, доколкото спрямо него не е налице заплаха поради наличие на ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход в светлината на приложение на Решение от 17.02.2009г. на Съда в Люксембург по дело С-465/07г. На базата на извършен анализ на информацията, съдържаща се в приложените в преписката справки относно актуалната обстановка в РФ и службата в руската армия, административният орган прима, че в РФ не е налице безогледно насилие, доколкото няма обявена всеобща мобилизация, а в руската войска се привличат основно професионални войници. Молителя не е принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи за живота и личността му като гражданско лице. В обобщение е изложено, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, поради което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В хода на настоящото производство С. е представил публикация от Днес.бг, видно от която се сочи, че две години по-късно е установено, че стотици наборници са били изпратени в ••••••, за да защитават страната срещу настъплението на Украйна, десетки са изчезнали или са заловени. В статията се съобщава и за натиск върху наборници да подписват договори за професионални войници. От същото издание е представена статия от 8.09.2024 г., съгласно която руското МО е набрало много малко договорни войници. По информация на британското разузнаване руските загинали и ранени вече са над 500 000 човека. Част от войниците са решили, че отказа да се бият на фронта е единствения начин да запазят живота си. От публикация от сайта "Настоящее време" се установява, че наборната кампания през 2023 г. е една от най-бруталните. Представени са няколко истории на наборници - мигранти или студенти, които са били задържани и отведени в комисариата, като целта е да бъдат взети в армията за един ден. Посочват се случай на сключване на договори с наборници за изпращане в Украйна, макар и да нямат необходимата подготовка, както и за случай на подписани договори от името на наборници. Представена е статия от Актуално.ком, съгласно която наборници са били прибирани в редиците на руската армия, били са извеждани от домовете си посред нощ, без да бъдат оформени документите за това. В публикация от "Новая газета" е видно, че се прокламира идеята "героизъм и святост". Така се сакрализира войната, има мотивационна и мобилизационна идея, героят е заобиколен от почит, развива се култът към почитане на мъчениците. Представена е и програма за развитие на участниците в специална военна операция. Програмата е на Висше училище по държавно управление - Време за герой, като се изпълнява от името на В. П.. Представена е публикация от сайта "Ехо.ФМ" на тема танкист или губернатор? В статия се поддържа становище, че ръководните служители в армията ще са бъдещия елит на Р.. Цели се да се ракламира военната служба по договор, като се предлагат множество стимули. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Решението е връчено на 28.08.2024 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба, депозирана по пощата на 9.09.2024 г., подадена в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Оспореното в настоящото производство Решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ - П. на ДАБ, в рамките на предоставените му правомощия. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за издаването му, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите за закрила и му е представен списък на организации, от които може да потърси помощ. При съставянето на регистрационния лист, при провеждане на интервюто и при връчване на оспореното решение, е бил назначен преводач от разбираем за лицето език (руски). Следователно процедурата е надлежно проведена, поради което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В Решение на АС - Варна, потвърдено с решение на ВАС, с което делото е върнато като преписка и са дадени задължителни указания е прието, след анализ на нормите на т.169 и т. 170 от Наръчника на Върховният комисариат на бежанците при ООН, че при наличните доказателства, следва да се приеме, че жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни религиозни и морални убеждения. В проведените интервюта С. многократно е заявил, че осъжда нападанията на Р. срещу Украйна, че има приятели в Украйна и не желае да воюва срещу тях. Безспорно е и това, че водената от Р. война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. С резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, руската агресивна война срещу Украйна е осъдена най-категорично и е призована Р. да прекрати военните действия и да изтегли руските сили и военно оборудване. В резолюцията е подчертано, че престъплението агресия на Р. срещу Украйна е явно нарушение на Устава на ООН, подчертана е неотложната необходимост от създаване на международен трибунал за наказателно преследване, извършено от политическото и военно ръководство на Руската федерация. ВАС е приел, че правилно първата инстанция е приела, че изтъкнатите от С. причини да напусне Р. са достатъчни, за да се приеме, че по отношение на него е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход. Отделно от това е прието, че международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, анализирана е нормата на чл. 9, ал.8 от ЗУБ и практиката на ВАС, съгласно която "под други причини от хуманитарен характер", по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в чл.9, ал.1 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата на произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателство върху личността на чужденеца. ВАС е приел, че от събраните доказателства се установява, че донаборниците са принуждавани да сключват договор за военна служба, нещо повече - подписват ги вместо тях, след което ги изпращат в Украйна. Дори и да са изпратени в граничните райони, то те също са зона на бойни действия. Прието е, че С. сочи друго тежко посегателство, в качеството му на цивилно лице. В противоречие с горните изводи на съдилищата, в обжалваното решение на ДАБ отново бланкетно са разгледани опасенията на жалбоподателя от преследване. След получаване на преписката за ново произнасяне, административният орган - П. на ДАБ към МС на РБ е провел интервю със С., но не е обсъдил доказателствата, посочени в отменителното решение на ВАС. Представените повиквателни за явяване във военния комисариат и неявяването на жалбоподателя в указания срок, предвид напускането на Р. административният орган приема, че не са получени по разписаните начини за връчване, т.е. че не е призован официално. Отново е приел, че няма опасност да бъде изпратен да се сражава в Украйна и в противоречие с указанията на ВАС квалифицира страховете на жалбоподателя от насилствена мобилизация като неоснователни и без доказателствена сила към търсената закрила. ДАБ не съобразява, че след постановяване на решението на ВАС не са настъпили нови обстоятелства, които да променят фактическата обстановка в РФ, разгледана в мотивите на съдебния акт. Не само, че войната в Украйна не е преустановена, но не е отменен и Указът за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г. на територията на РФ, както и приетите поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба. Не на последно място следва да се посочи, че ответника не е анализирал събраната информация относно новите начини на призоваване, включително чрез портала за обществени услуги и факта, че призовките се считат за редовно връчени, след изтичане на седем дни от датата й на поставяне в регистъра на призовките. Извън горното, административният орган не е обсъдил и информацията от ДАБ при МС от 23.01.2024 г., в която има данни, че е налице промяна на федералния закон от 14.04.2023г. № 127-ФЗ "За изменение на някои законодателни актове на Руската Федерация", според който, на гражданите които подлежат на призива за военна служба и които са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, за тези лица са предвидени и много други ограничителни мерки с цел осигуряване на тяхното явяване, тези мерки биха могли да бъдат приложени и спрямо жалбоподателя, безспорно мерките са дискриминационни сами по себе си. В оспореното в настоящото производство Решение е изложен преразказ на фактите установени в хода на производството, но изведените въз основа на тях изводи са напълно формални. Административният орган действително е цитирал нормите на т.169, т.170 и т.174 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, но не е взел предвид мотивите на предходните решения на АС - Варна и ВАС, че сочените норми са приложими в случая и обуславят извод, че жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения. В решението не е обсъдена т. 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Р. война срещу Украйна е осъдена от международната общност, /например с Резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, с която руската агресивна война срещу Украйна е осъдена най-категорично и се призовава Р. незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли всички сили и военно оборудване от страната, с Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2022 г. Руската федерация е призната за държава спонсор на тероризма (2022/2896(RSP), с Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. е учреден трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна (2022/3017(RSP)/, което представлява допълнителен мотив, че в случая са налице условията на т. 171 от Наръчника и за С. съществува реална опасност от преследване. В допълнение към горното настоящата инстанция намира, че представените при новото разглеждане повиквателни доказват по несъмнен начин, че опасенията на жалбоподателя за преследване при евентуална мобилизация са основателни. Както е прието в мотивите на предходните съдебни състави, че по отношение на жалбоподателя е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход. Независимо, че персонално спрямо заявителя не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии, за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място в оспореното Решение отново са изложени бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в последната справка относно актуалната обстановка в Р. Ф. и службата в руската армия, административният орган неправилно е приел, че за гражданина на Р. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В мотивите на решението Съдът на Е. изрично сочи, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че той индивидуално е застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Съгласно даденото тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директивата като изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Неправилно административният орган приема в оспореното решение, че жалбоподателят не може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, тъй като не е налице въоръжен конфликт. В настоящия случай жалбоподателят е напуснал държавата си на произход, като в цялото производство той споделя, че не желае да воюва срещу Украйна. Съдът счита, че от представените по делото доказателства се установява, че съществува реална възможност той да бъде мобилизиран и изпратен да се сражава в Украйна. Видно и от самите ангажирани от ДАБ справки от дирекция „Международна дейност“ за актуалната ситуация в РФ се установява, че е налице промяна на законодателството в страната, като са завишени наказанията налагани при отклоняване от военна служба, променен е и начинът на връчване на повиквателните, с цел по-бързото мобилизиране на наборници, издаден е Указ за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г., който е последван от приемане на поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба, включително дезертьорство, неизпълнение на заповедта на командир, нарушаване на правилата за бойно дежурство и др. Общоизвестен факт е, че на 07.08.2024г. бойните действия са пренесени на територията на Курска област в Р. Ф., което в още по-голяма степен обуславя извод, че за С. съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, при евентуалното му завръщане в държавата по произход, състоящи се в реалната възможност да бъде мобилизиран и изпратен да участва във военни действия, срещу които се противопоставя. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ, Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Р.. Преценката дали жалбоподателят може, предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си трябва да се извърши "бдително и предпазливо" /Така решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C 71/11 и C 99/11, т. 76 и 77/. За целта, административният орган е следвало на обсъди и прецени всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения поради нарушения на императивни изисквания относно мотивирането на решението от правна страна, при преценката на писмените доказателства и нарушение на правото на защита. Това обуславя отмяната на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за издаване на нов административен акт. Административният орган трябва да обсъди задълбочено личната история на кандидата, включително и да му предостави възможност да направи ново изявление, като бъде извършена преценка на всички документи, представени от кандидата в административното производство и тези, ангажирани в това съдебно производство. Липсата на надлежни доказателства, установяващи реализирането на твърдяни от кандидата за закрила факти, не може да бъде отчетено автоматично без задълбочена преценка на изявленията на лицето и да доведе до извод за неоснователност на молбата му за закрила. В допълнение и във връзка с направеното искане за прогласяване на нищожност на оспореното тук решение, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и именно на тази разпоредба се позовава жалбоподателят твърдейки, че оспореното тук решение противоречи на влязло в сила Решение № 301/2023 г. по адм.д. № 88/2023 г. на АС - Варна и Решение №10307/2024г. по адм. дело №5727/2023г. на ВАС. В този ред, в хипотезата на чл.177 ал.2 АПК нищожността произтича от противоречието на актовете и действията на административния орган с влязло в сила съдебно решение, с което е констатирана съответната незаконосъобразност на акта или действията, като тук следва да се отбележи, че нищожността се обосновава само от явното противоречие с диспозитива на съдебното решение или когато е издаден акт със същото съдържание, като това на отменения. В практиката си ВАС приема, че не е налице хипотезата на чл.177 ал.2 от АПК в случаите, когато е отменен административен акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, какъвто порок е намерил и предходния състав на АС - Варна и ВАС. Разпоредбата на чл.177 ал.2 АПК има предвид административния акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в диспозитива. В конкретния случай, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Неговото решение не е окончателно, а възобновява административното производство. В този ред, всеки акт, постановен след това е възможно да не изпълнява в цялост указанията на съдебното решение, които, като част от мотивите на решението, не се ползват със сила на присъдено нещо, което ще съставлява по същество нарушение, сочещо на унищожаемост на административния акт, но не и на неговата нищожност. Гореизложените доводи в своята съвкупност водят до извод, че при издаването на оспореното Решение административният орган не се е съобразил с дадените от АС - Варна и ВАС указания с влязлото в сила решение. Преписката, образувана по молбата на С. е изпратена на компетентния орган при ДАБ за ново произнасяне, което формално е сторено, но без да са обсъдени всички доказателства в светлината на указанията на касационната инстанция. Това нарушение съдът определя като материална незаконосъобразност на оспореното тук решение, което обуславя неговата унищожаемост, съответно съставлява основание за неговата отмяна. Преписката следва да се върне на П. на ДАБ на основание чл. 173, ал. 2 предп.първо от АПК за ново разглеждане при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение и това на ВАС. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски в размер на 800 лв. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че страните са договорили възнаграждение 800 лв. за адв. Ж., но липсват данни последното да е заплатено в брой или по банков път. Поради липса на доказателства за реално платено възнаграждение, искането следва да се остави без уважение. Водим от горните съображения, Административен съд – Варна двадесет и втори състав,