Решение № 7017 от 7.8.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1146/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО. Образувано е по жалба от С. И. Ф., с адрес: [населено място], [улица], вх.2, ет.5, ап.29, против Решение № 1012-02-105 # 1 от 23.05.2025г., на Директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено разпореждане [номер]-02-719#1 от 16.04.2025г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се оспорват изводите на пенсионните органи, във връзка с непризнатия стаж. Описват се фактите относно раждането на трите деца на жалбоподателя, две от които са починали. Сочи се и тяхното здравословно състояние приживе, като се позовава и на представените две експертни решения на ТЕЛК от 2001г. и от 2002г. Жалбоподателят счита, че периодът на майчинство за трите й деца следва да се зачете, като действителен осигурителен стаж, а към него следва да се добави и времето, през което отглеждала болното си дете М. Ф., т.е. периода от 1.1.1996г. до 15.04.2004г., защото детето е било с 98.5 % и 100% инвалидност. Описва се и незачетен стаж от 30.10.1979г. до 30.10.1980г., както и от 07.05.1982г. до 07.07.1983г. /за първото и второто майчинство/, които следва да се преценят съгласно действалите разпоредби до 31.12.1999г. Позовава се на чл.80 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите, както и приложимата Инструкция № 2492 от 19.12.1967г., според които времето за бременност, раждане и отглеждане на деца, родени след посочената дата от неработещи майки се признава за трудов стаж. Относно периода от 01.01.1996г. до 15.07.2004г. жалбоподателят заявява, че не е била осигурена по трудово правоотношение, поради отглеждането на дете със 100% инвалидност и чужда помощ съгласно чл.43 и чл.43а от НПОС. Позовава се и на чл.9, ал.7 от КСО относно признатият за осигурителен стаж период на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете до [възраст] възраст, за който се внасят осигурителни вноски за сметка на Държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията, поради което и при предходно действалата, както и по настоящата правна уредба тези периоди следва да се признаят за действителен осигурителен стаж. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на ПО, като незаконосъобразни. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Ангажира гласни и писмени доказателства. Иска се отмяна на оспореното решение на горестоящия административен орган, съответно на потвърденото с него разпореждане. Ответникът – Директорът на ТП НОИ – Бургас, чрез упълномощен процесуален представител- юрисконсулт С. Ч.- П., представя административната преписка, като представя писмено становище за неоснователност на жалбата /л.52-54 от делото/. Сочи се, че в решението са изложени подробни съображения за липсата на основание за отпускане на пенсия на заявителя, поради липса на необходимия действителен осигурителен стаж. Иска се да бъде отхвърлена жалбата, а в условието на евентуалност, при уважаване на жалбата и ако се претендира адвокатско възнаграждение, същото да бъде съобразено с размера, с оглед предмета на делото и Наредбата за адвокатските възнаграждения. Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в законния срок / актът е връчен на 03.06.2025г. –л.21 от делото, а жалбата депозирана на 13.06.2025г./ от надлежна страна, против подлежащ на оспорване пред съда административен акт, с който се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от неговото обжалване и е изчерпан реда за обжалване по административен ред. Следователно, са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването. По фактите: Страните не спорят, че на 01.04.2025г. г-жа Ф. е подала заявление до НОИ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на втора страница от документа изрично е посочено и обстоятелството, че се иска отпускането и на основание чл.68, ал.3 от КСО. Представени са изискуемите официални удостоверителни документи за наличието на съответния осигурителен стаж и относно местоработата на заявителя, както и посочените в него други документи. Няма спор относно обстоятелството, че към датата на подаденото искане заявителят е навършила 68 години, 2 месеца и 24 дни, респективно е изчислен стаж, както следва: осигурителен стаж от трета категория: 14 години, 9 месеца и 22 дни. С разпореждане [номер]-02-719#1 от 16.04.2025г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ-[населено място] на жалбоподателя е признат общ осигурителен стаж от трета категория в размер на 14г., 9 м. и 22д. Длъжностното лице от НОИ сочи, че не са налице условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, нито на чл.68, ал.3 от КСО, доколкото заявителят не отговаря на условието за действителен осигурителен стаж в размер на 15 години. Изрично е посочено в разпореждането, че стажът преди 19.04.2001г. не се изяснява, тъй като не оказва влияние при преценка правото на пенсия. При така направените констатации е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По административен ред е оспорено разпореждането на ръководи-теля на ПО и горестоящият орган постановява решение от 23.05.2025г., което е предмет на оспорване по настоящото дело и с което разпореждането е оставено в сила. Ответникът се е солидаризирал с констатациите на пенсионният орган, респективно с направените изводи в разпореждането, обусловили отказа по подаденото заявление. Посочено е, че въпреки наличието на достигната възраст по чл.68, ал.3 от КСО, а именно 67 години изискуема през 2025г., съгласно §1, т.12 от ДР на КСО „действителният стаж“ не включва времето за отглеждане на дете на неработещите майки, времето, за което е изплащано обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996г. през което родител е полагал грижи за дете- инвалид, до навършване на [възраст] възраст /чл.43 от НПОС/; времето след 01.01.2001г. през което родител не е бил осигурен и не е получавал пенсия, тъй като е полагал грижа за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ /чл.43а от НПОС/. Въпреки посоченият общ стаж, като действителен осигурителен е зачетен само период от 8 години, 8 месеца и 29 дни. Ответният орган се позовава на обстоятелството, че увреждането на детето налагащо постоянни грижи се установява с решение на ТЕЛК. Допълнително условие е и изискването, лицата полагали грижите да не са били осигурени и да не са получавали лична пенсия. Обсъдени са приложените от заявителя два броя решения на ТЕЛК, съответно от 19.04.2001г., с което на третият син на жалбоподателя е определена 98.50 % инвалидност, както и второто- от 01.10.2002г., с което М. Ф. е преосвидетелстван и му е определена 100% инвалидност, със срок- пожизнен. Горестоящият орган е посочил, че е зачетен периодът след 19.04.2001г., тъй като това е датата на постановеното експертно решение на РЕЛКК, но за времето преди 19.04.2001г. стаж по чл.43 от НПОС може да се зачете само при представяне решение на ЛКК при детско отделение при съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на профила на заболяването, каквото е изискването на чл.95, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. В решението на ответника се констатира, че пенсионният орган не е изяснил дали г-жа Ф. разполага или не с такъв документ, но се изтъква, че дори да й бъде зачетен осигурителен стаж в периода от 01.01.1996г. до 18.04.2001г. вкл., този стаж не е действителен по смисъла на дефиницията от разяснителната норма на КСО. Обосновал е извода си, че лицето не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, а именно наличието на минимум 15 години действителен осигурителен стаж. В заключение, след изясняване на относимите според ответния орган факти, осигурителният стаж, който не е зачетен за действителен е 2 години, 1 месец и 18 дни /от майчинствата на родените от жалбоподателя деца/, 11 месеца и 8 дни обезщетение за безработица и 2 години, 11 месеца и 27 дни стаж по чл.43а от НПОС или обобщил, че общият стаж, който не е действителен по силата на закона възлиза на 6 години и 23 дни. Ответникът обосновава правния си извод и със съображенията, че е недопустимо разширително тълкуване на една императивна норма и приемането на стаж за действителен, след като законът не позволява това, с оглед дефиницията по §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. С решението е потвърдено оспореното разпореждане за отказ. В хода на съдебното производство бе предоставена възможност на жалбоподателя да ангажира съответни доказателства в процеса, съответно бяха дадени изрични указания с Определение № 5639 от 20.06.2025г. при разпределяне на доказателствената тежест. При разглеждане на делото в открито заседание бе изслушано едно лице в качеството на свидетел и от страна на жалбоподателя са представени писмени материали, приети като доказателства. Освен представените към жалбата епикриза, експерти решения и протоколи относно състоянието на детето М. Ф., родено на 05.10.1986г., представен е и Протокол от 26.06.1992г. на педиатрична ЛКК към Обединена районна болница- Четвърта поликлиника /л.68 от делото/, според който е поставена диагноза „ДЦП“ и в заключение е посочено, че състоянието на детето изисква непрекъснати грижи и придружител. В същата насока е и съдържанието на Протокол № 75 от 08.12.1997г. /л.70 от делото/, съставен и подписан от трима лекари / д-р М.Я.; д-р А. и д-р Е.П. / и Протокол № 49 от 01.09.1999г., които са приложени и към жалбата до съда. Свидетелските показания на изслушаната в открито заседание на 09.07.2025г. З. Д. също установяват постоянните грижи, които майката /жалбоподателя Ф./ е полагала за сина си М. Ф., с диагноза ДЦП, до неговата смърт на 17.07.2004г. Първото дете на заявителя- И., роден на [дата]. също е починал- на 09.03.1982г. / Удостоверение за родените от майката деца -л.35 от делото/. По делото е безспорно, че за периода от 01.01.1996г. до 17.07.2004г. жалбоподателя С. Ф. не е работила по трудово правоотношение и не е осигурявана. Не се и твърди от някоя от страните, че за периода от раждането на детето М. Ф., до неговата смърт на 17.07.2004г. същото да е било настанявано в детско или социално заведение. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ –[населено място], е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията на горестоящият орган в хода на обжалване постановеното разпореждане на пенсионния орган по административен ред и е постановено в предвидената от закона писмена форма, като принципно съдържа изискуемите от закона реквизити. По отношение спазване на административнопроизводствените правила, нормите на материалния закон и неговите цели, съдът съобрази следното: По делото не е налице никакъв спор между страните по факти относими към произнасянето на пенсионните органи, в това число наличният осигурителен стаж само от трета категория, както и за достигнатата възраст от 67 години, изискуема за 2025г., т.е. към момента на подаденото заявление. Основният спорен въпрос в настоящото административно производство е само във връзка с направеното тълкуване на приложимите норми от материалния закон и обоснованите изводи в тази връзка, както и в преценката дали описаният стаж следва да се приеме за действителен или не. В тази връзка, на първо място следва да се отбележи, че е нарушено изискването на чл.35 от АПК, явно онагледено от констатацията на горестоящият административен орган, че „ пенсионният орган не е изяснил дали г-жа Ф. разполага или не с такъв документ, тъй като дори да й бъде зачетен осигурителен стаж в периода от 01.01.1996г. до 18.04.2001г. включително, той не е действителен, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от КСО “ В потвърденото разпореждане в раздел „Мотив“ е посочено, че „ стажа преди 19.04.2001г. по чл.43 от КСО не се изяснява, тъй като не оказва влияние при преценка правото на пенсия “. Цитираните съображения на пенсионния орган водят до извода, че както постановеното разпореждане, така и решението на ответника за неговото потвърждаване са постановени при неизяснени факти, а оттам направените правни изводи са необосновани и незаконосъобразни. Вярно е, че цитираните по-горе протоколи от лекарски комисии са приложени едва с жалбата до съда, но както стана ясно от подхода на административния орган, на заявителя въобще не са давани указания за тяхното представяне с цел изясняване на факти, които са от съществено значение за обосноваване на крайния извод дали са налице предпоставките за отпускане на пенсия или не. Не може да се сподели виждането на издателя на разпореждането, с което се е солидаризирал и ответния орган, че стажа преди цитираната дата не следва да се изяснява, защото това означава да не са установени фактите, на които органите по осигуряването основават правните си изводи или по този начин е направен извод, въпреки неизясняването на обстоятелствата, свързани със стажа та заявителя до посочената дата- 19.04.2001г. При тези констатации, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила, което е основание за касиране на акта, съгласно чл.146, т.3 от АПК. Наред с горното, съдът намира, че е необоснован и изводът на пенсионния орган и ответника, при осъщественото тълкуване на предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО и наличието на отрицателна предпоставка на приложението й, а именно липсата на „действителен стаж“, в размер на 15 години. Независимо от правилното сумиране на другия стаж, с оглед данните от преписката, съдът не споделя извода, че за действителен стаж не се зачитат майчинствата на родените от жалбоподателя деца и отглеждането на дете с увреждане /98.5% и 100%/, което се нуждае от непрекъснати грижи, с което не е приет за действителен описания по-горе стаж. От данните по пенсионната преписка /л.41 от делото/ се установява, че за периода от 01.09.1979г. до 16.08.1980г., както и от 01.08.1982г. до 23.05.1983г., съответно в периода от 03.07.1984г. до 14.11.1984г. заявителя С. Ф. е била в майчинство. Спорен се очертава въпроса дали този период представлява „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Незачитането на времето на майчинството, респективно на времето, през което са полагани постоянни грижи за дете с трайно увреждане /98.5% от датата на раждане/, като действителен осигурителен стаж, противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм. Д. № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021 г. по адм.д. 13464/2020 г. на ВАС ). По отношение на останалия незачетен период /преди 19.04.2001г./, за който органът не е указал представянето на необходимите писмени доказателства, приложени към жалбата и от които официални удостоверителни документи се установява състоянието /диагнозата/ на детето М. Ф., роден на [дата]., починал на 17.07.2004г. и в тази връзка въобще не са направени фактически констатации от страна на пенсионния орган, респективно от ответника, който е посочил, че неизясняването им не променя извода за липса на предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО. При това положение, за първи път в съдебното производство следва да се установяват факти, удостоверени от приетите писмени доказателства- цитираните по-горе в решението протоколи на лекарски комисии. От безпротиворечивите гласни и писмени доказателства по делото става ясно, че от раждането си детето М. Ф. е с 98.5 % инвалидност, съгласно първото решение на ТЕЛК, което е представено пред пенсионния орган. В това експертно решение ясно е посочено, че поставената диагноза- ДЦП обосновава необходимостта от придружител, а датата на инвалидността е датата на раждане- 05.10.1986г., при което за нуждите на производството са надлежно доказани релевантните факти относно диагнозата на детето и неговото състояние още от раждането му- 05.10.1986г., въпреки, че самото решение е изготвено на 19.04.2001г. Останалите приложени медицински протоколи, както и свидетелските показания на свидетеля Д. само потвърждават тези констатации и няма никакво противоречие по отношение на факта за степента на увреждане и необходимостта от чужда помощ и придружител, както и относно факта, че същите са оказвани именно от неговата майка- жалбоподателя Ф.. Съдът намира за материално незаконосъобразен изводът за незачитане на стажа от 01.01.1996г. до 19.04.2001г., а именно възлизащ на период от 5 години, 3 месеца и 18 дни, с позоваването на разяснителната норма на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Това тълкуване противоречи на съдържанието на чл.9, ал.6 от КСО при положение, че в тази разпоредба законодателят изрично предвижда „ За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ“, а в случаят заявителят /родител на детето с увреждане/ е именно от кръга на лицата, в чиято полза може да се зачете този стаж. По отношение на по-голямата част от този този период е била в сила предходна нормативна уредба- Закона за пенсиите /отм/, действал до 01.01.2000г. и Правилника за неговото прилагане, както и влезлият в сила на 01.01.2000г. Кодекс за задължителното обществено осигуряване /преименуван впоследствие на КСО/. Съгласно чл.95, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм/ „ Зачита се за трудов стаж от III категория времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на [възраст] възраст, поради което не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен. “ Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – протоколите от лекарските комисии следва да бъдат зачетени, които освен, че са еднопосочни по своето съдържание напълно кореспондират и на експертните решения на ТЕЛК, с които е обективиран началният момент на увреждането- датата на раждане на детето /05.10.1986г./ и до навършване на [възраст] възраст, а предвид факта, че периодът от 19.04.2001г. е зачетен, следва да бъде добавено и времето от от 01.01.1996г. до 19.04.2001г. при отчитане и на безспорния по делото факт, че в този интервал С. Ф. не е работила по трудово правоотношение и не е осигурявана, респективно, че детето не е настанявано в специализирана институция, което и никой не твърди. Като е достигнал до противоположни правни изводи и потвърдил разпореждането на пенсионния орган, ответникът е постановил неправилно решение, в противоречие с приложимите норми на материалния закон и неговите цели, обсъдени в настоящото решение, поради което съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, респективно оспореният административен акт следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде изпратена на ответния административен орган за ново произнасяне, а при това ответникът следва да съобрази дадените с настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Съгласно чл.174 от АПК следва да бъде определен 1-месечен срок за произнасянето, считано от влизане на съдебното решение в законна сила. Разноски не се претендират от жалбоподателя и съдът не се произнася по този въпрос при този изход на делото. Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, трети състав,