Решение № 218 от 4.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 521/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 167 от 4.03.2022 г. по т.д. № 424/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с 240, ал. 1 и с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Хеалт продъктс България“ АД - гр. София (частен правоприемник на „Билдинг комерс 99“ ЕАД - гр. София), е признато за установено, че в полза на дружеството съществува вземане срещу „Медикъл продъктс България“ АД - гр. София за сумите: 77 905 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 31.07.2017 г. (денят на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, предоставена и невърната по договор за заем от 8.04.2016 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за продажба на вземане от 29.07.2019 г.; 25.54 лева, представляваща договорна лихва върху главното вземане, начислена за 8.08.2016 г., като за разликата над сумата 25.54 лева до пълния предявен размер - 3 116 лева, както и за периода от 9.08.2016 г. до 31.07.2017 г. искът е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Медикъл продъктс България“ АД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно.

В нарушение на чл. 12 от ГПК съдът не обсъдил всички доказателства и по - конкретно своевременно представените с молба от 17.01.2022 г. от ответника писмени доказатества.

Необосновано формирал своя извод за наличието на валидно сключен на 15.10.2015 г. договор за покупко-продажба на три машини, на вътрешно противоречивите показания на свидетелката Ц. Н. - законен представител на дружеството - праводател на ищеца, тъй като освен оспорените от ответника три фактури от 15.10.2015 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, нямало други доказателства, които да подкрепят този извод. Пренебрегнато било и наличието на свързаност на страните по договора при съставянето на въпросните фактури, както и на споразумителния протокол от 8.04.2016 г. и договора за заем от същата дата.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал възможността ответникът да докаже твърденията си за фиктивносг на вземанията по процесните фактури, преоформени в заем, доколкото обективирали сделки с чуждо имущество, които реално не са били осъществени.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Хеалт продъктс България“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Съдът обсъдил всички доказателства и правилно преценил относимостта и значението им за спора. От представените по делото документи се установило, че доставката на машините е била извършена, получателят не е имал никакви възражения по нея, както и че стоката е останала незаплатена в размера, преоформен като заем, задължението по който останало непогасено.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която „Хеалт продъктс България“ АД - гр. София твърдяло, че в договор за заем, сключен на 8.04.2016 г. между „Билдинг комерс 99“ ЕАД и ответника „Медикъл продъктс България“ АД било уговорено осчетоводената към 31.12.2015 г. като дължима от второто на първото дружество сума от 77 905 лева да се разглежда като предоставена в заем на ответника, считано от 8.04.2016 г., който следвало да я върне в срок от 4 месеца. За обезпечаване на вземането заемателят учредил в полза на заемодателя договорна ипотека върху свой недвижим имот.

• 3 - Поради невръщането на сумата заемодателят инициирал производство по чл. 417 от ГПК, в което била издадена заповед за незабавно изпълнение за сумите 77 905 лева - главница по договора за заем, ведно със законната лихва от датата на заявлението и 3 116 лева - договорна лихва за периода от 8.08.2016 г. до 31.07.2017 г. С договор за цесия, сключен на 29.07.2019 г. „Билдинг комерс 99“ ЕАД прехвърлило вземанията си на ищеца, за което длъжникът бил уведомено с връчена на 4.11.2019 г. нотариална покана.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено, че в негова полза съществува вземане срещу ответника за сумите по заповедта за изпълнение.

В писмения отговор ответникът „Медикъл продъктс България“ АД - гр. София оспорил исковете, Оспорил към 31.12.2015 г. праводателят на ищеца да е имал осчетоводени вземания към него в размер на 77 905 лева, затова и договора за заем не бил породил действия, както и нотариалния акт за учредяване на ипотека, която обезпечавала вземането. Сред описаните в нотариалния акт документи нямало такива, които да установяват съществуването на въпросните счетоводни вземания. Договора за заем от 8.04.2016 г. бил неистински, тъй като положения там подпис за заемодател не бил на Ц. Н.. Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В допълнителната искова молба ищецът оспорил възраженията, релевирани в отговора на молбата, във връзка с което заявил доказателствени искания.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът изложил подробни фактически твърдения, обосноваващи възражението, че ищецът недобросъвестно се бил снабдил с два изпълнителни листа за едно и също вземане.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивната жалба срещу решението в частта, с която исковата претенция е уважена и в полза на ищеца е признато съществуване на вземане за сумите 77 905 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 31.07.2017 г. (денят на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и 25.54 лева, представляваща договорна лихва върху главното вземане, начислена за 8.08.2016 г., е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

В частта от решението, с която претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлена като неоснователна за разликата над сумата 25.54 лева до пълния предявен размер - 3 116 лева, както и за периода от 9.08.2016 г. до 31.07.2017 г., въззивната жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане.

Установената от доказателства фактическа обстановка на спора е следната.

В договор за заем от 8.04.2016 г. „Билдинг комерс 99“ ЕАД, като заемодател и „Медикъл продъктс България“ АД, като заемател се споразумели за следното: заемодателят предава в собственост на заемателя сумата 77 905 лева за срок от 4 месеца, след изтичането на който заемателят е длъжен да върне даденото. Уговорили заемодателят да получи лихва в размер на 1 % месечно върху стойността на даденото, но не повече от 3 116 лева за срока на договора. Приели договора да служи като протокол за възникналите счетоводни вземания и задължения между страните към 31.12.2015 г. по с-ка 401/1, като се счита, че заемодателят е предоставил на заемателя сумата по чл. 1 на датата на подписване на договора. Връщането на заема се обезпечавало „чрез запис на заповед издадена от заемодателя“. Заемодателят се задължил при невръщане на сумата до 5.08.2016 г. да учреди не по - късно от 30.08.2016 г. договорна ипотека в размер на 81 021 лева (77 905 лева + 3 116 лева) върху собствените си недвижими имоти: 1) склад за суровини и готова продукция със застроена площ от 912 кв.м. в с. Бистрица, - сграда с идентификатор 04234.6983.256.2 и 2) поземлен имот с идентификатор 04234.6983.100, целият с площ от 2 905 кв.м., находящ се в с. Бистрица, м. „•••“.

В запис на заповед, издаден в гр. София на 8.04.2016 г. Н. Б. Н., в качеството на представляващ „Медикъл продъктс България“ АД, поел от името на дружеството задължение да се плати на „Билдинг комерс 99“ ЕАД сумата 81 021 лева в гр. София, не по - късно от 30.08.2016 г. В споразумителен протокол от 8.04.2016 г. било отразено, че „Билдинг комерс 99“ ЕАД дължи на „Медикъл продъктс България“ АД следните суми: по фактура № 1/ 15.10.2015 г.- 26 400 лева, по фактура № 2/ 15.10.2015 г. - 29 700 лева и по фактура № 3/ 15.10.2015 г. - 103 950 лева, или общо сумата 160 050 лева. Страните се съгласили част от задължението, до размер на 77 905 лева да бъде отстрочена и преоформена - 5 - като заем, който да бъде издължен до месец август, а остатъка от 82 145 лева - до края на месец април.

В нотариален акт № 85, т.ІІ, рег. № 6989, дело № 203 от 9.09.2016 г. на нотариуса Г. Г. „Билдинг комерс 99“ ЕАД, като заемодател (кредитор) и „Медикъл продъктс България“ АД, като заемополучател, поръчител и ипотекарен длъжник, приели, че на основание договор за заем от 8.04.2016 г. „Билдинг комерс 99“ ЕАД предоставя на „Медикъл продъктс България“ АД заем в размер на 77 905 лева, която сума представлява счетоводни вземания и задължения между страните към 31.12.2015 г. по с-ка 401/1, и същата се счита предоставена на заемателя на 8.04.2016 г.; крайния срок за погасяване на заема е 4 месеца, считано от датата на подписване на договора; заемополучателят заплаща на заемодателя лихва в размер на 1 % месечно върху стойността на заема, но не повече от 3 116 лева за срока на договора. За обезпечаване на всички вземания в размер на 137 021 лева по договора за заем и договора за поръчителство от 8.04.2016 г., по който заемополучателят поел като поръчител задължението да отговаря солидарно с В. Д. И. за изпълнение на парично задължение в размер на 56 000 лева с краен срок 20.09.2016 г., заемополучателят учредил договорна ипотека върху собствените си недвижими имоти: 1) склад за суровини и готова продукция със застроена площ от 912 кв.м. в с. Бистрица - сграда с идентификатор 04234.6983.256.2 и 2) поземлен имот (нива) с идентификатор 04234.6983.100, целият с площ от 2 905 кв.м., находящ се в с. Бистрица, м. „•••“.

В издадената по заявлението с вх. № 3060596/ 31.07.2017 г. на „Билдинг комерс 99“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2017 г. по ч.гр.д. № 52687/ 2017 г. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 55 състав е разпоредено длъжникът „Медикъл продъктс България“ АД да заплати на „Билдинг комерс 99“ ЕАД сумата 77 905 лева, дължима по нотариален акт № 85, т.ІІ, рег. № 6989, дело № 203 от 9.09.2016 г. на нотариуса Г. Г., ведно със законната лихва за периода от 31.07.2017 г. до изплащането на вземането; лихва в размер на 4 116 лева за периода от 8.08.2016 г. до 31.07.2017 г. и 2 620.24 лева разноски по делото, в това число 1 620.42 лева държавна такса и 1 000 лева адвокатско възнаграждение.

С договор за прехвърляне на вземане от 29.07.2019 г., с удостоверяване на подписите по н.д. рег. № 11 224 на нотариуса С. Т., „Билдинг комерс 99“ ЕАД прехвърлило на „Хеалт продъктс България“ АД вземанията, които са предмет на заповедта за изпълнение от 12.09.2017 г. по ч.гр.д. № 52687/ 2017 г. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 55 състав и изпълнителния лист от същата дата, който е бил загубен от цесионера. Вземането било прехвърлено срещу плащане на цена в размер на 85 000 лева.

С нотариална покана с рег. № 15796/18.10.2019 г. на нотариуса С. Т., връчена по реда на чл. 50, вр. с чл. 47, ал. 1 и 5 от ГПК на 4.11.2019 г., „Билдинг комерс 99“ ЕАД уведомило „Медикъл продъктс България“ АД за договора за прехвърляне на вземане от 29.07.2019 г. С решение № ІІ- 55- 20028730 от 1.02.2021 г. по ч.гр.д. № 52687/ 2017 г. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 55 състав на основание чл. 409 от ГПК било постановено да се издаде в полза на „Билдинг комерс 99“ ЕАД срещу „Медикъл продъктс България“ АД дубликат на изпълнителен лист за сумите, описани в заповедта за изпълнение от 12.09.2017 г. В съдебното заседание на 19.11.2021 г. е разпитана свидетелката Ц. Г. Н., която заявила, че представлява „Билдинг комерс 99“ ЕАД от създаването му през 2015 г. до момента и в това си качество договаряла с „Медикъл продъктс България“ АД. Потвърдила подписа си в договора за заем от 8.04.2016 г. Обяснила, че по предложение на ответника му доставила три машини, които били предадени с протокол от 15.10.2015г. и били монтирани в сградата му в с. Бистрица. Машините били купени от „Глобъл фарм“ ООД.

В съдебното заседание на 21.01.2022 г. е прието заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М. Л. А., от което се установява следното. Издадените от „Билдинг комерс 99“ ЕАД на 15.10.2015 г. фактури с № 1, № 2 и № 3 били без начислен ДДС на основание чл. 133, ал. 9 от ЗДДС и били осчетоводени на същата дата по дебита на сметка 411/ 1 - Клиенти, срещу кредитиране на сметка 702 - Приходи от продажба на стоки, били отразени в оборотната ведомост и в баланса на дружеството към 31.12.2015 г. като „Вземания от клиенти и доставчици“. След подписването на споразумителния протокол от 8.04.2016 г. част от вземането по фактура № 3/15.10.2015 г. в размер на 77 905 лева била преоформена като заем.

След като „Медикъл продъктс България“ АД платило остатъка от сумата по фактура № 3/15.10.2015 г. и сумите по другите две фактури, на обща стойност 82 145 лева, с- ка 411/ 1- Доставчици била изцяло закрита по отношение на тези фактури с обща стойност 160 050 лева.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът приема, че решението в обжалваната част е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на - 7 - първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи и следното.

Претенцията е заявена по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, от приобретателя на вземане, прехвърлено чрез договор за цесия, сключен в периода след издаване на заповедта за изпълнение, поради което, в съответствие с разясненията в т.10.б. от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, ищецът е легитимиран да предяви иска, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В случая разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е било връчено на цедента на 10.02.2021 г., а исковата молба е подадена в съда на 9.03.2021 г., което означава, че това изискване е било спазено, затова и искът е процесуално допустим.

Претенцията е основана на твърдението за наличие на вземане, произтичащо от неизпълнено от ответника задължение да върне на праводателя на ищеца предоставена му в заем парична сума.

Възраженията на ответника са, че договора за заем не е породил действие, тъй като посочените в договора счетоводни вземания в полза на заемодателя, не съществували.

При така заявените тези на страните в процеса, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от тях следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането, посочено в конкретния случай в нотариалния акт, въз основа на който документ е била издадена заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК.

Процесуалните действия на ответника са мотивирани от задължението да установи, че заемодателят по договора от 8.04.2016 г. не е предоставил реално заемната сума, тъй като посочените в договора „счетоводни вземания и задължения между страните към 31.12.2015 г. по с-ка 401/1“ никога не били възниквали. Възражението е основано на твърдението, че праводателят на ищеца не бил станал собственик на вещите, посочени в оспорените от ответника три фактури, от продажбата на които за заемополучателя, като техен купувач, било възникнало задължението да плати цената им, част от която била преоформена като задължение по договора за заем и е предмет на исковата претенция.

Според изявлението на процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание фактурите са били съставени „за да обективират продажби на ДМА, които никога не са били собственост на „Билдинг комерс 99“ ЕАД“. Освен това изтъкнал, че представляващите двете дружества към деня на подписването на тези и на други документи (споразумителния протокол от 8.04.2016 г.) Ц. Н. и Н. Н. „са в близки приятелски отношения и с оглед на това са възможни всякакви съставени от тях документи да бъдат представени по делото, които да симулират най - общо казано обективираните в тях волеизявления на страните“.

По същество, така формулирано оспорването на въпросните частни документи обосновава твърдение за абсолютна симулация на сделката, която е дефинирана в правната доктрина като съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност.

От анализа на установените от доказателствата факти това твърдение не може да се приеме за доказано.

На първо място, освен че изтъкваната от ответника близост между лицата, представляващи контрахентите, сама по себе си не би могла да обуслови вероятната основателност на заявеното твърдение, не се и установява да е била налице към времето на обсъжданите събития. В показанията си пред съда представляващата заемодателя по обсъждания договор Ц. Н. е потвърдила, че в качеството си на изпълнителен директор, през 2015 г. и 2016 г. е имала с ответното дружество „работни взаимоотношения“. За съществуването на близки приятелски отношения между нея и представляващия другото дружество тя не е споменала, а е важно да се отбележи, че въпреки отразеното в протокола изявление на процесуалния представител на ответника, „като разпитваме свидетелката ще й задам въпроса тя в какви отношения е с въпросния Н. Н., защото аз твърдя, че те са в добри приятелски отношения“, такъв въпрос в протокола липсва.

Ответникът не е ангажирал други доказателства в тази насока, затова в съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК твърдението за близост между органните представители на двете дружества, която обосновано би предпоставила извод за възможна симулация на волеизявленията им както в договора за заем, така и в останалите частни документи, е недоказано.

Недоказано е и твърдението за свързаност на физическите лица, представлявали двете дружества, както и на самите дружества - страни по договора, релевирано в писмената защита на процесуалния представител на ответника, представена в първоинстанционното производство. То е обосновано с участието на Н. Н. в периода от 12.04.2016 г. до 9.06.2016 г. и от 30.06.2016 г. до 21.01.2020 г. в органите на управление на учреденото на 22.03.2016 г. от „Билдинг комерс 99“ ЕАД „Съксес инвестмънс“ ЕАД и като законен представител в периода от 4.01.2018 г. до 22.01.2020 г. на учреденото на 4.01.2018 г. ищцово дружество.

• 9 - От гледна точка на правилата на доказване в гражданския процес, дефинираното в § 1 от ДРТЗ понятие „свързани лица“ има значение за „обръщането“ на тежестта на доказване, когато изрична разпоредба на закона го установява (напр. чл. 646, ал.1, т.1, вр. с ал. 3 от ТЗ) или да служи като косвено доказателство (индиция) за осъществяването (респ. неосъществяването) на определен релевантен за спора факт. В конкретния случай изложените от ответника факти не могат да обусловят извод за наличието на такава свързаност - по отношение на физическите лица, които са представлявали контрахентите, както и на самите договарящи дружества, не е налице която и да било от предпоставките, изброени в ал. 1 на допълнителната разпоредба, нито се установява те да са участвали пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на другото дружество, за да се приеме, че в деня на сключването на договора между тях е могло да бъдат уговорени условия, различни от обичайните.

На второ място, само по себе си непосочването на оспорените фактури в описа на доказателствата, представени в нотариалното производство по учредяване на договорна ипотека, не може да бъде нито „косвено доказателство за липсата на същите“ (според твърденията в отговора на исковата молба), нито пък индиция за това, че те са били съставени в един по - късен момент и с цел да бъдат използвани в процеса.

Обратното се установява от неоспореното заключение на експертизата, според което фактурите са били осчетоводени в деня на издаването им в счетоводството на заемодателя и са били отразени в оборотната ведомост и в баланса на дружеството към 31.12.2015 г. При липсата на възражение от ответника за нередовно водено счетоводство, както и на констатация на експерта в този смисъл, с оглед на другите обстоятелства по делото може да се приеме, че на основание чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на дружеството - заемодател, което е водило книгите, респ. на цесионера - ищец по делото.

Ответникът не е оспорил заключението в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, по делото не са установени факти и обстоятелства, които да поставят под съмнение компетентността или безпристрастността на експерта, и след обсъждането му заедно с другите доказателства по делото съдът приема, че в тази му част то следва да бъде изцяло кредитирано.

По изложените съображения и този довод на въззивника следва да бъде преценяван като неоснователен.

На трето място, няма пряко отношение към спора въпроса дали заемодателят, който е продавач на вещите, посочени във въпросните фактури, е бил техен собственик към деня на сделката (издаването на фактурите). При договора за продажба неспазването на правилото nemo dat quod non habet има като последица единствено неосъществяването на вещноправното действие на договора - невъзможността той да прояви желания транслативен ефект по отношение на правото на собственост върху вещта. Договорът е действителен и поражда своето облигационно действие, а в случай, че предмет на продажбата е чужда вещ, възникват отношения между три субекта: продавач, купувач и собственик, като отношенията между купувача и продавача са чисто облигационни (произтичащи от договора между тях), а между купувача и собственика са вещни и тяхната правна уредба е в чл. 188 - чл. 192 от ЗЗД. От друга страна, в настоящия случай предмет на продажбата са индивидуално определени движими вещи, за прехвърлянето на собствеността върху които не се изисква нотариална заверка на подписите, затова на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността дори продавачът да не е бил техен собственик купувачът е придобил собствеността, тъй като е придобил по възмезден начин и на правно основание владението върху тях. Твърдения и данни за това купувачът да е знаел, че ги купува от несобственик, по делото няма.

На четвърто място, недоказано е възражението на ответника, че вещите - предмет на въпросната продажба „още от 2003 г. … и до момента“ били собственост на третото за спора лице „Ви Фарма“ ЕООД. В подкрепа на твърдението си ответникът представил договор № 737 от 10.03.2003 г. за доставка на оборудване и договор № L03071372 от 22.07.2003 г. за доставка и монтаж на инсталация за производство на обезсолена вода за фармацевтични нужди, с купувач „ВИН плюс Д“ ООД („Ви Фарма“ ЕООД след 19.07.2006 г.). От преценката на тези доказателства не може да се направи извод в желаната от ответника посока. Преди всичко той не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че описаните в двата договора вещи са идентични с посочените в трите фактури, които той оспорва. При липсата на заключение на техническа експертиза, в което след извършен оглед на място и проверка на представените по делото документи, да е изведена констатация в този смисъл, няма как да се приеме, че твърдението е доказано.

От друга страна не са ангажирани от ответника и доказателства, които да опровергаят „вътрешно противоречивите“, според него, показания на свидетелката Ц. Н. относно начина на доставянето на оборудването. Съдът намира за нужно да посочи, че не намира никакво противоречие между изявлението „Машините ги достави управляваната от мен фирма.“ и изявлението „Глобъл фарм“ ООД ги докараха в село Бистрица и там бяха монтирани, т.е. те при мен не са идвали.“. Въпрос на конкретно уговаряне между доставчика на стоката и лицето, от което я купува, за да я достави на своя купувач е, кой ще поеме ангажимента и - 11 - разноските по транспортирането й до мястото, където трябва да бъде доставена. Затова с оглед на всички други данни по делото няма основание тези показания на свидетелката да не бъдат кредитирани. При липсата на ангажирани от ответника доказателства за обратното съдът приема за доказано доставянето на стоката по описания от свидетелката начин.

Общата стойност на стоките е 160 050 лева, като от отчета по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД (л. 230 от делото) се вижда, че на 28.04.2016 г. купувачът е превел по сметката на продавача сумата 82 145 лева с посочено основание „по договор за покупка на система за отопление, вентилация и климатизация“. Остатъкът от цената в размер на 77 905 лева е сумата, която е била преоформена като заем и купувачът, като заемополучател по договора за заем от 8.04.2016 г., се задължил да върне на продавача - заемодател в уговорения срок.

От правна страна това „преоформяне“ има значението на подновяване на задължението, по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, с което старото правоотношение по договор за търговска продажба е било заменено с ново - по договор за заем на парична сума.

Тук е мястото да се изтъкне, че първоинстанционният съд не е нарушил процесуалните правила - чл. 10 от ГПК, като не предоставил възможност на ответника да докаже твърденията си за „фиктивност на вземанията“. Отказът да бъдат допуснати доказателствата, посочени в подадената от ответника молба - становище с вх. № 262407 от 17.01.2022 г. е законосъобразен и обоснован, защото тези доказателства, както и представените от ищеца фактури № 5/ 5.10.2015г., № 6/ 5.10.2015 г. и № 7/ 12.10.2015 г., са били представени след изтичането на преклузивния срок - ищецът е разполагал с възможността да ги представи, а ответникът - да ги оспори, в проведеното на 19.11.2021 г. първо заседание по делото.

От друга страна това процесуално действие на съда би могло да се възприеме като ограничаване на процесуалните права на ответника в случай, че бяха приети представените с молбата на ищеца от 29.11.2021 г. три фактури. След като съдът е отказал да ги приеме, то и допускането на доказателствата, с които ответникът е искал да ги обори, е било безпредметно. Освен това е важно да се изтъкне, че въпросните три фактури са били само споменати в мотивите на решението във връзка със заключението на експертизата, но не са били обсъждани в съвкупността на доказателствата при изясняването на фактическата обстановка на спора, поради което съдът не е формирал своите решаващи изводи въз основа на тях, което би сочило на необоснованост на съдебния акт.

В обобщение на изложеното по - горе настоящият съдебен състав приема, че доказателствената сила на частния документ - договор за заем от 8.04.2016 г., не е оборена от ответника, и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са били направени от името на двете дружества и са обвързали заемополучателя със задължението да върне посочената в договора сума. Ответникът признава, че към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК - 31.07.2017 г., сумата не е била платена.

Следователно към деня на сключването на договора за цесия - 29.07.2019 г., цедентът - заемодател по договора, е имал съществуващо вземане срещу длъжника - заемополучател по договора, за сумата по исковата претенция, което е прехвърлил на цесионера - ищец по делото, за сумата 85 000 лева. След като цедента уведомил ответника - длъжник за извършената цесия с връчената на 4.11.2019 г. нотариална покана, прехвърлянето е породило действие спрямо него.

По изложените съображения и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноските, направени в настоящата инстанция. Искане за присъждането им той е заявил в отговора на въззивната жалба, но не е представил доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав