Решение № 586 от 14.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 136/2024 г.

от 27.05.2021 г. на свидетеля З.З. - заместник - кмет на Район „Нови Искър“ при Столична община се посочвало, че единственият вписан за ползвател на процесния имот стар ПИ № 626, по данни от разписен лист на село Мировяне към действащия план за регулация, одобрен с Решение № 27 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, бил Б.Л.Б.. В хода на съдебното производство пред първия съд е допусната и назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) на свидетелката Е.С.Й.-Б.. От заключението на експертизата, която е изслушана, не е оспорена от страните и е приета от съда се установява, че свидетелката Е.С.Й.-Б. страда от съдова деменция - придобит интелектуален дефицит, което отговаряло на продължително разстройство на съзнанието, при което отпадат както базисните психични годности, така и годността за правилно възприемане и възпроизвеждане на факти от действителността, имащи значение по делото. Вещите лица са посочили, че установеният при нея интелектуално-паметов дефицит бил в начален стадий, което я правило ненадежден свидетел, поради което същата не можела да възприема и възпроизвежда правилно факти от действителността, имащи значение по делото, както и да участва в рамките на съдебното производство. В хода на съдебното следствие пред първия съд вещите лица уточняват, че съдовата деменция се е развила остро през 2021 г. (първата медицинска документация е от 21.10.2021 г.), като към момента на разпита на 08.10.2020 г., в рамките на образуваното досъдебно производство, свидетелката Е.С.Й.-Б. е притежавала свидетелска годност, както и че към този момент липсва медицинска документация за посоченото заболяване. Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на въз основа на събраните по делото доказателствени материали, а именно: гласни доказателства - показанията на свидетелите И.Б.Л., В.С.Л., Р.Н.Г. (включително от част от показанията й от ДП от 24.07.2020 г., намиращи се на л. 16-17, т. II от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и потвърдени от последната), Д.Л.Г., Н.Б.З., ЕК. В.Р., П. А. Д. (включително от показанията й от ДП от 13.08.2020 г., намиращи се на л. 24-26, т. II от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и потвърдени от последната), К.Г.П., П.В.П., Р.Ц.Г., В.И.Д. и З.И.З., както и от показанията на Е.С.Й.-Б., дадени пред съдия по реда на чл. 223 от НПК на 08.10.2020 г. (л. 101-102, т. II от ДП) и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК; писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие: Удостоверение № 8 от 10.10. 1979 г. на кметството на с. Мировяне (ДП, т. II, л. 5); комбинирана скица (ДП, т. II, л. 4); пълномощно от 28.09.2010 г. (ДП, т. II, л. 6); Заповед № РД-16-642/23.08.1994 г. на кметски наместник на ТОА „Нови Искър“ (ДП, т. II, л. 7); писмо на кмета на район „Нови Искър“ изх. № 9400- 841/29.07.2010 г. (ДП, т. II, л. 8); копия от входящи номера в кметството на с. Мировяне (ДП, т. II, л. 9); писмо рег. № РНИ19 - УТ - 80 -

от 18.12.2019 г. на Кмета на Район „Нови Искър“ - Столична община (, ДП, том I, л. 3 -5); заявление за извършване на обстоятелствена проверка, ведно с разписен лист (ДП, том I, л. 21- 33); писмо изх. № 20- 10528-11.02.2020 г. на Началника на СГКК - град София, (ДП, том I, л. 47-48); заявление до СГКК - град София от подс. И. М. (ДП, том I, л. 49 - 51); заявление до СГКК - град София от св. К.Г.П. (ДП, том I, л. 52-54); писмо изх. № 44/13.05.2020 г. на Нотариус П.Д., ведно с приложения, сред които Нотариален акт за собственост № 63, том I, рег. № 2980, дело № 40 от 30.03.2020 г. и протокол за разпит от 10.03.2020 г. (ДП, том I, л. 83-101); писмо рег. № РНИ20-ДИ04-109

от 22.05.2020 г., ведно с приложения (ДП, том I, л. 117-136); писмо рег. № РНИ19 - УТ00-80

(ДП, том I, л. 137-138); писмо изх. № 20 - 23239/31.03.2020 г. на Началника на СГКК - София, ведно с приложения (ДП, том I, л. 160-178); удостоверение за наследници (ДП, том II, л. 37-39); писмо изх. № РНИ20- ДИ04-206/17.11.2020 г. на Кмета на Район „Нови Искър“ при Столична община (ДП, том III, л. 12-26); писмо рег. № СФД20- ВК08-60/2/ 08.09.2020 г. на Началник отдел „Нови Искър“ при Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, ведно с приложения (ДП, том III, л. 34-35); писмо рег. № РНИ21-ДИ04-91-

от 25.05.2021 г. на Главния архитект на Район „Нови Искър“ при Столична община (ДП, том III, л. 156159); писмо рег. № РНИ21-ДИ04-92-

от 27.05.2021 г. на Зам. Кмета на Район „Нови Искър“ при Столична община, ведно с приложения (том III, л. 162-175); заключение на КСППЕ (л. 141-150 от съд. пр-во) и справка за съдимост на подсъдимите Д. Г., З. М. и И. М., както и всички представени, приложени и приети пред двете съдебни инстанции доказателства. Въззивната съдебна инстанция намира, че от страна на първия съд е направен пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, касателно релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства, при което и атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и кои не приема. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от защитата на подсъдимите лица възражение досежно допуснато от първия съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване тайната на съвещанието преди постановяване на обжалваната присъда. Според чл. 300 НПК, съдът се оттегля на съвещание за постановяване на присъдата веднага след като изслуша последната дума на подсъдимия. След изслушване на последната дума и оттеглянето на съвещание, преди постановяване на присъдата, което завършва с нейното публично обявяване, съставът на съда не може да разглежда друго дело. Съдът не установи никакви нарушения, допуснати в наведения от защитата аспект. Видно от протокол № 9698 от 30.05.2023 г., съдът се е оттеглил на съвещание, след като е изслушал последната дума на всяко едно от подсъдимите лица. След проведеното съвещание съдията при първия съд е обявил публично присъдата си в присъствието на страните. Посоченото налага извод, че са спазени всички процесуални изисквания, визирани от законодателя и посочени по-горе, което обуславя неоснователност на направеното в тази насока възражение. Освен това, наказателно-процесуалният кодекс не поставя изискване за съдебния състав да посочва, нито начален момент на тайното съвещание, нито краен момент, който времеви период да бъде съответно отразен в протокола от проведеното съдебно заседание. Първият съд правилно е анализирал на първо място гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите, като е приел, че същите са еднопосочни, безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си, единствено изключение от които представляват показанията на свидетелите К.П. и П.П.. Така от показанията на свидетелите И.Л., Е.Й.-Б., В.Л. се установява времевият период, през който Б.Б. и Е.Й.-Б. са ползвали имота, находящ се на ул. „••••, с. Мрамор, както и правното основание за същото. От показанията на свидетелите И.Б.Л. и Е.Й.-Б. се установява по идентичен начин, че Б.Б. и свидетелката Е.Й.-Б. са ползвали имота, находящ се на ул. ••••, с. Мрамор от 1979 г. до 2018 г., като основание за ползването било Удостоверение за ползване от 1979 г., издадено на името на Б.Б., съпруг на свидетелката Б. и баща на свидетеля Л.. И двамата свидетели дават еднопосочна и последователна информация, досежно начина на ползване на процесния имот, за поставената от семейство Б. телена ограда около имота, че именно семейство Б. са излели в него циментова плоча, установява се и направата на кладенец от тях в имота. Свидетелката Б. дори посочва броя и вида на насадените от нея и съпруга й плодни дръвчета в периода 1979 г. – 2018 г. От показанията на двамата свидетели се установява и че Б. често посещавали имота най-вече в пролетно-летния сезон, както че вследствие на влошеното здравословно състояние на Б.Б. след 2018 г. се наложило преустановяване на честите посещение на процесния имот и последвалата смърт през 2019 г. на Б.Б.. В показанията си свидетелката В.Л. по идентичен със заявеното от свидетелите Л. и Б. начин посочва, че приблизително в същия период между 1975-та и 1980 година е придобила съседен имот, находящ се на ул. ••••, с. Мрамор, за ползване или в който период ползването на процесния имот са придобили и семейство Б., с постановление за самозадоволяване. Свидетелката Л. е категорична в своите показания, че познава семейство Б. и двете им деца – свидетелят И.Л. и Емилия; че лично е възприемала посещенията на семейство Бончеви в процесния имот, в периода от придобиване на неговото ползване до 2018 г., а също и разболяването на Б.Б. през 2018 г., което довело до по-редките посещения на процесния имот от семейството. От показанията на свидетелката Л. се установява по идентичен начин със заявеното от свидетелите Л. и Б., че семейство Б. са излели бетонна плоча в имота и са насадили плодни дръвчета. Приетите по делото от първия съд писмени доказателства в пълна степен кореспондират на заявеното от свидетелите Л., Б. и Л.. От тях по категоричен начин се установява предоставеното през 1979 г. ползване на процесния имот на Б.Б., съпруг на свидетелката Б. и баща на свидетеля Л., т.к. в разписен Лист, представен от администрацията на Район „Нови Искър“ при Столична община и писмените доказателства е вписан за собственик на процесния имот Б.Б.. По делото няма спор, че с Удостоверение № 8 от 10.10.1979 г. процесният имот, находящ се на ул. „••••, с. Мировяне е бил предоставен на Б.Б. за ползване, както и че в същото е посочен и начинът за ползването му. Също така обстоятелството, че именно на семейство Б. е бил предоставен процесния имот се изяснява и с многократните му опити да узакони ползването си на него и по този начин да придобият право на собственост. В тази насока са и данните не само в показанията на свидетели Л. и Б., които посочват, че Б.Б. и свидетелката Б. многократно са правили постъпления за придобиването на имота, но са получавали отказ от съответните институции, но и от приобщените по делото, от първия съд, писмените доказателства – молби депозирани пред кмета на Район „Нови Искър“ с дати от 01.07.1992 г., 28.07.1992 г., 31.07.1992 г., 10.11.1994 г., 01.03.2001 г., 09.07.2010 г. и 28.09. 2010 г., както и няколко заявления депозирани от Б.Б. до Район „Нови Искър“, удостоверяващи желанието му да бъде извършена оценка на процесния имот, с цел неговото закупуване. При това положение се налага закономения извод, че в случая категорично се изключва владението и ползването на процесния имот от трети лица, различни от семейство Б.. Кредитираните от първия съд показания на свидетелите Л., Б. и Л. безспорно кореспондират и с показанията на свидетелите ЕК. Р. - сестра на свидетеля П.П. и показанията на свидетеля Р. Г.ев – приятел на бащата на свидетеля П.П., от които по категоричен начин се изключва ползването на процесния имот, находящ се на ул. „••••, с. Мрамор, от бащата на свидетеля П.П.. Изолирани от всички писмени доказателства и посочените гласни доказателствени средства остават показанията на свидетелите К.П. и П.П., които са инициирали обстоятелствената проверка, в хода на която подсъдимите лица са депозирали лъжливите си показания пред длъжностното лице – нотариусът П.Д.. Така показанията на свидетелите К.П. и П.П. относно обстоятелството, че бащата на свидетеля П.П. – В. П., бил ползвал процесния парцел до смъртта си през 2003 г. не се подкрепят от показанията на свидетелката ЕК. Р., дъщеря на В. П., и от показанията на свидетеля Р. Г.ев – приятел на В. П., които заявяват, че не им е известно В. П. да е ползвал имот в с. Мировяне. Тук е мястото да се посочи, че първият съд внимателно е анализирал показанията на посочените свидетели и след като ги е съпоставил със събрания по делото доказателствен материал, правилно е приел, че същите следва да бъдат кредитирани частично. Това е така, защото в нито едни от анализираните по-горе показания на свидетелите К.П. и П.П., а и писмени доказателства, не се установява процесния имот, находящ се в с. Мировяне, ул. „•••• да е ползван от В. П., баща на свидетеля П.П.. Както бе посочено, показанията на посочените свидетели К.П. и П.П. не само не намират подкрепа в доказателствената съвкупност, но съдът намира същите за заинтересовани, предвид обстоятелството, че същите имат пряк интерес от изхода на наказателното производство, доколкото изявленията на подсъдимите лица пред длъжностното лице нотариус П.Д. са били депозирани именно в техен интерес, с цел да придобият процесния имот. Въззивният съд намери обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите П.а и П. за фрагментарни и неинформативни по отношение на изясняване на въпроса дали П.и и в кой период от време са упражнявали фактическа власт върху процесния имот. Това е така, защото посочените гласни доказателствени средства, представляващи както показанията на двамата свидетели, така и обясненията на тримата подсъдими не се подкрепят от никакви писмени документи, приети като писмени доказателства по делото, свидетелстващи за историята на процесния имот, удостоверена от общинската администрация. Ето защо и въззивният съд, подобно на първия съд констатира, че показанията на свидетелите П.а и П. намират подкрепа единствено в обясненията на подсъдимите лица. Това в случая е обяснимо, поради заинтересоваността, която имат двамата свидетели от изхода на наказателносто производство, предвид възможността им да се легитимират като собственици на процесния имот, вследствие на съставения от свидетелката Д., в качеството й на нотариус, нотариален акт и то възоснова на лъжливо изнесени пред нея от подсъдимите лица факти и обстоятелства, касаещи ползвателите на процесния имот. Правилно първият съд не се е доверил на обясненията дадени от подсъдимите по делото, съобразявайки двойствения характер на техните обяснения, които представляват, както гласно доказателствено средство, така и са средство за защита, при което и след съпоставката им с останалите приобщени по делото доказателства и доказателствени средства, правилно не са кредитирани с доверие от първия съд, който извод се споделя и от въззивния съдебен състав. Така дадените от подсъдимата Г. показания, пред нотариус П.Д., са напълно изолирани и опровергани от кредитираните гласни и писмени доказателства, които са подробно анализирани от първия съд и настоящият въззивен съдебен състав. От друга страна е видно, че подсъдимата Г. обективно не е имала възможност да възприеме лично възпроизведените от нея пред нотариус Д. обстоятелства, доколкото, съгласно собствените й обяснения, тя е посетила за пръв път имота през 2006 г. и няма как да знае, че този имот е бил във владение на П.и повече от 15 години и че никой няма претенции към него. В подкрепа на казаното са и показанията свидетелите Петко и К. П.и, които не изнасят данни за това, че подсъдимата Г. е посещавало процесния имот. Дадените от подсъдимата М. обяснения напълно се опровергават от кредитираните гласни и писмени доказателства по делото, т.к. същата обективно е била заинтересована от даване на показания пред нотариус Д. в полза на свидетелите К. и П.П.и, защото придобиването на собствеността върху процесния имот от последните двама, вследствие на особеното нотариално производство, е щяло да уреди финансовите взаимоотношения между П.и и съпруга на подсъдимата - подсъдимият И. М., спрямо когото свидетеля П.П. е бил длъжник. Обясненията на подсъдимия М. изцяло се опровергават от кредитираните по делото гласни и писмени доказателства, защото дадените от него показания пред нотариус П.Д. се явяват обективно заинтересовани затова, защото придобиването на собственост върху процесния имот, вследствие на особеното нотариално производство, от страна на свидетелите К. и П.П.и е щяло да уреди занапред финансовите му взаимоотношения с тях, обстоятелство, което се потвърждава, както от показанията на свидетеля П., така и от собствените обяснения на подсъдимия М.. От същите се установява, че придобиването на процесния имот от страна на П.и е съзнателно договорена между семействата П.и и М.и стъпка в процеса на изчистване на натрупания от П.и дълг. Обясненията на тримата подсъдими се опровергават от изхождащите от общинската администрация писмени документи, приети като писмени доказателства по делото и с оглед установените вписвания за това, че на 20.09.2019 г., със заявление № РНИ19 - УТ00-80/20.09.2019 г., депозирано от свидетелката В.И.Д. също било подадено искане до Кмета на Район „Нови Искър“ при Столична община за извършване на проверка и заверка на молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор № 48393.4990.626 по КККР на село Мировяне, Столична община, с административен адрес: село Мировяне, ул. „••••. Също така по делото се установи, че в рамките на 4 месеца са били входирани за процесния имот три молби-декларации, от различни лица, с цел снабдяване, от заявителите им, с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор № 48393.4990.626 по КККР на село Мировяне, Столична община, с административен адрес: село Мировяне, ул. „••••. Тези именно данни мотивирали свидетеля З.З. да сезира прокуратурата. По делото в тази насока се установява, че едно от лицата, инициирали обстоятелствена проверка, досежно имота в с. Мировяне, ул. „•••• била свидетелката В.Д., която била харесала имота и поискала да го узакони и закупи, за да го подари на внучката си, но не успяла. На следващо място данните в показанията на свидетелите П.а и П., както и тези в обясненията на тримата подсъдими се опровергават категорично и от заявеното от свидетеля Н.З. и свидетеля Г., живущи на същата улица, на която се намира процесния имот, а именно на ул. „Каптажна“ в с. Мировяне. Така, свидетелят Н.З. заявява категорично в своите показания, че не е виждал свидетелите П.а и П. в имота на ул. “••••, а свидетелят Г. посочва в допълнение и че не е виждал въобще процесния имот да се стопанисва. Тези данни в показанията на свидетелите З. и Г. кореспондират с показанията на свидетелие ЕК. Р. и Р. Г.ев в частта, в която същите заявяват, че не им е известно В. П. – баща на свидетеля П.П. да е ползвал въобще имот в с. Мировяне. Тези данни в показанията на свидетелите са в унисон и с данните, съдържащи се в обсъдените вече писмени доказателства, изходящи от общинската администрация, чрез които се установява, че единствени ползватели на процесния имот от 1979 г. до 2018 г. са семейство Б., на основание Удостоверение № 8 от 10.10.1979 г. Ето защо в случая, от показанията на свидетелите П. и П.а и от обясненията на тримата подсъдими не се установява, че В. П., баща на свидетеля П.П. е ползвал имот в с. Мировяне, а още повече процесния, находящ се на ул. „•••• на някакво правно основание. Съдът кредитира напълно приобщените от досъдебното производство показания на свидетеля П.Д., която в качеството си на нотариус е съставила нотариален акт за собственост, въз основа на извършена от нея обстоятелствена проверка. Действително, в нейните показания се съдържат данни, че е провела разпит на тримата подсъдими, в качеството им на свидетели в производството по чл. 587 ГПК, при който разпит всеки един от подсъдимите поотделно е потвърдил, че съпрузите – свидетелите К.П. и П.П. са владели имота, находяш се на ул. „•••• непрекъснато и необезпокоявано в продължение на посочените от всеки един от тях периоди, или повече от 10 години. Въззивният съд не намери основания за изключване от доказателствената съвкупност по делото на приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, т.к. в същите се съдържат удостоверяващи хронологично, във времето, данни за ползвателите на процесния имот, находящ се на ул. „••••, в с. Мировяне, каквито ползватели категорично не се установява да са били свидетелите К.П. и П.П.. Правилно първият съд е кредитирал с доверие и приетата по делото КСППЕ, както и заявеното от вещите лица в хода на съдебното следствие пред първия съд, досежно психичното състояние на свидетелката Б.. Това е так, защото по експертен път е изяснено, че дадените от свидетелката Б. показания в хода на досъдебното производство са годни, т.к. същата към момента на депозирането им е имала необходимата свидетелска годност, което ги прави и допустим гласен доказателствен източник, който е годен да бъде анализиран по реда на чл. 305, ал. 3 НПК. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че районният съд правилно е приел, че всеки един от подсъдимите е извършил престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. За да е изпълнен състава на лъжесвидетелстването, е необходимо деецът като свидетел, устно или писмено, съзнателно да потвърди неистина или затаи истина пред съд или пред други надлежни органи на властта, които имат правомощията да разпитват свидетели. Субект на това престъпление може да бъде само лице, което има качеството свидетел, а такова се придобива, когато то бъде разпитано като свидетел съгласно указания в процесуалните закони ред. Подсъдимите са годен субект на лъжесвидетелстване, тъй като заявените от тях инкриминирани изрази представляват свидетелски показания, дадени в предвидено в ГПК особено производство. То е протекло законосъобразно като свидетелите са подписали протокол за разпит, съставен от нотариус съгласно чл. 585, ал. 2 ГПК, нотариусът се произнесъл с постановление по чл. 587, ал. 3 ГПК като го е мотивирал с техните показания и е приключило със съставяне на констативен нотариален акт по чл. 588 ГПК. Ето защо в случая е осъществен състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, защото са налице двете обективно дадени затова предпоставки, а именно: наличие на съответно производство и лице депозирало свидетелските си показания в това производство. В настоящия случай е образувано производство по реда на чл. 587 ГПК, както се каза и са дадени в хода на това производство свидетелски показания от страна на тримата подсъдими пред нотариус, който е овластен да разпитва свидетели в рамките на производството по чл. 587 ГПК и във връзка с правомощията си да установи истината относно определени факти. Законодателят поставя като изискване и установяването на обстоятелства, свързани с органа пред когото са депозирани свидетелските показания. Законово императивно изискване е това да бъде орган на власт. Нотариусът е лице, на което е възложено извършване на предвидените в закона нотариални функции, а нотариалното производство е регламентирано от разпоредбите на ГПК, като вид охранително производство, насочено към издаване на акт на държавно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни последици. В този смисъл, въпреки че нотариусът не е сред изрично посочените в чл. 93, т. 2 НК органи на власт, то същият осъществява функции, сходни с тези на органите на съдебната власт. Това означава, че умишленото депозиране на лъжливи показания пред нотариуса осъществява състава на чл. 290, ал. 1 НК. При това положение настоящата инстанция приема изцяло доводите на първоинстанционния съд, че дадените от всеки един от подсъдимите, пред нотариус Д., свидетелски показания представляват изявления за неверни обстоятелства. Същите са депозирани пред Нотариус, който безспорно е орган на власт, който е съставил документ съгласно установен за това ред, какъвто е протокола за извършване на обстоятелствена проверка в хода на производство по чл. 587 ГПК. Константна е практиката на ВКС, че нотариусът е надлежен орган на властта като в този смисъл са посочените от първия съд решения № 461/2004 г. на ВКС, ІІ НО, решение № 128/2009 г. на ВКС, ІІІ НО и решение № 60/2015 г. на ВКС, ІІ НО. Нотариус Д., пред който се е развило цитираното производство и е издал съответния акт като орган на охранителното производство по чл. 587 и сл. ГПК, е осъществила функции, присъщи на органите на държавната власт. От обективна страна безспорно и категорично се установява, че изпълнителното деяние „лъжесвидетелстване“ е осъществено от всеки един от подсъдимите, тъй като последните са депозирали пред надлежен орган на власт - нотариус П.Д. неистина. Всеки един от тримата подсъдими е осъществил изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването с извършено от него действие, като е потвърдил неистина и по този начин са заявили обстоятелства, които обективно не са станали. От обективна страна подсъдимата Д. Г. на 10.03.2020 г. в гр. София, бул. •••• пред надлежен орган на власт, нотариус П.Д., като свидетел по нотариално дело № 40/2020 г., образувано по производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост по давност на свидетелите К.П. и П.П. върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор № 48393.4990.626, находящ се в село Мировяне, ул. „••••, устно съзнателно потвърдила неистина – че К.П. и П.П. „…владеят непрекъснато и ползват този имот и си се грижат за него, косят го, обработват го, поддържат оградата и дръвчетата - круши, ябълки, сливи и си берат плодове повече от 15 години… никой няма претенции към тях за имота…“. От обективна страна подсъдимата З. М. на 10.03.2020 г. в гр. София, бул. •••• пред надлежен орган на власт, нотариус П.Д., като свидетел по нотариално дело № 40/2020 г., образувано по производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост по давност на свидетелите К.П. и П.П. върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор № 48393.4990.626, находящ се в село Мировяне, ул. „••••, устно съзнателно потвърдила неистина - че К.П. и П.П. „...те двамата са единствени собственици на този имот, който владеят и ползват, като го обработват, поддържат и садят повече от 14 години, включително и към момента, необезпокоявани от никой, без прекъсване.“ От обективна страна подсъдимият И. М. на 10.03.2020 г. в гр. София, бул. •••• пред надлежен орган на власт, нотариус П.Д., като свидетел по нотариално дело № 40/2020 г., образувано по производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост по давност на свидетелите К.П. и П.П. върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор № 48393.4990.626, находящ се в село Мировяне, ул. „••••, устно съзнателно потвърдил неистина - че К.П. и П.П. „…са единствени собственици на този имот, който владеят и ползват, като го обработват, поддържат и садят повече от 17 г., включително и към момента, необезпокоявани от никой, без прекъсване...“. Противно на направеното от защитата на подсъдимите лица възражение, съдът установи, че е налице и субективният елемент на извършеното от всеки един от подсъдимите лица престъпление. Правилни са изводите на първия съд, че от субективна страна подсъдимите са извършили посоченото деяние под форма на вина пряк умисъл. Всеки един от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на престъпното деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Всеки един от подсъдимите, при даването на показанията пред нотариус П.Д. на 10.03.2020 г., е бил изрично предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, която носи в случай на лъжесвидетелстване и въпреки това съзнателно всеки един от тях е потвърдил неистина в показанията си като свидетел по нотариалното дело, пред нотариус Д.. Твърдението на защитата на подсъдимите, че всеки един от тях е изложил пред нотариуса лични възприятия, категорично се оборва от кредитираните от съда гласни доказателствени средства и писмени доказателства, от които се установява липсата на възприятие у всеки един от подсъдимите поотделно, относно споделените пред длъжностното лице - свидетелят П.Д., в качеството й на нотариус обстоятелства, касаещи процесния имот, находящ се на ул. „••••, в с. Мировяне. В процеса се установи, че К.П. и П.П. не са владеели процесния имот, поради което, излагайки твърдения за противното, то подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването във формата на устно потвърждаване на неистина. Техните показания са относими към предмета на доказване в производството по чл. 587, ал. 2 ГПК, тъй като чрез тях се установява фактите на владение на имот и неговата продължителност. Престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е резултатно като общественоопасната последица настъпва, когато надлежният орган узнае за неверните твърдения. Това обстоятелство се установи в настоящия процес, чрез съставения от нотариус Д. протокол за разпит от 10.03.2020 г. на всеки един от подсъдимите. Възражението на защитата, че деянието, предмет на обвинението е несъставомерно, тъй като въпросът бил гражданско-правен, а не наказателен, е неоснователно. Именно гражданско-правните отношения в установената фактическа обстановка и тяхното нарушаване прави деянието, предмет на престъпление. Без значение за съставомерността му е обстоятелството има ли предхождащо гражданско производство, което да отменя констативния нотариален акт, резултат от обстоятелствената проверка. Отговорността на подсъдимите лица е лична и не зависи от това дали такава е търсена от свидетелите в охранителното производство. Освен това, след като съдът констатира наличието на обективните и субективни признаци на извършеното от всяко едно от подсъдимите лица деяние, довело до квалификацията му като престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, посоченото възражение се явява неоснователно. Възражението на защитата на подсъдимите лица, че първият съд не е разграничил правото на собственост от правото на ползване в конкретния случай също се явява неоснователно, доколкото посоченото обстоятелство е изяснено от първия съд на базата на приетите по делото писмени доказателства. Освен това същото се явява несъществено с оглед предмета на доказване в настоящото производство, а именно дали всяко едно от подсъдимите лица, пред надлежен орган на властта, като свидетел устно или писмено съзнателно, е потвърдило неистина. С оглед изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че обосновано и законосъобразно всеки един от подсъдимите – Г., М. и М. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. За извършеното от всеки един от подсъдимите престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до пет години. Настоящата инстанция се солидаризира с правните изводи на решаващия първоинстанционен съд, касаещи индивидуализацията на наказателната отговорност на всяко едно от подсъдимите лица. В случая правилно първия съд е преценил, че не са налице предпоставки за определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите при условията на чл. 55 НК, поради липсата на многобройни или изключително смекчаващи отговорността им обстоятелства. Въззивният съд констатира, че при индивидуализацията на вида и размера на наказанието, което първия съд е наложил на всеки един от подсъдимите лица Г., М. и М. поотделно, е взел под внимание като смекчаващо отговорността им обстоятелство чистото съдебно минало на всеки един от тях към датата на деянието, а като отегчаващо - това, че осъщественото от всеки един от подсъдимите деяние е съгласувано с волята на останалите двама подсъдими, повишаващо обществената опасност на извършеното. Така наложеното от първия съд, при условята на чл. 54 НК, наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца за всеки един от подсъдимите не се явява нито несъразмерно тежко и завишено, нито явно несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние и на всеки един от дейците. Размерът и видът на наказателната санкция е съобразен с обществената опасност на всеки един от подсъдимите и извършеното от него престъпление. Настоящият съд намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца на всеки един от подсъдимите се явява съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК. По делото не се установяват други обстоятелства, а и не се изтъкват такива, които да не са били взети предвид от първата инстанция и да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание по вид и размер. Правилно и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на всеки един от подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца е било отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за всеки един от подсъдимите. Чистото съдебно минало на подсъдимите Г., М. и М. към датата на деянието и размерът на наложеното на всеки един от тях наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на всеки един от подсъдимите лица, не се налага същите да бъдат изолирани от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“. Относно подсъдимата З. М., правилно първият съд, след като е отчел осъждането й по НОХД № 11533/2021 г. по описа на СРС, е определил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените й в настоящото наказателно производство и наложеното й по НОХД № 11533/2021 г. по описа на СРС, а именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изтърпяваването на което, предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години. С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, районният съд е осъдил всеки един от подсъдимите Г., М. и М. да заплати сумата от по 284, 00 лева по сметка на СРС, от общо направените по делото разноски в размер на 852, 00 лева, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил всеки от подсъдимите да заплати и по 5, 00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна и/или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав