Решение № 4043 от 27.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 287/2022 г.

на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;

на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; и

на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 1, 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение и моли съда да отмени издаденото НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, К. Н. С., нередовно призован, не се явява. Същият е търсен на известните по делото адреси, съдът е разгледал делото в негово отсъствие на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН. Въззиваемата страна, началник сектор при ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, не сочи уважителна причина. Софийска районна прокуратура (СРП), редовно призована, не се явява, не сочи уважителна причина. Съдът, като взе предвид становището на страните, служебно провери атакуваното НП, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали, приема за установено следното от фактическа страна:

на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;

на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; и

на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 1, 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Процесното НП било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 29.12.2021 г. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа адмистративно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните и приобщени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства: Жалба с вх. № УРИ 433200-134655 от 29.12.2021 г.; НП № 19-4332-014220 от 02.08.2019 г.; АУАН серия АA № 296079 от 06.07.2019 г.; Писмо № УРИ 433200-563 от 06.01.2022 г.; Справка картон на водача; Писмо № УРИ 226р-37789 от 25.11.2021 г.; Писмо № 4332р-59091 от 16.11.2021 г.; ДЗ от 24.11.2021 г.; Заповед № 8121к-9034 от 02.05.2019 г. и Заповед № 8121з- 515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и свидетелски показания на М. Б. Т. и Н. И. Н.. Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за логични, обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В съответствие с фактическата страна, съдът намира от правна страна следното:

свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;

документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;

превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

при напускане на територията на страната – валиден международен сертификат за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина – „Зелена карта“; и

документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. От свидетелските показания по делото се установява, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътната маркировка, поради което е бил спрян за проверка от служителите на ОПП-СДВР на 06.07.2019 г., а при последвалата проверка на място, от информационните масиви на ОПП-СДВР било установено, че процесният автомобил не е бил представен за извършване на годишен технически преглед съобразно определения срок и не е представил контролен талон към СУМПС при проверката. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината умисъл. В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата, с поведението си, не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Като не е съобразил поведението си с маркировката на пътя при управлението на автомобила жалбоподателят не само е демонстрирал противоправно поведение, но е поставил в опасност живота и здравето на участниците в движението, затруднил е придвижването им и е застрашил имуществото им в пълно противоречие с целта и духа на закона, а именно ЗДвП. Умисъл се установява и при другите две нарушения – непредставянето на автомобила на годишен технически преглед до определена в талона за извършен годишен технически на МПС дата и непредставянето на свидетелство за управление на МПС от съответната категория и талона към него, които водачът е длъжен да носи и представя при проверка от съответните държавни органи. Поради изложеното, съдът приема, че нарушенията са извършени виновно от жалбоподателя, при условията на умисъл. Относно наложените на жалбоподателя административните наказания, съдът намира, че две от тях са правилно определени: за нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП –глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП и за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 1, 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 181, т. 1 от ЗДВП, собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед се наказва се с глоба 50 лева. Според чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения първо и второ от ЗДвП, водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, се наказва се с глоба 10 лева. В процесното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя и за нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в несъобразяване на поведението на водача с пътната маркировка, определено от наказващия орган на основание чл. 185 от ЗДвП. Видимо от текста на чл. 185 от ЗДвП, с глоба 20 лева се наказват виновните за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда глоба в размер 150 лева за неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Видимо, в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание за неспазването на пътната маркировка, при условие, от това да е създадена непосредствена опасност за движението. Съответно, извън случаите по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, несъобразяването на поведението на водачите с пътната маркировка попада в обхвата на чл. 185 от ЗДвП. В конкретния случай, обаче, липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДВП и това лишава съда от възможността да прецени дали административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон при определяне на административното наказание за това нарушение, а това се явява самостоятелно основание за отмяна на процесното НП в тази му част. При проверката за спазване на процесуалните правила съдът установи, че АУАН е съставен, а процесното НП е издадено от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията им видимо от представените заповеди на министъра на вътрешните работи: Заповед № 8121к-9034 от 02.05.2019 г. по отношение на административнонаказващия орган и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. за определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употреба на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП – т. 1.3. за актосъставителя и т.2.6. за административнонаказващия орган. На следващо място, АУАН е съставен и НП е издадено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Въпреки това, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. В настоящия случай, както в процесното НП, така и в АУАН, липсва описание на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, а това е нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, са основни признаци от състава на всяко твърдяно нарушение и са абсолютно необходими и задължителни реквизити, както на АУАН, така и на НП, видно от цитираните законови разпоредби. Процесните нарушения са описани в атакуваното НП в телеграфен стил и без описание на обстоятелствата, при които са извършени. Липсата на конкретика на обстоятелствената част на процесното НП съобразно сочените за нарушени разпоредби и приложените административнонаказателни разпоредби е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, тъй като това процесуално нарушение препятства съдебната проверка и ограничава правото на защита на санкционираното лице. Разпоредбите чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са императивни и гарантират правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността съдът да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към приведената в действие санкционна норма. Неспазването им води до порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за отмяна на НП. Изложените правни съображения и констатираните по-горе пороци, допуснати в хода на административнонаказателното производство, са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо процесното НП и налагащо отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, с произтичащите от това законни последици. По делото не са претендирани разноски от страните. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 105 състав