Решение № 275 от 12.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1260/2022 г.

Апелативен съд12.07.2023 г.докладчик Маргаритка Шербанова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 17.06.2022 г. по НОХД № 1913/2016 г., по описа на Специализиран наказателен съд. Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд на Република България, в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Производство е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 17.06.2022 г. по НОХД № 1913/2016 година, Специализиран наказателен съд, 3-ти състав, е признал подсъдимите:

Х. М. М., български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с адрес: гр.•••, ул.„•••“ № ••, ЕГН ••••••••••;

П. П. Т., български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, с адрес: гр.•••, ул.“•••“ № ••, ет.•, ап.••, ЕГН: ••••••••••;

В. Р. Р., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с адрес: гр.•••, ул.“•••“ № ••, ет.•, ап.••, ЕГН: ••••••••••;

С. Р. А., български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с адрес: гр.•••, жк.“•••“ № ••, бл. •••, ет.•, ап.••, ет. ••, ЕГН: ••••••••••, за НЕВИНОВНИ в това, че:

Х. М. М., в периода м.04.2012 г. - м.02.2014 г. включително, в гр. София да е ръководил ОПГ с участници В. Р. Р. с ЕГН ••••••••••, П. П. Т. с ЕГН •••••••••• и С. Р. А. с ЕГН ••••••••••, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.255 от НК в страната, за които престъпления по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК;

П. П. Т., В. Р. Р. и С. Р. А., в периода от м.04.2012 г. до м.02.2014 г. включително, в гр.София, да са участвали в ОПГ с ръководител Х. М. М., създадена с користна цел и с цел съгласувано извършване на престъпления по чл.255 от НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл.304 от НПК, са ОПРАВДАНИ по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.

С тази присъда, четиримата подсъдими са признати за НЕВИНОВНИ в това, че в периода от м.10.2012 г. до 13.02.2014 г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и действайки в съучастие – подсъдимият Х. М. М., като подбудител и в съучастие с подсъдимите П. П. Т. и С. Р. А., като помагачи, умишлено склонил подсъдимия В. Р. Р. - извършител, в качеството му на управител и представляващ „ВРР ТРЕИД“ ЕООД гр.София, ЕИК по БУЛСТАТ: 201977453, да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 9 041 865.29 лева, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при воденето на счетоводството да състави документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД, гр.София, съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 т.3 от ППЗДДС, в които да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като потвърди неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП - гр. София, офис „Оборище“ за „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД, и така да приспадне неследващ се данъчен кредит, като деянията да са извършени както следва:

През данъчен период месец 10.2012 година да състави документ е невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.10.2012 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла па чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик „СТРОЙКОНСУЛТ – П“ ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 22.10.12 г. по ф-ра № 3000001248 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 23.10.12 г. по ф-ра № 3000001250 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 29.10.12 г. по ф-ра № 3000001252 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 01.10.12 г. по ф-ра № 3000001221 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 02.10.12 г. по ф-ра № 3000001223 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 03.10.12 г. по ф-ра № 3000001225 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 08.10.12 г. по ф-ра № 3000001228 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650, 14лв.;

На 09.10.12 г. по ф-ра № 3000001230 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 10.10.12 г. по ф-ра № 3000001232 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

10.

На 11.10.12 г. по ф-ра № 3000001233 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

11.

На 12.10.12 г. по ф-ра № 3000001236 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

12.

На 15.10.12 г. по ф-ра № 3000001238 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

13.

На 16.10.12 г. по ф-ра № •••••••••• с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

14.

На 30.10.12 г. по ф-ра № 3000001254 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

15.

На 31.10.12 г. по ф-ра № 3000001256 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лева. и на 14.11.2012 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 309 752.11 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис „Оборище“ СД по ЗДДС, вх.№ 22041138440 за данъчен период м.10.2012 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 709 763.99 лв., при действително установен 400 011.89 лв., и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 52 095.59 лв., вместо действително установеният 361 847.70 лв., и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 309 752.11 лева.

През данъчен период месец 11.2012 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.11.2012 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик „СТРОЙКОНСУЛТ – П“ ЕООД с номера на фактури, както следва:

На 01.11.12 г. по ф-ра № 3000001258 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 01.11.12 г. по ф-ра № •••••••••• с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 02.11.12 г. по ф-ра № 3000001263 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 05.11.12 г. по ф-ра № 3000001265 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 06.11.12 г. по ф-ра № 3000001267 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 07.11.12 г. по ф-ра № 3000001270 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 08.11.12 г. по ф-ра № 3000001272 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 09.11.12 г. по ф-ра № 3000001275 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 12.11.12 г. по ф-ра № 3000001277 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

10.

На 13.11.12 г. по ф-ра № 3000001280 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ- П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

11.

На 20.11.12 г. по ф-ра № 3000001283 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

12.

На 21.11.12 г. по ф-ра № 3000001286 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 22.11.12 г. по ф-ра № 3000001288 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

14.

На 26.11.12 г. по ф-ра № 3000001290 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 27.11.12 г. по ф-ра № 3000001292 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

16.

На 28.11.12 г. по ф-ра № 3000001294 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

17.

На 29.11.12 г. по ф-ра № 3000001295 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 29.11.12 г. по ф-ра № 3000001296 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

19.

На 29.11.12 г. по ф-ра № •••••••••• с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

20.

На 30.11.12 г. по ф-ра № 3000001298 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

21.

На 30.11.12 г. по ф-ра № 3000001299 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 13.12.2012 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 433 652.94 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр.София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041142632 за данъчен период м.ноември 2012 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 076 339.27 лв., при действително установен 642 686.33 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 39 896.87 лв., вместо действително установеният 473 549.81 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 433 652.94 лева.

През данъчен период месец 12.2012 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.12.2012 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС с посочен доставчик „СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД с номера на фактури, както следва:

На 10.12.12 г. по ф-ра № 3000001311 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 11.12.12 г. по ф-ра № 3000001313 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 12.12.12 г. по ф-ра № 3000001315 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 13.12.12 г. по ф-ра № 3000001317 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 14.12.12 г. по ф-ра № 3000001319 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 17.12.12 г. по ф-ра № 3000001322 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 18.12.12 г. по ф-ра № 3000001324 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 19.12.12 г. по ф-ра № 3000001326 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 20.12.12 г. по ф-ра № 3000001328 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

10.

На 21.12.12 г. по ф-ра № 3000001330 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

11.

На 27.12.12 г. по ф-ра № 3000001331 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

12.

На 27.12.12 г. по ф-ра № 3000001332 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

13.

На 27.12.12 г. по ф-ра № 3000001333 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

14.

На 28.12.12 г, по ф-ра № 3000001334 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

15.

На 28.12.12 г. по ф-ра № 3000001335 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

16.

На 03.12.12 г. по ф-ра № 3000001301 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

17.

На 04.12.12 г. по ф-ра № 3000001303 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 05.12.12 г. по ф-ра № 3000001305 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

19.

На 06.12.12 г. по ф-ра № 300001307 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 07.12.12 г. по ф-ра № 3000001309 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лева и на 14.01.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 413 002.80 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр, София, офис Оборище СД по ЗДДС, вх.№ 22041198201 за данъчен период м.12.2012 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 030 867.27 лв., при действително установен 617 864.47 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 48 822.63 лв., вместо действително установеният 461 825.43 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 413 002.80 лева.

През данъчен период месец 01.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.01.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС с доставчик „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД с номера на фактури, както следва:

На 03.01.13 г. по ф-ра № 3000001336 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 04.01.13 г. по ф-ра №3000001338 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 07.01.13 г. по ф-ра №3000001340 с издател „СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 08.01.13 г. по ф-ра №•••••••••• с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 09.01.13 г. по ф-ра №3000001344 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 10.01.13 г. по ф-ра №3000001346 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 11.01.13 г. по ф-ра №3000001348 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 14.01.13 г. по ф-ра №3000001351 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 15.01.13 г. по ф-ра №3000001353 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

10.

На 16.01.13 г. по ф-ра № 3000001355 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

11.

На 17.01.13 г. по ф-ра № 3000001357 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

12.

На 18.01.13 г. по ф-ра № 3000001359 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 21.01.13 г. по ф-ра № 3000001361 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

14.

На 22.01.13 г. по ф-ра № •••••••••• с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

15.

На 23.01.13 г. по ф-ра № 3000001365 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

16.

На 25.01.13 г. по ф-ра № 3000001367 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 25.01.13 г. по ф-ра № 3000001369 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 28.01.13 г. по ф-ра № 3000001371 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

19.

На 28.01.13 г. по ф-ра № 3000001374 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

20.

На 29.01.13 г. по ф-ра № 3000001378 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

21.

На 29.01.13 г. по ф-ра № 3000001376 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 30.01.13 г. по ф-ра № 3000001380 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

23.

На 30.01.13 г. по ф-ра № 3000001382 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

24.

На 31.01.13 г. по ф-ра № 3000001383 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 31.01.13 г. по ф-ра № 3000001385 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 14.02.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 516 253.50 лв., като в подадената, пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище, СД по ЗДДС вх.№ 22041151628/14.02.13 г. за данъчен период м.01.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 185 146.06 лв., при действително установен 668 892.56 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 83 403.01 лв., вместо действително установеният 599 656.51 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 516 253.50 лева.

През данъчен период месец 02.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м. 02.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочени доставчици „С. КОНСУЛТ 3" ЕООД и „СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 21.02.13 г. по ф-ра № 314 с издател „С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 22.02.13 г. по ф-ра № 321 с издател "С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 433.29 лв. и начислен ДДС в размер на 40 086.66 лв.;

На 25.02.13 г. по ф-ра № 325 с издател "С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 118.50 лв. и начислен ДДС в размер на 40 023.70 лв.;

На 26.02.13 г. по ф-ра № 330 с издател "С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 059.98 лв. и начислен ДДС в размер на 40 012.00 лв.;

На 27.02.13 г. по ф-ра № 334 с издател "С. КОНСУЛТ 3” ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер и на 40 071.63 лв.;

На 28.02.13 г. по ф-ра № 339 с издател „С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 199 934.00 лв. и начислен ДДС в размер на 39 986.80 лв.;

На 04.02.13 г. по ф-ра № •••••••••• с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 05.02.13 г. по ф-ра № 3000001392 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 06.02.13 г. по ф-ра № 3000001394 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

10.

На 07.02.13 г. по ф-ра № 3000001396 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. с начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

11.

На 08.02.13 г. по ф-ра № 3000001398 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 11.02.13 г. по ф-ра № 3000001400 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

13.

На 12.02.13 г. по ф-ра № 3000001402 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

14.

На 13.02.13 г. по ф-ра № 3000001404 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

15.

На 13.02.13 г. по ф-ра № 3000001406 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

16.

На 15.02.13 г. по ф-ра № 3000001408 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

17.

На 18.02.13 г. по ф-ра № 3000001410 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

18.

На 19.02.13 г. по ф-ра № 3000001412 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

19.

На 20.02.13 г. по ф-ра № 3000001414 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв, и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

20.

На 22.02.13 г. по ф-ра № 3000001418 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

21.

На 25.02.13 г. по ф-ра № 3000001421 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

22.

На 26.02.13 г. по ф-ра № •••••••••• с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

23.

На 27.02.13 г. по ф-ра № 3000001427 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

24.

На 28.02.13 г. по ф-ра № •••••••••• с издател "СТРОЙКОНСУЛТ-П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв. и на 13.03.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 611 924.31 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище, СД по ЗДДС вх.№ 22041154936/13.03.13 г. за данъчен период м. 02.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 440 248.62 лв., при действително установен 828 324.31 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 98 575.50 лв. вместо действително установеният 710 499.81 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 611 924.31 лева.

През данъчен период месец 03.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м. 03.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочени доставчици "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД и "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 28.03.13 г. по ф-ра № 41 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 209 770.59 лв. и начислен ДДС в размер на 41 954.12 лв.;

На 29.03.13 г. по ф-ра № 44 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

На 21.03.13 г. по ф-ра № 25 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 21.03.13 г. по ф-ра № 29 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

На 25.03.13 г. по ф-ра № 32 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

На 26.03.13 г. по ф-ра № 35 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 209 770.59 лв. и начислен ДДС в размер на 41 954.12 лв.;

На 27.03.13 г. по ф-ра № 38 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

На 04.03.13 г. по ф-ра № 375 с издател "С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 05.03.13 г. по ф-ра № 382 с издател "С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 358.16 лв. с начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

На 14.03.13 г. по ф-ра № 417 с издател "С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

На 15.03.13 г. по ф-ра № 427 с издател "С. КОНСУЛТ 3" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 27.03.13 г. по ф-ра № 3000001457 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. с начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 29.03.13 г. по ф-ра № 3000001459 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 08.03.13 г. по ф-ра № 3000001432 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 11.03.13 г. по ф-ра № 3000001434 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 12.03.13 г. по ф-ра № 3000001436 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 18.03.13 г. по ф-ра № 1441 с издател дружество "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 19.03.13 г. по ф-ра № 1444 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 25.03.13 г. по ф-ра № 3000001451 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 26.03.13 г. по ф-ра № 3000001454 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 12.04.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 636 213.22 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище, СД по ЗДДС вх.№ 22041158828/12.04.13 г. за данъчен период м.03.2013 г., да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 378 365.89 лв., при действително установен 742 152.67 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 118 276.99 лв. вместо действително установеният 754 490.21 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 636 213.22 лева.

През данъчен период месец 04.2013 година да състави документ с невярно, съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.04.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочени доставчици "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД, "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД и "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 08.04.13 г. по ф-ра № 56 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 09.04.13 г. по ф-ра № 58 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 10.04.13 г. по ф-ра № 60 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

На 12.04.13 г. по ф-ра № 63 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС размер на 40 041.00 лв.;

На 16.04.13 г. по ф-ра № 65 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 17.04.13 г. по ф-ра № 67 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

На 22.04.13 г. по ф-ра № 71 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 23.04.13 г. по ф-ра № 73 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

На 24.04.13 г. по ф-ра № 75 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

На 26.04.13 г. по ф-ра № 77 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

11.

На 29.04.13 г. по ф-ра № 78 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

12.

На 30.04.13 г. по ф-ра № 80 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

13.

На 01.04.13 г. по ф-ра № 47 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

14.

На 02.04.13 г. по ф-ра № 49 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

15.

На 03.04.13 г. по ф-ра № 51 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 01.04.13 г. по ф-ра № 3000001461 с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П“ ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 02.04.13 г. по ф-ра № •••••••••• с издател "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 11.04.13 г. по ф-ра № 2 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 12.04.13 г. по ф-ра № 4 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 18.04.13 г. по ф-ра № 6 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 19.04.13 г. по ф-ра № 8 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер иа 20 650.14 лв.;

На 25.04.13 г. по ф-ра № 12 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 25.04.13 г. по ф-ра № 14 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 29.04.13 г. по ф-ра № 16 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 30.04.13 г. по ф-ра № 18 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "стока" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 14.05.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 815 198.73 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041163685/14.05.13 г. за данъчен период месец 04.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 936 167.37 лв., при действително установен 1 120 968.64 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 191 113.45 лв. вместо действително установеният 1 006 312.18 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 815 198.73 лева.

През данъчен период месец 05.2013 година да състави документ е невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.05.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочени доставчици "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД и "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 14.05.13 г. по ф-ра № 90 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

На 27.05.13 г. по ф-ра № 120 с издател "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 07.05.13 г. по ф-ра № 23 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 08.05.13 г. по ф-ра № 27 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 09.05.13 г. по ф-ра № 32 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 10.05.13 г. по ф-ра № 36 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 15.05.13 г. по ф-ра № 41 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 16.05.13 г. по ф-ра № 45 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 20.05.13 г. по ф-ра № 51 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 21.05.13 г. по ф-ра № 56 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 22.05.13 г. по ф-ра № 63 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 23.05.13 г. по ф-ра № 69 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

11.

На 28.05.13 г. по ф-ра № 77 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

12.

На 29.05.13 г. по ф-ра № 83 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

13.

На 30.05.13 г. по ф-ра № 90 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 13.06.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 350 531.43 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041167096/13.06.13 г. за данъчен период м.05.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 933 980.32 лв., при действително установен 583 448.89 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 65 439.93 лв. вместо действително установеният 415 971.36 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 350 531.43 лева.

През данъчен период месец 06.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период месец 06.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по см. на чл.6 от ЗДДС, с посочени доставчици "МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД и "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 25.06.13 г. по ф-ра № 190 с издател „МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

На 10.06.13 г. по ф-ра № 144 с издател „МИЛК ФУУДС ГРУП" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 13.06.13 г. по ф-ра № 157 с издател „МИЛК ФУУДС ГРУП“ ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 17.06.13 г. по ф-ра № 145 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 18.06.13 г. по ф-ра № 155 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 19.06.13 г. по ф-ра № 163 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 20.06.13 г. по ф-ра № 170 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 25.06.13 г. по ф-ра № 190 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 27.06.13 г. по ф-ра № 197 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 28.06.13 г. по ф-ра № 206 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 07.06.13 г. по ф-ра № 114 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 15.07.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 287 321.73 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041172377/15.07.13 г., за данъчен период месец 06.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 729 835.51 лв., при действително установен 442 513.78 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 38 264.21 лв. вместо действително установеният 325 585.94 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 287 321.73 лева.

През данъчен период месец 07.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.07.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик „ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС“ ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 03.07.13 г. по ф-ра № 234 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 03.07.13 г. по ф-ра № 235 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 04.07.13 г. по ф-ра № 243 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 04.07.13 г. по ф-ра № 245 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 05.07.13 г. по ф-ра № 250 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 08.07.13 г. по ф-ра № 260 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 09.07.13 г. по ф-ра № 268 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 10.07.13 г. по ф-ра № 279 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 11.07.13 г. по ф-ра № 285 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

10.

На 12.07.13 г. по ф-ра № 295 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

11.

На 12.07.13 г. по ф-ра № 297 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

12.

На 15.07.13 г. по ф-ра № 304 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

13.

На 16.07.13 г. по ф-ра № 307 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

14.

На 17.07.13 г. по ф-ра № 311 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 18.07.13 г. по ф-ра № 316 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

16.

На 18.07.13 г. по ф-ра № 318 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

17.

На 19.07.13 г. по ф-ра № 324 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

18.

На 19.07.13 г. по ф-ра № 327 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

19.

На 22.07.13 г. по ф-ра № 331 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" БООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

20.

На 24.07.13 г. по ф-ра № 332 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" БООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

21.

На 23.07.13 г. по ф-ра № 339 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

22.

На 24.07.13 г. по ф-ра № 343 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

23.

На 24.07.13 г. по ф-ра № 345 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

24.

На 24.07.13 г. по ф-ра № 348 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

25.

На 25.07.13 г. по ф-ра № 350 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

26.

На 25.07.13 г. по ф-ра № 352 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

27.

На 25.07.13 г. по ф-ра № 354 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 26.07.13 г. по ф-ра № 356 с издател ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер иа 20 650.14 лв.;

29.

На 26.07.13 г. по ф-ра № 357 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

30.

На 26.07.13 г. по ф-ра № 359 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

31.

На 29.07.13 г. по ф-ра № 381 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

32.

На 29.07.13 г. по ф-ра № 384 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

33.

На 29.07.13 г. по ф-ра № 387 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

34.

На 30.07.13 г. по ф-ра № 405 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

35.

На 30.07.13 г. по ф-ра № 408 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

36.

На 30.07.13 г. по ф-ра № 411 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

37.

На 31.07.13 г. по ф-ра № 421 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

38.

На 31.07.13 г. по ф-ра № 424 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

39.

На 31.07.13 г. по ф-ра № 427 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

40.

На 31.07.13 г. по ф-ра № 431 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 14.08.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 826 005.60 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041176637/14.08.13 г., за данъчен период м.07.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 915 053.97 лв., при действително установен 1 089 048.37 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 115 312.26 лв., вместо действително установеният 941 317.86 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 826 005.60 лева.

През данъчен период месец 08.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.08.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС с посочени доставчици "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД, "ИЗИ МЪНИ КОНСУЛТ" ЕООД и "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 20.08.13 г. по ф-ра № 1 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.34 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.87 лв.; На 21.08.13 г. по ф-ра № 2 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 21.08.13 г. по ф-ра № 4 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 22.08.13 г. по ф-ра № 7 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 23.08.13 г. по ф-ра № 8 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 26.08.13 г. по ф-ра № 10 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

На 27.08.13 г. по ф-ра № 12 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

На 29.08.13 г. по ф-ра № 14 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС размер на 39 679.18 лв.;

На 29.08.13 г. по ф-ра № 15 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 30.08.13 г. по ф-ра № 16 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка е основание "гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

На 30.08.13 г. по ф-ра № 18 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

На 16.08.13 г. по ф-ра № 1 с издател "ИЗИ МЪНИ КОНСУЛТ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 16.08.13 г. по ф-ра № 2 с издател "ИЗИ МЪНИ КОНСУЛТ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС размер на 40 041.00 лв.;

На 16.08.13 г. по ф-ра № 3 с издател "ИЗИ МЪНИ КОНСУЛТ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

На 02.08.13 г. по ф-ра № 447 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 01.08.13 г. по ф-ра № 437 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 01.08.13 г. по ф-ра № 440 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; На 02.08.13 г. по ф-ра № 444 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; На 05.08.13 г. по ф-ра № 451 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 06.08.13 г. по ф-ра № 455 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 06.08.13 г. по ф-ра № 457 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 07.08.13 г. по ф-ра № 460 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

На 08.08.13 г. по ф-ра № 464 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.;

10.

На 09.08.13 г. по ф-ра № 467 с издател "ФИЛМИ СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД е декларирана доставка с основание "сухо мляко" при ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв.; и на 16.09.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 783 620.61 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041180848/16.09.13 г., за данъчен период м.08.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 630 564.99 лв., при действително установен 846 944.38 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 59 870.57 лв. вместо действително установеният 843 491.18 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 783 620.61 лева.

През данъчен период месец 09.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м. 09.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 23.09.13 г. по ф-ра № 43 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 128 261.00 лв. и начислен ДДС в размер на 25 652.20 лв.;

На 23.09.13 г. по ф-ра № 45 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 101 353.34 лв. и начислен ДДС в размер на 20 270.67 лв.;

На 24.09.13 г. по ф-ра № 46 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 121 261.46 лв. и начислен ДДС в размер на 24 252.29 лв.;

На 24.09.13 г. по ф-ра № 47 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 95 053.34 лв. и начислен ДДС в размер на 19 010.67 лв.;

На 25.09.13 г. по ф-ра № 48 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 25.09.13 г. по ф-ра № 49 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

На 25.09.13 г. по ф-ра № 51 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 26.09.13 г. по ф-ра № 52 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

На 26.09.13 г. по ф-ра № 53 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС размер на 45 922.87 лв.;

10.

На 26.09.13 г. по ф-ра № 54 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

11.

На 27.09.13 г. по ф-ра № 55 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.80 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.96 лв.;

12.

На 27.09.13 г. по ф-ра № 56 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

13.

На 27.09.13 г. по ф-ра № 57 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 30.09.13 г. по ф-ра № 62 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС размер на 45 922.87 лв.:

15.

На 30.09.13 г. по ф-ра № 63 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

16.

На 02.09.13 г. по ф-ра № 21 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

17.

На 03.09.13 г. по ф-ра № 22 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

18.

На 04.09.13 г. по ф-ра № 24 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

19.

На 05.09.13 г. по ф-ра № 25 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

На 05.09.13 г. по ф-ра № 26 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.80 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.96 лв.;

21.

На 09.09.13 г. по ф-ра № 29 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

22.

На 10.09.13 г. по ф-ра № 30 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

23.

На 11.09.13 г. по ф-ра № 31 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

24.

На 12.09.13 г. по ф-ра № 32 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

25.

На 12.09.13 г. по ф-ра № 34 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

26.

На 13.09.13 г. по ф-ра № 35 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

27.

На 16.09.13 г. по ф-ра № 37 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

28.

На 17.09.13 г. по ф-ра № 38 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

29.

На 18.09.13 г. по ф-ра № 39 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

30.

На 19.09.13 г. по ф-ра № 40 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

31.

На 20.09.13 г. по ф-ра № 42 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.; и на 12.10.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 1 245 610.10 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041184016/12.10.13 г., за данъчен период м.09.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 899 341.11 лв., при действително установен 1 653 731.01 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 114 023.94 лв., вместо действително установеният 1 359 634.04 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 1 245 610.10 лева.

През данъчен период месец 10.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.10.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 24.10.13 г. по ф-ра № 78 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

На 25.10.13 г. по ф-ра № 79 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 28.10.13 г. по ф-ра № 80 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 29.10.13 г. по ф-ра № 81 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

На 01.10.13 г. по ф-ра № 64 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

На 02.10.13 г. по ф-ра № 65 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

На 03.10.13 г. по ф-ра № 66 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 04.10.13 г. по ф-ра № 67 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 07.10.13 г. по ф-ра № 68 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

10.

На 08.10.13 г. по ф-ра № 69 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

11.

На 09.10.13 г. по ф-ра № 70 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

12.

На 15.10.13 г. по ф-ра № 71 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

13.

На 16.10.13 г. по ф-ра № 72 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

На 17.10.13 г. по ф-ра № 73 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

15.

На 18.10.13 г. по ф-ра № 74 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 21.10.13 г. по ф-ра № 75 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 22.10.13 г. по ф-ра № 76 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

На 23.10.13 г. по ф-ра № 77 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.; и на 13.11.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 752 557.76 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041188297/13.11.13г., за данъчен период м.10.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 786 798.21 лв., при действително установен 1 034 240.45 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 77 000.92 лв. вместо действително установеният 829 558.68 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 752 557.76 лева.

През данъчен период месец 11.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.11.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 14.11.13 г. по ф-ра № 89 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 20.11.13 г. по ф-ра № 90 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

На 21.11.13 г. по ф-ра № 91 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

На 26.11.13 г. по ф-ра № 92 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 025.26 лв. и начислен ДДС в размер на 39 805.05 лв.;

На 01.11.13 г. по ф-ра № 82 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

На 04.11.13 г. по ф-ра № 83 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

На 05.11.13 г. по ф-ра № 84 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

На 06.11.13 г. по ф-ра № 85 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

На 07.11.13 г. по ф-ра № 86 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

10.

На 11.11.13 г. по ф-ра № 87 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

11.

На 12.11.13 г. по ф-ра № 88 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.; и на 13.12.2013 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 469 012.74 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр.София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041193394/13.12.13 г., за данъчен период м. ноември 2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 069 139.53 лв., при действително установен 600 126.79 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 22 579.49 лв. вместо действително установеният 491 592.23 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 469 012.74 лева.

През данъчен период месец 12.2013 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.12.2013 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 05.12.13 г. по ф-ра № 93 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 211 336.28 лв. и начислен ДДС в размер на 4.2 267.26 лв.;

На 06.12.13 г. по ф-ра № 94 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 219 600.59 лв. и начислен ДДС в размер на 43 920.12 лв.;

На 10.12.13 г. по ф-ра № 95 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 212 596.99 лв. и начислен ДДС в размер на 42 519.40 лв.;

На 11.12.13 г. по ф-ра № 96 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 208 874.16 лв. и начислен ДДС в размер на 41 774.83 лв.;

На 12.12.13 г. по ф-ра № 97 с издател "БИТ МЕГА ОЙЛ" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 206 955.80 лв. и начислен ДДС в размер на 41 391.16 лв.; и на 14.01.2014 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 211 872.77 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр.София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 22041198201/14.01.14 г., за данъчен период м.12.2013 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 548 837.63 лв., при действително установен 336 964.86 лв., и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 20 663.22 лв. вместо действително установеният 232 535.99 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 211 872.77 лева.

През данъчен период месец 01.2014 година да състави документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД за данъчен период м.01.2014 г., в който да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с посочен доставчик "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД, с номера на фактури, както следва:

На 07.01.14 г. по ф-ра № 104 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 207 474.45 лв. и начислен ДДС в размер на 41 494.89 лв.; 2. На 08.01.14 г. по ф-ра № 105 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 213 571.20 лв. и начислен ДДС в размер на 42 714.24 лв.; 3. На 09.01.14 г. по ф-ра № 106 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 215 829.02 лв. и начислен ДДС в размер на 43 165.80 лв.;

На 13.01.14 г. по ф-ра № 107 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 218 427.09 лв. и начислен ДДС в размер на 43 685.42 лв.; 5. На 14.01.14 г. по ф-ра № 108 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 207 474.45 лв. и начислен ДДС в размер на 41 494.89 лв.; 6. На 15.01.14 г. по ф-ра № 109 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 209 146.04 лв. и начислен ДДС в размер на 41 829.21 лв.;

На 21.01.14 г. по ф-ра № 110 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 196 049.28 лв. и начислен ДДС в размер на 39 209.86 лв.;

На 22.01.14 г. по ф-ра № 111 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 220 837.54 лв. и начислен ДДС в размер на 44 167.51 лв.;

На 24.01.14 г. по ф-ра № 112 с издател "ФАСТ ТРАНС 22" ЕООД е декларирана доставка с основание "гуми" при ДО от 207 865.61 лв. и начислен ДДС в размер на 44 167.51 лв.; и на 13.02.2014 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 379 334.94 лв., като в подадената пред ТД на НАП - гр. София, офис Оборище СД по ЗДДС вх.№ 2204201716/13.02.14 г., за данъчен период м.01.2014 г. да потвърди неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 913 756.00 лв., при действително установен 534 421.06 лв. и така да промени резултата за периода, като в раздел „В“ да декларира ДДС за внасяне в размер на 61 886.27 лв., вместо действително установеният 441 221.21 лв. и така да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 379 334.94 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК, четиримата подсъдими са ОПРАВДАНИ по повдигнатите им обвинения, както следва:

Х. М. М., за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК;

П. П. Т., за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;

В. Р. Р., за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК;

С. Р. А., за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

С присъдата съдът не се е произнесъл по въпроса с веществените доказателства.

В законоустановения срок, оправдателната присъда е протестирана от прокурор при Специализирана прокуратура, с твърдения, че е неправилна, необоснована и неотговаряща на доказателствата по делото. Предлага се отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимите Х. М. М., П. П. Т., В. Р. Р. и С. Р. А. да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения, с налагане на наказания, в размери, поискани от представителя на Специализирана прокуратура в хода на съдебните прения.

В депозираното допълнение към протеста, изложените в последния доводи са доразвити в насока постановяване на присъда при погазване на процесуалните правила и в разрез със събраните доказателства по делото.

Като нарушение на процесуалните правила прокурорът сочи липсата на анализ, в митивите към присъдата, на всички, събрани по делото доказателства, касаещи повдигнатите обвинения за ОПГ и вторичното данъчно престъпление, приравняваща присъдата на такава без мотиви. Сочи, че при данъчните престъпления, съвместното разглеждане и комплексното обсъждане на доказателствата, касаещи материалната, ресурсната, техническата и кадрова обезпеченост на съответния търговец /ФЛ или ЮЛ/ е постулат. Преценка за съставомерността на конкретно деяние се правела при проследяване на стоковите и паричните потоци, а за авторството – след анализ на приносът на конкретното лице, в процесите по учредяване и функциониране на търговеца - намиране на работници, осигуряване на машини и производствена база, снабдяване с материали, реализиране на продукция, разпореждане с банкови сметки и опериране с финансите, осигуряване на счетоводно обслужване, като неразглеждането на някой от тези компоненти, водело до липса на мотиви.

Съдът пренебрегнал редица обстоятелства, безусловно доказващи приноса на всеки един от подсъдимите в извършване на престъплението и постигане на общия резултат.

Отправен е упрек към първоинстанционният съд за неизвършен цялостен, пълноценен и комплексен анализ на главните факти от събраните в съдебното следствие доказателства, като вместо това съдът бил коментирал второстепенни такива от обвинителният акт, които приел за доказателствено неподкрепени. Така съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение при проверка и оценка на доказателствата в мотивите си, което, според прокурора, подлежи на отстраняване при ново разглеждане на делото.

Твърдението си за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, прокурорът аргументира с обстоятелството, че подсъдимите са оправдани, при положение, че в хода на съдебното следствие били събрани и проверени възможните и необходими доказателства, въз основа на които по безспорен начин била установена съпричастността и ролята им в извършването на престъпленията по чл.321, ал.3 и по чл.255, ал.3 от НК.

Според прокурора, съдът неправилно пренебрегнал и омаловажил показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, приобщените показания по реда на чл.281, ал.1, вр.чл.223 от НПК, чл.281, ал.5, вр.ал.1 и чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК и приобщените писмени и веществени доказателства, в които се съдържали достатъчно доказателства за консумираните от подсъдимите престъпления, съгласно внесения от Специализирана прокуратура обвинителен акт. СНС превратно тълкувал доказателствата по делото, приемайки липса на съпричастност на подсъдимите, независимо че в показанията на свидетелите Г.Н., И.Т., В.К., М.В.а, X.К. и И.Б. се съдържали безспорни доказтелства за наличие на ОПГ и за нейният състав, съобразно внесения обвинителен акт. В показанията на свидетелите Б.К., Н.Н.а, И.П., И.Р., О.К., Н.Г., А.Б., И. И., М.Ц., И. Т., И. И., Р.А., М.Г., В.В., Д.К., К.П., М.Ц., Ц.Ц., Ц.Д., К.А., С.В., В.В., Д.И., И.И. и др., се съдържали безспорни доказтелства за консумираното от всеки един от подсъдимите данъчно престъпление, съобразно внесения обвинителен акт.

С допълнението към протеста, прокурорът предлага да бъде извършена цялостна проверка на оправдателната присъда, за правилност и законосъобразност, според резултатите. Предлага отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане, за постановяване на осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, с налагане на наказания в размера, поискан от представителя на Прокуратурата в хода на съдебните прения.

В срока по чл.322 от НПК, срещу протеста на Специализирана прокуратура писмени възражения от защитниците на подсъдимите не са депозирани.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа депозирания от Специализирана прокуратура протест и моли да бъде уважен.

Представителят на държавното обвинение твърди допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, при постановяване на първоинстанционният съдебен акт, тъй като съдът не изпълнил задължението си да извърши обективен, всеобхватен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност, с цел осигуряване на обективната истина. Непълнотата на доказателствената съвкупност и превратното тълкуване на събраните доказателства, довели до неправилно установена фактическа обстановка и нарушение на материалния закон от правна страна, което било основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.

При постановяване на присъдата, съдът не бил положил усилия да установи по несъмнен и категоричен начин, дали сделките по процесните фактури, издадени на „ВРР Трейд“ ЕООД, са действителни или фиктивни, като именно изводите в тази насока били от съществено значение за произнасяне по съществото на повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Независимо от обсъдените по делото факти, като регистрацията и счетоводното отчитане на „ВРР Трейд“ ЕООД, предметът му на дейност, взаимоотношенията между управителя му – подсъдимият Р., и неговия пълномощник – подсъдимият Т., заключението на съдебно – счетоводната експертиза по отношение на документалното оформяне на сделките и издадените на дружеството фактури, и изготвените от свидетелката Г. справки- декларации за инкриминираните времеви периоди, решаващият първоинстанционен съд не бил изложил каквито и да било мотиви в насока, дали сделките, за които са били издадени процесните фактури, са действителни или фиктивни, а точно изводите в тази насока били решаващи за крайния изход на делото.

Упрек от страна на държавното обвинение към съда е отправен и по отношение на липсата на анализ в мотивите към присъдата по отношение на паричните и стокови потоци, осчетоводявани с процесните фактури; наличието на персонал, машини и производствена техника за производство на стоките, с които търгувало дружеството, реализацията на продукцията – предмет на осчетоводяване, постъпващите суми по банковите сметки и оперирането с тези суми – все критерии, по които можело да се установи по нужния несъмнен и категоричен начин, фиктивността или действителността на процесните сделки, в каквато насока било и твърдението държавното обвинение. Именно това било съществото на обвинението, доколкото по делото не бил налице спор за съдържанието на инкриминираните фактури, лицето, което ги е подписало, начина на осчетоводяването им, начина на плащане на сумите по фактурите и начина на формиране на дължимия ДДС в подаваните от свидетелката Г. справки – декларации.

В мотивите липсвал и коментар, дали обявения за дължим ДДС в справките – декларации по ЗДДС за инкриминираните данъчни периоди, действително е бил дължим или е бил дължим ДДС в съвсем различен размер. Тази непълнота в мотивите на съда, в частта относно обсъждане на приетите за установени факти и обстоятелства, равняваща се на липса на мотиви, довела до невъзможност за страните да разберат действителната воля на съда по отношение на изследваната в хода на наказателното производство дейност на дружеството и действителността на процесните сделки.

В тази връзка съдът бил посочил, че подсъдимите М. и Т. били обсъждали престъпна схема за данъчни измами, както и че документалното отразяване на търговските операции на дружеството не се припокривали с действителното такова за повечето сделки. Съдът бил стигнал до извода, че подсъдимият Т. осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 от НК, но бил оправдан поради това, че повдигнатото срещу него обвинение било за помагачество, а не за извършителство в това престъпление.

Така според прокурора, присъдата страдала освен от липса на мотиви относно решаващи за крайния изход на делото факти и обстоятелства, но и от вътрешно противоречие в мотивите, тъй като от една страна липсвали аргументи за действителността на сделките, отразени в процесните фактури, но от друга – били направени изводи, че едно от подсъдимите лица е осъществило състав на престъпление по чл.255 от НК.

Прокуратурата отправя и упрек по отношение на оценъчната дейност на съда, касаеща събраните доказателства. Съдът неоснователно не кредитирал назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза, позовавайки се на формално нарушение на съдопроизводствените правила – липса на подпис под постановлението за назначаването, без да провери съществува ли подписано постановление за назначаването, или не. Според прокурора, липсата на подпис в постановлението за назначаване на експертизата, по никакъв начин не разколебава достоверността и обективността на експертното заключение, поради което и не било достатъчно основание за изключването ѝ от доказателствената съвкупност.

Превратно, според прокурора, били тълкувани и показанията на свидетелите К., Д., Х. и В., от досъдебна фаза, позовавайки се на евентуално недобросъвестно поведение на водещия разследването, изразяващо се в мотивиране на свидетелите да заяви определени обстоятелства, без по делото да са събрани каквито и да било доказателства в тази насока. Напълно произволно съдът бил кредитирал показанията на тези свидетели от съдебна фаза, въпреки несъмнените доказателства, за създадена широкомащабна схема от дружества, регистрирани на малоимотни лица, именно с цел генериране на счетоводни документи за реално нереализирана търговска дейност. Така, при изграждане на фактическата обстановка, съдът допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, поради необсъждането на всички доказателства, съобразно действителното им съдържание, като някои от тях, носещи несъмнено информативна стойност, били подценени или игнорирани за сметка на други. Отстраняването на тези съществени пороци на постановената присъда, било чрез отмяната и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд.

На второ място, присъдата на СпНС била по същество неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния закон, тъй като съдът приел, че събраните по делото доказателства не обуславят единствено възможния и категоричен извод, за осъществените от подсъдимите лица престъпления. За да оправдае подсъдимите по повдигнатите им обвинения за престъпленията по чл.321, ал.3, пр.2 от НК, вр. ал.1 – за подсъдимия М., и вр. ал. 2 – за подсъдимите Р., Т. и А., съдът не установил провеждани разговори между М., Т. и Р., от една страна, за които било безспорно, че са се познавали и общували помежду си, и с подсъдимия А., от друга. Това обстоятелство, обаче, не обуславяло извод за липса на създадена организирана престъпна група между подсъдимите М., Т. и Р., функционираща в периода от време от м. април 2012 г. до м. февруари 2014 г. на територията на гр. София, създадена с користна цел и с цел извършване на данъчни престъпления по чл. 255 от НК.

Съдът игнорирал показанията на свидетелите Н., Т., К., В.а, К. и Б., Т. и М., депозирани пред съда и на досъдебното производство, както и ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните СРС, които съдържали достатъчно категорични доказателственорелевантни факти, обуславящи категоричен извод за създадено между подсъдимите лица организирано престъпно сдружение, чиято дейност се е направлявала именно от подсъдимия М.. Съдът правилно бил преценил като относим към доказателствената съвкупност проведения разговор между подсъдимия М. и едно от лицата /счетоводителка/, осъществявало счетоводно обслужване на дружеството – предмет на СРС, в хода на който подсъдимият съобщава на една от счетоводителките за извършена от него проверка на определен адрес и добавя „Там наистина има голям вносител с огромен склад... ако някой поиска, ще направят някакъв договор за съхранение... ще покажат, че в действителност е товарено от там“ (т. 3, разговор 73), но неправилно приел, че този израз установявал действителността на сделките. В тази връзка прокурорът застъпва обратната теза, че необходимостта подсъдимият да обяснява, че на определено място действително има склад, следва да се тълкува недвусмислено като признание, че реална сделка не е осъществена, но е възможно такава да бъде документално отразена, тъй като съответния съконтрахент разполага със средства за производство.

В същия смисъл следвало да се тълкува и контролирания разговор между подсъдимите Т. и М. с обсъждане на бъдещи доставки на сухо мляко и автомобилни гуми, в хода на който подсъдимият Т. предлагал „да даде едни гуми днеска, утре две млека“, а подсъдимият М. заявил „едни гуми и две млека, пък ако трябва после още... в предпоследния ден ще му кажем дали и още едни гуми или още едно мляко“ (разговор 79 от 27.05.2013 г. в неномериран том за приложени СРС относно подс.Т.). Този разговор между двамата подсъдими недвусмислено сочел, че осчетоводените доставки не били реални, а само фиктивни, с оглед постигане на определен данъчен резултат, изгоден за участниците в сдружението.

В друг проконтролиран телефонен разговор между подсъдимите Т. и М. били коментирани бъдещи неправомерни схеми, създаващи пречки при проследяване движението на стоката и желанието им за „разграничаването им“ от това и прикриване на участието им (т.4, разговор 33) и с обстоятелството на направен коментар само между тези двама подсъдими. В друг разговор подсъдимият Т. първоначално обявил намерението си за прекратяване дейността на „ВРР Трейд“ ЕООД и създаване на нова фирма, отново на името на подсъдимия Р. („тая спираме и пускаме една друга на В. пак“), но след това се отказва („другата да я напрайм на друг“), а подсъдимият М. добавил „на някой, който трябва да му имаме доверие“. Цитираните разговори недвусмислено обективирали намерението на подсъдимите М. и Т. да участват в престъпно сдружение с цел данъчни престъпления, както и включването на подсъдимия Р. при изпълнение на престъпния им замисъл и съгласуване на волята на тримата за осъществяване на вторичната престъпна дейност. Несъмнена била и водещата роля на подсъдимия М. в престъпното сдружение, който давал указания на подсъдимия Т. за вторичната престъпна дейност и по този начин насочвал дейността на сдружението, а подсъдимият Т. го информирал за данъчния резултат за всеки от процесните данъчни периоди.

По несъмнен начин била доказана и целта на сформираното престъпно сдружение, а именно за създаване на престъпна схема за данъчни измами, но въпреки това, съдът оправдал подсъдимите по повдигнатите им обвинени, за престъпления по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК, приемайки, че не са осъществени и така неправилно приложил материалния закон.

Доказателствата по делото установявали и периода на действие на организираната престъпна група - м. 04.2012 г. до м. 02.2014 година.

Членовете на престъпното сдружение взели решение за участието си в сформираното му на базата на информиран избор. Те знаели, че всеки от останалите членове също ще вземе участие в престъпното сдружение, както и че дейността на всеки един от тях е насочена към постигането на предварително дефинирана обща цел – извършване на данъчни престъпления, и ще бъде ръководена от подсъдимия М.. Между членовете на групата съществували трайни връзки, изградени не само въз основа на доверието и приятелските отношения помежду им, а и на намерението да участват във вторичната престъпна дейност на групата и да получават доходи от тази престъпна дейност.

Прокурорът твърди и разпределение на функциите между членовете в сдружението, ръководено от подсъдимия М., който вземал решение какви дружества да бъдат създадени и как да бъде реализиран документооборота, така че дружествата да декларират по-малко ДДС от реално дължимото. Подсъдимият Р. бил определен за управител на дружеството, при чиято дейност се реализирали данъчните измами, подсъдимият Т. комуникирал с доставчици на дружеството – реални и фиктивни, а подсъдимият А. осигурявал процесните фактури. Групата възникнала преди осъществяване на първото престъпление от вторичната престъпна дейност и продължила да съществува сравнително продължителен период от време – до м. 02.2014 г., когато участниците били установени.

Визираните от закона признаци на организираната престъпна група били налице.

Четиримата участници в нея, извършвали, всеки съобразно квалификацията и поставените задачи, отделни действия, представляващи част от единния процес по подготовка и осъществяване на престъпленията, за които е била създадена, а именно за престъпления по чл.255 от НК. Обединените усилия на четиримата подсъдими били насочени към постигане на общите престъпни цели. Налице бил и признака трайност на структурирането на сдружението - трайност на обективните връзки между участващите лица, а не на инцидентно осъществено сговаряне. Всички посочени лица се обединили и сдружили трайно с цел да вършат съгласувано престъпления с посочената правна квалификация. Деянието било извършено от всяко от подсъдимите с пряк умисъл и със специална съставомерна цел, визирана в чл.321, ал.3, пр.2 от НК.

Прокурорът счита, че дори при евентуално споделяне извода на първоинстанционния съд за липса на съпричастност на подсъдимия А. към престъпното сдружение, не се обуславя извод за оправдаване на останалите подсъдими по обвинението, поради което и пледира за признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение, като само А. следвало да бъде оправдан по отношение съпричастността му към дейността на сдружението. В условията на алтернативност предлага, съдът да приеме създаване на престъпен сговор за извършване на данъчни престъпления по смисъла на чл.321, ал.6 от НК, но не и пълно оправдаване на подсъдимите.

Прокурорът твърди безспорна доказаност на съпричастността на подсъдимите лица и към осъществената вторична престъпна дейност, изведена от показанията на разпитаните по делото свидетели К., Н.а, П., Р., К., Г., Б., И., Ц., Т., И., А., Г., В., К., П., Ц., Д., А., В., В., И., И., допълващи се от писмените и веществени доказателствени средства, заключенията на назначените и изготвени експертизи и ВДС от експлоатираните СРС, сочещи на фиктивност на сделките. Тук прокурорът навежда доводи за неправилно позоваване от страна на съда единствено на това, че лицето, посочено като извършител – подсъдимият Р., нямал представа за фиктивността на сделките. Тези изводи на съда противоречали на събраните по делото доказателства, безспорно установяващи, осъществяваната от подсъдимия Р. важна част от търговската дейност на дружеството – същият сключил договор за счетоводно обслужване със свидетелките Г. и М.; подписвал значителна част от изготвяните във връзка с дейността на дружеството фактури и приемо- предавателни протоколи, съдържащи и подробно описание на стоките; подписвал договори с доставчиците на дружеството; извършвал банкови и онлайн разплащания. Това доказвало пълната осведоменост на подсъдимия Р. за осъществяваната от търговското дружество дейност, макар и подсъдимият Т. да е бил пълномощник и да е осъществявал голяма част от търговската дейност.

Макар и в един от контролираните разговори Р. да е заявявил „аз за много неща не съм в час“, това не означавало, че не притежава знание за цялата дейност на дружеството и дори не притежава възможността за самостоятелна преценка в личните си действия, които винаги били предхождани от одобрението им от подсъдимия Т., както бил приел първият съд, а за това, че бил наясно с престъпния заговор, макар и не в неговата цялост и пълнота. Това доказвало, че подсъдимият Р. бил наясно с дейността на дружеството, включително и тази по осчетоводяване на фактури, които не отразявали действително извършени сделки, което именно пораждало отговорността му като извършител, а тази на останалите подсъдими – като съучастници. При несъмнена доказаност фиктивността на сделките по процесните фактури, призната недвусмислено от първия съд, подсъдимите лица неправилно са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение.

В заключение, прокурорът предлага признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения. При индивидуализацията на наказанията им, като смекчаващи вината им обстоятелства, прокурорът предлага да бъдат съобразени чистото съдебно минало на подсъдимите и изминалия сравнително продължителен период от време от извършване на престъпните посегателства до датата на постановяване на окончателния съдебен акт от първата инстанция, на границата на разумния срок, съгласно критериите, предвиден в ЕКПЧ, а като отегчаващи – за престъплението по чл.321 от НК – продължителния период на съществуване на престъпното сдружение, а за престъплението по чл.255 от НК – обстоятелството, че деянието е извършено от подсъдимите лица в съучастие помежду им и изключително високия размер на укритите данъчни задължения.

Прдложението на прокурора е за налагане наказания на подсъдимите, по вид и размер, както следва: на подсъдимия М., за извършеното престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК - наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, а за престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т. 2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК – „лишаване от свобод“а за срок от пет години и конфискация на цялото имущество; на подсъдимите Т., Р. и А., за извършеното от тях престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК - наказание „лишаване от свобода“ за срок от по три години, а за извършеното престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, вр. чл.26, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ за срок от по четири години и конфискация на ½ от имуществото за подсъдимите Т. и Р. и „лишаване от свобода“ за срок от три години и конфискация на ½ от имуществото – за подсъдимия А.. Тези наказания обуславяли и приложението на чл.23, ал.1 от НК, за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на всеки един от подсъдимите наказания лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, което да бъде изтърпяно ефективно и за присъединяване към така определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода на наказанията конфискация, на основание чл. 23, ал. 3 от НК.

Пред въззивната инстанция четиримата подсъдими се явяват лично и с упълномощените си защитници.

Защитникът на подсъдимите Х. М. и С. А. – а. Т. оспорва протеста и моли същият да бъде оставен без уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена, като правилна, законосъобразна и обоснована. Защитникът обръща внимание на противоречивите доводи, изложени от прокурора, в протеста и допълнението му, както и пледоарията на апелативния прокурор пред въззивната инстанция, с искането на последния първо за връщане на делото, после за преквалификация на деянието, а след това осъждане по повдигнатото обвинение. Прокурорът твърдял, че съдът не бил събрал доказателства дали сделките, отразени в издадените фактури са реални или не. Според защитника, ако прокурорът е преценил, че липсват доказателства, той е могъл да поиска събирането им от въззивният съд. Това обаче, не било основание за отмяна на присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Твърдяното от прокурора пред САС, че първият съд не бил изложил мотиви за реални и фиктивни сделки, както и, че не бил изследвал дейността на други фирми, противоречало на друго негово твърдение пред САС, а именно, че съдебният състав съвсем задълбочено е проследил дейността на фирмата.

В мотивите си, първият съд бил обсъдил показанията на всички свидетели, въз основа на които, според прокурора, може да се постанови осъдителна присъда. Обсъдени били и всички СРС-та /изключвайки, тези дадени към онзи момент от председателя на СГС, като дадени такива от некомпетентен орган по чл.321 от НК/, СТЕ, ССЕ и веществените доказателства, както и всички възражения на защитата и държавното обвинение.

Защитникът възразява срещу искането на прокурора за осъждането на подсъдимите по чл.321, ал.3 от НК и по чл.321, ал.6 от НК, но без да посочи въз основа на какви доказателства. Посоченият от прокуратурата разговор, записан чрез СРС, е бил коментиран от съда, като в мотивите било посочено, че няма установено време, място, съгласуване на волите, няма събрани доказателства нито свидетелски показания, нито СРС, от които да се направят изводи за съществуване на ОПГ или за съществуване на сдружение по ал.6 на чл.321 от НК. Според защитника, както цитираните в протеста и допълнението му, показания на свидетели, така и посочените такива пред въззивнният съд, са били подробно обсъдени в мотивите към присъдата. Никой от свидетелите не говорел за съществуване на ОПГ, нито за връзка между лицата за съгласуване на волите им или за издаване на заповеди от М. към другите подсъдими.

Защитникът споделя изложените в мотивите изводи на първият съд за липсата на доказателства за налична ОПГ по чл.321 от НК и като последица – оправдаването на подсъдимите, поради липсата на доказателства, че М. е подбуждал, а А. е подпомагал някои от другите двама подсъдими с каквито и да било действия.

Защитникът изразява несъгласие с изложените от прокурора доводи относно СРС-тата. Цитираните от прокурора два разговора, подробно обсъдени от съда, не били основание за постановяване на осъдителна присъда, за двете различни престъпления – чл.321 от НК и по чл.255 от НК. Т.е., въз основа на СРС - та осъдителена присъда не може да бъде постановена, предвид забраната по чл.288 от НПК. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, правели протеста неоснователен.

Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В предоставеното им право на лична защита, подсъдимите Х. М. и С. А. се присъединяват към изложението на защитника си.

Защитникът на подсъдимите П. Т. и В. Р. – адв. М. Р. оспорва протеста като неоснователен и необоснован. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, съдържаща подробен, детайлен и задълбочен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства. Възразява срещу твърдението на прокурора, че съдът не бил обсъдил всички законово изискуеми предпоставки за да бъде една търговска сделка действителна /наличие на кадрова и материална обезпеченост, средства за производство на стоки и др./. Според защитника, воденото производство не касае производство на стоки, а търговски сделки. По отношение на търговските сделки, обръща внимание, че практиката на СЕС не допуска националната практика да не признава реалност на доставки, без наличието на обективни данни и конкретни доказателства за субективното отношение на проверяваното лице и неговата пряка съпричастност към данъчна измама, каквато в случая не била установена - решения № С 324/2011 г., № 80/2011 г., № 142/2011 г. на СЕС.

Според адв.Р., от съществено значение за действителността на една сделка, било изследването дали приетите стоки са били впоследствие предмет на последваща продажба. В случая налице били достатъчно доказателства, за такива продажби. В тази насока било и заключението на ССЕ, според което всички посочени от обвинението сделки като нереални доставки, били предмет на последваща действителна доставка, като това било доказано при проверката на последващите получатели на тези доставки. Доказателства за последващи доставки били събрани както на досъдебното, така и на съдебното производство, които не са били оспорени от държавното обвинение. Защитникът обръща внимание и на факта, че ССЕ не е констатирала нарушения на водената счетоводна отчетност – не са нарушени приложимите счетоводни стандарти, налични са данни за последващи сделки, плащания. Единствено липсата на кадрова обезпеченост, според защитника, не води до извод за недействителност на сделките.

Защитникът споделя, оспорвания от прокуратурата, извод на първоинстанционният съд за липсата на доказано престъпление от подсъдимия В. Р., по чл.255 от НК, а при липса на извършител, не било налице и помагачество от страна на подсъдимия Т.. Застъпва тезата, че съдът не може служебно да измени обвинението, защото това би било в пряко противоречие с нормите на НПК и би довело до нарушаване съществено правото на защита на подсъдимите, като в тази връзка цитира ТР № 57/1984 г. на ОСНК.

Намира мотивите към първоинстанционната присъда за подробни относно извода на съда за липсата от обективна и субективна страна на престъплението по чл.321 от НК, от подсъдимите, поради което моли за потвърждаване на протестираната присъда като законосъобразна, правилна, изградена в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В предоставеното им право на лична защита, подсъдимите П. Т. и В. Р. се присъединяват към изложението на защитника си и заявяват, че няма какво да добавят.

В предоставеното им право на последна дума, подсъдимите Х. М., С. Р. А., П. П. Т. и В. Р. Р. молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установи следното:

При собствения прочит на делото, настоящата инстанция намира, че Специализираният наказателен съд /закрит/ обстойно и задълбочено е анализирал доказателствата, събрани както на досъдебното, така и в съдебното производства и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.

Въззивният съд, действащ също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за неправилност, необоснованост, превратно тълкуване на обвинителните доказателства, довели като краен резултат, несправедливост на присъдата, както и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която изцяло съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаните спрямо подсъдимите деяния и тяхното участие. Анализирайки всички доказателствени източници, настоящата инстанция споделя приетото за установено от първоинстанционния съд, че преди инкриминирания период, подсъдимият Х. М. М. се занимавал с търговска дейност, посредством регистрираната на 24.06.93 г. ЕТ Х. М.. През 2007 година било регистрирано и дружество „РАМАН“ ООД с притежаван от подсъдимия М. дружествен дял. През 2010 г., М. притежавал и дружествени дялове от „Алекс Траки България“ ООД - гр.Пловдив, които с нарочен договор от 29.02.12 г. прехвърлил на лицето Г. Г.. Подсъдимият С. Р. А., към периода 2012 г. - м. 01.2014 г., се занимавал с внос на автомобили и с продажбата им на вътрешния пазар, като притежавал и автомивка, и паркинг в гр.София, ж.к. „Младост“, като при тази си дейност бил често подпомаган от свидетеля И. И. М.. Подсъдимият В. Р. Р., преди инкриминирания период, съвместно с още две лица, бил съдружник в дружество „Г и В“ ООД, регистрирано на 16.04.2007 г., със седалище с.Горно Сахране, с което дружество подсъдимият Р., продължил активно да извършва търговска дейност и в рамките на инкриминирания период.

Подсъдимият П. П. Т. също притежавал своя фирма – „ЗАР.ИМ.ЕКС“ ЕООД, вписана в търговския регистър през 1996 г. с първоначален едноличен собственик лицето П. Ф., който на 03.10.2011 г. я прехвърлил на подсъдимия Т.. Последният обаче преустановил тази си търговска дейност на неустановена дата в началото на 2012 г., поради отпочнато срещу него наказателно производство по друго дело.

След прекратяване на търговската дейност на собственото си дружество и на неустановена по безспорен начин дата в началото на 2012 г., подсъдимият Т. провел разговор с подсъдимия Р., с когото се познавали от преди и му изложил належащата му необходимост от парични постъпления с цел заплащане на стари задължения. Подсъдимият Т. предложил на подсъдимия Р. да създадат на името на последния фирма с предмет на дейност извършване на търговия със захар, която дейност изцяло ще се ръководи от него. Подсъдимият Р. се съгласил с така отправеното му предложение и на 16.03.2012 г. било учредено дружество „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК 201977453. На 21.03.12 г., същото било регистрирано и вписано в Търговския регистър със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Васил Левски“ № 150 ет.2, ап.№ 11 и предмет на дейност - вътрешно и външнотърговска дейност, търговия с всякакъв вид стоки и услуги, незабранени от закона; търговско посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица; транспортна, рекламна и консултантска дейност. За едноличен собственик на капитала и управител бил вписан подсъдимият Р., който в това си качество издал пълномощно в полза на подсъдимия Т., нотариално заверено на 27.03.12 г. и с предоставени на последния редица права, в това число и самостоятелно договаряне на търговски сделки, откриване/закриване и ползване на банкови сметки на дружеството, представителство пред различни държавни институции, в това число и НАП, и „да оформя, подписва, подава, изисква и получава всякакви документи, включително и декларации по ЗДДС“. На база на това пълномощно, подсъдимият Т. притежавал и регистриран спесимент в банки и оперирал с фирмените банкови сметки. Както самата търговска регистрация на дружеството, така и общата данъчна регистрация по ДОПК и специалната такава по ЗДДС, били извършени с помощта на свидетелката Н. И. Г., като именно подсъдимият Т., който я познавал от 2011 г., за целта я запознал с подсъдимия Р.. „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД било регистрирано по ДОПК и съответно получило цитирания ЕИК номер, а по ЗДДС било регистрирано на 10.04.12 година. След създаване на фирмата и съгласно изначалната договорка, подсъдимият Т. еднолично извършвал и ръководел търговската дейност, а подсъдимият Р. бил само формален управител на дружеството и като такъв, реализирал действия предимно в банкови институции и онлайн разплащания, превеждайки парични суми по дължими плащания от страна на „ВРР ТРЕЙД“ ЕООД във връзка с получаван ВОП по доставки на захар от чуждестранни съконтрагенти от Гърция и Хърватска. Подсъдимият Р. живеел в гр.Казанлък и само при изричното му уведомяване от подсъдимия Т., и при възникнала необходимост, посещавал гр.София и то преимуществено за извършване на банкови разплащания и/или теглене на постъпили във фирмената банкова сметка парични суми. Месечните СД по ЗДДС, за целия инкриминиран период, били подавани в НАП, посредством класифициран електронен подпис (КЕП), издаден на името на фирма, собственост на свидетелката Н. Г.. „СТРОЙКОНСУЛТ – П“ ЕООД било учредено на 24.03.2011 г., с едноличен собственик на капитала свидетеля П. П.. Това дружество било вписано в търговския регистър на 04.04.2011 г., със седалище и адрес на управление гр.София ж.к. „Люлин“ 10, бл.112, вх.В, ап.№ 58; адрес за кореспонденция гр.София ул.“Солунска“ № 36, ет.3, офис 6 и предмет на дейност - търговия. Първоначалният собственик на капитала и управител на дружеството, свидетелят П., продал своите дружествени дялове на свидетеля И. И. на 26.04.13 г., като последният закупил същите по предложение, отправено му от лице с имена Т. П. и срещу определено парично възнаграждение. Дружеството било регистрирано и по ДДС още на 02.06.11 г., по избор на самото данъчно-задължено лице, независимо от облагаемия оборот, като месечните СД били подавани в НАП чрез КЕП, издаден на името на упълномощеното за целта лице В. В. В.. За периода от месец октомври 2012 г. до началото на месец февруари 2014 г., това дружество притежавало 11 /единадесет/ на брой активни банкови сметки в различни банки.

„Милк Фуудс Груп“ ЕООД било основано с Учредителен протокол от 30.03.12 г., като на 04.05.2012 г. било регистрирано със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ 139, вх.А, ап.№1; вписан бил и адрес за кореспонденция гр.София ул. „Шандор Петьофи“ № 23 и предмет на дейност - търговия. Първоначалният собственик на капитала бил М. И., който на основание договор от 04.10.2012 г., продал дружеството на свидетелката Ц. М. Д., след което на 07.12.2012 г. същото се регистрирало по ЗДДС по избор, независимо от облагаемия оборот, а СД по ЗДДС се подавали в НАП посредством КЕП, издаден на името на управителя и с КЕП, отново регистриран на името на свидетелката Г.. Дружеството притежавало и 10 /десет/ на брой активни банкови сметки, за периода месец октомври 2012 г. - началото на месец февруари 2014 година.

„Филми Строй Комерс“ ЕООД било вписано в търговския регистър на 04.05.2012 г., като посочените седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция, предмет на дейност и самоличност на първоначалния собственик и тази на правоприемника били напълно идентични с тези на горепосоченото дружество „Милк Фуудс“ ЕООД. Единствената разлика била в датата на прехвърляне на собствеността върху капитала на дружеството - в случая първоначалният собственик М. И. прехвърлил собствеността на свидетелката Д. на 09.10.2012 година. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 07.12.2012 г. отново по собствен избор, а не на база облагаем оборот, като месечните СД били подавани в НАП по електронен път, чрез издаден на името на управителя - свидетелката Д. и на свидетелката Г. КЕП. В рамките на изследвания период фирмата притежавала общо 12 /дванадесет/ активни банкови сметки в различни банки.

Свидетелката Ц. Д. живеела в гр.Видин, но договорите за закупуване на фирмите „Милк Фуудс Груп“ ЕООД и „Филми Строй Комерс“ ЕООД били сключени и нотариално заверени в гр. София, до където тя пътувала по предложение на свидетеля В. В., кйто пък в гр. София я запознал с лице с неустановена по делото самоличност, с чиято помощ били сключени горните сделки, като именно това лице предоставило след това и определено парично възнаграждение на свидетелката за тези действия. Свидетелката Д. никога не била извършвала търговска дейност от името на горните две дружества, нито лично била подавала СД по ЗДДС, а за целта с нарочно пълномощно предоставила представителни права на неизвестно по делото лице.

На 29.05.2012 г. било регистрирано и „С. Консулт 3“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 54, ап. № 2; адрес за кореспонденция - гр.София, ул. „Солунска“ № 36, офис 6 и предмет на дейност търговия на едро и дребно в страната и чужбина и други незабранени от закона дейности. Управител и едноличен собственик на капитала бил свидетелят С. Н. В., който притежавал и други фирми, а именно „Вас Мет 2012“ ЕООД и „Вас ойл“ ЕООД, които регистрирал по повод предложено му парично възнаграждение. Свидетелят В. упълномощил свидетеля И. Т. Т. да представлява „С. Консулт 3“ ЕООД пред различни държавни органи, пред застрахователни дружества, да води кореспонденцията на търговеца, да сключва търговски сделки и да води преговори в тази връзка, като така издаденото пълномощно било нотариално заверено на 12.06.2012 година. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 03.07.2012 г., като за данъчните периоди м.07.2012 г., м.08.2012 г. и м.09.2012 г. подало нулеви СД, а за всички следващи данъчни периоди в СД по ЗДДС била декларирана търговска дейност и самите СД били подавани в НАП по електронен път с КЕП, регистриран на името на свидетеля В. и с отделен КЕП, на името на свидетелката Г.. Горните действия, свидетелят В. извършил в резултат на посредничеството на лице с имена Л. М., който от своя страна го запознал с лице с неустановена по делото самоличност, в резултат на убеждаването на който били регистрирани горепосочените търговски дружества.

На 29.05.2012 г. било регистрирано и „Изимъни Консулт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Южен парк“ бл.16, офис 2; адрес за кореспонденция гр.София, ул. „Солунска“ № 36, ап.№ 3 и отново предмет на дейност търговия. Първоначалният собственик на капитала и управител на дружеството бил Е. Т., който на 26.06.2013 г., по силата на договор за покупко-продажба, прехвърлил собствеността на свидетеля Ц. Ц.. Последният регистрирал фирмата по ЗДДС по избор на 16.08.2013г., като месечните СД били подавани в НАП с КЕП, издаден на негово име, и такъв, регистриран на името на свидетелката Г.. Свидетелят Ц. К. Ц. закупил търговското дружество в резултат на отправено му от свидетеля В. В. предложение, който от своя страна го свързал с лице, с неустановена по делото самоличност, с чието съдействие, пред Нотариус в гр.Враца, била изповядана сделката.

Фирма „Бит мега ойл“ ЕООД била регистрирана на 01.07.2013 г., със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Орландовци“, ул. „Д.Гущанов“ № 46; адрес за кореспонденция гр.София, ж.к. „Красна поляна -1“, бл.10, вх.А, ап.№ 21 и предмет на дейност - търговия и „всички други сделки и услуги, които не са забранени от закона“. Едноличен собственик на капитала и управител бил С. Л.. Дружеството се регистрирало по ЗДДС на 04.07.2013 г. по избор и месечните СД били подавани в НАП чрез КЕП на името на управителя С. Л. и с отделен КЕП, издаден на името на свидетелката Г.. Била открита и една банкова сметка в ТБ „Инвест банк“ АД.

„Фаст Транс 22“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

„Красна поляна“, бул.„Възкресение“, бл.10, вх.А, ап.№ 21 с управител и едноличен собственик на капитала свидетеля М.н И. Ц., било вписано в търговския регистър през м.11.2013 г. и регистрирано по ЗДДС на 22.11.2013 г. по избор, независимо от облагаемия оборот, като притежавало една активна банкова сметка в ТБ „Инвест банк“ АД. Месечните СД по ЗДДС на това дружество също били подавани в НАП по електронен път, посредством издаден на името на свидетелката Г. КЕП.

Някои от горепосочените фирми, а именно „Стройконсулт-П“ ЕООД, „Изи мъни Консулт“ ЕООД, „С. Консулт 3“ ЕООД и „Фаст Транс“ ЕООД, в качеството си на възложители, сключили отделни договори с фирма „Офис Бизнес Груп“ ЕООД – изпълнител, с предмет извършване на различни обслужващи дейности, изразяващи се в предоставяне на телефонен номер и адрес за кореспонденция с данъчните органи.

На 22.03.2012 г., подсъдимият Р., в качеството му на управител на „ВРР Трейд“ ЕООД, сключил със свидетелка Г., като управител на „Н.Г.Груп 1“ ЕООД, договор за счетоводно обслужване, с предмет - „счетоводна отчетност и/или друга съпътстваща отчетна или документална дейност при спазване на българското законодателство“. Конкретните дейности били подробно описани в нарочни приложения, неразделна част от договора, като в Приложение 1 изрично била посочена дейността по осчетоводяване на първичните и съставяне на вторични счетоводни документи, изготвяне и подаване в НАП на СД по ЗДДС и данни на магнитен носител. Съгласно т.7 от раздел II на договора, възложителят „ВРР Трейд“ ЕООД бил длъжен да взема отношение по представените му от изпълнителя проекти за отчети, справки и друга периодична информация, не по-късно от 5 дни от датата на получаването й, което задължение по своята същност било предопределено от изпълнение на поето от изпълнителя задължение за предоставяне на горната информация и документи (т.14.1 от раздел III). Въпреки това обаче, визираната в договора периодична информация била предоставяна (най-често по телефон) не на подсъдимия Р., а на подсъдимия Т. и именно след неговото одобрение, месечните СД били подавани от свидетлката Г. в ТД на НАП гр.София, офис Оборище.

В изпълнение на този договор, свидетелката Г. предоставяла счетоводни услуги на „ВРР Трейд“ ЕООД от датата на сключването му до 27.02.2014 година. Счетоводната къща на свидетелката Г. се намирала в гр.София, бул. „В. Левски“ № 150, ет.4. През инкриминирания период, при Г. работели свидетелката А. С. Б. и още две лица. Счетоводната къща на свидетелката Г. предоставяла счетоводни услуги и на редица други търговски фирми, като услугите били идентични - в офиса на свидетелката били носени първичните счетоводни документи /фактури/, след което тя и нейните служители ги осчетоводявали, изготвяли вторичните счетоводни документи /СД и отчетните регистри - дневници за покупките и за продажбите/ и ги подавали в съответната ТД на НАП с КЕП, издаден на името на самата свидетелка. Конкретно за „ВРР Трейд“ ЕООД данъчните фактури за покупка на захар били носени в счетоводната къща от свидетелката М. и от подсъдимите Т. и Р., но само и единствено първият от тях предоставял фактури и съпътстващите ги документи за покупка на други стоки и фактури, издадени от самото дружество за продажба на стоки. Само и единствено с подсъдимия Т. били обсъждани определени проблеми /напр. при липса на приложено ЧМР към съответната фактура свидетелката Г. разговаряла с подсъдимия Т. и търсела неговото съдействие и помощ/. Двамата подсъдими не извършвали никакъв визуален контрол за правилното оформяне на месечните СД и отчетните регистри, но за получения данъчен резултат свидетелката Г. своевременно уведомявала по телефон подсъдимия Т.. Документооборотът на „ВРР Трейд“ ЕООД бил изключително голям и поради това, на неустановена, по безспорен начин дата през м.11.2012 г., значителна част от счетоводната дейност на дружеството започнала да се извършва в неговия офис първоначално от свидетелката С. М. М., а впоследствие и от свидетелката М. В.а. Свидетелката М. започнала работа още през 2012 година, като в началото лично издавала данъчни фактури за извършвани от „ВРР Трейд“ ЕООД доставки и предоставяла същите на счетоводната къща на свидетелката Г. за осчетоводяване. Впоследствие при увеличение на работата и във връзка със започнали данъчни проверки била назначена и свидетелката М. В.а, която била позната на свидетелката М. от преди; уведомила я за възникналата необходимост от назначаване на друг служител и по този повод свидетелката В.а се договорила лично с подсъдимия Т., но формално сключила граждански договор с подсъдимия Р.. Свидетелките М. и В.а издавали фактури от името на „ВРР Трейд“ ЕООД по указания от подсъдимия Т., приемали фактури за доставки на дружеството и ги подреждали хронологично, след което ги предоставяли на счетоводната къща на свидетелката Г. за осчетоводяване и за изготвяне и подаване в НАП на месечните СД и отчетните регистри. Този начин на работа бил наложен от месец ноември 2012 г., след което свидетелките М. и В. продължили да издават фактури от името на дружеството, но вече започнали самостоятелно да извършват самото осчетоводяване и изготвяне на вторичните счетоводни документи, които след това предавали на свидетелката Г. само за проверка и за подаване в ТД НАП гр.София, офис Оборище. Имало и единични случаи, когато така изготвените от двете свидетелки Справки-декларации и дневници за покупките и продажбите били представяни на свидетелката Г. за проверка на 14-то число от съответния месец, като последната веднага подавала в НАП документите, без проверка на същите и без да информира нито подсъдимия Т., нито подсъдимия Р. за постигнатия данъчен резултат. За осъществената търговия със захар голям принос имал и подсъдимият М., който изначално свързал подсъдимия Т. с гръцката фирма „ГАЯ“, от където били получавани повечето доставки. След това, лично подсъдимият Т. договарял доставките на захар, като всяка сутрин се обаждал на свидетелката М. и я уведомявал за договорената доставка, за конкретното количество на стоката и за името на фирмата, на която „ВРР Трейд“ ЕООД продавала в последствие тази стока, и в тази връзка указвал да издаде фактура на съответния получател. Подсъдимият Т. лично осигурил и инкриминираните данъчни фактури и ги представял на свидетелките Г., М. и В.а за осчетоводяване, като за тези си действия не уведомявал подсъдимия Р., нито предварително, нито в последствие.

Дружество „ВРР Трейд“ ЕООД основно се занимавало е търговия на захар - получавало стоката от чуждестранни доставчици от Гърция - фирма „ГАЯ“, Хърватска и Сърбия, като самата стока винаги предварително била заявявана от клиенти на фирмата и при доставката от чужбина стоката била директно превозвана до съответния клиент. За целта лично подсъдимият Т. договарял транспортната услуга и за реализация на същата ползвал преимуществено фирма „Тирас Транс“ ЕООД, чийто офис също се намирал в гр.София, на бул. „В.Левски“ № 150, а подсъдимият Р. договарял превоз с фирма „Ник транс 2012“ ЕООД. Така получаваната захар била обект на последващи продажби, като в тази връзка „ВРР Трейд“ ЕООД сключвало сделки с редица съконтрагенти. През инкриминирания период били извършвани доставки на фирма „Си Трейд“ ЕООД - гр.Стара Загора, собственост на свидетеля С. С. Я.. Доставките били договаряни от този свидетел лично с подсъдимия Т., а някои подробности в тази връзка били обсъждани от свидетеля и с подсъдимия Р.. В рамките на инкриминирания времеви период „ВРР Трейд“ ЕООД доставяла захар и на фирмите „Инвест Мели БГ“ ООД - гр.Хасково, на „Емона 02“ ООД, на „Шанс А.“ ЕООД, на ЕТ „ЗОРА - Пл.В.“ гр.София, на „Евронел“ ЕООД с управител свидетеля Н. Р., притежаваща склад в Пловдив и други. За всички тези сделки били издавани данъчни фактури от „ВРР Трейд“ ЕООД, съставяли се приемо-предавателни протоколи с подробно описание на стоката при самата доставка, а купувачът заплащал стоката по банков път – авансово или окончателно. Документите често били подписвани от подсъдимия Р., по указание на подсъдимия Т.. Значителна част от издадените от „ВРР Трейд“ ЕООД данъчни фактури и от съставените приемо-предавателни протоколи, били подписани за доставчика от подсъдимия Р., но едва в един по-късен момент, тъй като той не присъствал на самата доставка, а друга част били подписани от трето неустановено в хода на процеса лице. Доставките на захар на горните търговци били извършвани на база на предварително сключени с тях договори, които били подписани от подсъдимия Р., в качеството му на управител на „ВРР Трейд“ ЕООД - изпълнител по договора /договорът с „Шанс А.“ бил сключен на 30.07.2012г., а договорът с ЕТ „ЗОРА - Пл.В.“ бил сключен на 29.10.2012 г./, но самото договаряне било извършено от подсъдимия Т.. Въпреки, че основната дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД била търговия със захар, били сключвани и редица сделки по покупко-продажба на гуми и сухо мляко. За тези сделки подсъдимият Т. не предпиремал действия по изричното предварително уведомяване и съгласуване с подсъдимия Р., като управител на дружеството и едноличен собственик на капитала, нито търсел последващото му одобрение. Всички доставки на гуми и сухо мляко били заплащани на съответните доставчици по банков път.

На 20.07.2012 година бил сключен договор между „ВРР Трейд“ ЕООД - получател и „Стройконсулт-П“ ЕООД - изпълнител за доставка на сухо мляко. Фирмата- изпълнител по сделката разполагала със складово помещение, находящо се в гр.София, ул. „Ломско шосе“ № 210 и с наети на трудов договор работници. Въз основа на този договор, били документално оформени няколко последващи доставки в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД, в различни данъчни периоди. При всички доставки от „Стройконсулт-П“ ЕООД, начинът на реализация бил идентичен - били издадени данъчни фактури с вписан съставител - свидетелят П. П., като представляващ фирмата-доставчик, но без положен подпис от същия; всички доставки били съпроводени с Приемо-предавателен протокол, с изрично вписано в него МПС, ползвано при транспортирането, но при липса издадени пътни листове, като за всички доставки били посочени за място на прехвърляне на собствеността и място на доставката село Локорско, бул. „Д.Тошков“ № 1, където се намирала складова база, ползвана и стопанисвана през целия инкриминиран период само и единствено от фирма „Фиоре“ ЕООД. За документалното оформяне на тези сделки били издавани от съответните доставчици и данъчни фактури с получател „ВРР Трейд“ ЕООД, като подсъдимия Т. представял фактурите за осчетоводяване.

Така, през месец октомври 2012 година, били издадени от доставчика „Стройконсулт-П“ ЕООД общо 15 броя данъчни фактури при идентичен за всяка една от тях размер на данъчната основа /ДО/ 103 250.70 лв. и размер на начисления ДДС от 20 650.14 лв. и при идентично основание - доставка на „стока“, като фактурите са с №№ 3000001248/22.10.12г., 3000001221/01.10.12г., 3000001228/08.10.12г., 3000001233 от 11.10.12г., ••••••••••/16.10.12г., 3000001250/23.10.12г., 3000001252/29.10.12г., 3000001223/02.10.12г., 3000001225/03.10.12г., 3000001230/09.10.12г., 3000001232 от 10.10.12.12г., 3000001236/12.10.12г., 3000001238/15.10.12г., 3000001254/30.10.12 г. и 3000001256/31.10.12г. Тези фактури били представени от подсъдимия Т. в счетоводната къща на свидетелката Г. за осчетоводяване, като изготвената СД и отчетните регистри за данъчен период м.10.2012 г. били подадени електронно чрез КЕП на името на свидетелката Г. в ТД на НАП гр.София, офис Оборище на 14.11.2012 г. – СД с вх. № 22041138440, като в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, бил вписан размер от 709 763.99 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне 52 095.59 лева.

За месец ноември 2012 година доставчикът „Стройконсулт-П“ ЕООД издал в полза на „ВРР трейд“ ЕООД общо 21 броя данъчни фактури с параметри, абсолютно идентични на тези от предходния данъчен период, а именно вписана доставка на „стока“ /без конкретизация по количество и вид/, размер на ДО 103 250.70 лв. и размер на начисления ДДС - 20650.14 лв. Фактурите носели следните №№ 3000001263/02.11.12г., 3000001270/07.11.12г., 3000001277/12.11.12г., 3000001286/21.11.12г., 3000001292/27.11.12г., 3000001296/29.11.12г., 3000001258/01.11.12г., 3000001265/05.11.12г., 3000001272/08.11.12г., 3000001280/13.11.12г., 3000001288/22.11.12г., 3000001294/28.11.12г., ••••••••••/29.11.12г., ••••••••••/01.11.12г., 3000001267/06.11.12г., 3000001275/09.11.12г., 3000001283/20.11.12г., 3000001290/26.11.12г., 3000001295/29.11.12г., 3000001298/30.11.12г. и 3000001299/30.11.12 година. Тези фактури отново били предоставени от подсъдимия Т. за осчетоводяване, като изготвената СД и отчетните регистри за данъчен период м.11.2012 г. били подадени в ТД на НАП гр.София, офис Оборище електронно на 13.12.2012 г. - СД с вх. № 22041142632, като в раздел „Б“ бил вписан размер на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит от 1 076 339.27 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 39 896.87 лева.

За данъчния период месец декември 2012 година, издадените от „Стройконсулт - П“ ЕООД, 20 на брой, данъчни фактури били отразени в дневника за покупки на „ВРР трейд“ ЕООД. В тях били вписани идентични параметри на доставката, а именно „стока“, при ДО 103 250.70 лв. и размер на начисления ДДС - 20 650.14 лева. Фактурите били с №№ 3000001311/10.12.12г., 3000001313/11.12.12г., 3000001315/12.12.12г., 3000001317/13.12.12г., 3000001319/14.12.12г., 3000001322/17.12.12г., 3000001324/18.12.12г., 3000001326/19.12.12г., 3000001328/20.12.12г., 3000001330/21.12.12г., 3000001331/27.12.12г., 3000001332/27.12.12г., 3000001333/27.12.12г., 3000001334/28.12.12г., 3000001335/28.12.12г., 3000001301/03.12.12г., 3000001303/04.12.12г., 3000001305/05.12.12г., 300001307/06.12.12г. и 3000001309/07.12.2012 година.

След осчетоводяването на тези фактури и вписването им във вторичните данъчни документи, на 14.01.2013 г. в ТД НАП гр.София, офис Оборище, била подадена чрез КЕП на свидетелката Г., СД на „ВРР Трейд“ ЕООД – СД с вх.№ 22041198201, като в раздел „Б“ относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била посочена сумата 1 030 867.27 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 48 822.63 лева.

За данъчен период месец януари 2013 година, от доставчика „Стройконсулт – П“ ЕООД, в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД били издадени общо 25 броя данъчни фактури отново с абсолютно идентични параметри - доставка на „стока“ /само в една фактура е конкретизиран вида стоката, а именно „сухо мляко“/, ДО от 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лева. Фактурите били с №№ 3000001336/03.01.13г. /фактурата с декларирана доставка на „сухо мляко"/, 3000001338/04.01.13г., 3000001340/07.01.13г., ••••••••••/08.01.13г., 3000001344/09.01.13г., 3000001346/10.01.13г., 3000001348/11.01.13г., 3000001351/14.01.13г., 3000001353/15.01.13г., 3000001355/16.01.13г., 3000001357/17.01.13г., 3000001359/18.01.13г., 3000001361/21.01.13г., ••••••••••/22.01.13г., 3000001365/23.01.13г., 3000001367/25.01.13г., 3000001369/25.01.13г., 3000001371/28.01.13г., 3000001374/28.01.13г., 3000001376/29.01.13г., 3000001378/29.01.13г., 3000001380/30.01.13г., 3000001382/30.01.13г., 3000001383/31.01.13г. и 3000001385 от 31.01.13 година.

След представянето на тези фактури от подсъдимия Т., те били осчетоводени и вписани в дневника за покупките на „ВРР Трейд“ ЕООД. На 14.02.2013 г., в ТД на НАП гр.София, офис Оборище, чрез КЕП на свидетелката Г., била подадена СД с вх.№ 22041151628, като в раздел „Б“ относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била посочена сумата 1185146.06 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 83 403.01 лева.

През данъчен период месец февруари 2013 година, „ВРР Трейд“ ЕООД получило фактури за доставки от различни фирми, включително и от „С. Консулт 3“ ЕООД и „Стройконсулт-П“ ЕООД. Във фактурите от „Стройконсулт-П“ ЕООД, отново било отразено „доставка на стока“ и отново за място на прехвърляне на собствеността било посочено в съставяните Приемо-предавателни протоколи с. Локорско. Отразеното във фактурите основание - доставка на „стока“ било с ДО 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лева. В издадените от „С. консулт 3“ ЕООД данъчни фактури посоченото основание било „доставка на гуми“. Фактурите били придружени с Приемо- предавателен протокол, като за място на прехвърляне на собствеността било посочено гр.Ботевград, ул. „Акад.С. Романски“ № 46, където дружеството ползвало складово помещение. За съставител на издадените от „С. Консулт 3“ ЕООД данъчни фактури бил вписан свидетелят С. В., както следва:

фактура № 314/21.02.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 321/22.02.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 433.29 лв. и начислен ДДС в размер на 40 086.66 лв.;

фактура № 325/25.02.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 118.50 лв. и начислен ДДС в размер на 40 023.70 лв.;

фактура № 330/26.02.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 059.98 лв. и начислен ДДС в размер на 40 012.00 лв.;

фактура № 334/27.02.13 г. с декларирана доставка на „стока" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

фактура № 339/28.02.13 г. с декларирана доставка на „стока" при ДО от 199 934.00 лв. и начислен ДДС в размер на 39 986.80 лв.

Издадените от „СТРОЙКОНСУЛТ – П“ ЕООД фактури, за данъчен приод месец 02.13 г., били с №№ 3000001394/06.02.13г., 3000001400/11.02.13г., 3000001406/13.02.13г., 3000001412/19.02.13г., 3000001421/25.02.13г., ••••••••••/28.02.13г., ••••••••••/04.02.13г, 3000001396/07.02.13г., 3000001402/12.02.13г, 3000001408/15.02.13г., 3000001414/20.02.13г., ••••••••••/26.02.13г., 3000001392/05.02.13г., 3000001398/08.02.13г., 3000001404/13.02.13г., 3000001410/18.02.13г., 3000001418/22.02.13г., и 3000001427/27.02.13 година.

Подсъдимият Т. представил тези фактури на свидетелките М. и В.а за осчетоводяване и след изготвянето на вторичните данъчни документи била подадена в ТД НАП гр.София, офис Оборище на 13.03.13 г., чрез КЕП на св.Г., СД с вх. № 22041154936, като в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била посочена сумата 1 440 248.62 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 98 575.50 лева.

През данъчен период месец март 2013 година, „ВРР Трейд“ ЕООД декларирало отново доставки от „Стройконсулт-П“ ЕООД, от „С. Консулт 3“ ЕООД и от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД. За съставител на издадените от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД седем броя фактури била вписана свидетелката Ц. Д., както следва:

фактура № 41/28.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 209 770.59 лв. и начислен ДДС в размер на 41 954.12 лв.;

фактура № 44/29.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 25/21.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 29/21.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

фактура № 32/25.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 35/26.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 209 770.59 лв. и начислен ДДС в размер на 41 954.12 лв.;

фактура № 38/27.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лева.

Издадените от „С. Консулт 3“ ЕООД фактури за данъчен период м.03.2013 г. били общо 4 /четири/, както следва:

фактура № 375/04.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 382/05.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

фактура № 417/14.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

фактура № 427/15.03.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лева.

Издадените от „Стройконсулт-П“ ЕООД фактури, отново били с основание „доставка на стока“ при ДО 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лв., като самите фактури били с №№ 3000001457/27.03.13г., 3000001459/29.03.13г., 3000001432/08.03.13г., 3000001434/11.03.13г., 3000001436/12.03.13г., 1441/18.03.13г., 1444/19.03.13г., 3000001451/25.03.13 г. и 3000001454/26.03.13 година. Тези фактури били предоставени от подсъдимия Т. на свидетелките М. и В.а за осчетоводяване и след изготвяне на вторичните данъчни документи, на 12.04.2013 г. в ТД НАП гр.София, офис Оборище, свидетелката Г., чрез регистрирания на нейно име КЕП, входирала СД с вх. № 22041158828, в която, в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била вписа сумата 1 378 365.89 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 118 276.99 лева.

През данъчен период месец април 2013 година, били декларирани данъчни фактури с издатели „Стройконсулт-П“ ЕООД, „Милк Фуудс Груп“ ЕООД и „Филми Строй Комерс“ ЕООД. От „Стройконсулт-П“ ЕООД били издадени две данъчни фактури с вписана доставка на „стока“ при ДО 103 250.70 лв. и начислен ДДС - 20 650.14 лева. Тези фактури били с № 3000001461/01.04.13 г. и № ••••••••••/02.04.13 г. Издадените от „Филми Строй Комерс“ ЕООД фактури били с абсолютно същите показатели, а именно доставка на „стока“ при ДО - 103 250.70 лв. и начислен ДДС - 20 650.14 лв., като за удостоверяване на самата доставка били съставени и Приемо-предавателни протоколи, в които отново било посочено с. Локорско, като място на прехвърляне собствеността и които били подписани от свидетелката Д., в качеството на представляващ фирмата-доставчик на стоката. Фактурите били с №№ 2/11.04.13г., 4/12.04.13г., 6/18.04.13г., 8/19.04.13г., 12/25.04.13г., 14/25.04.13г., 16/29.04.13г. и 18/30.04.13г. Името на свидетелката Д. фигурирало и в изготвените Приемо- предавателни протоколи, отразяващи доставките от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД, по следните данъчни фактури:

-фактура № 56/08.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.

-фактура № 58/09.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 60/10.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

фактура № 63/12.04.13 г. с декларирана доставка на „стока" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 65/16.04.13 г. с декларирана доставка на „стока" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 67/17.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

фактура № 71/22.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 73/23.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 75/24.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 77/26.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 78/29.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 80/30.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 47/01.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 358.16 лв. и начислен ДДС в размер на 40 071.63 лв.;

фактура № 49/02.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 51/03.04.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лева.

Подсъдимият Т. лично представил фактурите на свидетелките М. и В.а, които ги осчетоводили, вписали ги в дневника за покупките и изготвили СД, която била подадена в ТД НАП гр.София, офис Оборище на 14.05.2013г. от свидетелката Г. чрез регистрирания на нейно име КЕП. Справката – декларация, с вх. № 22041163685, в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, отразявала сумата 1 936 167.37 лв., а в раздел „В“ бил отразен ДДС за внасяне, , в размер на 191 113.45 лева.

През данъчен период месец май 2013 година, в дневника за покупки на „ВРР Трейд“ ЕООД били отразени доставки от фирмите „Милк Фуудс Груп“ ЕООД и „Филми Строй Комерс“ ЕООД. От тези две дружества били издадени данъчни фактури, съпътствани с Приемо-предавателни протоколи, в които фигурирало името на свидетелката Д., за представител на доставчика и в които за място на прехвърляне на собствеността било посочено с. Локорско /за доставките от „Филми Строй Комерс“ ЕООД/ и гр.София /за доставките от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД/.

Издадените от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД фактури били както следва:

фактура № 90/14.05.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 120/27.05.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лева.

Всичките данъчни фактури с издател „Филми Строй Комерс“ ЕООД, отново били с абсолютно идентични параметри, а именно за доставка на „сухо мляко“ при ДО 103 250.70 лв. и ДДС от 20 650.14 лева. Фактурите носели следните №№ 23/07.05.13г., 27/08.05.13г., 32/09.05.13г., 36/10.05.13г., 41/15.05.13г„ 45/16.05.13г., 51/20.05.13г., 56/21.05.13г„ 63/22.05.13г., 69/23.05.13г„ 77/28.05.13г., 83/29.05.13г. и 90/30.05.13 година.

Подсъдимият Т. лично представил фактурите за горните доставки за осчетоводяване, като след тяхното вписване в дневника за покупки на „ВРР Трейд“ ЕООД и след изготвяне на СД, същата била подадена в ТД НАП гр.София, офис Оборище на 13.06.2013г. от свидетелкат Г., чрез издадения на нейно име КЕП. Справката-декларация, с вх.№ 22041167096, в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и на начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, отразявала сумата от 933 980.32 лв., а в раздел „В“ деклариран ДДС за внасяне в размер на 65 439.93 лева.

За данъчен период месец юни 2013 година, „ВРР трейд“ ЕООД било получател на фактури за доставки от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД и от „Филми Строй Комерс“ ЕООД. Фактурите от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД били с номера:

фактура № 190/25.06.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 210 193.04 лв. и начислен ДДС в размер на 42 038.61 лв.;

фактура № 144/10.06.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лв.;

фактура № 157/13.06.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС в размер на 40 041.00 лева.

В издадените от „Филми Строй Комерс“ ЕООД данъчни фактури било посочено основание „доставка на „сухо мляко“, с вписана ДО 103 250.70 лв. и начислен ДДС - 20 650.14 лева. Фактурите били с №№ 145/17.06.13г., 155/18.06.13г., 163/19.06.13г., 170/20.06.13г., 190/25.06.13г., 197/27.06.13г., 206/ 28.06.13г. и 114/07.06.13 година.

Подсъдимият Т. лично предоставил фактурите за осчетоводяване и след изготвяне на вторичните счетоводни документи, на 15.07.2013г. в ТД НАП гр.София, офис Оборище била подадена от свидетелката Г., чрез нейния КЕП, СД с вх.№ 22041172377, където в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била вписана сумата от 729 655.51 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 38 444.22 лева.

През данъчен период месец юли 2013 година, „ВРР трейд“ ЕООД получило и съответно вписало в дневника за покупките, 40 на брой фактури, с издател „Филми Строй Комерс“ ЕООД, с вписан предмет на доставка „сухо мляко“ при ДО 103 250.70 лв. и начислен ДДС в размер на 20 650.14 лева. Фктурите били със следните №№ 234/03.07.13г., 235/03.07.13г., 234/04.07.13г., 245/04.07.13г., 250/05.07.13г., 260/08.07.13г., 268/09.07.13г., 279/10.07.13г., 285/11.07.13г., 295/12.07.13г., 297/12.07.13г., 304/15.07.13г., 307/16.07.13г., 311/17.07.13г., 316/18.07.13г., 318/18.07.13г., 324/19.07.13г., 327/19.07.13г., 331/22.07.13г., 332/24.07.13г., 339/23.07.13г., 343/24.07.13г., 345/24.07.13г., 348/24.07.13г., 350/25.07.13г., 352/25.07.13г., 354/25.07.13г., 356/26.07.13г., 357/26.07.13г., 359/26.07.13г., 381/29.07.13г., 384/29.07.13г., 387/29.07.13г., 405/30.07.13г., 408/30.07.13г., 411/30.07.13г., 421/31.07.13г., 424/31.07.13г., 427/31.07.13г. и 431/31.07.13 година. Свидетелките М. и В.а, след получаване на горните фактури от подсъдимия Т., ги осчетоводили и изготвили месечната СД по ЗДДС, която била подадена в ТД НАП гр. София, офис Оборище на 14.08.2013г. от свидетелката Г., чрез издаден на нейното име КЕП. СД била регистрирана е вх.№ 22041176637 и в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит, била посочена сумата 1 915 053.97 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне 115 312.26 лева.

През данъчен период месец август 2013 година, в дневника за покупките на „ВРР Трейд“ ЕООД, били вписани фактури за доставки от „Бит мега ойл“ ЕООД, „Изи мъни Консулт“ ЕООД и „Филми Строй Комерс“ ЕООД. Вписаните фактури с издател „Бит мега ойл“ ЕООД били както следва:

-фактура № 1/20.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.34 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.87 лв.;

-фактура № 2/21.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

-фактура № 4/21.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

-фактура № 7/22.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

-фактура № 8/23.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

-фактура № 10/26.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

-фактура № 12/27.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

-фактура № 14/29.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

-фактура № 15/29.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

-фактура № 16/30.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

-фактура № 18/30.08.13г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лева.

Вписаните фактури с издател „Изи мъни Консулт“ ЕООД били 3 на брой и всички били с идентичен предмет на доставката - „гуми“ при ДО от 200 205.00 лв. и начислен ДДС от 40 041.00 лв., а фактурите били с №№ 1/16.08.13г., 2/16.08.13г. и 3/16.08.13 година.

Данъчните фактури с издател „Филми Строй Комерс“ ЕООД били общо 10 /десет/ на брой, като във всяка една от тях отново било посочено за предмет на доставката „сухо мляко“ при ДО - 103 250.70 лв. и ДДС - 20 650.14 лв. Фактурите били с №№ 447/02.08.13 г., 437/01.08.13 г., 440/01.08.13 г., 444/02.08.13 г., 451/05.08.13 г., 455/06.08.13г., 457/06.08.13 г., 460/07.08.13 г., 464/08.08.13 г. и 467/09.08.13 година.

Подсъдимият Т. предоставил тези фактури за осчетоводяване. На 16.09.2013 г. в ТД на НАП гр.София, офис Оборище, свидетелката Г., чрез издадения на нейно име КЕП, подала Справка-декларация по ЗДДС, вх.№ 22041180848. В раздел „Б“ от СД относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била посочена сумата 1 630 564.99 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 59 870.57 лева.

За данъчен период месец септември 2013 година, в дневника за покупките на „ВРР трейд“ ЕООД били вписани редица фактури, включително и от доставчик „БИТ МЕГА ОЙЛ“ ЕООД, с номера на фактури, както следва:

фактура № 43/23.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 128 261.00 лв. и начислен ДДС в размер на 25 652.20 лв.;

фактура № 45/23.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 101 353.34 лв. и начислен ДДС в размер на 20 270.67 лв.;

фактура № 46/24.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 121 261.46 лв. и начислен ДДС в размер на 24 252.29 лв.;

фактура № 47/24.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 95 053.34 лв. и начислен ДДС в размер на 19 010.67 лв.;

фактура № 48/25.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

фактура № 49/25.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 51/25.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 52/26.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

-фактура № 53/26.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 54/26.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 55/27.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.80 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.96 лв.;

фактура № 56/27.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

-фактура № 57/27.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.; фактура № 62/30.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 63/30.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 21/02.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 22/03.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 24/04.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 25/05.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.80 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.96 лв.;

фактура № 26/05.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.80 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.96 лв.;

фактура № 29/09.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

фактура № 30/10.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

фактура № 31/11.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 32/12.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 34/12.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 35/13.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 37/16.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 38/17.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми“ при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

фактура № 39/18.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 40/19.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

фактура № 42/20.09.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лева.

Тези фактури отново били представени за осчетоводяване от подсъдимия Т.. На 12.10.2013 г., в ТД на НАП гр.София, офис Оборище, чрез регистриран на нейно име КЕП, свидетелката Г. подала Справка-декларация, входирана с № 22041184016. В раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била вписана сумата 2 899 341.11 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 114 023.94 лева.

През данъчен период месец октомври 2013 година, осигурените от подсъдимия Т. данъчни фактури били с издател „Бит мега ойл“ ЕООД:

фактура № 78/24.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 79/25.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 80/28.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 81/29.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 64/01.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

фактура № 65/02.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 66/03.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

фактура № 67/04.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 68/07.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 69/08.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 203 544.12 лв. и начислен ДДС в размер на 40 708.82 лв.;

фактура № 70/09.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 71/15.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 72/16.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 73/17.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

фактура № 74/18.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 75/21.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 76/22.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 77/23.10.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

След осчетоводяване на фактурите и вписването им в дневника за покупките на „ВРР трейд“ ЕООД, на 13.11.2013г., свидетелката Г., чрез регистрирания на нейно име КЕП, входирала в ТД на НАП гр.София, офис Оборище, месечна Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 22041188297. В раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била посочена сумата 1 786 798.21 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 77 000.92 лева.

За данъчен период месец ноември 2013 година, подсъдимият Т. осигурил фактури, издадени от „БИТ МЕГА ОЙЛ“ ЕООД, за гуми, със следните номера:

фактура № 89/14.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 90/20.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 91/21.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 92/26.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 025.26 лв. и начислен ДДС в размер на 39 805.05 лв.;

фактура № 82/01.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

фактура № 83/04.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 84/05.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 199 763.74 лв. и начислен ДДС в размер на 39 952.75 лв.;

фактура № 85/06.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 86/07.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 198 395.90 лв. и начислен ДДС в размер на 39 679.18 лв.;

фактура № 87/11.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 229 614.34 лв. и начислен ДДС в размер на 45 922.87 лв.;

фактура № 88/12.11.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 216 314.80 лв. и начислен ДДС в размер на 43 262.96 лв.;

Така представените фактури били осчетоводени от свидетелките М. и В.а и на 13.12.13 г., в ТД на НАП гр.София, офис Оборище, била подадена електронно от свидетелката Г. СД по ЗДДС вх.№ 22041193394. В раздел „Б“от СД относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била посочена сумата 1 069 139.53 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 22 579.49 лева.

През данъчен период месец декември 2013 година били осигурени данъчни фактури от подсъдимия Т. отново от фирма „БИТ МЕГА ОЙЛ“ ЕООД, като номерата на фактури били както следва:

фактура № 93/05.12.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 211 336.28 лв. и начислен ДДС в размер на 42 267.26 лв.;

фактура № 94/06.12.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 219 600.59 лв, и начислен ДДС в размер на 43 920.12 лв.;

фактура № 95/10.12.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 212 596.99 лв. и начислен ДДС в размер на 42 519.40 лв.;

фактура № 96/11.12.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 208 874.16 лв. и начислен ДДС в размер на 41 774.83 лв.;

фактура № 97/12.12.13 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 206 955.80 лв. и начислен ДДС в размер на 41 391.16 лева.

След осчетоводяване на горните фактури и вписването им в дневника за покупки на „ВРР Трейд“ ЕООД, на 14.01.14 г. била подадена пред ТД НАП гр.София, офис Оборище, електронно от свидетелката Г. СД по ЗДДС вх.№ 22041198201. В раздел „Б“ от СД относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, била посочена сумата 548 837.63 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне, в размер на 20 663.22 лева.

През данъчен период месец януари 2014 година, отново били осигурени от подсъдимия Т. данъчни фактури за доставка на „гуми“, с издател „ФАСТ ТРАНС 22“ ЕООД, като фактурите били както следва:

фактура № 104/07.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 207 474.45 лв. и начислен ДДС в размер на 41 494.89 лв.

фактура № 105/08.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 213 571.20 лв. и начислен ДДС в размер на 42 714.24 лв.

фактура № 106/09.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 215 829.02 лв. и начислен ДДС в размер на 43 165.80 лв.

фактура № 107/13.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 218 427.09 лв. и начислен ДДС в размер на 43 685.42 лв.

фактура № 108/14.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 207 474.45 лв. и начислен ДДС в размер на 41 494.89 лв.

фактура № 109/15.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 209 146.04 лв. и начислен ДДС в размер на 41 829.21 лв.

фактура № 110/21.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 196 049.28 лв. и начислен ДДС в размер на 39 209.86 лв.

фактура № 111/22.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 220 837.54 лв. и начислен ДДС в размер на 44 167.51 лв.

фактура № 112/24.01.14 г. с декларирана доставка на „гуми" при ДО от 207 865.61 лв. и начислен ДДС в размер на 41 573.12 лв.

След осчетоводяване на фактурите и вписването им в дневника за покупки на „ВРР Трейд“ ЕООД, на 13.02.2014 г., свидетелката Г. подала СД по ЗДДС пред ТД НАП гр.София, офис Оборище. СД била заведена с вх.№ 2204201716 и в раздел „Б“ относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит била посочена сумата 913 756.00 лв., а в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внасяне 61 886.27 лева.

Стойността на стоката по всички горепосочени фактури била заплатена от „ВРР Трейд“ по банков път на съответния доставчик. Тази стока била отразена и в изготвените от името на дружеството дневници за продажбите за целия инкриминиран период - било посочено, че тя е предмет на последващи доставки, направени от „ВРР Трейд“ ЕООД в полза на три отделни чуждестранни търговци, а именно гръцките фирми V. V. Pharma и Atomiki Emporiko A. K. T. и унгарската фирма Titan Mashineri Ifnsortium Korlatolt Felelossegu Tarsasag. В изготвените за целта счетоводни документи било вписано, че предмет на доставките чрез ВОД в полза на първото дружество е сухо мляко и гуми, а доставката на другите две дружества касаела само автомобилни гуми.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел от заключенията на вещите лица, изготвили Съдебно-счетоводната и техническите експертизи, писмените доказателства, показания на множеството свидетели, множеството справки, справки-декларации по ЗДДС за инкриминираните данъчни периоди и копия на документи от НАП и Търговския регистър относно търговската регистрация на процесните дружества, пълномощни, счетоводни и банкови документи, справки от телекомуникационни компании, както и целия събран на досъдебното и съдебно производства, относим към предмета на делото, доказателствен материал.

Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционният съд, че не са налице достатъчно основания за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 от НК и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК за подсъдимия Х. М. М.; по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК за подсъдимите П. П. Т. и С. Р. А.; по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия В. Р. Р.. Вменените на подсъдимите престъпление по посочените текстове от НК, не са подкрепени с необходимата степен на категоричност доказателства, за извършените от тях действия, претендирани от Специализираната прокуратура в обвинителния акт, поради което и протеста на Специализираната прокуратура /закрита/ срещу първоинстанционният съдебен акт се явява неоснователен. Всички факти и обстоятелства, оспорени в протеста, първоинстанционният съд подробно и задълбочено е анализирал в мотивите към присъдата, като е съпоставил и събрания по делото доказателствен материа, както по отделно, така и в неговата съвкупност, въз основа на който е формирал и правните си изводи, които настоящата инстанция напълно споделя.

Въззивният съд не съзира изложените в протеста съществени нарушения на процесуалните правила по чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, при постановяване на първоинстанционният съдебен акт. Твърдяната от прокурора липса на мотиви към присъдата, поради липса на анализ на всички събрани по делото доказателства, относно повдигнатите обвинения за ОПГ и вторичното данъчно престъпление, не се споделя от настоящата въззивна съдебна инстанция. При спазване на процесуалните правила, първоинстанционният съд обстойно и изчерпателно е обсъдил всички, събрани по делото доказателства, както поотделно, така и тяхната съвкупност.

На първо място, първият съд е обсъдил всички свидетелски показания. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд, в анализа на свидетелските показания не е пропуснал нито един свидетел. Показанията на всеки един свидетел, от двете фази на наказателното производство, са били съпоставяни, като са били коментирани и констатираните от съда различия или противоречия между тях, при приобщаването им по реда на чл.281, ал.1, вр.чл.223 от НПК, чл.281, ал.5, вр.ал.1 и чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК, към останалия доказателствен материал. Освен това тези показания са били подложени от съда и на съвкупна преценка с останалия доказателствен материал, преди решението му дали да ги кредитира или не, като в тази вързка са изложени и аргументи, защо едни свидетелски показания са кредитирани, а други – не.

За разлика от твърденията на държавното обвинение, че свидетелските показания съдържали безспорни доказтелства за консумираното от всеки един от подсъдимите данъчно престъпление /без обаче да сочи конкретика в тази насока/, при анализа на тези показания, въззивният съд не констатира подкрепа на тези твърдения.

Свидетелят А. К. в периода 2012г. – 2014 г. се е занимавал с дърводобив, а свидетелката Д.Д., през този период се е занимавал със земеделие. Свидетелите О. М., Р.А., М.Р., М.Х. и М. П. са работили в строителството, въз основа на подписан със съответния работодател трудов договор и категорично отричат да са работели за „Филми Строй Комерс“ ЕООД, „Стройконсулт-П“ ЕООД и/или „Милк Фуудс Еруп“ ЕООД. Действително, при съпоставка показанията на последните пет свидетели с приложената по делото справка от НАП се установява разминаване между твърденията им и съдържанието на справката, от която е видно, че свидетелите О.М. и М.Р. са с регистрирани трудови договори с „Милк Фуудс Труп“ ЕООД и с „Филми Строй Комерс“ ЕООД, свидетелите Р.А. и М.Х. са с регистрирани трудови договори с „Филми Строй Комерс“ ЕООД, а свидетелите М.П. и Д. Д. са с регистриран трудов договор със „Стройконсулт-П“ ЕООД, но това разминаване не поражда и съмнение дори в логичността и коректността на тези свидетели, защото всички те казват, че за да сключат договор с работодателя си, са му предоставили документите си за самоличност, без да са се интересували кой е имал достъп до тях. Освен това, тези свидетели категорично отричат да са познавали когото и да било от подсъдимите. Следователно не се доказва, че именно подсъдимите са лицата узнали данните за самоличността на свидетелите или са дали указания в тази насока на лицата, собственици или пълномощници на процесните дружества.

Друга група свидетели - Г.Н., Д.Г., А. К., И.И., И.К. и М. А., в показанията си твърдят, че нито един от тях не познава подсъдимите лица /нито визуално, нито поименно/ и не разполага с никаква информация за развиваната от тях дейност. Така например, свидетелят И.И. в рамките на инкриминирания период е работил в преводаческа агенция и персонално се занимава с редакция на текстове с медицинско съдържание – дейност, която няма никаква допирна точка с дейността на подсъдимите.

Що се отнася до свидетелите М. В.а, С.М., Н.Г., А.Б., И. Б., О. К. и И.Ц., те не отричат, че активно са участвали в търговската дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, но тяхната дейност е била регламентирана от сключените между тях и това дружество договори, както и на база други договорни отношения за подпомагат дейността му. Тук особено внимание следва да се обърне на дейността на свидетелките Н.Г. и А.Б. /и двете счетоводителки/, тъй като те са осъществявали счетоводното обслужване на „ВРР Трейд“ ЕООД. Именно свидетелката Г., като управител и представляващ счетоводната фирма „НГ Груп“ ЕООД, чийто офис се е намирал в близост до офиса на „ВРР Трейд“ ЕООД, е сключила договор за счетоводно обслужване с „ВРР Трейд“ ЕООД, подписан от подсъдимия Р.. Свидетелката Г. е съдействала за регистрацията на „ВРР Трейд“ ЕООД по ЗДДС, която датира от 10.04.2012 г. и от която дата е започнало счетоводното обслужване на „ВРР Трейд“ЕООД, като по думите на Г., двете свидетелки са „водили счетоводството първите три месеца“, т.е до месец юни 2012 г., което се е изразявало в осчетоводяване на предоставените им първичните счетоводни документи (фактури), изготвяне на вторичните счетоводни документи (СД и отчетните регистри - дневници за покупките и за продажбите), които в последствие ежемесечно са били подават в НАП, посредством КЕП, регистриран на името на фирмата, собственост на свидетелката Г.. Впоследствие, около месец ноември 2012 г., поради големия документооборот на „ВРР Трейд“ ЕООД, счетоводната дейност била извършвана от свидетелките М. и М.В.а, като изготвените от тях Справки-декларации и отчетни регистри били предоставяни на свидетелката Г. за проверка, контрол и подаване в НАП. Т.е. след месец октомври 2012 г., до месец април 2014 г., свидетелката Г. само е подавала Справките- декларации и отчетните регистри в НАП, чрез КЕП, регистриран на името на „НГ Груп 1“ ЕООД, с управител и представляващ свидетелката Г., след заявено изрично съгласие в Приходната агенция от подсъдимия Р. за целта.

Според твърденията и на двете свидетелки, дейността на „ВРР Трейд“ ЕООД е била получаване на ВОД на захар, като по данни от свидетелката Г. дейността по „внос на захар се ръководеше и се извършваше основно от П. Т.“, тъй като при възникнал проблем /при липса на приложено към фактурата ЧМР/ тази свидетелка е търсила контакт и е разговаряла с подсъдимия Т., т.е. търсеното от него съдействие е било свързано с представяне на документи. От тези факти следва, че ръководната роля в дейността на „ВРР Трейд“ ЕООД е била не на подсъдимия Р., а на подсъдимия Т.. Този извод се подкрепя отново от показанията на свидетелката Г., която изрично заявява, че наред с подсъдимия Т. и подсъдимия Р. е представял в счетоводната къща данъчни фактури, но само като „куриер“.

Че именно свидетелките М. и В.а, през инкриминирания период, са осчетоводявали документите /първичните счетоводни документи - фактури, включително и инкриминираните такива/ на „ВРР Трейд“ ЕООД, както и, че те са изготвяли отчетните регистри и справките-декларации, твърди, макар и твърде лаконично, свидетелката Б., която казва „в началото С. М. ни носеше документите... тя приемаше документите на ВРР. В. също е идвал да носи документи“. Изготвените вече СД, заедно с отчетните регистри, били представяни от М. и В.а в счетоводната къща на свидетелката Г., която пък ги подавала в НАП. Това още веднъж доказва обстоятелството, че след месец ноември 2012 г., счетоводството на „ВРР Трейд“ ЕООД е било водено от свидетелите М. и В.а, а свидетелката Г. е получавала изготвените вторични счетоводни документи, с цел предаването им в НАП. Тъй като показанията на свидетелката Г. обхващат, във времево отношение, целия инкриминиран за данъчното престъпление период и тъй като за данъчния период м.10.12г. само и единствено нейната фирма води счетоводството на дружеството, то следва, че показанията на тази свидетелка касаят всички фактури, включени в дневниците за покупки и продажби, отчетени при формиране на данъчния резултат за периода, в това число и за инкриминираните фактури с издател „Стройконсулт-П“ ЕООД, които са били доставяни от подсъдимите Т. и Р., но последният явяващ се само „куриер“.

Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ показанията на свидетелката Г., касаещи бизнес отношенията, като счетоводител и управител, и представляващ „НГ Груп 1“ ЕООД, с подсъдимите Р. и Т., в качеството им на представляващи „ВРР Трейд“ ЕООД, след месец ноември 2012 година. Съдът е обърнал внимание на факта, че след като свидетелката Г. вече не е изготвяла месечната Справка – декларация по ЗДДС и регистрите към нея, а я е получавала от свидетелките М. и В.а, тя е била лишена от възможността да упражнява ежемесечен контрол, по отношение на тези документи, преди да ги представи в НАП, тъй като „много често се е случвало“ да не проверява СД, особено при представянето й точно на „14-то число, когато е срокът на подаването й“, като добавя „нямаме контрол от В. и П. дали сме оформили всичко правилно“, т.е. от подсъдимите Р. и Т.. Тук отново се налага извода, че подсъдимият Р. не е предоставял фактури, както и че не е бил информиран за съдържанието на СД и отчетните регистри /дневниците за покупките и продажбите/ на „ВРР Трейд“ ЕООД и за параметрите на получения за съответния данъчен период данъчен резултат, за разлика от подсъдимия Т., който независимо, че съобразно горните показания, не извършвал контрол на документите непосредствено преди подаването им в НАП, е бил наясно с вписаните в предоставените от него самия във фактурите данни – данъчна основа и начислен ДДС, а от там самостоятелно изведения от него размер на формирания данъчен резултат.

Особено внимание от страна на първоинстанционният съд е обърнато и на познанството на свидетелката Г. с подсъдимите Т., Р. и М., като основание за изградените между тях бизнес отношения. Отново, според показанията й, свидетелката Г., познавала подсъдимия Т. „със сигурност след лятото на 2011 г. във връзка с друга негова фирма“, като през 2012 г., именно подсъдимият Т. я е запознал с подсъдимия Р., като я е помолил да им съдейства за регистриране на търговско дружество с предмет „внос на захар от Гърция“, което първата сторила, като дори и ги подпомагнала за регистрирането на фирмата по ЗДДС и намирането на офис. Свидетелката Г. твърди, че „ВРР Трейд“ ЕООД, посредством услугите на транспортната фирма „Тирас Транс“ ЕООД, периодично е доставяла стоката - захар на чуждестранния гръцки търговец В. В.. От значение е обаче, констатираното известно противоречие между тези показания и писмените доказателства, касаещи тези доставки, според които доставките до гръцки търговец В. В. не касаят захар, а сухо мляко, включено като доставяна стока в част от инкриминираните фактури. Независимо от това, показанията на свидетелката Г. сочат на извършвана действителна търговска дейност от страна на „ВРР Трейд“ ЕООД.

Свидетелката Г. е категорична и за това, че не познава подсъдимия С. А. и никога не го е виждала, но познава подсъдимия М., когото е срещала лично само „два-три пъти“, през месеците март – април 2012 г., по повод отправено от него искане за осчетоводяване документи на собствената му фирма, като свидетелката Г. твърди, че никога не го е виждала да посещава офиса на „ВРР Трейд“ ЕООД, но е чувала телефонни разговори между подсъдимите М. и Т., които обсъждали „товарене на захар“, като била чувала и телефонни разговори между подсъдимия М. и свидетелката М.В.а, като последната лично споделила на Г., че разговаряла с подсъдимия М. – обстоятелство, което кореспондира и с приложените по делото ВДС.

Подкрепящи показанията на свидетелката Г., са тези на свидетелките М.В.а и М. - счетоводителки във „ВРР Трейд“ ЕООД, които лично са осчетоводявали документите на това дружество, като първоначално това е правила свидетелката М. самостоятелно, а в последствие съвместно със свидетелката М.В.а.

За вида дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, свидетелката М. също сочи доставки на захар, като първоначално лично тя издавала данъчните фактури. Липсата пък на ползвано от дружеството складово помещение, свидетелката М.В.а обяснява с факта, че „стоката винаги беше заявявана предварително от клиенти и се знаеше всяка една пратка при кого отива“ - имайки предвид под израза „стоката“ всички стоки, продавани от фирмата, включително сухо мляко и гуми.

За водещата роля на подсъдимия Т., свързана с дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, говори и свидетелката М., според която, свидетелката М.В.а е наета на работа като счетоводителка във „ВРР Трейд“ ЕООД именно от подсъдимия Т. /факт, който потвърждава и самата В.а/, а не от управителя - подсъдимия Р.. По повод доставките на захар от Гърция, именно подсъдимият Т. се е обаждал на М. „всяка сутрин“, уведомявайки я за договорените и последващите сделки, и давайки й инструкции „за къде ще пътува тази захар, кой е купувачът“, за да може свидетелката да издаде фактура, като М. конкретизира, че „тези фактури, които са за захар, издаваме за деня и минават през нас. Другите, по които ВРР Трейд е получател, тях П. си ги движеше“, т.е. включително и инкриминираните такива.

Подсъдимият Т. е договарял и транспорта на стоката и определял „кои фактури да се издават“. Цялата тази дейност, подсъдимият Т. е „движил“ и реализирал самостоятелно, и без никакво участие на подсъдимия Р., като последният, отново според показанията на свидетелката М., се „занимаваше с онлайн плащанията с банката“.

По отношение на сделките, извън търговията със захар, свидетелката М. казва, че „останалите неща си ги движеше П.“, конкретизирайки „той се занимаваше с гуми“.

Изложените обстоятелства, обосновават категоричния извод, че подсъдимият Т., за разлика от подсъдимия Р., е имал не само пряк /ръководен/ контрол върху цялата търговска дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД – покупка и продажба на стоки; осчетоводяването на документите на дружеството; информираността му за общия размер на покупните цени и общия размер на продажните такива, както и върху формирания данъчен резултат за съответния период, но самостоятелно е извършвал значително по-всеобхватна дейност, в сравнение с тази, реализирана от подсъдимия Р.. В подкрепа на този извод отново са показанията на свидетелката М., която казва: „не зная дали В. знаеше за фактурите, които са от издател ВРР Трейд“. Макар и подсъдимият Р. лично да е подписвал част от издаваните от „ВРР Трейд“ ЕООД фактури и придружаващите ги Приемо-предавателни протоколи, и то не непосредствено след издаването им, цитираните гласни доказателства сочат, че същите са предоставени на подсъдимия за подпис в по-късен момент, а единственото свързващо звено между свидетелката М. и подсъдимият Р. е именно подсъдимият Т., който пряко е договарял доставките, ръководил и контролирал същите, както и е давал указания на подсъдимия Р. в горния смисъл и дори фактически му предоставял самите документи, видно от приложените по делото ВДС.

В допълнение следва да се отчете и факта, че коментираните свидетелски показания касаят всички извършвани от „ВРР Трейд“ ЕООД доставки и въпреки, че тази част от фактурите не са включени в кръга на инкриминираните такива, то тези показания имат значение при проследяване движението на стоките и последващата им продажба на чуждестранни търговци, чрез износ, отразен в съответните инвойс фактури, което отново позволява на подсъдимия Т. пряко наблюдение върху продажната стойност, а от там и съпоставката й с размера на покупната такава и извеждане на данъчния резултат за месеца.

В унисон с горекоментираните показания на свидетелките Г. и М., а и с останалите събрани по делото доказателства, са и тези на свидетелката М.В.а – служителка във „ВРР Трейт“ЕООД. Тази свидетелка също твърди осъществявана от „ВРР Трейд“ЕООД търговия със захар, като допълва, че освен тази дейност, това дружество „изнасяше зад граница мляко и гуми“, т.е. е търгувало и с гуми, и сухо мляко, като сочи и някои от неговите съконтрагентите -доставчици на този вид стоки – „Стройконсулт-П“ ЕООД, „Милк Фуудс Груп“ ЕООД, „Филми Строй Комерс“ ЕООД, „С. Консулт 3“ ЕООД и „Изи мъни Консулт“ ЕООД, макар и без изложена от нейна страна конкретика на тази дейност - дати на доставките, начин на договаряне и самоличност на лицата, сключвали сделките по износ на гуми и сухо мляко. Независимо от това обаче, по делото има достатъчво данни, че и двамата подсъдими – Т. и Р. са договаряли цени за транспорт, а подсъдимият Т., според тази свидетелка „носеше документи, поставяше задачи - че трябва да се подготви насрещна проверка, че трябва да се спазят срокове“. Това доказва, че именно Т. е контролирал както задълженията на „ВРР Трейд“ ЕООД по ЗДДС, така и договарянето на превоза на стоките /според показанията на свидетеля О.К. – представляващ „Тирас Транс“ ЕООД/. Т.е. и показанията на свидетелката М.В.а, обосновават извод за много по-значителната роля на подсъдимия Т., в дейността на „ВРР Трей“ ЕООД, в сравнение с управителя на това дружество – подсъдимият Р.. По отношение на подсъдимия А. и двете свидетелки – М. и М.В.а, са категорични, че не го познават. И двете обаче заявяват, че познават подсъдимия М., но „от 2006 г. – 2007 г.“, т.е. много преди инкриминирания период, но твърдят, че той никога не е посещавал офиса на „ВРР Трейд“ ЕООД в гр.София /обстоятелство, заявено и от свидетелката Г./. В тази връзка, от показанията на свидетелката М.В.а, става ясно, че в рамките на инкриминирания период, тя е поддържала отношения с подсъдимия М., но не знае дали той познава подсъдимите Т. и Р., тъй като никога не бил споменавал както имената им, така и името на „ВРР Трейд“ ЕООД, и никога не й е поставял задачи, свързани с това дружество. Тези показания на свидетелката В.а се подкрепят както от горекоментираните свидетелски показания на Г., Б. и М. и писмените доказателства, удостоверяващи извършвана от „ВРР Трейд“ ЕООД търговска дейност, така и от от приложените по делото ВДС.

За извършваната от процесното „ВРР Трейд“ ЕООД търговска дейност свидетелстват и представителите на фирмите-контрагенти на дружеството. Според свидетелите И.Ц. и О.К. – първата собственик на „Тирас Транс“ ЕООД, а К. – управител на дружеството по пълномощие от Ц., транспортното дружество е превозвало стока – захар на „ВРР Трейд“ ЕООД. Свидетелката Ц., която е водила счетоводството на „Тирас Транс“ЕООД, сочи „ВРР Трейд“ ЕООД като съконтрагент на фирмата, за което превозват стока, като транспортът винаги е бил заплащан, както и, че е бил съпровождан с изискуемите документи /пътни листове, ЧМР, товарителници/. Показанията на свидетеля К. освен, че подкрепят показанията на свидетелката Ц., внасят и яснота относно съседството на двата офиса – тези на „Тирас Транс“ЕООД, и на „ВРР Трейд“ ЕООД, находящи се на адрес: гр.София, бул. „В.Левски“ № 150. Освен това, този свидетел заявява и лично познанство с подсъдимите Р. и Т. през периода 2012 г. – 2014 г., като за подсъдимия Р. казва „В. съм го виждал само няколко пъти“, което е още едно доказателство за формалната роля на подсъдимия Р. в дейността на притежаваното от него дружество, който дори и не посещавал редовно офиса му.

Свидетелят К. сочи и чуждестранните фирми – доставчици на стоката „захар“ на „ВРР Трейд“ ЕООД, от които са я превозвали, а именно гръцката фирма „Гая“ и хърватската фирма „Сладурана“, като още в момента на товарене на стоката превозвачът знаел за крайната дестинация - „складове на клиенти на ВРР Трейд“ или, макар и рядко, шофьорът на камиона едва след като влезе в страната получавал „указания къде да стовари захарта“.Свидетелят К. е категоричен, че превозваната на „ВРР Трейд“ ЕООД стока е именно захар, като твърди, че „при дъждовен ден се е налагало да отваряме камионите, за да проверим дали стоката не е намокрена и... да я разместим“ или „по време на път палето се е обърнало“, което доказва и факта на извършвани реални сделки със захар от страна на „ВРР Трейд“ ЕООД. В свидетелските си показания, К. твърди, че като представляващ транспортната фирма по пълномощие, в периода 2012 г. – 2014 г., лично е договарял параметрите на превоза с подсъдимия Т. - „П. Т. се договаряше с нашата фирма за транспортната услуга“. Т.е., показанията и на този свидетел безспорно установяват, че именно подсъдимият Т. реализира горната дейност, като необходима и съпътстваща основната търговска такава. Същественото в случая е обаче, че инкриминираните фактури не касаят захар, а този свидетел въобще не споменава за извършван превоз на гуми и/или сухо мляко /а видно от ССчЕ, транспортът на тези стоки е извършван от друга фирма/.

Познанство с подсъдимите М. Т. и Р., заявява в показанията си свидетелят Б., който казва „на бензиностанцията често сме се виждали“. Този свидетел заявява и, че в периода 2012 г. – 2014 г. - „П. и В. работят със захар“. Т.е. известните на този свидетел подробности относно извършваната само от подсъдимите Т. и Р. търговска дейност и вида на търгуваната стока, без споменаване името на подсъдимия М., доказва, че търговията със захар се реализира само от подсъдимите Т. и Р., защото свидетелят Б. заявява още, че „при случаен разговор с П. Т. разбрах, че... са им блокирани сметките“ и тъй като към този момент свидетелят притежавал своя собствена фирма „Биомилк Про“ ЕООД, която все още била неработеща, им предложих през банковата сметка на тази фирма да минават плащанията от и към „ВРР Трейд“ ЕООД срещу определено възнаграждение. В тази връзка заявява още, че „те се съгласиха и подписахме договор за финансово обслужване“, като „няколко месеца продължи съвместната ни дейност“ - факт, който според показанията на този свидетел от ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2, пр.2 НПК, се е случил през месец август 2013 г. и кореспондира с писмените доказателства, съобщението за наложен от НАП запор на банковата сметка на „ВРР Трейд“ ЕООД през м.05.2013 година. Свидетелят Б. обяснява и практическото изпълнение по този договор - „парите от техните клиенти влизаха в моята сметка и аз после превеждах парите по сметка на техния доставчик“ /двупосочно движение на парични суми/. Заявява също, че „тяхната фирма не е имала получаване на суми от моята сметка“, като подробно в показанията си описва начина на заплащане на доставки на захар в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД.

В свидетелски показания на Б. се съдържат и данни за взаимоотношенията на подсъдимия М., с подсъдимите Т. и Р.. Освен, че се е познавал с подсъдимия М., този свидетел сочи, че преди инкриминирания период, подсъдимият е притежавал фирма „Алекс Траки България“ ЕООД, която закупил от свидетелката Г. Г., с която живеел на семейни начала. В подкрепа на този факт са и приложените, като писмени доказателства по делото, удостоверения от търговския регистър с посочване на лицето Г. Г. за собственик на същото. Във връзка с взаимоотношенията между подсъдимите М., Т. и Р., свидетелят Б. „П. Т. го познавам покрай О. /М./... не помня кога сме се запознали... може би от преди 2013 г.“. Свидетелят твърди, че заедно с тези трима подсъдими са си провеждали срещи, по време на които „си говорим съвместно“, но не сочи от къде произтича запознанството му с подсъдимия Р.. Не сочи и конкретни теми, по време на тези срещи. Б. категорично отрича в негово присъствие, подсъдимият М. да е давал някакви указания или нареждания на подсъдимите Т. и Р., което е показател, че това познанство между тримата подсъдими е само лично такова. Именно на такава случайна среща, проведена на бензиностанция, според показанията на Б., е било постигнато съгласие за сключване на договора за финансово обслужване по повод наложен банков запор на „ВРР Трейд“ ЕООД. Макар и на срещата да са присъствали и тримата посочени по-горе подсъдими, тази договорка е била обсъдена едва след напускането на подсъдимия М.. В тази връзка свидетелят е категоричен „О. на този разговор няма работа, не е присъствал“ и тази категоричност не е оборена от страна на държавното обвинение, поради което няма основание показанията на свидетеля Б. да не бъдат кредитирани като достоверни и правдиви.

Предмет на обстоен анализ от страна на първоинстанционният съд са били показанията на свидетелите, които са били обвързани с процесните дружества-доставчици по инкриминираните фактури.

През инкриминирания период, свидетелката Р.М. е работила в преводаческа агенция и твърди, че не познава нито един от подсъдимите лица. Според показанията, веднъж агенцията била посетена от свидетеля Х. К., представил се за представител на „Стройконсулт-П“ ЕООД, като целта на посещението била превод на „медицински материали“. Твърди, че не е бил извършван превод на „договори, фактури, документи за транспорт на стока“. Съдът правилно е отчел правдивостта на тези показания, предвид обстоятелството, че, според писмените доказателства по делото, „Стройконсулт-П“ ЕООД е получател на доставка на стоки (чрез ВОД) от чуждестранни търговци от Полша, Холандия и Италия, но въпреки това ползва услугите на свидетелката за превод на медицински документи /за който е издадена и инкриминираната фактура/, но не и на счетоводни такива.

В същата насока са и показанията на свидетелката М.С., която също не познава подсъдимите. Тази свидетелка е била слуижител на фирма „Офис Бизнес Груп“, с предмет на дейност предоставяне адрес за кореспонденция, получаване и препращане на документи от НАП. Според тази свидетелка, обекти на обслужване от тяхна страна /по нейни спомени/ са били само „С. Консулт 3“ ЕООД, „Вас мет“ ЕООД и „Вас ойл“ ЕООД. Тези показания, макар и изключително лаконични и лишени от подробности, са подкрепени от приобщените по делото писмени доказателства, поради което и правилно са кредитирани.

Свидетелките Н. Н.а и Б.К., счетоводителки в счетоводна къща „Финконсулт“ ЕООД, собственост на Н.а, наред с предоставените счетоводни услуги на фирми, в кръга на които не попадат процесните такива, счетоводно са обслужвали и фирма „Ван плюс“, собственост на свидетеля Г. Н. К., собственик и на ресторант „Палма“ в гр. София, продължило, според свидетелката Н.а около 4-5 месеца, считано от м.12.13 г., поради незаплащане на дължимо възнаграждение от страна на К., за счетоводните услуги. Според показанията на тези свидетелки, счетоводните документите са им предоставяни от свидетеля К. и от неговия шофьор свидетеля И. М., като след тяхното осчетоводяване и подаване на месечната СД чрез КЕП, издаден на името на фирма „Ван плюс“, К. си е вземал електронния подпис.

Факта на посещението на подсъдимия А. в тази счетоводна къща се установява от свидетелката Б.К., според която именно свидетелят К. я е запознал с подсъдимия А., който посетил счетоводния им офис, заедно с К., носейки „торба“, както и, че провел разговор със свидетелката Н.а в нейния кабинет, без да се уточнява тематиката на разговора и съдържанието на носената торба. К. изрично твърди „не зная подсъдимия С. с какво се занимаваше“.

От показанията на тази свидетелка, дадени на досъдебното производство, приобщени в съдебно заседание, по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2, пр.2 НПК, се установява, че при посещението си в счетоводния офис, подсъдимият А. е предоставил за осчетоводяване фактури на „Вас транс ойл“ ЕООД за акцизни стоки, ЧМР-та и всички съпътстващи доставката документи. Този факт се потвърждава и от свидетелката Н.а, която потвърждава познанството между свидетеля К. и подсъдимия А., че самата тя е познавала този подсъдим, както и, че е осъществявала счетоводно обслужване и на фирмата на подсъдимия А., които документи обаче, са били предоставяни не от подсъдимия, а от свидетеля М.. Тези данни обаче, не са относими към процесния спор, защото касаят търговия е акцизни стоки, с каквито характеристики не се ползват инкриминираните такива сухо мляко и гуми. С оглед тези показания, следва извода, че счетоводното обслужване на фирмата на подсъдимия А. е започнало през месец декември 2013 г., след като е бил представен от свидетеля К., като възможна най- ранна дата, което попада в края на инкриминирания период и за двете престъпления.

В показанията си, свидетелките Н.а и К. сочат конкретни данни за фирмите- доставчици по инкриминираните фактури, а именно, че осъществяваната от „С. Консулт 3“ ЕООД, с управител свидетеля С.В., търговска дейност е внос на хранителни стоки от страни- членки на ЕС; че „Филми Строй Комерс“ ЕООД с управител свидетелката Цв.Д., извършва дейност по внос на гориво, като се навеждат и данни за еднократно съвместно посещение на счетоводния офис и НАП от свидетелката Цв.Д. и подсъдимия А.; че упрвител на „Изимъни Консулт“ ЕООД е свидетелят Ц.Ц., който сам се свързал със свидетелките по телефона, с молба за счетоводно обслужване на фирмата му. Поради липса на конкретика за времето на тези събития, не е установено по категоричен начин кога са били осчетоводявани инкриминираните фактури с издатели „С. Консулт 3“ ЕООД, „Изимъни Консулт“ ЕООД и „Филми Строй Комерс“ ЕООД или други фактури, издадени от тези търговци и то извън инкриминирания период.

По отношение показанията на свидетелката К., дадени на досъдебното производство, първият съд е отчел съществено вътрешно противоречие, като тези взаимо несъответстващи си обстоятелства са упоменати непосредствено един след друг и засилват противоречието, а от там и недостоверността на показанията на тази свидетелка. К. освен горекоментираните дружества, при следващите показания сочи и фирмите „Вас мет 2012“ ЕООД и „Вас ойл“ ЕООД за притежание на свидетеля С.В., твърдейки, че този свидетел лично е предал счетоводни документи. Във връзка с предоставената счетоводна услуга на „Филми Строй Комерс“ ЕООД, собственост на свидетелката Ц. Д., свидетелката твърди, че документите на „Милк Фуудс Груп“ ЕООД са предоставяни лично от свидетелката Д., а „в по-редки случаи“ от подсъдимия А.. В следващ разпит К. твърди обратното - „Ц. никога не ми е носила документи“, а същите са били предоставяни от подсъдимя А.. Липсва конкретика и по отношение на времето, през което свидетелката К. лично е подавала месечните СД по ЗДДС на последните две дружества, посредством конкретен единадесетцифрен IP адрес, с КЕП на името на свидетелката Д., като К. уточнява само крайния момент на счетоводното обслужване на тези фирми, а именно „определен период от време до януари 2014 г.“, а началният такъв от свидетелката Н.а, но само за „Ван плюс“ ЕООД, собственост на свидетеля Г. К.. Не е убягнало от вниманието на първоинстанционният съд и разнопосочността в показанията и на свидетелката Н.а. След прочита на горе коментираните показания в съдебно заседание, тя не е потвърдила същите, а лаконично е заявила „възможно е това, което съм казала... да е така... възможно е аз в момента да бъркам“ и визирайки процесните дружества, добавя с категоричност „аз лично не съм осчетоводявала тези всички фирми. Дъщеря ми е осчетоводявала част от тях“ и без да уточнява коя „част“ препраща към свидетелката К., която е нейна дъщеря.

Изявленията на свидетелката К., след прочитане на показанията от досъдебното производство, също не са категорични „аз сама се удивих... дори и сега за повечето от фирмите... не ми изниква спомен“ и добавя конкретен факт „аз никога не съм знаела имената на всички фирми, а тук ми прочетохте изключително много имена“. За визирания в показанията IP адрес твърди „този IP адрес до ден днешен не мога да кажа с колко цифри е... не съм го казвала, сигурна съм“ и нееднократно заявява „аз нямам такава памет“. При преценката за достоверност на показанията на свидетелката К., първият съд е взел предвид и описаният от нея начин на работа в счетоводния офис - твърди, че помага на майка си – свидетелката Н.а и то не всекидневно, а в периода 2012 г.-2014 г., й е оказвала помощ два пъти седмично, „събирала съм фактури, подреждала съм ги... нямам необходимото образование да извършвам счетоводни неща“. Свидетелката К. твърди „диктувала съм номера на фактури, стойностите, имената на контрагентите“, на майка си – свидетелката Н.а, която работела със счетоводна програма. От тук следва неистинността на твърдяното от свидетелката Н.а - „дъщеря ми е осчетоводявала“ част от фирмите, защото от показанията на свидетелката К. става ясно, че тя само е помагала и не е осчетоводявала самостоятелно документи, доколкото не притежава икономическо образование, видно от данните за снетата й самоличност. Взаимното прехвърляне на отговорността между двете свидетелки, по осчетоводяването на документите на горепосочените фирми, обосновава и недоверието по отношение на изложеното от тях, във връзка със счетоводното обслужване на гореспоменатите фирми, още повече, че в рамките на отграничения от тях времеви период от месец 12.2013 г. до месец 01.2014 г. нито една от посочените от тях фирми не е била доставчик по инкриминираните фактури /в ОА за този период са включени фактури от „Бит мега ойл“ ЕООД и от „Фаст транс 22“ ЕООД/. Отделно от това, показанията на тези две свидетелки, несъответстват и на показанията на свидетелите С. В. и Ц. Д., които твърдят, че никога не са извършвали търговска дейност с притежаваните от тях фирми и не са посещавали счетоводни офиси. С оглед на това, правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията им от досъдебното производство в частта им, касаеща фирмите- доставчици на инкриминираните фактури, особено след изложените от тях данни за начина на провеждане на разпита им по ДП - и двете свидетелки сочат, че разследващият орган е притежавал списък с имена на фирми по време на разпита, както и, че вписаните в показанията им данни за конкретни фирми не са изказани от самите тях, като в тази вр. свидетелката К. навежда конкретни данни за отправен към разследващия орган упрек „не слагайте думи в устата на свидетеля“. Кредитирани са показанията им, дадени пред съда, тъй като са подкрепени от показанията на свидетелката С. П. /сестра на св.Н.а и леля на св.К./ която също посещава счетоводната кантора, но твърди, че никога не е виждала подсъдимите лица. Кредитираните обаче пред първия съд показания на свидетелките Н.а и К., не съдържат данни нито за тези фирми, нито за лицата, които ги представляват.

Разпитаните по делото счетоводителски Д. Ц., И. Р. и С. Т., които също са осчетоводявали документи на процесните фирми-доставчици, като сочат възприет от тях начин на работа, във вр. с осчетоводяване на документите, сходен с този на свидетелките Г. и Н.а. И трите свидетелки твърдят, че нито една от тях не е виждала подсъдимите и не могат да кажат с какво се занимават. Сочената в протеста на държавното обвинение, като източник на информация свидетелка И. Р., в хода на съдебното следствие дава изключително лаконични показания, а именно, че е осчетоводявала документи за „едни гуми“, затова е посетила офис в гр.София, на бул. „Иван Гешов“, където видяла фактури за гуми, а лице на име И., я помолил за това, но поради възникнал проблем с компютърната счетоводна програма, свидетелката не успяла да обработи документите и да ги впише в дневниците за покупки и продажби. Повече информация съдържат показанията на тази свидетелка, дадени на досъдебното производство и приобщени от съда към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, според които през 2013 г. лицето И. Б. П. я е наел за осчетоводяване документите на „Бит мега ойл“ ЕООД, който лично е предоставял фактури на дружеството в офис на горепосочения адрес и в процеса на осчетоводяване на фактурите, свидетелката узнава, че се касае за извършвана доставка на гуми в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД, като направили впечатление липсата на складова база, липсата на документи за извършени банкови плащания и липсата на нает персонал от фирмата-доставчик „Бит мегай ойл“ ЕООД. Пред съда, свидетелката е потвърдила тези си показания, с изключение на тези за липса на банкови документи, с твърдението, че това е нейн личен извод, провокиран от големия размер на вписаните във фактурите парични суми. Първоинстанционният съд, предвид императивната норма на чл.117 от НПК, правилно не е кредитирал показанията на свидетелката Р. в тази им част, тъй като не установяват установени факти, а лични умозаключения и изводи на свидетелката. Въз основа на другата част от показанията на свидетелката, съдът правилно е приел за доказан факта на предоставени за осчетоводяване фактури на „Бит мега ойл“ ЕООД, включително и такива със съконтрагент „ВРР Трейд“ ЕООД, с уточнението за липса на пояснение дали се касае за фактури, издадени от или в полза на последното дружеството и за липса на конкретизация на самите фактури с номер и дата. Доказана е и липсата на складова и кадрова обезпеченост на „Бит мега ойл“ ЕООД за реализиране на описаните събития през 2013 година. Недостатъчно доказан е обаче времевия период на осчетоводяването на тези фактури, тъй като се визира общо 2013 година, а в случая са инкриминирани фактури от този доставчик за данъчните периоди от месец август до месец декември 2013 година.

Показанията на свидетелките Д. Ц. и С. Т. също не подкрепят обвинителната теза. Освен твърдението си, че не познава подсъдимите лица, свидетелката Ц. сочи, че от началото на месец 08.2012 г., няколкократно я е посещавало лице, представило се с името В. /без да се легитимира с документ за самоличност/, с когото се договорили за осчетоводяване на документи на три дружества, между които и „С. консулт 3“ ЕООД, като предоставил и КЕП за подаване на СД по ЗДДС, посредством който били подадени месечните СД и отчетните регистри за данъчните периоди, от месец 07.2012 г. до месец 12.2012 г., включително. Тези показания, съпоставени с показанията на свидетелките Н.а и К., потвърждават недостоверността на показанията на последните две, дадени на досъдебното производство, за осчетоводените от тях документи на „С. Консулт 3“ ЕООД за горния период, тъй като показанията на Ц. изключват извършването на подобна дейност по отношение на „С. Консулт 3“ ЕООД от страна на свидетелките Н.а и К., което е още един показател в подкрепа на възприетия извод за недостоверност на показанията им от ДП. Свидетелката Ц., макар и да е потвърдила прочетените от ДП показания, направеното от нея изявление „нямам спомен за това, което ми прочетохте“, само формализира потвърждението им, лишено от стойност и е основание за кредитиране на първоначалното изявление за липса на лично познанство с подсъдимите лица, в това число и с подсъдимия Р., което е останало неопровергано.

В хода на съдебното следствие свидетелката С. Т. признава, че е извършвала счетоводно обслужване на „Стройконсулт-П“ ЕООД и „Фууд Комерс Груп“ ЕООД след постигната устна договорка със свидетеля Х. К., като е трябвало само да оформя вторичните счетоводни документи и да подава същите в НАП, но не и да издава фактури. Предоставените от свидетеля К. фактури, касаели преимуществено стоки, а не услуги, като К. дори уточнявал стоките, предмет на покупките (алкохол, мобилни телефони, а чрез ВОП - придобивана захар и автомобили). Преди подаване на СД свидетелката винаги го уведомявала за получения данъчен резултат, но нито той, нито други представители на фирмите проверявали правилното оформяне на вторичните счетоводни документи (липсват данни за извършвана такава проверка от страна на свидетеля К. в резултат на оказано му въздействие от подсъдимите). Свидетелят К. е давал единствено „инструкции по отношение на резултата“, като е предоставял и КЕП, с цел подаване по електронен път на СД на „Стройконсулт-П“ ЕООД. По негово настояване, с този електронен подпис свидетелката Т. е регистрирала по ЗДДС и други фирми (не ги уточнява поименно), като е подавала и месечните им справки-декларации, като в тази връзка свидетелката заявява „мисля, че Х. имаше пълномощни от всички фирми“, като без да е виждала самите пълномощни, базира горното си твърдение от извършени от Хр. К. действия по вземане на документи и предоставянето им на органите по приходите по повод данъчни проверки. Следователно, свидетелят К. еднолично и самостоятелно е организирал счетоводната документация и отчетност както на „Стройконсулт-П“ ЕООД, така и на други търговци. В показанията си, свидетелката Т. не сочи конкретен времеви период на реализация на описаните събития, но ориентировъчно сочи, че през месец 02.2013 г., служители на ДАНС извършват процесуално-следствени действия в офиса, като към този момент тя вече е била приключила взаимоотношенията си с К.. От това следва, че изложените от нея факти касаят времеви период от преди горната дата, но с неустановен първоначален момент, което от своя страна обхваща една незначителна част от инкриминирания времеви период. Изложените от свидетелката Т. обстоятелства са резултат от личните и непосредствени възприятия и представляват пряко доказателствено средство, ползващо се с висока степен на доказателствена сила относно съдържащите се в него факти – за счетоводно обслужваните от нея фирми, поименно посочени, в кръга на които е и „Стройконсулт-П“ ЕООД, с уточнението за получаван ВОП на сухо мляко от Полша; уточнен е периода на извършваната счетоводна дейност, в случая 2011 г.- месец 04.2013 г.; посочен е използвания от свидетеля К. телефонен номер (в приложените ВДС не се установява комуникация на подсъдимите с този номер); конкретизирани са и даваните от свидетеля К. указания за начина на приключване на съответния данъчен период, като свидетелката е „нагаждала разходите с цел счетоводният баланс да кореспондира на това, което Х. ми казваше като резултат“. В показанията си, свидетелката Т. сочи, че подсъдимият А. и свидетелите Х. К. и И. Т. са се познавали лично, както и, че този подсъдим е посещавал офиса на Т., „един или два пъти до вратата“, за да остави документи за осчетоводяване на различни фирми, т.е. посещенията му са били инцидентни, като не е установявал донесените документи /без да ги конкретизира/ за коя фирма са. Единствения контакт, който свидетелката описва с подсъдимия А., е свързан със закъсняло плащне на свидетелката, по който повод тя разговаряла с К., като до него бил и подсъдимия А., който по-късно изплатил възнаграждението. В тази връзка свидетелката директно заявява „аз не съм общувала със С.“, но добавя „останах с впечатление, че С. движи нещата“. Относно притежанието на пълномощни от страна на подсъдимия свидетелката признава, че е изразила предположение и то базирано на несигурен източник на информация („може би Х. ми е казвал... допускам, че е така“). Освен изложеното от свидетелката предположение за решаващата роля на подсъдимия А. при изплащане на закъснялото възнаграждение, който извод не е основан на конкретен обективен факт, а на моментно възприяние на свидетелката („останах с впечатление, че...“), които не попадат в очертаните с чл.117 от НПК характеристики и поради това не следва да се ценят за годен доказателствен източник, то в останалата им част, показанията на свидетелката Т. са кредитирани от съда, като достоверни и правдиви.

Обект на обстоен анализ от страна на първоинстанционният съд са били и дадените от свидетелите И. И., С. С., М.н Ц., Ц. Д., С. В., Ц.н Ц., К. А., В. В., И. Т., Х. К. и И. П. показания, които, с изключение на свидетеля В., са вписаните в търговския регистър като собственици и управители на процесните дружества или притежават представителни права за същите по пълномощие. Само свидетелят В. В. е изключение от тази група, тъй като през 2012 г. – 2014 г. е председател на ЗК „Единство“ - с.Баховица, с предмет на дейност: производство и продажба на земеделска продукция, като купувачите контактуват единствено с него при договаряне на покупателните условия. Свидетелят В. е категоричен, че през 2012 г., представляваната от него земеделска кооперация не е сключвал сделка със „С. Консулт 3“ ЕООД. Категорично отрича да е подписал предявените му, при разпита му на досъдебното производство, четири данъчни фактури, с издател ЗК „Единство“ и „С. Консулт 3“ ЕООД от месец 10.2012 г. и не разпознава положения подпис, а в подкрепа на твърденията си за липса на сключена сделка представя и дневниците за продажби на кооперацията за този данъчен период. Свидетелят отрича да е упълномощавал, през инкриминирания период, друго лице с разпоредителни права, но също отрича само и единствено той да е съхранявал печатите на кооперацията, което е показател за създадени обективни условия за издаване на фактури не само от този свидетел. Независимо, че четирите фактури касаят продажбата на слънчоглед, какавато стока не е свързана с инкриминираните фактури, първият съд ги е коментирал с оглед обстоятелството, че в някои от тези фактури, като основание е записано само доставка на „стока“, без уточнение на индивидуализиращите я белези.

Свидетелите И. И., С. С. и М.н Ц. също твърдят в показанията си, че не познават подсъдимите Х. М., П. Т., С. А. и В. Р.. През инкриминирания период всеки един от тях е безработен и срещу възнаграждение се е съгласил да придобие собствеността върху определено търговско дружество, като в последствие не извършват реална търговска дейност с придобитите фирми, а предоставят пълномощни за управлението им. Така, в показанията си, свидетелят И. И. сочи, че е разговарял с лице, на име Т. П., който го убеждавал за горното. В това време към тях се присъединил и свидетелят П.П. и всички заедно отишли при нотариус за изповядване на сделката, с която този свидетел придобил собствеността върху три отделни фирми, между които и „Стройконсулт-П“ ЕООД, като Т. П. и свидетелят П. го уверили, че това е само „временно и после да си намери човек, на когото да ги прехвърли“. При приобщаването на тези показания от досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съдът е констатирал разминаване само и единствено относно самоличността на лицето, мотивирало И. да извърши горните действия, като на ДП е посочил, че това е лице с имена Г. К. А.. Пред съда обаче, свидетелят И. е отрекъл тези си твърдения с мотив, че в момента на разпита бил употребявал наркотични вещества и алкохол и „винаги бях замаян... не говорех свързано“. Твърдението на този свидетел за неадекватното му съС.ие, по време на разпита му на ДП, съпоставено с категоричността и последователността на описаната от него фактология, с основание е мотивирало първият съд да приеме за достоверни показанията му, подчертавайки, че всъщност това разминаване дори се явява незначително такова, поради липсата на данни за познанството на четиримата подсъдими било то с лице Т. П. или пък с лице Г. А. и подобни обстоятелства за използване от страна на подсъдимите на последните две лица при реализация на престъпната схема не са инкриминирани в очертаната с ОА фактическа обстановка.

По описания по-горе начин свидетелите М. Ц. и С. С. също придобиват собственост върху определени търговски дружества, но докато показанията на първия от тях се ползват с конкретика относно търговското наименование на съответното дружество, то показанията на втория от тях са лишени от подобна конкретика, както на досъдебното производство, така и пред съда, при приобщаването им към останалите доказателства. Според свидетеля С., в периода 2012 г. – 2013 г., две лица с имена И. и Р. /неустановени по делото/, в рамките на няколко отделни срещи, му отправили предложение с горните параметри, като му казали, че предметът на дейност на предложените му фирми е „внос и износ на алкохол и цигари“. След посещението на тримата при нотариус и сключването на сделката /при липса на данни за самоличността на прехвърлителя/, свидетелят С. е придобил две отделни дружества, с изначалната уговорка, че това е само временно - „трябваше да стана управител на съществуваща фирма, която ще бъде 2-3 месеца на мое име“. Т.е., сделката е извършена през инкриминирания период, но предмета на дейност на закупените фирми, не съвпада с тази, реализирана от процесните дружества. Особеното е, че свидетелят С. С. в показанията си споменава и свой познат на име М., а свидетелят М. Ц. говори за лице на име С.. Проследявайки изложените факти, се налага извода, че двамата свидетели говорят взаимно един за друг, въпреки че не могат да уточнят пълната самоличност на съответните лица. Свидетелят М. Ц. регистрирал две търговски дружества „по настояване на И.“, на когото след това е дал пълномощно за същите, като пред първият съд сочи името само на едното от тях - „Мобил Лукс“ ЕООД, а в прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, показания от ДП, сочи името и на второто дружество „Фаст Транс 22“ ЕООД. Т.е. анализирайки показанията на свидетелите И.И., С.С. и М. Ц., се налага извода за еднотипната схема на действие при регистриране на търговски дружества на тяхно име, като преследваната цел е социално слаби лица формално и по документи да поемат собствеността, но реалното управление и търговската дейност на тези дружества да се извършва от други лица, с неустановена по безспорен начин самоличност, като остава неустановена и самоличността на лицата, финансово мотивирали и убедили свидетелите да извършат гореописаните правни действия.

Обект на схема за придобиване собственост върху процесните за делото търговски дружества или придобиване на представителни права по пълномощие, по начин, идентичен с описания по-горе в решението, са и свидетелите Ц. Д., С. В., Ц.н Ц., К. А., И. Т., Х. К., И. И. и П. П., която всеки един от тези свидетели описва в показанията си. Всеки един от свидетелите-собственици на процесните дружества описва идентична схема на действие /съответстваща и на тази, заявена от горните трима свидетели/, конкретно сочи, че е регистрирал или пък закупил вече регистрирана фирма, след предварително отправено от различни лица предложение и срещу определено парично възнаграждение, като нито един от тези свидетели не е извършвал търговска дейност лично с притежаваното от него дружество, а за целта е предоставял пълномощно. Така, в показанията, си свидетелят П. твърди, че е регистрирал „Стройконсулт-П“ ЕООД „преди пет-шест години“ след отправено му предложение и заплащане от „Г. от Ботевград“, с когото се видяли „само 2-3 пъти“, като Г. бил придружаван и от други лица с неустановена самоличност, заявявайки в заключение „реално аз нищо не върших, подписах се на десет места и това беше“, т.е. конкретната деятелност на свидетеля е сведена само и единствено до полагане на подпис върху определени документи. Тези показания се потвърждават и от наличните по делото писмени доказателства за регистриране на „Стройконсулт-П“ ЕООД /изготвяне на Учредителен акт и подписване на декларации по ТЗ/ и от показанията на свидетеля И. И., закупил това дружество именно от свидетеля П.П. Показанията на последния, макар и твърде схематични, дават яснота относно името, времето и начина на учредяване на търговското дружество, но тези показания са и единствен доказателствен източник за част от съдържащите се в тях факти /относно поведението на соченото лице Г./ и доколкото същите не са оборени в хода на съдебното следствие, съдът ги е кредитирал, като правдиви.

В показанията си, свидетелят С. В., родом от с.•••, сочи, че на неустановено място през 2012 г. – 2014 г. се срещнал с две лица /за първото от тях сочи имената Л. М., а за второто сочи само, че е от гр.Видин/. Тримата заедно пътували до гр.София, където ги посрещнал мъж, представил се с името И., с когото заедно посетили нотариална кантора за изповядване на сделката, след което свидетелят получил определено парично възнаграждение. По този начин, на името на свидетеля В. били регистрирани „С. Консулт 3“ ЕООД, „Вас ойл“ ЕООД и „Вас мед 2012“ ЕООД и подписал и пълномощно в полза на свидетеля И. Т., но не знае за кое дружество се отнася същото. Последващите си пътувания до гр.София, свидетелят твърде бегло е обяснил „И. ми се обади... каза ела, че ми трябваш“, за подписване на документ с неустановено съдържание. Свидетелят уточнява, че лицето от гр.Видин се казва К.; че първото му пътуване до гр.София било през месец 05.2012 г., а през лятото на 2012 г., подписал пълномощни и за трите отделни фирми, регистрирани на неговото име; че през месец 01.2014 г., отново по изрично искане на И., дошъл в гр.София за откриване на банкова сметка в „Пиреус банк“ АД на името на „С. Консулт 3“ ЕООД; както и, че от лицето К. свидетелят е узнал за „някакъв С.“, с когото „са вършили някаква работа“. От показанията на този свидетел, които кореспондират и с писмените доказателства по делото относно придобитата от В. собственост върху трите търговски дружества, се установява механизмът и времевият период на регистриране на търговските дружества, предоставеното от свидетеля В. пълномощно в полза на свидетеля Т., както и, че В. не е извършвал никаква търговска дейност, като управител и едноличен собственик на капитала. Показанията на свидетеля В. в частта им, касаеща споменатото име на „някакъв С.“ и извършваната от него „някаква работа“ с лицето К., навеждат на съвпадение със собственото име на подсъдимия А.. Тези данни обаче, не са достатъчни за изграждане на извод нито за съотносимост на същите към подсъдимото лице, нито за съотносимост на извършената „някаква работа“ към инкриминираното му помагаческо поведение. Показанията обаче на свидетеля В. в частта им относно лицето К., който, според заявеното от В., е от гр.Видин и има син Ц., в достатъчна степен идентифицират свидетеля К. А.. В хода на съдебното следствие, този свидетел признава, че живее в гр.Видин, че има син на име Ц., че е собственик на ЕТ „Кици а ойл“. Относно търговската регистрация на фирмата, свидетелят А. твърди, че през 2013 г. е работил в Горна баня в областта на строителството, като с него работил и В. от с.••• /свидетелят В. В./; че на неустановена дата през тази година, двамата свидетели заедно посетили нотариална кантора в гр.София, в близост до телевизионната кула, където се извършва заверка на нужните за регистрацията на ЕТ документи. Според свидетеля А., фирмата му е била регистрирана с цел извършване на строителни дейности и с активната помощ на свидетеля И. М., който „ще ни търси и намира работа“ и именно с тази цел му е било предоставено пълномощно. А. пояснява, че се е запознал с М., чрез В. В. и заявява, че „повече и И. не съм видял“. В показанията си, дадени на досъдебното производство, свидетелят К. А., заявява, че притежава чуждестранна фирма с търговско наименование Atomiki Emporiko A. K. T. – Гърция, като сочи и конкретния осемцифрен данъчен номер, удостоверяващ данъчната регистрация на търговеца; уточнява и начинът и времето на търговската регистрация, а именно през месец 02.2013 година. Свидетелят А. приел отправеното му от свидетеля В. предложение „да ме свърже с един човек, който да ми открие фирми на мое име и за услугата да ми даде пари“, като самото предложение е съпътствано и с изявление на последния „че и той има фирма на негово име и е доволен от заплащането“. С тази цел, свидетелите заминават заедно за гр.София, където на автогарата ги посреща мъж на име И., след което и тримата са посетили ресторант „Палмата“, в Южен парк /собственост на свидетеля Г. К. и посещавано от свидетеля И. М., който е шофьор на първия свидетел, т.е. негов подчинен, по думите на св.Н.а/. По- късно в ресторанта пристигнало и лице на име С., като според свидетеля А. „С. и И. си говориха в страни от нас. По едно време И. дойде при нас и каза, че трябва да идем в Гърция да ми направят там фирма“. Свидетелите Кр.А. и В.В., заедно с лицето И. тръгнали още същата нощ за Гърция и след пристигането си в гр.Солун на сутринта на следващия ден, И. уведомил за това С.. С помощта на адвокат, на свидетеля А., била направена адресна регистрация в Гърция и същият подписал „някакви документи, но не знам какви, тъй като бяха на гръцки език... адвокатката каза... че това са документи за фирмата“ (данните на свидетеля за съдържанието на документите са останали с неизяснен произход, тъй като нито той е прочел документите, нито е установена самоличността на адвокатката, нито пък самите документи са приложени по делото/. Отново според показанията на свидетеля А., на следващия ден „адвокатката даде документите на И.“ и всички се прибрали в България. В дадените на досъдебното производство показания, свидетелят А. говори и за второ пътуване до Гърция, „заедно с И., по негово настояване“, с цел откриване на фирмена банкова сметка, а през месец 05.2013 г., А. подписал пълномощно „на името на някакъв И.“. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд, свидетелят А. напълно отрича показанията си от ДП, приобщени към доказателствената съвкупност, по рада на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК и заявява, че е пътувал до Гърция с цел екскурзия, но направлението е гр.Видин - гр. Пирея, а не гр.София - гр.Солун. Независимо от заявеното от свидетеля А. в съдебно заседание, съдът правилно е кредитирал показанията му, дадени на досъдебното производство, тъй като те са последователни по отношение на описаните факти. Освен това, твърдяното от свидетеля пред съда „аз няма как да знам данъчния номер на фирмата... не мога да кажа дори цялото й име“, се припокрива с прочетените показания от досъдебното производство в частта им на издаване на всички документи за регистрираната фирма на гръцки език, какъвто А. не владее, и в частта им „аз нямам никакви документи на фирмата“, което от своя страна, чисто обективно предопределя невъзможността той да узнае и запамети осемцифрения EL номер на фирмата. Свидетелят К. А. директно заявява, че не познава никой от подсъдимите, в това число и подсъдимия С. А., от което следва, че не се установява по изискуемия несъмнен начин, че лицето на име С., за което се съдържат данни в показанията от ДП, е именно процесният подсъдим, като в същото време изложените данни са изключително лаконични и повърхностни - те носят информация за краткото местонахождение на свидетеля и лицето С. на едно и също място, като „С. и И. си говориха в страни от нас“, т.е. липсват данни за тематиката на проведения разговор и неговата обвързаност с регистрираната гръцка фирма, а като се отчете и последващото изявление „по едно време И. дойде при нас“, то се заключава, че непосредствено след приключване на разговора, лицето И. извършва и друга дейност и едва след това се приближава към свидетеля и го уведомява, че следва да пътуват за Гърция, т.е., липсва неопровержима връзка между уведомлението за пътуването извън граница и лицето С.. Обвързаност на това лице с факта на регистриране на гръцкото дружество не се установява по безспорен начин и от описания на досъдебното производство факт, че „И. се обади на С., че сме пристигнали“, защото липсват данни за водещата мотивация при извършване на горното. Недопустимо е съдът да тълкува разширително показанията на свидетеля, а водейки се от доказателствата по делото, единственото възможно обяснение е, че обаждането е провокирано от обстоятелството, че за това пътуване е бил използван личния автомобил на С.. Следователно, събраните по делото доказателства, не доказват инкриминираните в обстоятелствената част на ОА факти, а именно че пътуването до Гърция е реализирано по дадено от подсъдимия А. нареждане.

Тук е мястото да се посочи, че по делото са налични писмени доказателства за действителното съществуване на гръцка фирма Atomiki Emporiko A. K. T. /това, че съществуват такива фирми, съвсем не значи, че те реално търгуват със захар/, но този факт съвсем не е достатъчен за опровергаване на горния извод и за дискредитиране показанията на свидетеля А. от съдебната фаза на производството. При тази хипотеза единственото логично обяснение за регистрирането на гръцкото търговско дружество се явява поведението на свидетеля И.М., притежаващ пълномощно от св.А., а от там и информация за негоите лични данни и посредством същите за извършване на самата регистрация (аналогичен е подходът при регистрирането в НАП на трудови договори на името на свидетелите О.М., Р.А., М.Р., М.Х., Д. Д. и М.П., чиито показания са анализирани по-горе в решението). Нещо повече, както се посочи по-горе, поради подчинеността на свидетеля М. от свидетеля Г. К. /според заявеното от св.Н.а, че св.М. е шофьор на свидетеля К./, показател за което е фактът, че св.М. е предоставял документи за осчетоводяване от името на свидетеля К., то не се изключва и хипотезата именно свидетелят М. да е регистрирал гръцкото дружество, в резултат на дадени му от свидетеля К. указания. Тази възможност, макар и само една от няколкото отделни и различни по съдържание хипотези лишава обвинителната теза от безспорност и несъмненост.

Свидетелката Ц. Д. също не познава подсъдимите лица. Във връзка с притежаваните от нея две от процесните дружества, сочи, че през 2013 г. е работила като сервитьорка в гр.Видин и непознато до този момент за нея лице на име В. е предложил „да изкара повече пари“ /без повече пояснения/, като след около месец двамата пътували до гр. София, където ги посрещнало лице на име „И. или И.“ и всички заедно отишли при нотариус, където свидетелката се срещнала с лице на име М., от когото „купила“ няколко търговски дружества, включително и „Филми Строй Комерс“ ЕООД и „Милк Фуудс Груп“ ЕООД. Второто пътуване на свидетелката до гр.София, било през есента на 2013 г., когато, придружавана от лицето „И. или И.“, отново посетила нотариална кантора и подписала документи, между които вероятно и пълномощно /„предполагам, че е имало пълномощно“, но по своето съдържание, предположението не се ползва с доказателствена сила/ и след това никога повече не се е виждала с това лице. От показанията, се установява изключително формалната роля на свидетелката Д., изразяваща се само по закупуване на двете процесни дружества, посредством които никога лично не е извършвала търговска дейност. Казаното от свидетелката Д. пред съда, се разминават с показанията от досъдебното производство, приобщени от съда по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, по отношение на времето на закупуване на фирмите. На ДП, свидетелката е заявила, че това се е случило през месец 09.2012 г. или месец 10.2012 г. - факт, който кореспондира с писмените доказателства, удостоверяващи закупуването на дружествата през месец 10.2012 година и със сигурност сочи, че при второто си пътуване до гр.София, през месец 12.2012 г. подписва пълномощни, но не уточнява самоличността на упълномощените лица. Свидетелката коментира и още няколко пътувания до гр.София, при всяко от които се е срещала с лицето И., съответно през месеците януари и февруари 2013 г., с цел посещение на Агенция по вписванията и на „учреждение... и подадох документи по ДДС“, а през лятото на 2013 г. за изготвяне на пълномощно на „лице на име И.“ и през м.09. - м.10.2013 г. с цел предоставяне на гаранция за закупуване на МПС от непознато за нея лице, за което след прочита на показанията, заявява с несигурност, че се казва С.. Прочетените показания на тази свидетелка се характеризират с определена конкретика на описаните събития, които кореспондират на изложените в хода на съдебното следствие факти и на писмените доказателства, независимо от констатираното незначително разминаване, касаещо само и единствено сочения времеви период, което може да бъде обяснено със значителната темпорална отдалеченост между разпитите в двете фази на наказателното производство. Показанията на свидетелката, касаещи реализираните действия от лице на име И., за което лице говорят и свидетелите В., А., Д. и Ц., навеждат на свидетеля И. М., за когото нееднократно вече се отбеляза, че осъществява дейност от името на свидетеля К. и е подчинен на неговата воля.

От показанията на свидетеля Ц. Ц., се установява, че той живее в гр.Видин и също не познава читиримата подсъдими. Съгласно приложените, като писмени доказателства по делото, документи от Търговския регистър е видно, че той е едноличен собственик на капитала на „Изимъни Консулт“ ЕООД. Ц. Ц. свидетелства за проведен през месец 07.2013 г. разговор с „В. от с.•••“ /свидетеля В. В./, който му разяснил възможността да регистрира фирма, като „В. направи връзката с човека от София“. Това мотивирало свидетеля Ц. да пътува до гр.Враца и закупи три дружества. В последствие, нееднократно той е пътувал и до гр. София, с цел посещение на Агенция по вписванията, а през есента на 2013 г. – за изготвяне на пълномощни, по думите му „повече от три пълномощни“. През 2014 г., този свидетел отново посещава гр.София по различни поводи - „за пълномощни“, за откриване на банкови сметки и за теглене на пари от банковите сметки в размер „около 20 хил.лв.“, като в тази връзка, свидетелят сочи, че лице с име И., му е предоставил, фирмен печат за ползване в банката, след което печатът и изтеглената парична сума, свидетеля Ц. е предавал на лицето И.. Свидетелите И. Т. и Х. К. в периода 2012 г. – 2014 г. притежават представителни права по пълномощие за някои от процесните фирми. Свидетелят Т. заявява притежанието на пълномощни за фирмите „Бит мега ойл“ ЕООД, „Вам петролиум“, „Мъни консулт“ и „Вас ойл“, както и, че е упълномощен през 2012 г. от свидетеля П.П. да представлява „Стройконсулт-П“ ЕООД и от свидетеля В. да представлява „С. Консулт 3“ ЕООД и „Вас мет“ ЕООД. Във връзка с конкретно извършваните от него действия в рамките на упълномощаването заявява „фактури не съм носил на никого“, но несигурно заявява „не си спомням да съм подписвал фактури“. Свидетелства, че е носил документи в НАП и е посещавал банкови институции с цел теглене и превеждане на парични суми „от името на фирмата“ /без изрично поименно уточнение/, като пояснява „не знам имената на фирмите, на които превеждах парите, защото бяха на чужд език“ /липсва конкретика, но този факт е установим от извършените банкови преводи във връзка с заплащане на получена стока и то от чуждестранен търговец-доставчик на същата, независимо, че подобни сделки не са отразени в инкриминираните фактури/. По повод извършените банкови преводи свидетелят също така сочи „даваха ми парите... и правех превода“, като подобен изказ се наблюдава и относно сключените от свидетеля граждански договор „дадоха да го подпиша и си го взеха... не помня кои са лицата“. Впоследствие, в показанията си, свидетелят Т. навежда определени данни за подсъдимия А., като твърди, че познава подсъдимия от 2011 г. и именно той „ми предложи тази работа“, в края на показанията си сочи „един месец след нашето запознанство... започнах да работя тази работа“ и в същото време обвързва дейността си на пълномощник с периода 2012 г. – 2014 г., но така изложените данни във времеви аспект не са достатъчно прецизни, доколкото не се сочат конкретни дати, а обобщено се говори само за години. Въпреки това и отчитайки категоричността в дадените показания и тъй като същите са единственият доказателствен източник относно времевия момент на запознанство между свидетеля и подсъдимия А. и относно отправеното му предложение за „тази работа“ по реализиране на дейности, в резултат на упълномощаването, то се заключава, че действително двамата са се запознали на неустановена дата през 2011 г. и още в първия месец на тяхното запознанство, подсъдимият А. отправя горното предложение. Този обаче времеви момент не попада в рамките на инкриминирания период за нито едно от двете процесни престъпления, респективно, предложението е отправено от подсъдимия А. самостоятелно и не като подготвителен етап за извършване на процесното данъчно престъпление. От друга страна и съобразно останалите събрани по делото доказателства /на свидетеля В. за издадено пълномощно на свидетеля Т. през лятото на 2012 г./, а така също и съобразно самите показания на свидетеля Т., за представителството му по пълномощие на няколко фирми, се констатира по убедителен начин, че не се касае за еднократно действие по упълномощаване, а се касае за един продължителен процес, обективно реализиран в различен времеви момент и за продължителен времеви период, но предхождан само от един единствен акт на отправено през 2011 г. от подсъдимия А. предложение за поемане на представителни права по пълномощие. Свидетелят Т. не сочи никакви данни за провеждан от него разговор с подсъдимия А. непосредствено преди всяко едно упълномощаване, като в същото време липсват данни за познанството на самия упълномощител - собственика на фирмите, свидетеля С. В. с този подсъдим. При анализа на показанията на този свидетел, прави впечатление, че свидетелят първоначално сочи подсъдимият А. за лице, предложило му работата, а непосредствено след това заявява „те ми предложиха работата и аз се съгласих“. Т.е., налице е вътрешно несъответствие в дадените показания, описва се еднолично поведение на подсъдимия А., но наред с това се сочи, че поведението е реализирано от няколко лица. В последствие, в своите показания свидетелят Т. излага допълнителни данни за поведението на подсъдимия А., като твърди, че именно той фактически му предава пълномощните за „Стройконсулт-П“ ЕООД и за „С. Консулт 3“ ЕООД, без каквито и да било конкретни указания. В тази връзка допълва, че лично е присъствал в момента на изготвяне на пълномощното от страна на управителя и на двете горепосочени фирми – свидетеля В., заедно с подсъдимия А. и „управителят ми представи кой ще ръководи фирмите, ръководител е С. А.“. Тези показания обаче, не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства в частта им относно факта на притежаване качеството на управител от страна на свидетеля В. по отношение и на двете търговски дружества, тъй като според писмените доказателства, той не е управител на „Стройконсулт- П“ ЕООД, както и в частта им относно съвместното лично присъствие на подсъдимия и на свидетеля В. при изготвяне на пълномощното, тъй като категорично противоречат на показанията на свидетеля В., който е заявил, че не познава подсъдимото лице и не навежда данни за присъствието му в момента на изготвяне на пълномощното, което обективно предопределя и невъзможността за представяне на подсъдимия „за ръководител на фирмите“. Коментираните показания се явяват и частично алогични - в твърдяната хипотеза на лично присъствие на самия упълномощител в лицето на свидетеля В. и на пълномощника в лицето на свидетеля Т., житейски необясним се явява фактът на получаване от страна на последния на самото пълномощно не от свидетеля В., а от подсъдимия А., чието присъствие не се изисква при изготвяне на документа и при нотариалната му заверка, като в тази връзка липсва и каквото и да било пояснение от свидетеля Т.. Ето защо, показанията на свидетеля Т. относно твърдяните от него обстоятелства са неубедителни и не доказват по несъмнен начин твърдяните от него факти.

Недостатъчно убедителни са и показанията на свидетеля Т. по отношение поведението на подсъдимия А.. В тази връзка Т. твърди, че по указания на подсъдимия А., свидетелят Т. е посещавал различни банки, теглил е постъпилите парични средства, които давал „често на С.“. Употребения от свидетеля израз „често“ предаване на паричните суми на подсъдимия, предполага, че Т. е предавал изтеглените сумите както на подсъдимия, така и на други лица с неизяснена самоличност. Освен това, прави впечатление, че свидетелят не конкретизара на титуляра на банковата сметка, а доколкото той е пълномощник на няколко фирми, включително и на фирми, извън процесните такива (например „Вам петролиум“, „Вас ойл“ и др.), то е невъзможна преценката за съотносимост на описаната деятелност на подсъдимия към инкриминираните факти.

Дадените от свидетеля Т. показания в хода на съдебното следствие и тези, дадени от него на досъдебното производство значително си противоречат, поради което и с оглед установяване на обективната истина, съдът, на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, ги е приобщил към доказателствената съвкупност. В същите се описва начина на запознанство на свидетеля с подсъдимия А. - посредством съдействието на свидетеля М.. Сочи, че подсъдимият е развивал личен бизнес, както и отправеното от него предложение за работа „каза, че... бих могъл да работя, като пълномощник на негови познати“ /но пък липсват данни, към този начален момент свидетелите В., Д. и дргите управители на фирми да са „познати“ на подсъдимия/. Свидетелят получил пълномощни за няколко отделни фирми /търговското наименование на които съвпада с тези, заявени пред съда/, но не сочи кое лице му предало пълномощните. Изложените факти са без времева конкретизация на реализирането им, като такава се излага едва в съдебната фаза на производството. В последствие свидетелят Т. описва същността на извършваната от него работа - подсъдимият го уведомява по телефон за необходимостта от извършване на определени действия, като „най-често“ същите са свързани с посещения на банки и нареждане на банкови преводи и за целта „информацията за това на коя фирма и колко пари трябва да се преведат С. ми предоставяше на проформа фактура“, а при необходимост от кешово разплащане, подсъдимият го е придружавал до банката, но не се споменава конкретен времеви момент. Подобни обстоятелства са заявени и в съдебно заседание, където обаче, свидетелят внася и пояснението „преводът няма как да стане, ако няма проформа фактура, това е мой извод“. Твърдението за предоставяне на проформа фактура от страна на подсъдимия се опровергава от самия свидетел, а от там се опровергава и заявения факт на предаване на информация за името на фирмата и за размера на дължимото плащане, тъй като същият по данни от свидетеля е отразен именно в проформа фактурата, поради което това твърдение на свидетеля Т. няма как да се приеме като реален факт от обективната действителност. На следващо място се сочи и фактът на извършвани от свидетеля „пак по нареждане на С.“, посещения в НАП по повод насрещни проверки на някои от търговските дружества, включително и „С. Консулт 3“ ЕООД; еднократно посещение при нотариус по повод сключване на „някаква сделка“; посещения в офис на гръцкия търговец „Джет ойл България“ с цел подписване на договор за горива, както и подписване на фактури. С изключение на първата част от показанията, удостоверяващи реални действия по пълномощие от „С. Консулт 3“ ЕООД пред органите на НАП, останалата част от показанията са несъотносими /в частта им за сключена с гръцкия търговец сделка и в частта им за нотариално изповяданата сделка/ тъй като не са инкриминирани по делото, и са лишени от конкретика в частта им за подписване на фактури, тъй като не се уточнява от името на кое дружество са издадени същите, а свидетелят представлява по пълномощие няколко отделни дружества. В показанията си от досъдебното производство, свидетелят твърди познанство на подсъдимия А. с други свидетели по делото - със свидетелите Х. К., В. В. и С. В. /като свидетелят В. отрича този факт/ и Г. К., по отношение на когото излага предположението за развиван съвместен бизнес с подсъдимия, без да сочи конкретен факт в тази насока - „не съм присъствал на техни разговори“, което предположение е лишено от доказателствена стойност. Важно при преценката за достоверността на прочетените показания, е изявлението на самия Т. „някои неща може да съм объркал“, който сам допуска тази възможност, но не внася допълнително уточнение, а това от своя страна лишава от категоричност всички горекоментирани твърдения. Не може да бъде пренебрегнато и изричното изявление на свидетеля, че преди неговия разпит са му показани снимки на подсъдимия А. - тук е нужно да се подчертае, че на досъдебното производство не е извършвано разпознаване на подсъдимия. Макар и да е законово допустимо в хода на разпита (а не преди него) на свидетеля да бъдат предявявани определени материали, включая и снимков материал, това действие следва изрично да бъде документирано в самия протокол. При заявеното от свидетеля предварително показване на снимки на подсъдимия, невъзможна е преценката за това, кои заявени обстоятелства са действително реализирани и поради това, са включени в описаната фактическа обстановка, или това описание е провокирано именно от горните действия на разследващия оран. При тази съвкупност от фактори /предварително въздействие оказано върху свидетеля от страна на разследващия орган; вътрешна противоречивост и липса на съответствие е останалите доказателства по делото в посочените по-горе части/, с кредитиране за достоверност следва да се ползват дадените от свидетеля Т. показания в хода на съдебното следствие.

Свидетелят Х. К. признава притежаваните от него представителни права по пълномощие на 7-8 фирми, които пред съда не може да изброи поименно, но конкретизира само фирмите „Вем Вел“ и „ВВВ Консулт“. Първоначално започнал тази дейност, след отправено му от приятелката на свидетеля Г. К. предложение. Сочи и лично познанство с част от управителите на дружествата, но за пример дава само свидетеля В. В., който лично му бил предал пълномощното за собствената си фирма. Извършените от него лични действия по пълномощие, описва като „ходил съм в НАП, банки“, извършване на банкови преводи, като „всички преводи бяха за чужбина“. Показанията на свидетеля, свързани с представителната му власт по пълномощие, свързана с търговската дейност на фирмите, се подкрепят и от показанията на свидетелката С. Т., на която свидетелят К. предоставял фактури за осчетоводяване.

Свидетелят Х. К. също признава познанство си със свидетеля К. и с подсъдимия А. и то от преди инкриминирания период, като по отношение на последния твърди, че се занимава с търговия с коли и „се е случвало един или два пъти да му направя услуга“, закупувайки му автомобили. Навежда и данни за познанството на подсъдимия А. със свидетеля Т., но тези данни са изключително лаконични и носят информация само за наличие на „роднинска връзка“ и за липса на давани от подсъдимия нареждания по отношение на свидетеля Т.. В приобщените от съда, по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, показания на този свидетел от досъдебното производство, последният изчерпателно и поименно изброява фирмите, за които има пълномощно /действително се касае за 8 фирми, между които освен горните две, са включени и процесните „Филми Строй Комерс“ ЕООД и „Милк фуудс груп“ ЕООД/. Показанията на К. в останалата им част се разминават в известна степен с тези, дадени пред първия съд. На досъдебното производство свидетелят е заявил, че свидетелят Г. К., а не приятелката му, е лицето, което реално му е предложил работата на пълномощник, уведомявайки го, че „има познати с фирми, които имат нужда от човек, който да им движи делата... работата се състои в ходене по банки, с оглед извършване на банкови плащания и посещения в НАП“. Твърди, че е получавал пълномощни от различни дружества, реално предавани му от „хора, свързани с Г. и С.“ /без да конкретизира твърдението си, поради което може да се приема за личен извод на свидетеля/ и лично се е познавал само с управителя на едно от тези дружества, а именно свидетелят В. В., с когото заедно посещават банки. Х. К. сочи, че представляваните от него дружества, са извършвали дейност по търговия с горива, автомобили, алкохол и транспортни услуги, уточнявайки източника на тази информация, а именно „банковите документи, които съм подписвал“. Твърди за осъществявани банкови разплащания по повод получено от подсъдимия А. указание, придружено с предоставена му проформа фактура, но непосредствено след това навежда различни данни, твърдейки, че тази проформа фактура му е предадена не лично от подсъдимия, а от лица с неизяснена самоличност, визирани отново само като „хора, свързани с Г. и С.“, което твърдение обаче, поради липса на конкретика, не може да обоснове извод за характера на отношенията на споменатите хора с подсъдимия, за да се изведе заключение дали се касае за „хора, свързани с Г. и С.“. Твърденията си, свидетелят К. не конкретизира с отграничен точен времеви момент относно отправеното му от свидетеля К. предложение за извършване на действия по пълномощие, макар, че е посочил определен времеви ориентир „преди близо 3 години“ - разпитът е проведен през 2014 г., поради което горните данни препращат към 2011 г., което обаче, отново е извън инкриминирания период. Несъответствия в коментираните показания се констатират и относно самоличността на лицето, отправило самото предложение /в случая обаче нито поведението на свидетеля К., нито това на неговата приятелка е инкриминирано/; констатира се разминаване и относно самоличността на лицата, предоставяли на свидетеля К. необходимите му за банковите разплащания данни /за такъв се сочи самият подсъим А., което е показател за лична деятелност на същия, но впоследствие се твърди, че това са „хора, свързани с Г. и С.“/. Това наличие на вътрешно разминаване в показанията на свидетеля са признак за недостоверност на същите, като липсата на конкретика прегражда възможността за събиране на контролни доказателства. Въпреки това и доколкото по делото са налични и други доказателствени източници за част от заявените от свидетеля К. факти (напр. показанията на свидетелката Т.), то същите с основание са били приети за достоверни и правдиви относно факта на притежание на представителна власт по пълномощие и за действително извършвани в тази насока действия по посещения в НАП и банки, на извършени банкови разплащания, а в допълнение и с оглед приетите за правдиви показания на свидетелката С.Т., е приет за достоверен и факта на реализирани действия по предоставяне на първични счетоводни документи на горната свидетелка за тяхното осчетоводяване, включително и такива за „Стройконсулт-П“ ЕООД, но не се приема за доказано обстоятелството на реализиране на горното поведение в резултат на дадени от подсъдимия А. указания. Следва да се подчертае, че „Стройконсулт-П“ ЕООД не се сочи изрично от свидетеля К. (а и пълномощник на същата е свидетеля Т.). В тази връзка, като доказателствена база съдът е ползвал показанията на свидетелката Т. и преценявайки в съвкупност приобщените гласни доказателства, съдът е приел за осъществен горния факт по получаване от страна на свидетелката Т. на фактури с издател „Стройконсулт-П“ ЕООД, предоставяни й от свидетеля К., въпреки че последният не притежава пълномощно за тази фирма. В заключение следва да се отбележи и изложеният факт на представителство на фирма, собственост на свидетеля В. В., но с оглед поименното изброяване на представляваните дружества, се заключава, че представителството не касае гръцкия търговец V. V., а съобразно инкриминираните с обвинителният акт факти, именно този търговец формално е получател на доставяни му от „ВРР Трейд“ ЕООД стоки, чиято предходна доставка е отразена в процесиите фактури.

Обект на подробен и всестранен анализ от страна на първоинстанционният съд са били и показанията на свидетелите, които са представители на търговски дружества по извършвани от „ВРР Трейд“ ЕООД доставки. Свидетелите Г. К., А. Д., К. Х., И. М., М. В., В. В., С. Я., Н. Р. и М. В. сочат данни за дейността на някои от подсъдимите лица, извън сделките, отразени в процесните данъчни фактури.

С. Я. е управител на „Си Трейд“ ЕООД, Н. Р. - на „Евронел“ ЕООД, а М. В. на „Инвест Мели БГ“ ЕООД и всеки един от тях е получавал реални доставки на захар от „ВРР Трейд“ ЕООД, като самата доставка винаги е съпровождана с изискуемите документи и е доставяна в ползван от фирмата-купувач склад, съответно в гр.София, гр.Пловдив и гр.Хасково. И тримата свидетели твърдят, че са се познавали с подсъдимия Т. от преди 2012 г., когато са сключвали търговски сделки с фирмата му „Заримпекс“ ЕООД, след което са сключвали сделки с „ВРР Трейд“ ЕООД, като първоначално са търсили контакт с Т., а след това са контактували и с подсъдимия А.. Свидетелите описват един и същ подход на всеки един от подсъдимите, при осъществяване на дейността им.

Според свидетелката В.а, първоначално е контактувала лично с подсъдимия Т., който предложил цена на доставяната захар и дори се е съгласил с условията за заплащане. В последствие заявките за конкретно доставяните количества е бил осъществяван по имейл или в телефонен разговор с подсъдимия Р. или със свидетелката М.. С. Я. свидетелства, че след търговските му взаимоотношения със „Заримпекс“ ЕООД, прекъснал общуването си с подсъдимия Т., поради ареста на последния по друго производство. Впоследствие, след проведен разговор между двамата, подсъдимият Т. уведомил свидетеля Я., „че е направил нова фирма „ВРР Трейд“ ЕООД“, с управител подсъдимия Р. и предмет на дейност търговия със захар, внасяна от чужбина и предоставил на свидетеля телефонния номер на подсъдимия Р.. В последствие, посредством телефонен контакт, с този подсъдим са правени конкретните заявки за доставка на захар.

Свидетелят Н. Р. сочи, че през месеците май и юни 2012 г. е бил посетен и от двамата подсъдими, които разказали, че внасят захар от Гърция, която предлагат на българския пазар. В последствие свидетелят започва да прави поръчки към „ВРР Трейд“ЕООД, за доставка на захар по телефон, разговаряйки именно с подсъдимия Т.. В случая свидетелите В.а и Я. са категорични, че се касае за реални доставки и водещата роля при извършване на търговската дейност е на подсъдимия Т., който лично намирал клиенти, осъществявал първоначалния контакт с тях, разяснявал им вида и цената на предлаганата стока и дори лично е договарял начина на разплащане, а едва след това им предоставял телефонен номер за контакт с подсъдимия Р., който всъщност е вършил техничската работа по приемане на заявки, без какъвто и да било коментар или промяна на вече договорените с подсъдимия Т. покупни условия. При анализа на показанията на горните трима свидетели следва да бъде обърнато внимание и на изложения от свидетелката В.а факт, че подсъдимият Р. никога не е посещавал гр.Хасково, където се намира складовата база на „Инвест Мели БТ“ ЕООД, независимо, че в приложените по делото, като писмени доказателства, Приемо-предавателни протоколи за доставки на захар, именно гр.Хасково се сочи за място на прехвърляне на собствеността върху стоката и една значителна част от тези документи е подписана от подсъдимия Р.. Анализирайки писмените и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че подсъдимият Р. действително подписва документите, но това му действие е формално такова, като представител на „ВРР Трейд“ ЕООД, но реално той не извършва действия по контрол и съблюдаване изпълнението на сделката и не присъства лично на доставката, въпреки че подписва документите, а тази дейност е била осъществявана по указание и под контрола на подсъдимия Т. и този извод се подкрепя от приложените ВДС, както и от еднопосочните обяснения на двамата подсъдими.

В обясненията си подсъдимия Р. твърди, че подсъдимият Т. го е помолил да регистрира търговско дружество на негово име с изложен от последния довод за невъзможност да регистрира на собствено такова, поради наличие на друго висящо наказателно производство, и допълнителен довод „П. искаше да е лоялен към клиентите си, осъществявайки търговска дейност да погасява задълженията си“. Подсъдимият Р. се съгласил, в резултат на което регистрирал „ВРР Трейд“ ЕООД, като в обясненията си пояснява конкретната деятелност на всеки един от тези подсъдими при реализация дейността на търговското дружество, а именно подсъдимият Р. се занимава само и единствено с банкирането, а „цялата търговска дейност“ се осъществява от подсъдимия Т., като конкретно сочи „връзка с клиенти, доставки“, т.е., подсъдимият Т. лично извършва дейност, свързана както с покупките, така и с продажбите. Така изложените от подсъдимия Р. фактически данни напълно се припокриват е тези, отразени в обясненията на подсъдимия Т., който обаче не дава никаква конкретика по отношение на време и място на постигното при проведения първоначален разговор разбирателство между подсъдимите лица за учредяване на търговското дружество. Независимо, че по делото са налични доказателства за датата на търговската регистрация на „ВРР Трейд“ ЕООД /от ТР/, но във времеви аспект, тези два отделни факта /проведения разговор и регистрцията/ не се припокриват. Обясненията на подсъдимите се подкрепят и от показанията на свидетелите С. М., М. В., Н. Г., О. К., И. Б., С. Я., Н. Р. и други, носещи информация за по-всеобхватната дейност на подсъдимия Т., в сравнение с тази на подсъдимия Р.. Подкрепящи обясненията са и ВДС и писмените доказателства, в частност издаденото в полза на подсъдимия Т. пълномощно с предоставени широк кръг от представителни права, като пълномощното е издадено още на 27.03.2012 г., респ. непосредствено след търговската регистрация на фирмата и още преди отпочване на реалната търговска дейност. Налице са няколко отделни доказателствени източника с еднопосочно описание на реализираната фактическа обстановка, поради което съдът, след внимателен анализ, предопределен от двуякия им характер - съответно на доказателствено средство и на средство за защита, правилно е кредитира е доверие обясненията на двамата подсъдими.

Свидетелите Г. К., А. Д., К. Х., И. М., М. В. и В. В. описват факти за дейността на някои от подсъдимите лица, извън сделките, отразени в процесните данъчни фактури. В тази насока най-лаконични са показанията на свидетеля М. В., касаещи извършваната от фирмата му „Вели петролиум“ търговия с горива и не отрича познанството си със свидетеля Г. К. и с подсъдимия А., твърдейки, че с последния няма бизнес отношения и никога не го е виждал заедно с другите подсъдими по делото.

Както бе коментирано по-горе в решението, свидетелите Г. К., И. М. и А. Д. се познават по между си, като първите двама свидетели познават и подсъдимия А. в рамките на инкриминирания времеви период, като сочат, че през 2012 г. – 2014 г., А. е развивал собствен бизнес по внос и продажба на автомобили и притежава автомивка. В хода на съдебното следствие свидетелят К. категорично отрича да е била осъществявана среща между него, свидетеля Д. и подсъдимия А.. Тези показания, противоречат на дадените такива, в проведените му два разпита на досъдебното производство, които са приобщени от съда, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК към доказателствената маса. Според тези показания свидетелят К. сочи, че „някъде пролетта на 2011г.“, е била осъществена такава среща, на която свидетелят Д. ги е уведомил, че „му трябват фирми за внос на гориво“, като в тази връзка им разяснил определена неправомерна схема за „спестяване на ДДС“ и поискал да му осигурят фирми, регистрирани на лица „от малцинствата“ с последващо изготвяне на пълномощни от същите. К. също е свидетелствал и, че на проведена след 1-2 месеца втора среща, при която било постигнато съгласие за започване на работа, като обсъдената при първата им среща схема била реализирана от този момент до месец 08.2013 година. Във времеви аспект, тези показания кореспондират с тези на свидетеля Т. за отправено му от подсъдимия А. предложение през 2011 г. за извършване на представителни действия по пълномощие. Показанията на свидетеля К. описват поведението на подсъсимия А., но това поведение касае постигнати договорки с лица, извън подсъдимите и е с насоченост, извън процесните сделки, обективирани в инкриминираните фактури, поради което показанията в тази им част се явяват несъотносими към предмета на доказване. В останалата си част, показанията на К. от ДП са свързани с познанството между свидетеля Д. и подсъдимите А., Т. и М. (по прякор О.); с притежанието от страна на подсъдимите Т. и М. на фирма „ВРР Трейд“ ЕООД; с извършваната от подсъдимия А. в полза на подсъдимия М. дейност по „продажба на фактури... като фактурите са за фиктивна продажба на гуми, сухо мляко и захар“, продавани след това на гръцки фирми, осигурени също от подсъдимия А., като поименно се сочат определени дружества, в това число и процесните – „Милк Фуудс Груп“ ЕООД и „Изи мъни Консулт“ ЕООД, както и гръцките търговци „В. В. В.“ и „А. К. Ц.н“, които „получават фиктивно изнесените стоки на О. чрез ВРР Трейд ЕООД“. Изнесените факти съдържат изискуемата конкретика, като е уточнен и източникът на информация - „знам от А. и С.“, но относно свидетеля Д. следва да се отчете липсата на данни било то за личното му присъствие по време на договорките между подсъдимите лица, било то за начина на узнаване на описаните факти, които се твърди, че след това препредава на свидетеля К.. Във втория му разпит на ДП, свидетелят К. уточнява, че именно свидетелят А. Д. е запознал подсъдимите М. и А., като уточнява, че това се е случило „преди 3-4 години на пролет, мисля че беше месец април, когато присъствах на тази въпросна среща, за която разказах предишния път“, т.е., обвързва запознанството на двамата подсъдими с проведената среща, за която е изложил подробности в първия разпит в насока време и място, и обсъждана тематика, но в тази връзка се констатират съществени разминавания. Несъответствията касаят времето на срещата - в първия разпит говори за „пролетта на 2011 г.“, а във втория разпит, проведен през 2016 г., сочи „преди 3-4 години“, т.е. К. визира 2012 г.-2013 г., като доуточнява, че срещата се е провела през месец април, но отново без нужната категоричност, защото свидетялят казва „мисля че беше...“. Несъответствия в показанията има и относно присъстващите на срещата лица и обсъжданата тематиката - при първия разпит К. твърди, че са присъствали само той, подсъдимият А. и свидетелят Д. и са коментирали идеята на последния за „спестяване на ДДС“ при сделки с горива, а при втория разпит, свидетелят К. вече заявява, че на срещата освен тримата, са присъствали още и подсъдимият М. и свидетеля Х. /едва след един продължителен период от време се добавя нов факт/, като „целта на срещата беше О. да се запознае със С. и да обсъдят бъдещата си съвместна работа“ и в тази връзка, между двамата се постигнало разбирателство за бъдеща съвместна дейност, при извършването на която подсъдимият М. ще се занимава с търговията със захар, а подсъдимият А. е следвало да контролира фиктивните доставки и да „го снабдява с фактури за сухо мляко, гуми и други стоки, които да се използват от О., за да приспада ДДС“, като двамата договорили и начина на разпределение на получаваните по този начин парични суми. В показанията си, свидетелят К., коментира и поведението на свидетеля К. Х., присъствал на срещата с цел даване на „консултации по счетоводни въпроси... и се намесваше от време на време“. Тези, втори по ред показания, са по-изчерпателни и подробни и относно дейността на процесните търговски дружества - твърди се, че подсъдимите А. и М. реално започват да осъществяват горната дейност, като от първия от тях свидетелят узнава за лично извършван от него контрол относно дейността на „Милк фуудс“ ЕООД, „Стройконсулт – П“ ЕООД и „Фуудс комерс груп“ ЕООД (последната не е доставчик по инкриминираните фактури), които фирми реално внасят сухо мляко от чужбина, но в последствие тази стока е предмет на нереални доставки в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД; изброяват се поименно и още фирми, контролирани от подсъдимия А., а именно „Вас мет“ ЕООД, „Вас ойл“ ЕООД, „С. консулт 3“ ЕООД и др., които внасят горива и гуми, като след това тази стока се описва във фактури, удостоверяващи фиктивни сделки, които са предоставяни както на подсъдимия М., така и на свидетеля Д.. След прочита на показанията му от съда, свидетелят Г. К. отрича същите и навежда данни за начина на провеждане на разпита по ДП, свързани с продължителен престой „в една стая“ преди самия разпит; с изразено пред него от „различни хора“ становище „колко е страшно положението ми“, като по време на самия разпит „някои неща ми казаха да ги кажа“. Преценката за достоверност на тези показания, подлежи на съпоставка с показанията на останалите свидетели, чието поведение е описано от свидетеля К.. В тази връзка следва да бъде отчетено изявлението на свидетеля Д., че не познава подсъдимия М., „не съм чувал имената Х. или О.“, както и, че не знае какво е заниманието на подсъдимия А. и респективно отрича твърденията на свидетеля К. от ДП, а тези категорични твърдения извеждат и липсата на реална обективна възможност за свидетеля Д. да придобие информация за дейността на подсъдимите, която в последствие да пресъздаде пред свидетеля К. /а според показанията на последния от ДП, именно св.Д. е един от източниците на информация/. Описаните от свидетеля К. факти не се подкрепят и от показанията на свидетеля Х., който познава само и единствено свидетеля Д., но не и свидетеля К. и подсъдимите лица и който в своите показания сочи само данни за месторабота си /адресът на която съвпада с посочения такъв от К. за място на проведената среща и на постигнатата между подсъдимите М. и А. договорка за бъдещи съвместни действия/. Според свидетеля К. Х., подсъдимите не са посещавали този офис и на същите никога не е предоставяна счетоводна консултация от негова страна. Т.е., показанията на свидетелите Д. и Х. са в противовес на тези, дадени от свидетеля К., дадени на досъдебното производство, от които и самият той се е отрекъл в съдебно заседание. Нещо повече - на ДП К. свидетелства за извършван контрол от подсъдимия А. върху дейността на фирмите- доставчици по процесните фактури, но без да конкретизира действия му, квалифицирани като контролни такива, което описание е нужно, с оглед преценката за достоверността на показанията, обвързана и предхождана от преценката за това дали се касае за правилни или грешни възприятия на самия свидетел. Горната липса на конкретика в описанието на твърдяните контролни действия налага извода, че същите представляват личен извод на свидетеля, дефинитивно не попадащ в характеристиките на свидетелски показания по смисъла на чл.117 от НПК. В тази им част показанията на свидетеля К. не намират опора нито в показанията на свидетелите П., И., В. и Д., управители съответно на фирмите „Стройконсулт-П“ ЕООД, „С. консулт 3“ ЕООД и „Милк Фуудс Груп“ ЕООД, нито в показанията на свидетелите Т. и К., пълномощници, защото първите четирима свидетели въобще не познават подсъдимия А., а последните двама свидетели не сочат факта на реалното им предаване от този подсъдим на изготвените пълномощни и не описват определени негови действия, като контролни такива; напротив, по данни от свидетеля К., именно свидетеля Г. К. му предлага да извършва дейност по пълномощие и то през 2011 г., който времеви момент е изрично отразен в прочетените показания на К.. Последното обстоятелство е показателно, защото видно от първите показания на свидетеля К. от ДП, през 2011 г. той присъства на среща, по време на която свидетеля Д. разяснява схема за „спестяване на ДДС“ от сделки с горива, включваща регистриране на фирми на името на „лица от малцинствата“ с последващо издаване на пълномощни от тях, а според показанията на свидетеля К., отново през 2011 г. горният свидетел му отправя предложение за реализиране на дейност по пълномощие. Т.е. налични са данни за обективирано от свидетеля К., а не от подсъдимия А., поведение по осъществяване на горната „схема“. В същото време, твърдяната от този свидетел, договорка между подсъдимите М. и А. за осъществяване на обща дейност не се извлича и от останалите събрани по делото доказателства.

При направения паралел на обсъдените показания на свидетеля К., с показанията на свидетеля И. М., който също познава подсъдимия А. /но не и останалите подсъдими и свидетелства за реализираната от него деятелност/, става ясно, че в периода 2012 г. – 2014 г. И. М. основно е подпомагал дейността на фирма "Вам Груп“, собственост на неговия брат М. М.. Свидетелства за лични посещения на ресторант „Палмата“ в гр.София, където се вижда и с подсъдимия А. и със свидетелите К., и К., уточнявайки „играли сме карти“; твърди, че е подпомагал дейността на подсъдимия А. по продажба на автомобили /регистрация в КАТ, заплащане на застраховки, среща се с потенциални клиенти и др./. За разлика от тези, които се отличават с категоричност, в останалата им част, показанията на свидетеля М. са лишени от конкретика и по-скоро представляват изявление на определени отрицателни факти – свидетелят заявява, че не си спомня да се е познавал със свидетелите Д., С.В., В. В. и И.Т. и отрича да са му познати процесните фирми „ВРР Трейд“ ЕООД, „С. консулт 3“ ЕООД, „Филми строй комерс“ ЕООД и „Милк фуудс груп“ ЕООД. Показанията на този свидетел, приобщени към останалите доказателства, по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, информират за знание относно притежавани от свидетелите Х. К. и И. Т. представителни права по пълномощие „на много дружества“ /които не са поименно уточнени/, транспортирането на свидетелите В., В. и Д., по указания на подсъдимия А., до нотариуси, НАП и банки, с предоставянето им на парични суми „за техните услуги“, отново по нареждане на подсъдимия. Свидетелят М. сочи и, че е превозвал и самия подсъдим до определен офис, където са установявани и свидетелите Д. и В., и до банки, където се е срещал със свидетеля М. В., както и, че непосредствено след това подсъдимият уведомил свидетеля В. къде точно в банката да отиде; отново по нареждане на подсъдимият А. свидетелят предал документи на свидетелите С. В. и В. В. с цел последващото им представяне пред НАП или банки. М. свидетелства, че е посещавал счетоводния офис на свидетелката Надя Н.а за предаване на „документи, касаещи фирми“. В показанията си, свидетелят М. изброява и част от процесните фирми /но поради ранния етап от развитието на наказателното производство, при снемането на показанията, не се сочи името на „ВРР Трейд“ ЕООД, а само имената на горните три дружества и имената на фирми, чиято дейност не е свързана е инкриминираната такава/. Видно е, че показанията от ДП съществено се разминават е тези, дадени в хода на съдебното следствие и то за редица фактически обстоятелства. Пред първият съд, свидетелят не поддържа прочетените му показания в частта им за дейността на подсъдимия А., обяснявайки това с липсата на спомен за някои от изложените факти /напр. за прякора на свидетеля В.В. и за личния си контакт със свидетелката Д./, за други факти внася определено пояснение /напр. свидетелките Надя Н.а и Бонка К. действителни са счетоводителки и той действително е посещавал техния офис, но с цел предаване на документи на „Вам груп“ ЕООД, а не „по молба на С.“, което се потвърждава и от показанията на двете свидетелки/ и категорично отрича факта на познанство на свидетеля В.В. с подсъдимия А., мотивиран с липсата на знание за същия. Следва да се отбележи, че в свидетелските показания въобще не се споменава за конкретен времеви момент на реализация на описаните събития, която обаче доказателствена празнота се запълва от показанията на свидетелите Д., В. и Ц., сочещи данни за 2012 г. и 2013 година.

Съпоставени с останалите събрани по делото доказателства /показанията на свидетелите С.В. и Цв.Д., които, описвайки пътуванията си до гр.София, говорят за лице на име И., което ги превозва до нотариус и банки, доказвайки, че се касае за свидетеля М./, с оглед преценката за достоверност - прочетените показния на свидетеля М. си кореспондират взаимно. Както бе посочено по-горе, свидетелите Х. К. и И.Т., признават притежаваните от тях представителни права по пълномощие и навеждат данни за извършвани от тях действия, но в тази връзка, въобще не споменават името на свидетеля М., като подпомагащо ги лице. В контекста на правената съпоставка, на база показанията на свидетелите С.В. и Цв.Д., е изведена и изключително формалната им и епизодична роля в дейността на притежаваните от тях дружества, като те не притежават никакви документи за същите, включая и фирмен печат, и не извършват действия по посещение и предаване на документи в НАП, а в същото време на ДП свидетеля М. излага подобни факти. Т.е. наблюдава се както известно фактическо припокриване в показанията на горните свидетели, така и определени противоречия относно факти, съпътстващи основните такива. Затова и показанията на свидетеля М. от ДП, се приемат с доверие, но само в частта им досежно извършвана от него лична дейност, по същество подпомагаща регистрацията и дейността на фирмите, притежавани от горните лица.

При съпоставката на показанията на свидетеля М. с тези на свидетеля М.В., се отчита и приетия за достоверен и заявен от свидетеля К. факт за предприети действия по реализиране на „схема за спестяване на ДДС от сделки с горива“ с участието на подсъдимия А., респективно извличат се данни за действията на подсъдимия и горните свидетели за извършване на сделки с горива, каквато обаче по вид не е стоката по инкриминираните фактури. Показател за това са и споменатите от свидетеля М. процесни фирми, наред с фирмите „Вас ойл“ ЕООД и „Вас мет 2012“ ЕООД, отново с управител св.В., и „Венвел груп строй“ ЕООД с управител свидетелят В. В.. Свидетелят В. В., разпитан в хода на съдебното следствие, установява собствеността си върху „Венвел груп строй“ ЕООД, както и притежаваните от него още две търговски дружества. Свидетелят сочи, че в периода 2011 г. - 2012 г., на неустановена дата, разговарял с лице на име Н., който „да ми уреди нова фирма“, чиято дейност да се ръководи от пълномощник. За целта двамата посетили нотариус в гр.София и така свидетелят придобил собствеността върху „две или три такива фирми“. По указание на лицето Н. подписал пълномощни за тях на името на свидетеля Х. К., като е категоричен, че „с лице на име И. не съм говорил във връзка с тези фирми“, както и, че лично не е извършвал дейност с притежаваните фирми. Свидетелят В. е категоричен, че не познава подсъдимите лица и не е чувал имената им, включително и от лицето Н.. Сравнени с тези показания, дадените му на досъдебното производство такива и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, към останалия доказателстве материал, съдържат по-различна фактическа информация относно броя на притежаваните фирми, като на досъдебното производство свидетелят е заявил първоначално, че има четири фирми- „Венвел груп строй“, „Фууд комерс груп 2001“ ЕООД, „ВВВ консулт комерс“ и „Стройконсулт-П“ ЕООД, като първите три фирми не са сред процесните такива, а видно от писмените доказателства, свидетелят В. никога не е бил собственик на четвъртата фирма, но според ССчЕ и според писмените доказателства - издадена от НАП „Справка ДДС профил“, свидетелят В. е упълномощен да подава СД на „Стройконсулт-П“ ЕООД. Другата разлика в показанията е в заявеното от свидетеля време и в самоличността на лицето, отправило му горното предложение, тъй като на ДП за такъв се сочи 2013 г. - м.02.2014 г. и се навеждат данни за проведен в гр.Видин разговор с лице на име И., който „ми предложи да взема фирми и да получавам пари“ и който ползва тел.№ ••••••••••. Друга разлика в показанията на този свидетел от двете фази на наказателното производство е описанието на последващите събития, а именно свидетелят не само веднъж, а многократно посещавал гр.София, в това число и за издаване на КЕП, като в заключение твърди, че не е подписвал фактури и не е притежавал СД по ЗДДС. Свидетелят потвърждава тези показания, с изключение на показанията, касаещи самоличността на лицето, с което е контактувал, с твърдението, че същото се казва Н. и „никога не съм говорил с лице на име И.“, като внася и пояснението „когато ми предложиха за фирмите, съм имал работа с К.. К. ме запозна с Н.“. В контекста на последното се подчертава, че подобни данни въобще не се сочат от свидетеля К. А., който от своя страна твърди, че именно свидетелят В., през 2013 г., го запознава със свидетеля И. М. /споменат и от други свидетели само с името И. и с дадено идентично описание на дейността му/. Показанията на свидетеля В. от досъдебното производство, ползващи се с по-голяма достоверност, доказват описаната деятелност на свидетеля М., свързана с процесните фирми.

Разпитани, в качеството на свидетели са разпитани и служителите в НАП и банковите служители, които са контактували с представителите на процесните фирми – К. К.-С., Х. С., Х. И., З. М., А. К., И. А., Е. С., Т. Н. и К. И.. Първите три свидетелки са служители в ТБ „Инвест банк“ АД и в показанията на всяка една от тях сочи, че свидетелят М. В. е посещавал банката, в качеството му на представляващ фирмите „Вели петролиум“ и „Груп ойл петролиум“, , където е бил касово обслужван, като свидетелката Х. С. добавя, че и „ВРР Трейд“ ЕООД също е било клиент на банката. Допълващи тази информация са показанията на свидетелките К. К.-С. и Х. С., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата, по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2, пр.2 НПК, от които става ясно, че банкови операции са били извършвани и от свидетелите Д., Х. К. и И.Т., а свидетелката Стефанова добавя и имената на свидетеля В. и подсъдимия А., както и, че тези лица са били титуляри на банкови сметки от процесните дружества „Милк фуудс груп“ ЕООД, „Филми строй комерс“ ЕООД и „ВРР Трейд“ ЕООД. Внимание заслужава пояснението на свидетелката К.а – Соколова, отнасящо се до начина на проведения на досъдебното производство разпит. В хода на този разпит, са показани снимки на лица /подобен подход се описва и от св.Стефанова, а така също и от св.Т./, като тя разпознава две лица, но заявява, че знае името само на едното от тях, в случая на свидетеля М.В., като казва „на А. името ми го каза разследващият“. Този подход, от страна на разследващия орган, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото в хода на проведения разпит и с цел установяване идентичност на лица, на свидетеля са показани снимки, като това обстоятелство не само че не е вписано в съставения протокол, а разследващият си е позволил да замести реално дадените показания с направената в резултат на горното негова лична констатация, което действие по своята същност представлява такова по разпознаване на лица и е извършено в нарушение на императивните законови изисквания /без проведен предварителен разпит по чл.170 от НПК и в нарушение на чл.171 от НПК, без изготвен нарочен протокол, ведно с предоставения снимков материал и в отсъствие на поемни лица/. Категоричната установеност на това процесуално нарушение, касаещо установяването самоличността на свидетеля Д., като посетител на банката, е основание за игнориране на свидетелските показания в тази им част, като недостоверен доказателствен източник.

Свидетелите З. М., А. К., И. А., Е. С., Т. Н. и К. И., са служители на данъчната администрация, извършили данъчни проверки и ревизии на някои от процесиите търговски дружества в рамките на инкриминирания период – свидетелката С. е извършила данъчна ревизия на „Стройконсулт-П“ ЕООД, свидетелят А. - на „С. консулт 3“ ЕООД, свидетелят К. - на „Бит мега ойл“ ЕООД. Изключително лаконичните им показания обаче, освен потвърждаване съдържанието на изготвените от тях данъчни протоколи, доклади и данъчно- ревизионни актове, съдържащи подробна информация относно дейността на проверяваните дружества и осчетоводяваните от тях фактури, не привнасят допълнителна такава. Единствено свидетелката Т. Н. споменава имената на подсъдимите Т. и А., във връзка с извършена от нея в периода 2012г. - 2014г. данъчна ревизия на „ВРР Трейд“ ЕООД, поради което се е срещала и с двамата подсъдими, но в последствие уточнява, че се запознава с подсъдимия А. по повод извършена, през 2017 г., ревизия на фирма, собственост на майката на подсъдимия. Т.е., от показанията на тази свидетелка, се доказва, че именно подсъдимият Т., а не подсъдимият Р., се явява за представител на „ВРР Трейд“ ЕООД и контактува с данъчната администрация, което се явява още един щрих в цялостното му поведение по ръководство и контрол дейността на търговското дружество, включително и счетоводната такава, което се припокрива с показанията на свидетелите Г. и М.В.а.

Във връзка с достоверността на свидетелските показанията на някои от тези служители на НАП, не може да бъде подминат факта сочените по-горе процесуални нарушения, отново допуснати от разследващите органи в хода на досъдебното производство. Показателен пример за това е разпита на свидетелката З. М. на досъдебното производство, във връзка с извършената от нея ревизия на „Вас мет 2012“ ЕООД, което дружество е извън кръга на процесните такива, но същото се е било доставчик на „Стройконсулт-П“ ЕООД и само в тази им част показанията се явяват съотносими. При прочита на показанията от ДП, не са убягнали от вниманието на съда изричното поименно уточнение и дори посочване на данъчния номер на всички съконтрагенти на проверяваното дружество, с посочване на номера и датата на издаване на заповедта за данъчна ревизия и на отправените искания към данъчно-задълженото лице. След прочита на показанията свидетелката е пояснила наличието на толкова много цифрови и поименни данни и от една страна казва „никога по време на разпит не си нося определени записки“, а от друга страна изказва едно предположение и „допуска“, че е показан изготвения ДРА преди самия разпит. В същата насока е и даденото от свидетелката Т. Н. пояснение относно съдържащата се в прочетените показания от ДП изобилна цифрова и фактическа конкретика, а именно, че при разпита, са предоставили ДРА и „всички факти просто ги прочетох от ревизионния акт“. Действително, ползването на бележки, при разпита на свидетел е допустимо, съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от НПК, но в случая и доколкото при разпита е прочетен самия ДРА (и то предоставен от разпитващия), то съдържанието на същия е пренесено в протокола за разпит и по този начин едно писмено доказателствено средство е инкорпорирано и представено и за гласно такова, като това по своята същност изкуствено роене на доказателства е недопустимо. В тази връзка е правилен извода на първоинстанционният съд, че разпитите на свидетелките М. и Н. от досъдебното производство, са проведени в нарушение на процедурните правила, и тъй като представлява поредното такова, е и ярък пример за начина на водене на самото разследване и рефлектира и върху достоверността на изготвените протоколи за разпит на свидетели.

Анализа на писмените доказателства, също не обосновава категоричен извод за виновността на подсъдимите лица.

По делото са налични две отделни Съдебно-счетоводни експертизи.

Първата експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, е била назначена с Постановление, което не е било подписано от издалият го разследващ орган. Това обстоятелство е било прието от първоинстанционният съд като липса на задължителен, съгласно чл.199, ал.2 от НПК, реквизит, която липса е приравнена на липса на акт за назначаване на тази експертиза. Поради това, първият съд не я е приел за законово изготвена и е приел, че същата е лишена от доказателствена легитимност, поради което съдът е назначил повторна съдебно-счетоводна експертиза.

Според заключението на назначената от Софийски градски съд съдебно- счетоводна експертиза /обективно и подробно мотивирано/, проследила документалното движение на стоките и документооборота на процесните фирми – контрагенти на „ВРР Трейд“ ЕООД, извършените от това дружество сделки по покупко-продажба на стоки, са били осъществявани директно от доставчиците към купувачите, което обяснява липсата на складова база. Базирайки се на приложените по делото писмени доказателства – Справки- декларации, отчетни регистри, данъчни фактури, банкови извлечения, информация от НАП за изготвени ревизионни актове, ревизионни доклади и протоколи за насрещни проверки, вещото лице е заключило, че размера на дължимия по всички процесни сделки ДДС /посочен в приверените фактури/, е в общ размер от 9 041 865.28 лева. Този извод експертът е обосновал след проследяване хронологията на движението на вписаните в изследваните фактури стоки, която е описанана в констативната част на ССчЕ. Така, вещото лице е установило, че всички доставки от „Стройконсулт-П“ ЕООД касаят сухо мляко /без индивидуализация на вида във фактурите, но с индивидуализация в приложените към фактурите Приемо-предавателни протоколи/; от „Филми Строй Комерс“ ЕООД също е доставяно сухо мляко; доставяната стока от „С. Консулт 3“ ЕООД, от „Милк Фуудс Груп“ ЕООД, от „Бит мега ойл“ ЕООД и от „Фаст Транс 22“ ЕООД представлява автомобилни гуми. Всички тези доставки са съпътствани с изготвени нарочни Приемо-предавателни протоколи, повечето от които не са подписани от представител на купувача „ВРР Трейд“ ЕООД. В тези документи са посочени и мястото на доставка - с.Локорско за доставките от „Стройконсулт-П“ ЕООД и „Филми Строй Комерс“ ЕООД; складова база в гр.Ботевград ул. „Академик Ст. Романски“ № 46 - за доставките от „С. Консулт 3“ ЕООД; и гр.София - за доставките от „Милк Фуудс Еруп“ ЕООД и „Бит мега ойл“ ЕООД. За доставките от „Фаст Транс 22“ ЕООД, експертът е констатирал липса на приложени Приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи дата и място на доставката. Въз основа на банковите документи са установени и разплащания по процесните фактури. Вещото лице е посочило, че повечето процесни фактури са вписани в дневниците за продажби от съответните доставчици, но не всички, като например фактурите от „Изи мъни консулт“ ЕООД, като вещото лице е посочило, че това обстоятелство е от значение за данъчно-ревизионното производство, но не и за наказателното. В констативната част на ССчЕ е проследена и дейността на процесните доставчици на „ВРР Трейд“ ЕООД по подаване на СД по ЗДДС, като се установява, че месечните СД на „ВРР Трейд“ ЕООД са подавани чрез КЕП на свидетелката Н. Г., която съгласно наличната по делото „Справка ДДС профил“ е регистрирана в НАП и за подател на месечните СД на всички дружества-доставчици, с изключение на „Стройконсулт-П“ ЕООД, която фирма отново по справка от НАП подава СД чрез упълномощено лице – свидетелката В. В.а, включително и електронно с КЕП. В експертизата с категоричност е установено, че получените доставки на сухо мляко и автомобилни гуми са само от процесните доставчици, като са проследени и последващите разпоредителни сделки, реализирани от „ВРР Трейд“ ЕООД с тези стоки - установени са три фирми, получатели на стоките, а именно гръцките фирми V. V. Pharma и Atomiki Emporiko - A. K. T. и унгарската фирма Titan Mashineri Ifnsortium. В тази връзка следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, поведението на подсъдимите е обвързано само с първите две търговски дружества, което от своя страна автоматично налага извод, че част от сделките със сухо мляко и гуми са реални /това са сделките по направени доставки на унгарската фирма/, като тези сделки също са предхождани от инкриминираните такива, тъй като според вещото лице, процесните фирми са единствените доставчици на „ВРР Трейд“ ЕООД на тези стоки, респективно реалността на последващите доставки обуславя и реалността на предхождащите такива.

По делото са изготвени и шест съдебно-технически експертизи, от които 5 Компютърно-технически, изследвали веществените доказателства, съдържащи информация, иззета при претърсване на електронни пощи.

В техническата експертиза /том 9/, изследвала документи, съхранявани в електронни пощи на „ВРР Трейд“ ЕООД, е установено, че част от анализираните документи са издадени през инкриминирания период и касаят процесните фирми. Такива са проформа фактурите от месец октомври 2013 г., за доставки на „ВРР Трейд“ ЕООД от чужбина, които макар и без превод, експерта е установил, че доставяната стока е захар. Описани са и фактури от месец юли 2012 г. за закупувана от „ВРР Трейд“ ЕООД стока, които не са сред инкриминираните такива. Издадените на 16.08.2013 г. фактури с №№ 1, 2 и 3 от „Изи мъни консулт“ ЕООД, включени в процесното обвинение, са с идентична по вид доставяна стока - гуми, и идентични размери на ДО и начислен ДДС, които съвпадат с инкриминираните такива. През месец август 2013 г. е издадена фактура от „Бит мега ойл“ ЕООД, за доставка на гуми на „Тирас Транс“ ЕООД, но е установено и, че „Бит мега ойл“ ЕООД, освен като издадетел на част от инкриминираните фактури за месец 08.2013 г., е доставчик и на други търговци.

Експертизата е установила и документи, свързани с подсъдимия М., а именно справка за изплатено му възнаграждение за месец май 2013 г. от фирма „Алекс Траки България“ и изпратен на същия имейл от счетоводна кантора „Мира“ с оформена в табличен вид справка за две фирми, извън процесните такива. Тези факти обуславят и извода, че подсъдимият М. развива самостоятелна търговска дейност, извън инкриминираната такава.

В тази експертиза е отразен проект на споразумение от 23.07.2013 г. между „ВРР Трейд“ ЕООД, „Стройконсулт-П“ ЕООД, фирма „В. В. фарма“ и фирма „Селин интернешънъл“, касаеща разпределението на задълженията по транспортиране и заплащане на извършваните от „ВРР Трейд“ ЕООД доставки на фирма „В. В. фарма“. Изводът, който този документ налага е, че независимо, че се касае само за проект на споразумение, то се установява наличието на определени взаимоотношения между горните търговци, но реално липсват данни за лицата, представляващи същите при обсъждане на споразумението. Фактът обаче, че това е само проект на документ /в случая споразумение/, няма как да се използва като доказателство, в полза на обвинителната теза.

Обект на изследване на Компютърно-техническата експертиза /том 28 от ДП/ са няколко отделни компютърни конфигурации и един преносим компютър. В приложенията към експертизата са отразени всички документи, открити на дисковите устройства на тези компютри, а именно: констативен протокол от 11.07.2013 г., съгласно който в складова база в гр.Шумен, собственост на ЕТ „Бо Мест - Пена П.а“, тричленна комисия установява точното тегло на стока – захар, по доставка от „ВРР Трейд“ ЕООД, с дата 29.06.2013 г., с произход Гърция и отразена констатация за известно отклонение от договореното количество, т.е. и датата на сделката - 29.06.2013 г., и датата на доставянето на стоката - 11.07.2013 г. попадат в инкриминирания период. Освен това, установено е, че вида на доставената захар, по този констативен протокол, не е идентичен с предмета на доставките по инкриминираните фактури. В контекста на посочения Констативен протокол от 11.07.2013 г., се обосновава извод за извършена реална и не инцидентна доставка от страна на „ВРР Трейд“ ЕОД в полза на ЕТ „Бо Мест - Пена П.а“, предвид наличнте документи за доставки от дати 01.08.2013 г., 02.08.2013 г., 22.07.2013 г. и други такива, а тази доставка предпоставя и извършването на предходна реална такава в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД. Този извод намира опора и в други документи, отразени в Приложения 2 и 3 към коментираната КТЕ /т.28/, а именно фактура от 10.01.2014 г. с доставчик „ВРР Трейд“ ЕООД и получател „Бургаспак 3“ ООД, с основание доставка на захар; фактури и кредитни известия от месец 07.2013 г. и месец 08.2013 г. за доставка на захар от „ВРР Трейд“ ЕООД в полза на „Емона-02“ ООД, на „Колежд Трейд“ ЕООД, „НюПак“ ЕООД, „Евронел“ ЕООД и други. Отразените в тази експертиза няколко отделни справки, изготвени в табличен вид (л.л.48 и 71-74), съдържат данни за конкретни доставки, осъществени през инкриминирания период и за ползвани МПС-та, като тези данни са отразени и в данъчните фактури (т.28, л.л.50-55), издадени на „ВРР Трейд“ ЕООД от „ФУРА“ ЕООД, по повод предоставена транспортна услуга в направление от Гърция (Солун) за Република България до различни населени места, като в самите фактури изрично са вписани и регистрационните номера на конкретно ползваните МПС-та. Посочването в тези фактури на крайно място на доставката, в различни населени места на територията на страната, според експерта, доказва реалността на извършваната от „ВРР Трейд“ ЕООД търговска дейност в цялата страна, а доколкото транспорта е бил осъществяван директно от Гърция за конкретното населено място, то заключението е, че доставчикът в лицето на „ВРР Трейд“ ЕООД не ползва складови помещения, поради липса на нужда от такива, което обстоятелство кореспондира с показанията на свидетелите С. М. и М. В.. Установеният на тази база подход на „ВРР Трейд“ ЕООД при реализацията на доставките, удостоверявани с описаните в КТЕ документи, обуславя и обяснява липсата на ползвани складови помещения, но този факт не е показател за реалността на коментираните сделки. За прецизност и изчерпателност на това изложение следва да се подчертае, че по делото са налични и доказателства за реализирана ВОП по смисъла на чл.13 от ЗДДС, на захар, от страна на „ВРР Трейд“ ЕООД, с доставчик „GAIA SUGAR CYPRUS“ LTD (т.28, л.57), като тези доказателства не са оспорени от държавното обвинение и тъй като горното обстоятелство се потвърждава и от други коментирани по-горе документи, и от приложената справка за реализирани плащания, и от банковите извлечения за валутни плащания (т.28, л.л.64-66), то правилно съдът е приел същото за достоверно и реално такова. Заключението на коментираната КТЕ е установило и доказателства за друг ползван от „ВРР Трейд“ ЕООД начин за снабдяване със стоки - ВОП от Хърватска, като тук отново транспортът е за сметка на българския търговец и доставката е извършвана директно до последващия купувач, съконтрагент на „ВРР Трейд“ ЕООД - например превоз от Хърватска гр.Осиек до Република България, гр.Пловдив /т.28, л.167/.

В Приложение 4 към тази експертиза, са отразени и редица банкови документи за извършени от „ВРР Трейд“ ЕООД плащания към чуждестранните доставчици по ВОП, които обаче, не касаят нито една от инкриминираните данъчни фактури, поради което и правилно първоинстанционният съд, при анализа на доказателствената съвкупност, е приел, че те са несъотносими към процесния спор.

В коментираната КТЕ и Приложение 2 към нея, фигурира и справка за реализирани продажби от „ВРР Трейд“ ЕООД, за месец април 2013 г. - за извършени многобройни разпоредителни сделки, на значителна стойност, касаещи преимуществено сделки със захар, но и такива за сухо мляко и за гуми „Мишелин“, като прави впечатление фактът, че само и единствено за сделките относно тези стоки не фигурира размер на ДДС, което обстоятелство налага извод за извършена ВОД от страна на доставчика „ВРР Трейд“ ЕООД, доколкото съгласно чл.28, ал.1, т.1 от ЗДДС, ставката за данъка е нулева в хипотезата на доставката на стоки, изпращани или превозвани от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Видно от отразените в Приложение 4 към КТЕ документи, подобни сделки по ВОД на стоките - гуми „Мишелин“ и сухо мляко са извършвани от „ВРР Трейд“ ЕООД и през месец 03.2013 г. с получател по сделката гръцката фирма „Атомики Емпорико А. К. Ц.“. При износ на стоки се осъществява митнически контрол и в тази насока по делото липсват доказателства за допуснато нарушение или заобикаляне правилата за реализацията на същия. Съобразявайки това обстоятелство, наред с останалите събрани доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че отново се касае за реални продажби от страна на "ВРР Трейд“ ЕООД през месеците март и април 2013 г. и то със стока, по вид идентична с тази по инкриминираните фактури. Приемайки за доказан този факт, първият съд правилно е приел, че осъществената реална продажба е задължително обвързана от реализирана предхождаща я покупка на този вид стоки, а според повдигнатото обвинение, такава стока е предмет на получени от „ВРР Трейд“ ЕООД доставки в предходни месеци /инкриминирани са фактури за доставки на гуми за м.02.2013 г. от „С. Консулт 3“ ЕООД и за м.03.2013 г. и м.04.2013 г. - от „Милк Фуудс Труп“ ЕООД/.

Документи за идентични доставки установява и КТЕ, изследвала информацията, съдържаща се във флашка, иззета от дома на подсъдимия Р., (т.27, л.57) - установени са електронен вариант на инвойс фактури от месец ноември 2013 г. за доставки на гуми от „ВРР Трейд“ ЕООД в полза на гръцката фирма „Atomiki Emporiko A. K. T.“, като съобразно приложените писмени доказателства, тези доставки са предхождани от покупки на такава стока по инкриминирани фактури за същия данъчен период и с доставчик „Бит мега ойл“ ЕООД. Съдът е отбелязъл, че записаната на флашката информация, не съдържа данни за периода на съхранението й и макар и тази флашка да е иззета от дома на подсъдимия Р., то не е доказано, че последният е знаел каква информация е съдържала, още повече, че върху самите документи не е положен подпис от този подсъдим, като представител на доставчика. В тази връзка, отново следва да се отбележи, че и според коментираните по-горе в решението свидетелски показания, свидетелят Р. не е имал ръководеща в дейността на „ВРР Тред“ ЕООД, за разлика от подсъдимия Т.. Към доказателствената съвкупност са приобщени заключенията и на други две Технически експертизи (т.25 и т.27), изцяло касаещи изследвани движими вещи, иззети при претърсването на ползван от подсъдимия Р. недвижим имот, находящ се в гр.Казанлък.

Преимуществено в изследваните от КТЕ /т.25 от ДП/ обекти - мобилен телефон, флаш памет и Токен устройство, не е установена относима по делото информация, като е изследваното USB устройство, представляващо електронен подпис, регистриран лично на името на подсъдимия Р., а не на „ВРР Трейд“ ЕООД, и валиден до 26.04.2013 г., но тази информация препраща към показанията на свидетелката Н. Г. за подаване на месечните СД по ЗДДС с КЕП, регистриран на името на нейната фирма, а не с такъв на името на подсъдимото лице.

Обект на изследване от тази КТЕ е и флаш памет, съдържаща данни за документи, удостоверяващи търговски взаимоотношения между „ВРР Трейд“ ЕООД и редица други търговски дружества: българските - „Бургаспак 3“ ООД, „Си Трейд“ ЕООД, „Шанс А.“ ЕООД, „Алцек-1“ ЕООД, „Емона-02“ ООД и други, както и чуждестранните търговци – „Campania Traiding S.R.L.“ - Италия, „Atomiki Emporiko A. K. T.“ - Гърция и „V. V.“ - Гърция. Пояснението на експерта е, че доколкото изследваната флаш памет съдържа значителна по обем информация, то същата само частично е отразена на хариен носител, а в цялост е записана на диск към експертизата. В диска фигурират няколко отделни договора, сключени между „ВРР Трейд“ ЕООД, в качеството му на доставчик и различни дружества- купувачи, и предмет „доставка на стоки“; фигурират и декларации от „ВРР Трейд“ ЕООД за получени доставки на захар; налични са и инвойс фактури за доставка на захар на фирма „Сатраша Traiding S.R.L.“ - Италия и за доставка на сухо мляко на фирма „Atomiki Emporiko A. K. T.“-Гърция. В диска са отразени и редица документи за извършени от „ВРР Трейд“ ЕООД доставки на горните фирми, като част от доставките са извън инкриминирания период (напр. записания на диск към КТЕ Приемо-предавателен протокол от 24.04.12 г. за доставка на захар на „Шанс А.“ ЕООД и др.), но са налични и документи за доставки в рамките на инкриминирания период (напр. Приемо-предавателен протокол от 24.10.12 г. за доставка на захар на „Си Трейд“ ЕООД, което изрично се подчертава, доколкото част от инкриминираните фактури съдържат текст за доставка на „стока“, без повече конкретизация и съдът не може да изключи, като несъотносими, тези доказателства). Прави впечатление, че преимуществено извършените от „ВРР Трейд“ ЕООД доставки, касаят стоката „захар“ с различно място на прехвърляне на собствеността (напр. гр.Пловдив по доставката за „Алцек-1“ ЕООД от 22.02.13 г. и гр. Добрич за „Емона-02“ ООД от 22.10.12 г.), а само и единственото стоката „сухо мляко“ е предмет на доставки, реализирани от „ВРР Трейд“ ЕООД в полза на гръцките фирми „V. V.“ и „Atomiki Emporiko A. K. T.“. B тази вр. в Приложение 1 към КТЕ (т.25) е отразена декларация за получена от гръцкия търговец „V. V.“ стока „сухо мляко“, предоставена му от „ВРР Трейд“ ЕООД и транспортирана от „Бит Къмпани 1212“ ООД - документът носи дата 23.01.2013 г., която попада в инкриминирания период, но не носи подпис на лицето-получател на стоката, поради тази декларация следва да се третира само и единствено като подготвена примерна бланка, а и държавното обвинение не ангажира доказателства за противното.

В приложение 1 към КТЕ /т.25 от ДП/, наред с други документи, е отразен и Рамков договор от 18.07.2012 г., между „ВРР Трейд“ ЕООД с управител подсъдимия Р. и фирма „V. V.“ Гърция, с предмет „доставка на стоки“ и Договор от 20.07.2012 г. за доставка на стоки между „ВРР Трейд“ ЕООД, в качеството на купувач, и „Стройконсулт-П“ ЕООД, представлявано от свидетеля П., в качеството на доставчик (самите договори са приобщени и като писмено доказателство, поради което същите следва да се приемат като реално сключени). В това Приложение към КТЕ са налични и два отделни Приемо-предавателни протокола - от 22.01.2013 г. и от 14.08.2012 г., удостоверяващи получено от „ВРР Трейд“ ЕООД количество сухо мляко по фактура № 1363/22.01.2013 г. и място на прехвърляне на собствеността в с.Локорско; и по фактури с №№ 115/13.08.2012 г. и 120/14.08.2012 г. с място на прехвърляне на собствеността в гр. Горна Оряховица, като трите фактури са с доставчик „Стройконсулт-П“ ЕООД, но само тази от 22.01.2013 г. е инкриминирана такава. Абстрахирайки се от факта, че екземплярите от самите приемо- предавателни протокола не са подписани, което се обяснява с факта, че документите са отразени от КТЕ и са извлечени от иззета по ДП флаш памет (а не на хартиен носител), то не може да не се отчете обстоятелството на изградени между двете дружества търговски взаимоотношения от преди инкриминирания период (м.08.2012г. не е включен в параметрите на процесното обвинение). Тъй като не се доказва противното, то се приема, че, че тези предхождащи, периода на обвинението, сделки са реални такива и този извод изрично се подчертава в контекста на установената за подсъдимия Р. (от него е иззета изследваната флашка) информираност за характера и параметрите на извършваните от собственото му дружеството „ВРР Трейд“ ЕООД сделки, а това от своя страна рефлектира върху преценявания субективен елемент на вмененото му престъпление. Обект на изследване от тази експертиза е и Договор за цесия /неподписан/, съгласно който цедентът в лицето на „Шанс А.“ ЕООД, прехвърля на цесионера, в лицето на „ВРР Трейд“ ЕООД, вземането си към „Заримпекс“ ЕООД, възникнало на база договор от 2010 година - тук следва отново да се отбележи, че фирма „Заримпекс“ ЕООД е собственост на подсъдимия Т., който в първоначалния си разговор с подсъдимия Р. и с цел мотивация на последния за създаване на „ВРР Трейд“ ЕООД изтъква няколко причини, една от които е желанието за „лоялност“ към предходни клиенти и изплащане на дължими към тях суми, респективно самият факт на оформяне на горния документ (макар и в неподписан вид) съответства на обясненията на подсъдимите Т. и Р.. Предмет на това експертно изследване са и веществените доказателства, иззети от счетоводните офиси на свидетелката Н. Г. и на „ВРР Трейд“ ЕООД, представляващи по своите характеристики офис техника (т.25 и т.27). При изследването на таблетите и компютърните конфигурации, иззети от офиса на свидетелката Г., са установени множество по вид и брой счетоводни документи, включително и такива на „ВРР Трейд“ ЕООД. С оглед същността на самите документи (фактури и обобщени справки за размера на ДДС за отделни данъчни периоди) и с оглед факта на тяхното местонахождение в офиса на тази свидетелка, съдът гради извод за действително извършвани действия по осчетоводяване на същите от страна на самата свидетелка, което кореспондира и със събраните по делото гласни доказателства.

Компютърно-техническата експертиза от т.27 от ДП установява инсталирана на изследвания компютър финансово-счетоводна програма, на която са били изготвяни справки в табличен вид за начислено ДДС на различни фирми извън процесните такива. Макар и неотносими към предмета на обвинението, тези справки доказват достоверност на твърденията на свидетелката Г. за предоставяни счетоводни услуги на редица фирми. Експертизата пресъздава и електронната кореспонденция, съдържаща редица несъотносими документи, свързани с фирмите „Ексон-България“ АД и „Джетойл-България“ ЕООД, но са установени и няколко документа относно „ВРР Трейд“ ЕООД, в частност няколко Уведомления до гръцката фирма „Атомики Емпорико А. К. Ц.н“ със съдържание за превеждане на дължими парични суми по банкова сметка на „Биомилк про“ ЕООД, което обстоятелство е в съответствие с показанията на свидетеля Б.. Обект на изследване на Компютърно-техническата експертиза от том 26 от ДП, са няколко мобилни телефона на подсъдимия Т., заключението на която е установили запаметен в телефонния указател телефонен номер на подсъдимия Р., но не и такива на подсъдимите М. и А.. Установено е и, че част от разменяната кореспонденция, съдържа данни за регистрационни номера на различни МПС-та и посочване направлението за пътуване на същите; установени са и съобщения от подсъдимия Т. до комуникатор А. /съобразно доказателствата по делото, „ВРР Трейд“ ЕООД е доставчик на „Шанс А.“ ЕООД/ и до свидетелките М. и В.а, както и комуникация посредством текстови съобщения /с неустановено съдържание/ между подсъдимите Т. и Р., като преимуществено съобщенията са изпращани от подсъдимия Т., инициатор на телефонната кореспонденция. Т.е. установява се активно извършвана от подсъдимия Т. деятелност по поддържане на връзка със съконтрагенти на „ВРР Трейд“ ЕООД и по контролиране на самите доставки и подпомагане тяхното транспортиране.

Обект на изследване от КТЕ /т.27, л.43 - л.52/ е бил и иззетия мобилен телефонен апарат на подсъдимия М.. Анализирано е било регистрирано на 29.05.2013 г. входящо съобщение от тел. № •••••••••• с текст „ще се забавя, запорираха на П. сметките“. Според тази експертиза, съобщението е изпратено от неизвестно по делото лице, тъй като наличните доказателства не установяват този телефонен номер да е ползван от нито един от подсъдимите. С оглед обаче, близостта на датата 29.05.2013 г., с датата на налагането на запор на банкова сметка на „ВРР Трейд“ ЕООД, може да се заключи, че в случая съобщението касае извършването на обезпечително действие именно относно това дружество (а не относно лични сметки на подсъдимия Т.). Следва да се отчете и самото съдържание на текстовото съобщение и споменавайки „на П. сметките“, то се извличат данни за това, че „ВРР Трейд“ ЕООД е възприемано от трети лица за притежание на подсъдимия Т., което обстоятелство от своя страна е провокирано именно от поведението на последния.

Изготвената на досъдебното производство и приобщена към останалия доказателствен материал КТЕ относно иззети от дома на подсъдимия Т. веществени доказателства (т.24 от ДП) - два преносими компютри, изцяло съдържащи счетоводни документи за „ВРР Трейд“ ЕООД, включително и такива, издавани в рамките на инкриминирания времеви период - множество фактури за доставки на захар в полза на различни търговци - „Инвест Мели БГ“ ООД, „Стар Трейдинг“ ЕООД, „Шанс А.“ ЕООД, „Си Трейд“ ЕООД и други, декларации за реално получена от чуждестранни търговци захар, с извършен от „Тирас Транс“ ЕООД транспорт, както и документи, удостоверяващи закупуването и вноса на захар от страна на „ВРР Трейд“ ЕООД. Установени са и девет фактури, издадени през месец 07.2013 г., за доставки на сухо мляко на гръцката фирма „Atomiki Emporiko A. K. T.“ и такива за доставки на същата стока на фирма „Vеlкоv V.“ /но за последната фирма преобладават фактури, издадени през месеците 07.2012 г. и 08.2012 г., т.е. извън инкриминирания период за процесното данъчно престъпление, като реално е установена само една фактура от м.02.2013 г./. В експертизата са отразени и съхранявани от подсъдимия Т. в електронен формат хронологични регистри на „ВРР Трейд“ ЕООД и банкови документи, които са проверени и анализирани в рамките на изготвената ССчЕ. Т.е. всички документи касаят търговската дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, като фактът на притежанието им от подсъдимия Т. е показателен за неговата обширна деятелност.

Гореустановената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства. В тази връзка, на първо място са предоставените от НАП и от Търговския регистър, справки и копия на документи за регистрацията на процесните дружества, седалище и адрес на управление, самоличност на съответния управител и едноличен собственик на капитала и данните относно прехвърляне собствеността върху тези дружества.

Относно „ВРР Трейд“ ЕООД - Протокол от 16.03.2012 г., за взето решение от ОС на „ВРР Трейд“ ЕООД за учредяването му и договор от същата дата за възлагане управлението на дружеството на подсъдимия Р.; Учредителен протокол от 24.03.2011г., за взето решение от свидетеля П.П. за учредяване на „Стройконсулт- П“ ЕООД и договор от 26.04.2013г. за продажба на всички дружествени дялове от свидетеля П. в полза на свидетеля И. И.; Учредителен акт от 30.03.2012г. за взето решение от лицето М. И. за създаване на „Милк Фуудс Груп“ ЕООД и протокол от 04.10.2012г. за продажба на дружеството на свидетелката Ц. Д.; Учредителен протокол от 30.03.2012г. е взето решение за създаване на „Филми Строй Комерс“ ЕООД и Договор от 04.10.2012г. за продажбата му на свидетелката Д., ведно е подписани от нея и нотариално заверени декларации по чл.141, ал.8 от ТЗ и образец от подписа; Решение от 04.05.2012г. за учредяване на „С. консулт 3“ ЕООД, ведно е изискуемите Декларации, подписани от свидетеля В.; идентични на горните документи относно „Изи мъни консулт“ ЕООД и прехвърляне собствеността на дружествените дялове на свидетеля Ц. на 18.06.2013 г. и документи относно учредяването на „Бит мега ойл“ ЕООД от лицето С. Л.. Именно от тези писмени доказателства се установява по категоричен начин датата на учредяване/придобиване на съответното търговско дружество, доколкото в тази връзка свидетелските показания не се ползват е конкретика, а са само ориентировъчни - напр. св.П. говори за учредяване на „Стройконсулт- П“ ЕООД „преди пет-шест години“, а от коментираните документи се установява датата 24.03.2011г., която дата е извън инкриминирания период, респ. описания от свидетеля начин на създаване на дружеството се явява несъотносим към процесното обвинение.

Приложени са и документи за търговски дружества, извън тези по инкриминираните сделки – „Фууд комерс Груп 2011“ ЕООД; „ВВВ Консулт Комерс“ ЕООД, собственост на свидетеля В.; „Вас мет 2012“ ЕООД; „Вас ойл“ ЕООД собственост на свидетеля В. (собственост на св.В.) и „Тирас Транс“ ЕООД, собственост на свидетелката Инна Ц., като тези документи са основа само за формиране на извод за тяхната еднопосочност с показанията на горните свидетели. Налични са и документи относно притежавани от подсъдимите лица търговски дружества. За подсъдимия М., са приложени документи, удостоверяващи притежавани от него няколко фирми - първоначално това е ЕТ „Х. М.“, регистрирано още през 1993 г.; през 2007 г. е регистрирано „Раман“ ООД, собственост на подсъдимия и още едно лице, а през 2010 г. в търговския регистър е вписан и факта на притежание от негова страна и на дружествени дялове от „Алекс Траки България“ ООД гр.Пловдив, прехвърлени на 29.02.2012 г. на лицето Г. Г., а тя от своя страна ги прехвърля на свидетеля И. Б.. По отношение на подсъдимия Т., са приложени документи, установяващи притежавано от него „Зар.им.екс“ ЕООД, с предмет на дейност търговия, като от 03.10.2011 г., той е едноличен собственик на капитала /именно за развиваната от това дружество дейност споменава и свидетеля Р., както и прехвърлянето на дължимото от това дружество парично задължение към „Шанс А.“ ЕООД е предмет на договора за цесия, коментиран по- горе за установен от КТЕ).

Приложените писмени доказателста, установяват и притежавано от подсъдимия Р., собствена фирма - той притежава дялово участие във „Е И В“ ООД с.Горно Сахране, основана на 16.04.2007г. и видно от приложените протоколни решения, той участва в разпределението на годишната печалба за 2012г. и 2013г., респ. през инкриминирания период дружеството е действащо и подсъдимият извършва реална дейност в тази връзка.

В кръга на писмените доказателства по делото са включени и редица счетоводни документи, както първични такива (самите данъчни фактури), така и вторични (СД и отчетните регистри). Тези документи, макар и инкорпорирани в доказателствената маса, като ВД, по своите характеристики, тези доказателства представляват писмени такива. Съдържанието на данъчни фактури, включени в обвинението (като номер, дата, име на доставчик и размер на ДО и начислено ДДС), преимуществено се припокрива с параметрите по зададеното фактическо обвинение и с това, описано по-горе досежно доказаната фактическа обстановка, но част от инкриминираните фактури за данъчен период месец 11.2012 г. с издател „Стройконсулт-П“ ЕООД и една от фактурите за месец 07.2013 г., с издател „Филми Строй Комерс“ ЕООД, носят различна дата на издаване в сравнение с тази по ОА (констатация, направена и от в.л. по ССчЕ) - това са ф-ри с №№ 1260/02.11.12г., 1263/05.11.12г., 1265/ 06.11.12г., 1267/07.11.12г., 1270/08.11.12г., 1272/09.11.12г., 1275/12.11.12г., 1277/13.11.12г., 1280/20.11.12г., 1283/ 21.11.12г., 1286/ 22.11.12г., 1288/26.11.12г., 1290/27.11.12г., 1292/28.11.12г„ 1294/29.11.12г., 1297/30.11.12г. и 235/07.07.13г. По Обвинителния акт датите на издаване са различни от горните и чисто във времеви аспект разминаването е незначително, като се подчертава, че и действителните дати на издаване попадат отново в данъчен период м.11.2012 г. и м.07.2013 г., но принципът е, че фактурите, като официален документ, се индивидуализират с вписания в тях номер и дата на издаване и имайки предвид това, тази част от инкриминираните фактури не следва да се цени като доказателства /чл.246, ал.2 от НПК/.

Разминаване се констатира и по отношение на параметрите на повдигнатото обвинение и реално установеното съдържание на справките-деклрации. Така в СД за м.06.2013 г., в раздел Б „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ е посочена сумата 729 655, 51 лв., а в раздел В „ДДС за внасяне“ 38 444, 22 лв., които цифрови показатели се разминават с тези по повдигнатото обвинение /последните са съответно за р-л „Б“ 729 835, 51 лв., а за р-л „В“ 38 264, 21 лв./. Подадената на 13.12.2012 г. СД, касае информация за данъчен период м.11.2012 г., а в обвинителният акт е посочен данъчен период месец 10.2012 г.; СД, подадена на 13.12.2013 г., която касае данъчен период м.11.2013 г., в обвинителният акт се твърди, че данъчния период е м.10.2013 година. Доверявайки се на писмения документ, съдът приема, че в тази част процесното обвинение не съответства на реално установената фактическа обстановка. По същество следва да се отбележи, че всеки един от горните документи (както първичните счетоводни документи, каквито са данъчните фактури, така и вторичните такива, каквито са СД и отчетните регистри) носят определена фактическа информация и позовавайки се на формалната доказателствена стойност на коментираните данъчни документи, съдът приема за безспорно доказан размера на ДО и размера на ДДС за всяка една от процесните сделки, удостоверена със съответната инкриминираната данъчна фактура (изключая тези, за които се установява разминаване относно датата на издаване на фактурата), удостоверяващи, че именно тези стойности са вписани в инкриминираните СД и именно тези стойности на данъка са ползвани при упражняване правото на приспадане от страна на „ВРР Трейд“ ЕООД.

Приложените по делото писмени доказателства, отнасящи се до дейността на „С.

Консулт 3“ЕООД /фактури, СД, дневници да покупки и продажби и др./ – съконтрагент на „ВРР Трейд“ЕООД, отразяват сключвани от „С. Консулт 3“ ЕООД редица реални сделки и то такива с търговци, различни от процесните, което от своя страна е показател, че целта за учредяване на дружеството не се заключава само в сключване на сделки с „ВРР Трейд“ ЕООД. Изводът за реалност на търговската дейност на „С. Консулт 3“ ЕООД се подкрепя и от приложените по делото банкови документи /обширната справка от Интернешънъл Асет Банк АД/ за движението по банковата сметка на дружеството, отразяващи постъпили парични суми както от „ВРР Трейд“ ЕООД, като заплащане по направени доставки, така и от други фирми и данни за теглене на суми от сметката от страна на свидетеля И. Т., в качеството му на пълномощник. Част от приложените банкови документи за „С. Консулт 3“ ЕООД, представляват отделни заявления за теглене на суми от фирмената банкова сметка, ведно с няколко отделни нареждания-разписка, като тези документи са подписани от лицето Н. Г. М. (върху нарежданията от горното лице е четливо изписана дата от м.10.2012 г. и м.12.2012 г.); в кръга от документи фигурира и Декларация от 03.01.2013 г., отново подписана от горното лице и то в качеството му на представляващ „С. Консулт 3“ ЕООД, съдържащата изявление, че посочената по размер парична сума е с произход търговска дейност, за невярното съдържание на който документ не са ангажирани доказателства в процеса. Изброените доказателства обосновават изводи в няколко насоки - първо, че лицето Н. М. не е сред лицата, с които подсъдимите са контактували и второ - размерът на теглените парични суми с произход търговска дейност е сравнително висок, сочещ за успешно развивана търговска дейност и то в период, преди отпочване търговските отношения с „ВРР Трейд“ ЕООД, т.е. „С. Консулт 3“ ЕООД е притежавало финансов ресурс за закупуване на стоката, която след това да продаде на „ВРР Трейд“ ЕООД. Видно и от приложените по делото СД по ЗДДС, за периода м.02.2013 г.-м.09.2013 г. и съответните отчетните регистри, в които са отразени редица сделки по покупки и продажба на стоки, като в това число за м.02.2013 г. са вписани и инкриминираните фактури с получател „ВРР Трейд“ ЕООД.

Справките – декларации по ЗДДС и отчетните регистри за съответния данъчен период на останалите фирми-съконтрагенти на „ВРР Трейд“ ЕООД, доставчици по процесните фактури, „Милк Фуудс Груп“ ЕООД, „Филми Строй Комерс“ ЕООД, „Изи мъни консулт“ ЕООД и „Бит мега ойл“ ЕООД, установяват, че преобладаващо инкриминираните фактури са отразени в дневника за продажби.

Счетоводните документи – дневници за покупки на „Евронел“ ЕООД, „Си Трейд“ ЕООД и „Инвест мели БГ“ ООД, с управители съответно, свидетелите Н. Р., С. Я. и М. В., отразяват фактури с издател „ВРР Трейд“ ЕООД за продажба на захар и приемо- предавателни протоколи, удостоверяващи реалността на доставката и това е категорично доказателство за реално развиваната търговска дейност от страна на „ВРР Трейд“ ЕООД, което се потвърждава и от показанията на горните трима свидетели. Следва обаче, да се обърне внимание, че тези сделки касаят захар (а не гуми и сухо мляко), като са налични и документи за произхода на стоката, отново кореспондиращи си със свидетелските показания и установяващи, че стоката е доставяна директно от Гърция, т.е. тази стока не е обект на прехвърлителни сделки по инкриминираните фактури и поради това, коментираните писмени доказателства следва да се ценят само и единствено в насока изключително обширната и значителна по обем дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД по търговия със захар, в каквато насока е и коментираното от свидетелите поведение на подсъдимите. Тук, отново следва отново изрично да се отбележи, че само част от тези документи са подписани лично от подсъдимия Р., в качеството му на управител на дружеството, като са налични документи както извън инкриминирания период, така и документи, които касаят времевите рамки на същия, а друга част от документите въобще не са подписани от името на доставчика (напр.т.53, л.97, л.99 и л.102) или са подписани от неустановено на процеса лице, със запетая. Подписаните от подсъдимия Р. фактури и приемо-предавателни протоколи, съдържат информация и за конкретното място на доставката, а именно гр.Хасково за „Инвест мели БГ“ ООД и гр.Горна Оряховица и гр.Ябланица за „Си Трейд“ ЕООД. Тези документи подкрепят показанията на свидетелите М. В. и С. Я., които с категоричност заявяват, че подсъдимият Р. никога не е посещавал горните населени места, респективно никога не е придружавал самата доставка, а свидетеля Я. дори пояснява, че не притежава и не е подписал повечето от приемо-предавателните протоколи. Т.е., установеното неприсъствие на подсъдимия Р. в момента и на мястото на доставката /а касателно горните твърдения на свидетеля Я., с които се подчертава, че самият той не отрича реалността на сделката/ и доколкото самите документи са иззети в хода на ДП от офис на „ВРР Трейд“ ЕООД, то се заключава, че приемо- предавателните протоколи са изготвени не на посоченото в тях място, съвпадащо с мястото на доставката, а в офиса на дружеството и то като част от счетоводната документация, водена от свидетелките М. и В.а (а от показанията на последната се установява, че тя всеки ден е провеждала телефонни разговори с подсъдимия Т. и именно той й е нареждал издаването на фактури и придружаващи я документи) – обстоятелства, които отново навеждат, че процесът на доставките се е ръководил и контролирал от подсъдимия Т., а не от подсъдимия Р., който само формално е подписвал част от документите, като управител и едноличен собственик на дружеството - търговец.

В същата насока са и доказателствата, установяващи доставка на захар от „ВРР Трейд“ ЕООД, е била осъществявана и на „Колежд Трейд“ ЕООД гр. Плевен, „Шанс А.“ ЕООД, ЕТ „Зора - Пл.В.“ и на „ЗОРА-В.В.“ ЕООД. От приложена по делото документация, иззета от тези фирми-получатели по сделките, отнасяща се за периода цялата 2013г. до м.02.2014 г., включително, съдържаща фактури, приемо-предавателни протоколи за доставяна захар, дневници за покупките и продажбите, хронологичен и аналитичен регистър за съответния данъчен период, отново се установяват подписани от подсъдимия Р. документи /договор за доставки от 07.12.2012г. с „Колежд Трейд“ ЕООД, договор от 29.10.2012 г. с ЕТ „Зора-Пл. В.“, договор от 01.08.2013г. със „ЗОРА-В.В.“ ЕООД, фактури и част от приемо-предавателните протоколи/, но се установяват и документи, неподписани от този подсъдим, а със запетая от лице е неустановена по делото самоличност (напр. т.58, л.368, л.362, л.354, л.301, л.270, л.228, л. 193 от т.60, т.49 и т.50 фактурите и приемо- предавателните протоколи и много др.), т.е. и с тези дружества, търговската дейност се осъществява, ръководи и контролира от подсъдимия Т., който ръководи и контролира и счетоводната дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, а не от подсъдимия Р.. Към доказателствената съвкупност, са приобщени и множество данъчни документи, една част от които касаят регистрирани трудови договори от процесните дружества. В тази вр. е приложена официална справка от НАП, обхващаща периода 01.01.12 г.-31.01.14 г., която установява регистрирани от „ВРР Трейд“ ЕООД три трудови договора (за назначаването на свидетелката С. М. и подсъдимите Т. и Р., което кореспондира с гласните доказателства), за „Стройконсулт-П“ ЕООД са регистрирани пред НАП осем трудови договора (включващи и такива със свидетелите М.П. и Д. Д.); за „Милк Фуудс Груп“ ЕООД - два трудови договора (със свидетелите О.М. и М. Р.); за „Филми Строй Комерс“ ЕООД - седем трудови договора (между които със св.М.Х. и отново със свидетелите М. и Р.); за С. консулт 3 ЕООД са регистрирани пет трудови договора, а „Изи мъни консулт“ ЕООД и „Бит мега ойл“ ЕООД не са регистрирали трудови договори. На тези данни от НАП, противостоят показанията на свидетелите П., Д., Р., М. и Х., коментирани по-горе в решението, от което следва, че регистрираните в НАП трудови договори не съответства на реално сключените такива от „Стройконсулт-П“ ЕООД, „Милк Фуудс Груп“ ЕООД и „Филми Строй Комерс“ ЕООД, респективно, не съответства на обективната действителност, защото така се доказват само активно предприети от тези търговски дружества действия по регистриране на трудови договори, но не и действително възникнало трудово правоотношение и доколкото горните свидетели навеждат данни за развиваната от тях дейност, и са категорични, че не са несключвали трудови договори със съответната фирма, то следва, че подадената до Приходната агенция информация е недостоверна.

Според приложеното от кмета на с. Локорско писмо, соченото за място на доставка по инкриминираните фактури с издател „Стройконсулт-П“ ЕООД, е с адрес: с.Локорско ул. „Д.Тошков“ № 1 – складова база, която през инкриминирания период е ползвана само от „Фиоре“ ЕООД. Тези данни опровергават вписания в редицата Приемо- предавателни протоколи факт на предаване на стоката именно на горепосочения адрес.

Приложените по делото, като писмени доказателства договори, разкриват взаимоотношенията между подсъдимия Р. и свидетелите Н. Г. и А. Б.. Договора от 22.03.2012 г., сключен между този подсъдим, в качеството му на управител на „ВРР Трейд“ ЕООД - възложител, и свидетелката Г. – изпълнител, с предмет, счетоводно обслужване на търговското дружество, съдържа подробности, във връзка с конкретните дейности, описани в приложения, неразделна част от същия. В Приложение 1 е посочена дейността по осчетоводяване на първичните и съставяне на вторични счетоводни документи, изготвяне и подаване в НАП на СД по ЗДДС и данни на магнитен носител. Съгласно т.7 от раздел II на договора, Възложителят „ВРР Трейд“ ЕООД е длъжен да взема отношение по представените му от изпълнителя проекти за отчети, справки и друга периодична информация, не по-късно от 5 дни от датата на получаването й, а съгл. т.14.1 от раздел III, на изпълнителя е вменено задължение за предоставяне на горната информация и документи. По делото е приложено и пълномощно от подсъдимия Р. и упълномощени лица свидетелките Б., А. и Г. с предоставени им права за представителство на дружеството пред органите на НАП, включително и изрично записаното право за подаване на СД по ЗДДС. Идентично право е предоставено и на подсъдимия Т., с издаденото от подсъдимия Р. пълномощно с нотариална заверка от 27.03.2012 г., на подсъдимия Т., на когото са предоставени изключително широк кръг от права, в това число и самостоятелно договаряне на търговски сделки, откриване/закриване и ползване на банкови сметки на дружеството, представителство пред различни държавни институции, в това число и НАП, и „да оформя, подписва, подава, изисква и получава всякакви документи, включително и декларации по ЗДДС“, както и право да оперира с банкови сметки на дружеството. Последното обстоятелство се извлича от приложения по делото банков спесимент на подписа му. Тези писмени доказателства, наред с гласните такива за извършван от подсъдимия Т. контрол на счетоводната дейност са показател за изначалното дистанциране от подсъдимия Р. в тази насока, но въпреки това, тези писмени доказателства са доказателство за притежавано от последния знание на задълженията на данъчно-задълженото лице, произтичащо от чл.125 от ЗДДС за подаване на месечни Справки-декларации по ЗДДС.

При анализа на писмените доказателства първоинстанционният съд е изключил от доказателствената съвкупност приложените в т.2, т.3, т.5, т.6, 7 и т.8 от ДП документи, поради липса установъчни данни по какъв начин, от кого и кога са приложени по делото. Независимо от предявяването им на процесните страни по реда на чл.283 НПК, основавайки се на нормата на чл.52, ал.2, вр. чл.46, ал.2, т.2 от НПК, че в хода на ДП само и единствено разследващите органи и съответния прокурор притежават правомощието за извършване на действия по разследването и съответно да събират доказателства посредством законово регламентираните доказателствени способи, а относно подсъдни на СНС дела намира приложение и нормата на чл.411в от НПК, съдът законосъобразно е изключил тези документи от доказателствената съвкупност, като невалидни доказателствени източници.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно и използваните, съгласно разпоредбите на ЗСРС и НПК, специални разузнавателни средства, въз основа на които са изготвени веществени доказателствени средства, като са съставени, и съответните протоколи за това процесуално действие. Съдът е установил, спазването на закона при използването на този процесуален способ за събиране на доказателства, поради което е приел за налична тяхната процесуална валидност и годност да обосноват фактическите положения, изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото. Констатиани са обаче и налични ВДС, изготвени в резултат на незаконно експлоатирани СРС - такива са ВДС от том 10; проконтролирана е телефонна комуникация по повод отправено искане и съответно дадено Разрешение от Председателя на СГС през 2013 г.; в случая иницииращият документ притежава реквизитите по чл.173 ал.2 от НПК и съдържа подробни мотиви за разследване на престъпление, квалифицирано за такова по чл.321 от НК и ползващо фактическо описание в тази насока, респ. преценявано към горната дата, се касае за престъпление от материалната компетентност на СНС съгл. чл.411а от НПК (отм.), поради което и съгласно чл.174, ал.3 от НПК, именно Председателят на СНС се явява единственият компетентен орган за издаване на разрешения за ползване на СРС при разследване на престъпления по горния текст от НК. Горното нарушение е съществено такова на императивните процесуални правила, като незаконното ползване на СРС предопределя и липсата на доказателствена годност на изготвените ВДС, които поради това, следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Горното нарушение не се санира дори и в хипотезата на издадените в последствие Постановления на Специализирана прокуратура за приобщаване на ВДС, изготвени на база Разрешение от некомпетентен орган, тъй като изначално доказателствата са събрани в нарушение на процесуалните правила. Противното се приравнява на заобикаляне на закона, което е недопустимо. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.177, ал.3 от НПК, тъй като дори и приобщени към доказателствата по делото, тези ВДС си остават доказателства, събрани в нарушение на императивна законова процедура, поради което не се ползват е доказателствена годност.

Поради обстоятелството, че съгласно императивната разпоредба на чл.172, ал.2 от НПК, използването на доказателствения способ СРС е допустим за разследване на престъплението по чл.321, ал.3 от НК, но не и за това по чл.255 от НК, то съдържанието на ВДС, е преценявано само в контекста на престъплението против обществения ред и спокойствие, а не и в контекста на данъчното престъпление, поради забраната, съдържаща се в чл.177, ал.2 от НПК, за ползване на придобити чрез СРС резултати, извън направеното искане по чл.173 от НПК. Затова и изложените в тази връзка в протеста възражения, се приемат от настоящият съд за неоснователни.

Посредством приложените ВДС, е проследена е телефонната комуникация на подсъдимите М., Т. и Р., проведена в рамките на инкриминирания период, като на тази доказателствена база се открояват два основни факта, а именно не са провеждани разговори с подсъдимия А. и дори не се споменава неговото име, а на следващо място се установява фактът на реализирана от подсъдимите М., Т. и Р. съвместна деятелност, характера и целта на изградените между тях взаимоотношения. Безспорно е установено, че тези подсъдими се познават и развиват съвместна търговска дейност, показател за което е честото провеждане на разговори относно получаване и доставяне на стоки, като съдържанието на тези разговори обосновава извод, че се касае за осъществявана дейност в рамките на търговската такава за „ВРР Трейд“ ЕООД, макар и да не се споменава директно името на това дружество. В тази връзка са разговорите за получено и/или дължимо заплащане именно от съконтрагенти на „ВРР Трейд“ ЕООД - такива разговори се провеждат най- често между подсъдимите Р. и Т. /т.1, р-р 3 и 6; неномериран том в синя папка, р-ри 10, 13, 15, 16, 19, 21 и др./, но са налични и разговори на тази тема между подсъдимите Р. и М. /неномериран том в синя папка р-р 38; т.1 р-р 1/, като в тези разговори става въпрос за „Инвест мели БЕ“ ЕООД гр.Хасково /получател на доставяна от „ВРР Трейд“ ЕООД захар; в някои разговори фирмата е визирана само като „хасковлийката“/, говори се за заплащане „на О.“ /визирайки свидетеля О. К., представляващ ползваната от „ВРР Трейд“ ЕООД транспортна фирма „Тирас Транс“ ЕООД/ и др.; в тези разговори винаги подсъдимия Р. уведомява другите двама подсъдими за обстоятелството на постъпили парични суми, като в отговор на това най-често подсъдимия Т. му дава указание тези суми да бъдат „пуснати“, като заплащане на получена от „ВРР Трейд“ ЕООД стока. От тези разговори обаче, не може да се изведе с необходимата за настоящото производство категоричност, обстоятелство на създаден „изкуствен“ документооборот, без реално стоково покритие и това заключение на съда, изричноследва да се отбележи, не е с оглед процесното данъчно престъпление /за което както се посочи по-горе, е законово недопустимо ползването на СРС, съгласно чл.172, ал.2 от НПК/, а е с оглед престъплението по чл.321, ал.3 от НК и очертаната от държавното обвинение целена вторична престъпна деятелност по чл.255 от НК. В тази връзка следва да се имат предвид и други проконтролирани разговори - напр. разговор, по време на който подсъдимият М. съобщава на една от счетоводителките за извършена от него проверка на определен адрес и добавя „там наистина има голям вносител е огромен склад... ако някой поиска, ще направят някакъв договор за съхранение... ще покажат, че в действителност е товарено от там“ (т.3, р-р 73), т.е. разговорът не е достатъчно убедителен за формиране на заключение за обсъждана определена неправомерна хипотеза и изготвяне само на проформа договор, с цел показването му „ако някой поиска“; ползваният обаче в края му израз „ще покажат, че в действителност е товарено от там“ е показател за реалност и действителност на ползваното складово помещение, но без налично правно основание за това и евентуалното му бъдещо създаване е предмет на израза „ще направят някакъв договор“, като този извод се подкрепя и от друг разговор, по време на който подсъдимият Т. недвусмислено заявява „имат склад действително, където стоят, обаче не е сключил договор с тая фирма“ (т.4). В тези разговори липсва допълнителна конкретика с цел установяване дали коментираната доставка е в кръга на инкриминираните такива, но тази празнота се запълва от предходна информация, съдържаща се в получено от подсъдимия М. текстово съобщение с адрес „гр.Ботевград, ул.Акад.С. Романски 46“ и този адрес съвпада с адреса на наетото от „С. Консулт 3“ ЕООД складово помещение, респективно, установява се връзка между подсъдимия и една от процесните фирми, доставчици на „ВРР Трейд“ ЕООД. Следва да се има предвид и разговор между подсъдимите Т. и М., при който са обсъждани бъдещи доставки на сухо мляко и автомобилни гуми, като подсъдимият Т. предлага „да даде едни гуми днеска, утре две млека“ (не е ясно кой точно доставчик се визира), а подсъдимият М. заявява „едни гуми и две млека, пък ако трябва после още... в предпоследния ден ще му кажем дали и още едни гуми или още едно мляко“ /разговор 79 от 27.05.2013г. в неномериран том за приложени СРС относно подсъдимия Т.) - разговорът представлява интерес, тъй като се обсъжда доставка на стоки, идентични по вид на тези по инкриминираните фактури и доколкото съобразно направения в ССчЕ документален счетоводен анализ се установява, че горните стоки са предмет на доставки само и единствено от процесните доставчици, то се извежда фактът, че проведеният разговор касае именно някой от тези доставчици; на следващо място е нужно да се отчете, че разговорът се провежда само между горните двама подсъдими, но нито се споменават имената на подсъдимите Р. и А., нито се споменава тяхна евентуална деятелност във връзка с обсъжданите доставки /дори липсва и индиция за знание от страна на последните/; на следващо място прави впечатление и датата на разговора, а именно 27.05.2013 г., която дата е в края на данъчния период м.05.2013г., и тези фактори следва да се имат предвид във връзка с ползвания израз „ако трябва после още... в предпоследния ден ще му кажем“, респективно възможно е да визира „предпоследния ден“ на данъчния период, но това е само една хипотеза, неподплатена с допълнителна фактическа информация и поради това, лишена от доказателствена стойност. В контекста на горния разговор определени допълнителни данни се извличат и от следващия разговор между двамата подсъдими от 28.05.2013 г., по време на който подсъдимият М. свежда до знанието на подсъдимия Т. параметрите на сделки за гуми /говори се за количество, за обща стойност и дати на фактурата- 28.05.13г. и 29.05.13г./, но тук съдът подчертава, че според обвинителният акт, няма инкриминирани фактури от тези две дати за автомобилни гуми, а само за сухо мляко, т.е. обменената при разговора информация не касае търговската дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, а това от своя страна налага единственият друг възможен извод, а именно за развивана от подсъдимите и паралелна търговска деятелност /показател за което е и обсъждана между тях доставка от Франция т.3, р-р 15, а доставка от тази страна не е регистрирана за „ВРР Трейд“ ЕООД/. В тази връзка е и още един разговор между подсъдимите Т. и М. /т.3, р-р 1/, в който първият подсъдим разказва за доставка на гуми и директно казва „първите пет-шест там дет ги пуснаха бяха на една цена... сложих седем % печалба и ги продадохме“, т.е. в първата част се коментират получени доставки на гуми, а във втората част се упоменава формираната цена на стоката при последващата й продажба, като се говори за реална доставка на гуми. Тук отново не се визира името на „ВРР Трейд“ ЕООД и поради това, не може с категоричност да се заключи, че се касае за търговската дейност на това дружество или за изведената на база гореанализирания разговор паралелна търговска дейност на двамата подсъдими. Безспорно обаче се установява както фактът на реално извършени доставки с последвали продажби на стоката автомобилни гуми, така и фактът, че именно подсъдимия Т. ръководи тази дейност и именно той обявява продажната цена и формира печалбата, а не подсъдимия Р.. За показателен се приема и още един проконтролиран телефонен разговор между подсъдимите Т. и М. с коментирани бъдещи неправомерни схеми, създаващи пречки при проследяване движението на стоката и желанието на подсъдимите за „разграничаването им“ от това и прикриване на участието им (т.4, р-р 33) - тук значимият момент е свързан не само с обсъжданата тематика, но и с датата на разговора 31.10.2013г., която дата е в края на инкриминирания период за престъплението по чл.321, ал.3 от НК, т.е. едва на тази дата се обсъждат тези евентуални бъдещи схеми и е обстоятелството на направен коментар само между тези двама подсъдими, без да се включват подсъдимите А. и Р.. Нещо повече - в друг разговор, подсъдимият Т. първоначално обявява намерението си за прекратяване дейността на „ВРР Трейд“ ЕООД и създаване на нова фирма отново на името на подсъдимия Р. „тая спираме и пускаме една друга на В. пак“, но след това се отказва „другата да я напрайм на друг“, а подсъдимият М. добавя „на някой, който трябва да му имаме доверие“, респ. реализацията на обсъжданите бъдещи схеми не е свързана с подсъдимия Р.. Изготвените ВДС съдържат данни и за конкретно обективираната от подсъдимите М., Т. и Р. деятелност. Установява се, че първият от тези подсъдими е връзката на „ВРР Трейд“ ЕООД с гръцки търговци, доставчици на захар - отразени са множество подобни разговори (т.3, р-р 8 коментират се номера на конкретни инвойс фактури, което е показател за извършван ВОП на стока; т.3, р-р 15 отново се касае за внос на стоки е доставчици от Франция и Гърция; т.3, р-р 93 относно уведомление по имейл от чуждестранен доставчик от Хърватия; т.5, р-ри 8, 9, 17, 18, 19 и мн.други), като подсъдимият М. активно подпомага дейността на „ВРР Трейд“ ЕООД не само в аспект на получавани доставки на захар, но и в насока извършвани в последствие продажби на този вид стока и с тази цел поддържа връзка и с подсъдимия Р., с когото обсъжда и необходимостта от заплащане на доставената захар ( т.3, р-ри 59, 66 и 124, т.4, р-р 21 и разговори 38 и 44 от неномериран том, синя папка), като в някои от тези разговори освен наличието на коментар за необходимостта от заплащане на доставки на захар, подсъдимият М. нарежда на подсъдимия Р. и му дава указания за извършване на плащане – това ясно проличава в разговор от 07.08.13г. (том 1), в който подсъдимият Р. уведомява подсъдимия М. за постъпили в банковата сметка на дружеството парични суми, преведени от „Инвест мели БГ“ ЕООД, а последният му дава указание, с тези суми да извърши заплащане за извършена, в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД, транспортна услуга от „Тирас Транс“ ЕООД, с представител свидетеля О. К., респ. в случая действително се касае за дадени указания, но същите касаят извършване на определени правомерни действия по заплащане на дължима сума за предоставен реален превоз, а не се касае за указания по заплащане на нереални сделки и изкуствено създадени фактури, която хипотеза би попаднала в рамките на очертаната от държавното обвинение вторична престъпна деятелност по чл.255 от НК. От ВДС се установява и определената съпричастност на подсъдимия М. по извършваната търговия с гуми и сухо мляко (разговор 24, т.3), но отново се подчертава, че всички тези разговори се водят с подсъдимия Т., а не и с подсъдимия Р. и при тези разговори не се дават нареждания от страна на подсъдимия М., а комуникацията е между равнопоставени лица.

Относно обективираното поведение на подсъдимия Р. съдът отчита горните разговори с подсъдимия М. с коментар на доставки и заплащане на захар и отчита разговорите на подсъдимия Р. с подсъдимия Т., отново с обсъждана идентична тематика (т.1, р-р 3; т.4, р-ри 3 и 15; т.е. съдействието на подсъдимия Р. се търси само и единствено във връзка с банкови плащания, което се сочи и от свидетелките М. и В.а), а в допълнение се отчита и разговор от 28.08.2013г., по време на който подсъдимият Т. му диктува името на „Бит мега ойл“ ЕООД /т.1, р-р 5/, в който се споменава името на един от доставчиците по процесиите фактури и по повод на горното, подсъдимия Р. изразява незнанието си за точния начин на изписване на търговското наименование на фирмата, а това незнание е обективен показател за това, че той не извършва действия по договаряне с тази фирма, не е изискано неговото предварително съгласие или последващо одобрение и дори той не знае вида на доставената стока. Извода за сравнително пасивната роля на подсъдимия Р., сведена само до формалното му участие в сделките се извлича и от разговор между подсъдимия Т. и свидетелката В.а, като той я уведомява за наличието на „една камара ЧМР с фактури“ и отправя въпрос „да ви ги кача при вас или първо да ги дам на В.... да ги разпише“ (т.2, р-р 14). Проконтролиран е и разговор, в който подсъдимият Т. директно заявява на подсъдимия Р. „има много работи за разписване... ний поработихме“ (р-р 4 от неномериран том, синя папка), т.е. от една страна подсъдимият Т. съхранява счетоводна документация и е запознат със съдържанието й (показател за което е афишираното знание за вида на документите и за липсата на подпис от управителя на дружеството, като задължителен реквизит), а от друга страна, деятелността на подсъдимия Р. е сведена само и единствено до извършване на банкови разплащания и до подписване на документи, което извършва по изрични указания на подсъдимия Т. (този разговор кореспондира напълно с гласните доказателства по делото за липса на реално посещение от подсъдимия Р. на местата на доставките на захар в гр.Хасково и гр.Горна Оряховица, но въпреки това неговият подпис фигурира в някои от изготвените за целта Приемо-предавателни протоколи). Поведението на подсъдимия Р. при осъществяване търговската дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, се извлича и от друг проконтролиран негов разговор, при който подсъдимият М., визирайки подсъдимия Т., му казва „той прехвърля всичко върху тебе, а ти не си в час ни със заявки, ни с нищо“ и в отговор лично подсъдимият Р. признава своето незнание „аз за много неща не съм в час“, т.е. твърдяните заявки и цялата дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД се ръководи и контролира от подсъдимия Т., а подсъдимият Р. не притежава знание за цялата дейност на дружеството и дори не притежава възможността за самостоятелна преценка в личните си действия, които винаги са предхождани от одобрението на подсъдимия Т. (т.1, р-р 15). Горните разговори описват не само поведението на подсъдимия Р., но по същество съдържат и косвено описание на деятелността на подсъдимия Т., който е „в час“ с цялостната дейност на дружеството. Относно последния, допълнителни данни се установяват и от други приобщени към доказателствената маса ВДС. Установява се извършвано от подсъдимия Т. пряко договаряне със съконтрагенти на „ВРР Трейд“ ЕООД - т.1, р-р 65 с директно негово признание „събирам заявки“, като именно той, а не подсъдимия Р., определя продажните цени (р-р 3 от неномериран том за ползвани по отношение на подсъдимия Т. СРС с текст „цената няма да я вдигам, аз на всички съм я оставил същата“), информира клиентите за наименованието на продаваната захар (р-р 6 от същия том); диктува на счетоводителката имена на фирми, на които да се издаде фактура (т.4, р-р 73, като това обстоятелство съответства и на показанията на свидетелката В.а); проконтролира дължимите плащания за доставяна от „ВРР Трейд“ ЕООД стока (т.3, р-р 23 с текст „хасковлийката... да се надявам, че ще пусне някакви пари“, в разговор от следващия ден заявява „Н.чо има да ми плаща“, а в р-р 28 „бай Тодор ще ми плати една кола... Айряна ще ми плати една кола“). Т.е. дейността на подсъдимия Т. е много по-всеобхватна в сравнение с тази на подсъдимия Р., а ползваният от него изказ в последно цитираните разговори и употребата на изрази от първо лице единствено число е признак за обективирано своене на „ВРР Трейд“ ЕООД, който извод се подкрепя и от дадените от подсъдимите Т. и Р. обяснения за създаване на фирмата по изрична молба на първия от тях и за изначално постигнато между тях съгласие и разбирателство, че именно той ще ръководи цялостната ѝ дейност.

Отново в контекста на процесното престъпление по чл.321, ал.3 от НК и целената вторична престъпна деятелност по чл.255 от НК, на анализ подлежат и проконтрлираните телефонни разговори с обсъждана тематика счетоводната документация на „ВРР Трейд“ ЕООД. Както се отбеляза по-горе, счетоводните документи се съхраняват от подсъдимия Т. и именно той ги предава на счетоводителките М. и В.а (т.2, р-р 14 и р-р 49, като този последен разговор съдържа директното признание на подсъдимия Т. за лично предаване в счетоводството на документи с издател „Стройконсулт-П“ ЕООД, като липсват данни за знание от подсъдимия Р. за действителното съществуване на тези документи); дейността на счетоводството е контролирана отново от подсъдимия Т., който периодично се информира за данъчния резултат за съответния данъчен период (пита свидетелката В.а „дали сме на печалба, дали сме на загуба“ т.2, р-р 24; коментира общата стойност на покупките т.2, р-р 70 и р-р 71; при допуснати грешки с фактурирани цени, свидетелката уведомява подсъсимия Т., а не подсъдимия Р. т.3, р-р 57; т.4, р-р 34) и дава указания в тази връзка на счетоводителката М.В.а (да вдигне цената на гумите т.2, р-р 29; изброява имена на фирми с указание да издаде фактури в тяхна полза, без да търси предварителното разрешение или последващото съгласие от подсъдимия Р. т.4, р-р 73). Всички горепосочени действия на подсъдимия Т. са еднолични такива и извършени по самостоятелна лична преценка, като за тях той нито иска разрешение от подсъдимия Р. и не търси неговото одобрение, нито го уведомява в последствие. Установен е и един единствен разговор, по време на който подсъдимият Т. уведомява подсъдимия М. за това „как са приключили месеца“ (т.3, р-р 122), но тук отново се касае за самостоятелна преценка на подсъдимия Т. и липсват данни за предхождащи действия на подсъдимия М., изискващи горното. Проконтролиран е и разговор на подсъдимия Т. с получено уведомление от подсъдимия Р. за извършвана проверка от НАП и изисквани документи за гръцката ф-V. V., в отговор на което подсъдимият Т. заявява, че той ще се заеме с това - т.е. установява се фактът на налично у подсъдимия Р. знание за изградени определени търговски отношение с гръцката фирма, но не и конкретното съдържание на същите, като тук отново подсъдимият Т. поема контрола и контактува с данъчната администрация.

Имайки предвид горното съдът прие, че от правна страна подсъдимите не са осъществили съставите на престъпленията по чл.321, ал.3 от НК и по чл.255, ал3 от НК, защото за да бъде признат за виновен за конкретно извършено престъпление, вината на дееца следва да бъде доказана по безспорен и категоричен начин. Следва доказателствата да са така последователни и еднозначни, че анализът им да доведе до единствено възможния и верен извод, че извършителят е осъществил активни действия или се е въздържал от такива, с което е станал единствена и безусловна причина за настъпването на резултата. Такава последователност на фактите и предопределеността на крайния резултат от тях, в случая не е налице.

За да са съставомерни престъпленията по цитираните наказателни разпоредби, събраните по делото доказателства следва безспорно да установяват, че четиримата подсъдими Х. М. М., В. Р. Р., П. П. Т. и С. Р. А. са се сдружили трайно в група, ръководена от подсъдимия М., като групата е създадена с користна цел, за да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, в случая престъпления по чл.255 от НК /избягване на плащане на данъчни задължения в особено големи размери, чрез съставяне на документи с невярно съдържание и потвърждаване на неистина в данъчни декларации и приспадане на неследващ се данъчен кредит/.

По отношение на престъплението по чл.321 от НК.

И според настоящият въззивен съдебен състав, събраните по делото доказателства, не установяват, съгласно визирания в нормата на чл.303, ал.2 от НПК, по несъмнен начин, подсъдимият М. да е организирал подсъдимите Р., Т. и А., в трайно сдружение, което е и ръководил, с цел съгласувано извършване в страната или в чужбина на престъпления за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Т.е., не са установени по несъмнен начин авторството, обективните и субективни съставомерни елементи.

От доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин признаците на трайно и структурирано сдружение, съобразно легалната дефиниция на чл.93, т.20 от НК.

В случая не са доказани от държавното обвинение, изградена между подсъдимите взаимна връзка, на база информиран избор, за извършване на престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие от подсъдимите, чрез постигане на съгласие за обединяване на усилията в насока предприемане на съвместни и съгласувани действия, посредством които да извършват поне две престъпления от категорията на посочените такива в чл.93 т.20 НК.

Съгласно правната теория, предварителната престъпна дейност е самостоятелно престъпление с формален характер, за чието осъществяване не е необходимо уговорената между дейците вторична престъпна деятелност да е реално осъществена. Освен формално по своя характер, престъплението по чл.321 от НК е и такова на продължително извършване /продължено престъпление/, при което създаденото престъпно съС.ие, увреждащо обществените отношения, обект на защита, съществува известен период от време.

Обвинението за осъществено престъплението по чл.321 от НК, следва да е подкрепено с доказателства, установяващи организираност на престъпното сдружение, структурираност и трайност, т.е. създадените между неговите членове взаимоотношения да са стабилни и устойчиви, а не инцидентно или самостоятелно уговаряне на лицата при подготовката или извършването на вторичните престъпления.

В конкретния случай, правилен е извода на първоинстанционният съд, че липсват убедителни доказателства, за осъществявани от страна на подсъдимите на тези задружни и еднопосочни действия - съответно създаването и ръководенето на организираната престъпна група от подсъдимия М. и участието в тази група на подсъдимите Т., Р. и А., с цел бъдщо извършване на престъпления по чл.255 от НК.

Недоказана е останала твърдяната от държавното обвинение съвместна и организирана от подсъдимите дейност по съставяне, предаване и депозиране на счетоводни документи с цел създаване на условия за осуетяване установяването и плащането на данъчни задължения в големи и особено големи размери от страна на данъчно-задълженото лице „ВРР Трейд“ ЕООД, с цел набавяне от подсъдимите на имотна облага.

От доказателствата по делото е установено познанството между подсъдимите М. и Т., между подсъдимите Т. и Р., и между М. и Р., и поддържаните отношения между тях от преди инкриминирания период – 2013 година /провеждани между тях общи срещи/, но не е установен точния момент на запознанството им, тъй като единствените доказателства в тази връзка сочат, че най-ранната дата, установена от доказателствата по делото /ВДС и показанията на св. Б./ е 05.06.2013 година. Липсват доказателства подсъдимите въобще да са се познавали в началото на инкриминирания период – месец април 2012 година.

Недоказано е останало и твърдяното от прокурората познанство на подсъдимия А. с другите трима подсъдими. В тази връзка, единствено свидетеля Г.К. дава показания за такова познанство, но доколкото тези показания са дадени на досъдебното прозводство, то правилно първоинстанционният съд е съобразил ограничението на чл.281, ал.8 от НПК, предвид приобщаването им от съда по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Освен това, поради явното противоречие на тези показания с останалите доказателства, правилно съдът не ги е кредитирал, приемайки ги за недостоверни. При това положение, няма как подсъдимият А. да се е познавал с когото и да било от останалите подсъдими, още по-малко да е изградил устойчиви взаимоотношения, както и да планират общи бъдещи действия с престъпна насоченост. Действително, за съществуването на ОПГ не е задължително всички участници в престъпното сдружение да се познават лично, но за да е съставомерно инкриминираното деяние по чл.321 от НК, е необходимо поне всеки един от тях да притежава знание за съпричастността и деятелността и на други лица в насока постигане на предварително дефинираните престъпни цели. В случая, подобно знание у подсъдимите М., Т. и Р. за поведението на подсъдимия А., както и изначално знание у последния за съпричастността на подсъдимия М., по делото, не е доказана.

Недоказан е останал и друг елемент от състава на престъплението по чл.321 от НК, а именно сговаряне между подсъдимите лица да вършат престъпления.

Твърдейки този елемент от фактическия състав на процесното престъпление, държавното обвинение е аргументирало с описания в обстоятелствената част на обвинителният акт разговор между подсъдимите М. и Т., проведен през месец март 2012 г., в който прокуратурата твърди, че са обсъждали престъпна схема за данъчни измами, с последващо договаряне в тази връзка между подсъдимите Т. и Р. и такова между подсъдимите А. и М., без да е конкретизирано мястото на провеждане на първите две срещи. Тези твърдения са останали недоказани, поради факта, че не са подкрепени от нито едно от събраните по делото доказателства. Действително, от доказателствата е установена за проведена среща между подсъдимите Т. и Р. на неустановена дата в началото на 2012 година, но по време на същата е договорено само и единствено учредяването на „ВРР Трейд“ ЕООД с предмет търговия със захар, каквито сделки не са инкриминирани по делото, т.е. договорена е легитимна законово разрешена дейност, като съобразно постигнатата договорка, извършването на същата не е обвързано с поведението на подсъдимите М. и А.. Във връзка с обсъжданото в детайли изначално договаряне между подсъдимите (както се твърди в ОА) се подчертава, че единствено и само за постигнатото такова между подсъдимите М. и А. са налични определени данни в показанията на свидетеля Г.К. от ДП, по отношение на които обаче е приложено ограничението на чл.281 ал.8 от НПК, а и тези показания са недостоверни такива, по изложените по-горе съображения. Т.е. не са доказани действия от страна на подсъдимите по обединяване на усилията им за извършване на обща престъпна деятелност, с начало месец април 2012 година.

Налични са доказателства за обсъждана определена неправомерна схема за данъчно укриване, но само и единствено между подсъдимите М. и Т., датиращо от 24.09.13 г., което е в края на инкриминирания период. Тези факти отново доказват липсата на каквито и да било действия от страна на подсъдимите по изначално обединяване на усилията и волите им за постигане на предварително дефинираните престъпни цели за набавяне на имотна облага и извършване наданъчни престъпления.

Недоказани са останали и обвиненията за осъществявани съвместни престъпни действия и за поддържането на устойчиви връзки между подсъдимите. Липсват доказателства за провеждани съвместни срещи или разговори на подсъдимите М., Р. и Т. с подсъдимия А. и координиране на действията им, като дори липсват данни за препредаване на определена информация между тях, посредством други лица и то в насока избягване установяването и плащането на данъчни задължения.

В подкрепа на този извод, са доказателствата /макар и отделни и повърхностни/, установяващи реално осъществяваната от подсъдимите деятелност. Според показанията на свидетелите Т. и М., в рамките на инкриминирания период, подсъдимият А. се е занимавал с търговия на автомобили и е притежавал паркинг и автомивка; според свидетеля Б.К., А. предоставял фактури, но за „Вас трланс ойл“ ЕООД, която не в кръга на процесиите фирми; свидетелката Т. сочи единствено факта на лично познанство на този подсъдим със свидетелите И.Т. и Х. К., пълномощници на част от процесните дружества, но този факт сам по себе си не води автоматично до извод за извършване на неправомерна дейност, защото му противостои друг, доказан, такъв, а именно, че подсъдимият А., през 2011 година /извън инкриминирания период/, предложил на свидетеля Т. да поеме дейността на пълномощник. Също така повърхностни и неопредели са показанията на свидетеля С.В., според когото „някакъв С.“ извършвал „някаква работа“. Липсата на доказателства за обвързаност на подсъдимия А. с търговската дейност на „ВРР Трейд“ЕООД, обосновава и категоричния извод за липса на каквато и да било обвързаност с действията на останалите трима подсъдими.

Доказателствено обезпечена е и съвместна търговска деятелност на подсъдимите М., Т. и Р. за „ВРР Трейд“ ЕООД, която е в рамките на легалната такава. Категорично по делото е установено, че подсъдимият Х. М. активно е подпомагал дейността на това дружество, поддържайки пряка връзка с гръцката фирма - доставчик на захар, чиято дейност, както според изложеното в ОА, така и от събраните по делото доказателства, също е легална. Установено е и знанието у подсъдимия М. за извършените от „ВРР Трейд“ЕООД покупки на стоките сухо мляко и гуми. Този факт обаче, е станал известен на прокуратурата едниствено от ВДС, то правилно първоинстанционният съд е съобразил санкционната норма на чл.177, ал.1 от НПК. Не е доказано обаче, че М. е знаел за фиктивността на тези сделки.

По отношение на подсъдимите П. П. Т. и В. Р. Р., по делото е безспорно установена /от показанията на свидетелите Я., Р., Г., М., В.а и др./ извършваната от тях съвместна търговска дейност. Участието на нодсъдимия Р. в тази съвместна дейност, били сделките със захар, а изключително инцидентното му участие в други сделки /като подписването на фактури за продажби на други по вид стоки/ е в резултат на дадени му от подсъдимия Т. указания за това и не презумира знание за нереалния характер на същите. Това, от своя страна, по същество представлява липса на реални съзнателно координирани съвместни действия с престъпна насоченост.

Значителната част от доказателствения материал по делото касае дейността на подсъдимия П. Т.. Именно този подсъдим самостоятелно е получавал инкриминираните фактури и е контролирал осчетоводяването им. Следователно, изградените между подсъдимите Т. и Р. отношенния от една страна, и между тях и подсъдимия М. от друга, в рамките на инкриминирани период действително са трайни и устойчиви, но доколкото са съотносими само и единствено към легитимната законова дейност на „ВРР Трейд“ЕООД, то тези отношения са лишени от престъпна насоченост и поради това, не могат да бъдат квалифицирани като такива, запълващи от обективна страна състава на чл.321 от НК.

В контекста на вмененото на подсъдимия М. престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК се подчертава, че: Визираното в закона изпълнително деяние се заключава в действието „ръководи” ОПГ, ползващо се със самостоятелни правни характеристики. Характерно за изпълнителното деяние е, че законът не уточнява конкретните обективни действия на дееца, а ползва едно родово понятие. Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, свързано с управление, контролиране и даване на насоки на участниците в групата се осъществява изпълнителното деяние по ръководене на ОПГ. Последното би могло да се реализира само чрез едно активно поведение, обективирано посредством даване на нареждания и възлагане на конкретни или общи указания и задачи, подчинени на общата и то предварително дефинирана цел - в случая извършване на престъпления по чл.255 от НК и набавяне на имотна облага, като съобразно обвинителната теза, указанията следва да изхождат от подсъдимия М. и да са отправени към останалите трима подсъдими, сочени за участници в престъпната група. Обвинителната теза в тази й част е лишена от доказателствена обезпеченост. Действително, по делото е доказано, познанството между подсъдимия М. и подсъдимите Т. и Р., макар и последния не в рамките на целия инкриминиран период. Доказани са и конкретни действия на М., подпомагащи търговската дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, но се касае за законова дейност, тъй като от съдържанието на приобщените ВДС се доказа и обстоятелството на давани указания, но само и единствено такива за превеждане на дължимо заплащане на доставената стока захар и заплащане на ползваната транспортна услуга, като липсват доказателства относно давани указания и нареждания за съставяне и използване на счетоводни документи с невярно съдържание, чрез които се предоставя възможност за избегване установяването и заплащането на данъчни задължения в големи и особено големи размери, и заповеди, насочващи усилията на останалите трима подсъдими за постигане на изначално приетите общи престъпни цели. Следва да се отчете и фактът, че повечето разпитани по делото свидетели не познават подсъдимите лица - нито поименно, нито визуално и нямат никакъв пряк или косвен контакт с тях. В контекста на инкриминираната ръководна роля на подсъдимия М. следва да се отчете и липсата на доказателства относно това, че именно той е организирал начина на работа и именно той свежда до знанието на останалите подсъдими конкретната „схема“ на действие и контролира нейното осъществяване (още изначално между подсъдимите Р. и Т. е постигната договорка за учредяване на дружество с цел търговия със захар, като дейността ще се ръководи и осъществява изцяло от подсъдимия Т. и именно с тази цел на същия е предоставено и пълномощно от 27.03.2012 година. Това обаче, е единствената доказана по делото договорка, по отношение на която подсъдимия М. няма никакво касателство - не участва в същата и въобще неговото поведение не е коментирано, а така също подсъдимият Т. в резултат на самостоятелна преценка и на самостоятелно взето решение инициира разговор с подсъдимия Р., а не в резултат на възложена му от подсъдимия М. задача).

Вмененото на подсъдимите Т., Р. и А. престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК – участие в ОПГ, с оглед изложените по-горе доводи за недоказаност на същото, изводът на първоинстанционния съд за липса на възлагани на тривата подсъдими от подсъдимия М. конкретни заповеди и нареждания, свързани с постигане на инкриминираната цел за извършване на престъпления по чл.255 НК, е правилен. За престъплението по чл.321, ал.2 от НК, законодателят е възложил изискване за съпричастност към определена обща и то престъпна деятелност на няколко лица, включени в състава на групата, както и активно поведение, било то изразено посредством изрично волеизявление на лицето и даване на съгласие за включване в групата, било то посредством едно мълчаливо съгласие, но обективирано чрез недвусмислени конклудентни действия, подпомагащи групата при постигане на предварително набелязаната цел. В случая и с оглед приетото за доказано от фактическа страна, се налага изводът за нереализиране от страна на подсъдимите Т., Р. и А. на действия в горния смисъл. Липсват доказателства за проведен между тях и подсъдимия М. изричен разговор в насока обединяване на усилията им и договаряне бъдещо осъществяване на съвместни действия с користна цел и е цел извършване на вторичната престъпна деятелност по чл.255от НК - в нито един доказателствен източник не се съдържат данни за провеждане на подобен разговори между подсъдимите и координиране на действията им (определени съображения в тази насока са изложени по-горе в решението, поради което и преповтарянето им не е необходимо). Т.е. не е доказано извършване от тримата подсъдими на съставомерното деяние по чл.321, ал.2 от НК чрез обективирано изрично съгласие за включване в престъпната група. Не са събрани и доказателства за реализирани от подсъдимите Т., Р. и А. конклудентни действия, ясно обективиращи волята и желанието им за присъединяване към престъпното сдружение. В тази връзка и относно подсъдимия А. се подчертава липсата на доказателства досежно осъществявана от него деятелност, реално подпомагаща дейността по избягване установяването и плащането на данъчни задължения от процесното търговко дружество „ВРР Трейд“ ЕООД, като отново следва да се отбележи, че в тази насока, събраните по делото доказателства /в частност показанията на свидетелите С.Т., И. М., Х. К., Г.К. и И.Т./, са изключително повърхностни и лаконични с допълнението, че определени уличаващи данни се извличат от показанията на свидетеля И.Т., но които се отнасят за 2011 година - извън инкриминирания период, а показанията на свидетеля Г.К. от ДП с описани факти за постигната договорка с подсъдимия М. са приети за недостоверни такива, а и попадат под забраната на чл.281 ал.8 от НПК и не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. За подсъдимия Р. също не може да бъде направен извод за извършени определени конклудентни действия, обективиращи желанието му за присъединяване към престъпно сдружение, тъй като единствените доказани по категоричен начин факти касаят поведението му по извършване на легитимна търговска дейност по покупко-продажба на захар, а съгласно приложените по делото ВД (документи за приемане на доставки по инкриминираните фактури, изчерпателно посочени и анализирани и в изготвената ССчЕ), в съставените Приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи доставката и реалното предаване на сухо мляко и автомобилни гуми, няма положен подпис от страна на купувача „ВРР Трейд“ ЕООД, като такъв не е положен от подсъдимия и върху инкриминираните СД по ЗДДС, т.е. подсъдимият Р. не участва в изготвянето на документи с невярно съдържание. На следващо място следва да се отбележи, че доказаното поведение на подсъдимия Т. в контекста на извършване на процесното престъпление по чл.255 от НК, каквито престъпления са визирани за целени вторични такива по предявеното му обвинение по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, се отличава и характеризира със самостоятелност и еднолично взети решения (най-съществени в тази насока са показанията на свидетелката М., според която сделките с гуми и сухо мляко „си ги движеше П.“, като нито тази свидетелка, нито свидетелките М.В.а и Н. Г. навеждат категорични данни за притежавано от другите подсъдими знание за тези сделки). Т.е. доказаната за всеки един от подсъдимите Т., Р. и А. реализирана деятелност не запълва обективните характеристики на деянието „участие в ОПГ“, доколкото същата не е съвместна такава с престъпна насоченост, подпомагаща реално дейността по чл.255 от НК, сочена от държавното обвинение за цел на процесната група. Този извод относно подсъдимия Р. не се променя дори и с оглед изводимите от ВДС данни за предавана му от подсъдимия Т. информация за търговското наименование на част от процесните фирми-доставчици (напр. диктува му името на „Бит мега ойл“ ЕООД, но нищо повече), а от изследваните ВД и изготвеното заключение на една от КТЕ се установява, че фактически владее на магнитен носител информация за разпоредителни сделки със стоки, придобити на база инкриминираните сделки (напр. инвойс фактури и декларации от св.В., като управител на V. V. Pharma за доставки на сухо мляко и гуми), но липсват убедителни доказателства относно притежавано от подсъдимия Р. знание относно фиктивния характер на доставките, отразени в инкриминираните фактури, красноречив показател за което е отразеният във ВДС израз на подсъдимия М. „ти не си в час ни със заявки, ни с нищо“. На тази доказателствена основа единственият извод е, че подсъдимият Р. се познава с подсъдимите Т. и М. и дори инцидентно подпомага дейността на първия от тях по търговия с гуми и сухо мляко (извършвайки банкови разплащания по някои от сделките и предавайки тази информация на счетоводителката М.В.а), но от една страна тази му деятелност е изключително епизодична такава, което изключва въздигнатия в чл.93, т.20 от НК белег на ОПГ - трайност и устойчивост на връзките, а от друга страна - не се доказва знание от негова страна за преследваната от подсъдимия Т. цел по реализиране на престъпления по чл.255 от НК, респективно липсва общност на умисъла. В заключение, относно подсъдимия Р., следва да се подчертае, че съобразно доказателствената обезпеченост, неговото поведение е подчинено на волята най-вече на подсъдимия Т. (тъй като изначалната им уговорка за ръководство на търговската дейност от подс.Т. е такава), и по-рядко на волята на подсъдимия М., но тази подчиненост не се дължи на предварително съгласуване на техните воли за извършване на обща деятелност по извършване на престъпления по чл.255 от НК. При всичко гореизложено и настоящият съд приема, че нито един от подсъдимите не е реализирал съставомерното изпълнително деяние, респективно липсват доказателства за елемент от обективната страна, който извод е пряко свързан и с извода за липса на доказателства за авторство на деянието.

На последно място и касателно процесното престъпление против обществения ред и спокойствие съдът подчертава и липсата на категорични и безспорни доказателства за инкриминираното време и място, като обективни съставомерни елементи.

Изложените по-горе в решението доводи относно липсата на доказателства за началния времеви момент на договаряне между подсъдимите М. и Т. /при коментара на контролирания разговор 33 от т.4/, които е излишно да бъдат преповтаряни, са пречка за евентуално преквалифициране поведението на двамата подсъдими в такова по чл.321, ал.6 от НК. Цитирания проконтролиран разговор, единствено доказва проведено между тях на 24.09.2013г. обсъждане на бъдеща схема за прикриване на големия размер на облагаеми доставки за „ВРР Трейд“ ЕООД. В тази връзка на първо място се отчита конкретната дата, която е в края на инкриминирания период, а на второ място се отчита и обстоятелството, че обсъжданата схема представлява само една хипотеза и липсва реална окончателна договорка за нейното приложение, тъй като подсъдимият Т. изразява и намерение за закриване на процесното дружество. Тоест това е само един разговор между подсъдимите лица и обсъждана възможност, който разговор не може да се приеме за сговаряне по смисъла на чл.321 ал.6 от НК.

И по отношение на инкриминираното място е налице доказателствен дефицит:

Съобразно обвинителната теза, за такова е въздигнато гр.София, като в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за постигнато на територията на гр.София разбирателство между подсъдимите за координиране на общите им действия с престъпна насоченост. За изчерпателност, тук отново следва да се повтори, че единственото доказателство в тази насока са показанията на свидетеля Г.К. от ДП, некредитирани, поради законовото ограничение по чл.281 ал.8 НПК. Разбира се, следва да се вземат предвид и гласните доказателства (показанията на св.Г.) за провеждани телефонни разговори между подсъдимите Т. и М. - говори се за разговори, възприети от свидетелката в нейния офис, находящ се в гр. София (което съвпада с мястото на престъплението), но без да се пресъздава съдържанието на самите разговори (само лаконично се сочи, че същите касаят търговия със захар), а съотносими към предмета на доказване се явяват само тези с престъпна насоченост и обмяна на информация с цел координиране на общо съвместно поведение за постигане на инкриминираните цели. Конкретното съдържание на проведената телефонна комуникация е проконтролирано чрез СРС и е отразено във ВДС, но от същото отново не може да се изведе горното обстоятелство на планувани и конкретно реализирани престъпни действия от подсъдимите лица.

Липсата на доказателствена обезпеченост на процесното престъпление от обективна страна се оценява за достатъчен мотив за оформяне на крайния извод за недоказаност на престъплението от обективна страна. Независимо от това, настоящият съд намира за необходимо да посочи, че не е налице и субективния елемент на това престъпление.

За съставомерност на престъплението по чл.321 от НК, законът изисква наличие на пряк умисъл, респективно- всеки един от подсъдимите трябва да съзнава обществоно опасния характер на престъплението, да съзнава и да желае настъпването на обществено опасните последици, изразяващи се в нарушение на въведените императивни правила за гарантиране на обществения ред и спокойствие; изисква се и общност на умисъла, а именно всеки един от подсъдимите да съзнава наличието на пряк умисъл, водещ извършването на определени действия както от него самия, така и от останалите подсъдими. Наличието на пряк умисъл с горните характеристики не се установява в нито едно от действията на подсъдимите - при осъществяване на конкретната си деятелност подсъдимите Р. и М. притежават само и единствено знание и формирано намерение за сключване и изпълнение на легитимни законово разрешени търговски сделки; за подсъдимият Т. е от значение факта, че при получаване на инкриминираните фактури и при представянето им за осчетоводяване, което прави със ясното съзнание, че рефлектира върху данъчния резултат за съответния данъчен период той извършва самостоятелна дейност и е ръководен от своите еднолични решения; за подсъдимия А. е налице доказания факт на непритежавано знание за обективираното от останалите подсъдими поведение.

С оглед на гореизложеното, и по отношение на всички подсъдими съдът прие за недоказан нито един от съставомерните елементи на вмененото им престъпление, поради което и правилно решаващият съд е признал същите за невиновни в извършване на престъпление по чл.321, ал.3 от НК.

По отношение на престъплението по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1, от НК.

В случая и според повдигнатото обвинение, това престъпление е вменено на подсъдимият Р. в условията на извършителство, на подсъдимият М. в условията на чл.20, ал.3 от НК - като подбудител, а на подсъдимите Т. и Р. в условията на чл.20, ал.4 от НК, като помагачи.

За субект на престъплението по чл.255 от НК е въздигнато всяко едно наказателноотговорно лице, което осъществява съставомерното изпълнително деяние по избягване установяването и плащането на данъчни задължения, потвърждавайки неистина в подадена декларация, съставяйки документ с невярно съдържание и приспадайки неследващ се данъчен кредит.

В конкретния случай и при реализиране на търговската дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД, от формална страна са спазени всички горепосочени законови изисквания, но съобразно доказателствата по делото, документалното отразяване на тази дейност не се припокрива с действителното такова за повечето от инкриминираните сделки. Безспорно е доказано, че горното дружество притежава качеството на данъчно- задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДДС, тъй като извършва икономическа дейност по покупко- продажба на стоки и на 10.04.2012 г. е регистрирано по този закон, респективно от този момент за него възникват всички регламентирани в ЗДДС задължения, включително и правилното и съответстващо на действителната фактическа обстановка счетоводно отчитане на издадените и съответно получени данъчни фактури и протоколи за ВОП, и подаване в срок на изготвените вторични счетоводни документи.

Безспорно доказан факт е, че подсъдимият Р. е вписан в търговския регистър като управител и представляващ „ВРР Трейд“ ЕООД и поради това, неговата представителна власт възниква по силата на закона, но той не се явява единственият възможен субект на процесното престъпление, а при преценката за авторството на деянието от решаващо значение се явява фактът дали именно горният подсъдим фактически осъществява дейност и функции от името на данъчно задълженото лице в контекста на реализираните с данъчната администрация отношения, възникнали след регистрация на търговското дружество по ЗДДС. Подобно становище е застъпено от ВКС в ТР № 4/2016 г., според което субект на престъплението може е както физическото лице, представляващо по закон съответното данъчно-задължено лице и вписано в това си качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице /включително и пълномощник с получена представителна власт било то по реда на ЗЗД или по ТЗ/, което осъществява реални фактически действия от името на данъчно-задълженото лице в рамките на правоотношенията му с данъчната администрация. Становището на ВКС в горното ТР е мотивирано и изводимо от текстовото съдържание на материалната норма на чл.255 от НК, която не визира изрично и не въздига в съставомерен елемент особеното качество на субекта на престъплението и същият се определя от специфичния характер на обективните престъпни признаци.

Според настоящият съд, с оглед събраните по делото доказателства и при преценка за авторството на деянието, подсъдимият Р. не е лицето, което реализира всяка една от инкриминираните форми на съставомерното изпълнително деяние. Основното деяние, а именно това по избягване установяването и заплащането на данъчни задължение може да се извърши както с действие, така и с бездействие /напр. при неначисляване на ДДС или неподаване на СД/ в нарушение на правилата, закрепени в данъчното законодателство, но в конкретния случай обвинителната теза, включваща и двете алтернативно посочени деяния, касае осъществяване на същото посредством едно активно поведение на дееца. Активно поведение се изисква и за съпътстващите деяния, запълващи квалифициращите елементи по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК по потвърждаване на неистина в раздел „Б“ от подаваните инкриминирани СД по ЗДДС, по съставяне на документ с невярно съдържание, а именно дневниците за покупки на „ВРР Трейд“ ЕООД за съответните данъчни периоди и по приспадане на неследващ се данъчен кредит.

„ВРР Трейд“ ЕООД, като регистриран по ЗДДС данъчен субект, в рамките на двустранното си правоотношение с Агенцията по приходите, притежава определени права и задължения, в кръга на които е включено правото на приспадане на следващ се данъчен кредит и задължение за начисляване на ДДС при сключване на сделки по продажба на стоки и услуги, задължение за правилно, вярно и обективно осчетоводяване на получаваните данъчни документи при сключване на сделки по покупка и задължение за подаване в срок и пред териториално компетентните органи на НАП на изискуемите по ЗДДС документи - СД и отчетните регистри (дневници за покупките и продажбите), с отразени реални сделки. Т.е. титуляр както на правата, така и на задълженията е съответното търговско дружество - юридическо лице, чиято воля се формира от волята на неговия представляващ и чиито действия се извършват отново от лицето с представителни права. В случая, според събраните по делото доказателства, подсъдимият Р., като представител на „ВРР Трейд“ ЕООД, не е осъществил съставомерното изпълнително деяние - още изначално при проведения на неустановена дата в началото на 2012 година разговор с подсъдимия Т., е постигнато разбирателство за извършване от страна на последния на всички действия, свързани с дейността на дружеството, като подсъдимият Р. само и единствено е следвало да фигурира в подлежащите на вписване в търговския регистър факти и само и единствено от формална страна да се води управител и представляващ, а като обективен израз на така постигнатата договорка непосредствено след търговската регистрация на „ВРР Трейд“ ЕООД и преди регистрирацията му по ЗДДС, подсъдимият Р. е издал нотариално заверено на 27.03.2012 г. пълномощно, в полза на подсъдимия Т. с предоставени му изключително широк кръг от права, в това число и самостоятелно договаряне на търговски сделки, откриване/закриване и ползване на банкови сметки на дружеството, представителство пред различни държавни институции, в това число и НАП, и правото „да оформя, подписва, подава, изисква и получава всякакви документи, включително и декларации по ЗДДС“. През месец март 2012 г. подсъдимият издал и пълномощно в полза на свидетелките Г. и Б., на които също предоставил представителни права пред НАП, в това число и подаването на месечните справки-декларации /СД/. Съдържанието на горните пълномощни е показател за притежавано от подсъдимия Р. знание относно задълженията на „ВРР Трейд“ ЕООД по ЗДДС, но също така самият факт на издаване на тези пълномощни е показател за явното му дистанциране в тази насока. Разбира се, упълномощаването на горепосочените лица с цитираните права не изключва възможността за реализиране на тези права лично от подсъдимия Р., в качеството му на управител и представляващ „ВРР Трейд“ ЕООД, но съобразно съдържащата се в приобщените доказателствени източници фактическа информация, той реално не е осъществявал същите /договор от 22.03.2012 г. със свидетелката Г. за счетоводно обслужване, граждански договор със свидетелката М.В.а, една част от издаваните от дружеството фактури и Приемо-предавателни протоколи за доставка на захар/ и тъй като горната деятелност съвсем не обхваща цялата фирмена дейност, то обективираното от подсъдимия поведение е подмогащо такова. Следва изрично да се посочи, че по делото липсват доказателства за реално получаване и последващо предоставяне на инкриминираните фактури за осчетоводяване от страна на подсъдимия Р., липсват дори и доказателства както за притежавано от него знание относно реалното съществуване на тези фактури и тяхното включване в отчетните регистри и в СД, както и за фиктивността на отразените в тях сделки, красноречив израз за което са думите на подсъдимия М. „ти не си в час ни със заявки, ни с нищо“, а така също и показанията на свидетелката М., че извън търговията със захар, „останалите неща си ги движеше П.“.

Подсъдимият Р. не е контролирал и самия процес на осчетоводяване на документите, като свидетелките Г. и М. не сочат за проявен от него интерес относно размера на формирания данъчен резултат за съответния данъчен период, както и, че не е разговарял с тях преди подаване на месечната СД /за разлика от подсъдимия Т./. Доказано е и обстоятелството, че всяка една СД и придружаващите я отчетни регистри в рамките на инкриминирания времеви период са подавани по електронен път в НАП от свидетелката Г. посредством издаден на нейно име КЕП - този извод не се оборва дори и от доказания факт, че в някои от СД /тези за данъчните периоди м.12.12г., м.10.13г., м.11.13г., м.12.13г. и м.01.14г./ е посочено името на подсъдимия /на някои от тези СД е вписано името Васил Р., а не В. Р., но отразеното ЕГН съвпада с това на подсъдимия/, но въпреки това върху самата СД липсва подпис на лицето-подател /което е обективен признак за подаването по електронен път/, а съобразно приетите за достоверни показания на свидетелката Г., същата е подадена лично от нея, като СД и отчетните регистри за м.10.2012 г. също са изготвени от нея, а СД за всички останали данъчни периоди до м.02.2014г., включително са изготвени от свидетелката М.. Т.е. подсъдимият Р. нито е представял инкриминираните фактури, нито лично е осчетоводявал същите, не е извършвал контрол при осчетоводяването им и не е бил информиран за получения данъчен резултат, нито лично е подавал месечните СД, ведно с отчетнните регистри, респективно - той не извършвал никакви фактически действия при изпълнение на вменените на данъчно-задълженото лице „ВРР Трейд“ ЕООД задължения по ЗДДС. Подсъдимият Р. не е контактувал и с органите на данъчната администрация - нито един свидетел не сочи противното, а в тази връзка следва да се отчете и изводимият от доказателствата факт, че при отпочната данъчна проверка, именно подсъдимия Т. е контактувал лично с данъчните служители /според показанията на свидетелката Т.Н./. Всичко това „говори“ за липса на доказателствена обезпеченост на вмененото на подсъдимия Р. данъчно престъпление – действията му не обективират както основното деяние по избягване установяването и заплащането на данъчни задължения, така и съпътстващите ги такива по съставяне на документ с невярно съдържание; по потвърждаване на неистина в месечните СД и по приспадане на неследващ се данъчен кредит. Липсата на доказателства за реализиране на съставомерното изпълнително деяние рефлектира и предопределя и извода за липса на доказателства касателно авторството. Изводимото от доказателствата поведение на подсъдимия Р., се определя като бездействие, а не изпълнение на законово вменените на „ВРР Трейд“ ЕООД задължения, произтичащи от императивните правила на ЗДДС за правилно счетоводно документиране на получаваните и извършвани доставки и за подаване на СД /не се е запознавал със съдържанието на счетоводните документи, не е и подавал вторичните такива/. Затова и предоставил изрични пълномощни на свидетелите Г. и Б. и на подсъдимия Т., като на последния прехвърля всички ръководни и представителни права, включая и фактическото реализиране на горните задължения по ЗДДС, в какъвто смисъл е първоначалната му договорка с подсъдимия Т.. Т.е. обективираното бездействие на подсъдимия Р. не може да бъде квалифицирано като престъпно такова, още повече, че в обстоятелственото изложение и в обвинителния диспозитив на процесния ОА са инкриминирани факти на реализирани активни действия.

Доказателства в горния смисъл са събрани за подсъдимия Т., който се явява фактическия ръководител и организатор на дейността на „ВРР Трейд“ ЕООД. Това дружество е учредено по негова инициатива и служителите също са избирани по негово решение, защото в случая именно подсъдимият Т. се е познавал със свидетелката Г. от преди инкриминирания период и целенасочено я е запознал с подсъдимия Р., с когото тя е сключила договор за счетоводно обслужване. Подсъдимият Т. е провеждал разговор и със свидетелката М.В.а и фактически той е договарял условията за наемането на работа, като последната е насочена към него от свидетелката М.. Последното обстоятелство, наред със заявеното от свидетелката Г. такова, че при възникнал проблем говори с подсъдимия Т. и търси неговото съдействие за отстраняването му, се оценява за обективен показател за възприемането от страна на служителите именно на горния подсъдим /а не на подсъдимия Р./ за управляващ и ръководещ фирмената дейност /както основната такава, така и оперативно-текущата/, а фактът на оказано действително съдействие от страна на подсъдимия Т. за отстраняване на възникнал проблем с осчетоводяването е показател за притежание от негова страна на всички счетоводни документи. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват изключително обширната по обхват деятелност на подсъдимия Т. - според свидетелите Р., Я., К. и М.В.а, лично подсъдимият пряко е договарял с тях сключване на сделките за доставка на захар и на сделките за предоставяне на транспортна услуга, като именно той контактувал със съконтрагентите на „ВРР Трейд“ ЕООД и самостоятелно определял продажните цени, като липсват доказателства за предварително или последващо съгласуване с подсъдимия Р. в тази насока. Лично подсъдимият Т. давал указания на подсъдимия Р. за извършване на плащания и за подписване на документи; давал е ежедневни нареждания на свидетелката М. за издаване на фактури; получавал такива от съответните доставчици и ги предава за осчетоводяване, включително и инкриминираните фактури; Подсъдимият Т. е контролирал и пряко е проследявал цялата дейност по осчетоводяване на документите, доколкото съгласно показанията на свидетелката Г., „при проблем“ са търсили неговото съдействие и помощ и доколкото периодично изисквал информация от счетоводството за формирания данъчен резулт за съответния данъчен период. Това еднолично, самостоятелно поведение на подсъдимия Т. пряко и директно рефлектира върху търговската дейност на дружеството, а от там и на размера на данъчните задължения. За личната и самостоятелна деятелност на подсъдимия Т. свидетелства в показанията си свидетелката М.В.а, като извън търговията със захар, тя твърди „всички останали неща си ги движеше П.“ и допълва описанието на обективираното от него поведение с факта „носеше документи, поставяше задачи - че трябва да се подготви насрещна проверка, че трябва да се спазят срокове“. Именно подсъдимият Т. е предоставял всички инкриминирани фактури и реализирал конкретни действия по изпълнение на вменените на „ВРР Трейд“ ЕООД задължения по ЗДДС (предоставяне на документи по повод насрещни данъчни проверки). Тези доказани обстоятелства са решаващи за изграждане на извод за всеобхватната самостоятелно извършена и предхождана от самостоятелни решения дейност на подсъдимия Т., като само и единствено той е имал касателство относно доставките, отразени в инкриминираните фактури и само и единствено той контролирал документалното счетоводно отразяване на доставките. Нещо повече – през целия инкриминиран период, подсъдимият Т., въз основа на предоставени му представителни права от издаденото му от подсъдимия Р. нотариално заверено на 27.03.2012 г. пълномощно, оформял, подписвал, подавал, изисквал и получавал всякакви документи, включително и декларации по ЗДДС“ от името на „ВРР Трейд“ ЕООД. На тази база по негова инициатива и на негово име бил регистриран и нарочен банков спесимен на подписа, създаващ му легитимни условия да оперира с фирмените банкови сметки. Този последен факт, наред с всички горепосочени доказани обстоятелства за конкретната деятелност на подсъдимия Т. са показател за това, че той реално се е възползвал от предоставената му по пълномощие представителна власт. Именно той е лицето, формирало волята на търговското дружество както пред съконтрагентите на същото, така и пред Приходната агенция и той осъществява фактическата дейност и функции от името на „ВРР Трейд“ ЕООД, като данъчно-задължено лице по ЗДДС и поради това, той се явява и извършител на съставомерното изпълнително деяние. В конкретният случай обаче, парвилно първоинстанционният съд е посочил, че на подсъдимия Т. е повдигнато обвинение за извършване на процесното данъчно престъпление в условията на чл.20, ал.4 от НК, като помагач, а за извършител се сочи подсъдимият Р., макар и от доказателствата да се установява, че именно последният е бил помагач на подсъдимия Т. (а не обратното). При тази хипотеза и доколкото се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на ОА по смисъла на чл.287 от НПК, то съдът правилно не е постановил осъдителна присъда срещу двамата подсъдими в горния смисъл, без легитимно изменение на обвинението, каквото по делото не е било направено.

Недоказаността на обвинителната теза против подсъдимия Р. за престъпно извършителство на данъчното престъпление, излишно и безпредметно е обсъждането от правна страна и вмененото на подсъдимите Х. М. и С. А. престъпление, съответно в условията на чл.20, ал.3 от НК за първия от тях и в условията на чл.20, ал.4 от НК за втория, тъй като според обстоятелственото изложение, са инкриминирани факти за подбудителство и помагачество по отношение на подсъдимия Р.. Въпреки това и за прецизност на настоящото изложение, следва да се отбележи следното:

За извършени от подсъдимия М. подбудителски действия по отношение на подсъдимия Р. са посочени инкриминираните в обстоятелствената част на ОА факти, които обаче са изключително пестеливо коментирани и са лишени от конкретика. Сочи се единствено, че подсъдимият Р. е склонен от подсъдимият М. и изпълнявал неговите указания. Според правната теория, подбудителството се изразява в умишлено психическо въздействие от страна на дееца върху друго наказателно отговорно лице, в резултат на което то бива склонено да извърши определено умишлено престъпление, за което преди това не е имало решение. Въздействието е повече или по-малко продължително и е решаващ мотив за формиране у изпълнителя на решението за осъществяване на умишленото престъпление, към което е подбуждан. Подбудителството е умишлена дейност - подбудителят трябва да съзнава, че въздейства върху лице, което не е имало решение да извърши определено престъпление, при това по начин, че да го склони към това, като иска извършването на престъплението и настъпването на престъпните последици или съзнателно ги допуска. За склоняването към извършване на определено престъпление могат да бъдат използвани различни средства извън словесното указване - напр. обещания, увещания, дар, подкуп, заплаха, тормоз, искания, злоупотреба е власт и т.н. Във всеки случай обаче задължително трябва да се установи с какво точно действие подбудителят е формирал решението на извършителя да осъществи престъплението, каквото решение преди това действие извършителят не е имал. В конкретният случай и съобразно доказателствената съвкупност, не се установява осъществен директен или опосреден контакт между подсъдимите М. и Р., с излагане от страна на първия от тях на определени въздействащи и мотивиращи втория подсъдим доводи. Не се доказа фактът на създаване на мотивация у подсъдимия Р. за извършване на престъпление било то по доброволен начин (посредством убеждаването му с изтъкване на възприети от него основателни аргументи) или по определен принудителен начин (посредством заплаха). Не е доказано обективирано от подсъдимия М. поведение с горните характеристики за всяко едно деяние по отделно, включено в продължаваната престъпна деятелност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че престъпното подбудителство е реализирано и чрез даването на указания при реализацията на предварително изготвената от подсъдимия М. схема за избягване установяването и плащането на данъчни задължения, като подсъдимия Р. организирал воденето на счетоводното отчитане именно в изпълнение и съобразно тези указания. По дефиниция, подбудителството към престъпление е предварителна дейност, а даването на указания за практическото приложение на изготвената схема за престъпно укриване на данъци е свързано с начина на извършване на изпълнителното деяние, респективно това е помагаческа, а не подбудителска деятелност. Въпреки това, по делото липсват преки или косвени доказателства за реализирано подобно поведение от подсъдимия М. към подсъдимия Р.. По отношение деятелността на подсъдимия А., която според обвинението представлява помагаческа такава, изразяваща се в осигуряване на данъчни фактури от процесните доставчици - липсващи търговци, следва да се подчертае следното: На първо място, съгласно нормата на чл.20 ал.4 от НК помагачетвото представлява умишлена дейност, целяща улесняване на самото извършителство, а в случая повдигнатото на подсъдимия Р. обвининение за извършител не се доказа. От тук следва, че всички извършени от подсъдимия А. действия, насочени към дейността на подсъдимия Р. не могат да бъдат оценени като престъпно помагачество. На второ място, събраните по делото доказателства, удостоверяващи факта на издаване на инкриминираните фактури от сочените доставчици, които дружества преимуществено представляват такива от типа „липсващ търговец“, не доказат по категоричен начин връзката на подсъдимия А. с извършваните от тези търговци фиктивни доставки на стоки /сухо мляко и гуми/ в полза на „ВРР Трейд“ ЕООД, защото свидетелят С. В. говори за лице на име Л. М., което го е убеждавал да поеме собствеността върху „С. Консулт 3“ ЕООД; свидетелят П.П. говори за „Г. от Ботевград“; свидетелят М.Ц. твърди, че е регистрирал „Фаст Транс 22“ ЕООД по „настояване на И.“, а свидетелите Д. и Ц.Ц. говорят за лице с неустановена самоличност. Т.е., не е доказано познанството на подсъдимия А. с цитираните лица, а още по-малко - че последните са действали под негово въздействие. Липсват и доказателства, установяващи конкретните фактически действия на подсъдимия Т. по получаване на инкриминираните фактури. Безспорно доказано е обаче, че реален досег със същите притежават пълномощниците Х. К. и И.Т., тъй като според свидетелката С.Т., именно свидетелят Х. К. й е предоставял фактурите на „Стройконсулт-П“ ЕООД за осчетоводяване и след това си ги е прибирал. Тези двама свидетели не са изложили никакви данни относно предаването на инкриминираните фактури на подсъдимия А. или на подсъдимия Т.. Единствените уличаващи подсъдимите данни се съдържат в показанията на свидетеля Г.К., дадени на досъдебното производство, които обаче са били приети за недостоверни от първоинстанционният съд, поради което, по отношение на тях обосновано е приложено ограничението на чл.281 ал.8 от НПК.

Не е доказано и познанството на подсъдимия А. с нито един от собствениците на фирмите – доставчици - свидетелите С.В., Цв.Д., П. П., Ц.Ц. и М.Ц.. Такова познанство е доказано със свидетелите И.Т. и Х. К., пълномощници на някои от процесните дружества, които обаче, не твърдят подсъдимият А. да е представлявал процесните фирми.

Действителто, в показанията си, свидетелят И. Т. твърди, че подсъдимият А. му е предложил да работи като пълномощник на негови познати, но това се е случило през 2011 г., т.е. извън инкриминирания период и касае „негови познати“, а към този момент нито един от горните пет свидетеля, собственици на процесните фирми, не е „познат“ на подсъдимия. Освен това, свидетелите И.Т. и Х. К. не са получили пълномощните за процесните дружества от самия подсъдим, като според свидетеля Х. К., пълномощните реално са му били предавани от „хора, свързани с Г. и С.“ /твърдение, което не е съпътствано с определена конкретика и поради това, е прието от съда за личен извод на свидетеля и като такъв, лишен от доказателствена стойност/. Липсват убедителни доказателства, че именно подсъдимият А., действително е предоставил на подсъдимия Р. – сочен за извършител, всички инкриминирани фактури. Нещо повече, дори не е доказано тяхното лично познанство или дори налично взаимно знание за съпричастността на всеки един от тях към процесната дейност. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано авторството на процесното данъчно престъпление по отношение на четиримата подсъдими, както и за недоказано от обективна страна на осъщественото от подсъдимия Р. съставомерно изпълнително деяние, а така също извършено престъпно помагачество от подсъдимите Т. и А., а от страна на подсъдимия М. липсват доказателства за реализирани подбудителски действия по смисъла на чл.20 ал.3 НК.

В допълнение към гореизложеното, следва да се подчертае, че именно държавното обвинение посредством депозирания обвинителен акт очертава предмета на доказване по чл.102 от НПК, като именно органите на държавното обвинение са титуляри на доказателствената тежест съгласно чл.103, ал.1 от НПК. Поради това, в предмета на доказване са включени и подаваните за инкриминирания период месечни Справки- декларации, тъй като именно в тяхното съдържание е обективиран елемента „потвърждаване на неистина“ за съответния данъчен период, доколкото същите запълват елемента по чл.255, ал.1, т.6 от НК „състави документ с невярно съдържание“, в частност дневник за покупките на „ВРР Трейд“ ЕООД, където са включени инкриминираните данъчни фактури. Следва да се подчертае, че значителна част от вписаните в обвинителният акт фактури за данъчен период месец ноември 2012 година, не съответстват на приложените по делото такива, като писмени доказателства, което е видно и от анализа на изготвената Съдебно-счетоводна експертиза, където е описано разминаване в датите на тяхното действително издаване и вписаните в ОА дати на издаването им, макар, че чисто във времеви аспект разминаването е незначително, защото отразените във фактурите дати на издаване не излизат от данъчния период – м. ноември 2012 година /ф-ра № 1260 е издадена на 02.11.12 г., а по ОА датата е 01.11.12 г./. Съгласно ЗДДС и счетоводните стандарти, фактурите, като официален първичен счетоводен документ, се индивидуализират с вписания в тях номер и дата на издаване. В процесния обвинителен акт, като съдържание на дневниците за покупките на „ВРР Трейд“ ЕООД, са изчерпателно изброени инкриминираните фактури, индивидуализирани с конкретна дата на издаване, а реалното издаване на фактури от тези дати е останало недоказано. Това несъответствие рефлектира и върху недоказаността на съставомерния елемент по чл.255, ал.1, т.6 от НК „състави документ с невярно съдържание“, тъй като очертаното с обвинителният акт невярно съдържание включва и датите на фактурите.

Освен коментираното несъответствие, такова е налице и по отношение и на параметрите на обвинението по отношение на инкриминираните Справки-декларации, подадени на 13.12.2012 г. и на 13.12.2013 г., като съобразно повдигнатото обвинение първата от тях отразява данъчния резултат за периода м.10.2012 г., а втората - периода м.10.2013 година. В обвинителният акт, прокурорът твърди, че именно за тези два отделни данъчни периода е потвърдена неистина в СД за размера на доставките с право на пълен данъчен кредит, което от своя страна е довело и до приспадане на неследващ се данъчен кредит. От приложените обаче, като писмени доказателства, Справки-декларации, подадени на датите 13.12.2012 г. и 13.12.2013 г. е видно, че, за разлика от изложеното в обвинителният акт, касаят данъчните периоди месец ноември 2012 г. и месец ноември 2013 година. Т.е., неприемливо е твърдението на държавното обвинение, че в тези две справки- декларации е потвърдена неистина, касаеща данъчния резултат за посочените в ОА данъчни периоди, защото а упоменатата неистина касае други данъчни периоди. Тук обаче, съдът не разполага е правомощието по собствена преценка да замести волята на държавното обвинение във връзка със законовите му правомощия по чл.46 и чл.287 от НПК.

Обвителната теза на държавното обвинение е, че в инкриминираните фактури са отразени фиктивни сделки и доколкото същите не представляват реални доставки по смисъла на чл.12, ал.1, вр. чл.6 от ЗДДС, то тяхнто вписване в дневника за покупки на „ВРР Трейд“ЕООД, е невярно обстоятелство, което в последствие води и до потвърждаване на неистина в подадената месечна СД по ЗДДС и до приспадане на неследващ се данъчен кредит. Доказателствата по делото, с категоричност установяват, че всяка една от процесните фирми - доставчици по инкриминираните фактури е учредена по еднотипен начин – срещу обещание за парично възнаграждение са ангажирани социално слаби лица - свидетелите П.П., Цв.Д., Ц.Ц., С.В. и М.Ц., които след като учредяват ново търговско дружество или съответно закупуват вече регистрирано такова, издават пълномощно на други непознати за тях лица и реално не извършват никаква лична дейност, във връзка с развиваната от дружеството търговска такава. В тази връзка е доказано и, че преимуществено тези процесни фирми не разполагат с материална база, кадрова и складова обезпеченост за извършване на търговските сделки - такива безспорни доказателства са събрани за фирмите „Стройконсулт-П“ ЕООД, „Филми Строй Комерс“ ЕООД, „Милк Фуудс Груп“ ЕООД, „Изимъни Консулт“ ЕООД и „Фаст Транс 22“ ЕООД и тези обстоятелства са доказани от коментираните по-горе свидетелски показания, справки от НАП за регистрирани трудови договори, ДРА и РД, които доказват наличието на изкуствено изградена икономическа конструкция. Пример за това е „С. Консулт 3“ ЕООД, което дружество е установено, че е регистрирано по този начин, като свидетелят С.В., който е негов собственик и управител, никога не е извършвал лични действия в рамките на фирмената търговска дейност, но въпреки това и относно това дружество са налични убедителни доказателства за притежание на финансов ресурс /налични са данни и то от преди инкриминирания период за банкова наличност и движение по сметката на фирмата/; налични са и доказателствено обезпечени данни за редица други сделки по покупка и продажба на стоки, сключени с фирми, извън процесните такива, като този стокооборот се оценява като показател за успешно развивана търговска дейност; налични са и доказателства за кадрова обезпеченост и осигурено складово помещение в гр.Ботевград, ул. „Акад.С. Романски“ № 46, което е посочено изрично и в съставените товарителници за място на предаване на стоката. В допълнение към горното е отразеният в ССчЕ факт (изводим от приложените ВД) на извършване на ВОД от страна на „ВРР Трейд“ ЕООД с обект на сделката именно сухо мляко и гуми, като тези стоки са доставяни на две гръцки търговски дружества „V. V. Pharma“ и „Atomiki Emporiko - A. K. T.“ и на унгарската фирма „Titan Mashineri Ifnsortium“, но по делото са налични доказателства за липса на икономическа дейност само и единствено от страна на фирма „Уе1коу V. Pharma“ /на база на подадената от гръцките данъчни власти информация/, а не и за останалите две дружества, на които предмет на доставките по ВОД са автомобилни гуми. Отчетен е и факта, че в обстоятелственото изложение на обвинителният акт въобще не се споменава унгарския търговец, като адресат на фиктивните последващи продажби, респективно изначално държавното обвинение приема, че тези доставки са реални такива. В контекста на горното и отчитайки съвкупния доказателствен материал и съобразявайки факта, че инкриминираните фактури с издател „С. Консулт 3“ ЕООД касаят само доставка на гуми /каквато по вид стока е доставяна на унгарското дружество/, то съдът с основание е приел, че тези фактури отразяват реални доставки по смисъла на чл.12, вр. чл.6 от ЗДДС и „ВРР Трейд“ ЕООД, като получател по тези облагаеми сделки, притежава правото на ползване на данъчен кредит за тях.

Липсват доказателства и за субективния съставомерен елемент – не е доказано наличие на съзнание у подсъдимите М., Р. и А. за извършване на данъчно престъпление, като не е доказано и наличие на общност на умисъла у четиримата подсъдими за извършване на съвместни, координирани и целенасочени действия за постигане на законово предвидения резултат - престъпно укриване на ДДС. Тук отново водещ е изводът за липсата на доказаност за наличие на пряк умисъл в реализираните от подсъдимия Р. действия, който обективира поведение само и единствено относно законовата дейност на „ВРР Трейд“ ЕООД по търговията със захар, и нито е извършвал действия, касаещи осчетоводяването на инкриминираните фактури, нито пък е знаел за фиктивността на отразените в тях сделки. Липсата на доказаност за субективния елемент относно подсъдимия, сочен за извършител на деянието, рефлектира и върху липсата на умисъл у останалите подсъдими /помагачи и подбудител/, тъй като никой от тях не е осъществявал деятелност с ясното съзнание за подпомагане и подбуждане на подсъдимия Р. за извършване на процесното данъчно престъпление. По отношение на подсъдимият Р. е налице и доказаният факт на упълномощаване от него на трети лица да осъществяват счетоводното и данъчното отчитане на дружеството, като следва да се подчертае и фактът, че той не е подписвал собственоръчно всички издадени фактури и Приемо-предавателни протоколи, което пък доказва липсата на изналично знание относно фиктивността на сделките, отразени в инкриминираните сделки - това са показатели, рефлектиращи върху интелектуалния и волеви момент, формиращи прекия умисъл.

От всичко изложено настоящият съд намира за напълно обоснован изложения от първата инстанция извод, че в настоящия случай не се установява по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.304 от НПК, предвид липсата на каквито и да било доказателства, подсъдимите да са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК и вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Р.; във връзка с чл.20, ал.3 от НК - за подсъдимия М. и във връзка с чл.20, ал.4 от НК, за подсъдимите Т. и А., каквито са и повдигнатите им обвинения, поради което и не се налага отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава по отношение на подсъдимите Х. М. М., П. П. Т., С. Р. А. и В. Р. Р.. Липсват и основания за исканата, от държавното обвинение, преквалификация на инкриминираните на подсъдимите М. и Т. деяния по чл.321, ал.6 от НК - създаване на престъпен сговор за извършване на данъчни престъпления, поради липса на доказателства в тази насока, за което съдът е изложил съображенията си по-горе в решението.

С оглед изхода на делото, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, като е постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка не констатира наличието на основания за изменение или отмяна на присъдата, въззивният съд прие, че тя следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд, НК, 4-ти състав

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби