РЕШЕНИЕ

№ 1672

гр. Плевен, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Илона Цв. Делева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20234430103014 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е ИМ от К. С. Анелова против Л. Х., с правно основание на иска чл.49, ал.1 от СК, с предявен иск по чл.49, ал.1 от СК.В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 26.01.2017г. в Р.•••, за което представят удостоверение въз основа на акт за граждански брак№№6/11.04.2017г. от Община-Долна Митрополия.Твърди се, че от сключения брак нямат непълнолетни деца. Твърди се, че пет месеца след това не поддържат никаква връзка и всеки живее в различни държави. Твърди се, че бракът съществува само формално, изпразнен е от съдържание и моли съда на това основание да прекрати с развод по чл.49, ал.1 от СК, като не е посочено по чия вина, да носи предбрачното й име - А.. Не са претендирани разноски.

Ответникът е призован по реда на чл.48 от ГПК чрез ДВ. Назначения му особен представител - адв.С. от ПАК ангажира становище, че искът е основателен.

Съдът, след като събра необходимите по делото доказателства, намира за установено следното:

От изложените от страните фактически твърдения, се установява, че е налице отношение с международен елемент. Ищцата е български гражданин, а ответникът- македонски гражданин.Видно е, че в настоящия случай, че приложими са нормите на международното частно право, в частност КМЧП доколкото страните по делото са свързани с две страни- Р България и Нигерия.Съгласно чл. 7 КМЧР брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, а съгласно чл.8 КМЧП при условията на чл. 7 българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявената искова претенция му е подведомствена, по отношение на брачния иск за развод.

От представените писмени доказателства-удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак №6/11.04.2017г.- дубликат, издадено от Кметство – Тръстеник, Община Долна Митриполия, е видно, че страните са сключили валиден граждански брак на 11.04.2017г. в •••.Безспорно е, че нямат родени непълнолетни деца от брака.Запазила е фамилията си А.. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, е заявено съдът да не се произнася за вината.

Относно спорния въпрос дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, са събрани гласни доказателства.От разпита на свид.Т.Тачев- син на ищцата- установява, че ищцата не е живяла с ответника и няма връзка с него.

Съдът счита, че, бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, поради което следва да бъде прекратен с развод на осн.чл.49, ал.1 СК. С оглед на разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, съдът не се произнася за вината. От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между съпрузите и страни по настоящия спор са лишени от предписаното от закона и морала съдържание. Фактическата раздяла между страните и липсата на всякакъв контакт понастоящем помежду им, обуславят извода на съда, че същите не биха могли да живеят заедно, тъй като духовната и емоционална връзка между съпрузите е окончателно прекъсната. Поради това формално и социално е неоправдано съществуването на брачния съюз и същият следва да бъде прекъснат с юридическа санкция, а именно постановяването на съдебно решение за прекратяване на брака.

По отношение на фамилното име, съдът счита, че следва да се носи предбрачното име-А.. Следва ответникът да бъде осъден да заплати доп.д.т.в р-р на 25лв. по сметка ПлРС.

По отношение на разноските следва да се приложи разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, а именно когато като развода е без произнасяне на вината на двете страни, то разноските остават в тежест на всяка от тях, така както са ги направили.

Водим от горното, съдът