РЕШЕНИЕ

№ 297

гр. П, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430100670 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Н. Ц. Ц. с ЕГН •••••••••• и Б. С. Ф. с ЕГН ••••••••••, двамата от гр.•••••• бл.319 Б, х.Б ет.3 ап.7 като родители и законни на малолетното дете Б Б.ОВ Ф. с ЕГН ••••••••••, представлявани от процесуалния си представител адв.Н. Н. от АК П против •••• „••••“ •••, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление гр.•••, район •••, ж.к.•••• бул.•••••• 1 офис сграда 3, представлявано от П.Д.••• и ••• Х. А. с адрес за призоваване гр.П ул.•••• 2, •••• „••••“ солидарно. В исковата молба се твърди, че двамата ищци са родители и законни представител на малолетното си дете Б. Б.ов Ф.. На 29.07.2022г. след битов инцидент в гр.••••, детето получило прорезна рана на ляво стъпало и срязано сухожилие, за което се наложило преглед в Център за спешна помощ гр.••••, откъдето бил издаден амбулаторен лист с направление консултация с ортопед – •••. При условия на спешност, докарали детето в •••• „••••“ – П в „•••••“. След извършен преглед било взето решение за оперативно лечение. След приключването му, била изготвена епикриза ИЗ № 12651/2022г, подписана от оператора ••• Х. А. и ••••• Детето било изписано със стерилна превръзка с указания за смяна през три дни, при нужда. Ищците твърдят, че установили, че не била възможна активна екстензия на палеца на ляво ходило, детето плачело постоянно, не можело да ходи поради силни болки. Решили, че това било нормално след оперативно лечение и се опитвали да ограничат движенията му, за да не изпитва болки. В продължение на три дни детето изпитвало силни болки и при всяко докосване и опит да ходи плачело. Тъй като състоянието му не се подобрявало, на 03.08.2022г. завели детето на преглед в болницата, където извършилият прегледа лекар установил, че при предходната интервенция раната била само зашита без да е извършена операция на срязаното сухожилие. След проведен лекарски консилиум било взето решение за нова операция, извършена от ••• В, като при условия на пълна анестезия била извършена пластична операция на сухожилие, били поставени кожни скоби и гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Твърдят, че втората операция се отразила изключително неблагоприятно на психичното състояние на детето, което през цялото време било стресирано и уплашено. При всяко отваряне на вратата на жилището се страхувало, че ще го водят в болница и плачело, през нощта често се събуждало и плачело. До свалянето на гипса на 08.09.2022г. състоянието му не се е подобрило и трудно успели да осигурят посещение в болницата. След сваляне на гипса, болките продължили още известно време, а и психичното му състояние не се подобрявало и продължавало да плаче при всяко излизане. Този период на стрес оставил следа в съзнанието му и ще продължи да бъде фактор, който дава отражение при израстването му. Твърдят, че доктор А. е проявил небрежност и непрофесионализъм при първата •••ическа интервенция, което довело до причинените на детето неимуществени вреди, изразяващи се в болка, стрес, емоционална нестабилност за срок от около четири месеца. Претърпените вреди оценяват на 20000 лева. В заключение молят съда да осъди ответниците солидарно да им заплатят като родители и законни представители на малолетното им дете сумата от 20000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 30.07.2022г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание ищците се представляват от процесуалния ми представител и поддържат предявения иск. Представя писмени бележки.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответниците, представлявани от процесуален представител оспорват исковата молба. Твърди се, че ищците не са посочили в какво се изразява противоправното поведение на ответника доктор А., не са конкретизирани кои медицински правила са нарушени, практики и стандарти и до какви вредоносни последици са довели. Не е посочен как е определен размера на предявения иск. Навеждат се доводи, че твърденията в исковата молба са изопачени и не кореспондират с истината, почиват на избирателен прочит на фактите и са силно преувеличени. Не е ясно в какво се изразява противоправното поведение и кои изискванията на медицинския стандарт не са спазени от доктор А.. Твърди, че при двата приема на детето е предоставена качествена, навременна и достатъчна по обем медицинска услуга, която съответства на стандартите и добрите практики в областта на специалността „•••••“. Процесуалният представител на ответниците твърди, че на детето са извършени две операции, като при първата извършена при условията на спешност екипа от лекари приели, че не е налице необходимост от пластична операция на сухожилието, предвид възрастта на детето и възможността това сухожилие да заздравее без пластика, а след тази интервенция е указано на родителите да наблюдават движението на палеца на крака и ако установят, че е налице ограничено движение да се извърши контролен преглед. На 03.08.2022г. е прието да бъде извършена пластика на сухожилието. Твърди се, че преди извършването на двете оперативни процедури родителите са подробно информирани за тяхното естество, значение, протичане и за последващото домашно лечение, удостоверено с подписите на родителите. При първия прием детето е прието по спешност. При приемането било установено, че в последните месеци детето е страдало от заболяване на белите дробове, а в седмицата преди приема е страдало и от вирусна инфекция. При тази ситуация и преди да се установи общото състояние на детето, както и предвид възрастта му, най-важното е било да се вземат спешни мерки за кръвоспиране и обработване на нараняването. Навеждат се доводи, че било обяснено на родителите, че състоянието на детето следва да се наблюдава, за да се реши кога и какви по-нататъшни мерки за лечението му да се предприемат. Твърди се, че Д-р А. многократно, както в деня на изписването, така и след това - през дните след изписването на детето, е разговарял с майка му по телефона и се е интересувал какво е състоянието му, както и дали може да движи пръста си. Именно това е била целта - да се наблюдава детето и според състоянието му да се реагира. Първоначално информацията, която е давала •••• е, че детето е движело пръста си. Д-р А. е настоял да прегледа детето и лично да провери състоянието му. При прегледа се е установило, че детето може да движи пръста си само надолу, но не и нагоре. Това дало повод на доктор А. да насочи родителите за нов прием и евентуална операция, което станало причина за втория прием на детето. Твърди се, че в документа от Спешно отделение, с който детето е било насочено към лечебното заведение за първия прием било посочено, че е наранен десния крак вместо левия. Ответната страна твърди, че липсва виновно и противоправно изпълнение на професионалните ангажименти на лекарите работещи при ответника при извършване на тяхната дейност. Ответниците твърдят, че предпоставките са наличие на действие или бездействие, вина и настъпване на вреди, които са в пряка причинноследствена връзка. Отговорността на лечебно заведение - ответник е основана на нормата на чл.49 от ЗЗД и е безвиновна. Като възложител, болницата носи отговорност за вреди от противоправни действия на прекия изпълнител при и по повод възложената му работа. Предпоставките за осъществяване на фактическия състав на отговорност по чл.49 от ЗЗД са възлагане на работа, противоправно поведение на изпълнителя, което е при или по повод изпълнението на възложената му работа, настъпване на вреди, които са в причинно-следствена връзка. Твърдят, че медицинските дейности са възложени съгласно Закона за здравето. В отговора се твърди, че съгласно чл.79 ЗЗ, медицинската помощ в България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл.80 ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ. Ответниците навеждат доводи, че всеки гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, зачитане правата на пациента - чл.81 ЗЗ. Твърдят, че на правата на пациента съответства задължението на болничното заведение да осигури полагането на медицинска грижа в изисквания обем, което включва прилагане на медицинските стандарти и добрите практики, съобразно конкретиката на случая. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на заболяването и състоянието му лечение. Твърдят, че противоправно се явява само действие/бездействие на лекаря, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ - чл.79, ал.1 ЗЗ, както следва: за утвърдените и приложими медицински стандарти в съответната област - чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с изискването медицинската помощ да е своевременна и достатъчна - чл.80 ЗЗ; нарушаване на правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението - чл.86, ал.1 ЗЗ; неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари - по арг. от чл.190, ал.1 ЗЗ. В писмения отговор се твърди, че деянията, с които би могло да се нарушат тези изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия - неправилна диагноза, неправилно лечение, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, неизпълнение на задълженията на лекаря съгласно чл.86, ал.1, чл.88, ал.1 и чл.92 ЗЗ - да приложи диагностични и лечебни методи, които са общоприети, отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение, безопасни са и безболезнени, доколкото това е възможно. В отговора се твърди, че в конкретния случай ••• А. и всички останали лекари ангажирани в лечебния процес, са спазили правилата за лечение на пациента, действали са своевременно и няма данни да са нарушили стандартите за работа и добрите медицински практики. Твърди се, че повторно възникналите болки при пациента са в резултат както на неспазване указанията на лекарите относно възстановителния процес и препоръките за дома, така и поради възможността при абсолютно всяка медицинска интервенция, независимо колко добре е извършена, да възникнат усложнения. Именно във връзка с тези обстоятелства са подписани и всички необходими документи за информация и информираните съгласия от страна на законните представители на Б. Ф.. Процесуалният представител на двамата ответника оспорва вината и противоправността на действията на лекарския персонал на лечебното заведение и по-конкретно на ••• Х. А., участвал в •••ичната интервенция на пациента Б. Б.ов Ф., като твърди, че действията на лекарите са били изцяло в съответствие с установените медицински стандарти в областта и изцяло съобразени с възрастта на детето. Навежда доводи, че няма никакви доказателства за наличие на допусната лекарска грешка или нередност в лечебния процес. Твърди се в отговора, че липсват доказателства или документи, които да доказват възникнал проблем с палеца на лявото ходило, нито доказателства или документи за прегледи, посещения при специалисти, рехабилитатори и каквито и да било други данни, които да потвърждават посоченото в исковата молба. Твърди се, че възникването на притеснение е нормално състояние при всяко дете, което е посещавало лечебно заведение, като тези преживявания са нормални - интензивността им зависи от индивидуалните особености на всеки индивид - от степента на неговата чувствителност, от характера му, от житейския опит, който има, но категорично отговорността и причината за тези притеснения не може да бъде вменена във вина на лекарите. Притесненията и страданията на детето, ако такива са били налице, са нормален резултат, възникващи след всяка •••ична интервенция при децата и са естествена реакция, която не може да бъде вменена във вина на медицинския екип и в отговорност на лечебното заведение. Всички извършени в лечебното заведение манипулации са били анатомично позволени, технически възможни и физиологично допустими, като за тях законните представители са подписали информирано съгласие, с което са приели риска от извършването им. Ответниците твърдят, че причината за състоянието на пациента, се е развила след изписването му и лежи извън предвидимите фактори, чието обичайно проявление е можело да насочи лекарския екип към тях. Сочи се, че лекарите от „•••• ••••••“ ••• са спазили всички нормативни изисквания и правила на медицинската практика при операцията. Отделно от това се оспорва причинноследствената връзка между действията на лекарския персонал и настъпилия вредоносен резултат. Навеждат се доводи, че съгласно действащата правна рамка в здравеопазването, лекарят не дължи резултат, а надлежно поведение, което в случая всички участващи в лечебния процес лекари на болницата ответник напълно са обезпечили. Спазени са всички правила и добри клинични практики съгласно действащия медицински стандарт по „•••••“. Твърди, че рискът от проваляне на лекарските усилия, когато те са изпълнени в нормативно установения и дължим обем, се носи от пациента, а не от лекаря. Предприетите здравни грижи и интервенции напълно са отговаряли на общоприложимите методи и средства за диагностика и лечение. Болницата ответник е спазила всички медицински стандарти и добри лекарски практики при извършване на операцията. Липсва нарушение на дължимата професионална лекарска грижа от ••• Х. А., а тя е условие, без което не може да настъпи вредоносният резултат, за който лечебното заведение да бъде отговорно като работодател на лекарите в болницата. Оспорва твърденията на ищците, че действията на ••• А., са непрофесионални и сочи, че се касае за случайно събитие, което не зависи от волята на оператора. В писмения отговор е направено възражение за съпричиняване от страна на родителите и законни представители на Б. Ф. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като същите не са изпълнили следоперативните указания, евентуално, че детето не е провеждало рехабилитация което е станало причина за настъпилите вреди, евентуално, че са потърсили късно лекарска помощ и не са отвели детето в лечебното заведение веднага след като същото е споделило, че има болки, както и не са уведомили незабавно лекуващите лекари, че детето не може да движи пръста си. Това е станало причина за влошаване състоянието и за последващите болки и страдания, които същият е претърпял. Ответниците твърдят, че ищците са били уведомени за лечението и произтичащите от него рискове, обективирани в писмено информирано съгласие, в което е отразено уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и естеството на лечението, за разумните диагностични и терапевтични алтернативи, за очакваните резултати, евентуалните рискове. Когато са се съгласили да бъде проведено лечение и да бъде извършена операция, след като са получили информацията, посочена в чл.88, ал.1 от ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за тази операция, преминава върху тях. Така съгласието реално се изразява в приемане на възможните рискове, присъщи за съответната медицинска интервенция. Оспорват претенцията по размер и твърдят, че претендираното обезщетение не отговаря на критериите за справедливост и социално- икономическата обстановка в страната към момента на възникване на събитието. Обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде източник за забогатяване или да служи за подобряване на материални статус на ищцата.

В изготвения по делото доклад, съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, а именно, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД, в ината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Съдът е възложил на ищеца да докаже наличието на определено виновно и противоправно действие (действие на изпълнителя на работа, възложена му от работодателя •••• „••••“), респ. нарушение на задължение, по повод изпълнението на възложената му работа, което е причинило на ищеца неимуществени, да докаже вредите – по вид и размер, и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В тежест на ищеца е да докаже по обективен и достоверен начин претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

От фактическа страна, по делото се установи, че след претърпяна травма на ляв крак в гр.••••, детето Б. Б.ов Ф., ищец по делото, постъпило в Спешно приемно отделение на болницата в гр.••••. От там с предполагаема диагноза „•••••••“, детето е транспортирано в •••• „••••“ ••• гр.П, където е прието за преглед от доктор Х. А. – ответник по делото. Установява се от представената по делото Епикриза от 30.07.2022г. (лист 15), че при прегледа, доктор А. установил наличие на рана в областта на ляв глезен и Нормален съдово-неврологичен статус на крайника в момента на изследването. В Епикризата е отразено, че на лекарски консилиум било взето решение за извършване на оперативно лечение. Установява се от Епикризата, че интервенцията била извършена от 16, 10 часа до 16, 40 часа, като същата се състои в послойно проникване в дълбочина, фасциотомия, дебридман, лаваж, послоен шев на скъсани меки тъкани, след което е отразено, че е направена суха стерилна превръзка. В показанията си свидетелката Ц. твърди, че при изписването на детето ги уведомили след три дни да заведат детето за превръзка. Установява се от показанията, че след изписването детето се оплаквало от болки. По делото не е спорно и се установява от Епикриза от 06.08.2022г. (лист 13), че на 03.08.2022г. детето е постъпило отново в •••• „••••“ ••• гр.П, където при извършен преглед било установено наличие на провокирана болезненост в областта на ходилото, напречно на оста му и невъзможност за активна екстензия на палеца на ляво ходило. Установява се също от втората епикризата, че на 04.08.2022г от 07, 40 часа до 08.20 часа била извършена нова интервенция и било констатирано •••••••, което било зашито. Приложената Епикриза кореспондира с показанията на свидетеля Вълешков, който заяви, че при първоначалния преглед преглеждащият лекар доктор А. вероятно е констатирал частична увреда на сухожилието, която е преминала впоследствие в трайна, т.е. настъпило е изцяло скъсване на сухожилието. В показанията си свидетелят заяви, че често лекарите преценяват, че частично увреденото сухожилие не налага интервенция, „но все пак това е дете, което при определено движение на крайника може да предизвика пълна повреда на сухожилието“. Свидетелят твърди, че при прегледа, когато се констатира разкъсано сухожилие, следва в оперативния протокол да бъде описано. Видно е, че в същия липсва такова описание. Твърди, че самият той го описва в протокола, поради което и в изготвения от него такъв е посочена клинична пътека „други пластични операции на сухожилие“, а не „фасциотомия“, като в първоначалния. Свидетелят заяви, при констатиране на частично скъсаното сухожилие, то следва да бъде отразено в оперативния протокол, а в конкретния случай такова отразяване липсва. В показанията си твърди също, че напълно скъсаното сухожилие, което е установил при интервенцията на 03.08.2022г. е резултат на наличието на частично скъсано при травмата сухожилие.

При така установеното от фактическа страна, на първо място следва да се прецени дали е налице противоправно поведение от страна на ответника доктор А. при първоначалния прием на детето в болничното заведение. Ключово обстоятелство, което има значение е дали при първоначалния прием на детето на 29.07.2022г. е било налице частично или изцяло увредено (скъсано) сухожилие.

Съдът допусна до изслушване и назначи съдебно- медицинска експертиза, която да посочи медицинските стандарти и добрата медицинска практика в този случай. В заключението си, вещото лице, детски ортопед, е посочил как се прави оценка на травми и е дал заключение, че фасциотомията, дебридманът и лаважът са извършени в съответствие с добрата медицинска практика. Сочи, че „В условие на анестезия, според повечето автори, е уместно да се извърши и пластична операция на сухожилие в случай, че е регистрирана увреда на дългия екстензор на палеца, но такава при приема и последващото лечение на пациента не е регистрирана или упомената в първата епикриза от 29.07.2022г.“ На поставен от съда въпрос свидетелят ••• В заяви, че не е възможно на 03.08.2022г. да е установено напълно •••••••, ако при първия прием на 29.07.2022г. целостта на това сухожилие не е била нарушена (лист 133, стр.8 от протокол от 27.06.2023г.) Тези показания водят до единствен извод, а именно че на 29.07.2022г. сухожилието на пациента е било частично увредено. Съобразно посоченото в заключението, в този случай добрата медицинска практика е налагала извършване на пластична операция на сухожилие, което не е направено (лист 160, стр.2). Сочи се, че в случай на увреда на дългия екстензор на палеца, „повечето автори препоръчват •••ично лечение, за да намалят риска от морфологична увреда на походката“. Вещото лице е отразило в заключението „От представената документация за първоначалния прием трудно бихме заключили, че е наложителна пластика на сухожилие при положение, че такава (увреда на екстензора) не е регистрирана. В случай, че такава е била регистрирана от приемащия лекар, то следва тя (пластиката) да бъде извършена“. Вещото лице е направило този извод като е съобразил епикризата от първоначалния прием, където не е отразено частична увреда на екстензора. Но посочва в случай, че такава увреда е била налице, то е следвало да бъде извършена съответната пластика (лист 162, стр.2). Това е посочено и в отговора на въпрос №6 в заключението, където е посочено „В случай, че се установи първична лезия на екстензора, повечето автори препоръчват пластика на сухожилната компонентна на мускула с оглед на статистическите данни от редица клинични проучвания в областта на сухожилните увреди“. Сочи, че при първоначалния прием такава увреда не е отразена в епикризата, но „с оглед вторичния прием бихме могли да заключим, че такава е била налична и към датата на първоначалния прием“. В този смисъл са и показанията на свидетеля ••• В, които кореспондират със заключението.

С оглед на приетото заключение и свидетелските показания, съдът приема, че с действията си доктор А. е нарушил правилата на добрата медицинска практика, като при първоначалния прием на детето не е извършил пластика на сухожилието. При прегледа, извършен правилно при пълна анестезия, същият не е констатирал частично увреденото сухожилие, което е бил длъжен да установи и впише в епикризата. Когато се касае за оказана медицинска помощ, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на заболяването си лечение, което с оглед чл.6 ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, следва да е съобразено с утвърдените и приложими медицински стандарти в съответната област. Съгласно чл.80 ЗЗ, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 ЗЛЗ, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ. В случая деянието на ответника се изразява в неправилно лечение, довело до втори прием, при който е извършената нужната манипулация. Ответникът доктор А. не е констатирал увреденото частично сухожилие, което е бил длъжен и е имал възможност да направи и съответно да го отрази в епикризата, а това представлява негово противоправно поведение.

По отношение на претърпените вреди, съдът съобрази свидетелските показания на В.А. и Н. Д. В показанията си свидетелката А твърди, че работи в детска ясла, която детето посещавало. През 2022г. е отсъствало в продължение на два месеца поради възникнал инцидент. Преди отсъствието е плачело инцидентно, но след случая се е адаптирало трудно и постепенно. Не е забелязала детето да показва, че изпитва болка, но е накуцвало и е изпитвало несигурност. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д, който твърди, че детето изпитвало тревожност след случилото се и контактувало трудно с хора извън семейството, а през първия месец плачело. Заяви, че се разстройвало от медицински работници с бели престилки, дори и по телевизията. Тези показания установяват, че детето е страдало и е изпитвало болка и страх, които съдът приема, че са резултат от постъпването в болнично заведение и лечението.

Съдът счита, че не се установи причинно следствената връзка между противоправното поведение на ответника доктор А. и настъпилите вреди, изразяващи се в претърпени от детето болки и страдания, както и страх от медицински работници. Такива вреди, биха били налице и в случай, че още при първоначалния прием, ответникът е извършил пластика на сухожилието. Единствено връзка с противоправното поведение на ответника е забавянето във времето на оздравителния процес с дните между двата приема. В съдебно заседание вещото лице заяви, че в случай, че пластиката е била извършена при първоначалния прием на детето, то възстановителния период би бил с няколко дни по-кратък.

Не се установи по безспорен и категоричен начин страданията на детето да са били по-интензивни в резултат на забавянето на операцията с четири дни, за което вещото лице заяви „Страданията на децата са силно специфични и зависи от отделния индивид, т.е. те са строго индивидуални“.

При така събраните доказателства съдът приема, че е налице причинна връзка между поведението на ответника и удължения възстановителен период на детето с 4 дни, колкото е времето между двата приема в болничното заведение. Дали интервенцията е осъществена на 29.07. или на 03.08.2022г., детето щеше да има същите по интензитет страдания.

Относно размера на обезщетението, същото следва да бъде определено по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД. При определянето му следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които го обуславят. В случая тези обстоятелства са удължения възстановителен период, с оглед установеното от фактическа страна, че вместо на 29.07.2022г, правилното лечение на детето е проведено на 03.08.2022г. Не се установи при условията на пълно и главно доказване забавянето в лечението да се е отразило на интензитета на болките и страданията на детето, като вещото лице заяви, че това е строго индивидуално, поради което не може да се даде еднозначен отговор. За дните, с които е удължен възстановителния период, съдът намира за справедливо и достатъчно обезщетение в размер на 1500 лева. Към размера на това обезщетение следва да се прибави и задължението за лихва, възникнало от датата на увредата – 29.07.2022г. До пълния размер на предявения иск от 20000 лева, претенцията се явява прекомерна.

Ответниците в случая отговарят солидарно предвид разпоредбата на чл.49 ЗЗД. Безспорно е, че ответникът доктор Х. А. работи по трудово правоотношение в болницата ответник, което не е оспорено. Работодателят му има качество на възложител на работа. Касае се за безвиновна отговорност по чл.49 ЗЗД на възложителя на работа, която се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. В хода на делото ответниците не доказаха липса на вина, каквато тежест им е оказана в доклада. Наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане прави предявените искове доказани по основание и частично по размер.

Не се доказа възражението на ответниците за съпричиняване от страна на ищците. Не се доказаха твърденията, че след първата интервенция родителите на детето не са спазвали указанията на лекаря, което е довело до усложнения.

На обезщетение в случая биха могли да подлежат и притесненията на родителите на детето, които при втората интервенция са разбрали, че при първата е допуснат пропуск, но искът е предявен само от името на детето, поради което тези обстоятелства не се обсъждат.

Видно от представените списъци с разноски, ищците са направили разноски в общ размер на 1930 лева, а ответниците 2500 лева за съдебно- медицинска експертиза. Съобразно уважената и отхвърлена част, ответниците дължат разноски на ищците в размер на 144, 75 лева. Ищците дължат на ответниците разноски в размер на 2312, 50 лева.

По изложените съображения, съдът