РЕШЕНИЕ

№ 992

Шумен, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КРЕМЕНА БОРИСОВА При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20257270700275 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27а, ал.1- ал.5 от Закона за закрила на детето /ЗЗкрД/.

Образувано е по жалба от И. К. С. и Х. Х. С. и двамата с настоящ адрес [населено място], [улица], ет.1, в качеството на родители на детето Д. Х. Х. с [ЕГН], чрез пълномощник адвокат Д. Д. при АК [област], срещу Заповед №ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за временно настаняване на детето Д. Х. Х. в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар, [улица] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

В жалбата и допълнение към нея с рег. № ДА-01-1674 от 10.06.2025г. се излагат доводи, досежно неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на основателни и проверени фактически основания; прибързаност и необоснованост, поради несъответствие със законовите изисквания и принципа за най-добрия интерес за детето; постановяването й в противоречие с основни национални и международни норми, гарантиращи правото на детето за отглеждане в семейна среда.

На първо място, се сочи, че заповедта съдържа общи и неопределени твърдения, неподкрепени със съответните доказателства, както и че не е посочено кога, как и в каква степен са настъпили пропуските в изпълнение на родителските задължения от страна на двамата жалбоподатели. Сочи се още, че съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето, настаняването извън семейството е крайна мярка, допустима след изчерпване на всички възможности за подкрепа в семейна среда, освен при наличие на непосредствена доказана опасност за детето, каквито доказателства в конкретния случай не са представени.Заповедта не съдържа индивидуализиран анализ на ситуацията и не е извършено обосновано изследване на възможностите за подкрепа в семейството. Същата не съответства на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, досежно формата. Не са посочени конкретните факти и доказателства, обосноваващи реалната, непосредствена и неотложна опасност за живота, здравето и сигурността на детето, налагащи прилагането на тази мярка. Релевира се и довод, че в случая заповедта е постановена в противоречие с принципа за най-добрия интерес на детето, визиран в чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и на основни принципи за закрила, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и чл. 12 от Закона за закрила на детето. Релевира се и довод за липса на оценка, досежно постановяване на мярката в съответствие с най-добрия интерес на детето и за възможното въздействие на предприеманата мярка върху конкретното дете. По изложените в първоначалната жалба и в допълнение към нея доводи и съображения се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна и необоснована и за връщане на малолетното дете при неговите родители.

В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и с процесуален представител-адв.Д.Д., като поддържат жалбата и искането за отмяна на Заповедта и сочат доказателства, част от които-допуснати от съда като допустими и относими към предмета на делото.Представят писмени бележки, в които доразвиват доводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Ответникът– Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място], се явява лично в открито съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Представя допълнителни доказателства –актуален социален доклад относно настаняването на детето по ЦНСТДБУ- [населено място] пазар и ангажира гласни доказателства.

Шуменският административен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Д. Д. Х. Х., родено на 28.09.2018г. е на шест години, с майка-И. К. С. и баща-Х. Х. С. /вж.удост-е за раждане№8351181283 от 02.10.2018 г./.Д.е четвърто дете на майката и пето на бащата и се отглежда от двамата родители-жалбоподатели в настоящото производство.Бащата на детето-Х. С., на 70 годишна възраст е лице с увреждане, за което има издадено ЕР на ТЕЛК№45/28.09.2023г. с диагноза-първична глаукома, на което са му определени 95% ТНР, към настоящия момент-незрящ.М.-И. С., на възраст 40 години не е освидетелствана от ТЕЛК, споделя на социалните работници, че е учила до първи клас, не знае да чете и да пише.Трите й деца от предходно съжителство—И. И. на 16 години, Д. И. на 17 години и К. Д. на 14 години са настанени в ЦНСТБДУ-[населено място] през 2011година.

На 28.05.2025г. е получен устен сигнал от Д.-И. М. от [населено място], че Д. е оставена без надзор от възрастен, системно проси храна и напитки от случайни хора в централната част на града.Видимо е със стари дрешки, неподходящи за сезона, забелязала, че има белези по лицето и врата.

На 30.05.2025г. е получен нов сигнал от общинска администрация-[населено място], че детето е оставено без надзор от възрастен, системно обикаля улиците на града само, с неугледен външен вид и проси храна и напитки.

На 30.05.2025 г. е посетен незабавно адреса на семейството в [населено място], [улица], ет.1, ап.1. Проведен е разговор с двамата родители, при който е установено, че същите живеят от един месец в предоставено им общинско жилище в централната част на [населено място], което представлява гарсониера с обща полезна площ от 24 кв.м., състоящо се от една стая и малка кухня с тераса. Посетилите жилището социални работници установили, че в жилището няма ел.енергия, има вода, има газов котлон.Обзавеждането се състои от два малки дивана, като на единия спи бащата, а на другия спят майката и детето.Няма достатъчно лично пространство за нито един член на семейството.Няма маса за хранене, няма шкаф за дрехи, същите са струпани в единия ъгъл на жилището.Навсякъде е разхвърляно.Върху дивана, на който спят Д. и майка й има празни бутилки и боклуци.Няма чаршафи, възглавниците и завивките са мръсни, видимо не са прани от месеци.Хигиенно-битовите условия са на задоволително ниво, но хигиената е силно занижена.По средата на стаята има един шкаф с натрупани много кутийки от храна от общинска администрация - "топъл обяд", част от тях - пълни, но видимо престояли там от дни. Д. Д. е с мръсни дрехи, с непочистени и неизрязани нокти на ръцете, постоянно се чеше. Майката заявила, че не го е къпала отдавна, защото няма топла вода. Детето питало за храна и напитки социалните работници, видимо било гладно. С. споделила, че не готви в домашна среда, а вземат храна само от общината, която се полага за социално слаби семейства. При проведения разговор с нея, социалните работници установили, че според нея не е проблем, че детето не е къпано около месец, че не е почистено, както и че не готви домашна храна.Единствените доходи на семейството са от пенсията на бащата-501, 34лева, семейството се подпомага с помощи по чл.7 от ЗСПД в размер на 50лв.Към момента на територията на ДСП-Нови пазар няма подходящо приемно семейство, отговарящо на профила на детето.

Въз основа на установеното е изведен сериозен риск за здравословното и психо-емоционално състояние на детето Д. и е обусловен извод, че по отношение на детето Д. е необходимо да бъде предприета мярка за закрила-настаняване в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар, [улица].В резултат и на основание чл.27, ал.1 във вр.с чл.25, ал.1 т.3 от ЗЗкрД и чл.33 от ППЗЗкрД е постановена Заповед№ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за временно настаняване на детето Д. Х. Х. в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар, [улица] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Към административната преписка и жалбата са представени формуляр за приемането на устен сигнал и два писмени сигнала, протоколи от проведени разговори, доклади за оценка на постъпилите сигнали, социален доклад за предприемане на мярка за закрила, социален доклад по КМ съгласно чл.36г от ЗЗкрД, протокол от среща по КМ, заявления за ползване на социална услуга-оценка на родителския капацитет и за изготвяне на график на срещи, декларация по чл.24 ал.3 от ППЗЗкрД за съгласие за настаняване на детето в социален дом, от които се установява безспорно, че за детето Д. не са били полагани трайно грижи в семейна среда от страна на двамата родители. Административното производство във връзка с обжалваната заповед е било инициирано от постъпили в ДСП-Нови пазар няколко сигнала, първият от които от гражданин на [населено място] затова, че детето Д., на шест години системно обикаля улиците на [населено място] само, в неугледен външен вид и проси храна и напитки, поради което е потърсено съдействие от органите за закрила.Незабавно е бил посетен от служители на ОЗД адреса на семейството, при което е установено, че семейството живее в предоставено му общинско жилище, състоящо се от една малка стая и кухненски бокс от един месец, като в жилището има само вода, няма ток.Мебелировката на жилището се състояла само от два малки дивана, единият от които се ползвал от бащата, а другият-от майката и детето.Липсвали чаршафи, а възглавниците и завивките били очевидно силно замърсени, непрани от месеци. Жилището е било в много лош хигиенен вид, силно замърсено, като по леглото, на което спели майката и детето е имало празни бутилки и боклуци.Детето е било с неугледен и нехигиеничен вид, с мръсни дрехи, непочистени и неизрязани нокти.Майката заявила, че не го е къпала отдавна, тъй като в жилището нямало топла вода.Въпреки обещанията на сестрата на детето-свидетелката П. Х. и поетият ангажимент пред социалните работници детето да бъде изкъпано, при посещението два дни по-късно детето било в същия неугледен и нехигиеничен вид.Въз основа на извършената преценка на всички факти и обстоятелства е установено, че за детето Д. Х. липсват и не се полагат трайно родителски грижи и съществува сериозен риск за живота и здравето на детето.Вследствие неизпълнение на задълженията на родителите по чл.125 и чл.8, ал.8 от ЗЗкрД, липсата на елементарни условия на живот, както и поради трайното неполагане грижи за детето от страна на двамата родители са предприети спешни кризисни мерки, посредством издаването на процесната Заповед№ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за временно настаняване на детето Д. Х. Х. в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар, [улица] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

По настоящото дело в унисон с дадените от съда указания е изготвен и представен актуален социален доклад, от който се установи, че на 06.06.2025 г. е получен писмен сигнал от Н. З., Директор на ЦНСТДБУ [община], касаещо Д. Х., че детето има множество белези по тялото и лицето, за които споделило, че са от баща му. На 02.06.2025 г. родителите на Д. са посетили Центъра, за да я видят, но след като ги видяло детето се е вкопчило в детегледачката и заявило да не я дават и, че не желае да вижда баща си. Реално среща не се е осъществила между родителите и Д.. Притеснена за психо-емоционалното състояние на детето поради оказаното физическо насилие, директорката на Центъра протоколирала разговора между детето и дежурните детегледачка и помощен персонал. Счита, че на детето Д. е оказвано системно физическо насилие, тъй като е много наплашено и стресирано. Във връзка с подадения сигнал на 09.06.2025 г. е проведена мултидисциплинарна среща по координационен механизъм в присъствието на представител на [община] - М. Т., районен прокурор от РП [област] - С. Д., Директор на ЦНСТДБУ [община] - З. и на началника ОЗД [община]-А.. Изготвен е протокол от срещата и са взети решения, защитаващи интереса на детето, а именно да се насочи Д. за ползване на социална услуга - работа с психолог, както и двамата родители. Уведомена е Районна прокуратура за оказаното физическо насилие от бащата спрямо Д.. На 10.06.2025 г. майката И. К. посетила ОЗД [община], заедно с П. Х. / дъщеря на бащата Х. Х./ и заявила писмено желанието си да полагат грижи за Д. в семейна среда, заедно с бащата, както и да им бъде изготвен график за срещи и да ползват социална услуга в общността - "Информиране и консултиране, оценка на родителски капацитет". По време на срещата майката на детето мълчала и не се включила в разговорите, освен в случаите на директно зададен въпрос. След това са посетили Д. в ЦНСТДБУ -Нови пазар двамата родители и сестрата на момичето П. Х.. По данни на дежурната детегледачка, основно с момичето е разговаряла сестрата и свидетел по делото-П. Х.. След срещата, детето се е разстроило и плакало за майка си.

ОЗД при ДСП Нови пазар поело ангажимент да изготви предварителна оценка на потребностите на И. К. и Х. Х. и същите ще бъдат насочени към социална услуга в общността за оценка на родителския им капацитет. Изготвен им е график за срещи един път месечно в ОЗД [община].

От страна на жалбоподателите са представени писмени доказателства, от които се установи, че на 30.04.2025 г. е издадена Заповед№РД-25-336 от Кмета на О. К. за настаняването на двамата родители и детето Д. Х. в общинско резервно жилище с полезна площ 24, 85кв., състоящо се от една стая, коридор и санитарен възел за срок от две години и е определена месечна наемна цена от 24, 85лева.На 02.05.2025 г. между родителите на детето и О. К. е сключен Договор№3ж за отдаване под наем на общински жилищен имот-гореупоменатото жилище, наход. се в [населено място] на [улица], [адрес] срещу месечен наем от 24, 85лева, за срок от две години.Представени са и копие от констативен протокол за техническа проверка на съществуващия в жилището електромер от 29.05.2025 г. и копие на талон с клиентски номер и абонатен номер на И. К. издаден от Енерго про.Представено е и медицинско становище№366/09.06.2025 г. от д-р А. Я., ОПЛ, личен лекар на детето Д., удостоверяващо моментното добро общо здравословно състояние на детето, без хронични заболявания или данни за остри здравословни проблеми и проведени профилактични прегледи, както и наблюденията на личния лекар относно взаимоотношенията на детето с родителите в насока привързаност и стабилна психо-социална адаптация в семейна среда.С оглед на това личният лекар, д-р Я. изразил становище, че в случая липсват медицински и психо-социални основания за извеждане на детето от семейството.

Писмените доказателства се подкрепят от разпита на свидетелите, допуснати служебно от съда и поискани от двете страни, които по своята същност не са противоречиви и следва да се кредитират с доверие, с изключение показанията на свидетелката-П. Х.-дъщеря на бащата на детето-Х. Х., предвид родствените отношения с бащата на детето и явната заинтересованост от изхода на делото. Социалният работник М.Д., изготвила социалния доклад по делото свидетелства, че социалните служби познават семейството от дълги години, тъй като жалбоподателката има три други деца, настанени в ЦНСТДБУ-[община], които не посещавала и са правили многократни проучвания в предишния им дом.Свидетелката обяснява, че при посещението в дома на родителите по повод получените сигнали детето реагирало спонтанно и демонстрирало близки отношения с единия от социалните работници-А. и поискало вода и храна.Било с неугледен вид с мръсни дрехи и неизрязани нокти и постоянно се чешело.На въпроса на социалните работници защо детето не е къпано, майката отговорила, че от месец са настанени в това общинско жилище и все още нямат ток и топла вода.При влизането в дома, заварили бащата на детето да уринира в кофа в средата на стаята.Установили, че жилището е много малко-само от една стая и кухненски бокс, крайно недостатъчно за трима души.Единствените мебели били две малки диванчета, на едното от които спели майката и детето.Жилището било изключително занемарено, с лоши хигиенно-битови условия, мръсно спално бельо, с разхвърляни по дивана празни кутийки и боклуци, парцали и дрехи.Върху поставка били натрупани дрехи и кутийки с храна, за която майката обяснила, че я за да се изхранват ползвали безплатна храна от Община-Каспичан и че газовият котлон не се ползва, тъй като газта свършвала бързо.Поради липсата на хладилник в жилището и разхвърляните храна и боклуци миришело ужасно е всичко било в безпорядък.В жилището няма достатъчно лично пространство за нито един от членовете на семейството, единият от които-лице със специални потребност-незрящ.През следващата учебна година Д. следва да е в първи клас и в жилището не съществуват подходящи условия както за живеене, така и за подготовка на детето за училищни занимания.Социалните работници консултирали майката, че не трябва да оставя детето без надзор и да предприеме сериозни мерки за коригиране хигиената на детето и дома.Сестрата на детето-свидетелката П. Х., живуща в съседство и присъствала на срещата поела ангажимент да изкъпе детето, но при следващото посещение в дома само след два дни по повод писмен сигнал от служител на общинска администрация-Каспичан ситуацията била непроменена-детето било отново мръсно, неизкъпано, с неизрязани нокти и се чешело, въпреки че в жилището вече имало ток.Липсата на промяна мотивирала социалните работници да предприемат спешни мерки за извеждане на детето и за неговото настаняване в ЦНСТДБУ.Свидетелката Д. заявява, че след настаняването на детето в Центъра, на 06.06.2025 г. е постъпил сигнал, този път от Директорката на центъра-З., че детето има белези по лицето и шията, за които споделило, че са от бащата.По повод сигнала бил сформиран мултидисциплинарен екип по КМ за насилие, на който е взето решение за насочване на детето към социална услуга-работа с психолог и е уведомена РП-[област] за оказаното над Д. насилие.Свидетелката заявява, че детето Д. е много контактно, лесно влиза в контакт с непознати, което го поставя в сериозен риск, особено при оставянето му без надзор.

Свидетелката З.-директор на ЦНСТДБУ-[община], в който е настанена Д. заявява, че детето е пристигнало в центъра в много лош външен хигиенен вид, с неадекватни за сезона дрехи, неизкъпано и постоянно се чешело.Било видимо спокойно, любопитно и усмихнато и приело промяната и екипа добре.На 31.05.2025 г. в центъра дошли без предварително предупреждение родителите, за да видят детето.Среща не се осъществила, видели детето само през прозореца, тъй като то отказало да ги вижда и споделило, че бащата често е упражнявал физическо насилие спрямо него като му нанасял побой-удари по лицето, оказвал натиск и детето не желаело да има контакт с него.За споделеното от детето за оказано от бащата физическо насилие бил съставен протокол и директорката подала сигнал до ОЗД. В резултат е инициирана и проведена междуинституционална среща с представители на РУ-Нови пазар и е уведомена РП.Към момента на Д. да се чувства добре в центъра, спокойна и обгрижена, записана в първи клас, оказвана й е медицинска грижа и е осигурен личен лекар. Свидетелят Зайкина, която е ръководител на центъра, в който се оглежда Д., свидетелства, че детето не тъгува за родителите си, не споделя да й е мъчно за тях.На 10.06.2025г. родителите отново посетили центъра, след като подали заявление за изготвяне на график за свиждания и успели да се видят с детето, но след като са си тръгнали Д. се разстроила, което според свидетелката е нормално за дете на такава крехка възраст.

От показанията на свидетелката Т., началник на Хуманитарния отдел и председател на комисията по жилищно настаняване се установи, че семейството е било картотекирано като нуждаещо се, тъй като условията в предходното му жилище на ул.М. били крайно неприемливи, наложило се да напуснат жилището поради опасност от самосрутване на сградата.Предоставено им било общинско жилище за настаняване под наем, състоящо се от само 25кв. –стая, кухненски бокс тераса и санитарен възел, оборудван с работещ бойлер, което не било мебелирано.В жилището нямало шкафчета, хладилник, печка, имало само моноблок и бойлер в добро състояние в санитарния възел.При нанасянето на семейството в жилището имало само вода, нямало ток, впоследствие ел.захранването било възстановено.

От показанията на свидетелката И., здравен медиатор в О. К. се установи, че същата има епизодични впечатления от случайни срещи със семейството.При една такава среща през 2020г. пред лекарския кабинет на д-р Я. й направило впечатление, че майката на детето Д., придружавана от детето и съпруга й-жалбоподателят Х. полагала грижи за двамата, изразяващи се в търсенето на лекарска помощ поради заболяване.Впоследствие виждала майката и детето на път за посещение на детска градина или само майката сама в града, при които срещи й направило впечатление, че детето е много общително, повече от нормалното, тъй като търсело контакт с непознати-отивало при тях, прегръщало ги и говорело, а майката постоянно го водела за ръка.Заявява, че не е виждала Д. да се разхожда сама или да проси.Изразява мнение, че родителите имат родителски потенциал, тъй като въпреки съществуващия жилищен проблем, не се отказали от родителските грижи и успели да му осигурят добри жилищни условия.

Съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт- Заповед №ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за временно настаняване на детето Д. Х. Х. в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар, [улица] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. Актът е оспорен от родителите на детето Д. Х. Х. -И. К. С. и Х. Х. С. и двамата с настоящ адрес [населено място], които са надлежни страни с право и интерес от обжалване. Видно от самата Заповед, същата е съобщена на жалбоподателите на 03.06.2025 г., видно от прил. на л.113 от делото 2бр.известия за доставяне, поради което жалбата, подадена на 06.06.2025 г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/- [община], разполагащ с териториална и материална компетентност. Съгласно чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗЗДетето, настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като в едномесечен срок от издаването на заповедта дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд. В случая настаняването е осъществено със Заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, който в случая е в [населено място].

Заповедта е постановена в законоустановената в писмена форма и съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи правомощието да се произнесе, а именно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето, съгласно която може да бъде настанено извън семейството дете чиито родители, настойници или попечители без основателна причина не полагат грижи за детето.Конкретното проявление на трайното неполагане на родителски грижи без основателна причина изразява в приетото от органа обстоятелство, че с оглед неглижиране от страна на родителите грижите по отглеждането и възпитанието на детето и лошите социално-битови условия и липса на елементарни условия за живот по отношение на детето здравословното и психо-емоционалното му състояние е бил изведен риск, което наложило предприемане на мярка за закрила на детето Д. по реда на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗкрД, а именно-настаняване в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар до произнасянето на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗкрД. С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на ЗЗДетето и е издаден при спазване на установената форма.

Административният акт е издаден при спазване на административно производствените правила. До произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗкрД, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване детето по административен ред. Горното мотивира извода, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Обжалваната заповед е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо значение. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно т.1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са с приоритет при всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Чл.10 ал.1 от ЗЗДетето, прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Нормата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето е диспозитивна по своя характер, като чрез нея законодателят регламентира правна възможност, като предоставя на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали е налице трайно неполагане от страна на родителите на грижи за детето без основателна причина и дали настаняването му извън семейството е в интерес на детето. В административната преписка и събраните допълнително доказателства в настоящия казус се съдържат множество данни, че двамата родители, без наличие на основателна причина за това, трайно не полагат дължимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето Д. Х.-последното често е оставяно въпреки крехката си възраст без надзор от възрастен, същото е в неугледен и занемарен външен вид, системно недохранвано, поради което обикаля улиците на града и проси храна и напитки, отглеждано е при лоши социално-битови условия-в малко жилище, състоящо се само от една стая и кухненски бокс, в което липсва пространство за тричленно семейство и необходимата мебелировка, при изключително лоши хигиенно-битови условия и осигурено изхранване само от социална програма към общината, което създава сериозен риск за живота и здравето на детето, налагащо спешното му извеждане от семейството и предприемане на мярка по реда на чл.25, ал.2, т.2 от ЗЗкрД, а именно-спешното му извеждане и настаняване извън семейството в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар.Тези изводи не се опровергаха от ангажираните от жалбоподателите доказателства и по-специално от дадените от свидетелите на оспорващите показания.В тази насока следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетелката П. Х.-дъщеря на бащата-Х. Х., с оглед родствените й отношения с единия жалбоподател и явната заинтересованост от изхода на делото /последната е сестра на детето Д./.Съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетелката В. И. относно установяване родителския капацитет на родителите, тъй като впечатленията на същата са базирани на епизодични контакти предимно с майката на детето, от които не би могла да се изгради трайна и обективна преценка за качествата и капацитета на двамата жалбоподатели като родители, още повече, че за изграждането на такава преценка са необходими по-задълбочени и трайни наблюдения, а в някои случаи –и специални познания.Обстоятелството, че свидетелите на жалбоподателите заявяват, че не са виждали детето само без надзор от възрастни и да проси не опровергават събраните в тази насока по делото писмени доказателства /протоколи за подадени сигнали от гражданин и от общинска администрация/.Медицинското становище от ОПЛ съдът кредитира само в частта относно установяване временния здравословен статус на детето, но не и в частта досежно изразеното мнение относно липсата на медицински и психо-социални основания за извеждането на детето от семейството, доколкото същите са от компетентността на специалист-психолог, притежаващ необходимите професионални знания и квалификация за даване на подобно заключение.Искане за назначаване на съдебна експертиза за установяване на горните обстоятелства по делото не бе направена от страна на жалбоподателите.Съдът не споделя и твърденията на двамата оспорващи, поддържани и от техния процесуален представител относно наличието на рязка положителна промяна в семейната среда и жилището, където се отглежда детето.Факта на възстановяване на постоянното захранване на жилището с електричество не опровергава останалите констатации в обжалваната заповед относно лошата хигиена и липсата на осъществяван ефективен родителски контрол върху детето.Още повече, че от показанията на свидетелката М.Д.-социален работник, посетил на място семейството в предоставеното му общинско жилище и изготвила социалния доклад се установи, че при второто посещение на семейното жилище, два дни след първото въз основа на получен втори сигнал, състоянието на детето е било непроменено и въпреки дадените от майката обещания не са били предприети никакви действия, нито дължимата грижа от родител /детето отново е било мръсно, неизкъпано, с неизрязани нокти и в лош хигиенен вид/.Единствената разлика е била захранването на жилището с ел.енергия, което не кореспондира с установеното от социалните работници състояние на детето и липса на предприети действия от страна на родителите. В съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК не могат да не бъдат съобразени и настъпилите след постановяване на заповедта нови факти и обстоятелства от значение за делото, а именно данните от изготвения актуален социален доклад и събрани в тази насока писмени и гласни доказателства досежно наличие на данни за осъществяван от бащата физически тормоз- насилие спрямо детето, които не бяха опровергани в хода на производството.В тази насока са прил. по делото Протокол от 05.06.2025 г. за проведена екипна среща с персонала на ЦНСТДБУ-[община], сигнал от 06.06.2025 г. от директора на центъра-Зайкина за осъществено физическо насилие спрямо детето Д. Х. от страна на бащата, Социален доклад по Координационен механизъм при насилие по чл.36г от ЗЗД, Протокол от проведена мултидисциплинарна среща по координационен механизъм и показанията на свидетелката З..При наличието на тази доказателства, несериозно и необосновано е обяснението от страна на жалбоподателите, че установените белези по лицето и шията на детето се дължат на неговата активност, игра с животни и типичната за възрастта му двигателна спонтанност.Необосновано с оглед съвкупните по делото доказателства е твърдението на оспорващите, че не е налице установен риск за детето.По изложените съображения съдът, в настоящия състав намира за категорично установени по делото материално-правните предпоставки по смисъла на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗКрД за постановяване на обжалваната заповед.При това, противно на тезата на жалбоподателите, че в случая не били изчерпани всички възможности за закрила в семейството преди предприемане на мярката, мярката- временно настаняване на детето Д. Х. Х. в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД е постановена в хипотеза на чл.25, ал.2 от ЗЗкрД-при съществуващ риск за детето, наложил спешното му извеждане от семейството, при която хипотеза съобразно цитираната правна норма не е налице задължение за изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. В случая мярката, която е предприета е временна и при промяна в обстоятелствата детето винаги може да бъде реинтегрирано в семейството при доказване от страна на родителите промяна на условията, при които е било изведено от семейна среда. Детето е настанено временно-до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗкрД. Центърът, в който е настанено детето е ситуиран в [населено място] пазар, в близост до [населено място], където живеят родителите, поради което и при наличие на желание от тяхна стана ще имат възможност да го посещават съобразно утвърдения график и разписаните правила.

От правно значение в случая е само и единствено дали мярката, изразяваща се в настаняването на детето в услуга за резидентна грижа, осигурява най-добрия интерес на детето. Съгласно § 1 т.5 от Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. В настоящия казус се касае фактически за спешно предприета временна мярка на закрила. Предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е най- целесъобразна с оглед спазване на принципите за закрила на детето, посочени в чл. 3, т. 1-14 от ЗЗкрД. Тя е временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е разполагал с безспорни данни, че малолетната Д. Х. е дете в риск, като родителите са в невъзможност да полагат необходимите за нея родителски грижи, за което обстоятелство липсват основателни причини. По тези съображения съдът намира за правилна констатацията на административния орган, че в конкретния случай с прилагане на мярка за закрила на детето с неговото настаняване извън семейството, в ЦНСТДБУ-[населено място] пазар се изпълняват в най- ефективна и пълноценна форма основанията за тяхното прилагане -осигуряване на педагогическа, психологическа подкрепа за защита и гарантиране на основните права на детето, здравето и живота му. В рамките на настоящото производство съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка. Посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна и целесъобразна е преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основание по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. – да бъде настанено извън семейството дете, чийто родители са в трайна невъзможност да упражняват съответния родителски контрол, за което липсват основателни причини. По този начин ще се осъществят и в най- пълна защита висшите интереси на детето по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗЗД, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето.

Следва да се има предвид, че въпросът дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл. 28 от ЗЗД, което е в правомощията на компетентния районен съд.

Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът формира извода, че обжалваната Заповед №ЗД/Д-Н-НП-031 от 30.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] е законосъобразна, издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразена с целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд