Решение № 1739 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 116/2025 г.

Административен съд - Стара Загора29.04.2025 г.докладчик Райна Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на М. Ц. В. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Ревизионен акт № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., издадени от С. М. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. И. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. В., на основание чл.19, ал.2 от ДОПК е установена отговорност за непогасените задължения на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД ЕИК 202869206, в общ в размер на 65 824.36 лева главница и 39 342.43 лева лихви, като незаконосъобразен. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на М. Ц. В. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адв. Б. Б. Ц. от САК с личен адвокатски № 1600442010, [ЕГН], сумата от 8 856 (осем хиляди осемстотин петдесет и шест) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на М. Ц. В. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника ѝ адв. Б. Б. Ц. от САК, срещу Ревизионен акт № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., издадени от С. М. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. И. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. В., на основание чл.19, ал.2 от ДОПК е установена отговорност за непогасените задължения на „Розенфелд и Ко“ АД ЕИК 202869206, за: данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2021г. до 30.09.2021г.; за корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.03.2021г. до 30.11.2024г.; за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г.; за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2023г.; за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2023г.; за вноски за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2023г., в общ в размер на 65 824.36 лева главница и 39 342.43 лева лихви. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е установено и доказано кумулативното наличие на материалноправните предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, с които законът свързва възлагането като отговорност на управител, съответно на член на орган на управление на задължено юридическо лице, непогасените несъбираеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице. Счита, че е налице неяснота коя от хипотезите по чл. 19, ал.2 от ДОПК органите на приходната администрация са възприели като основание за възлагане в отговорност на М. В. на незаплатените от дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски, от гл. т на това дали извършените плащания на парични суми по договорите за заем са приети като скрито разпределение на печалба или на дивидент. Твърди, че по никакъв начин не е обосновано и не е доказано от ревизиращите органи наличието на елементите от фактическия състав „скрито разпределение на печалбата“ по см. на легалната дефиниция по §1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. С подробно изложени доводи се оспорва приетото в обжалвания ревизионен акт и в потвърждаващото го решение на Директора на ОДОП – Пловдив, че по причина на извършените плащания по договорите за заем, задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски са останали непогасени. Поддържа, че процесните заеми не са безвъзмездни или фиктивни, тъй като са предоставени срещу договорена лихва и срок за връщането им, отразени са в счетоводството на дружеството, съответно са част от имуществото му. Във връзка с това излага съображения, че публичният изпълнител не е предприел обезпечителни действия за налагане на запори върху вземанията на задълженото лице по договорите за заем, нито е предприел действия за установяване и събиране по исков ред на вземанията на „Розенфелд и Ко“ АД към други негови длъжници. С оглед на което счита, че липсва основание за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, регламентирана в условията на субсидиарност спрямо отговорността на самото дружество във връзка със събирането на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Твърди, че в хода на ревизионното производство нито е установено, нито е доказано, че разпределеният, с решението на Общото събрание на акционерите от 07.09.2021г., дивидент, е бил изплатен на който и да е от акционерите или свързани с тях лица по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК, с оглед на което извършеното разпределение на дивидент не би могло да доведе до намаляване имуществото на задълженото лице, тъй като не е налице извеждане на парични средства от патримониума на дружеството, както неправилно са приели органите по приходите. Обосновава, че не съществува нормативна пречка да бъде взето решение за разпределяне дивидент, а е налице законова забрана за изплащането му в хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, каквото плащане в случая не било налице. По подробно изложени в жалбата и представеното от пълномощника на жалбоподателката писмено становище съображения, е направено искане за отмяна на оспорения ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, като изцяло поддържа изложените в тази връзка съображения в потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора на Дирекция ОДОП [населено място]. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. Счита, че обосновано и доказано се явява наличието на основанието по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за непогасените публични задължения на търговското дружество. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: С Решение № 107 от 15.03.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е отменен Ревизионен акт № 16002423004738-091-001/ 25.10.2023г., издаден на М. Ц. В., в качеството й на акционер и член на Съвета на директорите, за определената отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за задълженията на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 276 843.06 лева – главници и 86 878.18 лева – лихви, като преписката е върната за извършване на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт за правилно, мотивирано и законосъобразно установяване на отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК на М. В. за задълженията на дружеството (л.59 и сл., т. II). В изпълнение на това решение, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001624001429-020-001/ 20.03.2024г., издадена от Г. П. Й. на длъжност Началник сектор (л.54, т. II), на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на М. Ц. В. [ЕГН], за установяване отговорност за задълженията на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД с ЕИК 202869206. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021г.; Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.03.2021г. до 31.11.2021г.; Отговорност за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2021г. до 30.09.2021г.; Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2021г. до 30.09.2021г.; Отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2021г. до 31.10.2021г. и за периода от 01.11.2021г. до 30.09.2022г.; Отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 31.10.2021г. и за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г.; Отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 31.10.2021г. и за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г. и Отговорност за вноски за УПФ – за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 31.10.2021г. и за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г. Извършването на ревизията е възложено на С. М. И. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и на Р. И. П. – старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР (л.54, т. II). С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16001624001429-098-001/26.03.2024г., издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК са иззети правомощията на Г. П. Й. като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на С. М. И., в качеството ѝ на възлагащ орган (л.40, т. II). В качеството си на възлагащ орган С. М. И. е издала ЗИЗВР № Р-16001624001429-020-002/ 26.03.2024г. (л.42, т. II), с която е променен единствено състава на ревизиращия екип, като за ръководител на ревизията е определена Р. И. Й. – главен инспектор по приходите. С последваща ЗИЗВР № Р-16001624001429-020-003/ 27.06.2024г. (л.309, т. I), срокът за извършване на ревизията е бил удължен до 27.08.2024г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество. В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице; извършени са справки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД. С Протокол № Р-16001624001429-ППД-001/26.04.2024г. (л.66 и сл., т. II) са присъединени доказателствата, събрани по реда на ДОПК в хода на проведеното ревизионното производство с УИН Р- 16002423004738 при извършената предходна ревизия на М. Ц. В., в качеството й на акционер и член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко" АД. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Р. И. Й. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Р. И. П. - старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001624001429-092-001/ 10.09.2024г. (л.151 и сл., т. I). С Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице - М. Ц. В., в качеството ѝ на член на Съвета на директорите на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, да бъде установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, за непогасени задължения на дружеството в общ размер на 104 444.05 лева, в т.ч: отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. в размер на 9 762.87 лева, представляващи дължима лихва; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.03.2021г. до 30.06.2021г. в размер на 10 942.79 лева и лихви в размер на 4 492.93 лева; отговорност за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г. и за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. в общ размер на 3 842.97 лева и лихви в размер на 1 455.98 лева; отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2022г. в общ размер на 24 033.92 лева и лихви в размер на 12 244.16 лева; отговорност за вноски за ДОО - за осигурители за периода 01.04.2021г. - 30.06.2021г. в размер на 16 258.13 лева и лихви в размер на 6 420.87 лева; отговорност за задължения за вноски за УПФ - за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. в размер на 3 985.98 лева и лихви в размер на 1 575.18 лева и отговорност за вноски за ЗО – за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. в размер на 6 760.57 лева и лихви в размер на 2 667.70 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Р. Й. главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и от Р. П. - старши инспектор по приходите, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че „Розенфелд и Ко“ АД е вписано в Търговския регистър на 21.12.2013г. с капитал 50 000.00 лв. - 50 000 бр. обикновени, поименни акции с номинал 1 лв. На 03.10.2014г. М. Ц. В. е вписана за член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД. Предметът на дейност на дружеството е създаване на телевизионна програма и нейното свободно разпространение на територията на Република България чрез кабелни електронни съобщителни мрежи и сателит, като за целите на дейността си е ползвало лицензии на „БГ САТ“ АД и издадени разрешения от Комисията за регулиране на съобщенията. Системата на управление на дружеството е едностепенна и се състои от Съвет на директорите в състав от трима члена - Г. Н. П. (притежаващ 6 500 бр. обикновени, поименни акции с право на глас, съставляващи 13 % от капитала), М. Ц. В. (притежаваща 8 500 бр. обикновени, поименни акции с право на глас, съставляващи 17 % от капитала) и Я. Л. В. (притежаващ 35 000 бр. обикновени, поименни акции с право на глас, съставляващи 70 % от капитала). От 03.10.2014г. дружеството се представлява от Г. Н. П.. „Розенфелд и Ко“ АД e регистрирано по ЗДДС на 20.10.2014г. и е дерегистрирано на 05.10.2022г., поради наличие на обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. „Розенфелд и Ко“ АД е подавало декларации по чл. 92 от ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС, декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими данъчни и осигурителни вноски на наетите по трудови правоотношения лица и декларации по чл.55 от ЗДДФЛ - данък за доходи, изплатени на ФЛ свободни професии, като в тази връзка са формирани невнесени публични задължения за периоди от 01.01.2021г. до 30.06.2023г., с прилежащи лихви. През ревизирания период 2021г.- 2023г. „Розенфелд и Ко“ АД е действащо предприятие и е отчитало приходи от търговска дейност (с изключения за 2023г.). Въз основа на данните от Търговския регистър е установено, че с Решение № 300 от 05.09.2023г. по търг. дело № 234/2022г. на Окръжен съд - Стара Загора, по отношение на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността 21.08.2021г. В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за установяване на отговорността на М. В., на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56. ал.1 от ДОПК, са връчени Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) № Р- 16001624001429-040-001/28.03.2024г. и ИПДПОЗЛ № Р-16001624001429-040-002/ 26.07.2024г. С тях са изискани документи и писмени обяснения, в т.ч. свързани с „Розенфелд и Ко“ АД, непредставени в хода на предходно ревизионно производство, както и информация със справки - извлечения от банковите сметки на лицето. Допълнително са изискани документи и писмени обяснения относно характера, основанието и произхода на конкретни суми, постъпили по банковите сметки на ревизираното лице, включително такива за наредени от него плащания. В изпълнение на тези искания, от М. В. с вх. № ВхК-6337/03.04.2024г. и вх. № ВхК-14512/19.08.2024г., са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД. Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство, доказателства, органите по приходите са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации: На 26.07.2021г., между „Розенфелд и Ко" АД, представлявано от Г. Н. П. - Изпълнителен директор, като заемодател, са сключени три отделни (идентични по съдържание) договора за паричен заем, по силата на които заемодателят се е задължил в срок от 5 работни дни от датата на сключването на договорите, да предостави по банков път на заемателите паричен заем – на Б. Е. И. в размер на 400 000.00лв.; на И. Г. И. в размер на 455 000.00 лв. и на П. И. Г. в размер на 400 000.00 лв., срещу задължението на всеки един от заемателите да върне заетата от него сума в срок от 12 месеца от получаването й, ведно с уговореното в договорите възнаграждение - еднократно възнаграждение в размер, равен на ОЛП+2% (основния лихвен процент на БНБ, завишен с надбавка от два процента). Договорено е за първите З месеца от срока на договора заемодателят да предостави на заемателя гратисен период, през който няма да се начислява възнаграждение (лихва), като ако заемната сума бъде изцяло погасена в срока на гратисния период, заемателят се освобождава от задължението си за заплащане на възнаграждение на заемодателя. В чл.7 от договорите е предвидено, че в случай, че върху банковите сметки на заемодателя бъдат наложени запори, заемателят може да изпълни задължението си за връщане на заемната сума, ведно с дължимото възнаграждение по договора, като заплаща от името и за сметка на заемодателя неговите текущи и/или просрочени задължения, съобразно получените от същия инструкции за това (л.97 и сл., т. II). Съгласно банково извлечение от 26.07.2021г., сумите по паричните заеми са преведени по банков път на 26.07.2021г. от разплащателната сметка на „Розенфелд и Ко“ АД в Банка ДСК АД - общо в размер на 1 255 000.00 лв. (л.100 и сл., т. II), като сумите са били осчетоводени по счетоводна сметка на дружеството за отчитане на заемите. Видно от Протокол от годишно Общо събрание на акционерите в „Розенфелд и Ко“ АД, проведено на 07.09.2021г. (л.160, т. II), е било взето решение (по т.2.1), от печалбата на дружеството за 2020г. да се разпредели дивидент в размер на 673 684.21лв., който, след удържането на дължимия данък от 5 на сто, да се изплати на акционерите, както следва: за Я. Л. В. - 448 000лв., за М. Ц. В. - 108 800лв. и за Г. Н. П. - 83 200лв. Прието е още, че поради наложени към дата на решението запори върху банковите сметки на дружеството, изплащането на разпределения на акционерите дивидент за 2020г. да бъде извършено от трети лица - по делегация. С оглед на това е решено „Розенфелд и Ко“ АД да сключи писмено споразумение със заемополучателите на парични средства, предоставени от дружеството по общо 3 договора за заем от 26.07.2021г. В изпълнение на това решение, на 09.09.2021г. е подписано споразумение между заемодателя „Розенфелд и Ко“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Г. П., от една страна и Б. И., И. И. и П. Г. – заематели, от друга страна (л.161, т. II), съгласно което споразумение заемополучателите се съгласяват и се задължават да погасят оставащата част от задълженията си по договорите за заем, като от името и за сметка на „Розенфелд и Ко“ АД преведат директно по сметката на акционерите в капитала му сумите на разпределения им дивидент, с което плащане ще се счита, че заемателите са погасили в пълен размер главниците на задълженията си по договорите за заем, сключени със заемодателя. В споразумението са посочени каква сума всеки един от заемополучателите следва да преведе на съответния акционер, като по отношение на ревизираното лице М. С. В. е предвидено превеждането на сума в размер на 108 800 лева от заемополучателя Б. Е. И.. С Допълнително споразумение от 20.07.2022г., сключено между Б. Е. И. - заемател и „Розенфелд и Ко“ АД – заемодател, се удължава срока за връщане на предоставените заемни средства по договора от 26.07.2021г., с 12 месеца, считано от 26.07.2022г. (л.302, том първи по делото). С. С. от 01.09.2023г. между Б. Е. И. - заемател и „Розенфелд и Ко“ АД – заемодател, във връзка с частична отмяна на взето с Протокол на ОС на акционерите решение от 07.09.2021г., е договорено дължимата по заема сума, непогасена към 27.07.2023г., да се преведе по сметка на дружеството. Въз основа на предприети от органите по приходите действия за установяване на имущественото състояние на М. В., е констатирано, че ревизираното лице има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. и за 2022г., с които са декларирани доходи по трудови правоотношения (длъжност - асистент в офис) с „Булсатком“ ЕАД и „Булсатком“ ЕООД. В Приложение 11 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. и за 2022г. бил деклариран и остатък по предоставен паричен заем в размер на 108 800лв. в полза на Б. Е. И.. Констатирано е, че от „Розенфелд и Ко“ АД е подадена декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за III-то тримесечие на 2021 г. (Вх. № 2400И0519197/ 28.10.2021 г.), с която дружеството е декларирало дължим данък върху разпределени дивиденти на основание взето Решение с Протокол на ОС на акционерите на дружеството от 07.09.2021 г. за разпределяне на дивиденти в общ размер на 673 684.21лв., между акционерите съразмерно дяловото им участие (Я. Л. В. 70%, М. Ц. В. 17% и Г. Н. П. 13%). От дружеството е подадена и Справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за 2021г., вкл. за обявени доходи изплатени в полза на горепосочените лица в качеството им на акционери в „Розенфелд и Ко“ АД и съответния размер на удържан данък за сметка на акционерите (5%), в т.ч. за М. Ц. В. дивидент от 114 526.32лв., удържан данък 5 726.32 лв. и нето дивидент в полза на М. В. в размер на 108 800лв. От извършена справка в ИМ на НАП е установено е, че през 2024г. от „Розенфелд и Ко“ АД са подадени корекционни данни с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО с Вх.№ 2400И0699402/31.01.2024г. и Справка по чл.73 от ЗДДФЛ с Вх.№ 24000243029270/31.01.2024г. на база Решение на Общо събрание на акционерите от 31.08.2023г. (л.105, т. II) за отмяна на решение от 07.09.2021г. за разпределяне на дивиденти между акционерите Я. Л. В., М. Ц. В. и Г. Н. П.. По силата на това решение и приложено споразумение от 01.09.2023г. заемополучателите се задължават да върнат получените суми директно на „Розенфелд и Ко“ АД. Извършена е била и насрещна проверка на Б. Е. И., документирана с Протокол № П-16002424098036-141-001/ 14.06.2024г. (л.320, т. I), в хода на която от проверяваното лице не са били представени изисканите по реда на ДОПК документи и обяснения. С оглед на което от органите по приходите са извършени служебни проверки и справки в съответните електронни регистри на НАП, в резултат на което е установено, че Б. И. е декларирала в Приложение 11 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. получен паричен заем по договор от 26.07.2021г. с „Розенфелд и Ко“ АД в размер на 400 000.00 лв. и поето задължение със сключено допълнително Споразумение към договор от 09.09.2021г., по силата на което от дължимия остатък по предоставения заем да бъдат погасени задължения на „Розенфелд и Ко“ АД, съставляващи разпределен дивидент от печалбата на дружеството за 2020г. в полза на акционерите, съразмерна на притежаваните от тях дялове. Констатирано е, че към 31.12.2021г. от отпуснатия от „Розенфелд и Ко“ АД на Б. И. паричен заем в размер на 400 000лв., са били погасени 180 776.42 лв., като към същата дата непогасеният остатък по заема е в размер на 219 223.58 лв., който е посочен като дължим в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ по Приложение 11 (част III), от която сума 108 800.00лв. е декларирана като дължим остатък на М. Ц. В., в качеството ѝ на акционер в посоченото дружество. С приложено Допълнително споразумение от 20.07.2022г. са определени договорености между Б. Е. И. – заемател и „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД – заемодател, с което се удължава срока за връщане на предоставените заемни средства по договор от 26.07.2021г. с 12 месеца, считано от 26.07.2022г. С Протокол № Р- 1601624001429-ППД-002/ 27.06.2024г. са приобщени доказателства, събрани в хода на проведено контролно производство (ПУФО с УИН П- 16002422037799), приключило с Протокол № П- 16002422037799-073-001/31.08.2022г. на Б. Е. И.. С Протокол № Р- 1601624001429- ППД - 003/27.06.2024г. са приобщени доказателства, събрани в хода на проведено контролно производство, приключило с Протокол № П- 16002423228375-141-001/ 03.01.2024г. на Б. Е. И.. В хода на тази проверка, с отговор по връчено ИПДПОЗЛ, от Б. И. са представени документи и обяснения във връзка с заемни средства по Договор за заем от 26.07.2021г., Банково извлечение от 26.07.2021г., Споразумение от 09.09.2021г., Допълнително споразумение от 20.07.2022г., Допълнително споразумение от 01.09.2023г., в резултат на което са потвърдени обстоятелства за привлечени заемни средства по договор от 26.07.2021г., част от които - в размер на 180 776, 42лв. са възстановени до 09.09.2021г. Не са заплащани лихва по предоставения от „Розенфелд и Ко" АД паричен заем по договор от 26.07.2021г. Дължимият остатък от получен заем - в размер на 219 223, 58лв. е непогасен остатък, като сумата от 108 800лв. е обявена като дължим паричен заем към М. Ц. В., в качеството й на акционер и член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко" АД на база взето решение на ОС на дружеството от 07.09.2021г. за разпределяне на дивидент/ неразпределена печалба от минал период - 2020г. и споразумение за прихващане на вземания със задължения от 09.09.2021г., с което е поетото задължение за изплащане на дивидент от трети лица - заемополучатели, в частност Б. Е. И. - по делегация. Сумите са декларирани в Приложение 11 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от Б. И., като заемополучател по договор от 2021г., при дължим остатък към 31.12.2021г.; към 31.12.2022г. и към 31.12.2023г. - непогасена част / остатък по получен заем - в размер на 108 800лв., дължим на М. Ц. В.. В хода на ревизионното производство е изискана и събрана информация за предприети действия по отношение събирането на задълженията на „Розенфелд и Ко“ АД във връзка с наличие на просрочени ликвидни и изискуеми публични вземания по образувано изпълнително дело № 211033870/ 2021г. за формирани данъчни задължения по декларации по ЗКПО, ЗДДС и ДДФЛ и задължения по декларации обр. 1 и обр. 6 касаещи задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, както и за направени проучвания на имущественото състояние на задълженото лице. Съгласно получената информация (л.329 – л.369, т. I), производството по ИД № 211033870/ 2021г. срещу „Розенфелд и Ко“ АД е образувано на 14.06.2021г., като със Съобщението за доброволно изпълнение от 15.06.2021г. дружеството и уведомено за образуваното срещу него изпълнително дело за незаплатени публични задължения. Към 15.06.2021 г. няма наложен запор върху банковите сметки на дружеството за обезпечаване на задълженията по изпълнителното дело. С. З. вх.№ [рег. номер]-000- 0282189/21.06.2024г. от дружеството е предложен начин на плащане на просрочените задължения, в срок до 25.07.2021г. на четири вноски. В изпълнение на поетия ангажимент, на 18.06.2021г., на 15.07.2021г. и на 23.07.2021г. по сметката за принудително изпълнение са постъпили суми за погасяване на задълженията в общ размер на 68 000 лв. Тъй като задълженото лице през този период осъществява търговска дейност, подава изискуемите от закона декларации (по ЗДДС, по ЗКПО, по ЗДДФЛ, в т.ч. и Декларации обр.6), нововъзникналите задължения са били присъединени към вече образуваното изпълнително дело, като задълженото лице е било уведомявано за присъединените задължения. На 03.08.2021г., на 11.08.2021г. и на 20.08.2021г. по сметката за принудително изпълнение са постъпили общо 260 000лв. От публичния изпълнител е посочено, че към 26.07.2021г. няма наложен запор върху банковите сметки на дружеството за обезпечаване на дълга по изпълнителното дело, тъй като дружеството продължавало да изпълнява поетия ангажимент за доброволно плащане на задълженията. В периода от 15.06.2021г. до 25.08.2021г. от задълженото лице по банковите сметки на НАП са преведени общо 438 762.79лв., в т.ч. 331 233лв. по изпълнителното дело. На 25.08.2021 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД в ТБ ДСК АД, като от банката е предоставена информация, че дружеството има разкрити две разплащателни сметки, върху които е наложен запор. На 02.11.2021г. е наложен запор върху банковите сметки „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД в ТБ ПИБ АД, като на 10.11.2021г. по изпълнителното дело постъпва информация, че сметките на дружеството в ТБ ПИБ АД са блокирани за бъдещи постъпления, към датата няма наличност, като има предходно наложени запори. С Постановление от 04.11.2021г. за обезпечаване на дълга е наложен запор върху движими вещи (климатици), продадени на търг по реда на ДОПК на 09.08.2023г. На 05.07.2023г. с Постановления на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, са наложени запори върху вземания от трети задължени лица (Б. Е. И., И. Г. И. и П. И. Г.), като на 12.07.2023г. по изпълнителното дело са депозирани отговори и от трите лица в един и същи смисъл, а именно, че не признават задълженията си към АД, тъй като съгласно представени писмени доказателства, вземанията са трансформирани като задължения към физическите лица - акционери в АД. По повод допълнително изискана от ревизиращите органи информация, от Дирекция „Събиране“ е постъпило писмо изх.№ [рег. номер]-179-0002990/27.06.2024г., в което е посочено, че по изпълнителното дело от датата на образуването му - 14.06.2021г., са постъпили общо 10 бр. плащания, от които 6 бр. доброволно платени суми от задълженото лице и 4 бр. преведени от купувачите на публична продан. По данни от ИС на НАП - извлечение за доброволно платените суми, от „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД са получени следните суми: на 18.06.2021 г. - 10 000лв., на 15.07.2021г. - 40 000лв.; на 23.07.2021г. - 18 000лв.; на 03.08.2021г. - 90 000лв.; на 11.08.2021г. - 100 000лв. и на 20.08.2021г. - 70 000лв. От приложените Справки за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице (л.361 и сл., т. I), е видно, че на 08.09.2022г. дългът на „Розенфелд и Ко“ АД е категоризиран като трудно събираем, а след като е направено заключение, че са изчерпани всички предвидени в закона действия за удовлетворяване на публичните вземания, на 09.11.2023г. дългът на дружеството е категоризиран като „несъбираем“. Въз основа на направените констатации ревизиращите органи са формирали извод, че са изпълнени кумулативните изисквания на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорност на ревизираното лице - М. Ц. В., като член на Съвета на директорите на акционерно дружество „РОЗЕНФЕЛД И КО“ ЕИК 202869206. Прието е, че от събраните при ревизията доказателства се установявало, че като член на управленски орган, М. В. е участвала във вземането на решение за разпореждане с ресурс на дружеството, след като е била наясно, че същото има декларирани непогасени задължения. Въпреки наличието на достатъчен паричен ресурс, М. В. е участвала във вземането на решение за разпореждане с този ресурс, без да бъдат предприети действия за доброволно плащане на изискуемите публични задължения, а именно участвала е във взетото с единодушие решение от членовете на управленския орган - Съвета на директорите на АД, свързано с предоставяне на заемни суми на трети лица, при наличие на установени публични задължения на „Розенфелд и Ко“ АД в общ размер на 287 230, 92 лв., в т.ч. главница - 273 238, 21 лв. и начислени лихви за просрочие. Действията на М. В. са квалифицирани като недобросъвестни и съзнателни с цел неплащане на задълженията на „Розенфелд и Ко“ АД към бюджета. Прието е още, че със съгласието си с решенията на общото събрание на акционерите на „Розенфелд и Ко“ АД, М. В. е довела до невъзможност дружеството да погаси публичните си задължения към онзи момент и на дължимото за тях до размера на дивидента. Във връзка с това е посочено, че преведените суми по трите договора, разпределени за дивидент, са в размер достатъчен за обслужване на текущите публични задължения на дружеството. Според органите по приходите не са представени данни, че сумите - предмет на разпореден финансов ресурс - 1 255 000.00 лв. с банков превод в значителен размер, е добросъвестно уреден, с оглед икономическата логика за осъществяване на дейността при активен статус действащо предприятие в лицето на дружеството - длъжник, както и че орган на управление в лицето на членове на Съвета на директорите в АД не е предприел необходимите действия и/или намерения да ги възстанови. Също така, не били представени данни, че сумите - предмет на разпределен дивидент в полза на акционерите на дружеството, в частност към М. Ц. В. в размер на 108 800лв., е добросъвестно уреден, с оглед допълнително определените ангажименти за изплащането на разпределения на акционерите дивидент от трети лица, а именно за М. Ц. В. възниква вземане от 108 800лв. от Б. Е. И.. През периода, за който М. В. е член на Съвета на директорите, дружеството формира непогасени публични задължения на база подадени декларации по ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗДДС, като е образувано изп. дело №211033870/2021г., за което дружеството е уведомено със Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С-210024-048-0077349/ 15.06.2021г. Прието е от ревизиращите органи, че след тази дата, всички извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице, безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, следва да се приемат за основание за вменяване на отговорност на членовете на органите за управление за непогасените задължения на дружеството, при доказаната обективна несъбираемост на задълженията на „Розенфелд и Ко“ АД, съотв. невъзможност да бъдат погасени декларираните от дружеството данъчни и осигурителни задължения. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от М. В. е подадено писмено възражение срещу ревизионния доклад, с което се оспорват обективираните фактически констатации и направените правни изводи (л.150, т.I). Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16001624001429-092-001/ 10.09.2024г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от С. М. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. И. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., с който на М. В., на основание чл.19, ал.2 от ДОПК е установена отговорност за непогасените задължения на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД ЕИК 202869206, за: данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2021г. до 30.09.2021г. – главница в размер на 3 842.97 лева и лихва – 1498.17лв.; за корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. – лихва в размер на 9 762.87 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.03.2021г. до 30.11.2024г. – главница в размер на 10 942.79 лена и лихва – 4 613.08лв.; за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. – главница в размер на 24 033.92 лева и лихва – 12 508.04лв.; за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2023г. – главница в размер на 6 760.57 лева и лихва – 2 741.94лв.; за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2023г. – главница в размер на 16 258.13 лева и лихва – 6 599.38лв.; за вноски за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2023г. – главница в размер на 3 985.98 лева и лихва – 1 618.95лв. или отговорност за непогасени задължения на дружеството в общ в размер на 65 824.36 лева главница и 39 342.43 лева лихви. С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. В ревизионния акт е разгледано, обсъдено и прието за неоснователно възражението на М. В.. Прието е за доказано, че М. В., като член на Съвета на директорите на "Розенфелд и Ко" АД – задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, с действията си по участие в общо събрание на акционерите за вземане на решение за предоставянето на заеми на трети лица чрез извършени преводи от банковата сметка в "Банка ДСК" ЕАД на 26.07.2021г. на лицата Б. И., И. И. и П. Г., ревизираното лице е допринесло за намаляване на имуществото (паричните средства) на дружеството и същото е изпаднало в невъзможност да погаси наличните си задължения. С участието си като член на съвета на директорите при вземането на решение постъпилите по сметката на дружеството парични средства да бъдат предоставени на трети лица, М. В. е била наясно с факта, че дружеството няма да има възможност да погаси натрупаните към момента на вземане на решението задължения, както и следващите такива. Приета за доказана е и причинно-следствената връзка между неплащането на задълженията на дружеството и намаляването на имуществото с недобросъвестността на ревизираното лице, тъй като с решението на 26.07.2021г., наличните парични средства по сметката на дружеството в Банка ДСК ЕАД, в т. ч. и постъпилите от „Булсатком" ЕООД в размер на 1 225 050, 00 лв., да бъдат предоставени на заем на трети лица, ревизираното лице е било наясно, че няма да могат да бъдат погасени задълженията на дружеството. Невъзможността за събиране на публични вземания от дружеството – длъжник се установявала от предприетите действия по образувано изпълнителното дело, като в резултат на проведено неуспешно производство по събиране на задълженията на дружеството, е извършено прекатегоризиране на дълга в трудно събираем, а впоследствие и като несъбираем. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с квалифицирани електронни подписи от С. И. и Р. Й.. Ревизионният акт е връчен на М. В. на 14.10.2024г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за електронно връчване (л.182, т.I). В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК М. В. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив на 28.10.2024г. чрез пощенски оператор (л.93, т.I) жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, с вх. № 94-00-8267/ 30.10.2024г. (л.94 и сл., т.I). С Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло РА № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г. С решението е потвърден като правилен и обоснован извода на ревизиращите органи, че са налице материалноправните предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на М. В. за непогасените публични задължения на „Розенфелд и Ко“ АД за данъци и ЗОО. Прието е за доказано от органите та приходната администрация, че М. В., в качеството си на член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД се е разпоредила (съгласно установеното в чл. 36 от Устава на дружеството) да се преведат всички налични парични средства, с които дружеството е разполагало към 26.07.2021г. на трите физически лица, с които са сключени договорите за заем. Към 26.07.2021г. дружеството е разполагало с достатъчно парични средства, с които да бъдат заплатени изискуемите задължения за ДДС, за корпоративен данък, за данък върху доходите на физическите лица и за задължителни осигурителни вноски по фондовете на социалното и здравното осигуряване. Вместо това, сумата, получена от „Булсатком“ ЕООД, ведно с наличните парични средства в сметката, са преведени на П. Г., Б. И. и И. И.. Към момента на разпореждането - 26.07.2021г., М. В. е знаела за наличието на непогасени задължения на дружеството и въпреки наличието на достатъчен паричен ресурс, същата е участвала във вземането на решение за разпореждане с този ресурс, без да бъдат предприети действия за доброволно плащане на задълженията, за наличието на които е знаела. В заключение е прието, че съвкупната преценка на специфичните за казуса обстоятелства - целенасочено поведение на М. Ц. В., в качеството й на акционер и член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД, да избегне плащането на данъци чрез разпределяне на дивидент, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновават крайния извод за поведение на М. В., което е основната причина за несъбираемост на установените на дружеството публични задължения. Решение № 516/ 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на М. В. по електронен път на 06.01.2025г. (л.65, т. I от делото). По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Като доказателства са приети и съставения РД в хода на проведеното ревизионното производство с УИН Р- 16002423004738 при извършената предходна ревизия на М. Ц. В., както и издадения в това производство Ревизионен акт № 16002423004738-091-001/ 21.12.2023г., ведно с отменителното Решение № 107 от 15.03.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването на РА № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., изцяло потвърден с Решение № 516/ 23.12.2024г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали (л.25 и сл., т. I от делото). В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624001429-020-001/ 20.03.2024г. е издадена от Г. П. Й. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.I от Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624001429-020-001/ 20.03.2024г. е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден към датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Г. П. Й.. Със Заповед № РД-09-518/ 22.03.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, Г. П. Й., поради достигане право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е изключена от определените като компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии органи, като на нейно е включена като ОВР/ОВП С. М. И., определена да изпълнява длъжността началник на сектор „Ревизии“ (л.18, т. I). Съответно със Заповед № РД-09-521/ 22.03.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 и т.4 от ЗНАП във вр. с чл.7, ал.3 от ДОПК, предвид невъзможността за довършване на производствата, произтичащи от липса на правомощия да бъде ОВР и ОВП, считано от 25.03.2024г., са иззети от Г. П. Й., в качеството й на орган, възлагащ ревизии и проверки, неприключилите административни производства към 25.03.2024г., включително и спрените, като е разпоредено същите да бъдат довършени от С. М. И., определена да изпълнява длъжността началник на сектор „Ревизии“ (л.17, т. I). С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16001624001429-098-001/26.03.2024г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, са иззети правомощията на Г. П. Й. като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на С. М. И., в качеството ѝ на възлагащ орган (л.40, т. II). По делото е представена и Заповед № РД-09-519 от 22.03.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.20, т.I/, с която Р. И. Й. – главен инспектор по приходите, е определена да изпълнява функцията „ръководител на екип“, считано от 25.03.2024г. В качеството си на възлагащ орган С. М. И. е издала ЗИЗВР № Р-16001624001429-020-002/ 26.03.2024г. (л.42, т. II), с която на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК за ръководител на ревизията е определена Р. И. Й. – главен инспектор по приходите. Въз основа на представените доказателства съдът приема, че по несъмнен начин се явява установено наличието на трайна невъзможност (считано от 25.03.2024г. е прекратено служебното правоотношение на Г. Й., поради достигнато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) за изпълнение на функциите (служебните задължения) от Началник сектор „Ревизии“ Г. Й., определена за компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК. Това е обусловило и необходимостта от издаването на решение, с което на основание чл.7, ал.3 от ДОПК да се изземат правомощията на Г. П. Й. като възлагащ орган по процесната ревизия, при възлагане правомощието по възлагане на друг орган по приходите - С. М. И., определена да изпълнява длъжността Началник на сектор „Ревизии“ и съотв. за определяне на нов ръководител на ревизията - Р. И. Й.. С оглед на което съдът приема, че съставът на органите по приходите, издал оспорения РА № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., е формиран в съответствие с правилата на материалния закон. Издателите на РА са разполагали с материална и по степен компетентност съгласно чл. 119, ал.2 от ДОПК, като е налице и териториална компетентност на същите, тъй като са част от ТД на НАП [населено място], която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Съответно възложената ревизия на М. В. е извършена от определените със ЗВР № Р-16001624001429-020-001/ 20.03.2024г. и ЗИЗВР № Р-16001624001429-020-002/ 26.03.2024г. органи по приходите – Р. И. Й. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Р. И. П. - старши инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001624001429-092-001/ 10.09.2024г. (чл.117, ал.1 от ДОПК). Както ЗВР и ЗИЗВР, така и съставеният въз основа на ревизията РД № Р-16001624001429-092-001/ 10.09.2024г. и РА № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На електронен носител (приложения с административната преписка CD-R), се съдържат файловете, генерирани при подписването на електронните документи с [жк], от които се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад, е неразделна част от него. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: С оспорения РА е прието, че са изпълнение условията по чл.19, ал.2 от ДОПК, за възникване и реализиране на отговорността на М. Ц. В., в качеството й на член на Съвета на директорите на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, за непогасените задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски, ведно с прилежащите лихви. С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т.1 и т.2 от ДОПК. Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна - възниква в случаите, когато се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, като тази отговорност е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото (чл.19, ал.4 и чл.20 от ДОПК). Въз основа на посочената по-горе нормативна уредба, следва извода, че за да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал.2 от ДОПК, е необходимо в условията на кумулативност да са налице следните законово регламентирани материалноправни предпоставки, а именно: 1. Субектът на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на управител, член на орган на управление, търговски представител или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения; 2. Лицето – субект на отговорността, да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждило имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, респ. да е извършило действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице; 3. Плащането, респ. отчуждаването или обременяването, да е извършено недобросъвестно - лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице; 4. Вследствие на тези действия имуществото на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице да е намаляло и 5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляването на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения - като резултат на недобросъвестните действия на физическото лице в съответното му качество, довели до намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице, да не са погасени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Наличието на тези предпоставки изисква установяването от обективна страна на публични задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от действията на лицата, посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от тези лица да са недобросъвестни. Именно тогава следва физическото лице да понесе отговорността за задълженията за данъци и ЗОВ на юридическото лице, които в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени, която отговорност се реализира по реда на чл. 108 и сл. във вр. с чл. 21, ал. 1 от ДОПК. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, е на органите по приходите, като в съдебното производство по оспорване на ревизионния акт в тежест на ответника е да докаже наличието на нормативно регламентираните предпоставки и условия за ангажирането на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 ДР ДОПК, каквито указания са и дадени с разпореждане на съда от 10.02.2025г. Констатациите на ревизиращия екип, съгласно изложеното в обстоятелствената част на РД, на които се основа направения извод, че са изпълнени нормативно предвидените предпоставки за реализиране на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността на М. В., се свързват с това, че „като член на управленски орган, М. Ц. В. е участвала във вземането на решение за разпореждане с ресурс на дружеството, след като е била наясно, че същото има декларирани непогасени задължения. Въпреки наличието на достатъчен паричен ресурс, същата е участвала във вземането на решение за разпореждане с този ресурс без да бъдат предприети действия за доброволно плащане на изискуемите публични задължения, а именно: взето решение с единодушие от членовете на управленския орган - Съвет на директорите на АД, свързано с предоставяне на заемни суми на трети лица, при наличие на установените публични задължения на дружеството - „Розенфелд и Ко" АД, в общ размер на 287 230, 92 лв., в т.ч. главница - 273 238, 21 лв. и начислени лихви за просрочие“. Сочи се в РД, че „вследствие на действията на членовете на Съвета на директорите, като орган на управление в акционерно дружество, съгласно Устава на „Розенфелд и Ко" АД и визираните отговорности с чл. 37, ал. 2, т.9 от Устава на дружеството, имуществото на задълженото лице „Розенфелд и Ко" АД е намаляло и по таза причина не са изплатени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски“, като „недобросъвестните действия са налице именно с постигнатото съгласие между страните по Договори за заем в полза на трети лица и последващо съгласие със споразумение, между страните от 09.09.2021г. при заключение от невъзможността да бъдат обезпечени задълженията в ИД, за които дружеството е било своевременно информирано, с оглед издадени/ връчени документи на администрацията“. Изводът за наличието на всички предпоставки за отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на ревизираното лице, се основават на „недобросъвестно плащане на пари, изразяващо се в усвояване на заемни средства, предоставени с договори в полза на трети лица на 26.07.2021г., от финансов ресурс на база превод (за вземане от дейността на АД) и наличен в патримониума на същото към момент, за който дружеството е било уведомявано за възникнали и установени публични задължения“. Съответно в обжалвания РА е прието, че с „действията си по участие в общо събрание на акционерите за вземане на решение за предоставянето на заеми на трети лица чрез извършени преводи от банковата сметка в "Банка ДСК" ЕАД на 26.07.2021г. на лицата Б. И., И. И. и П. Г., М. В. е допринесла за намаляване на имуществото (паричните средства) на дружеството -"Розенфелд и Ко" АД и същото е изпаднало в невъзможност да погаси наличните си задължения“. С потвърждаващото РА Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, отговорността на М. В. по чл.19, ал.2 от ДОПК се основава на съображения, че М. В., „в качеството си на член на Съвета на директорите се е разпоредила (съгласно установеното в чл. 36 от Устава на дружеството) да се преведат всички налични парични средства, с които дружеството е разполагало към 26.07.2021г. на трите физически лица, с които са сключени договорите за заем“, вместо да бъдат заплатени изискуемите задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски по фондовете на социалното и здравното осигуряване, като „въпреки наличието на достатъчен паричен ресурс същата е участвала във вземането на решение за разпореждане с този ресурс, без да бъдат предприети действия за доброволно плащане на задълженията, за наличието на които е знаела“. В заключение в решението на Директора на Дирекция ОДОП е формулиран извод, че „съвкупната преценка на специфичните за казуса обстоятелства - целенасочено поведение на М. Ц. В., в качеството й на акционер и член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД, да избегне плащането на данъци чрез разпределяне на дивидент, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен извод за поведението на жалбоподателя, което е основната причина за несъбираемост на установените на дружеството публични задължения“. С оглед цитираните по-горе констатации на органите на приходната администрация, обективирани в съставения РД и в издадения въз основа на него РА, както и в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, основателно е възражението на жалбоподателката, за наличието на неяснота от гл.т на това, наличието на коя точно хипотеза по чл.19, ал.2 от ДОПК е обусловило ангажирането на отговорността й за непогасените публични задължения на „Розенфелд и Ко" АД. Тази неяснота на първо място се отнася до това, в какво точно качество е реализирана на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността на М. В. - като член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко" АД или като акционер в това дружество – и в РД, и в РА и в Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, твърдяното основание по чл.19, ал.2 от ДОПК е обвързано не само от гл.т на участието на М. В. в управителен орган на търговското дружество, но и с качеството й на акционер в това ТД. На следващо място налице е и неяснота с което точно действие на М. В. е обоснована отговорността й по чл.19, ал.2 от ДОПК – дали с участието й във взето от Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко" АД решение за предоставяне на парични заеми на три физически лица - на Б. Е. И. в размер на 400 000лв.; на И. Г. И. в размер на 455 000лв. и на П. И. Г. в размер на 400 000лв. и съотв. за превеждането на наличните парични средства, с които дружеството е разполагало към 26.07.2021г. на посочените лица, или тази отговорност се основава на участието й във взетото на годишното Общо събрание на акционерите в „Розенфелд и Ко“ АД, проведено на 07.09.2021г., решение от печалбата на дружеството за 2020г. да се разпредели дивидент в размер на 673 684.21лв., който да се изплати на акционерите (вкл. на М. Ц. В. - 108 800.00 лв.), като изплащането на разпределения на акционерите дивидент за 2020г. да бъде извършено от трети лица - по делегация от заемополучателите на парични средства по трите договора за заем от 26.07.2021г. И не на последно място – налице е неяснота дали „участието“ на М. В. в разпореждането с парични ресурси на дружеството е възприето от органите на приходната администрация като плащане в пари от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, или разпореждане с имущество на „Розенфелд и Ко“ АД - безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Всъщност обстоятелствената част на съставения РД и на издадения въз основа на него РА, както и на потвърждаващото ревизионния акт Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, се свеждат до описание на извършените в хода на ревизионното производство процесуални действия и възпроизвеждане съдържанието на събраните доказателства; посочване на приетите за установени факти и обстоятелства и изведените от нормата на чл. 19, ал.2 от ДОПК елементи от фактическия състав на отговорността, без обаче да са формулирани, съотв. обективирани ясни и в изискуемия се конекситет фактически и правни изводи, установяващи еднозначно волята на органите на приходната администрация по фактите и по приложението на закона от гл. т на това какво точно поведение (кои точно действия) на ревизираното лице са определени като субсумиращи се в недобросъвестно извършени действия по чл.19, ал.2 от ДОПК, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и съотв. на коя точно хипотеза по чл.19, ал.2 от ДОПК се основава реализираната отговорност спрямо М. В. с издаването на обжалвания ревизионен акт. Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, не установяват и доказват по несъмнен начин наличието на елементите от правопораждащия фактически състав по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на М. В. за непогасените задължения на „Розенфелд и Ко" АД за данъци и ЗОВ. Съображенията за това са следните: По делото няма спор, че „Розенфелд и Ко“ АД е с едностепенна система на управление - Съвет на директорите, който орган на управление е в състав от трима членове - Г. Н. П. (притежаващ 6 500 бр. обикновени, поименни акции с право на глас, съставляващи 13 % от капитала), М. Ц. В. (притежаваща 8 500 бр. обикновени, поименни акции с право на глас, съставляващи 17 % от капитала) и Я. Л. В. (притежаващ 35 000 бр. обикновени, поименни акции с право на глас, съставляващи 70 % от капитала). Считано от 03.10.2014г. (от която дата и М. В. е вписана като член на Съвета на директорите на дружеството), „Розенфелд и Ко“ АД се представлява от Г. Н. П.. Не е спорно и че „Розенфелд и Ко“ АД има просрочени ликвидни и изискуеми публични вземания по образувано изпълнително дело № 211033870/ 2021г., формирани от задължения за данъци по декларации по ЗКПО, ЗДДС и ДДФЛ и задължения по декларации обр. 1 и обр. 6 касаещи задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО. Тези задължения не се оспорват нито по основание, нито по размер от ревизираното лице, както и не се оспорва от жалбоподателя, че тези задължения не са били платени от „Розенфелд и Ко“ АД. От доказателствата по делото се установява и че на 26.07.2021г., между „Розенфелд и Ко" АД, представлявано от Г. Н. П. - Изпълнителен директор, като заемодател, са сключени три отделни (идентични по съдържание) договора за паричен заем (л.97 и сл., т. II), по силата на които заемодателят се е задължил в срок от 5 работни дни от датата на сключването на договорите, да предостави по банков път на заемателите паричен заем – на Б. Е. И. в размер на 400 000лв.; на И. Г. И. в размер на 455 000лв. и на П. И. Г. в размер на 400 000лв., срещу задължението на всеки един от заемателите да върне заетата от него сума в срок от 12 от получаването й, ведно с уговореното в договорите възнаграждение - еднократно възнаграждение в размер, равен на ОЛП+2% (основния лихвен процент на БНБ, завишен с надбавка от два процента). Съгласно банково извлечение от 26.07.2021г., сумите по паричните заеми са преведени по банков път на 26.07.2021г. от разплащателната сметка на „Розенфелд и Ко“ АД в Банка ДСК АД - общо в размер на 1 255 000.00 лв. (л.100, т. II), като сумите са били осчетоводени по счетоводна сметка за отчитане на заемите. Ако и извършването на 26.07.2021г. разпореждане с паричен ресурс на „Розенфелд и Ко“ АД общо в размер на 1 255 000.00 лв. по трите сключени договора за заем да се явява доказано, недоказано се явява съпричастността на ревизираното лице М. В. с това разпореждане, нито че извършените парични плащания на сумите по договорите за заем от имуществото на дружеството, представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент по см. на §1, т.4, б. „в" и т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО, или безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните разпореждане с имущество на „Розенфелд и Ко“ АД. Противно на соченото в съставения РД и в издадения въз основа на него РА, както и в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, в хода на ревизионното производство не са събрани каквито и да е било доказателства, установяващи данни за участието на М. В. във взето от Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко" АД решение за предоставяне на парични заеми на три физически лица - на Б. Е. И. в размер на 400 000лв.; на И. Г. И. в размер на 455 000лв. и на П. И. Г. в размер на 400 000лв. и съотв. за превеждането на сумите (общо в размер на 1 255 000.00 лв.) по сключените договори за заем, от разплащателната сметка на „Розенфелд и Ко“ АД, по сметки на заемополучателите. Твърдяното от ревизиращите органи участие на М. Ц. В. във вземането на решение за разпореждане с ресурс на дружеството (вземане на решение за предоставянето на заеми на трети лица чрез извършени преводи от банковата сметка в "Банка ДСК" ЕАД на 26.07.2021г. на лицата Б. И., И. И. и П. Г., М. В.), се основава и е обосновано единствено с предвиденото в чл. 37, ал.2, т.9 и ал.4 от публикувания в ТР Устав на дружеството, че Съветът на директорите на дружеството взема решения и определя условията за получаване или предоставяне на заеми, кредити или временни парични помощи, поемане на задължения или предоставяне на обезпечения и гаранции към трети лица, които решения се вземат от всички членове на Съвета на директорите – с единодушие. Предвиденото в Устава на „Розенфелд и Ко“ АД правомощие в компетентността на Съвета на директорите на дружеството за вземане на решения за предоставяне на заеми, само по себе си обаче нито може да обоснове, нито може да докаже, че сключването на 26.07.2021г. на договорите заем между „Розенфелд и Ко" АД, представлявано от Г. Н. П. - Изпълнителен директор, като заемодател, и Б. Е. И., съотв. И. Г. И. и П. И. Г., като заематели, респ. че превеждането на сумите по сключените договори за заем, от дружеството, на заемополучателите, е извършено след и въз основа на решение на Съвета на директорите на ТД. Още по-малко предвиденото в Устава изискване за единодушно решение на Съвета на директорите за предоставяне на парични заеми, само по себе си доказва несъмненото участие на М. В. в приемането на такова решение. Всъщност в документите по ревизионната преписка липсват каквито и да е било данни, дори и като индиция, за взето решение от Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко" АД за предоставяне на парични заеми на физическите лица – на Б. Е. И. (в размер на 400 000лв.), на И. Г. И. (в размер на 455 000лв.) и на П. И. Г. (в размер на 400 000лв.) и съотв. за възлагане на Изпълнителния директор на дружеството сключването на трите договора за заем от 26.07.2021г. и възлагане на тяхното изпълнение чрез превеждането на сумите от патримониума на дружеството, на заемополучателите. В този смисъл липсват доказателства за участие под каквато и да е форма на М. В. във вземане на решение от Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко" АД за сключването на договорите за заем и предоставяне на паричните средства на дружество в заем на трети лица и съотв. липсват доказателства за каквито и да е било действия на ревизираното лице, обективиращи волеизявление за така направеното разпореждане с паричен ресурс на дружеството. Следователно абсолютно необосновани и недоказани са обективираните в РД, в РА и в Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив констатации, обусловили формираните от органите по приходите фактически и правни изводи - че като член на управленски орган, М. В. е участвала във вземането на решение за разпореждане с ресурс на дружеството - взето решение с единодушие от членовете на управленския орган - Съвет на директорите на АД, свързано с предоставяне на заемни суми на трети лица (констатации по РД); че с участие в общо събрание на акционерите за вземане на решение за предоставянето на заеми на трети лица чрез извършени преводи от банковата сметка в "Банка ДСК" ЕАД на 26.07.2021г. на лицата Б. И., И. И. и П. Г., М. В. е допринесла за намаляване на имуществото /паричните средства/ на дружеството (констатации по РА) и че с участието си като член на съвета на директорите при вземането на решение постъпилите по сметката на дружеството парични средства да бъдат предоставени на трети лица, М. В. се е разпоредила да се преведат всички налични парични средства, с които дружеството е разполагало към 26.07.2021 г. на трите физически лица, с които са сключени договорите за заем (констатации по решението на Директора на ОДОП). Ето защо приетото като основание за реализиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК „целенасочено недобросъвестно поведение на М. Ц. В., в качеството й член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД“, се явява изцяло недоказано. На следващо място, по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, не всяко отчуждаване на имущество на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице, водещо до намаляване на имуществото, съставлява основание за установяване на отговорност на членовете на управителните органи на ЮЛ за неплатените публични задължения, а само това разпоредително действие, което съставлява плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, или когато отчуждаването на имуществото е безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО, „скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" от ДР на ЗПКО т. е с изключение на доходите от акции и доходите от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции. Съответно по см. на § 1, т. 5, б. „б" от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалба" са и начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година; бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок; вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода; гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти. В случая хипотезата на „скрито разпределение на печалба“ по § 1, т. 5, б. „б" от ДР на ЗКПО, очевидно е неприложима, като няма и данни, още по-малко доказателства, а и не се твърди от ревизиращите органи, плащанията по договорите за заем, сключени от „Розенфелд и Ко" АД, да са извършени в полза на М. В. или на свързани с нея лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК – т.е не е доказано и наличието на хипотезата на скрито разпределение на печалба по см. на § 1, т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО. От друга страна договорът за заем е възмезден договор съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като в случая и по трите сключени договора за заем е договорено еднократно възнаграждение в размер, равен на ОЛП+2% (основния лихвен процент на БНБ, завишен с надбавка от два процента). По делото няма данни и доказателства, че сключените договори за заем са привидни и прикриват безвъзмездна сделка по предоставяне на парични средства в полза на трети лица с цел намаляване имуществото на „Розенфелд и Ко" АД, като договорите за заем са отразени в счетоводството на дружеството. Следователно не е налице и втората хипотеза по чл.19, ал.2 от ДОПК – безвъзмездно отчуждаване на имуществото или разпореждане с имущество по цени, значително по-ниски от пазарните. Не представлява действие по чл.19, ал.2 от ДОПК и участието на М. В. в приетото решение на годишното Общо събрание на акционерите в „Розенфелд и Ко“ АД, проведено на 07.09.2021г. (л.160, т. II), от печалбата на дружеството за 2020г. да се разпредели дивидент в размер на 673 684.21лв., който, след удържането на дължимия данък от 5 на сто, да се изплати на акционерите, в т.ч на М. В. сума в размер на 108 800.00 лв., като изплащането на разпределения на акционерите дивидент за 2020г. да бъде извършено от трети лица - по делегация, въз основа на сключено от „Розенфелд и Ко“ АД писмено споразумение със заемополучателите на парични средства, предоставени от дружеството по трите договора за заем от 26.07.2021г., за погасяване на оставащата част от задълженията си по договорите за заем, като от името и за сметка на „Розенфелд и Ко“ АД преведат директно по сметката на акционерите в капитала му сумите на разпределения им дивидент. В хода на ревизионното производство не е установено и доказано получаването от М. В. на разпределения й дивидент, вкл. чрез извършено в нейна полза плащане от заемополучателите или от свързани с тях лица, поради което при липсата на доказателства за наличие на реално изплащане на дивиденти от името на дружеството към М. В., отговорността й за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице, не може да бъде реализирана и в хипотезата на чл.19, ал.9 от ДОПК, в качеството й на акционер. На следващо място разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между поведението на субекта на отговорността и непогасяването на задълженията за данъци и ЗОВ на задълженото юридическо лице по чл. 14, т.1 и т.2 от ДОПК т. е поведението на субекта на отговорността следва да се явява причина за неплащането на публичните вземания. В случая съдът приема, че не доказано наличието на причинно-следствената връзка между поведението на М. В., в качеството й на член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД или на акционер в дружеството, и невъзможността задълженията на юридическото лице да бъдат събрани. От една страна, както вече беше посочено, липсват каквито и да е било доказателства за участието на М. В. било като член на Съвета на директорите, било като акционер, във вземане на решение за извършеното на 26.07.2021г. разпореждане с паричен ресурс на дружеството в размер на 1 255 000.00 лв. по трите сключени договора за заем от същата дата с физическите лица Б. И., И. И. и П. Г.. От друга страна, ако и в РД и в Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив изцяло да е възпроизведена получената информация във връзка с образуваното изпълнително дело № 211033870/ 2021г. за формирани от „Розенфелд и Ко“ АД данъчни задължения по декларации по ЗКПО, ЗДДС и ДДФЛ и задължения по декларации обр. 1 и обр. 6 касаещи задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, (вкл. че на 03.08.2021г., на 11.08.2021г. и на 20.08.2021г. по сметката за принудително изпълнение са постъпили общо 260 000лв; че към 26.07.2021г. няма наложен запор върху банковите сметки на дружеството за обезпечаване на дълга по изпълнителното дело, тъй като дружеството продължавало да изпълнява поетия ангажимент за доброволно плащане на задълженията; че в периода от 15.06.2021г. до 25.08.2021г. от задълженото лице по банковите сметки на НАП са преведени общо 438 762.79лв., в т.ч. 331 233лв. по изпълнителното дело; че по изпълнителното дело от датата на образуването му - 14.06.2021г., са постъпили общо 10 бр. плащания, от които 6 бр. доброволно платени суми от задълженото лице и 4 бр. преведени от купувачите на публична продан, като по данни от ИС на НАП - извлечение за доброволно платените суми, от „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД са получени следните суми: на 18.06.2021 г. - 10 000лв., на 15.07.2021г. - 40 000лв.; на 23.07.2021г. - 18 000лв.; на 03.08.2021г. - 90 000лв.; на 11.08.2021г. - 100 000лв. и на 20.08.2021г. - 70 000лв.), по никакъв начин не е обоснована твърдяната от органите на приходната администрация причинно-следствена връзка между „поведението“ на ревизираното лице и несъбираемостта на задълженията на „Розенфелд и Ко“ АД. Следва да се отбележи и че дългът на дружеството е категоризиран като „трудно събираем“ на 08.09.2022г., а като несъбираем – едва на 09.11.2023г. През периода на 2021г. и на 2022г. „Розенфелд и Ко" АД е действащо предприятие и е отчитало приходи от търговска дейност, като за първи път с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от дейността през 2023г., дружеството не е отчело приходи от дейността и е формиран отрицателен финансов резултат. В този смисъл формираният краен извод за „поведение на ревизираното лице, което е основната причина за несъбираемост на установените на дружеството публични задължения“, се явява необоснован и недоказан, вкл. от гл.т наличието на „целенасочено поведение на М. Ц. В., в качеството й на акционер и член на Съвета на директорите на „Розенфелд и Ко“ АД, да избегне плащането на данъци“ и „за недобросъвестно поведение и умисъл в действията на М. Ц. В. - като член на съвета на директорите и акционер в посока препятстване на органите на НАП за събиране на задълженията на „Розенфелд и Ко" АД“. Следователно не е доказана и изискуемата се причинно-следствена връзка между поведението на субекта на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК и непогасяването на задълженията за данъци и ЗОВ на „Розенфелд и Ко" АД“ С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е доказано наличието на предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Ц. В., в качеството й на член на Съвета на директорите и на акционер в „Розенфелд и Ко“ АД, за непогасени задължения за данъци и ЗОВ на дружеството. Жалбата се явява основателна, а оспореният Ревизионен акт № Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., потвърден с Решение № 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, като необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в тежест на Национална агенция за приходите следва да бъде възложено заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адв. Б. Б. Ц. от САК, на жалбоподателката М. В., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 8 856 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

Цитирани разпоредби

66