Решение № 5037 от 4.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9470/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК. Образувано е по жалба на Топлофикация София ЕАД, взискател по ИД 20188630402934 по описа на ЧСИ С.Х. срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника А.С. по изпълнително дело 20188630402934 (съобщение, изх.номер 33664/12.07.2023 г.). Сочи се, че не са били предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело срещу длъжника А.И.С. (починала 01.09.2020 г.) поради перемция. Излага се, че на 02.01.2019 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника А.С.. На 01.09.2020 г. длъжникът А.С. е починала (видно от удостоверение за наследници с вх.номер 49889/07.07.2023 г.), като Топлофикация София“ ЕАД в качеството на взискател е уведомено със съобщение от 12.07.2023 г. за прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изпълнителното дело спрямо длъжника А.С.. Поддържа се, че през целия период от образуване на изп. дело (на 19.11.2018г.) до 12.07.2023 г. дружеството е депозирало молби за извършване на конкретни изпълнителни действия. Съдебният изпълнител не е уведомил взискателя, че длъжникът е починал и не са предприети действия по конституиране на наследниците й. Поради неуведомяването на взискателя, същият не е имал възможност да депозира молба и да изрази становище дали иска да бъдат конституирани законните наследници на длъжника. Сочи се, че тъй като спиране на изпълнението настъпва по силата на закона от момента на смъртта на длъжника (определение Ко 246/04.01.2011г. по гр. дело 592/2010г. на ВКС), то и процесното ИД 20188630402934 е спряно на 01.09.2020 г. и докато трае процедурата по конституиране на законните наследници на длъжника срокове не текат. Поради това се иска отмяна на атакуваното постановление. Доколкото длъжника А.С. е починала, без да са конституирани наследниците й като длъжници в изпълнителното производство, същите не са уведомявани за жалбата. В мотивите си по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ С.Х. излага аргументи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че с постановление от 12.07.2023 г., на осн. чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство по изпълнително дело Nо 20188630402934 е прекратено по отношение на длъжника А.И.С., тъй като в периода от 19.11.2018 г. /на която дата е постьпила молбата за образуване изп. дело/ до 24.08.2021 г. /на която дата е постьпила молба вх.лго 47751/24.08.2021г./, т.е. повече от две години, взискателят „Топлофикация София" ЕАД не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо този длъжник. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, включително представеното копие по изпълнително дело 20188630402934 по описа на ЧСИ С.Х., намира за установено следното: Изпълнително дело Nо 20188630402934 е образувано по молба вх. номер 52953/19.11.2018 г. на взискателя „Топлофикация София" ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 08.10.2018 г. по гр. дело Nо 24371/2016 г. на CPC, 53-ти състав, срещу длъжниците по изп. лист А.И.С., Ц.И.С. и И.Н.С. от гр.София, за разделно заплащане на описаните в изп. лист суми, както и такси и разноски в изп. производство. В молбата за образуване на ИД на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 от ЗСЧИ. Установява се, че на 11.12.2018 г. ЧСИ Х. е изпратила запорни съобщения до различни банкови институции относно за налагане на запори върху вземания за суми по банкови сметки на длъжника А.С., като в период а02.01.2019 г. – 03.01.2019 г. се връщат съобщенията. На 11.12.2018 г. на А.С. е изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело, връчено на 16.01.2019 година. На 24.08.2021 г. по ИД е постъпила молба от взискателя с искане да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжниците, да се наложат запори, справки в НОИ и запори върху получавани възнаграждения и други. Видно от изготвени от ЧСИ Х. слиужебни спракви от НБДН за длъжниците И.С. и Ц.С. (стр. 179-18 1по ИД) се установява, че на длъжникът А.С. е починала. След изискване на официално удостоверение за наследници на длъжника И.С. от СО на 15.06.2023 г., и получаване на същото на 07.07.2023 г., ЧСИ Х. е конституирала Ц.С. като наследник на починалия длъжник И.С.. С атакуваното постановление за прекратяване на 12.07.2023 г. е прекратено изпълнително дело срещу длъжника А.С. поради непоискване извършване на изпълнителни действия в продължение на две години срещу длъжника. Въз основа на така установената фактическа обстановка Съдът намира следните правни изводи: В чл. 435, ал. 1 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от взискателя, т.2 на тази разпоредба това са и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Следователно, подадената жалба е ДОПУСТИМА и Съдът следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява и на осъществяването на които се позовава взискателят. В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Целта на закона е да се стимулират взискателите, по чието искане е образуван изпълнителният процес със свои действия да поддържат неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване. Съгласно тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. От значение по делото са извършените действия в изпълнителното производство срещу този длъжник, доколкото всеки от длъжниците дължи разделно. Спорът по делото е свързан с обстоятелството, че длъжникът А.С. е починала на 01.09.2020 година. Съгласно чл. 433, ал.1, т.3 от ГПК в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, изпълнителното производство се спира. От значение за делото е дали при спряно изпълнително производство по реда на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК текат процесуалните срокове, включително този по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Съобразно общата разпоредба на чл. 61 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. За да се обезпечи развитие на исковото производство, дори и при хипотезите на спиране, е предвидено или служебно задължение за съда да отстрани пречката, довела до спиране (чл. 230, ал. 1 ГПК) или ако възобновяването зависи от волята на страните - краен срок, през който делото е спряно, след изтичане на който същото се прекратява (виж чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК).Разпоредбите на чл. 230, ал. 2 и чл. 231, ал. 1 ГПК изискват активност на ищеца при смърт на ответника - ищецът е длъжен в 6-месечен срок да посочи правоприемници, а при спиране на делото по общо съгласие на страните - активност на страните - в 6-месечен срок някоя от страните следва да поиска възобновяване. При неизпълнение на тези задължения делото се прекратява. В изпълнителния процес липсват огледални разпоредби. В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК единствено е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай, доколкото се касае за обективна пречка пред развитието на изпълнителния процес – смърт на длъжник, се отчита настъпване на ефекта на спиране на изпълнението по смисъла на чл. 61 от ГПК, т.е спират да текат сроковете по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, които са започнали да текат преди настъпване на това основание за спиране, като от момента на спиране започва да тече нов двугодишен срок, изискващ активност от взискателя за отстраняване на нередовности на молбата за образуване на изпълнително производство – чрез посочване на надлежен длъжник. Противното разбиране би довело до неоправдано бонифициране на взискатели, при липса на активност по изпълнителни дела, ако междувременно длъжниците са починали. Именно защото изпълнителният процес се движи по инициатива на взискателя, същият следва да проявява процесуално усилие, вкл. и при настъпване на обективни пречки по чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК, водещи до спиране на изпълнителния процес. Действително, взискателят няма как да узнае за настъпване на този обективен факт, но при проявена активност, водеща до развитие на принудителното изпълнение, и предприемане на съответните действия по ПИ от ЧСИ по искане на взискателя в рамките на предвидения двугодишен срок, се установява настъпването на факта по чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК, за който взискателят ще бъде уведомен от ЧСИ. Установява се, че на 01.09.2020 г. длъжникът А.С. е починала. Към датата на спиране на изпълнителното производство не е изтекъл предвидения период на бездействие на взискателя, доколкото на 11.12.2018 г. са предприети действия по налагане на запори върху вземания на този длъжник от търговски банки. Следващото поискано изпълнително действие е искането от 24.08.2021 г. за налагане на запори и възбрани, вкл. по отношение на този длъжник (взискателят не е разполагал с възможност да установи смъртта на длъжника си, ако не бъде уведомен от ЧСИ). Поради това и не е изтекъл двугодишен срок на бездействие от 24.08.2021 г. до датата на прекратяване на изпълнително дело - на 12.07.2023 година. Следва да се отбележи и, че неправилно ЧСИ е посочил като основание за прекратяване на изпълнителното дело чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като след смъртта на длъжника А.С. на 01.09.2020 г., същият вече не е правосубектен и не може по отношение на нея да се отчита течението на срокове. ЧСИ е следвало да уведоми взискателя за смъртта на длъжника, съответно да конституира наследниците на този длъжник като длъжници в производството, както е направил и по отношение на длъжника И.С., също починал в хода на изпълнителното производство. По изложените съображения и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е прекратил принудителното изпълнение е незаконосъобразен и подадената жалба трябва да се уважи. Водим от горното, СГС, ТО