Решение № 2499 от 29.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 4330/2022 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ••• срещу НП № 232/16.12.2021 г., издадено от директора на ОДБХ – София-град, с което на дружеството-жалбоподател за нарушения на приложение II, глава I, пар. 1 (нарушение по пункт 1 от постановлението) и глава V, пар. 1, б. „а“ (нарушение по пункт 2 от постановлението) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните (понастоящем тази наредба е отменена) на основание чл. 134, ал. 1 от Закона за храните е наложена – за всяко едно от двете нарушения – имуществена санкция в размер на по 2000 лева. От страна на дружеството-жалбоподател се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, срещу които аргументи – с искане за потвърждаване на постановлението и за присъждане на разноски (косвено, но еднозначно, такова искане е направено в съдебно заседание посредством представяне на съответния списък, а и устно – посредством упоменаването на визирания списък) – процесуалният представител на административно-наказващият орган възразява. От приложените писмени доказателствени материали (ангажирането и на гласни по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) се установява по еднозначен, логичен, несъмнен (включително имайки предвид източника на съответните доказателствени материали) и безпротиворечив начин – освен това, че процесният АУАН е съставен от инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“, сектор „Контрол на производствени предприятия за добив и преработка на суровини и хранителни продукти в ОДБХ – София-град - още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за подобно препращане като технически способ за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), както и това, че съответното помещение ведно с оборудването му на следващия ден след процесната проверка са били почистени. Правилни при това положение правилни се явяват изводите на наказващия орган по прилагане на материалния закон (виж по-горе!), към които съдът също препраща (забрана за използването на който начин за излагане на правните аргументи на съда също липсва в релевантната нормативна уредба), като следва да се поясни, че санкционираното в случая лице е такова по чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните. Досежно привръзката с чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните следва да се имат предвид уредбата по чл. 3 от ЗАНН, разпоредбата пар. 8, ал. 3 от ПЗР на Закона за храните и това откога е в сила новата Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената на храните (а именно – от 31.12.2021 г.). Почистването, направено едва след осъществената проверка, не може да доведе до извод за прилагане на чл. 28 от ЗАНН (нито са налице други основания да се приеме наличие на маловажен случай, т. е. да се приеме, че случаят (тук става дума и за двата пункта на атакуваното постановление) така съществено се отличава от обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, че да е оправдано от гледна точка на целта на закона несанкционирането по който и да било от пунктовете на постановлението), а наложените санкции са в минималния допустим от закона размер и са пропорционални на административните нарушения, които сериозно застрашават общественото здраве. АУАН и за двете административни нарушения при всяко положение е съставен, като доводите, изложени от страна на жалбоподателя срещу акта, включително във връзка с правната квалификация, не държат сметка за разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която намира приложение в случая; отделен е въпросът за това, че да се твърди, че изписването на дадено подразделение от даден нормативен текст с римски вместо с арабски цифри (или обратното) е от естество да затрудни процесуалното право на защита по същество се явява забранена от чл. 57, ал. 2 от КРБ злоупотреба с право – очевидно е, че при обикновен прочит на съответния нормативен акт не може да има никакво съмнение дали се касае за – примерно – неговия първи, втори и т. н. член, параграф и пр. АУАН и НП изхождат от компетентни длъжностни лица, съобразявайки съответно чл. 138, ал. 1, т. 1 вр. чл. 109, т. 1 и т. 4 от Закона за храните (с уточнението, че длъжностната характеристика на съответния актосъставител в качеството му на държавен служител има значение само от гледна точка на охрана на неговите права по служебното правоотношение и определящо значение за качеството на инспектор, осъществяващ официален контрол по смисъла на Закона за храните, има уредбата по чл. 109 от същия закон, а и това в какво звено изпълнява службата си инспекторът) и чл. 139, т. 1 вр. чл. 138, ал. 1, т. 1 от Закона за храните. При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател липсва, а на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ОДБХ – София-град (явяваща се юридическо лице съобразно чл. 12, ал. 5 от УПБАБХ) и в тежест на въззивника следва да се присъдят разноски, а именно за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева, държейки сметка за съответните приложени договор за правна защита и съдействие (съгласно визирания тук договор възнаграждението е дължимо и платено само на адв. Беев) и пълномощно. Мотивиран от всичко изложено, съдът