Решение № 112 от 21.11.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 199/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. С наказателно постановление № •••• г. на Д. на Д. н. п ц. б.“, на Т. И. Д. ЕГН •••••••••• от гр. К. обл. П. ул. Р. в. №• на основание чл. 81 ал. 1 т. 1 предл. 1-во от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл. 17 ал. 1 от ЗЗТ. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, излага съображения. Оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител и лично поддържа жалбата. Ответната по жалбата страна – Д. на Д. н. п ц. б.“, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното: Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Н. акт за установяване на административно нарушение № •••/ •••г., в който е отразено, че на •••г., в 10: 50 ч. в защитена територия - Р. „Д.“ част от територията на Д. п. Ц. Б. з. Р.“, П. у. К.“, Охранителен участък „Ю. г.“, местност „З.“ в землището на гр. К., на място с GPS координати N 42° 40' 50.7" Е 24° 58’ 23.9", Т. И. Д. управлява МПС марка Тойота, модел „Х.“, с рег. № •• •••• ••. С това извършва следното нарушение, а именно движение на МПС в Р. „Д.“, в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в Р.ите. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 17 ал. 1 от ЗЗТ. Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган, съгласно чл. 85 ал. 1 от ЗЗТ и Заповед № РД- 552/01.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите, Директорът на НПЦБ Г. е издал обжалваното наказателно постановление. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност като намира, че при издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 17 ал. 1 от ЗЗТ. Административно наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Съгласно чл. 17 ал. 1 от ЗЗТ- „В Р. се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1 т.1, предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че визираното по- горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Свидетелите Н. и Х. са категорични, че са установили жалбоподателя да управлява процесното МПС на територията на НПЦБ, в землището на гр. К., в Р. Д., чиято територия била ясно отграничима и без използване на помощни средства, тъй като имало поставени обозначителни колове и табели с лого, ясно видими и в ярък, жълт цвят. Заснели джи пи ес координати. Бил съставен на място АУАН от същата дата. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Х., които са вътрешно непротиворечиви по отношение главния факт на доказване, взаимнодопълващи се, логични, подкрепени са и от писмените доказателства по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се отразят на безпристрастността им. Съдът ползва при постановяване на решението си и заключенията на допуснатата съдебно-техническа експертиза и допълнителни такива, изготвени от А. П., вещо лице с необходимите знания и опит. От заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установява, че точка с GPS координати N 42° 40' 50.7“; Е 24°58' 23.9", след преобразуване в КС БГС 2005г.: X - •••; У – •• от наказателно постановление 33 от 28.03.2024г. на Директора на Н.п. Ц. Б. не попада в имот с идентификатор ••• от КК на гр. К., а е на отстояние 4, 96м. от източна имотна граница на имота. Към 12.08.1997г. имот с идентификатор ••• от КК на гр. К. е попадал в защитена територия Р. „Д.“. Р. Д. е обявен със Заповед 606 от 28.03.1953г. на Министерски съвет. Със заповед 843 от 31.10.1991г. на Министерство на околната среда и водите е обявен „Н. п. Ц. Б.", който включва в територията си Р. „Д.“, като заповедта е отменена със заповед РД - 396 от 15.10.1999г. на Министерство на околната среда и водите. Последната заповед за Р. „Д.“ е заповед 67/25.01.1991г. С нея Р.а се разширява с площ от 4220, 20ха. Със Заповед РД-559 от 05.09.2008г.на М.Ч. е обявена защитена зона „Ц. Б." е идентификационен код •••. В точка 4 на заповедта са изброени поземлените имоти, които попадат в картата на възстановената собственост по землища в границите на защитена зона Ц. Б.. В точка 4.22 от заповедта поземлен имот с номер •••/идентичен на имот ••• по КК на гр. К../ е вписан в заповедта или имота попада в защитена зона „Ц. Б." и е поземлен имот, който е от картата за възстановената собственост от землището на гр. К. с ЕКАТТЕ •••. Според допълнителната СТЕ и допълнение към нея, приета в о.с.з. на 01.07.2025г., се установява съобразно резултата от проведения следствен експеримент за сравнение на съответствията между измерванията на джи пи ес апарата, използван от служителите на НПЦБ при установяване на нарушението и този от вещото лице, че точката, измерена с апарата на ДНПЦБ се намира на 1.05м. източно от точката, заснета с геодезическия инструмент, ползван от вещото лице. Точката с координатите по наказателното постановление след преобразуване в КС БГС 2005 не попада в имот с идентификатор •••, като според отчетеното отклонение между двата инструмента за измерване е на отстояние от 3.91м. от имота. Вещото лице е поискало справка от Агенция по геодезия картография и кадастър относно координатен регистър или цифров модел на Р. „Д.“ в Н.п. „Ц. Б.“, както и документите, които определят границите на Р.а. В тази връзка е уведомено, че първичен администратор на данните за Р.а е Министерство на околната среда и водите/т.е данните в сайта на Агенция по ГКК са получени от Министерство на околната среда и водите /, като данните за границите на Р. „Д.“ могат да бъдат получени в цифров вид •БНР-формат от регистъра на защитените територии и защитените зони в Р. България - публичен регистър с електронен адрес. Справката показва, че в описанието на страницата е посочена площта на Р.а, а именно 4220, 20 ха. - така както е по заповед 67/25.01.1991г. След обработка на приложените цифрови данни вещото лице е констатирало, че контура на границите на Р. „Д.“ в Н.п. „Ц. Б.“, който е приложен в сайта на Министерство на околната среда и водите описва площ от 4203.78ха, като в страницата последна актуализация на данните е посочена дата 01.08.2015г. В този контур имот с идентификатор ••• не попада в границите на Р.а, а е извън него. Съпоставени предоставените данни от Дирекция Н.п. "Ц. Б.“ с тези получени от сайта на министерство на околна среда и водите е налице разлика в площта на двата контура, изразяваща се в площ от 23, 682ха, като 23, 024ха са площ, в която попада имот с идентификатор ••• - процесния от настоящото производство. Площта, която описват координатите на Р. „Д.“, предоставени от Дирекция Н.п. "Ц. Б.“ е 4227.46 ха. Изслушано в съдебно заседание вещото лице заявява, че файла, съдържащ цифровите граници, налични на сайта, могат да се отворят само от специалист с техническа компетентност, чрез цифрова програма, която чете чертежи и чрез специална команда, доколкото се касае за картен материал в цифров вид. Според допълнителна СТЕ, приета в о.с. з. на 17.09.2025г. на 22.07.2025г. вещото лице е получило информация от МОСВ относно актуална граница на Р. Д. в цифров вид DXF формат, координатна система БГС 2005 кадастрална, както и информация от ДНПЦБ - цифрова папка с информация, Лесоустройствени планове - без цифрови файлове; Цифрови граници -, , shp" file - оцифрени граници на Р. „Д." в КС ETRS 89 и БГС 2005г. Според тези данни вещото лице е констатирало, че двата контура на границите на Р.а Д. в Н.п. "Ц. Б." предоставени от администрациите съвпадат. Според тези данни, като изходните картни данни от значение за местоположението са лесоустройствени проекти, имот с идентификатор •••, съответно точката от наказателното постановление попада в Р. „Д." от „Н.п. Ц. Б." в отдел 391/28/ от предоставения картен материал от лесоустройствен проект от 1981г. на ДНПЦБ. Според вещото лице, изслушано в съдебно заседание, контурът, който се извлича от сайта на МОСВ не съдържа имоти. Единствено по картата не е възможно да се определи даден имот попада в рамките на контура. Били необходими специални знания, тъй като се касае за цифров координатен модел, респ. да се извърши налагане на контури от специалист по геодезия. В посока изводите на вещото лице е и Заповед относно обявяване на НПЦБ № 843 от 31.10.1991г. – т.10, по лесоустройствен проект от 1981г., в частност - отдел 391 съгласно последната допълнителна СТЕ. В Заповед № 1080/21.10.1983г., ведно с картен материал е посочено, че Р. Д. разширява територията си и в съответствие с лесоустройствения проект от 1981г. обхваща отдел 391 по ЛУП на ГС – К., при което следва, че и всички подотдели – вр. със СТЕ имотът и точката на нарушението попадат в Р. Д. от НПЦБ в отдел 391/28/ от предоставения картен материал от лесоустройствен проект от 1981г. на ДНПЦБ. При така събраните доказателства безспорно се установи управление на МПС от страна на жалбоподателя на територията на Р. „Д.“, в рамките на НПЦБ, където пашата е забранена, поради което се налага извода за осъществяване на нарушението на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. Неоснователно се възразява от жалбоподателя, че не е реализирал състава на вмененото му нарушение, тъй като мястото на извършване на нарушението не било Р., а частен имот, собствеността върху който била възстановено съгласно ЗСПЗЗ. От безпротиворечивите показания на разпитаните свидетели и приетите съдебни експертизи се установи, че както имотът, в който претендира да се е находявал жалбоподателя, опровергано от СТЕ-зи, така и точката на действителното му местоположение /извън имота/ се намират на територията на Р. Д. и в отдел 391/28/ от предоставения картен материал от лесоустройствен проект от 1981г. на ДНПЦБ. Не би могло да бъде прието, че жалбоподателят не е могъл да прецени, че управлява превозно средство в обхвата на Р.а, доколкото, както се установи от гласните доказателства границите му са били ясно обозначени – с жълти, метални колове и поставени на тях табели и видими на терен. Отделно от това от приложеното НАХД № 474/2022г. по описа на КрлРС се установява, че жалбоподателят и друг път е санкциониран от ДНПЦБ за нарушение, извършено в същия район - имотът с идентификатор •••., предмет на изследване и в настоящето производство. Наказателното постановление е било отменено с постановеното по делото решение, влязло в сила на 05.04.2023г., поради недоказаност на административнонаказателното обвинение, но съдът в мотивите е приел, възоснова и на изготвена съдебно- техническа експертиза, че посоченият имот попада в рамките на Р. Д.. Решението е било връчено лично на жалбоподателя, поради което същият към датата на процесното нарушение е бил наясно в каква зона управлява МПС – в Р., където са забранени такива дейности. Без значение е и дали автомобилът е тежкотоварен или лек, забраната е еднаквозначима за всички МПС, същият е и индивидуализиран чрез посочване на марка, модел и рег. номер. При определяне на наказанието, административно- наказващият орган е приложил разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил близък до минималния предвиден размер. Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на нарушението, като касае за деец със завишена степен на обществена опасност, който многократно е санкциониран за нарушения на ЗЗТ. Изброените обстоятелства не обуславят обществена опасност, по-ниска от обичайната за този вид нарушения. С оглед горното съдът намира, че определеното наказание глоба в размер на 700 лв. е съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН. С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено. От процесуалния представител на въззиваемата страна е направено искане за присъждане на разноски. В настоящото производство същата е представлявана от адвокат, като за осигурената защита е платен хонорар от общо 1080 лева. Направени са разноски и за възнаграждение но вещо лице в размер на 100лв. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 1180лв. Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД