Решение № 8240 от 12.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1064/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба от С. Ш. Л., ЛНЧ •••••••••, И. Л., ЛНЧ •••••••••, Б. М. Л., ЛНЧ ••••••••• и К. А. Л., ЛНЧ •••••••••, всички с адрес гр. Варна, [улица], чрез адв. В. С., съдебен адрес гр. Варна, [улица], ет. 8, офис VIII-3, против Мълчалив отказ на Началник сектор „Миграция“ ОДМВР-Варна, за продължаване на разрешението им за пребиваване на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), по молба № 365000-26912/15.04.2024 г. Жалбоподателите считат мълчаливия отказ за необоснован и незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на мълчаливия отказ. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателите поддържа изложените в жалбата съображения и искане до съда.

Ответникът Началник сектор „Миграция“ ОДМВР Варна, в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител Г. Г. – главен юрисконсулт при ОДМВР-Варна счита, че не е налице мълчалив отказ, предвид обстоятелството, че в ЗЧРБ има предвиден ред, по който се извършва подаването на документи за продължаване разрешението за пребиваване на чужденци в България. В условията на евентуалност счита, че мълчаливия отказ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Прави се възражение за прекомерност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с представените доказателства и като съобрази приложимите правни разпоредби установи следното от фактическа и правна страна:

Фактическа обстановка:

С молба № 365000-26912/15.04.2024 г. от С. Ш. Л., И. Л., Б. М. Л. и К. А. Л., е поискано от Началник Сектор „Миграция“ при ОДМВР-Варна, продължаване на разрешението им за пребиваване в България, на основание чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ. В молбата е изложено, че заявителите пребивават в България с виза „С“ – като са влезли на 18.01.2024 г. с намерение да подготвят документите си за кандидатстване за виза „Д“, след което за продължително пребиваване на основание чл. 24в ЗЧРБ. Сочи се, че семейството е осигурило жилище в гр. Варна, като собственикът му е подписал декларация съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗЧРБ, както и притежава финансови средства за издръжка и здравни застраховки. Посочени са и хуманитарни причина за искането за продължаване престоя на семейството в България, а именно военните действия, извършвани срещу Израел и заплахата за живота им.

С писмо № 365000-28667/19.04.2024 г. на Началник Сектор „Миграция“ при ОДМВР-Варна, заявителите са уведомени за реда, условията и процедурата по ЗЧРБ за продължаване срока на краткосрочно безвизово пребиваване в България.

С Жалба подадена до Административен съд – Варна, чрез административният орган се обжалва Мълчалив отказ на Началник на Сектор „Миграция“ при ОДМВР-Варна да се произнесе по подадената молба № 365000-26912/15.04.2024 г. за продължаване на разрешението им за пребиваване на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България ЗЧРБ.

При установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е насочена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и от лица с правен интерес от предприетото оспорване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество на основанията по чл. 168 АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:

Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

Правното основание в случая е чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ, срокът на валидност на виза за краткосрочно пребиваване и на разрешения с нея срок на пребиваване може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер, при извънредни обстоятелства или при наличие на държавен интерес чрез полагане на персонализиран визов стикер и печат на издаващия орган в паспорта или заместващия го документ за пътуване по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Съгласно ал. 2 на чл. 27, срокът на пребиваване на лица, може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по хуманитарни причини, свързани с извънредни обстоятелства, или при наличие на държавен интерес по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Дефиниция на понятието „Хуманитарни причини“ се съдържа в § 1, т. 16 ДР ЗЧРБ и са налице, когато недопускането или напускането на територията на Република България на един чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната.

За продължаване срока на краткосрочно безвизово пребиваване в Р България е необходимо съгласно чл. 11, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в република България (ППЗЧРБ), чужденецът лично да подаде заявление по образец Приложение № 2 в Сектор „Миграция“, което се прави преди изтичане на разрешение му срок. Към заявлението следва да бъдат приложени следните документи:

1. своя паспорт или заместващ го документ за пътуване и копие от страниците със снимката, личните данни, печата на органите за граничен контрол при последното влизане в Република България, а когато това е относимо – и на притежаваната виза;

2. документи, обосноваващи наличието на извънредни обстоятелства или хуманитарни причини по смисъла на ал. 1 или 2;

3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, жилище и медицинска застраховка за срока на заявеното продължаване на визата и на пребиваване в страната.

В ЗЧРБ и ППЗЧРБ не е регламентиран срок за произнасяне по заявления във връзка с чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ, пoрaди което e приложим срокът за произнасяне по чл. 57, ал. 1 АПК, а именно административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.

Съгласно чл. 30, ал. 3 АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството, а съгл. ал. 2 - Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Т. е. ако ответникът е считал, че не са изпълнени указанията му е следвало да прекрати производството, в сроковете определени в закона за произнасяне или да постанови отказ по същество на спора, което също не е сторено. В конкретния случай при уведомяването на заявителите с писмо № 365000-28667/19.04.2024 г. на Началник Сектор „Миграция“ при ОДМВР-Варна, за реда, условията и процедурата по ЗЧРБ за продължаване срока на краткосрочно безвизово пребиваване в България, не е изпълнено изискването по чл. 30, ал. 3 АПК.

Извън горното, съдът намира, че следва да се отбележи:

Разпоредбата представлява изключение от условията, предпоставящи получаване разрешение за продължително пребиваване и допуска, „да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по хуманитарни причини, свързани с извънредни обстоятелства, или при наличие на държавен интерес по ред, определен с правилника за прилагане на закона“.

На изследване подлежи: дали са налице „хуманитарни причини“ (см. § 1, т. 16, относно израза „когато недопускането или напускането на територията на Република България на един чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната“), с оглед изложеното в молбата на жалбоподателите, относно изложеното в заявлението, а именно „напрегнатата обстановка в Израел, като страната е бомбардирована от повече от една държава и в момента е в пряк военен конфликт на територията на ивицата Газа“. Апропо липсва и волеизявление на административния орган, че приема или не за основателно наличието на „хуманитарни причини“, едно от основанията за продължаване на разрешения срок на пребиваване на жалбоподателите.

След като не е изследвал наличието на „хуманитарни причини“, а именно основното основание за продължаване на разрешението им за пребиваване на основание чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ, независимо, че такива са били посочени, то мълчаливият отказ е незаконосъобразен, поради съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон.

При отмяна на административния акт според правилото на чл. 173 АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Констатираното нарушение, което е основание за отмяна на мълчаливия отказ на Началник Сектор „Миграция“ при ОДМВР-Варна не позволява съдът сам да реши въпроса по същество и да издаде искания акт. Продължаване на разрешения срок на пребиваване на жалбоподателите на основание чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ е изцяло в компетентността на административния орган, поради което преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение, основанията за допустимостта и изискванията за произнасяне по същество на искането за издаване на административен акт.

При този изход на спора се явява основателно искането на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски съобразно приложените по делото списъци. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност. Съдът съобрази материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на спора, вида на претенцията, броя на страните, обема на доказателствения материал, броя на заседанията, в които е участвал процесуалният представител, депозираните писмени становища, обема на конкретно извършените от представителя на ответника процесуални действия, значимостта на извършените процесуални действия за защита интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна, икономическите условия и стандарта на живот в страната. Мотивиран от изложеното на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 440 лева, а именно 40 лева заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административният съд - Варна, XIV състав