Решение № 81 от 27.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1399/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 1136/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 11708/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, А. Д. Х. и Л. Б., са осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ, сумата от 26 440 лв. – главница по договор за потребителски кредит FL 1243746: 17.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 722, 95 лв. – договорна лихва за периода 17.02.2022 г. – 22.08.2022 г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 157, 23 лв. – мораторна лихва за периода 17.02.2022 г. – 22.08.2022, като искът е отхвърлен за горницата до пълня предявен размер от 636, 42 л и за периода 23.08.2022 г. – 05.10.2022 г., както и за сумата от 14 лв. – такси за периода 17.02.2022 г. – 22.08.2022 г., както и е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 62 лв. и за периода 23.08.2022 г. – 05.10.2022 г., като е осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати сумата от 5 868, 19 лв. – съдебни разноски. Отхвърлени са предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ – за заплащане на сумата от 48 лв. – нотариални такси за периода 17.02.2022 г. – 05.10.2022 г. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени спрямо нея предявените искове, е депозирана въззивна жалба от Л. Б.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че ответницата не е надлежно индивидуализирана, като не е посочен верен ЕГН. Счита, че по делото не е доказано, че е сключила процесния договор за банков кредит. По силата на чл.2, ал.1 от договора средствата се установяват по банковата сметка на другата ответница А. Х.. Липсва облигационно правоотношение с жалбоподателката. По делото не е налице идентичност между посоченото в договора лицеи жалбоподателката. В мотивите на обжалваното решение съдът не е изследвал в достатъчна степен възраженията относно усвояване на кредита. Вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза е установило, че жалбоподателката не е усвоила сума по договора за кредит Неправилно решаващият съд е приел, че ищецът не следва да доказва предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, тъй като са отрицателни факти. Поддържа, че предсрочната изискуемост не се изчерпва с отрицателния факт на неизпълнение, а е съвкупност от положителни и отрицателни факти, като наред с неизпълнение в даден период от време и уведомяване по законовия и установения за това в договора ред, да е надлежно. Този въпрос не е изследван в постановеното съдебно решение. Не са разгледани обстойно и предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Поддържа, че предсрочната изискуемост не може да бъде обявена по отношение на вече падежиралите вноски към момента на обявяването й. Макар съдът да е констатирал наличието на неравноправни клаузи, не е приложил правните последици от това – нищожност на целия договор. Тъй като договорът за кредит не е валиден, както и жалбоподателката не е усвоявала кредит, то липсва основание за заплащане на процесните суми. Счита, че клаузата за заплащане на наказателна лихва е нищожна, както и клаузата за заплащане на плаваща лихва. В нарушение на чл.143, ал.1, т.18 е предвидено като условие за преференциална лихва превод на цялото трудово възнаграждение. Поддържа, че съдебният изпълнителен не е връчил надлежно поканата от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че заявените от жалбоподателката оплаквания са неоснователни и недоказани. Поддържа, че предявените искове са основателни и доказани. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 17.01.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит FL 1234746, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 26 440 лв. за текущи нужди срещу задължението им да върнат отпускания кредит, ведно с дължимите лихви в сроковете и условията на договора. Неразделна част от договора е погасителен план. Договорът е сключен въз основа на молби- искания за потребителски кредит от ответниците. А. Х. е имала качеството кредитополучател, А Л. Б. – съкредитоискател. На 17.01.2022 г. кредитополучателите са усвоили уговорения кредит. Ответниците не са погасявали банковия кредит, считано от 17.02.2022 г. По силата на чл.14 от договора при непогасяването изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Поради неплащане на вноски, считано от вноска № 1 с падеж 17.02.2022, съгласно изготвения погасителен план, при спазване условията на чл.19 от договора за кредит, банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени от банката по реда на чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ С. Я. на 22.08.2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на банката сумата от 26 440 лв. – главница за периода 17.02.2022 г. – 05.10.2022 г., договорна лихва в размер на 722, 95 лв. за периода 17.02.2022 г. – 2208.2022 г., мораторна лихва в размер на 17.02.2022 г. – 05.10.2022 г. и 48 лв. – банкови такси за периода 17.02.2022 г. – 05.10.2022 г. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата Л. Б. оспорва предявения иск. Счета, че същият е недопустим спрямо нея, тъй като липсва облигационно отношение с банката. Счита, че дължи заплащане на суми по договора за банков кредит, тъй като не е усвоявала такъв. Липсва доказателства целта, за която е отпуснат банковия кредит, да е реализирана. Счита, че в договора са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1, т.11 ЗПК, а именно: чл.3, ал.2, ал.6, ал.8 и ал.9 - уговарянето на плаваща лихва съставлява неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1, т.10 ЗПК и противоречи на добрите нрави. Позовава се на неспазване на изискванията на чл.48 ЗКИ и чл.5, ал.1, чл.10, ал.4 ЗПК, тъй като променливият компонент е поставен в зависимост от неясни критерии или фактори, намиращи се под въздействието на банката, както и когато клаузата предвижда възможност единствено за повишаване на лихвения процент. В чл.3, ал.10, т.1 е предвидено цялото трудово възнаграждение да е условие за преференциални условия, което съставлява неравноправна клауза, на основание чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП. Таксите по чл.5 от договора счита, че противоречат на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК. Оспорва наличието на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва редовността на връчването на поканата от съдебния изпълнител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата А. Д. Х., с който я оспорва. Счита, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Счита, че сключеният между страните договор е нищожен, тъй като е в нарушение на закона и добрите нрави. Позовава се на нарушение на чл.143, ал.1, т.11 и т.13 ЗПК, тъй като в договора са налице неравноправни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. По силата на договор за потребителски кредит № FL1234746/17.01.2022 г., банката се е задължила да предостави на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 26 440 л за текущи нужди, срещу насрещното задължение на кредитополучателите за връщане ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. В чл.1, ал.4 от договора страните са постигнали съгласие, че за връщането на кредита и за другите задължения по договора кредитополучателите отговарят солидарно В чл.2, ал.1 е предвидено, че разрешеният кредит се отпуска по изрично посочена сметка в банката на името на кредитополучателя А. Д. Х.. В чл.3 страните са уговорили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, както следва: за първите 12 месеца от срока на издължаване на кредита лихвата се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 4, 9 %. От 13-тия месец до крайния срок на издължаване на кредита лихвата се изчислява при прилагане на променлив лихвен процент в размер на 4, 9 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити, в съответната валута в лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2 и следващите по – долу. В следващите алинеи страните са уговорили условията, при които банката може да промени размера на договорната лихва. В ал.8 е предвидено, че ГПР възлиза на 6, 44 лв., а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 31 629, 40 лв. В ал.10 е предвидено, че подписвайки договора кредитополучателите декларират, че са запознати с обстоятелството, че по договора се ползват преференциални лихвени условия спрямо стандартните лихвени условия на банката, приложили към момента на сключването му, при наличието на следните условия – кредитополутелят се съгласява да осигурява всеки месец постъпването на средства в размер на цялото свое месечно трудово възнаграждение по сметка в банката, по някоя от изрично посочените пакети. Кредитополучателят се е съгласил да осигурява ежемесечен кредитен оборот – входящи преводи, по сметката в банката, в размер не по – малък от 2 000 лв. или равностойността във валута; подписано от кредитополучателя съгласие за приемане на застраховка по групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на банката, както и на общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ с ползващо се лице банката и със застраховат, посочен от банката и поддържане на застрахователното покритие за застраховка „Защита на плащанията“ В чл.8, ал.1 е предвидено, че погасителните вноски съгласно погасителиня план се изплащат от кредитополучателите в брой до 17-то число на месеца; безкасово, чрез удръжка от разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя в банката до 17-то число на месеца; по друг начин. В чл.14 е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Кредитополучателите са пописали Методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно - ипотечни кредити. Към договора за потребителски кредит е приложен погасителен план относно дължимите погасителни вноски за периода 17.02.2022 г. – 17.01.2026 г., съдържаща информация относно размера на главницата и възнаградителната лихва за всяка анюитетна вноска. По делото е представено банково бордеро, съгласно което банката е превела по сметка на А. Д. Х. сумата от 26 440 лв. Договорът за кредит е сключен въз основа на искане от А. Д. Х. и искане съкредитоискател от Л. Б.. Банката е изпратила до ответниците уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит. В тях банката се е позовала на обстоятелството, че към 30.06.2022 г. ответниците са изпаднали в забава в плащането на дължимите месечни вноски, считано от вноска с падеж 17.02.2022 г., като към 30.06.2022 г. има формирано трайно просрочие на дължими месечни вноски в размер на 3 024, 45 л по процесния договор. поради факта на неплащането и формираното трайно просрочие на дължимите месечни вноски в размер на 3 024, 45 лв. и неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за погасяване на дължимите месечни вноски по процесния договор за потребителски кредит, банката обявява предсрочната изискуемост на вземането си за пълния размер на кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, включително и за вноските с ненастъпил падеж към момента на отправяне на изявлението. Уведомленията са връчени от с ЧСИ С. Я., рег. № ••• по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление. Съгласно съставените констативни протоколи от 23.08.2022 г. съобщението е връчено на 22.08.2022 г. На 06.07.2022 г. в 18.50 ч., на 23.07.2022 г. в 15.00 ч. и на 07.08.2022 г., в 16, 35 ч. служител на съдебния изпълнител е посетил посочения от молителя в поканата за изпълнение адрес: гр. •••, ж. к. „•••“, бл.••, ет.•, ап.•. Залепено е уведомление на табло за обявления във входа и е пуснат екземпляр от същото в пощенската кутия. В указания в уведомлението при спазване изискването на чл.47, ал.2 ГПК, двуседмичен срок от залепването, който изтече на 22.08.2022 г., Л. Б. или друго упълномощено от него лице, което да получи поканата за изпълнение от кантората на ЧСИ С. Я.. Същите обстоятелства са удостоверени и за А. Д. Х.. От заключението на вещото лице С. М. по изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен по сметка с титуляр А. Д. Х. на 17.01.2022 г. в размер на 26 440 лв. На 17.01.2022 г. сумата от 24 440 лв. е изтеглена на каса. На 17.02.2022 г. са заплатени 5, 22 лв. – просрочена лихва по редовна главница. Ответниците са се разпоредили изцяло с получената по оговора за кредит сума, като крайното салдо на 17.02.2022 г. е 0.00. Вещото лице е установило, че не са постъпили суми за погасяване на главницата. Общият размер на начислената договорна лихва за периода 17.02.2022 г. – 22.08.2022 г. възлиза на 728, 17 лв. След приспадане на платената сума от 5, 22 лв., остатъкът от договорната лихва възлиза на 722, 95 лв. Мораторната лихва до 05.10.2022 г. възлиза на 636, 42 лв. Дължимите такси по договора за кредит са 62 лв. Извършените от банката разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, са в размер на 48 лв. Вещото лице е установило, че записванията в счетоводните книги на банката са водени редовно. При изслушването му вещото лице е пояснило, че сумата от 26 440 лв. е преведена по сметка на А. Х. и е изтеглена от нея. Съдът изцяло възприема експертното заключение, което не е оспорено от страните. Същото е задълбочено и обстойно обосновано, вещото лице е отговорило точно и пълно на възложената от съда задача, като е съобразило всички релевантни за предмета на експертизата материали. Не са ангажирани доказателства, които да разколебаят формираните от вещото лице изводи. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно. По допустимостта на решението в обжалваната част въззивинят съд приема следното: В предмета на делото се включва искова претенция, основана на потребителски договор, по отношение на който приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В чл.18, § 2 е регламентирано, че другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. В случая договорът за кредит за потребителски кредит № FL 1234746 от 17.01.2022 г. е сключен с ответницата като потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън нейната търговска дейност или професия. Жалбоподателката е белгийски гражданин, съгласно вписаните данни в Отдел „Миграция“ на СДВР, МВР. Същата обаче има актуална адресна регистрация в Република България към момента на завеждане на делото, както и липсват данни тази регистрация да е прекратена, респ. статутът на продължително пребиваващ в Република България да е с изтекъл срок. Макар жалбоподателката да е напуснала адреса по адресната си регистрация в Автоматизираната информационна система на МВР, съгласно направеното удостоверяване от връчителя при връчване на съдебните книжа, както и при връчване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, липсват данни същата да е прекратила местоживеенето си в страната преди завеждане на делото, което от своя страна е последното известно местоживеене. Ето защо и доколкото липсват доказателства, позволяващи да се направи обоснован извод, че жалбоподателката има местоживеене извън територията на страна, се налага изводът, че искът е предявен при съобразяване изискванията на чл.18, § 2 от горепосочения Регламент – в съда на държава членка, където потребителят има местоживеене. Ето защо сезираният съд има международна компетентност да разгледа спора, предмет на делото, поради което решението в обжалваната част е процесуално допустимо (определение № 629/03.08.2023 г. по ч. т. д. № 276/2023 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК). Жалбоподателката поддържа, че не е надлежно индивидуализирана, тъй като не съществува лице с посоченото в исковата молба ЕГН. Л. Б. е надлежно индивидуализирана в титулната част на исковата молба в съответствие с индивидуализацията, посочена в договора за потребителски кредит, както и в искане от съкредитоискател. Отделно от това посоченият ЕГН (ЛНЧ) е действителен - съгласно писмо от 30.12.2022 г., издадено от МВР-СДВР, Отдел „Миграция“, посоченият в исковата молба ЛНЧ, както и адресна регистрация, съвпадат изцяло с тези, вписани в Автоматизираната информационна система на МВР. Ето защо релевираните оплаквания от жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. Жалбоподателката поддържа, че не е налице сключен от нея договор с ищеца, както и че не е предвидено тя да усвоява средства по процесния креди, а такива са усвоени от ответницата А. Х.. Действително по делото се установи, че жалбоподателката не е получила сумата по договора за потребителски кредит № FL 1234746 от 17.01.2022 г., а тя е усвоена от ответницата А. Д. Х.. Това обаче не обосновава извод, че същата няма задължения, произтичащи от този договор. В чл.1, ал.4 от договора страните са се съгласили, че за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, подписали договора като кредитополучатели отговарят солидарно. В титулната част на договора за потребителски кредит № FL 1234746 от 17.01.2022 г. ответниците са посочени като кредитополучатели. Ето защо отговорността на жалбоподателката е свързана с поетото от нея задължение да отговаря солидарно с лицето, получило сумата по отпуснатия потребителски кредит. Съгласно нормата на чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. В конкретния случай е налице постигната такава уговорка между страните, която не създава съмнения относно възможността кредиторът да претендира пълния размер на предоставения кредит от всеки един от длъжниците, посочени като кредитополучатели, а не е предвидена отговорност за определена част от задължението. След като жалбоподателката се е задължила да отговаря солидарно с лицето, получило сумата по кредита, за нея е налице валидно възникнало задължение за връщане на кредита, ведно с останалите произтичащи от договора задължения. С оглед на това доводите на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че уговарянето на плаваща лихва съставлява неравноправна клауза. Не е налице предвидена в закона забрана за уговаряне на променлив лихвен процент. Също така в чл.58, ал.3 – ал.5 ЗКИ, както и в чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, е предвидена такава възможност при осъществяване на определени предпоставки и при съблюдаване на определени изисквания. В случая в чл.3, ал.2 от договора е предвидена възможност за едностранна промяна на приложимия лихвен процент, при спазване на условията, описани в Методологията. Конкретните предпоставки, при които банката може едностранно да промени приложимия лихвен процент, са детайлно описани в Методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, която е подписана от жалбоподателтата и е запозната с нейното съдържание. Жалбоподателката поддържа, че решаващият съд неправилно е приложил последиците от констатираната неравноправната клауза. В мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е приел, че принципно би могло да се обоснове наличие на неравноправност в клаузата на възнаградителната лихва, с предвидената след тринадесетия месец плаваща лихва, предвид абсолютната неразбираемост на методиката за определянето й, но същият е съобразил, че това не е се е отразило на размера на дълга, тъй като предсрочната изискуемост е обявена при уговорения първоначален размер на възнаградителната лихва. Така формираният извод е обоснован, доколкото кореспондира със събраните по делото доказателства. Съгласно експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно -счетоводна експертиза начислената от банката договорна лихва е съгласно погасителния план, при първоначално уговорения размер от 4, 9 %. Отделно от това решаващият съд не е обосновал категоричен извод за наличие на неравноправност на клаузата относно увеличения размер на възнаградителната лихва – чл.2, ал.3 от договора, която не е приложена. С оглед заявените оплаквания от жалбоподателката и оспорванията на насрещната страна, е нужно да се отбележи, че по силата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тези изисквания са свързани с възможността за промяна на първоначално уговорения лихвен процент. В случая механизмът за промяна на лихвения процент е регламентиран в Методологията за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, който е подписан и приет от жалбоподателката (определение № 3184 от 29.11.2024 г. по т. д. № 1198/2024 г. на ВКС, ТК, I ТО). Ето защо възражението на жалбоподателката се явява неоснователно. Жалбоподателката поддържа, че е нарушено изискването на чл.143, ал.2, т.18 от ЗЗП с постигнатата в чл.10, ал.1, т.3 от договора уговорка. В посочената норма е предвидена като неравноправна клаузата, която ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие. Наличието на уговорка кредитополучателят да осигурява всеки месец постъпването на средства в размер на цялото свое месечно трудово възнаграждение по изрично посочена сметка в банката по някоя от изрично посочени пакетни програми, за ползване на преференциален лихвен процент, е в клаузата на чл.3, ал.10, т.1 от договора. С така постигнатата уговорка не е допуснато нарушение на чл.143, ал.2, т.18 ЗЗП, тъй като не поставя задълженията на банката в зависимост от спазването на горепосоченото изискване. Тази уговорка между страните за прилагане на преференциален лихвен процент е постигната в рамките на договорната свобода, установена в нормата на чл.9 ЗЗД. Жалбоподателката поддържа, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.14, ал.1 от сключения договор за потребителски кредит № FL 1234746 от 17.01.2022 г., при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. В случая тези предпоставки са налице към момента на упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем – от експертното заключение на вещото лице по изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза се установи, че липсва изцяло платена вноска по кредита, а единствено е платена сумата от 5, 22 лв., с която е погасена част от дължимата възнаградителна лихва от първата месечна анюитетна вноска. Ето защо банката е изпълнила доказателствената си тежест да установи, че е възникнало правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем към момента на упражняване на това право. С оглед на това оплакванията на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни. Неоснователни са и доводите, че банката не е упражнила надлежно това свое право. По делото се установи, че банката е изпратила уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на вземане по проесния договор за потребителски кредит, което е връчено на жалбоподателката, както и на А. Х. чрез ЧСИ при условията и реда на чл.47, ал.5 ГПК. Съгласно ангажираните по делото книжа относно връчване на уведомленията изискванията на посочената норма са спазени – жалбоподателката, както и А. Х. в продължение на един месец не са намерени на посочения в поканата адрес, който съвпада с посочения в договора; не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението; залепено е уведомление на таблото за обяви във входа и е пуснат екземпляр в пощенската кутия, като невъзможността адресатите да бъдат намерени на посочения адрес е констатирана след три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. С изтичане на срока за получаване на уведомлението и на основание чл.47, ал.5 ГПК, същото се смята връчено. Ето защо оплакванията на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни. Отделен е въпросът, че кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем и с волеизявление, инкорпорирано в исковата молба. Във въззивната жалба не са заявени оплаквания относно размера на задълженията на жалбоподателката, произтичащи от процесиня договор, който е определен съобразно изготвеното експертно заключение, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество. По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателката дължи на банката на основание договор за потребителски кредит № FL 1234746 от 17.01.2022 г. сумата от 26 440 лв. – главница, 722, 95 лв. – договорна лихва за периода 17.02.2022 г. – 22.08.2022 г., 157, 23 лв. – мораторна лихва за периода 17.02.2022 г. – 22.08.2022 г., както и 14 лв. – такса за периода 17.02.2022 г. – 22.08.2022 г. Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като предявеният иск следва да се отхвърли изцяло. По разноските по производството: Ответникът по жалбата претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Доколкото не е ангажирал доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, такова не следва да се възлага в тежест на жалбоподателката. Воден от гореизложеното, съдът