Решение № 446 от 31.5.2022 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 401/2022 г.

Производство по реда на Глава Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. второ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, подадена чрез директора против Решение № 27 от 25. 02. 2022г., постановено по АНХД № 477 /20 21 г. по описа на Районен съд гр. Велинград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 333 / 02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Пазарджик, с което на С.С.О., ЕГН ••••••••••, •••, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 лв. В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4050/09.05.2022 г., в което по изложени съображения законния представител на касатора моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение, съответно потвърди издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – С.С.О. редовно уведомен, се представляват от адв. С., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба и потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски съгласно предоставен списък. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно, обосновано и законосъобразно. Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 333 от 02.12.2021 г., издадено на С.С.О., ЕГН •••••••••• от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Пазарджик на основание чл. 257, ал.1, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 2 ЗГ, във връзка с чл. 47, ал.1, т. 2 и т. 6 и чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 лв. Настоящата инстанция счита, че решението на Районен съд – Велинград е постановено при правилно прилагане и тълкуване на закона, като споделя извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че Актът за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 274, ал. 1, т.1 ЗГ, във вр. чл. 198, ал. 1 ЗГ и Заповед РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, във вр. чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, в предвидените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Посочил е, че в конкретния случай не се спазени императивните изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно описание на нарушението, чрез посочване на обективните признаци от неговия състав, като нито в АУАН, нито в НП е посочено коректно изложение на фактическите обстоятелства от състава на нарушението, въз основана на които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Посочени са само нарушените материалноправни норми, но не и действията, респективно бездействията на ответника, с които е извършил нарушенията. Действително данни за констатирани нарушения в подотдел 200 „б“ се съдържат в съставения при проверката Констативен протокол от 10.11.2021г., но нито актът за установяване на нарушението, нито наказателно постановление препращат към него. Съдът правилно е приел, че неяснотата относно фактическите рамки на обвинението ограничава ответника да разбере въз основа на кои приети за установени факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган. Посочва, че наказателното постановление е властнически правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който се ангажира отговорността на дееца за извършеното административно нарушение. Към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. За първи път в производството пред въззивния съд се съдържат конкретни факти и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него, което е недопустимо. На следващо място, в мотивите си районният съд е посочил, че в наказателното постановление не е посочено по коя конкретна хипотеза на чл. 257, ал. 1 ЗГ са подведени извършените от ответника деяния, т.е. не е дадена правна квалификация на нарушението. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на такава конкретизация прави волята на административнонаказващия орган неясна за ответника и препятства възможността му да разбере за какво е санкциониран, и коя е конкретната норма, която е нарушил санкционирания с поведението си. Ето защо, по изложените съображения, първостепенният съд е приел, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова го е отменил. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение. При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева. Неоснователни са направените възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение доколкото същото е договорено и изплатено в размер близък до минималния. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІI състав,