Решение № 3316 от 14.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 382/2025 г.

Производството е образувано е по жалба на П. И. Р., с постоянен адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адв.П. Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.•, ап.•, срещу Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. и Заповед № 386/21.02.2025 г., двете на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите(НАП)-[населено място], с които на основание чл.92, във вр.с чл.90, ал.1, т.5, вр.с чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от Закона за държавния служител(ЗДСл), по първата заповед и на основание чл.107, ал.1, т.3, вр.с чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл по втората заповед, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, и е по реда на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

В жалбата се сочи, че оспорените заповеди са незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, при съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона и при липса на мотиви.Според жалбоподателя Заповед № 3-ЦУ-238/21.02.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена след изтичане на преклузивните срокове по чл.94, ал.1 от ЗДСл, като освен това тя е издадена при отменена заповед, с която е възложено образуването на дисциплинарното производство.Сочи се, че по жалба на К. Ф. в Районна прокуратура-Благоевград и в Районно управление на МВР-[населено място], е образувана преписка с вх.№ 8431/24, в която описаният инцидент носил белезите на извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и ал.2, т.4, вр.с чл.130, ал.2 от НК и поради това компетентни органи за неговото разкриване са органите на досъдебното производство.Излага се довод в тази връзка, че до постановяване на влязла в сила осъдителна присъда е недопустимо реализирането на дисциплинарна отговорност.Като самостоятелно основание за отмяна на заповедта за наложеното наказание „уволнение“ е изтъкнат фактът, че административният орган е лишил оспорващия от възможността да се запознае с Доклад № 93-00-5390#9/20.12.2024 г. и с решението на дисциплинарния съвет, с което правото на защита на оспорващия е било съществено накърнено.Отделно от това се сочи, че вменените дисциплинарни нарушения не са доказани, като се оспорват изложените в заповедта фактически констатации, мотивирали дисциплинарно наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.Доводите се поддържат в съдебно заседание и в представени писмени бележки на 27.05.2025 г. от процесуален представител – адв.П. Б..Иска се отмяна на заповедите за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното правоотношение.Претендират се разноски по представени списък по чл.80 от ГПК(л.176).

Ответникът – Изпълнителният директор на НАП-[населено място], чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Д. Д., в съдебно заседание и в представени на 01.07.2025 г. писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.Моли съда да остави в сила оспорените заповеди.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер (л.184-гърба).

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

П. И. Р. е държавен служител на длъжност „•••“ в сектор „ГКПП и мобилни групи“, отдел „Оперативни дейности“-[населено място], дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП).

К. И. Ф. е служител на НАП от 1998 г. и към момента със Заповед № З-ЦУ-2632/19.12.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е определен да изпълнява и функциите на „ръководител на екип“ в сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове и Мобилни групи“ София-2, с място на работа ГКПП „•••“(л.146).

На 15.10.2024 г. дневна смяна до 20 ч. на трасе „ вход “ на ГКПП „•••“ били служителите на НАП(инспектори по приходите) П. Р., Б. Б. и М. К.(отстъпваща смяна).От първите двама служители товарен автомобил м.“•••“ с рег.№ •• •• •• •• и ремарке с рег.№ •• •• •• ••, превозващ сухо мляко за кърмачета, влизащ в България, към края на смяната е бил отклонен в буферна зона, където престоял продължително време, през което никой измежду Р. и Б. не е извършил необходимите действия, регламентирани в чл.34 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за фискален контрол на вътреобщностна доставка и складиране до поискване на стоки с висок фискален риск и в Процедури ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол“ – да изискат от водача необходимите документи, да съставят протокол от извършена проверка, да поставят техническо средство за контрол и др., или да установят, че стоката не е обект на проверка и да освободят транспортното средство.Нощната смяна на трасе „ вход “ от 20 ч. по утвърден график се поемала от инспекторите по приходи в състав К. Ф. – ръководител на екип, В. П. и Д. О.(застъпващ смяна).При пристигането на място Ф. бил информиран от Б. за отклонения за проверка товарен автомобил.По повод бездействието на последния и на оспорващото лице по неизвършване на своевременна проверка на товарния автомобил, между Ф. и Р. се осъществил разговор на висок тон, като за изясняване на случая К. Ф. съобщил на П. Р. и Б. Б., че ще изиска от тях информация в писмен вид, след което се насочил към кабина, ползвана от органите на НАП, разположена на трасе „изход“ за извършване на ротация между отстъпващата и застъпващата смяна.К. Ф. влязъл в кабинката на трасето, но след него нахълтал П. Р., който затворил вратата и на висок тон попитал „ защо се заяжда с него и защо ще иска обяснения “.Ф. обяснил кое налага даването на писмени обяснения, опитал се да излезе от кабинката, но Р. му препречил пътя, подбутнал го назад, след което му нанесъл удар с юмрук в лицето.Ф. паднал на земята, а оспорващото лице, псувайки и обиждайки, продължил да му нанася множество удари с ръце и крака в областта на главата и гръдния кош.Р. преустановил с агресията, напуснал кабинката и се насочил към служебния автомобил, качил се в него и заедно с колегите му от отстъпващата смяна, които вече били в автомобила – свидетелят К. и свидетелят Б., напуснали контролния пункт.К. Ф. информирал по телефона горестоящите си ръководители и началника на ГПУ-гр.••• за случилото се.Последното станало достояние и на инспекторите по приходите от застъпващата смяна В. П. и Д. О., които забелязали, че Ф. е с охлузвания по главата, ръката и с кръв на едното ухо.Ф. посетил незабавно болницата в гр.•••, където му е извършен преглед.Случаят станал известен на ръководството на ГКПП „•••“, на ръководството на ГПУ-гр.•••, на митничари, на гранични полицаи и на служители на тол системата.На 21.10.2024 г. Ф. е освидетелстван от д-р Я. З. – съдебен лекар в „МБАЛ-Благоевград“ АД, като резултатите от прегледа е отразил в Медицинско свидетелство № 181.В анамнестичните данни е отразено, че по време на работа на 15.10.2024 г. на пострадалия е нанесен побой, като по време на прегледа лекарят е установил хематом в лявата челна област, в лява ушна мида и разкъсно-контузна рана на горната устна и хематом на веждите.По жалба на К. Ф. в РП-Благоевград е било образувано досъдебно производство(ДП) № 165/25 по описа на РУ-гр.••• срещу П. Р. за извършено престъпление по чл.131, ал.2, предл.9, т.3, вр.с чл.131, ал.1 от НК за това, че на 15.10.2024 г., около 20.оо ч., на ГКПП „•••“ е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на К. И. Ф. от гр.•••, заемащ длъжността „главен •••“ към ЦУ на НАП при и по повод на службата му.

В НАП, със Заповед № ЗЦУ-1667/21.08.2024 г. на изпълнителния директор на приходната агенция, е функционирал Дисциплинарен съвет(ДС) за срок от 3 г., в състав от 7 редовни и 2 резервни членове, както следва: редовни членове:

1.Председател на ДС: Н. М. – гл.секретар на НАП, 2.Членове на ДС:

• М. Д. – зам.председател и директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“, -Б. Г. – директор на дирекция „Обслужване“, -М. Ф. – началник на отдел „Служебни и трудови правоотношения“ в дирекция „Управление на човешките ресурси“, -П. Д. – директор на дирекция „Контрол“, -Р. И. – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ и -С. С. – директор на дирекция „Събиране“, резервни членове:

• С. И. – началник на отдел „Развитие на контролната дейност“ в дирекция „Контрол“ и -Д. Д. - гл.юрисконсулт в отдел „Служебни и трудови отношения“, дирекция „Управление на човешките ресурси“.В т.2 от заповедта са утвърдени и правила за дейността на ДС(л.302).

Със Заповед № 3-ЦУ-2209 от 01.11.2024 г. изпълнителният директор на НАП е наредил на ДС на НАП да образува дисциплинарно производство срещу П. Р. за проявата му срещу К. Ф. на 15.10.2024 г. на ГКПП “•••“, по повод на която в ЦУ на НАП е образувана преписка № 93-00-5086/23.10.2024 г.Заповедта е връчена на дисциплинарно отговорното лице на 04.11.2024 г.(л.77 и л.215). Със Заповед № 3-ЦУ-2210 от 01.11.2024 г. изпълнителният директор на НАП отстранил временно П. Р. от длъжност, считано от датата на образуване на дисциплинарното производство(л.306).

ДС, в пълен състав: Н. М. – председател на ДС, М. Д. - зам.-председател и членове: Б. Г., М. Ф., П. Д., Р. И. и С. С., провел заседание на 04.11.2024 г., като дейността си ДС отразил в Протокол(л.70).Установява се от последния, че ДС е изслушал Т. К. – директор на дирекция „Оперативни дейности“, след което се е запознал с дисциплинарната преписка с № 93-00-5086/23.10.2024 г., съдържаща: писмени обяснения от К. Ф., от В. П., от Д. О.(тримата служители от застъпващата смяна), от Б. Б., от М. К., както и писмени обяснения от П. Р.(последните трима служители от отстъпващата смяна).Въз основа на изслушания служител и въз основана на снети писмени обяснения от посочените служители на НАП, ДС е възприел фактическа обстановка, изложена в протокола(л.74), но взел решение за събиране на допълнителни доказателства за пълното изясняване на обстоятелствата около случилото се на 15.10.2024 г. на ГКПП “•••“: изготвяне на предложение до изпълнителния директор на НАП за възлагане извършване на проверка от „Инспектората“ при НАП за установяване на конкретно посочени в протокола обстоятелства, като е прието, че следващото заседание на ДС ще се проведе след получаване на доклад от „Инспектората“(л.75-гърба).В изпълнение на взетото решение председателя на ДС е изготвил Докладна записка с вх.№ 93-00-5390/08.11.2024 г. до изпълнителния директор на НАП с предложение за установяване на конкретно посочени обстоятелства от Инспектората(л.68).Със Заповед № З-ЦУ-2391/22.11.2024 г. изпълнителният директор на НАП, съобразявайки решението на ДС от 04.11.2024 г., е възложил на двама служители от Инспектората към НАП – Д. К. и В. А., да извършат проверка на Главна дирекция „Фискален контрол“(ГДФК) при ЦУ на НАП, свързана с установяване на исканите от ДС факти, касаещи дисциплинарната проява на оспорващото лице(л.301).Служителите от Инспектората извършили проверка, резултатът от който е отразен в Докладна записка № 93-00-5390#9 от 20.12.2024 г.(л.80).В т.II на последната са отразени констатациите от проверката и въз основа на кои факти те са изградени – направен е оглед на мястото на инцидента, изискани са копия от записи на камери за външно наблюдение на ГКПП “•••“, проведена е беседа с Г. С. – ст.специалист в тол управление, който предоставил писмени сведения по случая(приложение № 11), изискани били писмени обяснения от ръководителите на отдел „Оперативни дейности“ при ГДФК(приложение № 18 и приложение № 12), от служители на гранична полиция – ст.полицай Е. Т. и ст.инспектор И. Д., от служители на Агенция „Митници“, изискана е медицинската документация от преглед на Ф. и др.Установени са обстоятелствата около отбития в буферната зона на ГКПП “•••“ товарен автомобил(т.2.2.1-л.85).

ДС в състав: Н. М. – председател на ДС и членове: С. С., М. Д., П. Д., Б. Г., Д. Д. – резервен член(на мястото на отсъстващата М. Ф. – редовен член на ДС) и С. И. – резервен член(на мястото на отсъстващия Р. И. – редовен член на ДС), провел заседание на 17.01.2025 г.(л.62).Председателят запознал членовете на състава какво е разгледано на заседанието на ДС на 01.11.2024 г., какви обстоятелства са искани да бъдат установени от Инспектората към НАП, като е докладвал постъпил от последния Доклад с № 93-00-5390#9 от 20.12.2024 г. за резултата от възложената му по искане на ДС проверка, ведно с приложения към него(л.80).Н. М. изложил подробни фактическите обстоятелства в хронологичен ред, установени въз основа на конкретно посочени факти.Посочил е, че от доклада на Инспектората се установява, че на 15.10.2024 г., в периода от 19: 58 ч. и 20: 01 ч. в кабинката, ползвана от органите по приходите на трасе „изход“ на ГКПП „•••“, П. Р. е нанесъл побой на К. Ф. – ръководител на екип, в резултат на което на последния били причинени телесни увреждания хематом в лявата челна област, в лява ушна мида и разкъсно-контузна рана на горната устна и хематом на веждите.

Посочил е и факти за неспазени от П. Р. и Б. Б. нормативни разпоредби и вътрешно служебни актове по време на дневната им смяна на 15.10.2024 г. на граничния пункт.Отбелязал е, че Р. и Б. „отбили“ и задържали товарен автомобил м.“•••“ с рег.№ •• •• •• •• и ремарке с рег.№ •• •• •• ••, превозващ стоки за „Сокотаб“ ЕООД от трасе „вход“ към „буферен паркинг“, поради непредставени от водача транспортни документи, извън ЧМР, като по обясненията на двамата служители в товарителницата не е бил отразен кодът на превозваната стока, с оглед на извършване на преценка налага ли се извършване на проверка, като стока с висок фискален риск.В тази връзка Председателят на ДС е посочил, че П. Р. и Б. Б. е следвало да извършат действия, регламентирани в чл.34 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за фискален контрол при вътреобщностна доставка и складиране до поискване на стоки с висок фискален риск и Процедура ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол“ – да изискат декларация от водача на транспортното средство, доставчика/получателя за датата, мястото и часа на получаване/разтоварване на стоката(приложение № 6 от Наредбата), да поставят техническо средство за контрол на транспортното средство, да се състави протокол за извършена проверка, да се уведоми оперативният център на звеното за случая (ОС 18 „други“) и да освободят водача да продължи по маршрута на доставяне на стоката.Посочено, е че Р. и Б. в случая с товарния автомобил м.“•••“ не са изпълнили тези свои нормативно определени задължения, с което на практика превозното средство е било неправомерно задържано в буферната зона на ГКПП „•••“.Отбелязано е, че действията, които Р. и Б. е трябвало да извършат, са били осъществени от застъпващата смяна и конкретно от служителите В. П. и Д. О. на 15.10.2024 г. в интервала от 20 ч. до 20: 20 ч., видно от техни писмени обяснения и от Протокол за проверка серия „АА“ № 1626903 от 15.10.2024 г.Докладвани са данни, събрани от Инспектората за предходно служебно поведение на П. Р. – при общуването си болшинството от служителите, работещи на фискален контролен пункт ГКПП „•••“, посочили, че Р. проявявал необоснована постоянна мнителност, че някой може да направи умишлена грешка с цел да му навреди, определят го като човек, който не зачита чуждото мнение и имал необосновано висока самооценка за професионалните си способности, като по отношение на К. Ф. дисциплинарно отговорното лице имал специално негативно отношение.ДС е бил запознат с характеристичните и професионални данни за Ф. – определян е от колегите си като голям професионалист, много стриктен и отговорен, отдаден на работата си, взискателен.ДС е обсъдил фактите и на 17.01.2025 г. взел решение с пълно мнозинство, с което приел, че П. Р. е извършил две нарушения:

1. на 15.10.2024 г., в периода от 19: 58 ч. и 20: 01 ч., в кабинката, ползвана от органите по приходите на трасе „изход“ на ГКПП „•••“ П. Р. е нанесъл побой на К. Ф. – ръководител на екип, в резултат на което на последния са причинени телесни увреждания, изразяващи се в хематоми в лявата челна област, на веждите и в лявата ушна мида, както и в разкъсно-контузна рана на горната устна - нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във вр.с чл.14, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и 2. П. Р., съвместно със свой колега, на 15.10.2024 г. по време на дневна смяна на ГКПП „•••“ извършил неправомерни действия по задържането на товарен автомобил м.“•••“ в буферна зона на граничния пункт и не е предприел дължимите по силата на чл.34 от Наредбата и на Процедура ФК2 действия по изясняване на обстоятелството дали превозваната с товарен автомобил м.“•••“ стока подлежи на проверка, респективно – предприемане на действия по обезпечаване на проверката.Нарушението е квалифицирано като виновно неизпълнение на служебни задължения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, във вр. с чл.34 от Наредбата и на Процедура ФК2(л.57).

С решението ДС предложил на дисциплинарно наказващият орган да наложи на П. Р. наказанието по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл – уволнение(л.61).След проведеното заседание, един от членовете му – М. Д., ползвала 13 дни платен годишен отпуск, считано от 27.01.2025 г. до 12.02.2025 г., разрешен със Заповед № 635 от 20.01.2025 г.(л.312).Взетото от ДС на 17.01.2025 г. решение е отразено на хартиен носител на 13.02.2025 г., след завръщането на М. Д. от отпуск – Решение № Р-ЦУ-30-39 от 13.02.2025 г.(л.57).

Председателят на ДС изготвил Доклад № ДЗ-30-148/06.02.2025 г., с който Изпълнителният директор на НАП е бил уведомен за взетото Решение № Р-ЦУ-30-39 от 13.02.2025 г.(л.55).На 13.02.2025 г. П. Р. е бил изслушан от Изпълнителния директор на НАП, за което е съставен Протокол(л.52).Установява се от последния, че дисциплинарно наказващият орган е приел и изслушал П. Р. в сградата на ЦУ на НАП от 12: 08 ч. до 12: 32 ч., както и че му е предоставена преписката за запознаване.Установява се, че Решение № Р-ЦУ-30-39 от 13.02.2025 г. на ДС и Доклад № 93-00-5390#9 от 20.12.2024 г. са връчени на П. Р. по електронен път на служебният му имейл (л.52).При изслушването оспорващото лице депозирало пред Изпълнителния директор на НАП писмени обяснения, в които отрича извършването на вменените му нарушения(л.49).

На 21.02.2025 г. Изпълнителният директор на НАП издал Заповед № З-ЦУ-238, с която на основание чл.92, във вр.с чл.90, ал.1, т.5, във вр.с чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл е наложил на П. Р. дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед № 386 от същата дата, на основание чл.107, ал.1, т.3, вр. с чл.90, ал.1, т.5 от същия закон, е прекратил служебните му правоотношения, по силата на които е заемал длъжността „•••“ в ЦУ на НАП.Установява се от първата заповед, че дисциплинарно наказващият орган изцяло е възприел установената от ДС фактическа обстановка, свързана с дисциплинарните прояви на жалбоподателя, възприел е и извършените от последния нарушения, като е счел, че са налице доказателства за виновно поведение, като е възприел и дадените от ДС правни квалификации за всяко едно от нарушенията.Двете заповеди са връчени лично на дисциплинарно отговорното лица на 21.02.2025 г., видно от отразеното върху самите заповеди(л.40-гърба и л.41).На 07.03.2025 г. П. Р. е депозирал жалба срещу Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. и срещу Заповед № 386/21.02.2025 г., въз основа на която е образувано настоящото дело(л.1).

В хода на съдебното производство съдът допусна и разпита като свидетели К. Ф., Д. О., Б. Б., М. К., И. Я., А. Г. и В. А.(с.з. на 21.05.2025 г., л.180).

В показанията си свидетелят К. Ф. – ръководител на екип в сектор „ГКПП и Мобилни групи София-2“, с място на работа ГКПП “•••“, свидетелят Д. О., свидетелят Б. Б. и свидетелят М. К. – тримата инспектори по приходите, сочат, че за случилото се между К. Ф. и П. Р. са дали подробни писмени обяснения, които изцяло поддържат(л.162, л.164, л.165 и л.166).

В писмените си обяснения свидетелят К. Ф. посочил, че при встъпване на нощна смяна на ГКПП “•••“ на 15.10.2024 г., около 20 ч. влезнал в кабинката на трасе „изход“, ползвана от служителите на НАП, но бил последван от П. Р., който раздразнен от факта, че трябвало да дава писмени обяснения по повод неизвършена проверка на отклонен от него и свидетеля Б. в буферната зона на граничния пункт товарен автомобил, му нанесъл поредица от удари с ръце и крака, които попадали в областта на главата, гръдния кош и тялото.Посочил, че наред с ударите бил псуван от дисциплинарно отговорното лице(„ще ти … майката“), заплашвал го, че ще го „смачка“, както и го обиждал, наричайки го „боклук“.Посочил, че наличието на травми по главата му били забелязани от колегите му от нощната смяна – свидетеля Д. О. и В. П., като за нанесеният му побой е уведомил своите ръководители, ръководството на ГКПП “•••“, ГПУ-гр.••• и РУ-гр.•••.Посочил, че бил освободен от смяна и потърсил медицинска помощ в болницата в гр.•••, като на 16.10.2024 г. бил прегледан от лекар, който описал травмите в Медицинско удостоверение № 70(писмени обяснения – л.162).В писмените си обяснения и в показанията си в съдебно заседание свидетелят Ф. посочва, че П. Р. в процес на съвместната им работа много често е оспорвал и не е приемал указанията, които Ф. е давал като негов непосредствен ръководител.Описва го като избухлив, неуравновесен човек(писмени обяснения-л.162-гърба) и конфликтен, като посочва случай на провокиране на физическа саморазправа по време на работа със свидетел О.(вж.с.з. на 21.05.2025 г., л.182).Посочва случай, при който Р. е свалил свидетеля М. К. от служебния автомобил след смяна, като я оставил на пътя край гориста местност да се прибира пеш и причина за това е била направена от нейна страна забележка по адрес на оспорващото лице, свързана с работата му(вж.с.з. на 21.05.2025 г., л.182).

В писмените си обяснения свидетелят Д. О. – служител на НАП, посочва, че при встъпване на нощна смяна на 15.10.2024 г. на ГКПП “•••“ между свидетеля Ф. и жалбоподателя възникнал спор “относно липсата на предприети действия от дневната смяна спрямо камион със съмнения за превозване на стоки, попадащи в СВФР“, като двамата са говорили „на висок тон“.Посочил е, че К. Ф. се насочил към трасе “изход“, в която посока се отправил и П. Р., и че малко по-късно при тях в кабинката на трасе „вход“ се появил Ф., който им съобщил, че е бит от Р..Посочил е, че служебният полар на свидетеля К. Ф. бил разкопчан, и че имал наранявания по главата – подутина в долната част на лявата буза и с кръвотечение от лявата ушна мида(писмени обяснения-л.164).В съдебно заседание свидетелят О. посочва, че както той, така и останали негови колеги са имали конфликти с Р., причина за които бил последният.Посочва, че в процес на работата е обичал да прехвърля свои задължения на колегите си (вж.с.з. на 21.05.2025 г., л.182).

В писмените си обяснения свидетелят Б. Б. – служител на НАП, е посочил, че на 15.10.2024 г., около 19: 55 ч. на ГКПП “•••“ между него, свидетеля Ф. и жалбоподателя имало коментар за спрения от дневната смяна товарен автомобил за проверка, касаещ превозваната стока.Посочил е, че Ф. и Р., “разговаряйки на висок тон“ се насочили към трасе „изход“(писмени обяснения-л.165).Посочва в съдебно заседание, че от кратко време работи с Р. и не може да каже дали е добър, или не, като не знае да е имал конфликти с колеги и граждани(вж.с.з. на 21.05.2025 г., л.182-гърба).

В писмените си обяснения свидетелят М. К. – служител на НАП, посочила, че при отстъпване на дневната с нощната смяна на 15.10.2024 г. на ГКПП “•••“ е станала свидетел само „на повишен тон“ между свидетеля Ф. и жалбоподателя (писмени обяснения-л.166).В съдебно заседание свидетелят К. посочва, че с Р. работи повече от 10 г. и го определя като „труден за комуникация“ – имал винаги собствено мнение и не търпял чуждо мнение.В тази връзка посочва, че по повод направена от нея забележка към Р., свързана с работата, последният я свалил от служебния автомобил на прибиране от смяна и я „оставил почти насред гората на граничния пункт“ (вж.с.з. на 21.05.2025 г., л.183).Посочва, че отстъпващата смяна(К., Б. и Р.) се прибрали със служебен автомобил, като жалбоподателят е бил „силно превъзбуден и дишането му много ускорено“.

В показанията си в съдебно заседание свидетелят И. Я. – служител на НАП, посочва, че познава К. Ф. от 25 г., а Р. – от 14 г.Описва последния като конфликтен в работата си, като посочва, че жалбоподателят влизал в конфликт със служители на гранична полиция и със служители от Агенция „Митници“, като сочи конкретика (вж.с.з. на 21.05.2025 г., л.183).

В показанията си свидетелят А. Г. – служител на НАП, посочва, че познава П. Р. от съвместната им работа на ГКПП „•••“, където двамата 2-3 месеца работили в състав на мобилна група.Посочва, че не е имал никакви проблеми с жалбоподателя, от когото имал впечатления, че си изпълнява съвестно задълженията по контрол (вж.с.з. на 21.05.2025 г., л.183-гърба).

В показанията си свидетелят В. А. – гл.инспектор в Инспектората към НАП, посочва, че и извършвал проверка по случая, възложена му от Изпълнителния директор на НАП, резултатите от която били отразени в доклад(докладна записка-л.80).

Съдът установи изложените фактически обстоятелства въз основа на данните от административната преписка, както и въз основа на показанията на свидетеля К. Ф., свидетеля Д. О., свидетеля Б. Б., свидетеля М. К. и на свидетеля И. Я., на свидетеля А. Г. и на свидетеля В. А.. С Решение № 277 от 17.01.2025 г., постановено от Административен съд-Благоевград по адм.д.№ 1655/2024 г. З аповед № ЗЦУ-2210 от 01.11.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която П. Р. е бил временно отстранен от длъжност, е отменена (л.43).Съдебният акт не бил оспорен от страните и е влязъл в сила.Със Заповед № ЗЦУ-30-110 от 28.01.2025 г., Изпълнителният директор на НАП във връзка с приключеното дисциплинарно производство и взето от ДС решение на 17.01.2025 г., е отменил заповедта за временното отстраняване на Р. от длъжност, като изписал, че отменя З аповед № ЗЦУ-2209 от 01.11.2024 г. (л.47).

При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – същата е подведомствена, родово и местно подсъдна на Административен съд-Благоевград, предвид разпоредбите на чл.128, ал.1 и чл.132 и чл.133, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.124 от ЗДСл.Постъпила е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от служителя, чиито права са засегнати, което определя правния интерес от оспорване пред съда.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Приложимият закон относно отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на служебните задължения е ЗДСл с оглед заеманата длъжност по служебно правоотношение.

Редът за установяване и наказване на дисциплинарните нарушения е уреден в Раздел ІІ, Глава V от ЗДСл, в едно формално дисциплинарно производство, гарантиращо обективността при преценката на органа и защитата на служителя.

Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. и Заповед № 386/21.02.2025 г., двете на Изпълнителния директор на НАП-София, са издадени от компетентен орган.Съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл, компетентен да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за „прекратяване на служебното правоотношение“ без предизвестие, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, е органът по назначаването, какъвто в случая се явява Изпълнителният директор на НАП-София.

Оспорените заповеди са в предвидената от закона писмена формата и са съобразени както с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, така и с тези по чл.97 от ЗДСл.Неоснователен е доводът на оспорващия, че процесните заповеди и конкретно Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г., с която на същия е наложено наказание „уволнение“, не е мотивирана, тъй като в нея липсвали конкретни данни, факти и обстоятелства, от които да се направи категоричен извод за извършени от държавния служител П. Р. дисциплинарни нарушения.Оспорените заповеди и конкретно тази за наложеното наказание „уволнение“ съдържат всички реквизити от формална страна, предвидени в чл.59 от АПК – указания за органа, който я издава, наименованието на акта, посочване в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва, посочен е адресатът на акта, същият е датиран и носи подписа на лицето, което го издава с означение на длъжността му.В съответствие с чл.59, ал.2, т.5 от АПК, оспорените заповеди имат ясни разпоредителни части, които съдържат волеизявлението на административния орган, и с него са определени правата и задълженията, които актът създава/засяга.Детайлно са изложени фактическите и правни основния за издаване на административния акт (чл.59, ал.2, т.4 АПК), като дисциплинарно наказващият орган изключително подробно е анализирал фактите, на основата на които е извел наличието на нарушения, както и направените в хода на административното производство възражения от страна на П. Р., мотивирал е защо подкрепя констатациите в решението на ДС, като е подвел фактите под приложимите за това правни норми и на тази основа е формулирал своите правни изводи.В резултат на това оспорените заповеди и конкретно Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. не оставят никакво колебание за адресата си за какви нарушения е приложена най-тежката дисциплинарна санкция.Оспорените заповеди съдържат и правните основания за издаването им – посочено е, че Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. се издава на основание чл.90, ал.1, т.5, вр.с чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, а Заповед № 386/21.02.2025 г. - на основание чл.107, ал.1, т.3, вр.с чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.Видно от съдържанието на Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г., същата съдържа достатъчно пълни описания на извършените от П. Р. дисциплинарни нарушения, подкрепени от събраните писмени доказателства, приети като доказателства по делото и са посочени нарушените законови текстове.Посочените фактически и правни основания в атакувани заповеди, противно на твърдяното от оспорващата страна, водят до извода, че същите са мотивирани съобразно изискванията на закона.

При издаването на оспорените заповеди и конкретно на Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г., не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същите не са в противоречие с материалноправни разпоредби.Доводите на оспорващата страна за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че при реализирането на дисциплинарната отговорност на П. Р. е спазена регламентираната в чл.92-чл.97 от ЗДСл процедура.

Установява се, че със Заповед № ЗЦУ-2209 от 01.11.2024 г. Изпълнителният директор на НАП е наредил на ДС на НАП да образува дисциплинарно производство срещу П. Р. за проявата му срещу К. Ф. на 15.10.2024 г. на ГКПП “•••“, по повод на която в ЦУ на НАП е образувана преписка № 93-00-5086/23.10.2024 г., като заповедта за образуване на производството е връчена на дисциплинарно отговорното лице на 04.11.2024 г.(л.77 и л.215).

Установява се, че ДС е разгледал проявата на оспорващото лице на 04.11.2024 г., като се е запознал с всички събрани в образувана преписка материали, изслушал е и директор на дирекция „Оперативни дейности“ - Т. К., като е взел решение за събиране на допълнителни доказателства за пълното изясняване на обстоятелствата около случилото се на 15.10.2024 г. на ГКПП “•••“.В тази връзка ДС е изготвил предложение до Изпълнителния директор на НАП за възлагане извършване на проверка от Инспектората при НАП за установяване на конкретно посочени в протокола от проведеното на 04.11.2024 г. обстоятелства, като е прието, че следващото заседание на ДС ще се проведе след получаване на доклад от Инспектората (л.75-гърба).

Установява се, че Изпълнителният директор на НАП, съобразявайки решението на ДС от 04.11.2024 г., със своя Заповед № З-ЦУ-2391/22.11.2024 г. е възложил на Инспектората към НАП да извърши проверка на Главна дирекция „Фискален контрол“(ГДФК) при ЦУ на НАП, свързана с установяване на исканите от ДС факти, касаещи дисциплинарната проява на оспорващото лице(л.301).Служители от Инспектората – Д. К. и В. А., извършили проверка, резултатът от която е отразен в Докладна записка № 93-00-5390#9 от 20.12.2024 г.(л.80).В т.II на последната са отразени констатациите от проверката – направен е оглед на мястото на инцидента, изискани са копия от записи на камери за външно наблюдение на ГКПП “•••“, проведена е беседа с Г. С. - ст.специалист в тол управление, който предоставил писмени сведения по случая(приложение № 11), изискани писмени обяснения и от ръководителите на отдел „Оперативни дейности“ при ГДФК(приложение № 18 и приложение № 12), от служители на гранична полиция – ст.полицай Е. Т. и ст.инспектор И. Д., от служители на Агенция „Митници“, изискана е медицинската документация от преглед на Ф. и др.Установени са обстоятелствата, около отбития в буферната зона на ГКПП “•••“ товарен автомобил(т.2.2.1-л.85).

ДС в състав: Н. М. – председател на ДС, и членове: С. С., М. Д., П. Д., Б. Г., Д. Д. – резервен член(на мястото на отсъстващата М. Ф. –редовен член на ДС) и С. И. – резервен член(на мястото на отсъстващия Р. И. – редовен член на ДС), провел заседание на 17.01.2025 г.(л.62), на което се запознали с всички събрани доказателства, включително и с Доклад с № 93-00-5390#9 от 20.12.2024 г., съдържащ резултата от поисканата ДС проверка от Инспектората, ведно с приложенията към него(л.80).ДС е обсъдил фактите и на 17.01.2025 г. взел решение с пълно мнозинство, с което приел, че П. Р. е извършил две нарушения.

Установява се, че редовните членове на ДС М. Ф. и Р. И. са отсъствали на 17.01.2025 г. – първата, видно от Заповед № ЗЦУ-ОТП-30-10/15.01.2025 г. е била в разрешен платен годишен отпуск за периода от 17.01.2025 г. до 21.01.2025 г.(л.304), а вторият – в отпуск по болест за периода от 16.01.2025 г. до 17.01.2025 г.(л.305).При тези данни, обосновано отсъстващите редовни членове М. Ф. и Р. И. са заместени от резервните Д. Д. и С. И., като по този начин е съобразено правилото на т.2.2, изр.последно от Правилата за работа на ДС(Правилата), съдържащи се в Заповед № ЗЦУ-1667/21.08.2024 г.(л.302-гърба), както и разпоредбата на чл.95, ал.4, пр.2-ро от ЗДСл.Налага се извод, че ДС е заседавал на 17.01.2025 г. в редовен състав.За проведените заседания на ДС са съставени протоколи, с което е спазено и изискването на т.2.3 от Правилата.Установява се, че ДС е обсъдил фактите и на 17.01.2025 г. взел решение с пълно мнозинство, с което приел, че П. Р. е извършил две нарушения, за които е предложено на дисциплинарно наказващият орган да наложи на П. Р. наказанието по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл – уволнение(л.61).След проведеното заседание един от членовете му – М. Д., ползвал 13 дни платен годишен отпуск, считано от 27.01.2025 г. до 12.02.2025 г., разрешен със Заповед № 635 от 20.01.2025 г.(л.312).Взетото от ДС на 17.01.2025 г. решение е отразено на хартиен носител на 13.02.2025 г., след завръщането на М. Д. от отпуск – Решение № Р-ЦУ-30-39 от 13.02.2025 г.(л.57).От изложеното се установява, че са спазени процедурните правила по т.4.2 от Правилата за вземане на решение от ДС – решението е взето след обсъждане на събраните материали и доказателства по дисциплинарната преписка, проведено е обсъждане на фактите, като решението е взето с мнозинство, надхвърлящо значително изискуемите 2/3.Последното е взето на самото заседание, с което е спазено и изискването на т.2.4, предл.2-ро от Правилата, като то съдържа и реквизитите по т.2.4, предл.1-во и е подписано от всички членове, каквото е и изискването на т.2.4, изр.посл. от Правилата.Обстоятелството, че взетото решение е материализирано(отразено) на хартиен носител на 13.02.2025 г. след завръщането на М. Д. от отпуск, не представлява съществено процесуално нарушение на утвърдените процедурни правила.

Както се посочи по-горе, ДС на свое заседание, проведено на 04.11.2024 г., е поискал и Изпълнителният директор на НАП със своя Заповед № З-ЦУ-2391/22.11.2024 г. е възложил на служители от Инспектората извършването на допълнителна проверка за пълното и обективно изясняване на случилото се между Р. и Ф. на 15.10.2024 г. на ГКПП „•••“.В рамките на възложената от ДС проверка дисциплинарно отговорното лице е дало писмени обяснения на 09.12.2024 г.(л.229).Последните, заедно с останалите събрани в хода на възложената проверка, са предоставени на ДС, който се запознал с тях и ги обсъдил на свое заседание на 17.01.2025 г.В съответствие с изискванията на чл. 93 от ЗДСл оспорващото лице е бил приет и изслушан от Изпълнителния директор на НАП на 13.02.2025 г., пред когото дисциплинарно отговорното лице е депозирал писмени обяснения(л.49, вж.протокол – л.52).Преди да наложи дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е взел предвид и становището на дисциплинарния съвет.Преди издаването на процесните заповеди административният орган е изпълнил изискванията на чл.35 от АПК, като е изискал обяснения от жалбоподателя и е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за издадените заповеди.Предвид изложеното, съдът приема че процедурата по установяване на дисциплинарните нарушения, регламентирана в Раздел ІІ, Глава V от ЗДСл, е спазена.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за неспазени преклузивни срокове по чл.94, ал.1 от ЗДСл за налагането на дисциплинарно наказание по отношение на посочените в заповедта нарушения.Съгласно чл.94, ал.1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Заповед № З-ЦУ-238, с която на жалбоподателя е наложено наказание „уволнение“, е издадена на 21.02.2025 г.Най-ранната дата, на която може да се приеме, че органът по назначаването е узнал за извършените нарушения, е 06.02.2025 г., когато Председателят на ДС е изготвил доклад № ДЗ-30-148, с който Изпълнителният директор на НАП е бил уведомен за взетото от ДС Решение № Р-ЦУ-30-39 от 13.02.2025 г.(л.55), т.е. нарушението следва да се счита за открито по смисъла на чл.194, ал.1 от З ДСл на 06.02.2025 г.При тези данни, съдът, съобразявайки разпоредбите на чл.194, ал.1 ЗДСл, приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в рамките на установените в чл.194, ал.1 от ЗДСл срокове – в двумесечен от открИ.е на нарушенията и в рамките на едногодишния срок от извършването им.

По отношение на констатираните дисциплинарни нарушения, съдът излага следното:

В Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. дисциплинарно наказващият орган е възприел за установени посочените от ДС две дисциплинарни нарушения, допуснати от П. Р.:

1. нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС, във вр.с чл.14, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация(КПСДА), за това, че на 15.10.2024 г., в периода от 19: 58 ч. и 20: 01 ч., в кабинката, ползвана от органите по приходите на трасе „изход“ на ГКПП „•••“ П. Р. е нанесъл побой на К. Ф. – ръководител на екип, в резултат на което на последния са причинени телесни увреждания, изразяващи се в хематоми в лявата челна област, на веждите и в лявата ушна мида, както и в разкъсно-контузна рана на горната, и 2. виновно неизпълнение на служебни задължения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, във вр. с чл.34 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за фискален контрол при вътреобщностна доставка и складиране до поискване на стока с висок фискален риск и в Процедура ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол“, за това че на 15.10.2024 г. П. Р., съвместно със свой колега, по време на дневна смяна на ГКПП „•••“ извършил неправомерни действия по задържането на товарен автомобил м.“•••“ в буферна зона на граничния пункт и не е предприел дължимите по силата на чл.34 от Наредбата и на Процедура ФК2 действия по изясняване на обстоятелството дали превозваната с товарен автомобил м.“•••“ стока подлежи на проверка, респективно – предприемане на действия по обезпечаване на проверката.Нарушението е квалифицирано като виновно неизпълнение на служебни задължения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, във вр. с чл.34 от Наредбата.

Дисциплинарната отговорност по Раздел ІІ на Глава ІV на ЗДСл е лична отговорност.За да бъде наложено дисциплинарно наказание на държавния служител, следва административният орган да докаже, че служителят виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми – небрежност и самонадеяност) е нарушил своите служебни задължения и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл.89, ал.2 от ЗДСл.В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.Съгласно чл.89, ал.1 от ЗДСл държавните служители, които са нарушили своите служебни задължения, се наказват с предвидените в ЗДСл дисциплинарни наказания, съгласно ал.2, т.1 на чл.89, като вид дисциплинарно нарушение е определено неизпълнението на служебните задължения.При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, нормата на чл.91, ал.1 от ЗДСл изисква да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител.

По отношение на нарушението по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС, във вр.с чл.14, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съдът излага следното:

Установява се, че от показанията на свидетеля К. Ф., че на 15.10.2024 г., при извършване на ротация между отстъпващата и застъпващата смяна на ГКПП „•••“, в кабинка, ползвана от органите на НАП, на трасето„изход“ му бил нанесен удар с юмрук в лицето от П. Р., след което паднал на пода, но дисциплинарно отговорното лице, псувайки и обиждайки го, продължил да му нанася множество удари с ръце и крака в областта на главата и гръдния кош, причинявайки му телесни увреждания.Изображенията на видеофайла, предоставен от ГПУ-гр.•••, на които се вижда влизането на две лица в кабинката на трасе „изход“, кореспондира на показанията на свидетеля К. Ф., който посочва, че след като заявил на Р., че ще иска обяснения по повод на неизвършена проверка на отбития в буферната зона товарен автомобил, влязъл в кабинката на трасе „изход“, след което в будката нахълтал П. Р..Действията по нанасяне на удари от оспорващото лице не са видени от никого, нито са попаднали в обхвата на видеонаблюдението на ГКПП „•••“, но нараняванията по лицето и тялото на К. Ф. са забелязани от свидетеля Д. О. веднага след появата на К. Ф. от към трасе „изход“.За това разказаното от К. Ф. за нанесен му от оспорващото лице побой следва да се цени като обективно и достоверно.В подкрепа на този извод е и посоченото от свидетеля М. К. в с.з. на 21.05.2025 г., че отстъпващата смяна(К., Б. и Р.) са напуснали граничния пункт със служебен автомобил, но се наложило да изчакат Р., който се появил по-късно, влезнал в превозното средство, но бил „силно превъзбуден и дишането силно ускорено“.Описаното от свидетеля М. К. състояние на оспорващото лице е в резултат от проявата на П. Р. спрямо К. Ф..В дисциплинарната преписка са налични докладни записки до началника на ГПУ-гр.•••, изготвени от ст.полицай Е. Т. и ст.инспектор И. Д.(л.271 и л.271-гърба).С тях се свежда до знанието на ръководството на ГПУ-[населено място] случай на посегателство върху дежурен служител на НАП на 15.10.2024 г., като е описано, че полицейските служители Т. и Джамбазки заварили Ф. в кабинката на трасе „изход“ с наранявания по главата – видима рана на лявото ухо, оток в дясната част на лицето и подута и охлузена дясна ръка.В подкрепа на причинените на пострадалия телесни увреждания са и констатациите, отразени в Медицинско свидетелство № 181 от 21.10.2024 г. и издадения му болничен лист, с който му бил разрешен отпуск по болест.Показанията на свидетеля К. Ф., преценени през показанията на свидетеля Д. О., свидетеля М. К., докладните записки на полицейските служители Т. и Джамбазки, заварили К. Ф., сочат на единствено възможния извод, а именно, че П. Р. на 15.10.2024 г., около 20 ч., в кабинката на трасе „изход“ на ГКПП „•••“ чрез удари с ръце и крака е причинил на К. Ф. хематом в лявата челна област, в лява ушна мида и разкъсно-контузна рана на горната устна и хематом на веждите.

Съгласно чл.89, ал.1 ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания.Същите са изброени в чл.90, ал.1 от ЗДСл и в т. 5 е предвидено уволнението.В чл. 89, ал.2 от ЗДСл са изброени видовете дисциплинарни нарушения и сред тях е неспазване на правилата на КПСДА – т.5.Нормата на чл. 28, ал.1 от ЗДСл предвижда задължение при изпълнение на служебните задължения и в обществения живот държавният служител да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА.

Разпоредбата на чл.14, ал.1 от КПСДА регламентира изискуемото поведение от държавните служители към своите колеги - в отношенията си с колегите, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда.

С действията по нанасяне на побой над К. Ф., който освен че е служител на НАП е и непосредствен ръководител на дисциплинарно отговорното лице, последният е извършил действия изцяло несъвместими с дължимото по силата на чл.14, ал.1 от КПСДА поведение на уважение и коректност към своя колега и непосредствен ръководител.С действията си на 15.10.2024 г. жалбоподателят не само драстично е накърнил достойнството и правата на К. Ф., но с нанесените му поредица от удари с ръце и крака е създал враждебна и обидна среда.Освен нанесените удари, П. Р. е псувал и обиждал К. Ф.. От субективна страна нарушението по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във вр.с чл.14, ал.1 от КПСДА е извършено от дисциплинарно отговорното лице при условията на пряк умисъл, който се извлича от действията на оспорващото лице.При заявеното от К. Ф., че ще търси писмени обяснения от П. Р. по повод на спрения товарен автомобил на граничния пункт, оспорващият тръгнал след К. Ф., изминавайки известно разстояние, след което влязъл след пострадалия в кабинката на трасе „изход“ и там, на работно място му нанесъл описания по-горе побой.Всичките му действия са оформили една логична и последователна система от действия, което говори, че дисциплинарно отговорното лице е съзнавал какво върши и че това противоречи не само на изискванията за етично отношение към свой колега, че накърнява телесната му неприкосновеност, но надхвърля далеч границите на нормалните, човешки отношения.Няма как по друг начин да се обясни поведението на дисциплинарно отговорното лице по затваряне на вратата на кабинката след като влязъл след К. Ф. и действията му по предотвратяване на опитите на пострадалия да излезе от помещението(К. Ф. се опитал да излезе от кабинката, но П. Р. му препречил пътя, подбутнал го назад, след което му нанесъл удар в лицето, К. Ф. паднал на земята, а оспорващото лице, псувайки и обиждайки го, продължил да му нанася множество удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на К. Ф.).

Съдът намира за доказано, че всички тези действия на П. Р., представляващи от правна страна неспазване на нормата на чл.14, ал.1 от КПСДА, респ. съставляващи дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т. 5 от ЗДСл, са били реализирани от жалбоподателя.Този извод се подкрепя от целия доказателствен материал по делото, от който категорично се установява неправомерното поведение на П. Р..Безспорно е, че това поведение е придобило гласност по линия на служебното информиране – за случая са узнали неограничен кръг служители от ГКПП „•••“, узнало е ръководството на ГПУ-[населено място], на РУ-[населено място], митнически служители, служители на ГПУ и такива на тол система, неограничен кръг служителите на НАП, на персонал на болничното заведение, в което е оказана медицинска помощ, на служители в Прокуратурата и др.Вън от съмнение е, че с тази проява П. Р. е накърнил дълбоко не само авторитета на служител на НАП, но и на държавната администрация като цяло.

По отношение на нарушението по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, във вр. с чл.34 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за фискален контрол при вътреобщностна доставка и складиране до поискване на стоки с висок фискален риск и в Процедура ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол“, съдът излага следното:

Установява се от доказателствата по делото, че П. Р. и Б. Б. по време на дневната смяна на 15.10.2024 г. „отбили“ от трасе „вход“ в буферната зона на граничния пункт и задържали товарен автомобил м.“•••“ с рег.№ [рег. номер] и ремарке с рег.№ [рег. номер], превозващ стоки за „Сокотаб“ ЕООД, поради непредставени от водача транспортни документи, извън ЧМР, като по обясненията на двамата служители в товарителницата не е бил отразен кодът на превозваната стока, с оглед на извършване на преценка налага ли се извършване на проверка, като стока с висок фискален риск.Разпоредбата на чл.34 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за фискален контрол при вътреобщностна доставка и складиране до поискване на стоки с висок фискален риск и правилата, съдържащи се и в Процедура ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол“ са вменявали в задължение на двамата инспектори извършването на незабавна проверка, съдържаща следните действия: - изискване от водача на транспортното средство на декларация по образец(приложение № 6 от Наредбата), в която да се посочи видът и количеството на превозваната стока, да изискат декларация от водача на транспортното средство, доставчика/получателя, датата, мястото и часа на получаване/разтоварване на стоката, да поставят техническо средство за контрол на транспортното средство, да се състави протокол за извършена проверка, да се уведоми оперативният център на звеното за случая (ОС 18 „други“) и да освободят водача да продължи по маршрута на доставяне на стоката.В конкретния случай П. Р. и Б. Б. не са извършили тези действия в рамките на своята смяна, въпреки че за това са имали достатъчно време.Установява се, че изброените действия по проверка на превозваната стока са реализирани от инспектор от нощната смяна(свидетел Д. О. и В. П.) в периода от 20 ч. до 20: 20 ч., видно от Протокол № 1626903 от 15.10.2024 г.(л.278).Видно от т.V от длъжностната характеристика на Р., в задължение на последния, с оглед заеманата от него длъжност към 15.10.2024 г., е да осъществява фискален контрол чрез спиране на транспортни средства на територията на страната, да извършва действия по проверки на документите, придружаващи стоката, да събира данни за изпращача и получателя, мястото, датата и часа на получаване на стоката(т.V.1), да поставя и отстранява технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката(т.V.2), да извършва проверки за съответствието между вида и количеството на стоката по придружителните документи, въведени при поставяне на техническите средства за контрол и действителния вид и количество на стоката на мястото на получава/разтоварване(т.V.3), да извършва проверки, свързани с осъществяването на стопанска дейност от задължени лица със стоки с висок фискален риск(т.V.4) и др.(л.308).С бездействието си на 15.10.2024 г., изразяващо се в несвоевременното извършване на проверка на задържан товарен автомобил м.“•••“ с рег.№ [рег. номер] и ремарке с рег.№ [рег. номер], превозващ стока, съдът приема, че П. Р., под формата на бездействие, виновно е допуснал визираното от дисциплинарно наказващия орган неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, във вр. с чл.34 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. и с Процедура ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол“.Обстоятелството, че свидетелят Б. Б., който заедно с П. Р. не е извършил проверка на автомобила, не е бил санкциониран от административния орган, е ирелевантно.Дали ще реализира дисциплинарна отговорност спрямо държавен служител, е въпрос на преценка единствено и само на дисциплинарно наказващия орган.

Неоснователен е доводът на оспорващата страна, че след като описаният инцидент носел белезите на извършено от жалбоподателя престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и ал.2, т.4, вр.с чл.130, ал.2 от НК, то „компетентни органи за неговото разкриване са органите на досъдебното производство“.Следва да се отбележи, че съгласно чл.89, ал.4 от ЗДСл, държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност, поради което изходът на воденото срещу П. Р. досъдебното производство е без значение за развитието на дисциплинарното производство.В тази връзка доводът на оспорващия за нищожност на оспорените заповеди, поради липса на компетентност, с оглед образувано досъдебно производство, не намира опора в закона е се явява лишен от основание.

На 13.02.2025 г. П. Р. е бил изслушан от изпълнителния директор на НАП, за което е съставен Протокол(л.52).Установява се от последния, че дисциплинарно наказващият орган е приел и изслушал П. Р. в сградата на ЦУ на НАП от 12: 08 ч. до 12: 32 ч., както и че му е предоставена преписката за запознаване.Установява се от протокола, че Решение № Р-ЦУ-30-39 от 13.02.2025 г. на ДС и Доклад № 93-00-5390#9 от 20.12.2024 г. са връчени на П. Р. по електронен път на служебния му имейл (л.52).По тези съображения доводът на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да се запознае с решението на ДС и с доклада на Инспектората се явява неоснователен.

Неоснователен е и доводът на оспорващата страна, че процесните заповеди са издадени при отменено(прекратено) дисциплинарно производство.Установява се от доказателствата по делото, че със Заповед № З-ЦУ-2210 от 01.11.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП П. Р. е бил временно отстранен от длъжност(л.43).Във връзка с приключеното дисциплинарно производство и взето от ДС решение на 17.01.2025 г. Изпълнителният директор на НАП е издал Заповед № ЗЦУ-30-110 от 28.01.2025 г., с която е отменил заповедта за временното отстраняване на П. Р. от длъжност, като изписал, че отменя З аповед № З-ЦУ-2209 от 01.11.2024 г. (л.47).Повече от очевидно е, че Изпълнителният директор на НАП е допуснал явна техническа при изписване на номера на заповедта.От мотивите на Заповед № З-ЦУ-2210 от 01.11.2024 г. е ясна волята на административния орган и тя е за отмяна на заповедта, с която Р. е временно отстранен от длъжност, а не за тази за отмяна на образуваното дисциплинарно производство.В писменото си становище от 11.06.2025 г.(л.205), дисциплинарно наказващият орган уточнява изрично, че при изписване на номера и датата на издаване на отменената заповед е допусната фактическа грешка.При тези данни съдът приема, че оспорените заповеди са издадени в рамките на висящо административно производство.

При така установените обстоятелства съдът намира, че изводът на дисциплинарно наказващия орган за налагане със Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. на най-тежкото наказание „уволнение“ е напълно обоснован.Констатираните от органа две нарушения се доказват по несъмнен начин.Нарушението по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС, във вр.с чл.14, ал.1 от КПСДА е особено драстично, уронващо в най-висока степен авторитета на служителите на НАП и на държавния служител като цяло.Последният трябва да проявява вежливо, етично и възпитано отношение към колегите си и всички разногласия по служебни въпроси следва да бъдат решавани по цивилизован начин, а не чрез насилие.Дисциплинарното наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, дори само за това нарушение, се явява единствената адекватна мярка, съразмерна на извършеното нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във вр.с чл.14, ал.1 КПСДА – извършено е посегателство срещу непосредствения ръководител на оспорващото лице, причинявайки му множество леки телесни повреди, на работното му място, във връзка с работата, станало достояние на неограничен кръг лица.Следва да се отчете, че това поведение на оспорващото лице не е било предизвикано от пострадалия К. Ф. по никакъв начин.Обстоятелството, че е заявил на П. Р., че ще му изиска писмени обяснения по отношение на неизвършена своевременна проверка на автомобил със стока, не може да се преценя като основание за упражняване на насилие, доколкото К. Ф. е ръководител на групата инспектори на НАП, разположени на граничния пункт, и в това му качество е отговорен за организацията и начина на изпълнение на служебните задължения на всеки един от инспекторите.Освен това, обясненията са изискани по начин, с който К. Ф. нито е превишил правата си, нито го е сторил по начин, засягащ оспорващото лице.К. Ф. е определян от своите колеги като служител с авторитет, етичен в отношенията, с високи професионални знания и взискателен в работата си.Показателно за укоримото поведение на П. Р. е поведението на свидетеля Б. Б., по отношение на когото е било заявено от К. Ф., че ще иска също обяснения.Свидетелят Б. Б. приел спокойно казаното от непосредствения му ръководител, не му опонирал и не влязъл в пререкания с него.При определяне на дисциплинарното наказание на жалбоподателя наказващият орган е приложил критериите по чл.91, ал.1 от ЗДСл, съответно – обосновано, при правилно оценена тежест на нарушенията и обстоятелствата по извършването им, вината на държавния служител и цялостното му поведение, в съответствие с преследваната от закона цел, е наложил на П. Р. дисциплинарно наказание „уволнение“, предвидено в чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл.При преценката по чл.91, ал.1 от ЗДСл правилно е прието, че независимо от добрите атестационни оценки и липсата на предходни провинения, в случая се касае за тежки дисциплинарни нарушения, особено това по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във вр.с чл.14, ал.1 КПСДА.

При наличие на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, правилно на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, със Заповед № 386/21.02.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП-София, е прекратено служебното правоотношение със оспорващото лице.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че оспорените заповеди - Заповед № З-ЦУ-238/21.02.2025 г. и Заповед № 386/21.02.2025 г., са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалноправните разпоредби.Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски.Същите са своевременно заявени и представляват искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.На основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна 200, 00 (двеста) лв. съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, във вр.с чл.143, ал.3 от АПК, Административен съд - Благоевград