Решение № 133 от 27.11.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 227/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С присъда рег. № 6/28.04.2025 г. по нчх дело № 20243310200202, РС- Исперих признал подсъдимия А. А. Р. за виновен в това, че на 11.06.2024 г., в село Хърсово, обл. Разград, е отправил спрямо Ф. Г. А. от село Хърсово, обл. Разград, в нейно присъствие, обидни изрази, унижаващи честта и достойнството й, а именно „Курво долна...ще еба майка ти, курво долна!“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК му наложил наказание глоба в размер на 1500 лева. На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД осъдил подсъдимия А. А. Р. да заплати на Ф. Г. А. сумата 3000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.06.2024 година до окончателното плащане. Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. А. Р. за невиновен в това, че на 11.06.2024 г., в с. Хърсово, обл. Разград, се заканил с престъпление против личността на Ф. Г. А. от село Хърсово, обл. Разград с изразите „Вече ще те убия“ и „Искаш ли да дойда да те натроша“, и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Съдът отхвърлил предявения от Ф. Г. А. граждански иск срещу А. А. Р. за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 144 ал. 1 от НК, за сумата 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 4 от НПК, съдът осъдил А. А. Р. да заплати на Ф. Г. А. направените разноски по производството, съразмерно на уважената част от тъжбата, в размер на 787 лева. Съдът осъдил А. А. Р. да заплати по сметка на Районен съд - Исперих сумата 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданският иск. Съдът, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъдил Ф. Г. А. да заплати на А. А. Р. направените разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от тъжбата, в размер на 820 лева. Недоволен подсъдимият А. А. Р. обжалва присъдата чрез защитника си адв. В. П. в наказателно осъдителната и в гражданско осъдителната част, като неправилна и незаконосъобразна. Във въззивната жалба се развиват съображения, че в хода на проведеното съдебно следствие обвинението против подсъдимия за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК не е доказано по несъмнен и безспорен начин. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата в обжалваната част и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението да е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, както и да отхвърли предявения граждански иск в размер на 3000 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Недоволна частната тъжителка Ф. Г. А. също обжалва присъдата чрез повереника й адв. М. К. в частта, с която подсъдимия А. А. Р. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК неимуществени вреди. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата в обжалваната част и да признае подсъдимия Р. за виновен по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и да уважи изцяло предявения граждански иск за сумата 2000 лева. Претендират се и сторените пред въззивната инстанция разноски. Постъпило е допълнително писмено изложение от Ф. А. в което се излагат съображения, че за да оправдае подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства. Твърди се, че е налице доказателствена съвкупност от косвени доказателства сочещи подсъдимия като автор на това престъпление. Обстоятелството, че свидетелите очевидци не посочили подсъдимия да е изричал заплашителни думи в казаното от него в тяхно присъствие не означавало, че обвинението не е доказано. Твърди се също, че следва да се изследват критично показанията на свидетелите А. и Х., предвид модификациите в показанията им в хода на полицейската проверка и съдебното следствие, като единственото непроменено в тези показания било, че били почерпени, поради изпитото голямо количество бира. Освен това свидетеля Х. заявил, че те бил казал истината при полицейската проверка, тъй като не вярвал, че ще се стигне до съд, т.е. бил склонен към затаяване на истината. Двамата свидетели последователно спестявали данни за действията на подсъдимия в деня на инцидента, като оправданието на свидетеля А. било, че бил пиян, а на свидетеля Х., че не вярвал, че ще се стигне до съд. В заключение се сочи, че обвинението против подсъдимия Р. за престъплението по чл. 144 е доказано, поради което се иска отмяна на присъдата в тази и част и постановяване на нова осъдителна такава, уважаване на предявения граждански иск в пълен размер и присъждане на сторените по делото разноски. С въззивните жалби не са направени доказателствени искания. Въззивната жалба, подадена от подсъдимия Р. се подържа и в съдебно заседание от защитника му адв. П. на същото основание и със същото искане. Въззивната жалба, подадена от тъжителката А. се подържа в съдебно заседание от повереника й адв. М., на същите основания и със същите искания. Разградският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното: От фактическа страна: Подсъдимият А. А. Р. е роден на ••• г. в гр. Шумен, български гражданин, живущ в село Хърсово, обл. Разград, със средно образование, женен, неосъждан (реабилитиран). Тъжителката Ф. А. и подсъдимия А. Р. живеели в село Хърсово, общ. Самуил, обл. Разград и като съселяни се познавали. Тъжителката отглеждала животни - овце и кози и била регистрирана като земеделски стопанин, като в тази връзка имала сключен с Община Самуил Договор за отдаване под наем на пасища - публична общинска собственост № 165/24.06.2022 г., със срок на действие от 5 стопански години. В изпълнение на този договор тя ползвала пасище до голямата чешма на селото. Подсъдимият, заедно със свидетеля Н. Р., също гледал животни - овце. Между двамата често възниквали спорове за местата, на които пасели животните си и в тази връзка Ф. А. не веднъж се е обаждала с конкретни оплаквания на свидетеля С. М. - полицейски инспектор в РУМВР - Исперих, който обслужвал и района на село Хърсово. На 11.06.2024 г. около 15: 30 часа тъжителката пасяла овцете си на посоченото пасище, в близост до чешмата. В този момент към нея се приближи подсъдимия Р. и говорейки на турски език започнал да й вика и да я псува. Нарекъл я “курва долна“ и я напсувал на майка – “Ще еба майка ти миризливо долна." В момента, в който подсъдимия Р. отправял към нея псувните, в близост до двамата били свидетелите Р. А. и Е. Х., които били завели техните животни на чешмата на водопой и били седнали там да пият бира. Тъжителката помолила подсъдимия да престане, но той продължил да вика. Тогава, тъй като тя се изплашила и притеснила от поведението му, се изкачила на близкия хълм, понеже в ниското, където била чешмата нямало обхват на телефоните и се обадила на свидетеля М., като му казала, че подсъдимия Р. я обиждал и псувал. Заявила му, че тя е жена на възраст и не може подсъдимият да се отнася така с нея. Междувременно, след като разбрал, че тъжителката се обажда на полицейския инспектор, подсъдимият спрял да вика и си тръгнал. Вечерта, когато се прибрала от пасището, тъжителката споделила за случилото се с брат си - свидетеля И. А.. На него му направило впечатление, че сестра му не е добре и не е спокойна, „... не е като всеки ден нормално, все пуфти. Казах й да се прегледа на лекар и ако трябва да се предприемат мерки. Тази неспокойност все още продължава, защото те все още й нарушават оградата, където са животните и тя не знае към кого да се обърне“. В последствие, след около месец, тъжителката споделила за случилото се и с дъщеря си - свидетелката С. Г.. Още преди майка й да й разкаже, Г. забелязала, че започнала да се държи странно, била притеснена, стресирана и говорела за смъртта си. След като разбрала за случилото се с подсъдимия Р., Г. се опитала да успокои и да окуражи майка си, тъй като тя продължавала да бъде неспокойна и притеснена. Изглеждала уплашена и вместо да изкарва животните на паша както преди от сутринта до вечерта, тя ги държала повечето време затворени, извеждала ги по обяд и ги прибирала по – рано, като това й поведение било необичайно, тъй като не я била виждала друг път в такова състояние. Към момента на разглеждане на делото пред първия съд вече се чувствала по - спокойна, радвала се на децата и внуците си, когато я посещавали. За поведението на подсъдимия Р. тъжителката подала жалба до Началника на РУМВР - Исперих. Извършена била проверка по преписка рег. №275000- 4038/2024г., като в рамките на тази проверка на 22.07.2024 г. Р. бил предупреден писмено на основание чл. 65, ал. 2 ЗМВР да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа, както и да не прави опити за такава спрямо тъжителката, а материалите по преписката били изпратени на РП - Разград по компетентност. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09, 08, 2024 г., РП - Разград отказала да образува наказателно производство, тъй като извършените от подсъдимия Р. деяния покриват съставите на престъпления от частен характер, които се преследват по тъжба на пострадалото лице. Впоследствие А. подала до РС - Исперих тъжба, въз основа на което било образувано съдебното производство. В хода на съдебното дирене е назначена Комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза със задача да изследва психическите изживявания на тъжителката при процесния инцидент, техния интензитет и продължителност, както и дали са налице последващи психически разстройства, имащи връзка с инцидента на 11, 06, 2024 г. Според заключението на експертите по делото, въз основа на проведени преглед на тъжителката и психологическо изследване, са налице данни, че при инцидента на 11, 06, 2024 г. А. е претъпяла негативни преживявания. Оплакванията й се изразяват в напрегнатост, лесна дразнимост, избухливост, потиснато настроение, нарушения на съня, напрежение и дискомфорт в областта на гърдите и сърдечната област, главоболие, световъртеж, ограничение на контактите, плачливост, песимистични нагласи, свързани с бъдещето, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето. Появили се след инцидента и към момента на изготвяне на заключението част от тях персистират, макар и значително редуцирани и с понижен интензитет. Данните по тъжбата, проведения преглед и психологическото изследване сочат за наличие на анамнезни данни за преживяно Разстройство в адаптацията - Смесена тревожно - депресивна реакция, при която тревожните и депресивните симптоми са ясно изразени, но не в по - голяма степен отколкото при смесеното тревожно - депресивно разстройство или друго смесено тревожно разстройство. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че негативните психически изживявания, свързани с процесния инцидент, са все още интензивни. На въпроси, поставени от защитата, експертите разясняват, че личностовия профил на тъжителката разкрива повишена обидчивост, афективност, изразяване на емоции, но без да се стига до патологични стойности. В проведената проективна методика прави впечатление, че тъжителката има ефективни стратегии за справяне с конфликтни ситуации, т.е. търси начин да излиза от конфликтни ситуации, вярва в себе си, като основна ценност възприема труда и грижата за околните, както и желание за усъвършенстване, има способност за добра себерефлексия, способност да разпознава и назовава чувствата си. По отношение на конфликта си с А. Р. тя е говорела с грижа за него. Очертаната фактическа обстановка е установена и приета и от първия съд въз основа на събраните по делото доказателства, като във въззивното производство не са събирани нови доказателства. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите, С. М., Р. А., Е. Х., С. Г. и И. А., заключението на вещите лица по назначената Комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, както и от писмените доказателства по делото – жалба до началника на РУ-Исперих, постановление за отказ да се образува досъдебно производство с преписка вх.№2395/24 ог 21.11.2024 г. на РП-Разград, договор за отдаване под наем на пасища-публична общинска собственост, справка за съдимост, характеристична справка. Двама от разпитаните по делото свидетели са очевидци на случката. Това са свидетелите Р. А. и Е. Х.. В показанията си и двамата описват хронологията на събитията, пресъздадена по-горе. В показанията си свидетеля А. не сочи какви конкретни думи е изрекъл в томи момент подсъдимия. Твърди само, че двамата се карали. Прави впечатление обаче, че в хода на полицейската проверка, когато свидетеля М. е снемал сведения от него, той заявява, че подсъдимия се бил обърнал към Ф. и я псувал, поради което той му бил направил забележка за неговото държание към Ф.. В показанията си другият очевидец – свидетеля Х. – заявява, че подсъдимият отправил псувни спрямо тъжителката, като не можел да каже думите, които били на турски език. Заявява, че подсъдимия се обърнал към тъжителката с думите „Подпри се на дървото и аз ще дойда да те опъна“. При полицейската проверка този свидетел също заявил, че подсъдимия псувал и обиждал тъжителката, но без да я заплашва. Показанията на тези двама свидетели са в корелация и с показанията на свидетеля М., който заявява пред съда, че при телефонно обаждане от пострадалата във връзка със случая, тя му казала, че подсъдимия Р. я псувал. Свидетелят си спомня да му е казвала, че подсъдимия я заплашвал с убийство. Свидетелят сочи също, че когато снемал сведения от тъжителката при полицейската проверка, тя му казала, че подсъдимият й заплашил, че ще дойде да я пребие и ще я начупи, ще я натроши. От приложената преписка по полицейската проверка се установява, че сведения от тъжителката са снети на 16.07.2024 г. В показанията си свидетелката Г. (дъщеря на тъжителката) заявява, че майка й споделила с нея за този случай, като й казала, че подсъдимият я псувал и заплашвал. Тази свидетелка обаче, освен, че е заинтересована от изхода на делото, пресъздава казаното й от тъжителката, без да става ясно кога се е случил този разговор, тъй като към момента на инцидента била бременна и родила на 27 юни 2024 г. В показанията си свидетеля А. (брат на тъжителката) също сочи, че същата вечер при разговор с тъжителката същата му заявила, че се сдърпали с подсъдимия и той я напсувал на майка. В показанията си свидетелят Н. Р. не дава конкретни сведения по случая, освен, че между тъжителката и подсъдимия имало дрязги от около година, като в тази му част показанията му намират опира и в показанията на свидетеля М. – полицейски служител. Така при анализът на показанията на свидетелите М., А., Х. и А. се установява, че на посочените място и дата подсъдимия Р. е започнал да се кара с тъжителката, без тя да го е предизвикала по някакъв начин, отправяйки към нея обиди и псувни. Вярно е, че никой от свидетелите, включително и очевидците не посочва точно думите, които А. сочи в тъжбата си, но съдържанието на посочената от свидетеля Х. реплика, разгледана в контекста и на показанията на останалите свидетели, ясно посочва, че подсъдимия Р. е включил в отправените обиди и псувни както думата „курва“, така и закана за осъществяване на сексуален контакт, включваща и майката на тъжителката - „ще еба майка ти, курво долна“. Според българския тълковен речник значението на думата „курва“ е жена, която живее развратно и има безразборни сексуални контакти. Думите „Подпри се на дървото и аз ще дойда да те опъна“, които подсъдимия Р. отправил към тъжителката, според свидетеля Х., по своето съдържание и смисъл показва, че подсъдимият цели именно да обиди тъжителката, приписвайки й характеристики на „курва“ - лесно достъпна за сексуален контакт жена. Независимо от горното съдът приема, че именно тъжителката е тази, което е възприела пряко и непосредствено отправените към нея псувни и обидни термини от страна на подсъдимия. Тя е била най - близо до него и е нормално да чуе, респективно и да пресъздаде казаното от Р.. Прави впечатление, че както в жалбата, която е пуснала до полицията на 20, 06, 2024 г., така и в снетите й от св. М. писмени сведения, тъжителката е категорична и последователна, че подсъдимия я нарекъл „курво долна“ и я е псувал „ще еба майка ти курво долна“. Твърденията на тъжителката в тази насока се потвърждават и от свидетелите М. и А., които макар да не са присъствали при извършване на деянието, именно те са хората, на които тя разказала за случилото се непосредствено след това. На свидетеля М. тя звъннала по телефона още докато подсъдимия й викал и я обиждал, а на брат си споделила вечерта, когато се прибрала с животните. В горния смисъл са и изложените от първия съд обстойни съображения, които въззивната инстанция споделя напълно. От правна страна: Съобразявайки тези обстоятелства първия съд правилно и законосъобразно приел, че с действията си подсъдимия Р. осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на 11.06.2024 г., в село Хърсово, обл. Разград, отправил спрямо Ф. Г. А. от същото село, в нейно присъствие, обидни изрази, унижаващи честта и достойнството й, а именно “Курво долна...ще еба майка ти, курво долна!“. От обективна страна подсъдимия Р., в присъствието на тъжителката Ф. А., отправил към нея обидни изрази, които били възприети от същата като унизителни и засягащи честта и достойнството й, като това обстоятелство се потвърждава от състоянието на тъжителката към момента на извършване на деянието и непосредствено след него - била разстроена, притеснена, стресирана. От субективна страна подсъдимия Р. е действал при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им, като е направил всичко зависещо от него за настъпване на вредоносния резултат. Съзнавал е, че тези реплики са обидни и с тях ще засегне честта и достойнството на тъжителката, но воден от желанието да я унижи, се съгласил с този резултат. Що се касае до възведеното обвинение за извършено от подсъдимия Р. престъпление по чл. 144 ал. 1 НК, настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на първия съд, че това обвинение е недоказано. От събраните по делото доказателства се установява, че между двамата на посочените дата и място е възникнал конфликт при който подсъдимия Р. започнал да се кара с тъжителката, без тя да го е предизвикала по какъвто и да е начин, отправяйки към нея обиди и псувни. В този смисъл по делото са събрани категорични и неоспорими доказателства, подробно обсъдени по- горе. Не така стои въпроса обаче с обвинението по чл. 144 от НК. Във връзка с това обвинение липсват категорични и неоспорими доказателства. Данни за такова деяние се съдържат в подадената от тъжителката жалба до РУ - Исперих от 20.06.2024 г., както и в обясненията, които тъжителката дала в хода на образуваната преписка по полицейската проверка. Такива косвени данни се съдържат и в показанията на свидетелката Г. – дъщеря на тъжителката, като тя пресъздава казаното от майка й, няколко седмици след инцидента. Останалите доказателства по делото обаче опровергават тези данни. Свидетелите А. и Х., които присъствали лично на инцидента, не заявяват в показанията си подсъдимият да е отправял закани против личността на тъжителката. В този смисъл са и дадените от тях сведения при полицейската проверка. Свидетелят М. също заявява в показанията си, че когато му се обадила по телефона тъжителката не му е казвала, че подсъдимият я е заплашвал с убийство. По-късно, при снемане на сведения от нея, тя му била казала за закана от страна на подсъдимия да я пребие, начупи и натроши. В показанията си брата на тъжителката – свидетеля А. също заявява, че научил от сестра си, че подсъдимия я псувал. За да е съставомерно деянието по чл. 144 ал. 1 от НК следва да се налице елементите от състава както от обективна, така и от субективна страна. От субективна страна деянието следва да е извършени умишлено, т.е. деецът следва да е съзнавал, че отправяните от него закани с престъпления спрямо пострадалата могат да предизвикат у нея основателен страх за осъществяването им. По делото не са налице категорични и неоспорими доказателства подсъдимия Р. да е отправил към тъжителката А. закани с престъпление против личността й. има косвени такива които обаче съпоставени с останалите доказателства не могат да доведат до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на престъплението. Действително от заключението по назначената по делото СППЕ се установява, че тъжителката е преживяла психотравмена ситуация, свързана с негативни изживявания от действията и отправените към нея реплики от подсъдимия, в резултат на което е развила разстройство в адаптацията, изразяващо се в смесена тревожно - депресивна реакция. В експертизата обаче изрично се посочва цялостната ситуация, включваща поведението на подсъдимия (викове, скандал, действия, отправяни обиди и псувни), а не само отправяни заплахи. Уточнява се, че психотравмената ситуация на се е случила на фона на персистиращите преди това конфликтни взаимоотношения. В този смисъл от експертното заключение не може да се направи извод за конкретно отправени от подсъдимия към тъжителката заплахи с престъпление към личността й. Несъмнено тъжителката е имала негативни преживявания в резултат от поведението на подсъдимия, но липсват категорични доказателства, че това поведение е включвало и заплахи. При тези обстоятелства правилно и законосъобразно подсъдимият Р. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1от НК. По наказанието: За престъплението по чл. 146, ал. 1НК е предвидено наказание глоба от хиляда до три хиляди лева. Подсъдимият Р. е неосъждан (реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК). Отчитайки като смекчаващо вината обстоятелство данните за съдебното минало на подсъдимия, а като отегчаващо вината обстоятелства засягането честта и достойнството на възрастна жена, при това на обществено място, пред повече хора, правилно и законосъобразно първия съд наложил предвиденото наказание глоба малко под средния размер, а именно 1500 лева. По гражданския иск: За да се произнесе по предявения граждански иск за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК първия съд приел, че в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление спрямо личността на пострадалата Ф. А., последната е претърпяла неимуществени вреди - имала негативни психически преживявания, изразяващи се в оплаквания от напрегнатост, лесна дразнимост, избухливост, потиснато настроение, нарушение на съня, напрежение и дискомфорт в областта на гърдите и сърдечната област, главоболие, световъртеж, ограничение на контактите, плачливост, песимистични нагласи, свързани с бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето, което се установява от заключението по назначената КСППЕ. Близките й забелязали, че станала притеснена, стресирана, натъжена. Оплаквания продължили във времето, като и към момента на изготвяне на експертизата – 20 януари 2025 г. са налични, но с по-малък интензитет и са обусловили развитието на разстройство на адаптацията, изразяващо се в смесена тревожно - депресивна реакция. Експертизата е категорична, че тези негативни изживявания на пострадалата и последвалото разстройство в адаптацията са пряк резултат от инцидента на 11 юни 2024 г., което се потвърждава и от показанията на свидетелката Г.. Ето защо претърпените неимуществени вреди са в причинно- следствена връзка с деянието на подсъдимия и гражданският иск се явява основателен и доказан по размер. Постъпката на подсъдимия се отличава с особена дързост, не само с оглед начина на извършването й - отишъл е на чешмата в селото, където са се намирали тъжителката и свидетелите А. и Х. и без да е бил предизвикан по какъвто и да е начин от нея започнал да й вика, да отправя обиди и да я псува, но и предвид качеството на пострадалото лице - жена, която е над 60-годишна, може да му бъде баба, но въпреки това я нагрубява с една от най-унизителните реплики за жена в присъствието и на други мъже, псувал я на майка. Горните съображения изцяло се споделят и от въззивната инстанция. При тези обстоятелства правилно и законосъобразно предявения граждански иск е уважен в пълен размер, а именно 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 11.06.2024 г. до окончателно изплащане. С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно е отхвърлен изцяло предявения граждански иск в размер на 2000 лева за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 4 НПК, правилно и законосъобразно съдът осъдил подсъдимия Р. да заплати на Ф. А. направените разноски по производството в размер на 787 лева, съразмерно на уважената част от тъжбата, както и по сметка на РС – Исперих да заплати сумата 120 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК правлилно и законосъобразно първия съд осъдил Ф. А. да заплати на подсъдимия Р. направените разноски по производството в размер на 820 лева, съразмерно на отхвърлената част от тъжбата. По жалбите: По жалбата на подсъдимия Р., с която присъдата се обжалва в осъдителната част. Твърди се, че по делото липсват безспорни и убедителни доказателства за вината на подсъдимия. Оспорват се показанията на свидетелите А. и Х.. Що се касае до показанията на свидетеля А. въззивния съд констатира, че действително в съдебно заседание той на дава някакви конкретни сведения, заявявайки, че бил почерпен и не помни. От друга страна обаче този свидетел при снемането на обяснения при полицейската проверка заявил във връзка с конкретния конфликт, че подсъдимия псувал тъжителката, като той дори му направил забележка. Съпоставяйки ги, първия съд правилно и законосъобразно приел, че свидетеля А. дава сведения за един и същ случай, на който е бил очевидец, както и че лично е възприел, че подсъдимия псувал тъжителката, което го провокирало да му направи забележка. Същото се отнася и до показанията на свидетеля Х.. Макар и при разпита му в съдебно заседание същият да заявява, че това се случило през месец август, но съпоставяйки показанията му със снетите от него сведения при полицейската проверка, очевидно той дава сведения именно за този конкретен случа, посочен в тъжбата. Доколкото се сочи, че е възможно Х. да е бил свидетел на друг случай, предвид честите конфликти между двамата, самият той заявява, че е давал сведения по случая пред полицията, като липсват данни да е давал конфликт сведения пред полицията по различни случаи, свързани с конфликт между подсъдимия и тъжителката. Посочения от свидетел Х. израз не е точно същия като този посочен в тъжбата. Същият обаче заявява, че репликите били на турски език и не може да каже точните думи. Смисъла на това което той сочи като казано от подсъдимия съответства на посоченото в тъжбата, като възприето от тъжителката. Възраженията за разстоянието са без значение доколкото от една страна преценката е субективна и от друга страна липсват обективни данни в тази посока. Несъмнено обаче тъжителката е чула изреченото от подсъдимия, в резултата на което се обадила по телефона на свидетеля М.. Що се касае до показанията на свидетелите Г. и А., то техните по казания действително са косвени и пресъздават казаното им от тъжителката. Свидетелят А. обаче дава сведения за казаното му от тъжителката същата вечер, а в показанията си свидетелката Г. не може да фиксира точно разговора й с нейната майка. Показанията на А. съответстват на останалите доказателства и като такива са кредитирани. Съобразявайки горното, съдът намери тази жалба за неоснователна. С жалбата на тъжителката се обжалва оправдателната част на присъдата, респ. частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск във връзка с престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК. С тази жалба се отправя упрек към първия съд за неправилен анализ на доказателствата по делото. На първо място се сочи, че не била изследвана в пълното изготвената от свидетеля М. докладна записка, в който било отразено, че подсъдимия отправял заплахи към личността на тъжителката. В тази връзка въззивният съд приема, че се пропуска, че в докладната записка свидетелят М. отразява посоченото от тъжителката в подадената от нея жалба но РУ-Исперих. Това не означава, че при полицейската проверка е установен такъв факт. По същество изготвената докладна записка отразява извършеното от свидетеля М. при полицейската проверка по случая. Що се касае до съдържанието на приложената характеристична справка, че подсъдимият бил буен и след употреба на алкохол склонен да се скара с някой съселянин, въззивният съд приема, че посоченото в тази справка относно личността на подсъдимия не променя възприетата по делото фактическа обстановка. По същия начин възприетата фактическа обстановка не се променя след анализ на показанията на свидетелката Г., според които подсъдимия заплашвал майка й, като в този смисъл било и заключението по назначената КСППЕ. Свидетелката Г. дава сведения за проведен с майка й разговор, бе да уточнява кога е проведен разговора. Както беше посочено по-горе, първоначално тъжителката не посочила на свидетелите М. и А., че е била заплашвана. Заявила им, че подсъдимия я псувал и обиждал. В този смисъл са и дадените от очевидците А. и Х. сведения. Данните за заплахи за първи път се появяват в подадената от тъжителката по-късно жалба до РУ-Исперих. Съобразявайки датата на жалбата и посоченото от свидетелката Г., че говорила са майка си за този случай след раждането, а тя родила по нейни сведения на 27 юни 2024 г., то очевидно разговора е бил проведен след подаване на жалбата до полицията и тъжителката е споделила посоченото от нея в жалбата за закани, каквито обстоятелства не се установяват към момента на деянието от другите доказателства по делото. Въззивния съд не намери никакви основания да не дава вяра на показанията на свидетелите А. и Х., както се иска във въззивната жалба на тъжителката. В случай, че не бъдат кредитирани показанията на тези свидетели, за което няма никакви основания, то без преки доказателства би се явило и обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. При тези обстоятелства въззивния съд приема за неоснователна и въззивната жалба на тъжителката А.. С оглед на горното и на основание чл. 338 от НПК обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна. Във връзка с претенциите и на двете страни за разноски по въззивното производство, с оглед изхода на делото, направените от страните разноски за настоящото производство следва да останат за тяхна сметка така, както са направени. Воден от горното Съдът