Решение № 3223 от 8.11.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 597/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба на К. П. С. против ЕР № 91323 от заседание № 66 от 20.06.2024 г. на НЕЛК – София, с което е потвърдено ЕР № 90119 от заседание № 27 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ - Русе, в частта му относно срока на определения % ТНР – 01.02.2025 г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореното ЕР, тъй като административният орган неправилно се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. Сочи, че ЕР на ТЕЛК – Русе е обжалвано пред НЕЛК само по отношение на посочената в него кайна датата на определения срок на инвалидност – 01.02.2025 г., а не срока на определения % ТНР – 1 година. Твърди се, че крайната дата е неправилно определена. Твърди, че тя следва да се определи към 01.03.2025 г., тъй като освидетелстването на лицето е извършено на 14.03.2022 г. Иска се от съда ЕР № 90119 от заседание № 27 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ - Русе да бъде изменено, в частта относно определената крайна дата на срока на инвалидност. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се явява лично и чрез адвокат М. Б.. Заявяват, че поддържат жалбата. Представят се писмени бележки. Ответникът – НЕЛК – София, в подадена писмена молба-становище оспорва жалбата и излага съображения относно законосъобразността на процесното ЕР. Сочи, че при издаване на ЕР правилно е приложен материалния закон и няма допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а ЕР потвърдено. Претендират се разноски и прави възражение за прекомерност в случай на процесуално представителство на жалбоподателя. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Конституираните в производството заинтересовани страни: Агенция за хора с увреждания - не изпраща представител; РДСП – Русе - не изпраща представител; ДИТ – Русе - не изпращат представител; ТП на НОИ – Русе, чрез старши юрисконсулт И. К. излага становище за неоснователност на жалбата и иска от съда да потвърди ЕР; ТЕЛК към КОЦ – Русе, чрез юрисконсулт В. А., излага становище за неоснователност на жалбата и иска от съда да потвърди ЕР. Съдът намира, че жалбата е допустима, макар оспореното ЕР на НЕЛК да създава права за жалбоподателката. Това се дължи на обстоятелството, че съгласно специалния закон, в случая това са чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ и чл. 63, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, само ЕР на НЕЛК подлежат на съдебно обжалване, като не поставят ограничения кои измежду тях. Поради това и доколкото действието на общия закон /АПК/ е изключено, то се следва извод, че всички решения на НЕЛК подлежат на съдебен контрол. Предвид това, съдът приема, че оспорването е направено от лице с правен интерес, тъй като върху неговата правна сфера пряко въздейства ЕР на НЕЛК, като спорът е дали посочената в него крайна дата на валидност е правилно определена. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. Подадена е и в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок, тъй като е депозирана в деловодството на АС – Русе на 15.07.2024 г., а процесното ЕР е получено от К. С. на 01.07.2024 г. по пощата с обратна разписка, приложена на л.37 от делото. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна. От приложената административна преписка и от събраните по делото писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна: С ЕР № 90664/14.03.2022 г. на ТЕЛК – Русе /л.25 от МЕД/ жалбоподателката е освидетелствана по документи, като й е определен 80% ТНР за срок от 2 години, т.е. до 01.03.2024 г. Със Заявление-декларация вх. № 182023122085083 от 20.12.2023 г. К. С. подала документите си до ТЕЛК за преосвидетелстване по повод изтичане срока на горепосоченото ЕР. Във връзка с подаденото заявление ТЕЛК към КОЦ – Русе издала ЕР № 90119 от заседание № 27 от 07.02.2024 г./л.50 и 51 от МЕД/, с което преосвидетелствала лицето по документи и определила 75% ТНР за срок от една година, като крайна дата посочила 01.02.2025 г. К. С. подала жалба до НЕЛК срещу последното ЕР /л.54 от МЕД/, в която посочила, че обжалва само определената в пункт 11 дата, на която изтича определеният срок на инвалидност – 01.02.2025 г. По повод жалбата НЕЛК – София издала ЕР № 91323 от заседание № 66 от 20.06.2024 г., с което потвърдила обжалваното ЕР на ТЕЛК към КОЦ – Русе по отношение на срока на определения % ТНР. По делото е представено и прието Разпореждане № 7308215457 от 29.03.2024 г. на ТП на НОИ – Русе /л.51 от делото/, от което е видно, че жалбоподателката е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 80% ТНР, отпусната от 14.03.2022 г. до 01.03.2024 г., като предвид определения с ЕР № 90119 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ - Русе нов процент ТНР – 75% до 01.02.2025 г., при условията на чл. 98, ал. 7 от КСО е определен друг размер на пенсията, която следва да се изплаща от 02.03.2024 г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предмет на оспорване е ЕР № 91323 от заседание № 66 от 20.06.2024 г. на НЕЛК – София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания. Оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 49, ал. 1 от същия правилник. Спазена е и разпоредбата на чл.59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. ЕР съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извод, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателката не е предявилеа възражения срещу формата на оспорения акт. Спорен по делото е не срокът, за който е определен процентът ТНР, а крайната дата, посочена в оспорваното ЕР, на която той изтича – 01.02.2025 г., тъй като жалбоподателката твърди, че тази дата следва да бъде 01.03.2025 г., предвид датата на освидетелстването й, а именно 14.03.2022 г. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НМЕ регламентира какво се определя с експертизата на трайно намалената работоспособност, като срокът на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност са едни от задължителните реквизити. Съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, а крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Именно предвид тези разпоредби, в конкретния казус, жалбоподателката е била освидетелствана с ЕР № 90664/14.03.2022 г. на ТЕЛК – Русе като й е определен срок на инвалидност 2 години, с крайна дата 01.03.2024 г., тъй като освидетелстването е извършено на 14.03.2022 г. Както бе посочено по-горе преди изтичане на срока на първото ЕР, жалбоподателката подала заявление-декларация за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на предходното ЕР. Подаденото заявление-декларация е по образец предвиден в чл. 56, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. В този образец, в който К. С. е отбелязала „преосвидетелстване“, двете горни позиции се отнасят до „освидетелстване“. Присъствието на двете понятия „освидетелстване“ и „преосвидетелстване“ се среща не само в образеца въведен с ПУОРОМЕРКМЕ, но и в самия ПУОРОМЕРКМЕ, така и в НМЕ, и в ЗЗ, като в някои от случаите е посочено само „освидетелстване“ /чл.69, ал.2 от НМЕ например/, в други само „преосвидетелстване“ /чл. 57, ал. 3, чл. 60, ал. 4 и други от НМЕ/, а в трети, двете понятия са посочени заедно или алтернативно /чл.108а, ал. 2, т.1 от ЗЗ, чл. 28, ал. 3, чл. 34, ал. 1 и т.н. от ПУОРОМЕРКМЕ/, т.е. правната норма прави разлика между двете понятия. Действително, в цитираните законови и подзаконови нормативни актове няма легална дефиниция за „освидетелстване“ и „преосвидетелстване“. Диференцираният и прецизен начин на посочването им обаче, води до извода, че и тяхното използване от административните органи при упражняване на правомощията им, следва да е точно и прецизно, за да съответства на целта на закона. Още повече, че при приложение на нормата на чл. 69, ал. 2 от НМЕ органът действа при условията на обвързана компетентност. В оспореното ЕР НЕЛК си служи и с двете понятия. В т. 9 от обстоятелствената част е посочена вид на експертизата на К. С.: „преосвидетелстване“, това понятие е използвано и в мотивите към решението: „…..преосвидетелствана от ТЕЛК на 07.02.2024 г….“. От друга страна, органът е посочил като основание за вземане на това решение именно нормата на чл. 69, ал. 2 от НМЕ, като я е цитирал изцяло и се е позовал на датата на освидетелстване на лицето, а реално крайната дата на инвалидност е определена спрямо преосвидетелстването на жалбоподателката. Във връзка с горното, както вече бе уточнено по-горе, освидетелстването на жалбоподателката е от 14.03.2022 г., а нейното преосвидетелстване е от 07.02.2024 г. Така фактически не става ясно, коя е отправната дата според НЕЛК. Тази на освидетелстването или тази на преосвидетелстването. След като няма спор, че се извършва преосвидетелстване с дата 07.02.2024 г., няма спор и че освидетелстването е с дата 14.03.2022 г., то следва нормата на чл. 69, ал. 2 от НМЕ да се приложи съобразно целта, която законът е имал предвид, а не съобразно свободното усмотрение на административния орган. Така за крайна дата на срока на инвалидност следва да се определи датата 01.03.2025 г., тъй като освидетелстването на лицето е извършено на 14.03.2022 г. Както вече бе посочено, при прилагане на цитираната норма органът действа в условията на обвързана компетентност. Предвид особения характер на обществените отношения във връзка със здравето на гражданите при установяване и определяне на ТНР, непрецизната употреба на понятията „освидетелстване“ и „преосвидетелстване“ от административния орган и действията му извън определената му от закона обвързана компетентност, води до произволно упражняване на дадените му от закона правомощия, които винаги следва да бъдат използвани в рамките на закона и съобразно неговата цел. От приложеното на л. 51 по делото разпореждане е видно, че пенсията на жалбоподателката, определена съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, ще бъде изплащана от 02.03.2024 г. Това е така, защото с първото ЕР за лицето е определена крайна дата 01.03.2024 г., предвид датата на освидетелстване. От оспореното решение е видно, че срокът му е една година, с крайна дата 01.02.2025 г. При това положение К. С. е ощетена с един месец от определения й едногодишен срок за инвалидност, т.е. от оспореното ЕР на НЕЛК за жалбоподателката произтича загуба на права. Едно от изискванията към административната дейност, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е административните актове да се издават за целите, установени от закона. Предвид характера на обществените отношения, които се регулират, не може да се приеме, че целта на закона е лицето, на което е определен процент на инвалидност и е изпълнило вменените му задължения, за да може да се ползва от дадените му права, следва да търпи неблагоприятни последици и загуба на права от актовете на административния орган, а този вид административни актове са предвидени от законодателя с цел създаване на права за засегнатите от инвалидност лица. Така с оспореното ЕР НЕЛК е нарушила и основния принцип за съразмерност регламентиран в чл. 6, като следва да се посочи и че съгласно ал. 2 от него, с административния акт и неговото изпълнение не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както фактически се получава в настоящия случай. Още повече, че на съда е служебно известно, с оглед правораздавателната му дейност, че в свое ЕР ТЕЛК към УМБАЛ „К.“ – Русе, втори състав, е отбелязал: „Би следвало срокът на ЕР да се отнесе към периода от първото освидетелстване на пациента…“ /АД № 259/2024 г., АС – Русе/. С оглед направения по-горе анализ, съдът намира, че при осъществяване на правомощията си във втория случай, административният орган е спазил целта и духа на закона, като се е съобразил с прецизната употреба на понятието „освидетелстване“ използвано от нормата на чл. 69, ал. 2 от НМЕ, за разлика от настоящия казус. Основателни са доводите в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице законова празнота и липса на регламентирано поведение и съответно нормативно регулирано определяне на крайната дата на срока на инвалидизиране при хипотезата на по - ранно преосвидетелстване, т.е преосвидетелстване, извършено преди датата по чл. 69, ал. 2, така както изрично е уредена обратната хипотеза в чл. 69, ал. 3 от НМЕ. Съдът изцяло споделя изразеното становище в писмените бележки, че неуреждането с изрична правна норма на подобна, съвсем логична и житейски реална процедура не освобождава административния орган да приложи принципите на законност и съразмерност, за да се постигне целта на закона. В противен случай се постановява неправилно решение, което е в нарушение на общия правен принцип, че един срок може да бъде продължен едва след като изтече предходния, което в конкретната хипотеза означава, че новоопределеният едногодишен срок на инвалидност следва да се брои, считано от 01.03.2024г. и съответно изтича на 01.03.2025 г., а не както е посочено 01.02.2025 г. По този начин се спазват принципите на справедливост и съразмерност, които са основополагащи в административния процес. Като е приел обратното, НЕЛК е постановил незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК, както и в несъответствие целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Доколкото естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, на основание чл.173, ал.2 от АПК, след отмяната на административния акт, делото следва да бъде изпратено като преписка на НЕЛК – СОФИЯ за ново произнасяне по жалбата на К. С. против ЕР № 90119 от заседание № 27 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ – Русе в частта му относно определената крайна дата на инвалидност. При новото произнасяне следва да бъдат съобразени дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това, с оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на жалбоподателката – адв. М.Б. от АК Русе следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. чл. 25, ал.1 от ЗЗ, следва да бъдат възложени в тежест на Министерство на здравеопазването. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, съдът