РЕШЕНИЕ

№ 541

гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова Членове: Зорница Гладилова, Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000410 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на «Водоснабдяване и канализация»ООД гр.Перник, ЕИК 823073638, чрез адв.И. Я. и адв.О. Н. - и двамата от САК насочена против Решение № 2/14.02.2023 г., постановено по т.д. № 54/2021 г. по описа на ОС Перник, с което въззивното дружество е осъдено за даплати на «Софийска вода»АД сумата от 740 859, 63 лв. - главница, представляваща стойността на подаденото количество вода по силата на сключен договор за предоставяне на услуга ог 23.03.2020 г. в пунк за доставка - границата на концесионната област по фактури за периода 05.05.2020 г. - 07.04.2021 г., както и сумата от 47 549, 62 лв., представляваща моратовна лихва върху просречените суми за периода 09.07.2020 г. - 08.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в сида - 11.10.2021 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗЗД, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4/14.09.2004 г- за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, вкл. позоваване на доказателства, които не са надлежно приобщени като такива по делото, както и за необоснованост.

Поддържа първоинстанционният съд неправилно да е приложил ЗРВКУ и Наредбите по приложението му, като е счел, че обвързващият страните по делото договор не подлежи на предварително съгласуване с КЕВР и асоциациите на ВиК и че цената на доставената вода от въззиваемото на въззивното дружество подлежи на регулиране от КЕВР. От там произтичал и неправилния му извод договорът да не е нищожен, като противоречащ на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.295 ТЗ.

Поддържа се в обжалваното решение изцяло да отсъстват мотиви по направените от ответника възражения за нищожност на процесния договор.

Независимо от това оплакване /п.I от въззивната жалба/, в п.III се поддържа неправилност на изводите на ОС Перник за неоснователност на тези възражения, съответно - че те са преклудирани. Тези му изводи противоречали на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и на установеното от доказателствата по делото.

На отделно основание се твърди първоинстанционният съд да е интерпретирал превратно приобщените по делото доказателства в насока, че трето за спора лице - „Български ВиК холдинг“ЕАД има ангажименти за осигуряване на средства ва заплащане на средствата по договора между страните по делото.

Поддържа се в решението на ОС Перник да не е обсъден правният въпрос дали цената по сключения между страните договор подлежи на регулиране от КЕВР, което е довело до неговата необоснованост.

Като правен резултат от развитите подробни доводи в подкрепа на гореизложените оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва изложените в нея съображения за неправилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Перник е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.288 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Софийска вода“АД против „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Перник.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били обвързани от договорно правоотношение, основано на Договор за предоставяне на услуга от 23.03.2020 г., по силата на който ищцовото дружество се задължило да доставя на ответното услуга по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода при условията, посочени в цитирания договор.

Според условията на договора ищецът имал задължението да осигури резервиране, транзитиране и доставка на обработена (пречистена) вода до 300 л/сек. от централната водопроводна система на гр. София до Пункта за доставка на „ВиК” ООД-Перник, на границата на концесионната област с. Мало Бучино, подробно описан в Договора. Според чл. 5.3 от договора отчетените количества ежемесечно били отразявани в двустранно подписани от упълномощени представители на страните протоколи.

Твърдяло се е в изпълнение на посочения текст от договора, както и на чл. 5.1 и 5.2 количеството обработена вода, доставяна от ищеца на ответника да се измервала чрез годен, преминал през метрологична проверка измервателен уред, монтиран и пломбиран във водомерна шахта в Пункта на доставка, като отговорността за измерването, калибрирането и поддръжката на измервателния уред била поета от „Софийска вода” АД.

Измервателните устройства се отчитали ежемесечно, а за отчетените количества в Пункта за доставка били съставяни изискуемите от договора Протоколи за всеки календарен месец от процесния период, които били подписвани без възражения от представител на „ВиК“ ООД, гр. Перник.

Такива възражения не били правени от негова страна и впоследствие.

Според уговорката на чл. 5.7 доставчикът фактурирал на купувача и последният плащал за количествата доставена обработена вода, съобразно показанията на измервателните уреди.

Отчетеното количество по ежемесечните протоколи било фактурирано от ищеца, стойността на услугата по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода, предмет на договора била 0.23 лв/куб. м (без вкл. ДДС).

Същата се формирала съгласно писмо № В-07-02-1/20.03.2020 г. на КЕВР и покривала допълнителните и преки разходи, които „Софийска вода” АД реализирало в изпълнение на договора.

За извършената от него услуга ищцовото дружество издало срещу ответника общо 12 бр. фактури, подробно описани по номер, вид на услугата, единична и крайна цена.

Съгласно чл. 6.2.2. от договора „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – гр. Перник следвало да заплаща дължимите суми в рамките на тридесет календарни дни, считано от датата на издаване на съответната фактура.

Твърди се ответникът да не е изпълнил това свое задължение, като не извършил плащане по нито една от издадените фактури. Затова на основание чл.6.2.4 от договора същият дължал и в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта върху всяко просрочено задължение, считано от датата на забавата му.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 740 859.63 лв. /с ДДС/ за доставената вода и 47 549.62 лв. като мораторна лихва върху претендираната главница.

Твърдяло се е наличието на извънсъдебно признание от страна на ответника на задължението му към ищеца в изходящо от него писмо с Вх. № СВ-2695/18.12.2020 г., подписано от законния му представител.

В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йорданова, не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно наличието на договорна обвързаност между страните по делото по договора от 23.03.2020 г., предмета на същия, уговорения начин на заплащане на задължението на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник към „Софийска вода“АД по повод това договорно правоотношение, фактът, че не е изпълнил задължението си за заплащане на предоставената услуга.

Допълнителна искова молба ищецът не е подал и съответно на това на ответника не е давана възможност за допълнителен отговор.

След изготвяне на проекта за доклад от първоинстанционния съд ответникът в писмено становище, чрез процесуалните си представители, е въвел възражение за нищожност на обвързващия страните договор в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречието му със закона - Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и ЗРВКУ и чл.295, ал.1 ТЗ, а в условието на евентуалност - на нищожност само на клаузата от чл.6.1 от договора, отново в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона, чл.26, ал.2, пр.второ ЗЗД - поради липса на съгласие, както и на чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД - поради противоречието й с добрите нрави.

Поддържано е във връзка с последното възражение, че цената на предоставяната услуга е определена в несъответствие на посочените по-горе два нормативни акта - наредба и закон.

Доводи за противоречието на посочения текст от договор с добрите нрави не са изложени.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение, което се обжалва изцяло, и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства във връзка с основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Решението е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази от фактическа и правна страна следното: .

Страните по делото не са спорили по релевантния за предмета на спора факт, че са се обвързали от Договор за предоставяне на услуга от 23.03.2020 г. Съобразно клаузите на последния „Софийска вода“АД е предоставило на „Водоснабдяване и канализация“ ООД услуга по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода от водоснабдителната система на гр. София до Пункта за доставка срещу задължението на получателя на услугата да заплати цената й в съответствие със сроковете и условията предвидени в договора.

Следва да се отбележи, че договорът има преамбюлна част, от съдържанието на която става ясно, че при постигане на съглашението помежду им страните са съобразили и цитираните в нея Решение от 23.01.2020 г. на Министерски съвет за отправяне на искане до Столичния общински съвет за разглеждане възможността за възмездно преминаване на водни количества в размер на 300 л/сек, необходими за подпомагане на водоснабдяването на гр. Перник; Решение № 36/28.01.2020 г. на Столичния общински съвет за отпускане на водни количества от водоснабдителната система на Столична община към водоснабдителната система на гр. Перник; Писмо № В-07-02-1/20.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е изразила предварително становище относно възстановяването на разходите, свързани с предоставянето на услугата, предмет на настоящия договор; Съгласие на „Софийска вода“ АД да доставя на „ВиК“ Перник, който да приеме услуга по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода при сроковете и условията посочени в договора.

Договорът е уговорен като срочен - за срок от шест месеца, считан от датата на подписването му /чл.3.1/.

В клаузата на чл.5.1 страните са се съгласили количеството на обработената вода да се измерва чрез годен, преминал през метрологична проверка измервателен уред, монтиран и пломбиран във водомерна шахта в Пункта за доставка, а в тази на чл.5.2 - че Софийска вода ще води отчет за доставените количества в Пункта за доставка и ще бъде отговорен за измерването, калибрирането, и поддръжката на измервателния уред, като осигурява на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – гр. Перник достъп до измервателното устройство за съвместен контрол при предварително уведомление, в удобно за двете страни време. Данните от записващите устройства на измервателния уред ще бъдат предоставяни на ВиК Перник по електронна поща веднъж седмично в началото на седмицата, следваща периода на записа. В чл.5.3 е уговорено, че отчетеното количество ежемесечно да се отразявано в двустранно подписани от упълномощени представители на страните протоколи.

В чл.6.1 страните са постигнали съгласие предвид изложеното в писмо № В-07-02- 1/20.03.2020 г. на КЕВР относно възстановяването на допълнителните разходи за предоставяне на услугата, предмета на договора и отчитайки предварителните разчети на Софийска вода, стойността на услугата по резервиране, транзитиране и доставяне на обработена вода, предмет на настоящия договор да е 0.23 лв./м 3 (без включен ДДС), покриващи допълнителните преки и административни разходи, които Софийска вода ще реализира във връзка с настоящия договор.

Уговорено е в чл.6.2 в случай, че след срока, посочен в писмо № В-07-02-1/20.03.2020 г. на КЕВР, има промяна в размера на преките разходи и/или КЕВР укаже друг начин на формиране на стойността на услугата по т. 6.1.1, същата ще бъде актуализирана чрез подписване на двустранно споразумение между страните.

Според приобщеното по делото Решение № БП-Ц1/29.03.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за одобряване на бизнес план за развитие на ВиК оператор за периода 2017 г. - 2021 г., както и за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги по отношение на „Софийска вода“АД, одобрените такива за периода 2018 - 2021 г. са, както следва: 1/ цени на ВиК услуги за доставяне на вода до потребителите - битови и приравнени на тях потребители без ДДС - за 2020 г. - 1, 359 лв. за куб.м.; 2/цени на ВиК услуги /отвеждане на отпадъчни води/ за битови и приравнени на тях потребители за 2020 г. - 0, 46 лв. без ДДС за куб.м.; 3/ цени за ВиК услуги за пречистване на отпадни води - битови и приравнени на тях потребители - 0, 325 лв. за 2020 г. без ДДС.

С това решение е прието, че цените на „Софийска вода“АД за ВиК услуги за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други потребители са значително под нивото на социална поносимост на ВиК услуги.

Извършената проверка на общодостъпния електронен сайт на въззиваемото дружество установява, че за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. утвърдените цени на ВиК за доставяне на питейна вода с Решение № Ц-37 / 23.12.2019 г. - 01.01.2020 г., са в размер по-висок от прогнозния - на 1, 461 лв.

По делото няма спор, че цената, определена от страните по делото в чл.6.1 от договора за предоставената от въззиваемата страна услуга не е била предварително одобрена от регулаторния орган ДКЕВР.

Според приобщеното писмо с изх. № В-17-37-6/05.02.2021 г. на КЕВР във връзка с друго такова вх. № В-17-37-6/27.01.2021 г. изпратено до него от въззивника във връзка с оспорване на задължения по фактури, издадени от „Софийска вода“ АД за доставка на обработена вода от водоснабдителната система на гр. София до пункт на доставка на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, КЕВР е уведомила молителя за приетите Решения и поетите ангажименти в писмо с изх.№ 92-00-303/23.03.2020г. /вх. № в КЕВР № В-07-02-1 / 23.03.2020 г. на Министъра на икономиката, в което е посочено изрично, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник ще плати на концесионера „Софийска вода“ АД разходите за преминаване, като средствата ще бъдат осигурени от „Български ВиК Холдинг“ ЕАД целево и няма да се натовари бюджета на „В и К“ ООД – гр. Перник.

С друго писмо на КЕВР - изх. № В-07-02-1 /11.09.2020 г. въззивникът е информиран, че се касае за възстановяване на разходи за преминаване, които ще бъдат заплатени от трета страна – „Български ВиК Холдинг“ ЕАД - субект, неподлежащ на регулиране от страна на КЕВР по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Изложени са и доводи, че в създалата се ситуация - възникване в рамките на регулаторния период на нова дейност, която до момента не е била осъществявана от „Софийска вода“АД, респ. - не е била включвана в неговия бизнес-план и за която няма одобрена цена от КЕВР, последният бил в невъзможност да преразгледа и измени бизнес плана на „Софийска вода“АД за действащия регулационен период 2017 г. - 2021 г., в който да бъде допълнена изцяло нова услуга - тази, предмет на процесния договор - по доставяне на водни количества за „Водоснабдяване и канализация“ООД, гр.Перник.

В същото писмо в т.5 е посочено изрично, че в процесния казус не се касаело до утвърждаване от КЕВР на цена за услугата доставяне на вода от „Софийска вода“АД към „ВиК“ООД гр.Перник, а за възстановяване на разходи за преминаване, които ще се платят от трета страна, а последната не била субект, подлежащ на регулиране от страна на КЕВР, по реда на ЗРВК.

При гореустановеното решаващият въззивен състав приема, че въвеждайки възражението за нищожност на договора, поради противоречието му със закона и поради липса на съгласие след изтичане на срока за отговор по исковата молба, ответникът е извършил посоченото съдопроизводствено действие извън установения за това преклузивен срок в чл.367, ал.1 ГПК, поради което и същото се явява преклудирано.

Във връзка със задължителните указания в ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, намира следното:

В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разяснено, че служебното задължение на съда да се произнесе по нищожността възниква тогава, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти.

Разяснено е още, че вън от посочените хипотези съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства.

При съобразяване на тези разяснения в настоящия казус решаващият състав съобрази, че по делото няма спор по факта и двете страни да са търговци и „В и К“ оператори по смисъла на смисъла на чл.2, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. Горният факт е установим и от служебно извършената справка в ТР по партидите им касателно предмета на осъществяваната от тях търговска дейност.

Поради това като правни субекти - търговци, в чийто предмет на търговска дейност е включен и ВиК услуги, вкл. поради липса на каквато и да е регламентация в обратната насока в специалния закон - ЗРВКУ, страните по делото са се обвързали валидно с процесния договор за предоставяне на водоснабдителна услуга, при сключването на който са били представлявани от законните си представители /пак справката в ТР/.

Противно на поддържаното от въззивника за действителността на договор с предмета, посочен в чл.2.1 от процесния такъв, решаващият състав не установи в специалния закон и подзаконовата рамка по приложението му да е налице изискване за предварително разрешение или последващо одобрение от държавен орган - КЕВР.

Както вече са посочи - в случая е договорено предоставянето на услуга - резервиране, транзитиране и доставка на обработена /разб. - питейна/ вода, от което следва, че сделката има водоснабдителен характер по смисъла на чл.1, ал.2 ЗРВКУ, от една страна, а от друга - същата е сключена между дружества - оператори по чл.2, ал.1 с.з.

Тези две условия са достатъчни да обосноват извод за валидното й възникване, предвид че специалният закон не е установил наличието на други специални предпоставки, в т.ч. и разрешение - предварителни или последващо от страна на КЕВР.

Затова твърденията, че процесната сделка попадала в обхвата на чл.295 ТЗ, са правно несъстоятелни.

Според виждането на решаващия състав, при сключването на процесния договор с оглед съдържанието на приложимия материален закон и подзаконовите нормативни актове по приложението му страните са били ограничени единствено от нормата на чл.9 ЗЗД, поради което и се налага извод, че в случая нищожността на процесната сделка не произтича пряко от нейното съдържание и форма.

В този смисъл нито ЗРВКУ, нито Законът за водите съдържат изискване за друга форма на договора /процесния е в писмена такава/ или за осъществяване на специално представителство при сключването му, или, както се акцентира вече - необходимостта от наличие на предварително разрешение от държавен орган.

Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод може да се извлече от буквалното тълкуване на текста чл.1, ал.1 ЗРВКУ, според който той урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани "ВиК оператори", а не възникването и уреждането на правоотношенията между тези оператори и потребителите на ВиК услуги и/или други ВиК оператори.

В обобщение - чрез предвидените в него регулации специалният закон не е установил разрешителен режим за сключване на договори с предметния обхват на процесния такъв, а единствено и само регулации по отношение на цените, достъпността и качеството на доставяните ВиК услуги, поради обществената значимост на водата /тя е жизнено потребна - арг.чл.3, ал.1 от с.з./.

За пълнота само следва да се посочи, че дори ако закона в случая изискваше такова /което не се установява от съдържанието на ЗРВКУ/, то липсата му в никакъв случай не води до нищожност на сделката поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД /каквото се поддържа от въззивника/, а до противоречие със закона в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Не може да се формира извод и че нищожността на договора произтича от събраните по делото доказателства, доколкото приобщени такива изключват извод в горната насока.

Ето защо и като правилен, макар по различни от изложените от него съображения, се възприема от въззивната инстанция изводът на първоинстанционния съд, че при извършената служебна проверка относно нищожността на процесния договор във връзка с указанията в ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, не се установяват обстоятелства, сочещи наличието на такава.

Горният извод следва да се счита относим и по отношение поддържаната нищожност единствено на клаузата на чл.6.1 от процесния договор, касаеща определянето на цената на предоставената услуга, по следните съображения:

На първо място от самото съдържание на договора не е видно дали при определяне на същата е било налично решение на КЕВР по реда на чл.27, ал.1 от е Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, поради което и извод че нищожността произтича пряко от сделката не може да се обоснове.

Този факт обаче не е бил спорен между страните, и се установява от приобщените писмени доказателства - разменена кореспонденция между страните по делото и КЕВР безсъмнено сочат, че в случая регулаторния орган нито е утвърдил, нито е одобрил цената за предоставената от въззививаемия на въззивника услуга - транзитирането и доставянето на обработена вода до конкретно посочен пункт.

С оглед доводите на страните за значението за спора на този безсъмнено установен факт решаващият състав намира за необходимо да посочи единствено, че изложените в обсъдената кореспонденция от натоварения от закона компетентен държавен орган да регулира цените на предоставени ВиК услуги да не упражни вменените му от закона правомощия, са правноирелевантни за предмета на настоящето производство. Същите биха били такива в административно производство по оспорване законосъобразността на отказа на КЕВР да упражни вменените му от закона правомощия. Правно ирелеванти са и фактите, установими от разменената кореспонденция между КЕВР и Министъра на икономиката и Министъра на регионалното развитие и благоустройство, т.к. същите по никакъв начин нямат отношение към въпроса относно валидността на процесния договор.

За предмета на спора е релевантно единствено, че по отношение цената на предоставената с процесния договор ВиК услуга от един ВиК оператор на друг такъв, не е налице изрично решение на компетентния по утвърждаването й административен орган - КЕВР.

При установената обвързаност между страните по делото от валидно възникнало правоотношение по повод договор за предоставяне на водоснабдителна услуга - резервиране, транзитиране и доставка на обработена вода от водоснабдителната система на гр.София до Пункта за доставка от Софийска вода на ВиК Перник обаче се налага според решаващия състав, че цената на посочената услуга категорично подлежи на регулиране от КЕВР, съобразно нормата на чл.1, ал.1, във вр. с чл.12, ал.2 ЗРВКУ /Нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г./. Последната е установила в задължение на КЕВР да регулира и цените, по които ВиК оператори или други предприятия доставят вода от техни или предоставени им за експлоатация водовземни съоръжения или системи до водоснабдителни системи на други ВиК оператори, какъвто е и настоящия казус - „Софийска вода“АД, като ВиК оператор, е осъществило услуга по транзитиране и доставяне на водоснабдителната система на София до водоснабдителната мрежа на гр.Перник, която се оперира от друг такъв оператор - „ВиК“ гр.Перник.

Противно на поддържаното в писменото становище на въззивнаемата страна, цитираната норма не е установила изискване при осъществяване на тази услуга ВиК операторите да са свързани и функционирането на ВиК системата на втория да зависи от подаването на вода от първия ВиК оператор.

Видно от съдържанието й, същата регулира отношенията между ВиК операторите в хипотеза, в която един от тях доставя вода от експлоатираните от него водовземни съоръжения на друг оператор, като е без правно значение дали тези системи са свързани и функционирането на едната ВиК система зависи от подаването на вода от другата.

С цел регулиране цените на водоснабдителните услуги според чл.14, ал.1 ЗРВКУ ВиК операторите предоставят на КЕВР за утвърждаване образуваните от тях съгласно наредбата по чл.13, ал.5 от с.з. цени, като ал.2 на с.чл. изрично сочи, че същите прилагат принципа на единна цена на ВиК услуга на обособената територия, който се спазва задължително и за цените на ВиК услугите "доставяне на вода на потребителите и/или на други ВиК оператори".

Наредбата, приета по реда на чл.13, ал.3 от приложимия закон, е Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, приета с ПМС № 8/18.01.2016 г., обн. ДВ бр.6/22.01.2016 г., в сила от 22.01.2016 г. В съответствие с чл.14, ал.2 ЗРВКУ в чл.2, ал.2 от нея също изрично е посочено, че цените, по които В и К оператори или други предприятия доставят вода от собствени или от предоставени им за експлоатация водовземни съоръжения или системи до водоснабдителни системи на други В и К оператори, се регулират по реда на тази наредба.

При тази законова рамка и при съобразяване на факта за липсата на изрично решение на КЕВР относно регулиране цената на предоставяната с процесния договор водоснабдителна услуга, несъстоятелно се явява възражението на въззивника за нищожност на клаузата на чл.6.1 от процесния договор във вр. с разясненията на ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС в насока, че к огато без да е направено възражение за нищожност от страните, а по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235 ал.2 ГПК съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти.

Това е така, защото регулирането на цените на предоставяните ВиК услуги от страна адм.орган - КЕВР, е ограничено от специалния закон в нормата на чл.14, ал.3 ЗРВКУ в относимата му към казуса редакция (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), предвиждаща в случай че предложените цени не отговарят на принципите и разпоредбите на този закон и на наредбата по чл. 13, ал. 5, комисията да дава указания, в съответствие с които В и К операторите предлагат за одобряване нови цени, и определя срок, в който да се извърши това.

Във всички случаи обаче ал.4 на с.чл. (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) установява прилаганите от ВиК операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията.

Следователно - при съобразяване императивния характер на обсъжданата норма, която, както вече се посочи, е от публично правен ред, защото засяга основната жизнена потребност от вода /чл.3 и чл.4 ЗРВКУ/ се налага, че същата очертава единствено забрана цените, на които ВиК операторите доставят вода на потребителите или на други ВиК оператори, да не са по-високи от тези, утвърдени от КЕВР.

За пълнота и във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се подчертае, че такова разбиране е застъпено и в съдебната практика, на която се позовава въззивника - Определение № 69/04.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 733/2020 г., I т. о., ТК, с което не е било допуснато касационно обжалване на Решение № 142/05.12.2019 г. на БАС по в. т. д. № 283/2019 г След като в случая извършената служебна справка на общодостъпния електронен сайт на „Софийска вода“АД установи за релевантия период от време - м.март 2020 г. - м.октоври 2020 г. утвърдените цени на ВиК за доставяне на питейна вода от този ВиК оператор с Решение № Ц-37 / 23.12.2019 г., за периода след 01.01.2020 г. да са в размер на 1, 461 лв., то решаващият състав приема, че това е цената, която е определена от КЕВР за предоставяната услуга.

За пълнота е необходимо да се посочи, че доводите на КЕВР, развити в обсъдената кореспонденция със страните и министерствата в насока, че бизнес планът на въззиваемото дружество не включвало предоставянето на процесната водоснабдителна услуга, поради което и комисията била в невъзможност да определи цената й, са в очевидно противоречие и несъответствие с посоченото в този план дружеството да предоставя ВиК услуги на цялата територия на област София - град, а в случая предмета на процесната водоснабдителна услуга е определена именно до границата на тази територия.

По делото са налични данни, че доставяните количества вода на въззивника са били осигурени от системите на язовир „Искър“ и язовир „Бели Искър“ /решенията на МС и на ОбС София, Решение № БП-Ц-1/29.03.2017 г. на КЕВР, приложено към приобщената адм.преписка/, част от водоснабдителната система на „Софийска вода“АД от което и следва, че за тях по арг. от чл.14 ЗРВКУ е приложима цената, утвърдена от КЕВР с решението от 23.12.2019 г. И т.к. същата е в пъти по-висока от уговорената в чл.6.1 от процесния договор между страните за резервиране, транзитиране и доставяне на обработената вода от водоснабдителната система на гр.София до пункта за доставка на ВиК Перник въззивната инстанция приема, че посочената клауза не е нищожна, като противоречаща на приложимия материален закон - чл.12, ал.2, във вр. с чл.14, ал.2 ЗРВКУ и чл.2, ал.2, във вр. с чл.27, ал.1 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги.

Изложеното предпоставя безсъмнената установеност на договорната обвързаност на страните по делото от валидно правоотношение - договора от 23.03.2020 г., вкл. валидност на клаузата на чл.6т.1 от същия по отношение договорената цена за предоставената водоснабдителна услуга.

Анализът на ангажираните писмени доказателства - осем броя двустранно подписани без възражения от страните Протоколи от 01.04.2020 г., 04.05.2020 г., 01.06.2020 г., 01.07.2020 г., 04.08.2020 г., 01.09.2020 г., 01.10.2020 г. и 08.03.2021 г., удостоверяващи доставеното от ”Софийска вода“ АД количество обработена вода на „ВиК” ООД гр. Перник, измерено в пункта за доставка на границата на концесионната област със средство от одобрен тип и в метрологична годност, установяват безсъмнено и че въззиваемото дружество е изпълнило точно своето задължение по процесния договор, като е доставило до местоизпълнението посочените в протоколите количества обработена вода - факт, който не е и оспорен от въззивника в хода на производството.

Същият факт се установя и от заключението на неоспорената от страните съдебно – икономическа експертиза, изслушана от първоинстанционния съд.

По нея вещото лице е докладвало, че въз основа на осемте броя протоколи въззиваемият е издал и съответните седем на брой фактури за количеството доставена вода по процесния договор, които фактури са надлежно осчетоводени и отразени в дневниците за покупко-продажба както на въззивника /като задължение към „Софийска вода“АД/, така и на въззиваемия.

Докладвала е относно процесните фактури счетоводството на „Софийска вода“ АД да е водено редовно, съобразно принципите и изискванията на Закон за счетоводството /текущо начисляване в месеца на данъчното събитие/, като по тях няма постъпили и осчетоводени суми - факт, който не се оспорва от въззивника.

Експертизата е установила и дължимата се лихвата за забава върху уговореното парично задължение по реда на чл. 6.2. от договора, за периода на падеж на всяка главница до 31.03.2021 г., в размер на 47 549, 62 лева.

Същата, изчислена за периода от 01.04.2021 г. до дата на входиране на исковата молба - 11.10.2021 г. върху главницата от 740 859, 63 лв., е установено да е в размер на 39 100, 92 лв.

Гореустановените факти обосновават извод за точно изпълнение от страна на въззиваемото дружество на задълженията му по обвързващия страните договор, както и неизпълнение на насрещното задължение на въззивника за заплащане на договорената цена за предоставените услуги.

Следователно и предявеният главен иск се явява основателен и доказан по размер, поради което и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Като последица от уважаването му основателен се явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху търсеното парично задължение така, както е уговорено в процесния договор, установен по размер от неоспорената експертиза.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е несъстоятелно оплакването във въззивната жалба за постановяване на обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизовдствените правила, изразяващи се в обсъждане на неприобщени по делото доказателства, предвид че с определението си, постановено в откритото с.з. от 17.01.2023 г. първоинстанционният съд е приобщил като доказателства по делото представените именно от въззивника преписка с вх.№ В-07-02-1 на КЕВР - в цялост /съдържаща подробно посочените в 13 пункта документи/ и Решение - Ц-1/29.03.2017 г. на КЕВР. Ето защо и като ги е обсъждал, както това стори и настоящата инстанция, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Несъстоятелно и вътрешно противоречиво /с оглед изложенията в п. I и п.III на въззивната жалба/ е и оплакването, че първоинстанионният съд не е изложил мотиви досежно направените от ответника възражения за нищожност на процесния договор, вкл. за неправилност на изложените мотиви във връзка с тези възражения, по вече изложените по- горе съображения от настоящата въззивна инстанция в същата насока.

Предвид на гореизложените доводи, макар и частично различни от застъпените от ОС Перник, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло като краен резултат.

Съобразно изходът на спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемата страна по делото разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,