Мотиви към Решение № 220 от 12.11.2025 г. на Районен съд - Монтана по дело № 740/2025 г.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК. Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от 18.07.2025 г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на П.Д.С. за престъпление по чл. 313 ал.1, пр. 1 от НК. Районна прокуратура град М. чрез представителя си първоначално поддържа постановлението, като впоследствие след събрани доказателства в хода на съдебното производство, заема становище, че обвиняемият С. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното към момента на деянието – 03.01.2020 г. и не е могъл да ръководи постъпките си, поради това, че страда от психично заболяване, като предлага на съда да бъде оправдан. Обвиняемият П.Д.С. на досъдебното производство дава обяснения, като се признава за виновен. В съдебно заседание редовно призован, се явява лично, като не дава обяснения. Назначеният служебен защитник на обвиняемия – адв. Василев, изразява становище, че обвиняемият страда от психично заболяване, предвид което същият е наказателно неотговорен и следва да бъде оправдан. От фактическа страна: Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на защитника на обвиняемия и становището на прокурора, намира за установено следното: На 03.01.2020г. П.Д.С. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- М. и пред свидетелката Д.В.И. подал заявление за издаване на СУМПС и декларация, в която декларирал, че посоченото свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283502878/ 09.01.2018г. е откраднато. От писмо на Главна Дирекция „Национална полиция“ е видно, че през 2019г. СУМПС № 283502878/ 09.01.2018г. на П.Д.С. е отнето от служители на реда във Федерална Република Германия поради извършено нарушение на правилата за движение по пътищата. КВА - компентен орган по издаване на СУМПС на Федерална Република Германия, изпратил по компетентност на ГДНП отнетото СУМПС на обвиняемия. Обвиняемият С. подал пред свидетелката Д.В.И. и декларация, в която декларирал, е към 03.01.2020г. обичайното му пребиване е на територията на Република България. В хода на разследването било установено, че С. не живее на постоянния си адрес в град Л., а пребивава трайно в чужбина - живее и работи в Германия. Съгласно справка за пътуване на лица - български граждани в чужбина, обвиняемият С. има излизане от Република България през ГКПП Връшка чука на 05.03.2019 г. и има влизане в Република България през ГКПП Аерогара София на 16.12.2019 г. Назначена и изготвена била съдебно-почеркова експертиза, като в заключението е посочено, че подписът на мястото, отредено за подпис срещу „Декларатор“ в Декларация от 03.01.2020г. е положен от обвиняемия П.Д.С.. Подписът на мястото, отредено за подпис срещу „Подпис“ в Декларация за обичайно пребиваване от 03.01.2020г. е положен от обвиняемия П.Д.С.. По случая било образувано досъдебно производство с постановление на прокурора от 20.04.2023 г. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от материалите по ДП № 97/2023 г. по описа на ОДМВР-М., които съдът, на основание чл.378 ал.2 от НПК, изцяло възприема и съобразява при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи си и взаимнодопълващи се. В хода на съдебното производство, след нередовно призоваване на обвиняемия, са събрани писмени доказателства относно психическото състояние на обвиняемия – а именно, че е настанен в „Психиатрично отделение“ при МБАЛ-Л. за лечение с диагноза „параноидна шизофрения“ на основание чл.155 от Закона за здравето въз основа на Решение № 53/23.07.2025 г. на РС Л. – л. 10-14 от делото. Досъдебното производство е приключило без да е бил изследван въпросът за психическото състояние на С. по време на извършване на деянието и след това. С оглед установеното, съдът назначил съдебно-психиатрична експертиза. В заключението си вещите лица посочват, че към датата на инкриминираното деяние – 03.01.2020 г., С. е страдал от „параноидна шизофрения и вредна употреба на ПАВ“. Отбелязват, че параноидната шизофрения покрива юридическия критерий за „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК, като към 03.01.2020 г. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да предвиди последиците от тях. Към момента на изготвяне на експертизата, С. е в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не може да участва пълноценно в наказателното производство. Всички доказателствени източници са логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. От така кредитираните доказателствени материали, се установява гореописаната фактическа обстановка, като не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други. Фактическата обстановка не се оспорва по никакъв начин, което се подкрепя от останалия доказателствен материал. От правна страна: В разпоредбата на чл.33 ал.1 от НК изчерпателно са посочени причините за настъпване на невменяемостта от гледище на съдебната психиатрия, а именно възведени са медицинските критерии: умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Тези три категории причини могат да засегнат в различна степен психическата дейност на субекта, като наличието на някои от тях, не винаги води до невменяемост. Такава ще е налице само когато е настъпило сериозно отклонение от нормалната психическа дейност, поради което субектът не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Това е юридическия критерий за невменяемостта /в този смисъл ТР № 15 от 27.04.1987 г. на ОСНК на ВС/. В приетото заключение без възражения на изготвената съдебно- психиатрична експертиза, вещите лица са посочили, че освидетелстваното лице е страдало от параноидна шизофрения и вредна употреба на ПАВ към датата на деянието, като същото представлява продължително разстройство на съзнанието и С. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи или да предвиди последиците от тях. Отбелязано е, че и към момента на изготвяне на експертното заключение, обвиняемият е в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не може да участва пълноценно в наказателното производство. Разстройството на съзнанието е продължително, когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо да е постоянно. То може да продължи с години и да се превърне в постоянно. Достатъчна е констатация въз основа на обективни данни, че това състояние ще продължи с години без сигурна благоприятна прогноза /така Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС на РБ/. Съдът намира, че единственият правен извод, който може да се направи въз основа на приетото заключение е, че е налице една от хипотезите, предвидени в чл. 33, ал. 1 от НК, а именно – „продължително разстройство на съзнанието“ на обвиняемия С., като не е могъл да разбира и ръководи свойството и значението на постъпките си. Невменяемостта ще е налице, когато отсъстват било интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, било само волевият момент. /в този смисъл Решение № 413/1977 г. – II/. В настоящия казус у С. отсъстват и интелектуалния, и волевия момент, предвид което обвиняемият е бил невменяем по време на извършване на деянието, респ. е бил в продължително разстройство на съзнанието, поради което деянието, за което същият е бил подведен под наказателна отговорност не съставлява престъпление. Към момента на деянието, лицето не е притежавало изискуемите от закона интелектуални или волеви способности, които заедно са предпоставка за търсене на наказателна отговорност. Налице е негоден субект на наказателна отговорност, съобразно легалната дефиниция за невменяемост като юридическо понятие в чл. 33, ал. 1 от НК. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че обвиняемият П.Д.С. следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. При това тълкуване на закона, съдът ПРИЗНАВА обвиняемия П.Д.С., живущ в град Л., обл.М., кв. „М.“, ул. „Е.“ № 26, за НЕВИНОВЕН, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК. При този изход на делото, разноските са за сметка на Държавата. По горните мотиви съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: