Решение № 190 от 14.10.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 323/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Община Сливен, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощника адв. Д., против решение №155/22.05.2024 г. по гр.дело №184/2023 г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която е осъдена да заплати на Т. П. М. от гр. С., ул. "Ч. К.“ № •••, с ЕГН - •••••••••• сумата 25 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при падане от електрическа тротинетка на 24.07.2021г, в гр. Сливен, на ул.„Стефан Пейчев“, пред домове № 12 и № 14, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2021г до окончателното изплащане и сумата 3642 лв. - разноски по делото. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло като недоказан. Въззивникът счита, че макар доказателствената тежест по делото с доклада на съда да е била вменена на ищеца, той не е представил доказателства за механизма на настъпване на ПТП. Въпреки липсата им, такъв механизъм е приет от съда за доказан, в нарушение на разпоредбата на чл.156, ал.2 ГПК въз основа на показанията на дъщерята на ищеца. Твърди се, че в производството е допуснато съществено процесуално нарушение - кредитиране на показания на свидетели относно обстоятелства, които не са поискани от страните и не са допуснати от съда. Счита, че механизма на настъпване на произшествието не може да бъде установен единствено с назначената по делото авто – техническа експертиза, допусната след изслушването на свидетелите, тъй като вещото лице не е очевидец. На следващо място се излагат доводи за прекомерност на присъденото обезщетение. Съдът, според страната, единствено е описал лаконично получените от ищеца увреждания, без да изложи анализ на събраните по делото доказателства и релевантните за опреД.е на обезщетението доказателства съгласно указанията на ППВС 4/68. Не са обсъдени представените от полицията справки за множество нарушения, извършени от ищеца на ЗДвП след инцидента които сочат, че здравословното му състояние не е било влошено в твърдяната степен. Обезщетението е определено без да е доказано да са настъпили посочените усложнения, не е доказано възстановяването да е непълно или да е налице неблагоприятна прогноза за бъдещото здравословно състояние на ищеца. Неправилно е определен и процентът на съпричиняване от страна на пострадалия в размер, който според въззивната община е силно занижен и не съответства на действителния му принос за настъпване на произшествието. Отчетено е единствено, че ищецът е бил пиян и не се е движил възможно най -вдясно на границата на платното за движение, но не е съобразено, че е бил разсеян и вместо да гледа напред, е гледал настрани, поздравявайки свой съсед съгласно сведенията, дадени в досъдебното производство. Не е обсъдена и липсата на доказване от страна на ищеца, че ППС е било с включeни светлини по повод възражението, направено с отговора на исковата молба, който факт е допринесъл за съпричиняването. Съдът е тълкувал доказателствата по делото нееднозначно. Не е обсъдено и твърдението, че инцидентът е случайно събитие, нещастен случай в резултат на неправомерното поведение на ищеца. По делото единствено е констатирано издаването на наказателно постановление, с което на Т. П. М. е наложена глоба за управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта, която, в случай, че управляваното ППС бе автомобил, би довела до наказателна отговорност за ищеца. Не е доказана причинно – следствената връзка между настъпването на инцидента и получените вреди и решението противоречи на практиката на ВКС относно механизма на доказването и. Не са обсъдени всички доводи и възражения, изложени в отговора на исковата молба, а анализът на доказателствата, направен от съда е еднопластов, повърхностен и неубедителен.Не са релевирани доказателствени искания, претендират се разноски. Насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от ищеца Т. П. М., чрез пълномощника адв. Р. Иска се отмяната му и постановяването на въззивно решение, с което искът да бъде уважен до пълния предявен размер. Счита механизма на настъпване на ПТП за безспорно установен, установени са и значителните животозастрашаващи травми на пострадалия, на които размерът на присъденото обезщетение не съответства съгласно принципа на справедливост и практиката на ВКС. Сочи, че допуснатата по делото САТЕ безспорно е установила, че причина за настъпилото ПТП е наличието на несигнализирано препятствие на платното за движение, което е създало опасност и което е технически неправилно, тъй като препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. В резултат на инцидента ищецът е претърпял тежка черепно- мозъчна травма с травматичен оток, охлузване и кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област на главата с малка разкъсно- контузна рана; кръвотечение от носа; двустранни периорбитални хематоми; контузия на мозъка в челно- слепоочната област на лявата голямомозъчна хемисфера с данни за загуба на съзнание; субарахноидален кръвоизлив; малък субдурален хематом; счупване на костите на черепната основа вдясно с преминаване на фрактурната линия през пирамидната кост; лекостепенен менингеален синдром, сензомоторна афазия; лезия на УП-ТЙ черепно- мозъчен нерв и травматична руптура на мембраната на дясното ухо, охлузвания на кожата в дясна раменна област и четирите крайника и травматична енцефалопатия, изразяваща се в посттравматичи енцефаломалатични и глиозни изменения на мозъчния паренхим в левия темпорален дял на главния мозък с леко изразени афатичен и дизартричен синдром, повишена сънливост, забавени реакции и говор. Към момента на изготвяне на съдебно-медицинската експертиза по делото вещото лице е констатирало, че у Т. М. се наблюдават симптоми на една травматична енцефалопатия като проява на късно усложнение на тежката черепно- мозъчна травма, която е преживял в резултат на ПТП. Установена е остатъчна лека афазия, сомнолентност, забавен говор и реакции с лека дизартрия, променена сетивност в дясната половина на лицето, по- точно клепачите на дясното око и десния устен ъгъл, посттравматични лезии в темпоралния дял на лявата голямомозъчна хемисфера, а прогнозата е за вероятност от непълно възстановяване. Не се оспорва наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. При посочване на цената на иска е отчетено констатираното опияняване на ищеца при настъпване на инцидента и сумата, определена от предходната инстанция не съответства на действителните вреди, вида и характера на уврежданията и претърпените болки и страдания и тяхната продължителност и перспективи за възстановяване.Намира за доказана причинно – следствената връзка между инцидента и настъпилите увреждания. От показанията на съпругата на пострадалия е установено и състоянието му на безсъзнание и опасността за живота му, настаняването му в болница и продължителността на болничния престой. Установено е настъпилото усложнение на здравословното състояние на пострадалия - едва на 5-я ден от престоя си в болница, пострадалият е започнал леко да отваря едното си око и е могъл да говори. Бил е объркан и неподвижен около 10 дена. На 11- я ден от лечението е направил тежък менингит, който наложил допълнително лечение и болничен престой от 24 дни. След изписването ищецът не могъл да върви и говори, затруднявал се да формулира изречения, трудно изчаквал стъпала, имал постоянно главоболие и нарушения в съня. Една година след изписването му от болница продължил да приема лекарства, не може да работи, защото много се изморява.Установена е коренна промяна в личността му – и психически, и физически. Установено посредством скенер е и полученото мозъчно увреждане. Счита иска за доказан по основание и размер изцяло, а определеното обезщетение за несправедливо и занижено.Няма доказателствени искания, претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът-ищец Т. М., редовно уведомен, се представлява от адв.Р., която поддържа насрещната въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на община Сливен, няма доказателствени искания, претендира разноски, като представя списък по чл.80 ГПК. В съдебно заседание въззивникът-ответник община Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.Представена е писмена молба от пълномощника, в която се сочи, че се поддържа изцяло въззивната жалба, оспорва се насрещната въззивна жалба.Няма доказателствени искания, претендират се разноски. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита съдът е дал правна квалификация на предявения иск по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.84 ал.3 ЗЗД. Ищецът е твърдял в исковата молба, че на 24.07.2021 г., около 22 часа, в гр. Сливен, на ул. “Стефан Пейчев“, пред домове № 12 и № 14, при управление на електрическа тротинетка, попаднал в неравност на пътното платно, локализирана на средата на същото, представляваща дупка до шахта, в която имало 8 броя бетонни отломки с фуги между тях, неравномерно разположени спрямо асфалтовия път. В резултат на това попадане в неравността, изгубил контрол над тротинетката, паднал и получил множество телесни увреждания. Ищецът бил откаран в ЦСМП -Сливен за оказване на спешна помощ и последвала хоспитализация в лечебно заведение. От проведените изследвания се установило, че вследствие на падането на земята и от силния удар на главата в асфалта, получил контузия на главата и крайниците, фрактура на базата на черепа в дясно, имал и загуба на съзнание за неопределен период. Получил кръвотечение от дясното ухо, поради което бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД - Сливен, където му провели медикаментозно лечение. Установено било още и охлузване на дясното рамо и четирите крайника. Бил диагностициран и с лекостепенен менигиалев синдром и частична сензомоторна афазия и неврологична симптоматика. След проведеното лечение настъпило подобрение. Проведена била и рехабилитация. Твърди се, че на 17.08.2021 г. бил изписан от лечебното заведение с остатъчен челен синдром и периферен фациалис в дясно. На 04.07.2022 г. му било направено изследване в МБАЛ “Св. Иван Рилски“ ЕАД - София, при което се установило, че има промени в мозъчния паренхим в ляво-темпорално, които можели да се свържат с посттравматични енцефаломатични и глиозни изменения, като имало данни за единични глиозни промени в мозъка от съдов характер. Близо година след инцидента ищецът не можел да се възстанови от травмите. Не бил напълно възстановен и към момента. Твърди се, че улицата, на която станал инцидента се обслужва от общината и на основание чл.19, ал.1, т.2 ЗП се управлява от кметовете на общината, на чиято територия се намират, а съгласно чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се извършва от общините. Претендирал е обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълен размер на 100 000 лв., но тъй като употребил алкохол преди да се качи на тротинетката, имал вина и принос за настъпване на инцидента, който според него е в степен от 50%, поради което е претендирал присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000лв, /намалено поради съпричиняване/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата. По отношение на механизма на настъпилото ПТП в исковата молба е посочено, че по случая било образувано ДП № 964/2021 на РП -Сливен, прекратено с постановление от 26.11.2021 г., поради липса на съставомерност. В хода на разследването по ДП бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, констатациите от който подкрепят твърденията на ищеца- на местопроизшествието са били намерени бетонни отломки с размери 50/50 см, 8 броя, които били неравномерно разположени спрямо асфалтовия път. Имало и фуги на изток от бетонните отломки, а на метър тях се намерило петно с червеникав цвят с неравномерна форма. Направени били и 4 бр. снимки, от които ясно се виждала дупката, бетонните отломки и фугите. Ответната община е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който е оспорила иска по основание и размер. Оспорен е твърденият механизъм на ПТП и твърдението на ищеца, че на посочената в ИМ улица и място е имало дупка. Оспорено е и наличието на причинно-следствена връзка между описаните в ИМ вреди и механизма на процесното ПТП, както и самите вреди. Ответникът е релевирал и възражение за съпричиняване на резултата от пострадалия ищец, който управлява тротинетка в пияно състояние, а именно 1.31 промила алкохол в кръвта, без поставена каска на главата, без осветление, в нарушение на ЗДвП, тъй като управлявал тротинетката в средата на пътното платно и действал неадекватно на пътната обстановка. Освен това, тротинетката не била в изправно състояние. Под въздействието на алкохола, в тъмната част на денонощието, без каска на главата, разсеян и пиян, ищецът способствал за собственото си увреждане и този принос според ищеца е 99%. С това си противоправно поведение ищецът нарушил чл.79, т.4 ЗДвП, който задължавал всички участници в движението, вкл. индивидуалното електрическо превозно средство да има изправно устройство за излъчване на бяла и жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад. Нарушил и разпоредбите на чл.80а, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, които регламентират, че водачът на индивидуалното електрическо превозно средство при движение е длъжен да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близко до дясната граница на платното за движение, а в тъмните часове на денонощието и при намалена видимост е длъжен да управлява индивидуалното електрическо превозно средство с включени светлини. Освен това, на ищеца му бил добре познат въпросния път, тъй като това бил пътя до дома му, видно от посочения в ИМ адрес и след като ежедневно минавал по него, бил много добре запознат с особеностите му. От фактическата и правна страна на спора, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму, а според нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция. Тя произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. За да възникне обезпечително- гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД следва да се установи извършването на деяние/действие или бездействие/, противоправност на деянието, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди/имуществени и неимуществени/, вина на деликвента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага, както и да се установи, че виновното лице е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Не е било спорно по делото, че ответната община Сливен е собственик на процесната улица, която се намира в урбанизираната територия на град Сливен – на улица „Стефан Пейчев“. Съгласно чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се извършва от общините, а в разпоредбата на чл.47 ППЗП законодателят е регламентирал, че дейността по поддържане на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осигуряване на мерки за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. Общинската улична мрежа е със статут на публична общинска собственост и ремонтът и поддръжката на улиците следва да се осъществява от общините. Съдът съобрази, че с разпоредбата на чл. 11 ЗОС законодателят е вменил на собственика /ответната община/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.Когато общината не предприеме предписано от закона действие и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение на лицето, увредено в резултат на бездействието. Установено е от доказателствата по делото, че състоянието на уличната настилка, положена върху процесния участък на ул.“Стефан Пейчев“, гр.Сливен не е осигурявало безопасното движение на пътни превозни средства, тъй като върху настилката е имало неравности, които не са били констатирани и отстранени своевременно чрез активни действия от отговорните за поддръжката на улиците в града общински служители, въпреки вмененото на общините задължение в чл.47 от ППЗП. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура, не са положили дължимата грижа, присъща на добрия стопанин да извършат своевременно ремонтно – възстановителни работи на уличната настилка и тя да не представлява опасност за движещите се пътни превозни средства, т.е.налице е установено противоправно бездействие по смисъла на чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД. От доказателствата по делото е установено безпротиворечиво, че ищецът е получил процесните телесни увреждания.Установена е и причинно- следствената връзка между уврежданията и противоправното бездействие на ответника. Неоснователни са оплакванията на въззивната община Сливен, че не е бил доказан по делото механизмът на инцидента, при който е пострадал ищецът и причинната му връзка с получените увреждания. Механизмът на произшествието е установен безпротиворечиво от показанията на свидетелите, заключението на приетата по делото СТЕ и писмените доказателства. Твърденията на ищеца, че на ул.“Стефан Пейчев“, в гр.Сливен, между домове №12 и №14, по средата на пътното платно към датата на инцидента е имало бетонни отливки с размери 0.5 х 0.5 метра, осем на брой, неравномерно положени спрямо асфалтовия път, имало и фуги са доказани и чрез приетото по делото писмено доказателство- съставеният по ДП № 964/2021 на РП –Сливен протокол за оглед на местопроизшествието, чиито констатации кореспондират изцяло със свидетелските показания. В протокола за оглед е констатирано наличието на гореописаните осем броя бетонови отливки, както и фуги, а на метър от тях органите на досъдебното производство са констатирали наличието на петно с червеникав цвят, в неправилна форма. По ДП е иззета от съпругата на ищеца 1 брой електрическа тротинетка, с надпис: “mi.com“, черна цвят, със сериен № 26354/004903. По делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, вещото лице по която е дало обосновано заключение досежно механизма на настъпилото произшествие, което въззивният съд също кредитира.Съгласно заключението на СТЕ, техническите причини, довели до настъпването на ПТП са две: 1/наличието на несигнализирано препятствия на платното за движение, която е създавала опасност, е технически неправилно. Препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. 2/закъснението с реакцията на водача при възприемане на неравност на платното за движение. Според вещото лице доц. д-р инж. У., технически правилно било при възприемане на неравност на платното, водачът да намали скоростта до безопасна такава, за да не допусне загуба на управление при преминаване през тази неравност. По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, изготвена от д-р Й. С., лекар патоанатом. Според заключението на СМЕ, също неоспорено от страните, в резултат на падането от тротинетката, ищецът получил тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен оток, охлузване и кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област с малка разкъсноконтузна рана; кръвотечение от носа; двустранни периорбитални хематоми; контузия на мозъка в челно- слепоочната област на лявата голямомозъчна хемисфера с данни за загуба на съзнание; субарахноидален кръвоизлив; малък субдурален хематом; счупване на костите на черепната основа в дясно с преминаване на фрактурната линия през пирамидната кост; лекостепенен менингиален синдром, сензомоторна афазия; лезия на VII-и черепно-мозъчен нерв, , травматична руптура на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, охлузвания на кожата в дясна раменна област и четирите крайника; травматична енцефалопатия, изразяваща се в посттравматични енцефаломалатични и глиозни изменения на мозъчния паренхим в левия темпорален дял на главния мозък, с леко изразени афатичен и дизартричен синдром, повишена сънливост, забавени реакции и говор. При прегледа, извършен на ищеца от д-р С., последният е установил, че той е контактен, адекватен, ориентиран за време и място и за собствената си личност.Вещото лице е установило остатъчна лека афазия, сомнолентност, забавени говор и реакции с лека дизартрия, променена сетивност в дясната половина на лицето/клепача на дясното око и десния устен ъгъл/, посттравматични лезии в темпоралния/слепоочния/ дял на лявата голямомозъчна хемисфера. По отношение последиците от сътресението на мозъка, д-р Стойков е посочил, че те отзвучават обикновено в рамките на 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.Контузията на мозъка обаче представлява морфологична увреда на определена част или област от мозъка или мозъчната кора, която не се възстановява и остава трайно изменена тъкан, заместена с глия. Тези необратими увреждания на мозъка, установени както клинично, така и от образните изследвания, са причина за остатъчните, макар и леко изразени афатичен и дизартричен синдром.Според д-р Стойков не е настъпило пълно възстановяване на ищеца М. от получените увреждания на главния мозък и е малко вероятно такова да настъпи. По делото е приета комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза/КСМАТЕ/, изготвена от вещото ли.е доц. д-р инж. У. и д-р Й. С. Вещите лица са категорични в извода си, че между настъпилото на 24.07.2021 г. произшествие и получените от ищеца телесни увреждания е налице пряка причинно-следствена връзка.В заключението е даден също отговор, че установената концентрация на алкохол в кръвта на ищеца/1.3 промила/, отговаря на лека степен на алкохолно опиянение, което е в горната му граница, близо до средната степен/1.50-2.50 промила/.При тази степен на алкохолно опиянение се наблюдават повишено настроение и самочувствие, намаляване нивото на отговорност, понижаване на концентрацията и активното внимание, забавяне на рефлексите и реакциите, намаляване на съобразителността, изразени в различна степен координационни нарушения, както и вегетативни смущения. Всички те влияят отрицателно върху способността на човек да управлява пътно превозно средство, като може да се прояви забавяне на реакциите и рефлексите, непълноценно възприятие на окръжаващата среда и възможностите на водача да взема адекватни решения спрямо характеристиките и евентуално препятствията на терена, върху който се движи. Алкохолното опиянение на ищеца при всички случаи е повлияло негативно на неговите адекватни възприятия и реакция. При алкохолно опиянение от 1.3 промила, времето за реакция се увеличава с около 50%, което в случая е 1.4 секунди, при минимално от 0.8 секунди.В случая, той е имал техническа възможност да възприеме неравностите на разстояние, по-голямо от 6 метра, което е по-голямо от опасната зона за спиране-т.е.че е имал техническа възможност да спре до мястото, на което е изгубил управлението. По размера на присъденото обезщетение: В съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД е утвърдено становище, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.От една страна, при опреД.е размера на обезщетението е необходимо съдът да обсъди указаните с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии, каквито са: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на извършването му, а в хипотезата на причинена смърт - възрастта на увредения и отношенията между него и ищецът, търсещ обезщетение за неимуществени вреди. Освен общите критерии, съдът следва да отчете и специфичните за конкретния случай обстоятелства, както и да съобрази социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Въззивната инстанция намира, че пълният размер на определеното от СлОС обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 50 000 лв. е занижен и не съответства на изискванията за справедливост.СлОС е съобразил възрастта на ищеца - мъж на •• години, който към датата на произшествието е бил на •• години, претърпените увреждания, особено най-тежкото- счупване на основата на черепа, което съставлява средна телесна повреда, претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, настъпилите усложнения, в това число и че не е възстановен напълно от най-тежкото си увреждане /черепно-мозъчната травма/ и неблагоприятните прогнози за пълно възстановяване, че имал за няколко месеца световъртеж, забавен говор и паметови нарушения. При определяне размера на обезщетението е необходимо обаче да се съобрази също, че се касае за тежка черепно-мозъчна политравма, тъй като освен счупването в основата на черепа, ищецът е получил и множество други увреждания на главата и мозъка, подробно описани и обсъждани в заключението на приетата СМЕ. Болничното му лечение е продължило почти месец, получил е като усложнение и менингит. Възстановителният период при ищеца е протекъл по-бавно, а усложненията и последиците от черепно- мозъчната травма не са отшумели напълно за период от няколко месеца, както неправилно е приел СлОС. При прегледа, извършен от д-р С., повече от две години след произшествието вещото лице е установило при ищеца остатъчна лека афазия, сомнолентност, забавени говор и реакции с лека дизартрия, променена сетивност в дясната половина на лицето/клепача на дясното око и десния устен ъгъл/, посттравматични лезии в темпоралния/слепоочния/ дял на лявата голямомозъчна хемисфера. Тези последици, както и факта, че получените мозъчни увреждания са необратими, не са съобразени от СлОС при опреД.е размера на обезщетението. Водим от гореизложените съображения, въззивният съд достигна до извод, че СлОС не е отчел всички факти и обстоятелства, относими към естеството на уврежданията и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания и е достигнал до неправилен извод досежно справедливия размер на дължимото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на произшествието. Настоящият съдебен състав счита, че при отчитане на всички релевантни факти и обстоятелства, вкл. и на социално- икономическите условия в страната към датата на увреждането, справедливият пълен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, дължимо на ищеца следва да се определи в размер от 80 000 лева. По възражението за съпричиняване: Между страните няма спор, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца М., тъй като същият е управлявал пътното превозно средство- електрическа тротинетка, след като е употребил алкохол. Концентрацията на алкохол в кръвта му е надлежно установена от органите на досъдебното производство и тя е 1.31 промила.В заключението на СМЕ, както и в заключението на комплексната СМАТЕ са дадени подробни и обосновани отговори на въпроси относно степента на алкохолно опиянение и влиянието, което алкохолът оказва върху възприятията и времето за реакция на водача при наличието на опасност или препятствие на пътното платно.СлОС е приел, че съпричиняването е в степен от 50%, като този му извод се споделя от въззивната инстанция. Неоснователно е възражението на община Сливен, че степента на съпричиняване е 99% за ищеца. Употребата на алкохол от страна на ищеца в лека към средна степен, в случая и според заключението на КСМАТЕ несъмнено е допринесла за произшествието, тъй като реакциите на водача са били забавени и не е могъл да реагира на препятствията с необходимата бързина, въпреки, че се е движил с ниска скорост. Не се установява обаче от събраните по делото доказателства управлението на ППС след употреба на алкохол от ищеца да е основната и единствена причина за настъпилото произшествие, а точно обратното.По делото е установено безпротиворечиво, че по средата на пътното платно на ул.“Стефан Пейчев“, гр.Сливен, пред домове №12 и №14 към датата на инцидента е имало бетонни отливки с размери 0.5 х 0.5 метра, осем на брой, неравномерно положени спрямо асфалтовия път, както и фуги. Тези неравности не са били обозначени и сигнализирани, а според приетото по делото заключение на СТЕ, причините за настъпване на произшествието са две- необозначените и несигнализирани неравности на пътното платно и закъснението на реакцията на водача на ППС. Неоснователно е възражението на въззивната община, че освен поради употребата на алкохол, съпричиняване е налице и поради факта, че ищецът не е бил с каска, както и че не е бил с включени светлини на тротинетката.Не е спорно, че ищецът М. не е носил каска, но нормативно задължение/изискване/ за управление на тротинетка с каска няма/въпросът е коментиран и от вещото лице, изготвило САТЕ/. По отношение на твърдението на ответната община, че М. е управлявал тротинетката без включени светлини, с което също е допринесъл за настъпване на получените увреждания, същото е останало недоказано. На св. П. У., дъщеря на ищеца и очевидец на произшествието, разпитана като свидетел по делото, не е бил зададен въпрос относно включването на светлините на тротинетката от баща и, но в показанията, дадени по досъдебното производство тя е заявила, че баща и е включил светлините. В приетата по делото САТЕ и в комплексната СМАТЕ, неоспорени от ответната община, експертите са се позовали на данните по делото, сочещи, че светлините са били включени. В допълнение следва да се отбележи, че ищецът е бил санкциониран с наложено административно наказание с наказателно постановление на ОД МВР-Сливен само за нарушение - управление на ППС след употреба на алкохол, но не и за управление на ППС без включени светлини. Неоснователно е и възражението на община Сливен, че ищецът очевидно се е възстановил много бързо, след като е започнал да шофира автомобил след инцидента, като дори е бил наказван за допуснати нарушения на ЗДвП. Вещото лице д-р С. е посочило, че уврежданията на ищеца не са компрометирали двигателните му способности, а по отношение на световъртежа- той е бил силен през първите 3-4 месеца, а установените при прегледа остатъчен афатичен и дизартричен синдроми не оказват съществено влияние при управлението на МПС. В същия смисъл са и показанията на св. П. У. и на св. П. М., които са заявили безпротиворечиво, че през първите 3-4 месеца Т. М. не е бил в състояние да шофира автомобил, а после е започнал да шофира. По делото са представени като доказателства електронни фишове за налагане на глоби, като релевантен към първите няколко месеца след произшествието е само електронен фиш за налагане на глоба от 24.09.2021г.за неправилно паркиране върху тротоара. Този фиш не е бил съставен в присъствието на собственика на автомобила- Т. М., нито има данни да му е бил връчен надлежно. При това положение, съдът също няма основание да не кредитира показанията на св. У. и св. М. относно заявеното от тях, че през периода от 3-4 месеца след инцидента Т. М. не е управлявал МПС, тъй като здравословното му състояние не е позволявало въобще да шофира. Св. М. е заявила, че автомобилът понякога е бил управляван от малката им дъщеря. Останалите електронни фишове, както и Наказателно постановление от 19.12.2022г., за извършено на 26.11.2022г.нарушение на чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП- управление на МПС без поставен обезопасителен колан, не са относими към периода от 3-4 месеца след инцидента. Водим от горните мотиви, въззивният съд достигна до извод, че решението на СлОС следва да се отмени в частта, с която искът на Т. П. М. е отхвърлен над уважения размер от 25 000 лв.до размера от 40 000 лв., при пълен размер на обезщетението – 80 000 лв., намалено с 50% до размера от 40 000 лв. поради установено съпричиняване в тази степен.На ищеца Т. М. следва се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 15 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2021г.до окончателното изплащане. В останалата част над размера от 40 000 лв.до претендирания размер на иска от 50 000 лв., при пълен размер на обезщетението от 100 000 лв., намалено с 50% поради съпричиняване в тази степен, отхвърлителното решение на СлОС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода от въззивното обжалване и частичното уважаване на насрещната въззивна жалба, право на присъждане на разноски възниква за въззивника-ищец М. Той е представил доказателства за сторени разноски във въззивното производство в размер на 500 лв.за държавна такса и 2650 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой. Общо разноските възлизат на 3150 лв., като съдът присъжда сумата от 1890 лв., съразмерно на уважената част от насрещната въззивна жалба. В полза на ищеца М. следва да се присъдят и допълнително разноски, направени в производството пред СлОС. Пълният размер на разноските е 7 284 лв., от които СлОС е присъдил 3642 лв.С оглед изхода от въззивното обжалване съдът му присъжда допълнително разноски в размер на сумата 1185.20 лв. В полза на ответната община Сливен първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 957 лв., като сумата на присъдените разноски следва да се редуцира до 383 лв. Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд