Решение № 4433 от 9.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12701/2024 г.

Производството е по реда чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по повод на жалба от жалбоподателя М. Н. Л., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление/НП/ № СОА24-РД11- 881/22.08.2024 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата(ЗДВП) е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 94 ал. 3 от ЗДВП. Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като твърди, че същото е издадено при съществено прочие с процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Според него не е спазена процедурата по чл. 186 ал. 4 изр. Второ от ЗДВП, неизясняване докрай на фактическата обстановка, липса на мотиви и неправилно посочване на относимата норма за извършено нарушение. В съдебното заседание, жалбоподателят, се представлява от адв. С. П., с пълномощно по делото, като в хода по същество поддържа подадената жалба и твърди несъответствие между датата на извършеното нарушение и датата на издаване на АУАН. В предоставения срок предоставя писмени бележки, в които доразвива доводите относно незаконосъобразността на НП. Няма искания за разноски. Въззиваемата страна, Кмет на Столична община, редовно призована, се представлява от юрк. М.К., с пълномощно по делото. Моли съда да потвърди изцяло НП. Представя писмени бележки с подробни мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното Наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 17.04.2024 г., около 9: 43 часа, жалбоподателят М. Н. Л., в гр. София на ул. „Йоан Екзарх" № 22, в качеството на водач на собствения си лек автомобил „••••••••••••", с рег. № ••••••, е паркирала върху тротоара на място необозначено за паркиране на ППС, напречно на оста на пътя. Въз основа на това е издаден Фиш за налагане на глоба, срещу който на 24.04.2024 г., в седмодневния срок е подадено възражение. С оглед постъпилото възражение, е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 004078 с посочена дата 11.04.2024 г., от св. Д. Х. С., на длъжност- КАТ-той и инспектор, с който на посочената дата е извършила нарушение по чл. 94 ал. 3 от ЗДвП. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е предоставил писмени възражения срещу АУАН. На 22.08.2024 г. въз основа на АУАН е издадено процесното Наказателно постановление, с което за описаното нарушение на жалбоподателя на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата(ЗДВП) е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: Свидетелски показания на св. Д. Х. С.; писмени доказателства: Наказателно постановление/НП/ № СОА24-РД11- 881//22.08.2024 г., АУАН от 004078 от 11.04.2024 г., Възражение срещу фиш за налагане на глоба с вх. № 5095/24.04.2024 г., Писмо № 5095/1/ от 28.05.2024 г. на ЦГМ ЕАД, веществени доказателства- Снимки - 4 броя и други. Съдът кредитира дадените свидетелски показания на Д. Х. С., като същите кореспондират при анализа заедно и поотделно със събрания доказателствен материал и от тях се извличат гласни доказателства за извършеното нарушение. Същите са едностранчиви, логични и правдоподобни. Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства, като същите кореспондират помежду си, както и с дадените показания на св. Д. Х. С.. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата от М. Н. Л. е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок п о чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. При съставянето НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити. Следва да бъде коментирано обстоятелството относно погрешно изписаната дата на АУАН, като същият няма как да бъде преди датата на извършеното нарушение. В случая не е било допуснато процесуално нарушение, тъй като същото не е попречило на жалбоподателя да организира защитата си и не му е нарушено правото на защита с оглед сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По същество съдът установи, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение. Нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП предвижда, че се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места. В НП се сочи, че на процесното място няма разрешение за паркиране или престой и не е необходимо да се посочи, нормата, която забранява паркиране на тротоара, тъй като забраната следва от разпоредбата, която се твърди, че е нарушена. По тази причина не е нужно и посочване на нормата, която разрешава паркиране на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението. По същата причина не е нужно и посочване дали е имало най-малко 2 метра разстояние за преминаване на пешеходците Не е нарушена процедурата по чл. 186 ЗДвП. Уведомление за издадения фиш е било закрепено на автомобила. При наличие на възражение срещу издадения фиш в законоустановения срок, спрямо жалбоподателя е бил съставен АУАН. Съставен е бил в негово отсъствие, тъй като не се е явил за съставянето. Актът му е бил връчен, с което на същия са били предявени фактите, въз основа на които е била ангажирана отговорността му. Чл. 94, ал. 3 ЗДвП предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая, жалбоподателят е бил паркирал автомобила на тротоар, така, че по- голямата част от него е бил разположена на тротоара, перпендикулярно на пътя. На това място собственикът на пътя или администрацията не е дал разрешение за паркиране върху тротоара. Така, от обективна страна жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е паркирал така, че автомобилът е бил в по- голямата си част на тротоара и то перпендикулярно, като е знаел, че няма разрешение за това. По отношение на наказанието, санкционната норма на чл. 178е ЗДвП предвижда наказание "глоба" от 50 до 200 лева за водач, който паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. В случая на жалбоподателя е наложена „ГЛОБА“ в размер на 100, 00 /сто/ лева, като съдът счете, че санкцията е неправилно наложена от АНО предвид факта, че не са посочени отегчаващи отговорността обстоятелства, предишни нарушения и настъпване на други вредни последици. Поради тази причина съдът изменя Наказателното постановление в частта на наказанието и определя същото към минимума на санкцията – 50 /петдесет/ лева. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да се измени по отношение на санкционната разпоредба, както и по отношение размера на наложеното административно наказание глоба, което да бъде намалено от 100, 00 на 50, 00 лв. Жалбоподателят не е претендирал разноски, но по принцип при изменение на основание чл. 143 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д ал. 1 от ЗАНН няма право на такива. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, и същото не представлява фактическа и правна сложност. При това положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 ЗАНН, съдът