Решение № 3451 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 249/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на В. Ж. Т. против Ревизионен акт №Р-16002423003691-091-001/17.11.2023г., издаден от В. А.– Началник сектор, възложил ревизията и К. Н. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, потвърден с Решене №35/29.01.2024г на директор Дирекция „ОДОП“ град Пловдив. РА е връчен на 20.11.2023г /стр.44, том І/, а жалбата против него е подадена на 01.12.2023г / в рамките на 14-дневния срок, стр.52-ра, том І/. Преписката е постъпила при Решаващия орган на 11.12.2023г / стр.31, том І/, поради което Решение №35/29.01.2024г е постановено в рамките на 60-дневния преклузивен срок за произнасяне. Решение №35/29.01.2024г е връчено на РЛ на 22.02.2024т / стр.4, том І/, а жалбата е подадена на 07.03.2024г, в последния ден от 14-дневния срок, поради което е допустима. Ревизионното производство срещу жалбоподателя е образувано със Заповед за възлагане на ревизия от 22.06.2023г / стр.86/, издадена от В. А. – Началник сектор, компетентен по силата на Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г на Директора на ТД на НАП Пловдив /компетентната дирекция/, връчена на 22.06.2023г. С РА е установена отговорността на физическото лице, в качеството му на управител на „ДИВИАНА-В.Т“ ЕООД ЕИК 203445687, в несъстоятелност, за следните задължения на дружеството – задължено лице по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК: корпоративен данък за периода от 01.01.2018г до 31.12.2019г в размер на 269.32лв главница и 118.30лв лихви до 17.11.2023г по подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО; деклариран и не внесен данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ за периода от 01.10.2018г до 31.05.2019г в размер на 1 661.89лв и лихви в размер на 828.18лв към 17.11.2023г; задължения за ДДС за периода от 01.10.2018г до 31.03.2019г в общ размер 5 921.00лв / главница и лихви по РА от 13.03.2020г/ и допълнително 2 997.15лв лихви към 17.11.2023г; задължения за ДОО – за осигурители от 01.10.2018г до 31.05.2019г в размер 2 505.21лв и лихви в размер на 1 273.11лв към 17.11.2023г; задължения за здравно осигуряване от 01.10.2018г до 31.05.2019г в размер на 1 525.09лв и лихви в размер на 764.26лв към 17.11.2023г, и задължения за универсален пенсионен фонд от 01.10.2018г до 31.05.2019г. в размер 309.76лв и лихви в размер на 155.64лв към 17.11.2023г или общо 18 328.91лв. Дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО на 23.02.2019г за 2018г, с която е деклариран данък за внасяне в размер на 163.55лв. За 2019г е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО на 28.05.2020г със счетоводен финансов резултат /печалба/ в размер на 1 057.70лв., съответно дължимият данък е в размер на 105.77лв.. Дружеството не притежава дълготрайни активи. С РА №Р-16002419007136-091-001/13.03.2020г са установени задълженията на „ДИВИАНА-В.Т“ ЕООД ЕИК 203445687 за ДДС в размер на 4 306.00лв – главница и 2.287.46лв лихва / общо 6 593.46 лв по РА/ за данъчни периоди 01.10.2018г до 31.03.2019г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.04.2019г, но в хода на ревизионното производство е установено, че е достигнал облагаем оборот за 12 последователни месеца, преди текущия в размер на 50 458.56лв към 30.09.2018г. До 07.10.2018г не е подадено заявление за регистрация на дружеството по чл.96 ал.1 от ЗДДС. На основание чл. 102 ал.3 т.1 от ЗДДС лицето дължи данък от датата, на която е следвало да се издаде акт за регистрация, ако бе спазен срока за подаване на заявлението – в случая от 22.10.2018г, до датата на издаване на акта за регистрация – 31.03.2019г. за извършените облагаеми данъчни доставки в този период /22.10.2018г. -31.03.2019г/. Съгласно данни от справка за проучване на имущественото състояние на лицето от 03.06.2022г на отдел Публични вземания, дирекция Събиране в ТД на НАП Пловдив дружеството е категоризирано като лице с не събираем дълг, чийто общ размер е 22 866.53лв., образуван от установените с РА задължения за ДДС и по подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО. Образувано е изпълнително дело от 2019г. В хода на ревизията на дружеството, приключила на 13.03.2020г с посочения РА е направено искане за предварително обезпечаване на задължения, но в отговор от 13.03.2020г е получена Служебна бележка, съгласно която при извършена проверка в ИС на НАП не е установено дружеството да притежава активи, включително банкови сметки в търговски банки. Дружеството не притежава и собственост, поради което принудителното изпълнение няма към какво да бъде насочено. В хода на настоящата ревизия е установено, че РЛ е единствен собственик на дяловете на дружеството, той е негов управител и е организирал и ръководил търговската му дейност. Сключил е договор за счетоводно обслужване на 01.04.2017г с „ФИНАНС Н 2013“ ЕООД. С Разходни касови ордери №7/11.02.2019г и №11/28.02.2019г на управителя Т. са изплатени съответно 3 700лв и 6 300лв, които той е подписал за удостоверяване получаването на сумите. Към този момент – 11.02.2019г и 28.02.2019г вече е възникнало основанието за задължителна регистрация по ЗДДС – към 30.09.2018г, което задължение не е изпълнено в срок до 07.10.2018г. Ревизията на дружеството по ЗДДС е започнала на 08.11.2019г, когато е получена Заповедта за възлагането й от 07.11.2019г / лист 145, том І/. На 14.03.2019г управителят е подал всички изискуеми за регистрацията по ЗДДС документи. На 01.04.2019г е образувано и административно наказателно производство за неизпълнение на задължения на дружеството към държавата във връзка с дейността му – за не подаване на заявление за регистрация на основание чл.101 ал.1 от ЗДДС в законоустановения срок. Въз основа на установеното, че в целия период дружеството осъществява дейността си под прякото ръководство на РЛ е направен извод, че със своето бездействие, представляващо неизпълнение на задължението за регистрацията по ЗДДС, след като е достигнат минималния оборот от 50 000лв за период от 12 месеца преди текущия, управителя е укрил фактите от състава на задължителната регистрация по ЗДДС и с това е попречил на установяването и последващото събиране на дължимия данък. Причинно следствената връзка е обоснована със следното поведение на управителя: след като е знаел за установените с РА от 13.03.2020г задължения по ЗДДС, който акт не е обжалван, в определен момент дружеството е прекратило дейността си след неговото издаване. Също така е съзнавал достигането на облагаем оборот към 30.09.2018г, но не е подал в срок до 07.10.2018г заявление за регистрация по ЗДДС. Като не е подал заявлението за регистрацията, за приходната администрация са липсвали данни за задълженията по ЗДДС и оттук е препятствано както тяхното установяване, така и тяхното събиране. Следователно всички условия по чл.19 ал.1 от ЗДДС, включително и субективното отношение -недобросъвестност / умисъл по отношение на укриването на данните, водещи до задължителна регистрация/ са установени – качеството на лицето, качеството на управляваното дружество, бездействието на управителя – укриване, причинно следствената връзка между укриването и не събирането на задълженията за ДДС в периода от 22.10.2018г до 31.03.2019г. Изплащането през 02.2019г на сумата в размер на 10 000лв / по двата РКО/, когато лицето вече е знаело за достигнатия облагаем оборот и, че за дружеството са възникнали задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗОВ е поведение по чл.19 ал.2 от ДОПК. Основанието за изплащане на сумата от 10 000лв е възстановяване на предоставен на дружеството заем, но няма доказателства за предоставянето на такъв, защото управителя не е декларирал пред НАП в съответните срокове с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за годините 2018-2021г, че е предоставил заем на дружеството. Към 02.2019г е подадена ГДД по ЗКПО за задължения на дружеството в размер на 2 876.12лв и прилежащите лихви, което означава, че с получаване на сумата от 10 000лв се цели и намалява имуществото на дружеството, в резултат на което то не може да плати своите данъчни задължения. Със съставянето на РКО е извършено разпореждане с парични средства на дружеството с цел намаляване на имуществото му вместо със същите да бъдат погасени задълженията по ЗКПО, декларирани към 02.2019г, както и задълженията по ЗДДС, установени с РА от 13.03.2020г. Въз основа на тези факти са налице фактическите състави на чл.19 ал.1 и чл.19 ал.2 от ДОПК – укриване на факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат обявени до 07.10.2018г и извършване на плащане в пари от имуществото на задълженото дружество, представляващо скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото му е намаляло и това е причинило не събираемост на вземанията по РА, по ГДД по чл.92 от ЗКПО и декларации обр.6 относно задълженията на осигурителя за ДОО, ЗО, УПФ и данъка върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения. С Решението си ответникът е допълнил мотивите за издаване на РА като е посочил, че задълженията по ЗКПО, ЗДДФЛ за ДОО, ЗО и УПФ са декларирани лично от РЛ в качеството му на управител на задълженото по чл.14 от ДОПК дружество и следователно е съзнавал съществуването на данъчни задължения и на задължения за осигурителни вноски, поради което извършеното в негова полза плащане на сумата от 10 000лв от касата на дружеството през 02.2019г. и не подаването на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в срок до 07.10.2018г са причината, вместо да се погасят публичните задължения, представляват действие и бездействие на отговорния управител, имащи признаците по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК – без това поведение не би се стигнало до определяне на дружеството като длъжник, от който не могат да бъдат събрани вземанията за данъци по ЗДДС, ЗКПО и данъка върху трудовите и приравнени на тях правоотношения, съответно тези за ДОО, ЗО и УПФ. Отхвърлено е възражението, че пряката причина за невъзможността да се съберат публичните задължения за данък и осигурителни плащания е изпадането на дружеството в несъстоятелност. В решението е посочено, че управителя подава заявление за регистрация на 14.03.2019г и в хода на проверката по това заявление е установено, че минималния праг от 50 000лв е достигнат към 30.09.2018г, съответно на РЛ вече е известно, че не са декларирани облагаеми доставки. На 13.02.2019г РЛ регистрира ново дружество със същата дейност „ТЕО 18-В.Т.“ ЕООД. Назначени по трудов договор в новото дружество са лицата, които са били в трудови правоотношения с „ДИВИАНА-В.Т.“ ЕООД – три физически лица, поименно посочени в решението на Директора на ОДОП Пловдив. За 2018г и 2019г по данни от ГДД по чл.92 от ЗКПО дружеството има приходи в размер на 55 хил лв. и 19 хил.лв. Ново учреденото дружество е продължило да осъществява същата дейност /код 1629/ в това число за 2019г е отчело приходи в размер на 40 226.75лв тоест налице са данни, че умишлено, предвид формираните задължения, е прекратена дейността на „ДИВИАНА-В.Т.“ ЕООД и нейния собственик и управител е учредил ново еднолично дружество, чрез което упражнява същата търговска дейност. Следователно не може да се приеме, че посочените в жалбата на РЛ причини – финансови затруднения, които са следствие на влошените икономически показатели, свързани със стопанската му дейност, са пряката причина за не събираемостта на задълженията на „ДИВИАНА-В.Т.“ ЕООД тоест не е несъстоятелността на това дружество факта, който стои между плащанията в размер на 10 000лв полза на управителя и не декларирането на облагаеми по ЗДДС доставки от една страна и липсата на възможност да се платят публичните задължения на дружеството. Единствената причина да не могат да се съберат вземанията по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ е поведението на управителя на „ДИВИАНА-В.Т.“ ЕООД по укриване на данните, водещи до задължителна регистрация, извършените в негова полза плащания от касата на дружеството в размер на 10 000лв вместо да се погасят вече декларираните задължения по ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ и задълженията по ЗДДС, които са възникнали в периода от 22.10.2018г до 31.03.2019г и които РЛ е съзнавало. Решаващият орган се е позовал на факта на учредяване на ново еднолично търговско дружество със същия предмет на дейност като доказателство за субективния елемент от състава на чл.19 ал.2 от ДОПК– съзнавало е РЛ за задълженията на дружеството към 02.2019г, когато е извършило плащания в своя полза. С жалбата се твърди, че РА е постановен без да са осъществени съставите на чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК, защото липсва причинно следствена връзка между не изпълнение на задължението за задължителна регистрация по ЗДДС и връщането на сумата от 10 000лв, която управителя е предоставил в заем на своето дружество и невъзможността да бъдат събрани задълженията на управляваното от РЛ дружество. Счита, че както бездействието по чл.19 ал.1 от ДОПК, така и действието по чл.19 ал.2 от ДОПК са извършени преди датата на издаване на РА от 13.03.2020г, поради което съзнаването на публичните задължения е изключено, а оттук и причинно следствената връзка също. Не е установено дружеството да е разполагало с парични средства и имущества, с които да плати публичните си задължения и това имущество да е намаляло с извършеното от управителя действие по разпореждане със сумата от 10 000лв с цел да не бъдат погасени установените по-късно задължения за ДДС. Поддържат се и доводи, че обявяването на дружеството в несъстоятелност по искане на неговия управител е изпълнение на законово задължение и не може да бъде подведено под състава на чл.19 ал.1 или ал.2 от ДОПК, включително не може да бъде доказателствен факт за осъществяване на тези два състава. От съда се иска отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответника Директор на ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител поддържа доводите изложени в решението и иска от съда да отхвърли жалбата. Поддържа се, че няма установена друга причина за не погасяване на публичните задължения на лицето по чл.14 от ДОПК, освен поведението на неговия управител, поради което връзката между извършеното в негова полза плащане на сумата от 10 000лв и невъзможността да се погасят задълженията е доказана. Вместо да плати публичните задължения управителя е решил да извърши скрито разпределение на печалба. Размера на задълженията към този момент спрямо сумата от 10 000лв сочи на осуетяване на погасяването им. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 2 049.60лв. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. РА е издаден от компетентни органи – възложилият ревизията Началник сектор, който е определен от компетентната ТД на НАП и от ръководителя на ревизията. Потвърден е в рамките на 60-дневния срок с изрично Решение на Директора на ОДОП Пловдив, в който въпроса за обявяване на несъстоятелността на дружеството правилно е счетен за правно ирелевантен и са конкретизирани фактическите и правни доводи за реализиране отговорността на управителя по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК за задълженията на притежаваното и управлявано от него дружество, имащо качеството на лице по чл.14 от ДОПК. По въпросите за качеството на РЛ като управител на дружество, имащо признаците на задължен по чл.14 от ДОПК субект няма спор по делото и е установено, че в периодите 2018г и 2019г, през които са възникнали задълженията на ДИВИАНА-В.Т. ЕООД, както и от момента на неговото учредяване, то се притежава и управлява еднолично само от жалбоподателя. Няма спор и по факта, че дружеството към 30.09.2018г е достигнало минимален облагаем оборот от 50 000лв по ЗДДС, но не е изпълнено задължението си за регистрация в срок до 07.10.2018г., поради което за периода от 20.10.2018г до 31.03.2019г се дължи ДДС върху извършените облагаеми доставки, за които не са подадени СДД по ЗДДС. Задълженията за ДДС в посочения период са установени с РА, издаден на 13.03.2020г., а през месец 02.2019г управителят с два РКО извършва разпореждане с парични средства на дружеството в размер на 10 000лв в своя полза. В хода на съдебното дирене жалбоподателя не се справи с тежестта да докаже, че не е подписвал разходните касови ордери, чрез което да обори извършването на действието по чл.19 ал.2 от ДОПК – плащане с пари на дружеството в своя полза, което според ответника е скрито разпределение на печалба. Спорните въпроси са по останалите елементи на чл.19 ал.2 от ДОПК, а именно недобросъвестността / умисъл/, правната квалификация на разпореждането с паричните средства като скрито разпределение на печалба на дружеството и дали именно това разпореждане е причина да не бъдат погасени задължения за данъци и осигурителни вноски. Жалбоподателят се позовава на датата на издаване на РА – 13.03.2020г в подкрепа на твърдението си, че разпореждането със сумата от 10 000лв към 02.2019г не може да е недобросъвестно. Към 02.2019г той не е знаел за задълженията на дружеството по ЗДДС в размера, установен с Ревизионния акт, издаден в производство, което е образувано на 08.11.2019г – датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия на „ДИВИАНА-В.Т.“ ЕООД. Недобросъвестността / умисъла/ по чл.19 ал.2 от ДОПК е към действието, представляващо скрито разпределение на печалбата и се състои в съзнаване на два факта – възникнали задължения за данъци и осигурителни вноски и тяхното не погасяване. Към 02.2019г управителя е съзнавал възникналите задължения по ЗДДС, поради достигнат към 30.09.2018г минимален оборот от 50 000лв и следователно е бил наясно – знанието на закона не подлежи на опровергаване, че трябва да извърши задължително регистрация по ЗДДС до 07.10.2018г, както и че всички облагаеми доставки след тази дата ще следва да бъдат декларирани, защото задължението да се плати ДДС е възникнало. То не възниква с издаване на РА, който установява не платените по вид и размер данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по вече сбъднали се законови фактически състави, които са ги породили. Недобросъвестността по чл.19 ал.2 от ДОПК се отнася до извършване на разпореждане със средства и имущество на дружеството след като задълженията за данъци и осигурителни вноски са възникнали, но вместо да бъдат платени се извършват действия, чиито резултат води до намаляване на имуществото на задълженото по чл.14 от ДОПК лице. Този резултат доказва причинно следствената връзка, защото е условие, без което не би се стигнало до липса на имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Основанието, на което РЛ е внесло сумата от 19 300лв по сметка на ДИВИАНА –В.Т. ЕООД е „захранване на сметка“, което изключва определянето на това действие като предоставяне на заем на юридическото лице от неговия собственик. Всеки съдружник може да участва с лични парични средства, с труд или като направи апортна вноска в полза на дружеството и предоставеното става собственост на този отделен правен субект, освен ако не бъде съставен съответния документ – договори на стойност над 5 000лв се доказват само с писмени доказателства, а представените такива – платежното нареждане с основание за внасяне на паричната сума по сметката на дружеството, не доказват договор за заем между него и едноличния му собственик, същият и управител. Следователно през месец февруари 2019г, когато управителят извършва разпореждане в своя полза на парични средства в размер на 10 000лв, които са имущество на дружеството той е съзнавал вида и размера на вече възникналите и изискуеми задължения за ДДС, както и вида и размера на вече възникналите и изискуеми данъчни задължения по ЗКПО, ЗДДФЛ ДОО, ЗО и УПФ за 2018г и за 01.и 02.2019г – съставите, които ги пораждат са се сбъднали. Действието представлява скрито разпределение на печалба, защото има всички признаци на определението по §1 т.5 буква „а“ от ДР на ЗКПО: сумите са изплатени на едноличния собственик на капитала и не са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност – с тях не е извършено плащане във връзка са тази дейност. С изплащането на сумата от 10 000лв, която то единствено е притежавало към 02.2019г, се е стигнало до невъзможност данъчно задълженото лице по чл.14 от ДОПК да погаси своите данъчни задължения. Към този момент вече дължи ДДС в размер на 4 306.00лв главница, установен в хода на образуваното на 08.11.2019г ревизионно производство като не платени задължения. Към месец февруари 2019г са съзнавани и задълженията по ЗКПО за 2018г в размер на 163.55лв, по ЗДДФЛ за данъка върху доходите от трудови задължения за месеците 10.-12 2018г в размер на 708.09лв, и за месеците 01.-02.2019г в размер на 502.22лв, както и задълженията за ЗО, ДОО и УПФ за 2018г. и за месеците 01 и 02.2019г в размер общо на 2 988.82лв. Сборът на тези суми на главниците е равен на 8 668.68лв, което съпоставено със сумата от 10 000лв сочи, че вместо да плати тези данъчни и осигурителни задължения управителят е извършил скрито разпределение на печалбата и така е осуетил своевременното им погасяване. Причинно следствената връзка е доказана и защото в хода на ревизията срещу дружеството е установено и не се спори по този факт, че друго имущество задълженото лице по чл.14 от ДОПК не е имало към момента, в който данъчните задължения и тези за осигуряване е следвало да бъдат плащани. Наличните парични средства в касата на дружеството към 02.2019г са разпоредени от управителя в полза на едноличния собственик на капитала, които са едно и също физическо лице. Действието по чл.19 ал.2 от ДОПК, представляващо скрито разпределение на печалба в размер на 10 000лв е извършено недобросъвестно – при съзнаване на вида и размера на възникналите задължения за данъци и осигурителни вноски, които следва и да бъдат плащани, и то е имало за резултат намаляване на имуществото на дружеството, което не притежава към този момент нищо друго, освен парите в наличност по каса. След разпореждането с паричните средства на дружеството, които са единственото му имущество, то като данъчно задължено лице е в невъзможност да плаща задълженията си към държавния бюджет, поради което е налице и причинно следствената връзка, включително и по отношение на данъчните и осигурителни задължения за март, април и май 2019г., защото дружеството е управлявано и извършвало дейност през този период, като управителят е съзнавал резултата от скритото разпределение на печалбата – няма да бъдат платени данъчните задължения. Дали това поведение на управителя е довело и до несъстоятелност е без правно значение за отговорността му по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Съгласно чл.19 ал.2 вр. с ал.4 от ДОПК отговорността на управителя е до размера на извършените плащания или до 10 000лв, но отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е пълна – за размера на непогасеното задължение. Относно отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК – бездействието да се подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС се квалифицира правно като укриване на размера на оборота от 50 000лв, достигнат към 30.09.2018г., и това укриване е причината да не могат да бъдат събрани задълженията за ДДС в периода, посочен в РА от 13.03.2020г., поради което управителят отговоря за главницата, но и за лихвите изцяло. По силата на чл.101 ал.1 вр. с чл.96 ал.1 от ЗДДС в ред ДВ бр. 97/2017г в сила от 01.01.2018г всяко данъчно задължено лице, а когато е юридическо лице, чрез своя управител – приложимо за случая, е длъжен в 7 –дневен срок от изтичане на 12-месечния период, в който е достигнало оборот от 50 000лв, да подаде заявление за регистрация. Длъжно е по закон – чл.96 ал.1 от ЗДДС да обяви достигането на оборот от 50 000лв, а бездействието е укриване на този факт. За разлика от чл.19 ал.2 от ДОПК за отговорността по чл.19 ал.1 от същия Кодекс не се изисква недобросъвестност / умисъл/, като е достатъчно лицето да е съзнавало фактите и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви. Не обявяването е попречило да бъдат събрани данъчните задължения, поради това, че в конкретния случай по причина на не изпълнението на задължението за регистрация по ЗДДС дружеството не е подавало и СД за месечните периоди, за които дължи данък за облагаемите доставки. Това укриване на факти и обстоятелства осигурява и възможността да не се плащат своевременно данъчните задължения, поради което установяването им след като те вече не могат да бъдат събрани – дружеството няма имущество, е по причина именно на укриването на основанието за тяхното възникване. Отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е само за това непогасено задължение, чието основание или самото то по силата на закона е следвало да бъде обявено, но не е или правилно с РА е установена отговорността на управителя за ДДС за периода 10.2018г до 31.03.2019г., а размера не е ограничен по аргумент за противното от чл.19 ал.4 от ДОПК и обхваща главницата по РА от 13.03.2020г, ведно с начислените лихви върху нея. Отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК обхваща всички задължения, независимо от техния вид, които не са събрани по причина на скритото разпределение на печалбата / приложимо към случая/, а такива са задълженията по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗО, ДОО и УПФ за периода 10.2018г -05.2019г, поради това, че в резултат от извършеното от управителя и в негова полза разпореждане с парични средства в размер на 10 000лв, дружеството е лишено от единственото имущество, с което е разполагало към този момент, а и след него. Правно значение има момента, в който дружеството извършва дейност, от която възникват данъчните и осигурителни задължения и следва да бъде осигурено тяхното плащане по аргументи от субективния елемент – недобросъвестност. Управителят трябва да е съзнавал, че с разпределението на печалбата препятства погасяване на публичните задължения, които са пряко свързани с дейността. Случаят е пример за съзнаване както на фактите по чл.96 от ЗДДС за задължителна регистрация, начисляване и плащане на ДДС, така и на задължението за плащане на данъците по ЗКПО, ЗДДФЛ и дължимите осигурителни плащания. Следователно за всички тези задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗО, ДОО и УПФ управителят ще следва да отговоря до сумата на извършеното плащане, а именно 10 000лв. Като се има предвид, че отговорността му за задълженията по ЗДДС не е ограничена от техния размер, се налага извод за законосъобразно прилагане на чл.19 ал.4 от ДОПК при издаване на процесния РА. С него са установени задължения по ЗДДС за сумата от 5 921.00лв главница и лихви по РА от 13.03.2020г, и лихви след тази дата до 17.11.2023г, за които отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е пълна. Общия размер на останалите задължения по ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ не превишава сумата от 10 000лв /18 328.91лв - 5921.00 общо ДДС по РА -2 997.15лв лихви върху главница ДДС по РА след 13.03.2020г, е равно на 9 410.76лв, ведно с лихвите/, поради което няма основание и за частична отмяна. При този изход на спора на ответника се дължи възнаграждение за юрисконсулт, поискано преди последно съдебно заседание с молба от 11.04.2024г. / стр.116/. Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора