Решение № 750 от 12.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2528/2021 г.

производството по чл.145 ТЗ. Допуснатата грешка при изписване на фамилното име на ответника и годината на раждане на един от съдружниците в решението представлява техническа грешка, поради което не се отразява на валидността на решението. Разпоредбата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, неспазването на която се твърди също да обосновава порок на решението, е приложима в случаите на предявяване на иск срещу настоящ, но не и срещу бивш управител, каквато е настоящата хипотеза. Аргументът следва от това, че с отпадане на управителните функции на това лице по решение на върховния орган ОС то не представлява ищеца в съдебното производство, поради което и назначаването на особен представител, каквото е кумулативното изискване на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, не се налага. Предвид изложеното и доколкото, както беше посочено, към исковата молба по делото е представено решение за ангажиране на отговорността на ответника от 28.04.2021 г., е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на производството и исковете следва да бъдат разгледани по същество. По основателността на исковете с правно основание чл.145 ТЗ: Съдебно предявените права са изведени от фактическия състав на специалната имуществена отговорност, с източник съществуващите между капиталовото дружество и управителя му два вида правоотношения – договорно ( мандатно ) и органно. Отговорността е договорна ( макар и позната в практиката като „управленски деликт“ ) за вреди, в причинна връзка с действия или бездействия на управителя, при и по повод осъществяването на управленските му функции, съгласно сключения договор за управление и законовото съдържание на задълженията му като органен представител, причинени виновно. Отговорността на ответника С. е изведена от няколко фактически състава, както следва: 1) за това, че в качеството си на управител в периода м.03.2017 г. – м.06.2019 г., без надлежно решение на ОС е сключил договор за овърдрафт с „Банка ДСК„ ЕАД ( правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ) с кредитен лимит от 100 000 лв.; 2 ) за това, че част от кредитния лимит, в размер 70 120. 50 лева, е усвоен чрез преводи на собствената на управителя фирма за плащане на продажна цена на стоки, които не са получени от дружеството, а остатъкът от 30 110 лв. чрез многократни тегления на суми от банкомат, които не са използвани за покриване на задължения на дружеството; 3) в евентуалност вредите се твърди да са в размер 14 693.24 лв., представляваща разликата между заплатената цена, в размер 70 120. 50 лева, и действителната пазарна стойност на стоката ( в този смисъл уточнение, направено в съдебно заседание на 16.05.2023 г. ). Както беше посочено по – горе решението по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД за освобождаване от отговорност на управителя представлява специално основание, специфична форма на опрощаване, предвидена в ТЗ, за освобождаване от имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по чл. 145 ТЗ, който правопогасяващ отговорността на управителя ефект настъпва дори и да се установят сочените вредоносни деяния, поради което възражението за настъпване на този погасителен ефект следва да бъде разгледано преди да се пристъпи към обсъждане на всеки отделен вредоносен фактически състав. По делото е представен протокол от общо събрание на съдружниците на „Б.Р.“ ООД, проведено на 25.06.2019 г., по т. 2 от който е обективирано единодушно решение, с което управителят И. Д. С. се освобождава от отговорност за всичките си действия като управител. На следващо място е посочено, че за задълженията, възникнали от управлението на посочен лек автомобил марка „БМВ“, придобит по силата на договор за финансов лизинг от дружеството, отговаря лично съдружникът М.К., на когото е било предоставено управлението на лекия автомобил. Посочено е още, че дружеството и съдружниците в него следва да предприемат всички стъпки за освобождаване на С. от задълженията му като съдлъжник по договора за лизинг на лекия автомобил. С оглед твърдението на ищеца, че с това решение по същество ответникът се освобождава частично от отговорност, само относно задълженията по договора за лизинг, но не и за вреди от действията, на първо място следва да се тълкува волята на върховния орган на дружеството обективирана в решението. В тази връзка следва да се посочи, че по т. 2 от протокола са обективирани две решения. Едното касае освобождаване от отговорност за вреди от действията на С. като управител, а другото за уреждане на отношенията между него, в качеството му на съдлъжник по договора за финансов лизинг на автомобил, и дружеството. Това второ решение не касае вреди настъпили за дружеството от този договор, поради което няма логика да бъде тълкувано във връзка с решението за освобождаване от отговорност, в каквато насока са разсъжденията на ищеца. Несъмнено изразена в първото решение на ОС е волята да се освободи управителят от отговорност за всички вреди от действията му като такъв. Второто решение има за цел да уреди отношенията между него и дружеството, във връзка с договора за лизинг, по който С. отговаря като съдлъжник. В тази връзка е поето задължение занапред той да бъде освободен от това задължение, а за всички възникнали до този момент да бъде освободен от отговорност по евентуален регрес на главния длъжник за половината от задълженията, с случай на изпълнение на повече от този размер. В този смисъл, това второ решение не е относимо по никакъв начин към отговорността за вреди, за да се направи извод за частично опрощаване. При горното тълкуване на волята следва да се приеме, че с решението ответникът С. е освободен от отговорност за всички вреди от действията му като управител. Безспорно, всички действия, за които са предявени претенции в настоящото производство са извършени в период преди вземане на решението, за вреди, които се твърди, че са настъпили също преди това, поради което следва да се разгледа възражението на ищеца дали това поведение е било известно на дружеството. В съдебната практика се приема, че следва да се считат известни на дружеството тези действия, които са били надлежно отразени в счетоводството и в останалите дружествени книги, поради което като такова е станало известно на съдружниците, които участват при вземане на решение на върховния орган. В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства – баланс и годишен финансов отчет за 2018 г., както и е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 21.12.2018 г. сметката, обслужваща договора за овърдрафт е с отрицателно салдо 70 484.45 лв., а към 31.12. 2018 г. в размер 73 258.53 лв. ( приложение № 1, табл. 12 към заключението ), както и че в публикувания ГФО на „Б.Р.“ ООД за 2018 г. в заеми до 1 г. е записано числото в размер 73, което отговаря на задълженията на дружеството по сметката, обслужваща договора за овърдрафт в „Банка ДСК“ ЕАД в размер 73 258.53 лв. Отделно от това, след извършен "анализ на предоставени счетоводни регистри на „Б.Р.“ ООД (в т.ч. с/ка 401 “Доставчици“ и с/ка 304 “Стоки“) и на дневници на покупките на „Б.Р.“ ООД за отчетни периоди от 09.2018 до 12.2018 г., се установява че в счетоводството на ищеца са осчетоводени 15 бр., фактури, от които 8 бр. за стоки и 7 бр. за услуги, издадени от „И. БГ“ ЕООД както следва: Фактура № 0000001346/05.09.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 8 399, 40 лева, в т.ч. ДО в размер на 8399, 40 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“ със съответните стойности. Създаден е протокол по чл.117 от ЗДДС с №0000000035/05.09.2018 г. с посочена ДО в размер на 8 399, 40 лева и начислено ДДС в размер на 1 679, 88 лева; Фактура №••••••••••/08.09.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 9 235, 40 лева, в т.ч. ДО в размер на 8 235, 40 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“ със съответните стойности. Създаден е протокол по чл.117 от ЗДДС с №0000000036/08.09.2018 г. с посочена ДО в размер на 9 235, 40 лева и начислено ДДС в размер на 1 847, 08 лева; Фактура №0000001358/12.09.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 4 487, 80 лева, в т.ч. ДО в размер на 4 487, 80 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“ със съответните стойности. Създаден е протокол по чл.117 от ЗДДС с №••••••••••/12.09.2018 г. с посочена ДО в размер на 4 487, 80 лева и начислено ДДС в размер на 897, 56 лева; Фактура № 0000001371/01.10.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 8 694, 80 лева, в т.ч. ДО в размер на 8 694, 80 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“ със съответните стойности. Създаден е протокол по чл.117 от ЗДДС с №0000000041/01.10.2018 г. с посочена ДО в размер на 8 694, 80 лева и начислено ДДС в размер на 1 738, 96 лева; Фактура №0000001378/11.10.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 24 078, 00 лева, в т.ч. ДО в размер на 24 078, 00 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“. В аналитична ведомост на с/ка 401“ Доставчици“ (Дт) фактурата е записана с обща стойност в размер на 37 250, 88 лева. Констатира се разминаване между стойността на получената фактура и направените счетоводни записвания в „Б.Р.“ ООД в размер на 13 172, 88 лева. В дневници на покупките за отчетен период 10.2018 г. е записан протокол №1000000006/11.10.2018 г. с ДО в размер на 24 078, 00 лева и начислено ДДС в размер на 4 815, 60 лева; Фактура №••••••••••/22.10.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 910, 60 лева, в т.ч. ДО в размер на 910, 60 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“. В аналитична ведомост на с/ка 304 “Стоки“ (Дт) фактурата е записана с тегло в размер на 4 360, 00 кг. Констатира се разминаване между представените 4 броя кантарни бележки, издадената фактура и счетоводните записвания в „Б.Р.“ ООД. Създаден е протокол по чл.117 от ЗДДС с №••••••••••/22.10.2018 г. с посочена ДО в размер на 910, 60 лева и начислено ДДС в размер на 182, 12 лева; Фактура №0000001419/13.11.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 7 781, 40 лева, в т.ч. ДО в размер на 7 781, 40 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“ със съответните стойности. В дневници на покупките за отчетен период 10.2018 г. е записан протокол №1000000007/13.11.2018 г. с ДО в размер на 7 781, 40 лева и начислено ДДС в размер на 1 556, 28 лева; Фактура №0000001427/23.11.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 398, 30 лева, в т.ч. ДО в размер на 398, 30 лева и начислено ДДС в размер на 0, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“ и с/ка 304/1 „Стоки“ със съответните стойности. Създаден е протокол по чл.117 от ЗДДС с №0000000044/23.11.2018 г. с посочена ДО в размер на 398, 30 лева и начислено ДДС в размер на 79, 66 лева; Фактура №0000001379/11.10.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 328, 48 лева, в т.ч. ДО в размер на 273, 73 лева и начислено ДДС в размер на 54, 75 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“, с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ и с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева със съответните стойности. Фактурата е записана в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД с ДО в размер на 273, 73 лева и ДДС в размер на 54, 75 лева; Фактура №0000001392/20.10.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 420, 05 лева, в т.ч. ДО в размер на 350, 04 лева и начислено ДДС в размер на 70, 01 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“, с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ и с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева със съответните стойности. Фактурата е записана в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД с ДО в размер на 350, 04 лева и ДДС в размер на 70, 01 лева; Фактура №0000001402/01.11.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 439, 10 лева, в т.ч. ДО в размер на 365, 92 лева и начислено ДДС в размер на 73, 18 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“, с/ка 609 „Други разходи“ и с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева със съответните стойности. Фактурата е записана в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД с ДО в размер на 439, 10 лева и ДДС в размер на 0, 00 лева. Констатира се разминаване между предоставената фактура и направените записи в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД; Фактура №0000001422/19.11.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 60, 00 лева, в т.ч. ДО в размер на 50, 00 лева и начислено ДДС в размер на 10, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“, с/ка 609 „Други разходи“ и с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева със съответните стойности. Фактурата е записана в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД с ДО в размер на 60, 00 лева и ДДС в размер на 0, 00 лева. Констатира се разминаване между предоставената фактура и направените записи в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД; Фактура №1000000169/03.12.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 6 294, 70 лева, в т.ч. ДО в размер на 5 245, 58 лева и начислено ДДС в размер на 1 049, 12 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“, с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ и с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева със съответните стойности. Фактурата е записана в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД с ДО в размер на 5 245, 58 лева и ДДС в размер на 1 049, 12 лева; Фактура №0000001443/10.12.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 3 517, 06 лева, в т.ч. ДО в размер на 2 930, 88 лева и начислено ДДС в размер на 586, 18 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“, с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ и с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева със съответните стойности. Фактурата е записана в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД с ДО в размер на 2 930, 88 лева и ДДС в размер на 586, 18 лева и Фактура №0000001451/18.12.2018 г. издадена от „И. БГ“ ЕООД към „Б.Р.“ ООД на стойност в размер на 576, 00 лева, в т.ч. ДО в размер на 480, 00 лева и начислено ДДС в размер на 96, 00 лева е записана в счетоводните регистри на „Б.Р.“ ООД в с/ка 401 „Доставчици“, с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ и с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева със съответните стойности. Фактурата е записана в дневници на покупките на „Б.Р.“ ЕООД с ДО в размер на 480, 00 лева и ДДС в размер на 96, 00 лева. Видно от представеното извлечение от сметката на дружеството по посочените фактури са извършени три плащания на 21.12.2018 г. и към тази дата сметката на дружеството е с отрицателно салдо в размер 70 484.45 лв. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява и това, че всички кантарни бележки и приемно – предавателни протоколи към посочените по – горе фактури са отразени в счетоводството на ищеца и няма данни, от които да се направи извод, че по – късно е установено, че посочените като приети стоки не са реално получени от дружеството, който факт да се съобрази при преценката за по – късното узнаване за сочените липси. Следователно задължението по сключения договор за овърдрафт е намерило отразяване в ГФО на дружеството за 2018 г. ( приет с решение на ОС на 21.03.2019 г. ). Фактурите, обективиращи покупко – продажбата на стоки ( включително на каква цена са закупени ) и ползваните услуги, както и плащането, извършено за погасяване на задълженията по тези договори към 21.12.2018 г. е намерило счетоводно отражение към края на 2018 г., поради което може да се приеме, това е дало възможност на съдружниците да ги узнаят, съответно са им станали известни към момента на вземане на решението на 25.06.2019 г. за освобождаване на управителя от отговорност. Отразяването в счетоводството е позволявало на съдружниците да установят по основание и размер сочените от дружеството вреди. Относно твърдените липси на реално получени и заплатени стоки по посочените фактури по делото липсва документ, който да ги установява и от който да се направи извод за по – късно узнаване за такава настъпила вреда, което да опровергае удостоверителното изявление в осчетоводените кантарни бележки, че стоките са приети, което от своя страна да се съобрази като последващ факт, релевантен за съобразяване взетото на 28.04.2021 г. като такова след установяването на вредата. Предвид изложеното, следва да се приеме, че за соченото нарушение, че в качеството си на управител, без надлежно решение на ОС, ответникът е сключил договор за овърдрафт с „Банка ДСК„ ЕАД ( правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ) с кредитен лимит от 100 000 лв. и за това, че част от кредитния лимит, в размер 70 120. 50 лева, е усвоен чрез преводи на собствената на управителя фирма като продажна цена на стоки, които не са получени от дружеството, съответно са продадени на по – висока от пазарната стойност, ответникът е освободен от отговорност като управител с решението от 25.06.2019 г., което обосновава неоснователност на иска за вреди от тези действия. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства, по същество не се и установяват сочените вредоносни фактически състава. На първо място, относно твърдението за сключен договор за овърдрафт, без решение на ОС, следва да се посочи, че би било налице неизпълнение на задълженията на управителя, в случай че се установи, че от върховния орган е взето решение за това какви сделки да бъдат сключвани и какви действия да бъдат извършвани, с които управителят не се е съобразил или когато за сделката, която е сключена законът изисква решение на ОС, но такова липсва. Сключването на договор за кредит ( овърдрафт ) не е сред вида сделки, за които съгласно чл.137, ал.1 от ТЗ или дружествения договор, се изисква решение на ОС. Следователно, сключването на сделка от посочения вид, при липсата на решение за това, не може да обоснове неизпълнение на задължения на управителя, тъй като последният има правомощие да вземе самостоятелно решение за сключването й, произтичащо от общото му задължение да ръководи и управлява търговската дейност на дружеството. От друга страна, сключването на договор за кредит, какъвто характер има договорът за овърдрафт, само по себе си дефинитивно няма характер на увреждащо действие по отношение на главницата. С тази сума се увеличава активът, а със задължението за връщането й се увеличава пасивът, поради което отражението й върху имуществото на дружеството е неутрално. Евентуално такава вреда би могло да бъде заплатена лихва, но такъв иск не е предявен. Относно твърденията за липси на стоки, за които цената е заплатена по делото се установи, че кантарните бележки и приемно – предавателните протоколи, установяващи предаване на стоката са отразени в счетоводството на дружеството дори за някои фактури и за по – големи количества. По делото липсват доказателства ( тежестта е на ищеца ), от които да се направи извод, че впоследствие е извършено счетоводно отразяване на такава липса, още по – малко първични счетоводни документи ( напр. протокол за резултат от инвентаризация ), послужили за това осчетоводяване, което да обоснове редовно водено счетоводство. Предвид изложеното по делото не е доказано, в резултат на неупражнен контрол, от страна на управителя, на дружеството да е причинена липса на материални активи. Относно вредите от сключени неизгодни сделки ( другите основания са въведени за първи път с молба от 25.07.2022 г., поради което не следва да се обсъждат ) такива се твърди да са сделки за покупко – продажба на пластмасови изделия и пластмаса, представляващи отпадъци за рециклиране, които са обективирани в осем фактури, издадени в периода 05.09.2018 г. – 11.10.2018 г., както следва: Фактура № 0000001346/05.09.2018 г.; Фактура №••••••••••/08.09.2018 г.; Фактура №0000001358/12.09.2018 г.; Фактура № 0000001371/01.10.2018 г.; Фактура №••••••••••/22.10.2018 г.; Фактура № 0000001427/23.11.2018 г.; Фактура №0000001378/11.10.2018 г. и Фактура №0000001419/13.11.2018 г., с които се продава мека пластмаса на цена 640 лв./тон; твърда пластмаса на цена 330 лв. /тон и PP – капачки на цена 600 лв. на тон. За определяне на средната пазарна цена на тези суровини по делото е приета и изслушана съдебно – оценителна експертиза, в заключението на която е посочено, че средните пазарни цени за мека пластмаса са 500 лв./тон, за твърда 250 лв./тон и 380 лв./тон за капачки. В заключението не са посочени източниците на информация, въз основа на които е приложен използваният сравнителен метод за определяне на цените. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е използвало източници на информация от интернет, но за офертни цени към момента на изготвяне на заключението. Доколкото обаче цените следва да се определят към релевантния минал момент, този на сключване на сделките, е посочило, че по телефон се е свързало с фирми, от които да получи информация дали тези цени са реферирали към 2018 г., но не е посочила кои са тези фирми, нито доказателства за реални оферти или сделки на тези дружества със суровини от изследвания вид, към 2018 г. Липсата на такава информация препятства възможността да се провери обосноваността на метода, използван при заключението, а към настоящия момент могат да бъдат открити в интернет пространството само актуални цени. След като на практика липсва обективно проверима информация за пазарен аналог към миналия момент ( 2018 г. ), който дава по – близка до реалната пазарна стойност, това обосновава определяне на цената чрез използване на метод за оценка с използване на корекционен инфлационен индекс. Прилагането на дефлатор на стойността на показателите обаче изисква специални знания, с каквито съдът не разполага, а вещото лице не е използвало, поради използвания метод на оценка, поради което съдът намира, че не може да изгради изводите си за реална пазарна цена въз основа единствено на това заключение. От друга страна съдът намира, че за да бъде направен обоснован извод, че сключените от управителя сделки са неизгодни не е достатъчно да се установи единствено разлика между средните пазарни цени на всеки от отчуждените активи и тази на която те са били придобити, без да се извърши цялостна оценка на активите и пасивите на дружеството, за да се установи съответното им състояние към определен момент и практически налице ли е необосновано и неоправдано намаляване имуществото на дружеството в резултат на тези сделки. В тази връзка, най – малко следва да се анализира цената на придобиване на тези активи поне за предходната 2017 г. година, вложени ли са в производството, какъв финансов резултат са формирали и да се сравни със същите данни от процесния период и година след него, което да обоснове извод за придобиване на актива на значително по – висока стойност и отражението й върху финансовия резултат, което всъщност е реалната вреда. Още повече, този анализ следва да държи сметка и за качеството и чистотата на материала, включително и цвета на пластмасата, което както и самото вещо лице е посочило, е такова от значение за цената, като се отчете и това, че се касае за специфичен пазар, както и това, че стоките реално са получени от дружеството, което не оспорва и че са му били необходими за производствения процес. Такова доказване по делото не е проведено. Доказателствената тежест е на ищеца, а законът задължава съда да приеме недоказания факт за неосъществен, поради което не може да се обоснове извод, че сделките са неизгодни и за дружеството е настъпила вреда, за обезщетяване на която следва да бъде ангажирана отговорността на ответника С.. Последният фактически състав, от който се иска да бъде ангажирана отговорността на ответника е изведен при твърдения, че в периода м.03.2017 г. – м.06.2019 г., чрез многократни тегления на суми от банкомат, управителят се е разпоредил от сметка на дружеството със сума в размер 30 110 лв. Действията по теглене на сума от сметка на дружеството, сами по себе си не водят до увреждане, тъй като сумата остава на каса и така се отразява счетоводно. Увреждане би настъпило ако тези суми не се използват за покриване на задължения на дружеството или за придобиване на стоки и услуги. В този смисъл съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, вредите следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на дружеството. Така, доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като факт е в тежест на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ, последният следва да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно отразяване, а и че то е редовно и документално обосновано. В този смисъл, при твърдяно намаляване на патримониума на търговското дружество поради липса на парични средства, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че те са били осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и съответни първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за резултат от инвентаризация, сравнителна ведомост, приходни и разходни касови ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на липсата, респективно на вземането от управителя. Вътрешната ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на такава обоснованост, доколкото целта им е чрез извършването на пълна или частична проверка да бъде установено по обективен начин съответствието между документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект към определен момент, което се установява от нарочна комисия, назначена от ръководителя на предприятието, която отразява резултата от проверката в съответен писмен първичен счетоводен документ /протокол/, служещ като основание за по- нататъшните счетоводни записвания, предвид проспективния принцип на водене на счетоводството. В частност, на такава проверка с посочените цели подлежи и касовата дейност на материално-отговорните лица. Проверката, включваща съпоставяне на приходните, разходните касови ордери и други платежни документи с отразяванията, извършени в касовата книга и регистъра за движението на паричните суми по банковите сметки, също се извършва от назначена от управителя комисия, която изготвя акт за касова наличност. Именно актовете, с които тези проверки приключват, като обективно съставени и съдържащи констатации за евентуални разлики между документалното и фактическото имуществено състояние, са основание за счетоводното отразяване на липси и вземания и съответно - за търсене на имуществена отговорност за вреди от тези липси от съответните лица. За разлика от обикновеното материално-отговорно лице, което изпълнява конкретно възложени му от работодателя функции по събиране, съхраняване и отчитане на стоково- материални ценности, след като такива са му заприходени по съответния ред, управителят отговаря за цялостната дейност на дружеството, включително и за разплащания с контрагенти на дружеството, при което определен вид актив може да послужи за погасяване на пасив или да бъде трансформиран в друг вид актив. Поради това ангажирането на отговорността на управителя за вреди от липси изисква извършването на пълна, а не частична, проверка на имущественото състояние на дружеството ( в този смисъл Решение № 2807 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1945/2016 г., I т. о., ТК ). Едва след като ищецът проведе такова доказване, в тежест на ответника е да докаже отчитане с конкретни разходно – оправдателни документи на установените липсващи суми. В тази връзка, по делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в периода 20.12.2018 г. – 14.06.2019 г. от разплащателната сметка на дружеството са констатирани 46 бр. тегления от И. С., в общ размер 29 860 лв. Разпитано в съдебно заседание вещото лице дава обяснения, че сумата е осчетоводена в сметка 501 – каса, което означава, че според счетоводството на „Б.Р.“ ООД тези средства се намират в касата на дружеството. Сочи, че не е задължително, но е желателно, когато се осчетоводят подобни операции, когато някой извърши операция „теглене“ от разплащателна сметка или друг вид сметка, да се създават мемориални ордери или ордери, чрез които лицето е предало средствата в касата на дружеството, но такива не е видял. Средствата са постъпвали в каса и наистина част от тези средства са използвани за разходни дейности на самото дружество. В сметка 501 освен постъпването на средствата от разплащателна сметка, се записват и всички разходи, които са направени и платени в брой - дали заплатени възнаграждения за служители, дали заплатени търговски фактури. Търговското дружество има за процесния период общо 5 действащи банкови сметки, в които сметки са постъпвали средства, които постъпват в една обща маса и не може да се каже, че точно изтеглените средства са отишли за разплащане на конкретни разходи. Това означава, че ако са изтеглени средствата на банка-каса, трябва да се опишат банкнотите и да се каже точно регистрираната банкнота накъде е отишла. Тези средства са участвали в общия обем средства, които са били налични в каса, евентуално в офис, или някъде и общо тези средства са участвали в разплащане към трети лица. Този размер е значително по-висок от изтегления от ответника, с който са правени разплащанията на каса, използвани са средствата за най- различни разплащания. Общата маса е била изразходвана за покриване на разходи на дружеството. В таблица 17, в извлечението от сметка 501, е посочено отделно за какво са изразходвани самите средства, от което се установява, че най-голямо перо за изразходване на средствата са за трудови възнаграждения към служители, в общ размер на 74 604, 87 лева, който надхвърля процесната сума. Следователно ако тези средства не са постъпвали в касата, които ответникът е теглел от бонкомат или от каса на банката, не би могла самата сметка 501 да има достатъчно захранване, за да извършва тези разплащания впоследствие. Уточнило е, че по делото е процесна само една от банковите сметки на търговското дружество, а то разполага с 6 банкови сметки, които не са изследвани и за които не може да каже какво се е случвало с движението. При анализ на процесната сметка, вещото лице е констатирало, че тя е основна, сметката при „Сосиете Женерал Експресбанка“ АД, и е използвана основно за покриване на разходи. В нея не са постъпвали приходи и тази сметка е захранвана от други сметки на „Б.Р.“ ООД. Според счетоводните регистри излиза, че средствата са изразходвани основно за трудово възнаграждение, като за началото на процесния период, който е разглеждан, не е ясно каква е реалната наличност в касата и дали счетоводните записвания, отговарят на наличните парични средства в касата, както и към края на процесния период отново не може да се отговори, ако е записано определена сума като налична в касата, дали е била наистина налична, защото не е извършвано и физическо преброяване и не е съставен протокол за наличност на тези средства. Работено е по счетоводните регистри и според тях, тези средства са изразходвани основно за трудови възнаграждения и заплащане към трети страни на фактури. Сочи, че не може да отговори дали в един и същи ден не е правено теглене от друга сметка на „Б.Р.“ ООД и да е записано само едната операция, а да има дублиране от две сметки или прехвърляне на средства от сметка в сметка, поради което не може да направи извод как са генерирани приходите на „Б.Р.“ ООД за процесния период, защото са поставени въпроси само за разходната част, без приходната да се изследва, поради което пък не може да се направи категоричен извод тези възнаграждения от кои пари са плащани – дали от тези, които са теглени от ответника, или са постъпвали от някъде другаде средства в самата каса, дали са постъпвали и суми, които да не са били осчетоводени през този период и да са изплащани възнаграждения от недекларирани суми, а да са регистрирани, тези които са изтеглени. За такъв извод, сочи, че следва да се изследват всички сметки за процесния период на „Б.Р.“ ООД – какво е движението и какви са прехвърлянията от сметка в сметка, защо са прехвърляни, с какви основания и да се прегледат освен доставчиците и клиентите на „Б.Р.“ ООД, които впоследствие са закупували отпадната пластмаса, но от извършения анализ не се констатират разминавания, спрямо разходната част, записванията в счетоводството на „Б.Р.“ ООД и процесната сметка. След анализ на справки от НАП, сочи, че между това, което е записано в счетоводството на „Б.Р.“ ООД и в масивите на НАП няма разминаване. От всичко изложено не може да се направи извод за несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по иска по чл. 145 ТЗ. Както беше посочено, тежестта е на ищеца да проведе пълно доказване ( изключващо всякакво съмнение ), включително чрез цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, искане за събиране на каквито доказателства ( допълнителна съдебно – счетоводна експертиза ) ищецът, въпреки предоставената му възможност в съдебно заседание, не е направил. Същевременно ответникът е провел насрещно доказване чрез събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. и Й., които сочат, че през процесния период са извършвали услуги по поддържане и позициониране на машините на дружеството, за които услуги е заплащано от ответника, което се подкрепя и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което сочи, че със суми дори в по – висок размер от изтеглените, са покривани разходи за услуги от трети лица. С оглед гореизложеното и доколкото не се установи по обективен начин несъответствие между документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект, към процесния период, искът на соченото основание, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид извода за неоснователност на главните искове следва да бъде разгледан евентуалният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Ищецът извежда съдебно предявеното право при твърдения, че се е осъществил фактическият състав на първата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при начална липса на основание – платена цена по нищожни договори за продажба на стоки, сключени от ответника С., в качеството му на управител и на двете договарящи дружества, във вреда на представлявания ищец, обоснована с нееквивалентност на престациите и недобросъвестност на управителя при сключването на сделките. Порокът, с който е обоснована реституционната претенция, и който следва преюдициално да бъде разгледан, изведен от твърденията на ищеца, следва да бъде квалифициран като недействителност по чл.40 ЗЗД. Съгласно чл. 40 от ЗЗД, когато представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не поражда действие за представлявания. Със задължително тълкуване, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г. недействителността по чл. 40 от ЗЗД е определена като особен вид недействителност, на която може да се позове само лицето, от чието име е извършена сделката чрез представител, действал заедно със съконтрахента, във вреда на представлявания. Систематичното място на нормата, в раздел представителство на ЗЗД, уреждащо случаи на учредена представителна власт и тълкуването, относно органното представителство, дадено с Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11.2013 г. по т. д. № 3./2013 г. на ОСГТК на ВКС, поставя въпроса за приложението на този порок, относно това представителство. Положителен отговор е даден в няколко решения на ВКС ( напр. Решение № 178 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1991/2018 г. ). Тези решения са постановени след посоченото тълкувателно решение, а този въпрос не е бил предмет на тълкуване от ОСГТК, поради което, съгласно чл.130 ЗСВ задължителната сила на това решение е само по отношение на конкретно поставения тълкувателен въпрос. Даденото с тези решения тълкуване, че нормата на чл. 40 ЗЗД намира съответно приложение при сделки, сключени с търговско дружество чрез управителя му, се споделя от настоящия съдебен състав. В тези решения е прието, че нормата на чл.141, ал.2, изр.2 от ТЗ предвижда, че ограничения в представителната власт на управителя, спрямо третите лица няма действие. Това означава, че управителят действа като дружеството, изразявайки неговата воля, спрямо третите лица. Осъщественото волеизявяване от управителя, макар и да е израз на волята на дружеството, е по същество изразяване на воля на един субект от друг субект. Действително, няма ограничение на представителната власт, спрямо третите лица, когато става въпрос за добросъвестно действие. Но в хипотеза на недобросъвестно действие или изразяване на воля на управителя от името на дружеството, и недобросъвестно действие или изразена воля на лицето, с което той договаря, не може да се отрече необходимостта от правна уредба по отношение действията и сделките, извършени и сключени от управителя, увреждащи дружеството. Нормата на чл.145 от ТЗ урежда обезщетение в случаите на причинени вреди, което не позволява да се защити дружеството срещу недобросъвестните действия на управителя, защитавайки правата си на собственост и други права, с които е извършено разпореждане. При сделка и действие на управителя на дружество с ограничена отговорност, дружеството е обвързано от действията и сделките, извършени от управителя, но само при нормално развитие на отношенията в съответствие с добросъвестността. Наличието на конфликт на интереси, при възможността управителят да получи облага за сметка на дружеството, чрез сговор с третото лице е хипотеза, която се нуждае от правна уредба. Налице е празнота в ТЗ относно сделки, при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е могъл да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност, чрез управителя му нанася вреда на търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец при договаряне и извършването на сделки, с оглед добросъвестната търговска практика. На основание чл. 288 от ТЗ за неуредените от този закон случаи се прилагат правилата на ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че съответно се прилагат правилата на чл. 40 от ЗЗД. Съгласно тълкуването, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, включва обективен и субективен елемент, преценени към момента на сключване на договора. От обективна страна, в приложение съответно на чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД, следва да се установи, че е налице вреда, а от субективна страна знание и у управителя на представляваното дружество с ограничена отговорност, и у третото лице, че така сключеният договор, при съдържащите се обективни характеристики води до увреждане или може да доведе в бъдеще до вреда за лицето, от чието име е сключен. Възможността за настъпване на вредата следва да е основана на обективни факти. Третото лице следва да цели настъпването на вредата или да действа при груба небрежност към момента на сключване на договора. От обективна страна, в процесния казус, соченият от ищеца увреждащ факт, по отношение на всички сделки, за които се твърди, че са сключени при договаряне във вреда на представлявания, е нееквивалентност на престациите – пазарната стойност на стоките е по – висока, от тази на която са придобити. Този факт по изложените по – горе съображения не е доказан от ищеца, тъй като на първо място не са събрани достатъчно доказателства за обоснован извод за средна пазарна цена. Тези изходни данни са определящи да се направи извод за съответствие или степента на несъответствие на продажната цена на процесните сделки с тази установена стойност. Отделно от това, само фактът на разминаване между средната пазарна цена и тази на която активите са придобити, не е достатъчно да се направи извод за увреждане, а следва разминаването да е толкова съществено, че на практика да сочи на липса на престация с оглед принципа на свобода на договаряне, в който смисъл е и трайната практика на ВКС. Отделно от това, както беше посочено по – горе, с оглед спецификата на придобития чрез сделките актив, използван в производство, за да се достигне до извод за реално настъпила вреда следва да се извърши цялостна оценка на активите и пасивите на дружеството, да се установи съответното им състояние към определен момент и практически налице ли е необосновано и неоправдано намаляване имуществото на дружеството в резултат на тази сделка, с оглед постигнатия след влагането им в производствения процес финансов резултат, което всъщност би се явило вреда за дружеството. Твърдения за такава вреда обаче, още по – малко доказателствени искания по делото, от ищеца, който носи тежестта, не са правени. Изложеното сочи на извод за липса на обективния елемент от фактическия състав, с който законът свързва недействителността. За пълнота, относно субективния елемент, следва да се посочи, че доколкото в случая ответникът С., няма спор, че е действал и като управител на продавача – „И. БГ“ ЕООД, и като представител на купувача „Б.Р.“ ООД, не следва да се доказва споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Основателността обаче на иска е обусловена от намерението за увреждане у това лице. Наличието на такова намерение, към момента на сключване на договора, не може да се обоснове само от факта, че именно това лице, в качеството му на едноличен собственик на капитала на купувача, се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената за него цена, предвид дълготрайните търговски отношения между страните и общата производствена дейност, за която другият съдружник е знаел и се е съгласявал, което не е спорно по делото. В подкрепа на този извод е и волята на съдружниците, обективирана в протокола от ОС от 25.06.2019 г. по т. 4, от който е взето решение, с което е признато, съществуващо задължение към дружеството „И. БГ“ ЕООД, дори на по – висока стойност от процесните сделки, формирано и след сключването им, от което може да се направи извод, че дори и след процесния период търговските отношения между двете дружества са продължили, което се установява и от влезлите в сила решения, с които са уважени искове на ответното дружество за вземания за продажна цена, дължима от ищеца по други сделки, с предмет същия вид стоки. Предвид изложеното недоказани са елементите на фактическия състав, с осъществяване на който законът свързва недействителност на сделките на основание чл.40 ЗЗД, поради което сделките са породили целените с тях правни последици и дружеството ответник не дължи връщане на полученото на валидно основание, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Относно насрещните искове с правно основание чл.211 ГПК вр. чл. 141, ал.7 от ТЗ, вр. чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, вр. чл.286 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдебно предявеното право е изведено при твърдения, че между ищеца С. и „Б.Р.“ ООД е възникнало валидно правоотношение, с източник сключен договор за възлагане на управление, по силата на който ищецът е бил управител на дружеството в периода от 24.03.2017 г. до 03.07.2019 г. при възнаграждение в размер 1250 лв., което ответникът не заплатил за периода месец март 2017 г., за всеки следващ месец от април 2017г. до юни 2019г. - по 1 250 лева месечно, и 108. 70 лева за месец юли 2019 г., съобразно отработените дни, в общ размер 32 949. 61 лева. Договорът за възлагане на управление се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик на капитала, размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде определен свободно по съгласие между това лице и управителя при подписване на договора. Основните елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.5 предл. второ от ТЗ, съответно правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото събрание избор и от закона. За разлика от решението по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ на ОС, липсата на което не засяга действителността на сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и водещ е принципът на подчиненост на управителя на решенията на ОС. Затова и при липсата на такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да възникне. Съгласно чл.137, ал.1, т.5 предл. второ от ТЗ изрично решение е необходимо и по отношение на размера на неговото възнаграждение. В договора за възлагане на управлението правата на управителя само се конкретизират, като в него следва да се отрази размерът на месечното възнаграждение, определен от общото събрание, начина на плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие - размер и начин на ползването на отпуск, различни обезщетения и други. Така с договора за управление може да бъдат уредени отношенията, но без да се засяга установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание /например това за определяне на размера на възнаграждението/. Следователно, размерът на възнаграждението на управителя следва да бъде определен с решение на ОС и не може да бъде уговорен, чрез сключен в изискуемата писмена форма договор за управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ орган. На още по - голямо основание размерът на възнаграждението не може да бъде определян с конклудентни действия. Установената от разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ забрана страната да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, намира приложение към сключваните от търговеца сделки. Решенията на общото събрание на дружеството като волеобразуващ орган, винаги следва да са недвусмислено изрично изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им, като с оглед на правната сигурност не подлежат на извеждане чрез тълкуване. Поради това липсата на прието решение на общото събрание на дружеството, относно размера на възнаграждението на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл.293, ал.3 от ТЗ и чл.301 от ТЗ ( в този смисъл решение № 222 гр. София, 10.05.2019 г. по т. д. № 2972/2017 г. на ВКС, ТК ). По делото е представен договор за възлагане на управление, сключен между ищеца и ответника на 15.03.2017 г., от който се установява, че на ответника е възложено да изпълнява функциите по управление и представителство на дружеството, а с чл.4, ал.1 е уговорено брутно месечно възнаграждение на управителя в размер 1250 лв. Ответникът не е трето лице, по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и доколкото не се оспорва представителят му към момента на сключване на договора Н.Ч., да е участвал при съставянето на документа, не може да оспорва достоверността на датата, поради което релевираното в тази насока възражение не следва да се разглежда. Както беше посочено по – горе уговореното с договора възнаграждение следва да е съответно на приетото с решение на общото събрание. Спорен по делото е фактът дали общото събрание на съдружниците е приело решение за определяне на размера на възнаграждението на управителя по договора за възлагане на управление. За установяване на този факт по делото, по искане на ищеца, ответникът е задължен по реда на чл.190 ГПК да представи протокол от общо събрание от 15.03.2017 г. Задължението не е изпълнено от ответника с твърдения, че решение, което да определя размер на възнаграждението на управителя не е прието. По партидата на дружеството „Б.Р.“ ООД е отразен протокол от ОС на съдружниците от 15.03.2017 г., с решение по т. 1 от който, е приет нов Учредителен акт на Дружеството, по т.2 е освободен от длъжност и отговорност Н.Т.Ч., на основание постъпило предизвестие, по т.3 е избран И. Д. С. за Управител на Дружеството и по т.4 е упълномощен Н.Т.Ч. да извърши от името на Дружеството всички правни и фактически действия, във връзка с вписване на корпоративните промени и обявяване на новия Учредителен Акт на Дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията, но не е взето решение за определяне размера на възнаграждението на управителя. По делото и по партидата на дружеството липсват данни индициращи факта на създаване и държане на такъв документ, от страна на ответника, с оглед извършване на преценката по реда на чл.161 ГПК, вр. чл.190, ал.2 ГПК. Представените ведомости, относно изплатени възнаграждения, както и справки от НАП за декларирани данни за ищеца за начислени осигурителни доходи и отразяването в счетоводството ( съгласно заключението на ССчЕ – задачи 7, 8 и 9 ) не съдържат възпроизвеждане на решения на съдружниците или признание на трето лице за такъв факт, а съдържащата се в тях информация за възнаграждения, в определен размер, е ирелевантна, тъй като, както беше посочено, правилото на чл.293, ал.3 от ТЗ е неприложимо, относно решенията на съдружниците, респективно липсата на възражение на съдружник, относно размера, също е ирелевантно. Предвид изложеното от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за факта, че общото събрание на съдружниците е приело решение за определяне на размера на възнаграждението на управителя по договора за възлагане на управление. В приложение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен, а именно, че общото събрание на съдружниците на ответното дружество не е приело решение за определяне възнаграждение на управителя по договора за възлагане на управление в размер 1250 лв., поради което вземане за такова не е възникнало. Предвид извода за липса на вземане не следва да бъде обсъждано евентуалното възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските в производството: На основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника по главните искове С. следва да се присъдят разноски в общ размер 6631.80 лв. за адвокатско възнаграждение ( 5506, 80 лв. ) и за възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза по задачи, относно главните искове ( 1125 лв., съразмерно на броя поставени задачи, касаещи защитата по главните искове ). На ответника по насрещния иск, „Б.Р.“ ООД, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3300 лв. При тези мотиви Софийски градски съд,