РЕШЕНИЕ

№ 1008 12.07.2017г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд І граждански състав На двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година В публичното заседание в следния състав:

Председател: АННА ЩЕРЕВА Секретар Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Щерева гражданско дело № 747 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С влезли в сила съдебни решения № 1787/ 16.11.2015г. по настоящото дело и № IV-29/ 28.03.2016г. по в.гр.д. № 148/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас е допусната съдебна делба между страните Р.И.А. с ЕГН •••••••••• и Д.Д.А. с ЕГН •••••••••• на следните техни съсобствени при равни квоти имоти:

1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.650.20.14.12 по кадастралната карта на гр.Бургас, представляващ апартамент с площ от 130, 03 кв.м, находящ се в гр.Б., •••, ведно със следните прилежащи части: избено помещение № 14 с площ от 7, 87 кв.м и таванско помещение с идентификатор 07079.650.20.14.14 с площ от 26, 09 кв.м, със съответните 11, 047 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16, 13 кв.м, и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 146, 16 кв.м;

1. дворно място с площ от 800 кв.м, съставляващо част от поземлен имот с пл.№ 53, в кв.9 на село Б.в., община М.Т., област Б., за който по действащия, неприложен регулационен план, е отреден УПИ ІV-53 в кв.9 с площ от 886 кв.м, при граници: УПИ ІІІ-52, ПИ с пл.№ 54, УПИ V-54 и улица, придобит с нотариален акт № •••, т.•••, рег.№ •••, дело № •••/ •••г. на РС – гр.Малко Търново, ведно с изградените в имота полумасивна жилищна сграда на дървена конструкция с площ от 51 кв.м, с долепена от северната страна полумасивна сграда – склад с площ от 21 кв.м, полумасивна сграда от допълващо застрояване на дървена конструкция с площ от 25 кв.м и навес за стопански инвентар с площ от 8 кв.м;

1. лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума ”, с дата на първа регистрация 29.07.1999г., с рег. № •••, идентификационен номер •••.

В срока по закон страните не са предявили искания за възлагане на недвижимия имот - предмет на делбата.

Ищцата отправя искане за разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 от ГПК, като в неин дял бъде поставен имотът в гр.Б., а в дял на ответника – този в с.Б.в.. Мотивира искането си с жилищната си нужда, и тази на пълнолетната дъщеря на страните, която учи във висше учебно заведение.

С молба, депозирана в първото съдебно заседание ответникът е поискал при извършването на делбата да получи в реален дял имота в с.Б.в.. В устните състезания по делото оттегля това свое искане и пледира за изнасяне на имотите на публична продан.

В първото съдебно заседание след допускането на делбата страните предявяват претенции по сметки.

Ищцата Р.А. предявява против ответника Д.А. следните претенции за заплащане на обезщетения за лишаване от ползването на собствената й идеална част от делбените имоти:

1. 300 лв. месечно за апартамента в гр.Б., •••, ведно с прилежащото към него таванско помещение, начиная от прекратяването на брака на страните на •••г. 2. 250 лв. месечно за имота в с. Б.в., община М.Т., начиная от предявяването на исковата молба на 31.01.2014г.

Ответникът Д.А. предявява против ищцата Р.А. следните претенции по сметки:

1. за сумата от 5 000 лв., изплатени от ответника след фактическата раздяла за погасяване на банков кредит, теглен след фактическата раздяла на съделителите за извършване на довършителни работи по делбения имот в гр.Б., наложили се поради действия на ищцата.

1. за обезщетение в размер на 1 000 лв. за лишаването от ползване на делбения лек автомобил „Форд Пума” за периода от завеждането на бракоразводното дело на страните до предявяването на претенцията на 09.03.2017г 3. за сумата от 1 000 лв., заплатени от ответника местни данъци и такси за имота в гр.Б. след фактическата раздяла на страните;

1. за сумата от 500 лв., заплатени от ответника застраховки за имота в гр.Б.. След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

По извършването на делбата:

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Р. по извършената съдебно-техническа експертиза двата делбени недвижими имота са неподеляеми. Средната пазарна стойност на имота в гр.Б. е 118 500 лв., а на този в с.Б.в., община М.Т., област Б. – 40 200 лв.

Основен принцип на извършването на делбата съгласно чл.69 ал.2 от ЗН във връзка с чл.34 ал.2 от ЗС е всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно. Разпоредбата на чл.348 от ГПК постановява изнасяне на публична продан на делбен имот, само ако той е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Според задължителното тълкуване в ППВС № 4/ 1964г., т.5 неподеляемост на делбените имоти е налице, не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на дяловете. Трайната съдебна практика приема, че основният принцип да бъде получен реален дял от съсобствените имоти от всеки от съделителите, не може да бъде игнориран единствено по съображение, че имотите са на различна стойност, защото чл.69 от ЗН изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. В този смисъл са редица задължителни за съдилищата решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 39/ 19.04.2016г. по гр.д.№ 4051/ 2015г.; решение № 634/ 04.10.2010г. по гр.д.№ 1378/ 2009г. на ВКС, I г.о.; решение № 60 /26.07.2010г. по гр.д. № 534/2009 г. на ВКС, I г.о., ГК на ВКС.

По същите съображения, като взе предвид, че делбените имоти в настоящото производство са неподеляеми, но броят им е равен на броя на съделителите, съдът приема, че не са налице налице кумулативните основания на закона делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан /чл.348 ГПК/.

Като взе предвид равните квоти на съделителите в съсобствеността и различната стойност на отделните дялове предвид различните оценки на имотите, съдът приема, че съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно, поради което делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 от ГПК – чрез разпределение на делбените имоти между съделителите.

За разпределението на имотите между съделителите съдът отчита обстоятелството, че в рамките на настоящото производство само ищцата е заявила желание да получи в дял жилищния имот в гр.Б., като безспорно за нея е налице жилищна нужда, която може да бъде задоволена по този начин. От друга страна ответникът, освен че не е отправял претенции за този имот, в първото по делото заседание заяви желание да получи в дял другия делбен имот – в с.Б.в.. Въпреки че в последното съдебно заседание ответникът оттегли тази своя претенция, съдът отчита така заявеното от него желание и признато от него обстоятелството, че този имот се ползва от управляваното от него търговско дружество „Дактон” – в този смисъл са твърденията на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 26.01.2015г. По тези съображения съдът ще разпредели имотите между съделителите като постави в дял на ищцата имота в гр.Б., а в дял на ответника – този в с.Б.в., община М.Т., област Б.. В дял на ответника следва да се постави и въведения от него в делбата лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума”, с рег. № •••, чиято стойност съгласно неоспореното заключение на вещото лице Т. понастоящем е 300 лв., тъй като макар и да е в наличност, автомобилът е технически неизправен и е бракуван.

На основание чл.69, ал.2, изр.2 от ЗН неравенството в двата дяла следва да бъде изравнено с пари.

Стойността на делбената маса е 159 000 лв., поради което дяловете на съделителите в съсобствеността са по 79 500 лв. Стойността на получения от ищцата дял при разпределението на делбените имоти е 118 500 лв., а стойността на дела на ответника 40 500 лв. /40 200 лв. за недвижимия имот и 300 лв. за автомобила/. За уравнение на дяловете на страните ищцата следва да заплати на ответника сумата от 39 000 лв. /79 500-40 500; 118 500 – 79 500/.

По претенциите на сметки на Р.А. против Д.А.:

1. за обезщетението за лишаване от ползването на собствената на ищцата идеална част от делбения апартамент в гр.Б.:

По делото не се спори, че с влязлото в сила съдебно решение № 70/ 21.01.2011г. по гр.д.№ 8412/ 2010г. по описа на РС – Бургас бракът на страните е прекратен с развод поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено споразумението им, с което ползването на този делбен имот – семейно жилище на страните е предоставено на ответника Д.А.. Поради това и при изразеното в съдебно заседание на 29.09.2014г. признание на пълномощника на ответника, че и към момента той ползва имота, съдът приема за установено по делото, че от 21.01.2011г. до приключването на устните състезания по делото на 22.06.2017г. делбения имот в гр.Б. се ползва само от ответника. Ето защо на основание чл.31 ал.2 от ЗС ответникът дължи обезщетение на ищцата, за ползата от която тя е лишена. Тъй като правото да ползва имота му е било предоставено по силата на съдебното решение, без значение за правото на обезщетение е дали ответникът съзнателно е създавал пречки или не за ползването на имота и от страна на ищцата, но следва да се отбележи, че въпреки заявената от него в съдебно заседание на 26.01.2015г. готовност да предостави на ищцата ключове от делбените имоти, до приключването на производството по делото такова действие от негова страна не бе установено.

Съдът на основание чл.31 ал.2 от ЗС приема, че обезщетението за лишаването от ползването на имота се дължи от писменото му поискване. В случая искането за обезщетение е предявено с молба на ищцата от 30.06.2014г., връчена на ответника на 04.07.2014г., която дата следва да се приеме за надлежно отправено писмено поискване. Неоснователно е позоваването от страна на ищцата на разпоредбата на чл.57 от СК, съгласно която с предоставянето ползването на семейното жилище между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, по което ползващият жилището съпруг дължи наемно обезщетение. Тъй като такова обезщетение не е било поисканото в брачното производство и определено с утвърденото споразумение на страните, съдът приема, че за имота е приложима общата норма за съсобствените имоти - чл.31 ал.2 от ЗС.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице Р. средната месечна пазарна наемна цена за този имот за 2014г. е по 350 лв. /8 месеца/, за 2015г. – по 360 лв. /12 месеца/ и за 2016-2017г. – по 355 лв. /18 месеца/. Така за установения процесен период от 04.07.2014г. до приключването на устните състезания по делото на 22.06.2017г. съдът намира, че средната пазарна наемна цена за целия имот е 13 500 лв., поради което за собствената на ищцата 1/2 идеална част от имота ответникът й дължи обезщетение в размер на 6 750 лв. За разликата над тази сума до предявения размер от общо 23 100 лв. /по 300 лв. месечно за периода 21.01.2011г.-22.06.2017г. – 77 месеца/ искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.

1. за обезщетението за лишаване от ползването на собствената на ищцата идеална част от делбения имот в с.Б.в., община М.Т.:

Съобразно признанията на ответника, изразени от пълномощника му в съдебни заседания на 29.09.2014г. и 26.01.2015г., и липсата на удостоверяване по делото ответникът да е предоставил на ищцата ключове за този имот съобразно изразеното от него намерение, съдът приема, че през процесния период само ответникът ползва и този делбен имот, макар и чрез трето на спора лице – притежаваното и управлявано от него търговско дружество „Дактон”, на което е предоставил дължането на имота. Поради това на основание чл.31 ал.2 от ЗС ответникът дължи на ищцата обезщетение за лишаването от ползването на собствената й идеална част и от този имот, което по изложените вече съображения се дължи начиная от писменото поискване на 04.07.2014г.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице Р. средната месечна пазарна наемна цена за този имот за 2014г. и 2015г. е по 100 лв. /20 месеца/, а за 2016г. и 2017г. – по 112 лв. /18 месеца/. Така съдът определя средна пазарна наемна цена за целия имот за установения период 04.07.2014г. – 22.06.2017г. в размер на 4 000 лв., като за собствената на ищцата 1/2 идеална част от имота ответникът й дължи обезщетение в размер на 2 000 лв. За разликата над тази сума до предявения размер от общо 7 250 лв. /по 250 лв. месечно за периода 31.01.2014г. - 22.06.2017г. – 29 месеца/ искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.

По претенциите по сметки на Д.А. против Р.А.:

1. за сумата от 5 000 лв., изплатени от ответника след фактическата раздяла за погасяване на банков кредит, теглен след фактическата раздяла на съделителите за извършване на довършителни работи по делбения имот в гр.Б.:

За установяване на претенцията си ответникът представя договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ” АД на 22.01.2010г. за сумата от 5 000 лв., който е договорено да бъде погасен на 60 равни месечни анюитетни вноски от по 122, 83 лв.

Съгласно чл.36 от СК разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, като за задълженията, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. На основание чл.127 ал.2 от ЗЗД този солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу другия съдлъжник за разликата.

Съдът намира, че в настоящото дело не се установи материалноправно основание за претенцията на ответника. Кредитът е изтеглен само 9 месеца преди образуването на бракоразводното дело на страните /19.10.2010г./ и липсват каквито и да било доказателства той да е бил предназначен и използван за задоволяване нуждите на семейството. Поради това за ищцата не е възникнало солидарно задължение за погасяване на паричното задължение и тя не е отговорна спрямо ответника за евентуално извършените от него плащания по облигационното му задължение към банката.

Не се събраха и данни кредитът да е използван за извършване на строително-мантажни работи, наложени от действия на ищцата, поради което отговорност за връщане на така претенидраната сума не може да й бъде възложена и като обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.

По изложените съображения тази претенция е неоснователна и ще бъде отхвърлена.

1. за обезщетение в размер на 1 000 лв. за лишаването на ответника от ползване на делбения лек автомобил „Форд Пума” за периода от завеждането на бракоразводното дело на страните до предявяването на претенцията на 09.03.2017г.:

От събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице Т. се установява, че този автомобил е бил противозаконно отнет от владението на ищцата на 30.10.2010г., след което е намерен в технически неизправно състояние и е снет от регистрация на 03.04.2012г. Липсват данни от завеждането на бракоразводното дело на 19.10.2010г. до снемането на автомобила от регистрация ответникът да е имал осигурена от ищцата възможност да ползва съсобствената вещ съобразно правата си. На основание чл.31 ал.2 от ЗС ответникът има право на обезщетение за лишаването от ползването на съсобствената вещ от датата на писменото поискване. Такова писмено поискване ответникът е отправил едва с депозирането в настоящото производство на молбата му от 09.03.2017г. И тъй като претенцията му в настоящото производство е за заплащане на обезщетение за предходен период – 19.10.2010г. – 09.03.2017г., то същата е неоснователна и ще бъде отхвърлена.

1. за сумата от 1 000 лв., заплатени от ответника местни данъци и такси за имота в гр.Б. след фактическата раздяла на страните:

В подкрепа на този иск не са представени никакви доказателства, поради което същият остава недоказан и ще бъде отхвърлен. Следва само за пълнота да се отбележи, че с плащането на начислени данъци и такси за имота ответникът е изпълнил собствени публични задължения, поради което не може да претендира връщане от ищцата на половината от платените суми.

1. за сумата от 500 лв., заплатени от ответника застраховки за имота в гр.Б.:

Ответникът представя застрахователни полици за сключени от него застраховки на делбения имот в гр.Б. – „Пожар и други опасности”, „Кражба чрез взлом и въоръжен грабеж”, „Комфорт за дома” – през 2008г., 2009г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2016г. По всеки от тези застрахователни договори правоимащо лице е самият ответник. Поради това съдът приема, че ищцата не носи отговорност за изпълнението на сключените от него преди прекратяването на брака застрахователни договори, тъй като те не са задължения, поети за текущите нужди на семейството по смисъла на чл.36 ал.2 от СК. Не е налице материалноправно основание за ангажиране на отговорността й и по чл.59 от ЗЗД, тъй като липсват доказателства, същата да се е обогатила по някакъв начин за сметка на ответника, който е страна и правоимащ по договорите. Ето защо и тази претенция е неоснователна и ще бъде отхвърлена.

Съобразно равните дялове на страните в делбената маса всеки от тях дължи държавна такса от по 3 180 лв. Ищцата дължи и държавни такси от 864 лв. за отхвърлените части на претенциите й по сметки /съответно 654 лв. по отношение на имота в гр.Б. и 210 лв. за имота в с.Б.в./ Ответникът дължи държавни такси в размер на 350 лв. за уважените претенции по сметки /270 лв. по отношение на имота в гр.Б. и 80 лв. за имота в с.Б.в./ и държавни такси в размер на 350 лв. за неговите отхвърлени претенции по сметки /200 лв. за претенцията от 5 000 лв. и по 50 лв. за двете претенции за по 1000 лв. и за тази от 500 лв./ - общо 700 лв.

Така задълженията на ищцата за държавни такси са общо 4 044 лв., а тези на ответника – общо 3 880 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд