Решение № 2345 от 2.7.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 449/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 190/19.04.2024 г. по АНД №514/2024 г. Плевенски районен съд е отменил наказателно постановление /НП/ № 606/30.01.2024 г. издадено от директора на Регионална Дирекция по горите - Ловеч, с което на основание чл. 268 ал.1 т.1 пр. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 209 от Закона за горите, във вр. с чл. 56 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на И. П. К. [ЕГН], гр. Ловеч, жк Червен бряг, [адрес], лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ – София с удостоверение № 11644/15.07.2015 г., е наложена глоба в размер на 1100 лв. за това, че на 10.09.2023 г. в землището на с. Катерица, общ. Пордим, обл. Плевен, отдел 369, подотдел „и“, имот горска територия с кад. № 36614.51.8, собственост на физически лица, като лице, притежаващо удостоверение за упражняване на лесовъдска практика №11644 от 15.07.2015 г. на ИАГ – София, е преотстъпила контролна горска марка Б2256, регистрирана с удостоверение №7322/21.07.2015 г., издадено от ИАГ – София на И. П. К., на лицето П. Ю. З. с [ЕГН], с. Пресяка общ. Ловеч, който извършва маркиране на 5 куб. пр. м. дърва за огрев, натоварени на тракторно ремарке, без използването на КГМ №[рег. номер] се извършва в присъствието и под контрола на нейния притежател И. П. К.. Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Директор на РДГ - Ловеч. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът неправилно е приел че нарушението не е доказано, тъй като не е доказано, че преотстъпването е станало по волята на К. и никой не е видял самия акт на преотстъпване. Според касатора не е необходимо да е налице изрично волеизявление за преотстъпване на държането на КГМ, а е достатъчно лицето да остави КГМ в свое отсъствие и без контрол, създавайки възможност за всякакво ползване на КГМ от други лица, за да е налице преотстъпване. Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на ПлРС и да се потвърди наказателното постановление. В открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Й.. Поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок, допустима е и следва да бъде разгледана. Ответникът И. П. К., се представлява от адв. П.. Оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокат. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище за неоснователност на касационната жалба. Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е основателна. Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.