Решение № 387 от 31.8.2020 г. на Административен съд - Монтана по дело № 342/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН. С решение от 15.06.2020г., постановено по АНД№408/2019г., Районен съд-гр.Берковица е отменил наказателно постановление №М-19-19/01.11.2019г. на началника на РДНСК-Монтана, с което на А.Д.Ц. ••• е наложена „глоба“ в размер на 1000лв. на основание чл.221, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл. 221, ал.5, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ.С отделно определение от 01.07.2020г., РС-Берковица се е произнесъл по молба на А.Д.Ц. за присъждане на разноски за адвокат в производството, като с определението е осъдено РДНСК-Монтана да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно производство пред въззивната инстанция в размер на 300лв. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора РДНСК-Монтана, с искане да бъде отменено решението на БРС, като неправилно и незаконосъобразно и бъде потвърдено НП. Обжалва се с частна жалба от началника на РДНСК-Монтана и определението за разноските, като са изложени доводи, че разноските се поемат от юридическото лице в структурата на което е административния орган, т.е. от ДНСК-София, и от друга страна, размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде определен на 100лв.след промените в сила от 15.05.2020г. по чл.18, ал.2 във вр.с чл.7, ал.2 от Наредбата №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В съдебно заседание не изпращат процесуален представител. Ответникът по касацията-А.Д.Ц., не се явява в съдебно заседание, но представя писмена защита вх.№1565/ 20.08.2020г., чрез адв.Л.А., в която иска да се потвърди решението и определението на съда, като претендира разноски и за настоящата инстанция, съобразно Наредба№1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата и частната жалба, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.По отношение на частната жалба, намира същата за основателна, по изложените по долу съображения. Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№ М-19/20.09.2019г. и наказателно постановление № М-19-19/01.11.2019г. за това, че А.Д.Ц., като отговорно длъжностно лице от общинска администрация Берковица не е изпълнила дадени и разпореждания с писмо изх.№М-1864-02-610/24.06.2019г.на зам.началника на ДНСК по постъпило Постановление от 20.06.2019г.по пр.пр. №105/2019г.по описа на специализираната прокуратура на РБ, с което е дадено нареждане на кмета на община Берковица за извършване на спешна проверка за законността на реализирано строителство в посочените в Постановлението недвижими имоти С писмо изх.№М-1864-03-383/15.08.2020г. на зам.- началника на ДНСК е наредена на кмета на община Берковица допълнителна проверка в 10 дневен срок относно законността на извършеното строителство на посочените в постановлението недвижими имоти.Прието е от контролните органи на ДНСК, че отговорно за нарушението е лицето А.Д.Ц.-директор на дирекция ИСТСУИП в Община Берковица, на която е наложена „глоба“ в размер на 1000лв. на основание чл.221, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл. 221, ал.5, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Решението на съда е правилно и законосъобразно. За да отмени НП съдът е решил, че неправилно е подменен субекта на отговорност -вместо кмета на община Берковица, комуто е възложена проверка от органите на ДНСК с посочените по-горе писма на зам.- началника на ДНСК, АУАН и НП е съставен на А.Д.Ц.-служител от общинска администрация Берковица.Съгласно чл.221, ал.4 ЗУТ Заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят.Безспорно е установено по делото, че и двете писма на ДНСК са адресирани до кмета на община Берковица и той е отговорното длъжностно лице, комуто следва да се вмени административно-наказателна отговорност за извършени нарушения и неизпълнение на дадени му разпореждания, при което неправилно определения субект навежда на допуснато съществено процесуално нарушение –основание за отмяна на НП. Като е отменил НП съдът е постановил правилен съдебен акт в съответствие в материалния и процесуалния закон, който при липса на касационни основания по чл.209, т.1-3 от АПК следва да се потвърди. Досежно частната жалба, същата се явява основателна.След промените в ДВ бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г.наистина са въведени изменения в Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по силата на чл.18, ал.2 във вр.с чл.7, ал.2 за материален интерес до 1000лв. е определен размер на адвокатско възнаграждение 100лв. С ДВ, бр.68/31.07.2020г. обаче са върнати старите размери на адвокатските възнаграждения, като при интерес 1000лв., настоящия размер на присъдения адвокатски хонорар по т.1 следва да е 300лв.Следователно, при наличие на възражение за прекомерност от РДНСК-Монтана в частната жалба /при произнасяне на въззивния съд без изпълнение на процедурата по чл.248, ал.2 ГПК и даване възможност за писмен отговор от РДНСК-Монтана в едноседмичен срок /присъдените 300лв. разноски за адвокат не са прекомерни, но с оглед обстоятелството, че е осъдена РДНСК, а не ЮЛ ДНСК-София, определението на съда следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди юридическото лице ДНСК да заплати на А.Д.Ц. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.Към тях, с оглед изхода на делото, и по молба на адв.А. в писмена защита, следва да се присъединят и 300лв.разноски за настоящата инстанция, общо 600лв. за двете инстанции.Водим от гореизложеното административният съд