РЕШЕНИЕ

№ 549

гр. Смолян, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100557 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск по чл. 422 ГПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от ищеца „••“ ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление ••, представлявано от управителя М.У. срещу ответника „••“ ЕООД с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление ••, представлявано от управителя А.С.С., с който се иска да бъде признато за установено, че дължи на ищеца „••“ ЕООД, задълженията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20255440100181/2025 г. Районен съд Смолян както следва: Лихва за забава, изчислена съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, след изтичане на 14- дневния срок от издаване на фактурата, т.е. от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., в размер на 211, 31 лева, Законната лихва върху главницата 7 248.31 лева от 27.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението - 06.02.2025 г. в размер на 31.19 лева.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 20255440100181/2025 г. и на 31.01.2025г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която Районен съд Смолян е разпоредил длъжникът „••“ ЕООД да заплати на кредитора „••“ ЕООД 7248.31лв.- главница по фактура №0000000283 от 28.10.2024г„ 211.31 лв. - мораторна лихва за периода 12.11.2024г. до 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед с мотиви, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта преди връчването Посочва, че е изпратил покана за доброволно плащане, заверена нотариално при нотариус № ••• А.Ш., с район на действие РС- Смолян, рег. № •, том • акт № • от 16.12.2024 г., получена от „••“ ЕООД на 20.01.2025 г., че изрично, в цитираната покана за доброволно плащане е даден 14 - дневен срок за плащане, считано от получаването й, който е изтекъл на 03.02.2025 г. и че с платежно нареждане рег.№200069632 от 06.02.2025 г. „••“ ЕООД е наредило изплащането на сума в размер на 7248.31 лв, по банкова сметка на „••” ЕООД. При така описаната фактическа обстановка счита, че няма основание на което „••“ ЕООД да може да получи претендиралото вземане въз основа на заповед за изпълнение защото длъжникът „••“ ЕООД е изпълнил изцяло паричното си задължение преди връчване и узнаване за наличието на заповед за изпълнение, дори още преди този срок да е започнал да тече за него.

Задължението за главница е платено по банков път на 06.02.2025г. и е постъпило по сметка на ищеца на 07.02.2025 г. Възражението е неоснователно въз основа на следните съображения:

Видно от приложената Фактура № 0000000283 от 28.10.2024г., транспортните услуги са предоставяни на ответника в периода 01.10.2924г, - 24.10.2024г. Фактурата е издадена и връчена на длъжника на 28.10.2025г. От тази дата, съгласно чл. 303, ал.3 от ТЗ, тече 14-дневния срок, в който ответника е трябвало да плати, като след изтичанена посочения срок се дължи лихви за забава. Неоспорим факт е, че процесната фактура е включена в Дневника за продажби на „••“ ЕООД з а м. октомври 2024 г. и ответника е ползвал данъчен кредит въз основа на платения от ищеца данък добавена стойност (ДДС) по фактурата в размер на 1208.05 лв., като го е приспаднал от задълженията си за ДДС за м. октомври 2024г.

Видно от съдържанието на подадената нотариална покана ищецът многократно е водил разговори за плащането, но до 16.12.2024г. не е получил такова. Поканата за доброволно плащане е изпратена на добра воля и с желание да се избегне съдебно производство. Задължението не възниква след поканата за доброволно плащане, а след получаването на фактурата. Нормата предвижда „получаване на фактура или на друга покана за плащане не и двете.

Поканата е връчена на 20.01.2025 г. - повече от месец след изпращането й на 16.12.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ГПК, „Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва именатаи длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва“. По същия начин не е получена своевременно и Заповедта за изпълнение напарично задължение - издадена е на 31.01.2025г., а е получена на 12 02.2025г.

Неоснователно е възражението на ответника за началния срок за мораторната лихва на претендираното правно основание, както и че няма никакви доказателства за получаването на фактурата от страна на ответника в предходен момент преди връчването на поканата за изпълнение, поради което датата на издаване на фактурата е ирелевантна и лихва може да бъде претендирана едва от 04.02, 2025 година, не и в по- ранен период. Срокът е съобразен с датата на издаване и представяне на фактурата в офиса на ответника, както постановява закона. Съществуват и доказателства в НАП за получаването на фактурата, защото тя е отразена в Дневника за покупки на “••” ЕООД за м. октомври 2024г. Ответникът е дал повод за съдебните претенции чрез неоснователно забавяне наплащането на задълженията си. С недобросъвестното си поведение, той е принудил ищецът да заплати и дължимия ДДС наред с направените вече разходи за горива за целия месец октомври, а това за една малка фирма води до невъзможност да покрива задълженията си към останалите участници в търговски оборот.

С постъпили в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба се твърди, че категорично “••” ЕООД е изпълнил задълженията си и то преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение, като същият не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи и разноски както за заповедното производството, така и за настоящото съдебно производство.

Паричното задължение е напълно изплатено на кредитора „••“ ЕООД още в рамките на договорните отношения между страните, в дадения срок за изпълнение и в пълния размер, претендиран в отправената писмена покана, поради което не е налице законна причина за прибягване до способите на държавната принуда.

Отделно от горното, категорично е налице неточно изпълнение от страна на ищеца по възникналото между страните правоотношение, в която връзка се прави възражение за прихващане с обезщетението, което е дължимо от страна на ищеца за неточното изпълнение при доставката на дървения материал по отношение на неговото количество и качество.

Издадена е заповед за изпълнение по гр. дело №181/2025г. по описа на РС- Смолян. С последната съдът разпоредил длъжникът („••“ ЕООД) да заплати на кредитора „••“ ЕООД, ЕИК: ••• сумите в размер, кактоследва: 7 248, 31 лв. - главница по Фактура №0000000283 от 28.10.2024г. за неплатени услуги за превоз на дървен материал, 211, 31 лв. - мораторна лихва за периода от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 649, 20 лв., представляващи заплатената от заявителя държавна таса в размер на 149, 20 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв.

В заявлението за издаване на 33, кредиторът е посочил, че главница се претендира на основание Фактура №0000000283 от 28.10.2024г., а лихвата за забава е изчислена съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ. След изтичане на 14-дневния срок от издаване на фактурата (т. 10 от заявлението).

Преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и последващото издаване на заповед за изпълнение, доставчикът „••“ ЕООД адресира до получателя „••“ ЕООД покана за доброволно плащане, заверена нотариално при нотариус №• А. Ш., с район на действие РС-Смолян, рег.№•4, том •, акт№• от 16.12.2024г. Поканата е получена от „••“ ЕООД на 20.01.2025 г., видно от разписка за получаване №• от 20.01.2025 г. Изрично в цитираната покана за доброволно плащане, е даден 14-дневен срок за плащане, считано от получаването й, който е изтекъл на 03.02.2025г. А видно от платежно нареждане рег.№200069632 от 06.02.2025г., „••“ ЕООД е наредил изплащането на процесната сума от 7248, 31 лв. по банкова сметка на „••“ ЕООД. В основанието за преводното нареждане изрично е посочено, че плащането е по „ф-ра 283/28.10.2024г.“, като банковата сметка на получателя („•• „ ЕООД) напълно съвпада с тази, която последният е посочил в поканата за доброволно изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на „••“ ЕООД на 12.02.2025 г. При така описаната фактическа обстановка, длъжникът „••“ ЕООД в законоустановения срок е предявил възражение по чл. 414 от ГПК и по чл. 414а от ТПК с вх. №2252/12.03.2025г. по вх. регистър на Районен съд - Смолян.

Твърденията и доводите, на които се основава възражението, са следните:

На първо място, очевидно е, че длъжникът „••“ ЕООД е изпълнил изцяло паричното си задължение преди връчване и узнаване за наличието на заповед за изпълнение, дори още преди този срок да е започнал да тече за него - заповедта за изпълнение е получена от длъжника на 12.02.2025г„ като задължението е заплатено преди това - на 06.02.2025г„ видно от приложеното платежно нареждане.

На второ място, относно претендираната мораторна лихва, нито една от хипотезите на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ не предвижда 14-дневния срок да започва да тече считано от датата на издаване на фактурата — „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата и поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката на услугата, независимо че фактурата и поканата за плащане са отпреди това.

Предвид обстоятелството, че кредиторът не сочи доказателства, които да подкрепят изводите му за начален срок за мораторната лихва на претендираното от него правно основание, признатият от съда срок, а именно от 12.11.2024г. до датата на подаване на заявлението - 27.01.2025г. е необоснован. Същият действително е съобразен с датата на издаване на фактурата, но както постановява законът, датата на издаване на фактурата е ирелевантна и няма никакви доказателства за получаването на фактурата от страна на доверителя ми в предходен момент преди връчването на поканата за изпълнение, нито пък за получаването на стоката. Ето и защо мораторна лихва може да бъде претендирана едва от 04.02.2025 година, не и в по-ранен период от време. Предявената претенция е неоснователна. На първо място, ирелевантна съгласно чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон се явява датата на издаване на фактурата в контекста на възникване на изискуемостта наплащане по търговски правоотношения. Изрично в петитума на исковата молба е обозначено, че ищецът основава твърдението си за размера на мораторната лихва върху датата на издаване на процесната фактура. В същото време в обстоятелствената част се сочи, че фактурата била „издадена и връчена на длъжника на 28.10.2025г. “ Няма доказателства за дата на връчване на фактурата на ответника и същата категорично не е връчена на датата на издаването й. От тази гледна точка, това твърдение се явява недоказано, а заедно с това една от хипотезите на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, а именно хипотезата на дата на получаване на фактура, отпада.

Същевременно безспорно е налице нотариално заверена покана за доброволно плащане на главницата от 7 248, 31 лв., с която ищецът кани ответника да я заплати в 14 - дневен срок от получаването на тази покана. Видно от разписка №63 от 20.01.2025г. по описа на нотариус №613 Ана Шопова, тази покана е получена от „••“ ООД на 20.01.2025г. Следователно има пълно припокриване на другата възможна хипотеза на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, а именно получаване на друга покана за плащане.

Категорично не се твърди, не се и доказва стоката да е получена преди получаването на фактурата. А съгласно ал.4 на чл.303а от ТЗ, Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал.3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина. Естеството на стоката - дървен материал, категорично изисква преглеждане, каквото и е договорено. Ето защо категорично не е за настъпил падеж на паричното задължение, който да обосновава забава и начисляване на лихви.

На фона на изложената фактология, напълно несъстоятелен опитът за обосноваване на дата на получаване на фактурата и от там отчитане на нейната релевантност с оглед размера на претендираната мораторна лихва.

Отделно от посоченото, липсват каквито и да е други писмени доказателства, сочещи за дата на получаване на процесната фактура и съответно стока - няма налични нито приемо- предавателен протокол, нито пътни листове и пр.

На следващо място, ищецът обосновава периода на начисляване на мораторната лихва и със следното обстоятелство – че ответникът е включил процесната фактура в Дневника за продажби на „••“ ООД за м. октомври 2024г., като е ползвал данъчен кредит въз основа на платения от „••“ ЕООД данък върху добавена стойност по процесната фактура в размер на 1208, 05 лв., който е приспаднат от задълженията за м. октомври 2024г. Но това твърдение не подкрепя обстоятелство, което може да докаже точна дата на получаване на процесната фактура, още повече получаването на същата от ответника на 28.10.2024г., както твърди ищецът. Хипотезите на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ не включват юридически факт - осчетоводяване. Важно е установяването на факта на приемане на стоките и съответно получаване на фактурата, за да се прецени кой от двата момента е първоначален и от там да се направи преценка в кой момент е налице настъпил падеж на задължението. Отново следва да се подчертае, че ищцовото дружество е отправило специална нотариална покана, която има официална датата на получаване от ответното дружество и в която покана не претендира никаква лихва. Ето защо следва да се приеме, че именно от момента на получаване на поканата изтичането на определения в нея срок за плащане, настъпва падежа на паричното задължение. „••“ ЕООД е изпълнил изцяло паричното си задължение по главницата преди връчване и узнаване за наличието на заповед за изпълнение, дори още преди този срок да е започнал да тече за него - заповедта за изпълнение е получена от длъжника на 12.02.2025г., като задължението е заплатено преди това - на 06.02.2025г., видно от приложеното платежно нареждане. Тъй като нотариалната покана за доброволно изпълнение е получена на 20.01.2025г., считано от която дата започва да тече срока по чл. 303а, ал. 3 от ТЗ (14-дневен), който изтича на 03.02.2025г., ето и защо мораторна лихва може да бъде претендирана едва от 04.02.2025 година, не и в по-ранен период от време. В тази връзка, правя възражение за недостатъчен интерес от претендиране на мораторна лихва за три календарни дни, която би възлязла на 8, 23 лева.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.М.. За ответника адв.Р. оспорва исковете.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата на страните, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира исковете за неоснователни по следните съображения:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по гр. дело №181/2025г. по описа на РС-Смолян е разпоредено длъжникът („••“ ЕООД) да заплати на кредитора „••“ ЕООД, ЕИК: ••• сумите в размер, както следва: 7 248, 31 лв. - главница по Фактура №0000000283 от 28.10.2024г. за неплатени услуги за превоз на дървен материал, 211, 31 лв. - мораторна лихва за периода от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 649, 20 лв., представляващи заплатената от заявителя държавна таса в размер на 149, 20 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв.

Няма спор между страните, че с платежно нареждане рег.№200069632 от 06.02.2025г., „••“ ЕООД е наредил изплащането на процесната сума по фактурата на стойност 7248, 31 лв. по банкова сметка на „••“ ЕООД.

Заповедта за изпълнение на паричното задължение е връчена на „••“ ЕООД на 12.02.2025 г. Възражението на длъжника „••“ ЕООД в законоустановения срок е предявил възражение по чл. 414 от ГПК и по чл. 414а от ТПК с вх. №2252/12.03.2025г. по вх. регистър на Районен съд - Смолян.

Т.е., длъжникът „••“ ЕООД е изпълнил изцяло паричното си задължение преди връчване Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно, няма спор, че плащането е извършено на 06.02.2025г.

В случая датата на издаване на фактурата е ирелевантна и мораторната лихва може да се претендира след връчване на поканата.

Няма доказателства за дата на връчване, получаване на фактурата и както се посочи, няма спор между страните, че е била връчена покана за изпълнение в 14-дневен срок, както и за стоката по нея.

Основателно се явява възражението на ответната страна, че получаването на фактурата, датата за последното, не би могло да се изясни посредством Дневника за продажби на „••“ ООД за м. октомври 2024г.

От значение по делото е получаване на фактурата или стоката с оглед преценка за падежа на задължението, съответно за началния момент, от който се дължи мораторната лихва.

При положение, че не се установява получаване на поканата или стоката и е била изпратена покана и даден срок за изпълнение – за плащане, то след изтичането на този срок настъпва падежа на паричното задължение.

Нотариалната покана за доброволно изпълнение е получена на 20.01.2025г., считано от която дата започва да тече срока по чл. 303а, ал. 3 от ТЗ (14- дневен), който изтича на 03.02.2025г., поради което мораторна лихва може да се претендира считано от 04.02.2025 година, в размер на 8, 23 лева, до който размер иска следва да се уважи.

Ще следва да се отхвърли иска за съществуването на вземане за мораторна лихва за периода от 12.11.2024г. до 27.01.2025г. за разликата над 8, 23 лева до претендирания размер от 211, 31 лева и за периода от 12.11.2024г. до 04.02.2025г.

По отношение на иска за законната лихва за периода 27.01.2025г. до окончателното плащане на задължението - 06.02.2025 г. в размер на 31.19 лева, същият се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане, тъй като предявяването на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК допуска да бъдат заявени вземания, които са определени по размер по Заповедта за изпълнение на паричното задължение. Законната лихва след датата на предявяване заявлението е дължима, но не подлежи на изчисляване в настоящото исково производство. С исковата молба не е предявен осъдителен иск, какъвто би бил допустим.

С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 500, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство и 500, 00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

По горните мотиви съдът