Решение № 604 от 26.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 831/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин” /ДНП/, подадена чрез адв. Г. Р. от АК – Благоевград, против Решение № 179/20.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. №284/2022 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №11/01.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин”. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на РС – Сандански, за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено.Изложените в жалбата съображения са доразвити в депозирано по делото писмено становище. Претендира се присъждане на разсноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Е. А. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано от адвокат Г. Б. писмено становище моли решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Сандански, е отменил Наказателно постановление (НП) №11/01.12.2021 г., на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, с което на Е. А. К., за нарушение на чл.50, т.5, вр. с чл.81, ал.1, т.2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), на основание чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че процесното НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в същото не е посочена нарушената от дееца законова разпоредба. Съдът е посочил още, че деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, която разпоредба е санкционна и не съдържа конкретно правило за поведение, нарушението на което да обоснове ангажиране отговорността на дееца. Решението на районния съд е постановено при правилно приложение на закона. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. В настоящия случай ответникът по касационната жалба е санкциониран за това, че пашувал 7 бр. ЕРД (крави) без разрешително за паша в участък, попадащ в територията на Национален парк „Пирин“. Вмененото на Е. А. К. деяние е квалифицирано като нарушение на чл.50, т.5, вр. с чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ. Съгласно чл. 50, т. 5 от ЗЗТ - в изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите, в националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта. Съгласно чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ – наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. Както правилно е констатирал и районният съд, нито от една от тези разпоредби не съдържат конкретно правило за поведение, несъблюдаването на което, представлява административно нарушение. Чл. 50, т. 5 от ЗЗТ регулира част от правомощията на директорите на регионалните органи на МОСВ, докато чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ е обща санкционна норма, която предвижда административнонаказателна отговорност за редица дейности, извършени в защитена територия без надлежно разрешение или съгласуване. Като всяка санкционна разпоредба, тази на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ има за цел да свърже конкретно противоправно поведение с конкретни негативни правни последици. Именно поради тази причина, за пълнота и прецизност на административното обвинение от правна страна, е следвало да бъде посочена като нарушена разпоредбата, която съдържа конкретното правило за поведение, с което в случая подведеното под отговорност лице не се е съобразило. В действителност, както правилно е посочил и районният съд, в разглеждания случай от правна страна остава неясно за какво е повдигнато административно обвинение на привлеченото към отговорност лице – кое конкретно установено в правна норма задължение не е изпълнило. Процесуалната законосъобразност на НП като санкционен акт се предпоставя от задължителното условие за правилната квалификация на нарушението – конкретното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение да бъде описано с фактическите му признаци и да бъде подведено под съответната правна норма. Това условие, както бе споменато по–горе, не е изпълнено. Некоректното /в това число и непълното/ посочване на нарушената разпоредба е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като от една страна, пряко засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице – поставя го в невъзможност да разбере в какво е обвинено – какви свои конкретни задължения не е изпълнило или какви забрани е нарушило, а от друга лишава от възможността съда да осъществи цялостен съдебен контрол и да отговори на основния въпрос: доколко деянието противоречи на предписаното в съответната правна норма правило за поведение. Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл.348 от НПК. С оглед изхода от спора неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград,