Решение № 124 от 2.8.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 437/2023 г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на Щ. И. Щ. от гр. •, представляван от пълномощника адв. Д. Д. от АК- •, с която са предявени искове както следва: против ответника „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ гр. София са предявени осъдителни искове за сума в общ размер на 53 386.52 лв., от които: сумата от 40 396.62 лв. представляваща сума, заплатена от ищеца вследствие на претърпяно публично изпълнение във връзка със задължения по договор за банков кредит № 423/0199/146885595 от 19.05.2012 г., след настъпване на застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице М.Г.В. при действието на Групов застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“ № 02/2007 г., сключен от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ със застрахован М.Г.В. и сумата от 12 989.90 лв. представляващи законна лихва за забава върху главицата от 40 396.62 лв., дължима за периода от 23.10.2020 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; в условията на евентуалност, при отхвърляне на иска против първия ответник, против ответника „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ гр. София, са предявени осъдителни искове за сума в общ размер на 53 386.52 лв., от които: сумата от 40 396.62 лв. представляваща сума заплатена от ищеца вследствие на претърпяно публично изпълнение във връзка със задължения по договор за банков кредит № 423/0199/146885595 от 19.05.2012 г., след настъпване на застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице М.Г.В. при действието на Групов застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“ № 02/2007 г., сключен от „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ със застрахован М.Г.В. и сумата от 12 989.90 лв. представляващи законна лихва за забава върху главицата от 40 396.62 лв., дължима за периода от 23.10.2020 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищeцът излага в исковата молба, че по силата на Договор за ипотечен кредит на физическо лице № 423/0199/14699595 от 19.05.2012 г., сключен между „Уникредит Булбанк“АД и наследодателката му М.Г.В., б.ж. на гр.•, на последната са били отпуснати средства в размер на 90 000.00 лв. за закупуване на недвижим имот, която сума е била усвоена изцяло от кредитополучателя. Върху недвижимия имот е била вписана ипотека. При сключването на договора за кредит кредитополучателят М.В. е сключила и договор за застраховка „Кредитна протекция“ (Пакет А) със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България" и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“. Със съгласието на кредитополучателя, същата е била присъединена като застраховано лице по предвидения в чл.7 от ОУ към Групов застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция №02/2007 г., като е поела задължението за заплащане на предвидените застрахователни премии, като част от анюитетните вноски по кредита. Издаден бил застрахователен сертификат № 423/0199/14688595 от 19.05.2012 г. със застрахован М.В. и ползващо се лице „Уникредит Булбанк“ АД. Договорът за застраховка покривал следните застрахователни рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване или над 70 % трайно намалена или загубена работоспособност и временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване над 90 дни. Предвидените застрахователни събития настъпили по време на изплащане на кредита- трайно намалена работоспособност 72 % от 09.09.2012 г. до 09.09.2015 г. и настъпила смърт на М.В. на •••• г. При тези данни, според ищеца банката е следвало да се обърне към застрахователя за погасяване на остатъка от кредита. Ищецът като наследник на М.В., след смъртта й отправил уведомление от 08.07.2016 г. до застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, но застрахователят отказал да плати остатъка от дължимия кредит към момента на смъртта на застрахованата. Ищецът излага, че след смъртта на кредитополучателя М.В., банката- кредитор „Уникредит Булбанк“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила с изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по ч.гр.д. № 728/2016 г. по описа на ЯРС срещу задължените лица, който изпълнителен лист бил образуван в изп. дело №20168780400665 по описа на ЧСИ № 878 в КЧСИ И.Х.. След подадено възражение било образувано т.д. №44/2016 г. по описа на ЯОС. Ищецът завел иск по реда на чл. 134 ЗЗД, във вр. чл. 192а, ал.2 /отм./ от КЗ, с който упражнил правото на банката да иска изпълнение от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ за остатъка от задължението по договора за кредит, образуван в т.д. № 61/2016 г. по описа на ЯОС. През 2018 г. поради отказа на застрахователя да плати на банката, ипотекираният за обезпечение на кредита недвижим имот, наследен от Щ.Щ., бил продаден на публична продан с постановление за възлагане от 09.10.2018 г. по изп. дело № 665/2016 г. по описа на ЧСИ И.Х.. От извършената публична продан по изпълнителното дело постъпила сума в размер на 44 000 лв. С извършеното на 09.10.2018 г. разпределение сумата в размер на 40 396.62 лв. била разпределена и преведена по сметка на „Уникредит Булбанк“ АД на 14.11.2018 г. След публичната продан на имота възможността на ищеца да води иска по чл. 134 от ЗЗД за сумата в размер на 44 000 лв. била осуетена, поради което той оттеглил иска си частично за сумата от 44 000 лв. С влязлото в сила на 21.10.2021 г. Решение №25/09.04.2020 г. на БАС, постановено по възз. т.д. № 16/2020 г., ЗД „Кардиф Животозастраховане, Клон България" КЧТ бил осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата 48 261.28 лв. ведно със законната лихва от 25.03.2016 г., както и сумата 47 739.23 лв.- лихва за периода 07.04.2013 г.- 25.03.2016 г. по застрахователния договор „ Кредитна протекция“от 19.05.2012г., сключен в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“. С оглед изложените факти ищецът твърди, че осъщественото принудително изпълнение върху ипотекирания имот и постъпването на част от продажната цена на имота по сметка на банката- кредитор, на практика представлява извършено от него плащане на част от задължението по кредита, което е следвало да бъде заплатено от застрахователя по сключения договор за застраховка. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес да иска връщане от застрахователя на сумата от 40 396.62 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 23.10.2020 г. до 23.10.2023 г. в размер на 12 989.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответниците изразяват становище за недопустимост на предявените искове- главени и евентуален, оспорват същите и като неоснователни. На първо място, ответниците считат, че са налице основания за прекратяване на производството по делото, позовавайки се на това, че същия иск и на същото основание е бил предявен от ищеца, като е било образувано гр.д. № 265/2023 г. по описа на ЯОС и по същото дело с влязло в сила Решение № 333 от 13.10.2023 г. предявеният от ищеца против застрахователя иск за заплащане на сумата от 44 000 лв. е отхвърлен изцяло. Ответниците се позовават на силата на присъдено нещо по постановеното решение по спора, който не може да бъде пререшаван и настояват за прекратяване на производството по настоящото дело поради недопустимост на предявените искове. Във връзка с твърдяната от ответниците неоснователност на предявените искове, на първо място се прави възражение за погасяване на исковете с тригодишната давност по чл.197, ал.1 КЗ /отм./, срокът на която е започвал да тече от настъпването на застрахователното събитие. Сочи се, че в конкретния случай са налице две застрахователни събития- първото от 09.09.2012 г. във връзка с трайно намалената работоспособност от 72 % на кредитополучателя М.В. и второто- от •••• г., когато е настъпила смъртта на застрахованото лице. Ответниците се позовават и на извършеното от тях доброволно плащане на 18.02.2022 г. по изп. д. № 665/2016 г. по описа на ЧСИ на пълния размер на присъдените с решението на БАС суми по предявен от ищеца иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, във вр. чл.199а от КЗ /отм./, с което са погасили изцяло задълженията на застрахованото лице по сключения договор за банков кредит. По посоченото от ответниците възз. т.д. № 16/2016 г. по описа на БАС, поради направеното от ищеца частично оттегляне на иска за сумата от 44 000 лв. производството по делото е било прекратено. Според ответниците към датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство е изтекла предвидената в КЗ тригодишна погасителна давност, която не е била прекъсната с частичното оттеглянето на иска по чл.134 от ЗЗД, извършено на 07.10.2019 г., предвид разпоредбата на чл.116, б. „б“ от ЗЗД, тъй като оттеглянето на иска има за последица отпадането на материалноправните последици от предявяването му. Ответниците считат за неоснователно твърдението на ищеца в исковата молба, че застрахователят се е обогатил за сметка на ищеца, като не е заплатил навреме сумата от 40 396.62 лв., представляваща част от остатъка по кредита, в резултат на което се е стигнало до принудително изпълнение върху имота от страна на банката- кредитор, позовавайки се на наличието на облигационна връзка между страните- сключен групов застрахователен договор, в чието покритие е била включена наследодателката на ищеца, поради което считат, че институтът на неоснователното обогатяване не намира приложение в случаите, когато между страните съществува облигационна връзка, както и възможност да реализират правата си по друг ред. Поради неоснователност на претенцията за главница по предявените искове, ответниците оспорват акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 989.90 лв.- мораторна лихва. В случай, че предявения главен иск бъде квалифициран от съда като такъв с правно основание чл. 134 от ЗЗД, във вр. чл. 199а от КЗ /отм./, същият се оспорва с доводи, че липсва валидна правна легитимация на застрахованото лице, вкл. и на неговите наследници от предявяване на такъв иск преди заплащане на задължението. Поддържа се, че от ищеца не се сочат доказателства претендираната сума да е заплатена от него, поради което според ответниците ищецът не е активно легитимиран да претендира от тях заплащането на процесната сума. Счита се, че процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване на правата на длъжника от кредитора по чл. 134 от ЗЗД или чрез процесуална суброгация, а в случая не е установено ищецът да има качеството на кредитор. Позовават се и на липсата на клаузи в представеният по делото договор за банков кредит, при настъпило застрахователно събитие ищецът да има право да предяви претенция за обезщетение при бездействие на банката. По изложените в отговора съображения, ответниците настояват за отхвърляне на предявените против тях искове като неоснователни и недоказани, като заявяват и претенция за присъждане на сторените разноски по делото. В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В представена по делото писмена защита от пълномощника на ищеца- адв. Д., в която се излагат доводи за основателност и доказаност на предявените искове, с твърдения, че ищецът е имал правно очакване в случай на настъпване на застрахователното събитие застрахователят да заплати застрахователното обезщетение, произтичащо от възникналото застрахователно правоотношение, тъй като кредитополучателят е изплащал застрахователните премии по договора за застраховка, сключена в полза на банката. Нарушаването от страна на застрахователя на лигитимните правни очаквания на ищеца представлява нарушение на задължението му да носи риска от настъпването на застрахователното събитие, което в случая е довело до публична продан на имота, чрез която се е осъществило плащане по смисъла на чл. 242 от КЗ /отм./. Поддържа се, че съдебната практика не тълкува плащането в неговия буквален смисъл, а възприема, че под плащане на законно основание следва да се има предвид изпълнение на задължението /свое или чуждо/, което освобождава длъжника, включително и в случаите на договор за поръчителство и последвала смърт на главния длъжник, която не преклудира възможността за изпълнение на чуждо задължение от поръчителя, като счита, че тези постановки са приложими по аналогия и към процесния случай. Оспорени са като неоснователни възраженията на ответниците, наведени в отговора на исковата молба за СПН, поради приключилото с влязло в сила решение гр.д. № 265/2023 г. по описа на ЯОС, като се сочи, че липсва идентичност между предявените искове по предходното воденото между страните производство и настоящото производство, тъй като искът, който е бил предявен, разгледан и по който съдът се е произнесъл по гр.д. № 265/2023 г. по описа на ЯОС е с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД. В писмената защита се обосновават и доводи за неоснователност на възражението на ответниците за изтекла погасителна давност по чл. 197, ал.1 от КЗ /отм./, като се сочи, че предвидената в тази разпоредба погасителна давност се отнася до изпълнение на задължение по застрахователен договор, а в случая ищецът не е страна по такъв договор и не упражнява права по застрахователно правоотношение. При заявената претенция по чл. 242 от КЗ /отм./, според твърденията на ищеца, погасителната давност започва да тече от датата на плащането, в случая 14.11.2018 г. и за тази претенция е приложима общата петгодишна давност. В о.с.з. ответниците не се представляват от законен или процесуален представител. В писмено становище по делото настояват за отхвърляне на предявените искове по изложените в отговора на исковата молба съображения. Третото лице-помагач, конституирано на страната на ответниците „Уникредит Булбанк“ АД не изпраща представител в о.с.з. и не взема становище по допустимостта и основателността на предявените искове. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна: Наведените от ищеца факти в исковата молба са безспорни между страните и същите факти са установени с представените по делото писмени доказателства и приетите като доказателства т.д. № 61/2016 г. по описа на ЯОС и изп.д. № 665/2016 г. на ЧСИ И.Х. с рег.№878 в КЧСИ. Установено е по делото, че на 19.05.2012 г. между „Уникредит Булбанк“ АД като кредитор, наследодателката на ищеца М.Г.В. като кредитополучател и солидарните длъжници Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И., е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 423/0199/14688595 за сумата 90 000.00 лв., която сума е била усвоена напълно. Съгласно чл.8 от договора за кредит, като обезпечение за вземането на банката- кредитор е била вписана първа по ред ипотека в полза на банката- кредитор върху недвижимия имот, закупен със средствата по кредита. В чл.9 от договора за кредит, като допълнително условие на договора, е предвидено сключването на застраховка „Кредитна протекция“ (Пакет "А") на застрахователите „Кардиф-Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф- Общо застраховане- Клон България“, и след изричното съгласие на кредитополучателя М.В. и поето с нея задължение за заплащане на предвидените като част от анюитетните вноски застрахователни премии, кредитополучателката е присъединена като застраховано лице по предвидения в чл.7 от ОУ ред към Групов застрахователен договор по застраховката „Кредитна протекция“ №02/2007г., върху предвидени застрахователни рискове в т.2.15 до т.2.19- нематериални блага на застрахованата: смърт в резултат на злополука или заболяване; трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука или заболяване над 70 % и временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване над 90 дни, съгласно общите условия на застрахователя. Застраховката е сключена в полза на „Уникредит Булбанк“АД, за което е издаден сертификат № 423/0199/ 14688595/19.05.2012 г. със застрахован М.В., с ползващо се лице– „Уникредит Булбанк“ АД или застрахования, респ. неговите законни наследници, ако е направено пълно предсрочно погасяване на кредита при платена периодична застрахователна премия, освен в случаите на вътрешно рефинансиране. По време на изплащане на кредита кредитополучателката М.В. е била диагностицирана със заболяване, във връзка с което с решения на ТЕЛК №2369-140/19.09.2012 г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон“АД и № 2311- 133/09.09.2013 г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон“АД, на същата е била призната трайно намалена работоспособност -72 %, считано от датата на експертизата- 19.09.2012 г., продължена до 01.09.2015 г., с противопоказани условия на труд: „Труд с психо- физическо напрежение, нощен труд и лоши атмосферни условия“. Преди изтичане на определения срока на инвалидизиране, М.В. е починала на •••• г. Наследници по закон на М.В. са двамата й низходящи- ищецът Щ. И. Щ.- син и Д.И.П.- дъщеря. Последната се е отказала от наследството на починалата си майка, като отказът е вписан в особената книга на ЯРС. В следствие на вписания отказ от наследство ищецът се явява единствен наследник на кредитополучателя М.В.. В това си качество и съгласно произтичащото задължение от ОУ към груповия застрахователен договор- чл.11, т.2.1, ищецът Щ.Щ. е отправил уведомление за настъпило застрахователно събитие вх. №11131/08.07.2016 г. до ответника „Кардиф- Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и е поискал застрахователят да плати в полза на банката- кредитор остатъчната стойност от баланса на договора за банков ипотечен кредит към датата на смъртта на застрахованата, вкл. лихвата по кредита съобразно чл. 13, т. 3.1 от ОУ. Застрахователят е отказал плащане, с възражения срещу твърдението за настъпило застрахователно събитие- трайно намалена работоспособност над 70 % и за прекратяване на договора в хипотезата на чл. 9, т. 3.7 от ОУ- поради неплащане на повече от една месечна застрахователна премия в уговорените срокове преди настъпване на застрахователното събитие- смърт на кредитополучателя, за което ищецът е бил уведомен с писмо изх. № 3688/21.07.2016 г. Междувременно, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по ч.гр.д. № 728/2016 г. на ЯРС за непогасената главница, заедно с лихвите срещу солидарните длъжници Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И.. Изпълнителният лист е бил образуван в изп.д. № 665/2016 г. по описа на ЧСИ И.Х. с peг. №878 в КЧСИ, по което изпълнението е било насочено върху ипотекирания в полза на банката имот, придобит от Щ.Щ. по наследство от М.В. и върху вземания на длъжниците. От приложеното изп.д. № 665/2016 г. по описа на ЧСИ И.Х. с peг. №878 в КЧСИ е установено, че имотът- собственост на Щ. Щ., при извършената публична продан за удовлетворяване вземанията на банката, с постановление за възлагане от 10.09.2018 г. е бил възложен на трето лице- купувач за сумата от 44 000 лв. С влязлото в сила Решение №25 от 09.04.2020 г., постановено по в.т.д. № 16/2020 г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас, е уважен предявеният от Щ.Щ. иск с правно основание чл.134 ЗЗД и застрахователят ЗД „Кардиф– Животозастраховане, клон България“ КЧТ е осъден да заплати на конституирания на страната на Щ.Щ. съищец „Уникредит Булбанк“ АД сумата 48 261.28 лв.– главница, представляваща остатъчна стойност по кредита, сумата 47 739.23 лв.– лихва по кредита за периода 07.04.2013 г.- 24.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 48 261.28 лв., считано от 25.03.2016 г., които суми са дължими по застраховката– сертификат № 423/0199/14688595/ 19.05.2012 г. „Кредитна протекция“ (пакет А), сключена в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“АД, за изплащане на неизплатената част от Договор за банков ипотечен кредит № 423/0199/14688595/ 19.05.2012 г., сключен между банката и М.В.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че искът по чл.134 ЗЗД е основателен и доказан. Приел е за неоснователни възраженията на застрахователя, че не е настъпило застрахователното събитие- трайно намалена работоспособност над 70%, както и че към смъртта на застрахованата на ••••г. индивидуалното застрахователно покритие е било прекратено, поради неплащане на повече от една месечна застрахователна вноска. Страните не спорят, че в присъдените с решението на АС- Бургас суми не е включена сумата от 44 000.00 лв., част от която е и сумата от 40 396.62 лв., предмет на исковата претенция по настоящото дело, събрана от публичната продан на имота на ищеца Щ.Щ., за която сума Щ.Щ. е оттеглил иска си по чл.134 от ЗЗД. Не е спорно също така и е установено от данните по приетото изп. дело на ЧСИ И.Х., че кредиторът „Уникредит Булбанк“АД е цедирал вземането си по изпълнителния лист в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което дружество е конституирано като взискател по изпълнението. Липсва спор и за това, че ответникът ЗК „Кардиф- Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, доброволно е изплатил в полза на взискателя сумите, които е осъден да заплати с влязлото в сила решение на БАС, при което с молба от 11.05.2023 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК /по писмено искане на взискателя/ и с постановление от 19.05.2023 г. на ЧСИ изпълнителното дело е прекратено, като са вдигнати наложените възбрани и запори. От заключението на вещото лице С.Д. по назначената ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че по изпълнително дело № 665/2016 г. по описа на ЧСИ И.Х. са събрани суми в общ размер на 73 351.36 лв., както следва: от запор върху трудовото възнаграждение на Г.А.И.- 6 509.85 лв., от запор на трудовото възнаграждение на М.Г.М.- 22 841.51 лв. и от публичната продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот в гр. •- 44 000.00 лв. На взискателя по изп. дело „Уникредит Булбанк“ АД, /а в последствие на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ са платени суми в общ размер на 65 786.48 лв. от събраните по изпълнителното дело общо 73 351.36 лв. От събраната при извършената публична продан на имота на „Уникредит Булбанк“ АД е платена сума в общ размер на 40 396.62 лв. Размерът на законната лихва върху сумата 40 396.62 лв., начислена за заявения с исковата молба периода от 23.10.2020 г. до 23.10.2023 г. е 12 989.90 лв. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 242, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД. Приложимостта на разпоредбите на КЗ /отм./ в отношенията между страните следва от това, че застрахователния договор, по който наследодателката на ищеца е застрахована, е сключен на 19.05.2012 г. и на основание §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на този кодекс. Тъй като исковете против двамата ответници са предявени в условията на евентуалност, съдът дължи произнасяне първо по предявените от ищеца Щ. Щ. против ответника ЗК „Кардиф- Животозастраховане, Клон България“ КЧТ искове. По допустимостта на предявените искове: Исковете са процесуално допустими, като направеното от ответника възражение за тяхната недопустимост, макар и въведено като основание за неоснователност на предявените искове с отговора на исковата молба, поради влязло в сила предходно съдебно решение по същия спор между същите страни, имащо силата на пресъдено нещо /СПН/, е неоснователно. Макар и съдебното решение по цитираното от ответниците в отговора на исковата молба гр.д. № 265/2023 г. по описа на ЯОС, да не е представено по настоящото дело, при извършената служебна проверка в деловодните системи на ЯОС настоящия съдебен състав установи, че цитираното от ответника гражданско дело е образувано по искова молба на Щ.И.Щ. против ответника ЗК „Кардиф- Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, с която са предявени главен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 44 000 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и евентуален иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на същата сума от 44 00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди. С влязлото в сила съдебно решение № 333 от 13.10.2023 г., постановено по гр.д. № 265/2023 г. по описа на ЯОС, съдът е разгледал и се е произнесъл по предявените искове с посочената правна квалификация, като е отхвърлил същите като неоснователни. Съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. В константната и непротиворечива съдебна практика е прието, че за да се прекрати производството поради пресъдено нещо, е необходимо да е налице тъждество между страните и спора, който е разрешен с влязло в сила решение и висящия спор. Повторно заведено дело се прекратява служебно от съда, тогава, когато спорът е разрешен с влязло в сила решение по същество. В процесния случай, с влязлото в сила решение по гр.д. № 265/2023 г. по описа на ЯОС е разрешен правен спор между същите страни, но с друг предмет, т.е. не е налице тъждество между спора по настоящото дело, очертан от предявените искове с правно основание чл. 242, ал.1 /отм./ от КЗ и чл.86 от ЗЗД, и спора по предходното производство между същите страни, по което са предявени и разгледани искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, по които съдът се е произнесъл с влязлото в сила съдебно решение. Липсата на тъждество между спора между същите страни по предходно разгледаното и решено гражданско дело и спора по настоящото дело, води до извод за неоснователност на възражението на ответника за процесуална недопустимост на предявените искове, въз основа на които е образувано настоящото производство. По основателността на предявените искове: По иска с правно основание чл. 242, ал.1 от КЗ /отм./, предявен против ответника „Кардиф- Животозастраховане, слон България“ КЧТ: Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал.1 от КЗ /отм./, когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че наследодателката на ищеца- М.Г.В. и третото лице помагач в настоящото производство- „Уникредит Булбанк“ АД са били обвързани от валидно договорно правоотношение, породено от сключен договор за ипотечен кредит от 19.05.2012 г. и Анекс №1 от 16.01.2013 г., по силата на който кредиторът- „Уникредит Булбанк“ АД е отпуснал на М.В.- кредитополучател, кредит в размер на 90 000.00 лв., която сума е била усвоена изцяло, с дата на последна погасителна вноска, съгласно Анекса от 16.01.2013 г.- 19.05.2026 г. Безспорно е установено и сключен групов договор застраховка „Кредитна протекция /пакет „А“/ между ответника „Кардиф- Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, който има за предмет живота, здравето и телесната цялост на трети лица, в частност на кредитополучателя по процесния договор за ипотечен кредит. Регламентацията на този договор към момента на сключването му, се съдържа в разпоредбата на чл. 233, ал.1 от КЗ /отм./, като по него банката- кредитор има правното положение на застраховащ. Именно тя има застрахователен интерес да застрахова живота, здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателите си, тъй като в случай на увреждане, смърт или намаляване на работоспособността им, те в качеството на длъжници на банката няма да могат да издължат погасителните си вноски. Макар да не сключва непосредствено договора за застраховка със застрахователното дружество, кредитополучателят има статут на застрахован, тъй като договорът няма сила без неговото знание и съгласие, доколкото предмет на същия е неговият живот и рискът е свързан с неговата смърт или трайна загуба на работоспособност. Във връзка със сключването на процесния застрахователен договор е представено по делото изискуемото от закона „съгласие“, с което наследодателката на ищеца в качеството на кредитополучател е изразила съгласието си към неговия договор за банков ипотечен кредит да действа договор за застраховка „Кредитна протекция“ на кредитополучателите на „Уникредит Булбанк“ АД, сключен между банката и „Кардиф- Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф- Общо застраховане, Клон България“ при граница на застрахователното обезщетение в размера на кредита до сумата от 90 000.00 лв. Особеното при този вид договор, което обуславя и неговата спецификата, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време. Участието на кредитополучателя е свързано с риска. Независимо, че не е страна по застрахователния договор, в смисъл, че не е направил волеизявление, нито е трето ползващо се лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, той не е лишен напълно от права. Без неговото писмено съгласие договорът за застраховка върху чужд живот не може да бъде сключен- чл. 233, ал. 1, изр.2 КЗ (отм.). Освен това, той има право да се противопостави на договора през неговото времетраене и ако изрази писмено възражения пред застрахователя, договорът се прекратява- чл. 233, ал. 2 КЗ (отм.). Застрахователните премии са за негова сметка, макар паричните суми да се превеждат от банката. На следващо място следва да се отбележи, че настъпването на застрахователно събитие, което води до възникване на покрит риск по застрахователния договор, има двояко значение- от една страна в полза на застраховащия /ползващото лице/ възниква притезателно право да поиска заплащането на застрахователната сума /упражняването на това право е предоставено на волята на ползващото се лице/, и от друга страна- погасява се задължението на застрахованото лице- кредитополучател, чието изпълнение е обезпечено със сключването на застрахователния договор. При настъпване на застрахователното събитие, кредиторът може да се удовлетвори чрез получаване на застрахователната сума. Дължимата при настъпване на риска застрахователна сума няма обезщетителен характер, тъй като не покрива причинени на застраховащия вреди, а обезпечава изпълнението на договорното задължение на кредитополучателя, т.е. представлява застрахователна закрила на кредитора /дал кредита/ срещу опасността от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума. В този смисъл, ако е настъпил уговореният застрахователен риск и въпреки това кредитополучателят /респ. неговите наследници/ е погасил задълженията по договора за кредит, пред него са открити следните възможности за съдебна защита: 1/ да претендира от банката връщане /реституция/ на недължимо платените суми, ако те се дублират с направени застрахователни плащания; 2/ на основание чл. 242, ал. 1, изр.1 КЗ /отм./, като суброгирал се в правата на банката, тъй като е имал интерес от погасяване на задълженията по договора за кредит, да поиска заплащане на застрахователната сума направо от застрахователя; и 3/ да поиска застрахователно обезщетение в размер, надвишаващ вземането, в обезпечение на което е сключен застрахователният договор /т.е. разликата между застрахователната сума и остатъка от кредита към датата на застрахователното събитие- т. нар. остатъчно право/. Такива права, в случай на смърт на кредитополучателя, възникват и за законните му наследници, ако са погасили задълженията по договора за кредит. В настоящия случай, застрахователните рискове са настъпили по време на действието на застрахователния договор. В случая е безспорно установен фактът на изплащане от ищеца на сумата по кредита в размер на 40 396.62 лв. в полза на кредитора- банка, която сума е събрана чрез принудителното изпълнение в полза на ползващото се по застраховката лице- банката и за ищеца е възникнало даденото от закона право на регрес по чл. 242, ал.1 КЗ /отм./. Именно поради правото, произтичащо от закона, ищецът като встъпил в правата на банката след плащането, може да упражни тези свои права от свое име с уредения от чл.242 КЗ /отм./ самостоятелен иск. Този регресен иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на застрахователния договор, макар да има връзка с този договор. Въз основа на заключението на вещото лице по назначената ССЕ е установено, че събраната от ЧСИ при публичната продан на недвижимия имот сума е в размер на 44 000.00 лв., като част от тази сума, а именно в размер на 40 396.62 лв. е платена в полза на банката, за която сума искът се явява основателен и доказан по размер и подлежи на уважаване. С оглед на така обоснования извод за основателност на заявената искова претенция, съдът следва да разгледа своевременно заявеното от ответниците в подадения писмен отговор по чл. 131 от ГПК правоизключващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното суброгаторно вземане и приложима ли е в отношенията между страните нормата на чл. 197 КЗ /отм./, на която ответника се позовава. Правото на ищеца- наследник по закон на кредитополучателя М.В., да иска от ответното застрахователно дружество съответно плащане на сумата по кредита към застрахованото лице „Уникредит Булбанк" АД, събрана чрез принудителното изпълнение върху имота на ищеца, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу застрахователното дружество- суброгационно право. В случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите по кредита на застрахованото лице и даденото от закона право на регрес по чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.). Именно поради правото, произтичащо от закона, ищецът встъпва в правата на банката- застраховано лице след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на застрахователен договор, макар да има връзка с такъв договор. При това положение няма основание по отношение на регресния иск да се прилагат правилата за давността, валидни за договора за застраховка- чл. 197 КЗ (отм.). В КЗ (отм.) и в ЗЗД не е дадена изрична уредба на давността за регресните искове в застраховането, поради което и приложима в случая е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е датата на плащане на съответните погасителни вноски по кредита. В случая началният момент на течението на давностния срок, когато вследствие плащането на дължимите на банката- кредитодател вноски по кредита по силата на закона ищецът се е суброгирал в правата й и е могъл да претендира плащане на същите суми от застрахователя, е денят на плащането. Исковата молба, адресирана до съда, по повод на която е образувано настоящото производство, е подадена на 23.10.2023 г., поради което и давността за регресното вземане, възникнало при извършеното плащане на кредитора на 14.11.2018 г., установено въз основа на приложеното към исковата молба извлечение за движението на постъпили парични суми по изпълнително дело №665/2016 г. по описа на ЧСИ И.Х., не е изтекла. Считано от датата на плащането- 14.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда- 23.10.2023 г. е изтекъл период, по- кратък от 5 години, поради което и регресното вземане не е погасено по давност, съответно регресният иск по чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.) не подлежи на отхвърляне на това основание. Като неотносими към предмета на делото не следва да се обсъждат доводите на ответника за неоснователност на предявени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 134 от ЗЗД, тъй като предявените от ищеца и разглеждани от съда искове са с правна квалификация чл. 242, ал.1 от КЗ /отм./. По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД: Законодателят не е установил срок за изпълнение на задължението на застрахователя по чл. 242 от КЗ /отм./, предвид на което и на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД същият изпада в забава след покана. По делото липсват доказателства ищецът да е канил ответника да му заплати изплатената от него сума по договора за кредит, събрана чрез принудителното изпълнение в полза на ползващото се по застраховката лице- банката, преди подаването на исковата молба. Следователно при така наличните по делото доказателства предявеният осъдителен иск за заплащане на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12 989.90 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Дължимата на ищеца сума в размер на 40 396.62 лв. следва да бъде присъдена ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, каквото искане е изрично заявено от ищеца с исковата молба. Поради уважаване на иска по чл. 242, ал.1 от КЗ /отм./ против ответника „Кардиф- Животозастраховане, клон България“ КЧТ, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност против втория ответник „Кардиф- Общо застраховане, Клон България“ КЧТ искове с правно основание чл. 243, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част на исковете. Заплатените от ищеца разноски в производството, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК са в общ размер на 2 435.46 лв., от които: 2 135.46 лв.- заплатена държавна такса и 300.00 лв. заплатен депозит за вещо лице. Изчислени съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1842.87 лв. Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал.3 от съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира разноски в размер на 4 970.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г. и съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, в случай, че същото надхвърля минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед защитавания материален интерес, минималния размер на адвокатското възнаграждение на ответника, следва да бъде изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което възлиза на сума в размер на 4 680.92 лв. ЯОС намира направеното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за основателно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от пълномощника на ответника процесуални действия- подаване на отговор на исковата молба и становища по хода на делото. Съдът съобрази и това, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, в който процесуалният представител на ответника не се е явил. Предвид на това, ЯОС намира, че размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до предвидения минимален такъв в Наредба №1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 4 680.92 лв., съгласно заявеното от ищеца, при което ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1138.95 лв. В производството пред ЯОС ищецът е бил представляван от адв. Д. Д. от АК- • при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая дължимото се на адв. Д. адвокатско възнаграждение, изчислено по правилата на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 881.73 лв., която сума следва да бъде възложена в тежест на ответника „Кардиф- Животозастраховане, Клон България“ КЧТ. Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд