Решение № 443 от 23.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 938/2024 г.

Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. И. С. срещу Решение № 697 от 26.12.2023 г. постановено по в.гр.д. № 20231200501129 по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, II В с- в, с което съдът е оставил без уважение жалба с вх. № 09537/15.08.2023г. депозирана от Д. И. С., против разпределение на суми по изп.д. №1010/2022г. по описа на ЧСИ М. К., предявено с три протокола - съответно изх.№ 11066/11.08.2023г., изх. № 11099/11.08.2023г. и изх. № 11066/11.08.2023г.

Присъдени са разноски, като Д. И. С., е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД разноски в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 04.01.2024г. Частната жалба е депозирана на 11.01.2024г. т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.

Жалбоподателят Д. И. С. изтъква факта, че жалбата не е разгледана по същество и не са разгледани по същество изложените аргументи. В самата жалба пороците на разпределението (изготвено в три протокола) са ясно конкретизирани с оглед противоречието им с текстовете на ГПК, които установяват как се извършва то. БОС не е коментирал възраженията в мотивите на своето решение, което прави същото и необосновано. Съдът на практика с решението е възложил на жалбоподателя извършването на собствено разпределение, което под формата на жалба, той е следвало да предложи на съда. На практика жалбоподателят няма задължение (а и възможност) и не може да се изисква от него да предлага разпределение, което според него е законосъобразно, което евентуално решаващият състав да одобри в едно отменително решение. Счита, че твърдението му за деформирано съотношение между вземанията на взискателя и размера на частта на погасения дълг и съответно пропорционалното му разпределение е достатъчно конкретизирано, тъй като в конкретния случай се атакува принципа на разпределение - именно, че това не е следвало да стане с 3 отделни протокола, а само с един. Не би следвало в такава хипотеза да се изисква от жалбоподателя като мотиви към жалбата да посочи конкретни цифри на разпределението и по този превратен начин да се разбира и тълкува самото тълкувателно решение №2, цитирано на страница 2 от обжалвания съдебен акт. Отделен е въпроса, че не е извършено разпределение по отношение на последния обект, което тепърва ще се извършва с четвърти протокол по проданта. Основони твърди, че е нарушен принципът за разпределяне на остатъка по съразмерност, извършвайки разпределението в три протокола (и тепърва в четвърти), а не в един, което е довело до явно противоречие с нормата на чл. 460 във връзка чл. 495 от ГПК. Съразмерността означава след намаляване на дълга от постъпленията общо сумарно от всички продадени обекти по отношение на вече удовлетворените привилегировани кредитори с право на предпочитателно удовлетворяване промяна на пропорционалното съотношение на дълга спрямо вече намаления дълг, което може да се види в цяла картина само, ако това се извърши в един протокол и едва тогава след определяне на новата пропорция останалата свободна сума за разпределяне да бъде отредена спрямо съответните пропорции съразмерно на всеки кредитор. Само така може правилно да бъдат определени сумите, които той следва да внесе. т.е. когато неправилно е разпределена пропорцията по предходните протоколи за кредитора С. - наддавател по наддавателно предложение в същата тази продан е разпределено да внесе по-висока сума, отколкото би следвало, ако разпределението бе извършено прецизно, в един общ протокол, по правилата на чл. 460 ГПК вр.чл. 495 ГПК. По отношение на разноските, посочва, че същите са конкретно и ясно посочени в удостоверението за присъединяване.

Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД оспорва същата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Счита, че ОС Благоевград е приел жалбата срещу атакуваните разпределения за неоснователна предвид липсата на конкретни доводи и оплаквания. Възраженията, поддържани и в жалбата срещу оспорваното решение, че извършването на разпределението в три протокола деформира съотношението на вземанията на взискателите, са изцяло бланкетни. Не са изложени аргументи как според жалбоподателя, това се отразява върху размера на определените му за довнасяне суми за придобиване на имотите, за които той е обявен за купувач. В тази връзка отбелязва, че съдът не може да се произнесе по оплаквания, които не са наведени в жалбата. В този смисъл са и дадените разяснения в мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г„ постановено по тълкувателно дело № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС. Посочва, че конкретни оплаквания срещу извършените от съдебния изпълнител разпределения липсват както в жалбата срещу разпределението, така и в подадената срещу първоинстанционното решение частна жалба. Поради това и възражението, че указанията на съда за отстраняване нередовността на жалбата били връчени при отказ от електронно получаване на книжа, е освен неотносимо и неоснователно.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдия- изпълнителя, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателят е присъединен взискател и едновременно се явява купувач на част от недвижимите имоти, изнесени на публична продан от ЧСИ К.. Предмет на разпределението по изп.дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К. са суми, получени, респ. дължими съгласно чл.495 ГПК, във връзка с извършена публична продажба на недвижими имоти на длъжника в лицето на „Феростийл“ ЕООД. Разпределението на получените суми от публичната продан е обективирано в три протокола, както следва:

1. Протокол за предявяване на разпределение с изх. № 11066/11.08.2023 г. по изп. дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К., pen № ••• на КЧСИ, който е съставен във връзка е получени суми от осъществена публична продажба на ипотекирани в полза на „Банка ДСК“ АД недвижими имоти - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.158.44.1.34 (Студио № 16), Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.158.44.1.27 (Студио № 9) и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.158.44.1.32 (Студио № 14).

2. Протокол за предявяване на разпределение с изх. № 11099 от 11.08.2023 г. по изп. дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К., pen № ••• на КЧСИ, е съставен във връзка с получени суми от осъществена публична продажба на възбранени по изпълнителното дело недвижими имоти - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.158.44.1.28 (Студио № 10), Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.158.62.1.88 (Гараж) и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.158.62.1.89 (Гараж).

3. Протокол за предявяване на разпределение с изх. № 11113 от 11.08.2023 г. по изп. дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К., pen № ••• на КЧСИ, е съставен във връзка с осъществена публична продажба на възбранени по изпълнителното дело недвижими имоти - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.105.1.33(Апартамент № 33), самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.105.1.42(Гараж № 3) и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.158.62.1.89(Гараж).

С атакуваното решение ОС е приел, че бланкетни възражения срещу основанието и размера на предявените в производството вземания (вкл. поради наличие на три отделни протокола) не представляват годни доводи за обосноваване на неправилността на акта на ЧСИ по разпределяне на осребреното имущество. Затова с разпореждане №905/28.11.2023г., съдът е оставил без движение ч.ж. вх.№09537/15.08.2023г. от Д. И. С., против разпределение на суми по изп.д. №1010/2022г. по описа на ЧСИ М. К., предявено с протоколи/изх.

№11066/11.08.2023г., изх.№ 11099/11.08.2023г. и изх.№11066/11.08.2023г./ и му е указал в 1 - седмичен срок от съобщението да представи поправена ЧЖ, в която да конкретизира как според него следва да бъде направено разпределението на сумите по изпълнението в процесното изп. производство и в този контекст да конкретизира искането си за съдебна защита и съдействие.

Настоящата съдебна инстанция намира решението на ОС за правилно, по следните съображения:

В рамките на предоставения срок, жалбоподателят не е посочил каква конкретно е допуснатата от ЧСИ грешка в разпределението на постъпленията от извършените публични продани. Дори ако се приеме, че разпореждането не е надлежно връчено, то в депозираната пред САС частна жалба отново не се релевират конкретни доводи, а най-общо се възразява срещу съставените три отделни протокола, като се посочва, че предстои и четвърто разпределение.

Основният спорен по делото въпрос е дали съставянето на три отделни протокола на ЧСИ за суми, включени в разпределението, като предмет на неприключило все още изп.производство, опорочават атакуваното разпределение и не е ли следвало да бъдат разпределени всички суми от всички публични продани за всички имоти само в един протокол. Всички оплаквания са действително бланкетни както в жалбата, така и в депозираната до САС частна жалба.

Разпределение по чл.460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител (СИ), с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението. Производството по чл.463 ГПК (за обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК) се различава от производството по чл. 435 ГПК (за обжалване действията на СИ) по своята същност, правомощията на съда и правните си последици. Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява:

1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях;

2) неправилно приложение на чл.76 ЗЗД;

3) неправилно прилагане на правилото на чл.136 ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

Нито един от горепосочените пороци на процесното разпределение не е изрично релевиран от страна на жалбоподателя, който изтъква единствено, че е нарушен принципа на съразмерност, без да посочва на кой кредитор е определено повече от всички останали и как точно според него е следвало да процедира ЧСИ.

С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. Именно поради това и посочените в закона правомощия на съда при обжалване на разпределение по ГПК са различни от тези при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК. С оглед препращащата към всички алинеи на чл.278 ГПК норма на чл.463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл.463 ГПК ОС не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл.463 ГПК. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане.

В конкретната хипотеза няма въведени спорно в предмета оплаквания за нарушение на чл.136 ГПК т.е. за неспазени привилегии като ред на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в изпълнителния процес, въпреки общото оплакване за нарушена съразмерност, без да се посочва в кой ред кредитори. Целта на разпределението в хипотезата на чл. 495 ГПК, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. В хипотезата на конкуриращи се взискатели - дали някои от вземанията са от един и същи ред по чл. 136 ЗЗД и ако това се установи - в каква съразмерност ще бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респ. определена по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната продан, за да бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.

В протоколите за предявяване на разпределения ясно е посочено как следва да бъдат изплатени получените суми спазвайки привилегиите на отделните кредитори. Както бе посочено по-горе, част от недвижимите имоти от които се осребрява имущество са ипотекирани в полза на „Банка ДСК“ АД съответно следва да бъде зачетена привилегията на този кредитор, както и на община Банско.

Със сумите от недвижимите имоти, за които няма специална привилегия, следва да бъде удовлетворена първо държавата, тъй като видно от молба вх. № 09370/10.08.2023 г. на ТД на НАП София, дружеството-длъжник има публични задължения в размер на 4 233 771.44 лева. Горното може да бъде илюстрирано със следните примери: Когато уважаването на жалбата води до промяна на обема на правата (в посока на намаление или на увеличение) в един ред, това намира отражение върху удовлетворяването на всеки от взискателите в този и в следващите редове, с оглед принципите, на които се основава всяко разпределение, а именно, че по правило: 1) преди удовлетворяване на вземанията от предходен ред, не се пристъпва към удовлетворяване на притезанията от следващ ред; и 2) удовлетворяването на вземанията в един и същи ред става по съразмерност. Предвид посочените принципи на разпределението, приложими както в индивидуалното, така и в универсалното принудително изпълнение (производството по несъстоятелност), уважаването на жалбата, с оглед конкретния ѝ предмет, не винаги води до необходимост от промяна на цялото разпределение. Когато уважаването на жалбата води до промяна на признати с разпределението привилегии, това води по необходимост до промяна на разпределението в следващите редове. Ако обаче няма жалба относно разпределението в предходни редове, в тази част разпределението не може да бъде променяно, защото то не е предмет на жалбата. Уважаването на жалбата на един взискател не може да доведе до определяне от съда на по-благоприятен ред (по-предна по ред привилегия) на удовлетворяване за друг взискател, който не е упражнил правото си на жалба относно нея. Ето защо, ако вземането на взискател е включено в разпределението като хирографарно - чл. 460, изр. 2-ро ГПК, въпреки, че се ползва с привилегия, но няма жалба от този взискател, привилегията му не следва да бъде взета предвид при разглеждане на жалба от друг кредитор. Ако кредитор оспорва правилното приложение на чл. 460, изр. 2-ро ГПК и чл. 136, ал. 3 ЗЗД за удовлетворяване на хирографарните кредитори по съразмерност, не може да се преразглежда разпределението по привилегиите в предходните редове, доколкото то не е оспорено, тъй като съдът ще излезе извън предметния обхват на жалбата, като това би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. От волята на страната зависи, дали тя ще защити процесуалното си право на предпочтително удовлетворение, съответно дължимия ѝ обем на удовлетворяване на изпълняемото ѝ материално право при разпределението.

Предвид изложеното, относно законосъобразността на разпределението ОС е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението т.е. в същия ред на кредитори. Жалбоподателят не сочи нито дали е хирографарен, нито привилегирован кредитор и къде според него ЧСИ е допуснал грешка в извършеното вече разпределение.

Що се отнася до възражението, че са съставени три отделни протоколи за разпределение, а не само един, извършените разпределения за получени суми от продажбата на различни недвижими имоти, са самостоятелни и всяко трябва да отговаря на изискванията за законосъобразност. Съставянето на отделни протоколи цели единствено да е налице яснота и прегледност във връзка с отделните групи имоти, които za били обект на публична продан. Имотите в протокол с изх. № № 11066/11.08.2023 г., 11099/11.08.2023 г. са продадени на трети за изпълнителното дело лица и изготвените разпределения са на осн. чл. 460 ГПК, като тези в първия протокол са ипотекирани в полза на „Банка ДСК“ АД. Третият протокол с изх. № 11113/11.08.2023 г. е съставен на осн. чл. 495 ГПК, като в него ясно е посочено обявеният за купувач взискател и настоящ жалбоподател какви суми следва да внесе.

В този смисъл да се има предвид, че за всеки от продадените имоти наддавачът, обявен за купувач може да има различно процесуално поведение - може да се откаже да заплати цената като понесе съответната отговорност. Тази разделност на производството и предвидените от закона във връзка с неговото осъществяване или осуетяване правни последици, налага изготвянето на отделно разпределение за сумата от всеки самостоятелен обект като всяко разпределение трябва да отговаря на изискванията за законосъобразност като се съобразят кръга от взискателите, размера на вземанията и реда на привилегиите. Становището на жалбоподателя за изготвяне на едно общо разпределение от получената цена за всеки от имотите не може да се сподели именно предвид възможността за различно процесуално поведение на купувачите на имотите като в случай на внасяне на цената само за един от продадените имоти би се нарушила поредността на привилегиите по чл.136 ЗЗД. Съдът счита, че при плащане сумите по изпълнението съдебният изпълнител трябва да съобрази факта на плащане и няма да допусне едно и също лице да получи два пъти една и съща сума.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя са, че не са отчетени и съответно разпределени сторените от него разноски по изпълнителното дело. В т. 6 на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че „не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД“. Видно от т, 7 от раздел II от всеки един от протоколите за разпределение, вземането на този взискател е включено с конкретно посочени разноски. Следва да се има предвид още, че в протокол за разпределение с изх. № 11066/11.08.2023 г., в полза на жалбоподателя, с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, са разпределени 60 лв., представляващи разноските за присъединяване по делото. Жалбоподателят не твърди да е сторил други разноски, свързани с осъществяване на конкретния изпълнителен способ, които да не са му разпределени.

С оглед гореизложеното и доколкото в депозираната жалба не са наведени конкретни съображения за неправилно изчисляване на дължимите по съразмерност суми, нито нарушен ред на привилегиите, включени в разпределенията, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е неоснователна и като такава същата правилно е оставена без уважение, а решението на ОС Благоевград следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.463 ал.2 ГПК, съдът