Решение № 44 от 27.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 748/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №60834/28.05.2024 година от Комисия за финансов надзор срещу решение №2210/15.04.2024 година, постановено по гр.д. №10172 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав. Твърди се във въззивна жалба, че постановеното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран с иск от КФН с правно основание чл.13, ал.1, т.19, б.“б“, предл. първо от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/ във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от Закона за пазарите за финансови инструменти /ЗПФИ/. Иска се да бъде прогласена нищожността на договор за цесия от 12.01.2021 година, сключен между цедент В. Т. П. и цесионер инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД. Твърдението за нищожност на договора се обосновава с факта, че той противоречи на императивната норма на чл.9, ал.1 ЗПФИ, която въвежда забрана за инвестиционните посредници да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон. Не е въведено законово изключение и за договорите за цесия. Искът е отхвърлен като за да постанови това решение, съдът е приел, че ответникът „Дилингова финансова компания“ АД е инвестиционен посредник с издаден от КФН лиценз, че на 12.01.2021 година е сключен договор за цесия, по силата, на който инвестиционния посредник е придобил от В. П. правото на вземане срещу „Драгана ентърпрайзис“ ООД, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит от 23.05.2017 година срещу заплащането на сумата от 360 000 лева. Съдът е приел, че тъй като се касае за една сделка, не е налице трайно, системно поведение, насочено към получаване на доход. На първо място се претендира допуснато процесуално нарушение при обявяване на доклада, тъй като ищецът многократно е изразил несъгласието си с формулираната от съда трета предпоставка за уважаване на иска, за която ищецът твърди, че не е навеждал твърдение за това, че се касае за сделка по занятие. По този начин, съдът е изменил съвкупността от факти, с които ищеца свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес. В обжалваното решение не са обсъждани доводите на страните, нито аргументи относно твърденията на КФН, че договорът за цесия не e във връзка с предоставяни инвестиционни услуги, поради което не е сред сделките, които има право да извършва, че е нарушено изискването на чл.9, ал.1 ЗФН. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени. Въззиваемата страна “Дилингова финансова компания“ АД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски. Въззиваемата страна В. Т. П. е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски. Постъпила е и частна жалба вх. №94021/29.08.2024 година от Комисия за финансов надзор срещу определение №11984/31.07.2024 година, постановено по гр.д. №10172 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав. Твърди се в жалбата, че в разрез с приложимия закон КФН е осъдена да заплати на всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение. Твърди се, че ответниците имат качеството необходими задължителни другари, поради което се дължи едно адвокатско възнаграждение. Аргумент за това се черпи и от чл.72, ал.2 ГПК. След като за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса то е логично да се дължи и едно адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност моли да се намали размерът на присъдените адвокатски възнаграждения. Ответниците по частната жалба „Дилингова финансова компания“ АД и В. П. молят да се остави без уважение частната жалба. Съдът по предмета на спора съобрази следното: В исковата си молба от 12.08.2021 година КФН излага, че комисията за финансов надзор, в качествoто си на колективен орган е взела решение по предложение на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на свое заседание, проведено на 10.08.2021 година за предявяване на иск по реда на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от закона за пазарите за финансови инструменти срещу „Дилингова финансова компания“ АД, което е вписано и във водения от КФН регистър по чл.30, ал.1, т.2 ЗКФН като инвестиционен посредник и В. Т. П., който е страна по договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена /договор за цесия, сключен на 12.01.2021 година. Твърди се в исковата молба, че „Дилингова финансова компания“ АД е дружество с издаден от КФН лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, а именно: приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти; изпълнения на нареждания за сметка на клиент; управление на портфейл; предоставяне на инвестиционни съвети; пласиране на финансови инструменти, както и за предоставянето на допълнителните инвестиционни услуги, уредени в чл.6, ал.3 ЗПФИ. В тази връзка дейността бива регулирана от КФН и същият е вписан в публичния регистър на инвестиционните посредници, поддържан от комисията в съответствие с чл.30, ал.1, т.2 ЗКФН. В КФН е получен сигнал за извършване на дейност в нарушение на императивни изисквания от страна на инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД като се посочва, че посредникът е сключил договор за цесия, чрез който е придобил вземане срещу дружеството „Драгана ентърпрайзис“ ООД и впоследствие е пристъпило, в качеството си на заложен кредитор към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложена от дружеството съвкупност от вещи. Установено е следното: На 11.01.2021 година между Н. Н. Т. и „Дилингова финансова компания“ АД е сключен договор, по силата, на който „Дилингова финансова компания“ АД се задължава от свое име, но за сметка на доверителя да сключи договор за цесия, въз основа, на който да заплати на В. Т. П. 360 000 лева и да придобие право на вземане към „Драгана ентърпрайзис“ ООД на стойност 366687, 48 лева. На 12.01.2021 година е сключен договор за цесия между В. Т. П., в качеството му на цедент и „Дилингова финансова компания“ АД, в качеството му на цесионер, по силата, на който инвестиционният посредник се задължава да заплати 360 000 лева за да придобие право на вземане към „Драгана ентърпрайзис“ ООД в размер на 366687, 48 лева, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит от 23.05.2017 година. С договора за цесия вземането е прехвърлено в пълния си обем, заедно с всички привилегии и обезпечения, в това число – договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог върху съвкупност от движими вещи и солидарни длъжници в лицето на В. Т. П. и А. К. Н.. В отговора си до КФН посредника е заявил, че договорът е сключен, в изпълнение на договора за поръчка от 11.01.2021 година с Н. Н. Т., както и, че не е имал взаимоотношения с тези лица извън представеният договор за поръчка и сключеният въз основа на него договор за цесия. По силата на чл.9, ал.1 ЗПФИ инвестиционните посредници, с изключение на банките –инвестиционни посредници не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон. В качеството си на лицензиран от КФН инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД може да извършва единствено сделките по чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ, за които е лицензирана, съответно други търговски сделки, извън посочените в чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ дружеството може да извършва само в случаите, предвидени в закон. Сключването на договор за цесия на 12.01.2021 година от „Дилингова финансова компания“ АД е в противоречие с изключителния му предмет на дейност, в качеството му на инвестиционен посредник.