Решение № 4275 от 28.11.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 10299/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на Закона за защита от домашно насилие по молба на молителката И. С. против ответника И. М.. Твърди се от молителката и е декларирано с нарочни ( нотариално заверени) Декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, че на датите 14.08.2025 г., 23.08.2025 г., 30.08.2025 г., 31.08.2025 г. и 14.09.2025 г. ответникът е извършил актове на домашно насилие над молителката под формата на психическо и емоционално насилие, а на последната дата и под формата и на физическо насилие. Както бе посочено и по-горе ответникът е оспорил молбите на молителката, като твърди, че всички те са резултат от отношението и действията на майката на молителката, като не отрича че е имало над петдесет спора между него и молителката и твърди, че 30.08.2025 г. е най- сериозният за него случай, при който той е пострадалият. Предвид характера на производството по делото още с проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на молителката и на ответника, на основание § 1а от ЗР от ЗЗДН, вр. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, , че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва: Молителката е следвало да установи в условията на пълно и главно доказване, че на посочените от нея дати, време и място и по декларирания в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН начин, ответникът е осъществил над нея актове на домашно насилие /вербално, психическо и физическо на 14.09.2025 г, така както е описано в молбите й и преповторено в Декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Ответникът, ако оспорва тези твърдения, е следвало да проведе насрещно доказване като ангажира доказателства, от които да се изведе извод, че не е извършвал акт/актове на домашно насилие над молителката или не по указания в молбата начин, но без да доказва отрицателни факти. При така разпределената тежест на доказване съдът маркира събраните доказателства и прави обобщени изводи от фактическа и правна страна на твърдените от двете страни взаимоизключващи се по същество факти и обстоятелства, за да изведе от правна страна извод дали е налице домашно насилие. По делото са приобщени като писмени доказателства представените със сезиращата съда молба: оригинал на Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с нотариална заверка на подпис рег.№ 8858/03.09.2025 г. на нотариус К. И., рег. № ••• на НК; заверено копие на лична карта № ••• г.; заверено копие на лична карта № ••• г.; молба вх.рег.№ 78586/17.09.2025 г., ведно с приложените към нея: оригинал на Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с нотариална заверка на подпис рег.№ 9407/16.09.2025 г. на нотариус К. И., рег.№ ••• на НК; заверено копие на медицинско удостоверение № 1146/2025 г.; заверено копие на амбулаторен лист № 343/14.09.2025 г.; заверено копие на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131, том ІІІ, рег. № 5689, дело № 554/2006 г.; заверено копие на лична карта № ••• г.; заверено копие на лична карта № ••• г.; представения от ответника отговор вх.рег.№ 80578/24.09.2025 г.; служебно изготвени 2 бр. справки от Национална база данни „Население” за страните по делото; справки за съдимост за лицата И. В. М. и И. Ж. С. от Бюро за съдимост при РС – Варна с вх.рег.№ № 79766/23.09.2025 г. и 79763/23.09.2025 г.; писмо от 29.09.2025 г. от РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна; писмо вх.рег.№ 81944/30.09.2025 г. от УМБАЛ „Света Марина” ЕАД – Варна; писмо вх.рег.№ 81974/30.09.2025 г. от Второ РУ при ОД на МВР – Варна, с приложена към него докладна записка относно проверка по преписка УРИ № 436000-16544/2025 г. по описа на Второ РУ – Варна; допълнително представеното от адв.З. копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 148, том ІІ, рег.№ 4820, дело № 388/2018 г., ведно с приложената към него схема № 15-732698-11.10.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••. Приобщено по делото и писмо вх.рег.№ 80805/25.09.2025 г. от Районен център 112 – Варна, с което уведомяват съда, че са открити 4 обаждания от телефонни номера •••••••••• и •••, посочени подробно в писмото ведно със CD с 8 файла с електронни картони и 4 файла с аудио записи. В откритото съдебно заседание от 14.11.2025 г. са събрани допуснатите в полза на страните гласни доказателства. В качество на свидетели са разпитани: Р. Г. И., ЕГН ••••••••••, и О. Ш. К., ЕГН ••••••••••, двамата служители при Второ РУ Варна – ОД МВР Варна, присъствали на място на 14.08.2025 г. на адреса във •••, при събиране на багажа на молителката от дома в който е живеела с ответника. В качество на свидетели по делото са разпитани С. И.А Р., ЕГН ••••••••••, майка на молителката по делото и Д. Ж. С., ЕГН ••••••••••, сестра на молителката.Св. С. Р. е дала показания във връзка със случилото се на 14.08.2025 г./събиране на багажа на дъщеря й И. от дома на И. /; инцидента на пътя Варна –Девня от 30.08.2025 г.и т.нар. побой над молителката от 14.09.2025 г. Св. Д. С. – сестра на молителката е дала показания във връзка със случилото се на датите 30.08.2025 г. и 14.09.2025г., вкл. и за предходни скандали и спорове между И. и И.. Допуснат до разпит е и водения от ответника свидетел Р. Р. Р., ЕГН ••••••••••, присъствал на случилото се на 30.08.2025 г. на пътя Варна –Девня.Св.Р. е единственият който е твърди, че не ответника, а молителката е тази която е с агресивно и непристойно поведение и че на 30.08.2025 г. ответникът и негов приятел е пострадалия, т.к. окото му било „ бушон „, . Приложени на листи 124 и 125 са 2 бр. 2 стр. екранни снимки от мобилно приложение, представени от ответника за да докаже, че той е пострадалият при инцидента случил се на 30.08.2025 г. Съвкупният и поотделен анализ на писмените и гласни доказателства и изявленията на страните по делото мотивира съда да приеме за установено и доказано, че молителката И. С. е родена през 1997 г., адресно регистрирана в •••, св.С. Р. е родена ••• г. и е майка на молителката, а св. Д. С. е родена ••• г. и е сестра на молителката. Установено е по делото, че ответникът И. М. е роден ••• г., адресно регистриран на адрес •••, със семейно положение неженен, има двама сина и една дъщеря и брат, а майка му е починала /л. 83/. Страните по делото не спорят, че ответникът живее на адрес •••, както е че на този адрес е живяла и молителката до датата на която си е събрала багажа и напуснала ответника. Липсва спор, че от момента на раздялата между страните молителката е отишла да живее при майка си и сестра си и семейството на последната, както и че всички те живеят на адрес в гр.Варна, ул ••• •••. Фактите и обстоятелствата свързани с твърденията на молителката за това, че е имала фактическо съжителство и интимна връзка с ответника, пордължителността на тази връзка и проблемността на връзката се подкрепят изцяло не само от декларациите на молителката по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, но и от гласните доказателства допуснати в полза на двете страни. Всички актове на домашно насилие молителката е разказала в писмен вид в молбите по делото, преповторени в двете декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Ответникът е оспорил доказателствената сила на декларациите като е твърдял, че това са едностранни изявления на молителката, и подчертавал в хода на цялото съдебно дирене, че той е пострадалия. Именно за правилната преценка на подлежащите на доказване факти и в изпълнение и на императивните норми на ЗЗДН съдът е изискал и събрал писмени доказателства свързани със здравето на страните и съдебното им минало. От приложените по делото справки от УМБАЛ Св.Марина Варна /л. 95/ за страните по делото се установява, че молителката и ответника не са били настанявани за лечение в психиатричните клиники. От приложените на л. 84-90 справки за съдимост е видно, че молителката не е осъждана, а ответникът нееднократно е осъждан за осъществени престъпления в периода 2007 – 2021 г. против собствеността, като присъдите са постановени от наказателни съдилища в РБ / гр.Варна и гр.Пловдив / и в Италия, били са налагани наказания: ЛОС, пробация, глоба, наказанията ЛОС са били групирани и изтърпени. Спор няма по делото, че молителката и ответника са имали интимна връзка, живели са на семейни начала, на адреса на който в момента сочи, че живее ответника в •••, което обосновава и извода за допустимост на молбите за защита подадени от молителката. Спор затова, че връзката между И. и И. е била динамична също няма по делото, като самите страни твърдят това, потвърждава го и майката на молителката и сестрата на молителката и допуснатия в полза на ответника свидетел.Допуснатия в полза на ответника свидетел определя молителката като сприхава, ревнива, агресивна, кълняща жена, с грозно и неприемливо поведение и изразява явното си неодобрение на връзката между страните.Същият свидетел твърди пред съда, че към момента страните продължават да имат връзка, били заедно на дискотека, спали у дома на ответника след дискотека. Ответникът е оспорил изложеното от молителката в молбите й за защита и в двете декларации, като твърди категорично, че И. сама, доброволно, въпреки раздялата йм, отива при него и го търси и че тя го обича по-силно от колкото той нея. Фактите по делото за осъществени актове на психическо, вербално, и емоционално насилие от датите 14.08.2025 г., 23.08.2025 г., 30.08.2025 г. и 31.08.2025 г. са описани и декларирани от молителката в писмен вид в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН с нотариална заверка с рег. № 8858/2025 г. / л. 17, 18 /, а от дата 14.09.2025 г. за осъществено и физическо насилие в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН с нот.заверка с № 9407/2005 г./ л. 73/. Същите факти са преповторени в молбите за защита и описани и по-горе, поради което не е необходимо да бъдат сочени отново. Приобщените на л. 74 и 75 писмени доказателства - медицинско свидетелство от 14.09.2025 г. издадено от д-р С.П. при КСМ МБАЛ Св. Анна Варна и амбулаторен лист 343 14.09.2025 г. от д-р Е.Х. при УСБ по Очни болести за активно лечение Варна ЕООД отразяват факта, че на 14.09.2025 г., И. С. е имала левостранен окоолочен хематом, кръвоизлив в конюктивната лява очна ябълка, кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна, ожулване по кожно – лигавичната повърхност на долната устна, травматични отоци и кръвонасядания по лицето, като травматичните увреждания са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, обусловили временно разстройство на здравето и са могли да бъдат получени по начина, по който И.С. е споделила пред лекаря при КСМ. Видно от л. 75 –ти, след като молителката е била насочена от КСМ към Очна клиника, лекар в очна клиника Варна е поставил на 14.09.2025 г. диагноза на И.С. контузия на клепача и околоочната област, като е била предписана медикаменозна терапия. От приобщените на листи 100-102 данни от РЦ 112- Варна се установят фактите по който страните не спорят, а именно, че повод случилите се спорове между страните е имало телефонни прозвънявания на тел.112, като страните не са пожелали звукозаписите да бъдат изслушвани и оглед по чл.207 ГПК не и извършван. Ответникът е представил 2 бр. цветни снимки и кореспонденция приложени на 124, 125 от които е видно, че на 31.08.2025 г. ответникът е пращал звукови и текстови съобщения на молителката и екранни снимки, дясното му око очевидно е с кръвонасядания със следи от кръв, т.е. така както е опредено от допуснатия в полза на ответника свидетел „ като бушон „. Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК. Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срока по ЗЗДН, преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за качествата и способности на който и да било от участниците в процеса. Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които с е намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано - по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник. В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката насилствени въздействия от страна на И. М. над И. С. са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. / л.17, 18 и л.73/.Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, до последните изменения в ЗЗДН, имаше смесена същност- процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като Заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е изгубила вече смесената си същност и не е предпоставка за допустимост на производството, но не и изгубила доказателствената си стойност. В разглеждания казус молителката е твърдяла, че на 14.08, 23.08. 30.08. и 31.08.2025 г. отв.М. е осъществил над нея актове на психическо и емоционално насилие, декларирани от нея в Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН приобщена по делото на л.17 и 18. Данните в молбата за защита и декларацията приложена на 17 и 18 са обосновали и издаването в полза на молителката на Заповед за незабавна защита № 189/16.09.2025 г. /л.37/, като съдът е допуснал мерки за защита по чл.5, ал.1 т.1, т. 3 и т.4 ЗЗДН. В хода на образуваното производство за извършен нов акт на домашно насилие молителката е представила допълнителната молба с декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН / л. 73 / за осъществено вече физическо насилие над нея от ответника. Липсва спор между страните относно твърденията затова, че на изброени по -горе дати, на територията и на гр.Варна и на пътя Девня-Варна между страните са възниквали конфликти, довели до подаване на сигнали до национален телефон 112, сезиране на органите на реда и завеждане на настоящото производство. Т.е. съдът следва съпоставяйки декларираното от молителката с писмените и гласни доказателства за да прецени е ли е налице осъществено домашно насилие и ако да - какви мерки за защита да се допуснат. Определянето на един конкретен като акт на домашното насилие следва да се извърши на база разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Законово е определено в чл.2 ЗЗДН, че това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но в практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие /отправяне на обидни думи и квалификации и или заплахи /, унижение, предизвикване на страх, изолация.Преценката дали е налице емоционално и или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Необходимо и да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Психическото насилие, съгласно създадената до момента практика на първоинстанционните и въззивни състави представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, водещо до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение. Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие се приема в практиката, че представлява по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице. По отношение на физическото насилие по см. на чл.2 ЗЗДН, съдът намира, че колебания относно определяне на един акт като физическо насилие няма в съдебната практика и всяко едно действие на извършител на акт на физическо насилие реално припокрива съставомерните деяния по см. на чл.128, чл.129 и или чл.131 НК. С оглед изложеното и след съпоставка на вписаното в Молбите за защита с легалната дефиниция дадена от законодателя на термина „домашно насилие“, съдът намира, че молбите на молителката са доказани по основание. В настоящото производство дори и само на база доказателствената сила на Декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, без да е опровергана посредством гласните доказателства допуснати в полза на ответника, се установява и доказват твърдението на молителката, че ответникът е осъществил над нея актове на емоционално насилие, на изброените дати в двете декларации, както и физическо насилие на дата 14.09.2025 г. именно по декларирания начин, време, място и начин. Съдът намира, че молителката е доказала твърдяното и декларирано в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН извършване на пет отделни акта на емоционално насилие, като последният е бил и акт на физическо насилие, по описаните в деклараците начин, които са обуслови страх у молителката, стрес и емоционална нестабилност. Очевидно от изложеното в молбите за защита и в декларациите молителката е претърпяла емоционални изживявания и физически болки от последния по време акт на насилие, които съдът следва да съобрази при определяне на мерките за защита и тяхната продължителност. Актът на физическо и емоционално насилие от 14.09.2025 г. /деклариран в декларацията на л.73/ съдът определя като най-тежък от всички актове, за които молителката е потърсила съдействие.Травматичните увреждания по лицето и окото на молителката са доказани не само чрез декларацията, но и чрез медицинското свидетелство и амбулаторен лист, вкл. и показанията на майката и на сестрата на молителката. Актовете на емоционално насилие, наричането на молителката проститутка от страна на ответника са доказани чрез първата по време декларация, разпитите на полицейските служители придружили молителката до дома на ответника, за да си събере багажа, показанията на майката и на сестрата на молителката. Показанията на допуснатия в полза на ответника свидетел /допуснат във връзка с инцидента на пътя Варна –Девня / не кореспондират с показанията на майката и на сестрата на молителката, а само със снимките представени от ответника.Въпреки противоречията между показанията на свидетелите допуснати в полза на молителката и свидетеля допуснат в полза на ответника, по фактите стоящи в основата на единия от спорните въпроси – имало ли е пререкания между молителката и ответника на пътя Варна –Девня, свидетелите дават едни и същи сведения.Разпитите на майката и на сестрата на молителката и на приятеля на ответника водят до извод, че е доказано, че молителката заедно със сестра си, майка си, племенниците си и съпруга на сестра си празнували рожден ден на едно от децата на сестрата на молителката извън гр.Варна, прибирали се с две коли на 30.08.2025 г.в ранните часове, като били пресрещнати на пътя от ответника, който бил с колата си и им сякъл пътя.Ответникът в него момент е бил с приятеля си – св. Р., който се водел в автомобила управляван от ответника.При пресрещането ответникът дърпал молителката от колата в която била за да говорят и тя да отиде при него, като съпругът на сестрата на молителката отишъл да говори с ответника, двамата се прегърнали и паднали в петметрова канавка, а едновременно с това молителката се обадила на 112. Тези факти обясняват и хематомите и кръвонасядания по окото на ответника. За доказани съдът намира и останалите актове на вербална агресия към молителката извършени от ответника, т.к. се припокриват със сведенията дадени от допуснатите в нейна полза свидетели. Съдът отчита известната заинтересованост на дадените показания от майката на молителката и от сестра й, както и от страна на приятеля на ответника, като кредитира същите само в частите в които кореспондират напълно и буквално с декларираното от молителката. В интерес на обективната истина, обаче, съдът кредитира и показанията на допуснатия един свидетел в полза на ответника, като приема за доказано, че връзката между молителката и ответника излиза извън общите представи за обичайно фактическо съжителство, а и вероятно по причини стоящи извън предмета на доказване, страните по делото не са разрешили въпроса окончателна ли е им раздялата или все още не. Тези последните обстоятелства съдът отчита при определяне и на вида и на срока на мерките които молителката желае за защита. При произнасянето си по същество, съдът следва да прецени всички доказани и установени факти обективно и съобрази специфичната цел на производството по ЗЗДН.На първо място съдът отчита, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствена тежест на ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, бе да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. В настоящия случай доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от ответника. Обясненията на ответника, че молителката е тази, която по-силно го обича представляват негова защитна теза.Данните по делото за периодичните звънения на телефон 112, звукозаписите сигналите до полицията подадени от молителката, свидетелстват за наличие на силно изразен личен конфликт между двамата, който не може да бъде разрешен от съда, а още по-малко в производството по Закона за защита от домашно насилие.Действително при сезирането с молбата от 01.09.2025 г съдът в настоящия му състав съдът е издал Заповед за незабавна защита № 189/16.09.2025 г./л.37 -ми от делото / в полза на И. С. с мерките по чл.5, ал. 1 т.1, т. 3, т.4 ЗЗДН.Постановените по реда на чл.18 ЗЗДН мерки съдът намира, че към момента, два месеца след издаването на Заповедта по чл.18 ЗЗДН, не са адекватни на търсената от молителката защита и не съответстват на целите на Закона за защита от домашно насилие. Смисълът и целите на ЗЗДН се свеждат до защита на особена категория посегателства извършвани от и срещу лица, намиращи се в най-близки взаимоотношения, като с последните изменения в ЗЗДН кръга на лица бе разширен. Именно поради спецификата на връзката между страните и поради факта, че обичайно преки свидетели на посегателствата няма законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. Настоящият първоинстанционен съдебен състав, след анализ на доказателствата по делото и преките впечатления придобити в о.с.з., достига до извод, че процесните действия на ответника следва да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед че интензитетът и характера на тяхното въздействие е излязъл извън рамките на обичайния житейски конфликт между молителката и ответника, вече бивши партньори, довел до сезиране на съда с молбата за защита по ЗЗДН и допълнителна молба за защита, но не е рефлектирал или поне няма данни да е рефлектирал върху молителката в степен която да е създала у нея трайно усещане за страх от ответника. Фактът, че поведението, действията и думите на ответника описани в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН са актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН не следва да бъде омаловажаван нито обратното – да му се придава смисъл на извършено престъпление от общ характер. ЗЗДН не изисква настъпването на вредоносен резултат - негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно, каквато е и настоящата хипотеза, върху психическото спокойствие и уравновесеност на пострадалия, като предизвика у него уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Също така, освен да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, Законът има за цел и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на извършителя, въздигнати от закона като противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като домашно насилие, от една страна и исканите от молителката мерки, като се прецени адекватността им за постигане целите на закона, но едновременно с това да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника. Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да се въздържа от насилие по отношение на молителката на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се извършват актове на домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й са сериозни. Съдът отчита и възрастта на страните по делото, факта, че са лица, които могат сами да избират как и с кого да споделят личния си живот, но намира също така, че за да не се достига до аналогични случаи на този от дата 14.09.2025 г., че следва да наложи и мярката по чл. 5, ал 1 т.3 като забрани на ответника да приближава на повече от 20 м. молителката и жилището в което молителката живее в гр.Варна, ул.••• № 75, вх.Б, ет.3, ап.11. В останалите части молбите на молителката следва да се отхвърлят, т.к. данни да е извършено домашно насилие на адреси на които живее дядото на молителката, приятелка на молителката, адреса на който родителите на молителката имат имот, адреса на който се води регистрирана молителката – няма. Съдът намира, че и мярката по чл.5, ал. 1 т.4 ЗЗДН също не следва да се налага, т.к. ако се забрани на ответника да комуникира по телефон или в социалните мрежи с молителката биха се ограничи съществено неговите права, а и от приложените по делото доказателства се констатира, че страните са комуникирали и след издаване на заповедта по чл. 18 ЗЗДН. В обобщение съдът налага мерки за защита само по чл. 5, ал.1 т.1 и т. 3 ЗЗДН, така както е посочено по-горе, като приспада времето през което е действала Заповедта по чл.18 ЗЗДН / от 16.09.2025 г./. Настоящият съдебен състав, вземайки предвид степента на въздействие върху личността на пострадалата, както и интензитета на осъщественото насилие спрямо нея (не един, а отделни актове на емоционално насилие и физическо насилие рамките на месец) счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъдат наложени не за 18 месеца, а максимум за 12 м. Този срок, при приспадане на времето на действие на заповедта по чл.18 ЗЗДН, а и при доказаността на акта на физическо насилие извършено от ответника над молителката, ще изтече на 16.09.2026 г. и е достатъчен за да бъде гарантирано спокойствието на молителката и да се осъществи превантивното действие на ЗЗДН. При тези мотиви съдът уважава молбите на молителката на като основателни и доказани, като допуска налагане на мерки за защита по чл. 5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, за срок от 12 м. по отношение на мярката по т.3, като оставя без уважение молбата в останалите части. При произнасянето си по същество, съдът счита, че не следва да изготвя отхвърлителен диспозитив т.к. така повелява нормата на чл.16 от ЗЗДН, но с оглед практиката на въззивния съд и с цел яснота относно наложените мерки съдът постановява и нарочен диспозитив в частите в които не налага исканите от молителката мерки. С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Варна сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото.Ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на молителката сумата от 830 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат пред настоящата инстанция и за разпит на свидетел, който разход е доказан и по основание и размер, въз основа на приобщените по делото писмени доказателства.Съдът не намира възнаграждението от 800 лв. за прекомерно предвид характера на производството и подлежащите на доказване отделни актове на защита, поради което и не редуцира по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение претендирано от молителката. Воден от гореизложеното, Варненският районен съд