Решение № 617 от 25.2.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15285/2021 г.

Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415. ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от “Експрес-Д” ООД срещу „Д И М Инвестмънт“ ООД, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4056 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производство пред Комисията за защита на конкуренцията, съгласно Решение № ••••••••/18.03.2021 г по преписка № ••••••••/25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.05.2021 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8758/2021 г. по описа на ПРС. В исковата молба се твърди, че с Решение № ••••••••/18.03.2021 г по преписка № ••••••••/25.01.2021 г. КЗК е възложила на ответника да заплати в полза на ищеца сума в размер на 4056 лева, представляващи направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК срещу която длъжникът подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което поражда интерес от предявяване на иска. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Излагат се твърдения, че постановения пред КЗК акт Решение № ••••••••/18.03.2021 е по жалба на ответника срещу неблагоприятен за него акт, постановен от кмета на Район „Централен“ – Община Пловдив. Ищецът по настоящото дело е участвал в производството пред КЗК като трето заинтересовано лице. Счита, че ищецът не е следвало да участва в това производство, доколкото по него се обжалва благоприятен за ищеца акт. Ищецът не е направил мотивирано искане за конституирането му като страна в производството пред КЗК. Не било ясно как и поради каква причина ищецът бил конституиран като страна. Счита, че присъждане на разноски за последващо присъединилия се в производството по КЗК ищец не намира основание в закона, като в случая бил приложим чл.78, ал.10 ГПК, съгласно която на трето лице не се присъждат разноски. Оспорва ищеца да е платил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото липсват доказателства за това. Счита, че върху определеното от КЗК адвокатско възнаграждение не се начислява законна лихва. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимост: Видно от приложеното ч. гр. д. № 8758/2016 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. КЗК е несъдебен административен орган, постановените от него решения, представляват индивидуален административен акт. Съгласно чл.269, ал.2, вр. с чл.268, т.1 АПК частните парични вземания, произтичащи от индивидуален административен акт, както и вземанията за разноски, се изпълняват по реда на ГПК, какъвто е настоящия случай, поради което е спорът е подведомствен на гражданския съд. По същество: Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.69, ал.5 ЗЗК, вр. с чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че с Решение № ••••••••/18.03.2021 г по преписка № ••••••••/25.01.2021 г. КЗК е възложила на ответника да заплати в полза на ищеца сума в размер на 4056 лева, представляващи направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, че се явява страна в производството пред КЗК, че решението на КЗК е влязло в законна сила. Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват отговорността му за разноски към ищеца. При установяване на горното от ищцата следва да докажат, че са платили задължението си. С Определение от 10.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че с Решение № ••••••••/18.03.2021 г по преписка № ••••••••/25.01.2021 г. КЗК е възложила на ответника да заплати в полза на ищеца сума в размер на 4056 лева, представляващи направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Не се спори, че Решението на КЗК е влязло в законна сила. Последното се установява и от представено от ищеца писмо от КЗК /л.46/, в което дават информация, че решението е връчено на всички страни на 24.03.2021 г., като до 13.01.2022 г. в деловодството на КЗК няма постъпила жалба. Спорно по делото е следвало ли е ищецът да бъде конституиран като заинтересована страна в производството пред КЗК и дължи ли плащане ответника на вземането за разноски на ищеца в производство пред КЗК. Видно от Решението на КЗК /л.13/, предмет на преписката пред КЗК е жалба, подадена от „ДИМ Инвестмънт“ ООД срещу Решение на кмета на Община Пловдив, с което е отменена обществена поръчка, възложена на жалбоподателя „ДИМ Инвестмънт“ ООД, поради допуснати процесуални нарушение. Безспорно между страните, като изрично се признава от ответника, че по искане на „Експерс-Д“ ООД е отменено Решението на Община Пловдив за възлагане на обществената поръчка на „ДИМ Инвестмънт“ ООД, като този акт е благоприятен за ищцовото дружество, като участник в поръчката и заел второ място след „ДИМ Инвестмънт“ ООД в класирането. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията, с трани в производството пред комисията са лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон. Тоест в случая това са „ДИМ Инвестмънт“ ООД, като жалбоподател, засегнат от Решение на Община Пловдив и Община Пловдив, като лице, за което се твърди, че е извършено нарушение. Действително в чл.43, ал.2 ЗЗК е посочено, че комисията може да конституира в производството и трети заинтересовани страни по тяхно мотивирано искане в определени производство, които не са свързани със Закона за Обществените поръчки. В чл.214 от Закона за обществените поръчки, приложим в случая е посочено, че за всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове по Административнопроцесуалния кодекс. В чл.8, ал.1 от АПК е предвидено, че всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. В този смисъл е и чл.15, ал.1 АПК, съгласно който страни в административното производство могат да бъдат и всички лица, за кои оспорвания административен акт би породил права В случая като такава заинтересована страна, е конституирано „Експерс-Д“ ООД, доколкото обжалвания акт е благоприятен за него, като участник, който е бил на второ място и не е спечелил поръчката, като Решението на Община Пловдив поражда права за ищеца, доколкото му дава възможност да участва в новата поръчка и да спечели същата. По делото не се установи, че по почин на съда е конституирано това заинтересовано лице, а не по негово мотивирано искане, това не личи и от самото решение. Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1 Закона за обществените поръчки, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията и по реда н а чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал.4 АПК Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая жалбата на ответника пред КЗК е отхвърлена, поради което и правилно са присъдени разноските на заинтересованата страна в производството пред КЗК „Експерс-Д“ ООД, за която оспорваният акт е благоприятен. Следва да се посочи, че ответникът не е оспорвал размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно. Не се доказа от ответника, че адвокатското възнаграждение на ищеца в производството пред КЗК следва да е в по-малък размер, в някоя от хипотезите на чл.8, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В тази връзка ответникът е имал и възможност да иска изменение на решението на КЗК в частта за разноските по реда на чл. 217, ал.2 ЗОП, но не се установява да е сторил това. С оглед изложеното, поради неоснователно обжалване на благоприятен за ищеца административен акт на Община Пловдив, на същия са причинени вреди от ответника, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 056 лева, като ответникът не доказа обстоятелства, изключващи отговорността му, както и че разноските биха могли да са в по-малък размер. Законна последица от уважаване на иска е присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.05.2021 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца и за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК. Няма пречка върху вземането на ищеца за разноските пред КЗК да се търси и обезщетение за забава. Вземането за разноски представлява по своята същност обезщетение за вреди и няма законова забрана върху същото да се начислява законна лихва, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно. По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 81.12 лева, платена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, което е определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения – чл.7, ал.7, вр. с ал.2, т.2. Общо разноски в заповедното 381.12 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер. В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 81.12 лева – платена държавна такса – реално дължима и 820 лева, платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което е представена платежно нареждане /л.7 и л. 50/, 5 лева – такса за обезпечителна заповед. Таксата в размер на 66 лева е такса за образуване на изп.дело по допуснатото обезпечение и не следва да се присъжда. Това е така, доколкото съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и не се присъждат в исковото /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по делото с оглед интереса е 513.92 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Съдът намира, че доколкото делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, приключи в едно съдебно заседание, единствено на база писмени доказателства, то адвокатското възнаграждение следва да е в рамките на минимума. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение с 300 лева повече от минимума съдът приема, че е прекомерно и ще се редуцира до минимума, а именно 513.92 лева. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца за исковото производство са в размер на 600.04 лева. Така мотивиран, Пловдивският районен съд