Решение № 95 от 29.5.2025 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 256/2025 г.

Производството е по чл. 435, ал.2, т.6., във вр. с чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Д. М. Д., ЕГН ••••••••••, против Постановление от 09.10.2024 г., постановено по изп. д. №: 20177670400129 на Стилияна Георгиева, помощник частен съдебен изпълнител на Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд, с което ОТКАЗВА да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в периода от на 22.03.2017 г. до 25.08.2021 г. взискателят по изпълнителното дело е бездействал и съответно в производството не са били извършвани никакви изпълнителни действия, което е основание да бъде уважена депозираната от нея пред ЧСИ по изпълнително дело №: 20177670400129 г., молба с вх.№ 20573/31.07.2024г., с искане да бъде отменено обжалваното постановление и да бъде върнато делото за извършване на ново разпределение. Ответникът по жалбата, кредитор в изпълнителното производство „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГМ ЕАД, ЕИК 202423225 “, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника З Н Д., упълномощена от Мариуш Аркадиуш Григлицки и Анджей Бернард Бак в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт В Л, преупълномощена от З Н Д., е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, с което заявява, че същата е неоснователна, тъй като от образуването на изпълнително дело № 129/2017 до настоящия момент в изпълнителното производство не е настъпвал период равен или по-дълъг от две години, в който взискателят или ЧСИ да е бездействал или взискателят да се е дезинтересирал от своето вземане, поради което и претенциите на жалбоподателя в обратна насока счита за изцяло неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира разноски. В изложените по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, подадени от ЧСИ Иван Хаджииванов, per.832, район на действие СсОС, счита, че жалбата, макар и допустима, е неоснователна, тъй като не са налице предпоствките за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и в рамките на процедурата, визирана в чл. 435 и сл. ГПК. Понастоящем изпълнителното дело е с № 20258320402443, преобразувано в кантората на ЧСИ И.Хаджииванов в гр.Силистра, продължила работа, приемайки архива и делата от кантората на починалия ЧСИ Георги Георгиев, рег.№767., когато първоначално е било с номер 20177670400129 и е било образувано в кантората на ЧСИ Георгиев на 22.02.2017г., въз основа на получено изпълнително дело №20127370400589 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, рег.№737, с район на действие Окръжен съд Добрич, препратено в кантората на ЧСИ Георгиев за продължаване на принудителното изпълнение след като делото е било образувано от взискателя БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК- 130697606, срещу длъжника Д. М. Д., ЕГН: •••••••••• от гр.Добрич, въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2011г., издаден от PC Добрич, издаден по подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение №466 от 14.10.2011г., издаден по ч. гр. д. № 4786/2011г. по описа на PC - Добрич, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД сумите: 4555.87 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит от 28.05.2008г., 1468.60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 30.09.2008г. до 29.01.20 Юг., сумата от 1529.83 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начиная от 30.10.2008г. до 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.10.2011 г. до окончателното изплащане на на вземането, както и сумата 151.09 лв. разноски по ч.гр.д.№4786/2011 г. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В хода на изпълнителното производство пред ЧСИ Лучия Тасева, рег.№737, гр.Добрич първоначалният взискател БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД е прехвърлил вземането си на настоящия взискател КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД, ЕИК-202423225, съгласно сключен Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ на 15.05.2015г. между двете дружества. С подписването на договора, КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД встъпва изцяло в правата на кредитора БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС ЕАД по отпуснатия кредит, респективно в развилото се вече изпълнително производство. След постъпване на делото при ЧСИ Георгиев на 22.02.2017г. изпълнителното производство продължава срещу възбранения имот, земеделска земя, находяща се в землището на с.Малък Преславец, ЕКАТТЕ 46927, община Главиница, област Силистра, представляващ 1/3 идеална част от НИВА с площ от 13.300 кв.м., в местността ГАРВАНСКИ ПЪТ, имот №006215, собственост на длъжника Д. М. Д.. Възбраната е вписана в СВ гр.Тутракан с рег.№3699 от 23.12.2015г., акт №88, том I по искане на взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД, направено до ЧСИ Тасева. Следва детайлна хронология на депозираните молби за извършване на принудителни изпълнителни действия и последвалите ги такива от ЧСИ, която съдът изцяло възпроизвежда от мотивите на ЧСИ, дадени по реда на чл. 436 ГПК след като провери приложеното копие от изпълнителното дело и се убеди, че всички изброени молби, сезиращи ЧСИ са налични по делото и съответните изпълнителни действия са предприети от него: С молба вх.№44609 от 21.03.2017г., подадена от взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД е направено искане до ЧСИ Г.Георгиев за извършване на опис, оценка и публична продан на възбранения недвижим имот на длъжника. На 27.10.2017г. е изготвена и изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника. Направено е запитване до ОД Земеделие гр.Силистра, изпратено с писмо изх. №9019 от 06.07.2017г., дали за длъжника Д. М. Д. има данни за притежание на земеделски земи и гори. Отговора на ОД Земеделие е, че при тях няма такива данни, като самият отговор е постъпил в кантората на ЧСИ Георгиев, с вх.№13776 от 17.07.2017г. Взискателят КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД, на 12.09.2017г. е депозирал молба вх.№ 18426 от 12.09.2017г., с която е поискал да бъде направена справка в електронния регистър на БНБ за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Справката е извършена, след което с Постановление от 27.10.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Отговорите на банките, трети задължени лица са, че върху банковите сметки на длъжника има наложени предходни запори, както и това, че към момента няма наличност на парични средства от които да се извърши превод в изпълнение на наложения запор. На 20.02.2019г., с молба вх.№04490 и молба вх.№07245 от 22.03.2019г., подадени от взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД отново е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника. На 30.04.2020г. с нова молба взискателят КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД, заведена с вх.№17929 от 05.10.2020г. е поискал извършване на справка в регистъра на БНБ за банкови сметки, както и налагане на запор върху откритите такива на името на длъжника. На 11.07.1022г. с молба вх.№16052, постъпила по изпълнителното дело взискателят КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД е поискал отново извършване на справка в БНБ за банкови сметки на длъжника, както и налагане на запор. В същата молба се съдържа и искане да ЧСИ за алтернативно насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи на длъжника. Следващата молба, подадена от взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника е с вх.№ 15679 от 14.06.2024г., съдържаща искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и алтернативно искане за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. На 31.07.2024г. с молба вх.№20573, длъжника е поискал прекратяване на образуваното срещу нея изпълнително производство, тъй като счита, че е изтекъл срока, регламентиран в чл.433, ал.1 т.8 ТПК, както и вдигане на наложената възбрана върху 1/3 идеална част от земеделска земя - нива. С Постановление от 09.10.2024г., съдебният изпълнител е постановил, че отказва да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №201747670400129. Уведомление до длъжника е изпратено на 09.10.2024г., с изх.№ 15929. На същият ден длъжника е уведомен чрез упълномощения от нея адвокат Велчо Петров. В уведомлението се съдържа текст, който указва на длъжника, че може да обжалва отказа за прекратяване на изпълнителното производство в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Силистра. На 22.10.2024г. в кантората на ЧСИ Г.Георгиев постъпва жалба подадена от длъжника, заведена с вх.№30216 от същата дата, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20177670400129. На 07.11.2024г. в Окръжен съд гр.Силистра е подадена жалба, заведена с вх. №4146 от 07.11.2024г., съдържаща същите оплаквания каквито са направени в подадената предходна жалба в кантората на ЧСИ на 22.10.2024г., подадена от длъжника Д. М. Д.. Въз основа на цитираната жалба съдът е образувал въззивно гражданско дело №20243400500494. С Определение №714 от 22.11.2024г., по цитираното въззивно гражданско дело Окръжен съд Силистра определя - Изпраща жалбата на Д. М. Д. против Постановление на ЧСИ от 09.10.2024г., по изп.дело №129/2017г. по описа на ЧСИ Г.Георгиев, на последния за администриране на основание чл.436 ГПК, след което да я върне на Окръжен съд Силистра за разглеждането и. Жалбата, заедно с цитираното Определение са постъпили в кантората на ЧСИ и заведени с вх.№35794 от 03.12.2024г. Тъй като към момента на постъпване на депозираната в ОС Силистра жалба, вече е била предприета процедурата по администриране на подадената в кантората на ЧСИ жалба, както и идентичността на съдържащите се оплаквания в двете жалби, производството по администриране и изпращане в ОС Силистра е продължило само по жалба с вх.№30216 от 22.10.2024г., постъпила в кантората на ЧСИ, а другата е приложена към нея. На 05.11.24г. е изпратено уведомление до взискателя за постъпилата жалба, заедно с копие от жалбата и е уведомен за възможността да подаде възражение в тридневен срок от получаването му. Уведомлението е получено на 08.11.24г. На 12.11.24г., след като е било изпратено по пощата на 11.11.24г., т.е. в законовия тридневен срок, по делото с вх. №33149 е постъпило писмено възражение, изготвено от името на взискателя, в което се излагат мотиви за неоснователност, необоснованост и недоказаност на жалбата на длъжника. Жалбоподателката Д. М. Д., ЕГН •••••••••• е депозирала по настоящото дело молба с вх.№ 20573/31.07.2024г. с искане за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от 11.05.2021 г., тъй като не са извършвани изпълнителни действия в периода от на 22.03.2017 г. до 25.08.2021 г. поради бездействие на взискателя. Видно от хронологическата справка това не отговаря на истината. След Постановление от 27.10.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, на 20.02.2019г., с молба вх.№04490 и молба вх.№07245 от 22.03.2019г., подадени от взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД отново е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника. След подадената молба от взискателя с с вх.№16052 от 11.07.1022г., съдържаща искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и алтернативно искане за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, е последвала молба от взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС ЕАД за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника с вх.№ 15679 от 14.06.2024г., съдържаща искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и алтернативно искане за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Това са двата най- големи периода, в които е имало бездействие по делото, но нито един от тях не е с продължителност над две години. В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според нормата, изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. Според разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2 /2013 г. на ОСГК на ВКС „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, чл. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ В настоящия случай, за отрязъка от време, посочен от жалбоподателката, както и да другият по – продължителен отрязък, посочен от съда по – горе, са зивършвани изпълнителни действия от страна на взискателя и те са надлежно регистрирани по делото със съответни молби. Отделно от това, дори и да приемем, че е имало двугодищно бездействие, предприетите след тази дата изпълнителни действия по делото биха довели до хипотезата, посочена в решение № 37/ 24.02.2024 г. на ВКС, IVГО, съгласно която „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“. В случая, обаче, тази хипотеза не е налице. Както посочва взискателят в отговора по чл. 436 ГПК за поддържане на висящността на изпълнителния процес не е необходимо поисканите или предприетите изпълнителни действия да са успешно приложени, като във връзка със същото взискателят може да иска, както повтаряне на неуспешни изпълнителни действия, така и прилагане на нови изпълнителни способи. В случая искането на жалбоподателката, формулирано в жалбата, съдържа непрецизност, която съдът приема за техническа. Въпреки, че повод за обжалването пред настоящата инстанция е Постановлението на ЧСИ от 09.10.2024 г., с което е отхвърлена предявената от нея молба с вх.№ 20573/31.07.2024 г. ИД да бъде прекратено поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същата моли, след като съдът отмени постановлението, не да бъде прекратено изпълнителното производство, а да бъде върнато делото за извършване на ново разпределение, което е абсурдно предвид евентуалното прекратяване на същото, което би настъпило поради твърдяната от нея перемпция. Така или иначе, неоснователността на жалбата води до отхвърлянето и, поради което съдът следва се произнесе в този смисъл. Взискателят претендира юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ на основание чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съдът счита, че следва да се присъди сумата от 360 лв., тъй като визираната в чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ има предвид подготовка на документи без процесуално представителство, което, когато е осъществено поглъща тази услуга като елемент от защитата. Ето защо, жалбоподателката следва да заплати на взискателя сумата от 360 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното ОС