Решение № 18 от 20.2.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 51/2024 г.

с присъда № 29 от 17.10.2022 г. по н.о.х.д. № 605/2022 г. Плевенски Окръжен съд е: ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. С. М. за виновен в това, че: на 25.07.2020 г., на път I-3, Бяла – Ботевград, км. 68 + 000, в близост до разклона за гр.Славяново и гр. Пордим, при управление на МПС – л.а. Пежо, модел 206, с рег. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДП, както следва: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП; чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДП; чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.116 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. В. от гр.Плевен, като след деянието избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. -с решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г. ВТАС е: ИЗМЕНИЛ присъда № 29/17.10.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 605/2022 г. на Плевенски Окръжен съд, като я ОТМЕНИЛ в частта, с която подсъдимият Е. С. М. е признат за вИ.ен, че е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДП и по чл.116 ЗДП, поради което на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението в тази част. ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата обжалвана част. -с решение № 43 от 18.01.2024 г. по к.н.о.х.д. № 605/2023 г. ВКС е: ОСТАВИЛ В СИЛА решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г. на ВТАС. Ищецът твърди, че е имал изключително близка връзка със сина си, поради което загубата му го съкрушила и довела до развитието на остро душевно разстройство – сякаш не е на себе си. Станал емоционално неустойчив и асоциален. Не може да приеме случилото се и усеща „разрив“ с другите и живота. Изпитва тъга, емоционална празнота, безнадеждност и безпомощност. Твърди се, че към 25.07.2020 г. е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №•••, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, съгласно полица №BG/22/12000648974. И. И. В. твърди, че е предявил застрахователните си претенции към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД на 14.09.2020 г., като била заведена щета №0000-1000-01-20-7555. Застрахователят обаче не определил и не изплатил справедливо обезщетение, което го мотивирало да предяви иск по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД със следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца 200 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – резултат от смъртта на сина му Б. И. В., с ЕГН: ••••••••••, настъпила при ПТП от 25.07.2020 г., причинено виновно от Е. С. М. с ЕГН: •••••••••• като водач на лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №•••, със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, съгласно полица №BG/22/12000648974, ведно с лихва за забава в размер на законната такава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от 25.07.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица №BG/22/12000648974. Твърди, че по заведената щета №0000-1000-01-20-7555 е определила обезщетение /без конкретизиран размер/ за неимуществени вреди, съобразено с приноса на Б. И. В. за причиняване на процесното ПТП, изразяващ се в нарушаване на правилото, визирано в чл.108 от ЗДП. Твърди, че Б. И. В. се е движел в тъмната част на денонощието в пътната лента за движение на процесния автомобил и така е поставил в опасност собствения си живот. Ответникът оспорва като недоказана степента на близост между Б. И. В. и неговия баща, обосноваваща обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер. Счита ищцовата претенция за завишена по размер. Черпи арг. от решение №128/25.06.2013 г. по т.д. №396/2012 г. на ВКС, II т.о. и прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода от 25.07.2020 г. /когато е настъпило ПТП/ до 19.02.2021 г. /откогато до предявяване на иска на 19.02.2024 г. са изминали 3 години/. Ответникът е поискал привличането на Е. С. М. като трето лице-негов помагач. Интереса от това привличане е аргументирал с възможността срещу него да бъде предявен иск по чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ. Твърди, че при ПТП Е. С. М. е бил с отнето СУМПС и че е напуснал местопроизшествието. С определение №266 от 21.05.2024 г. Плевенски Окръжен съд е: ДОПУСНАЛ привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на Е. С. М., с ЕГН: ••••••••••, от с. •••, като трето лице- помагач на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София. В о.с.з. на 17.06.2024 г. Е. С. М. е представил писмено становище и е дал устни обяснения по фактите. Твърди, че при ПТП не е бил с отнето СУМПС. Признава, че след удара не е спрял, а е продължил и че на следващия ден е отишъл да се предаде в Плевенска Окръжна прокуратура. Сочи, че Б. И. В. е страдал от параноидна шизофрения, но не конкретизира отношението на този факт към механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че шофирал през нощта със скорост между 90 и 100 км/час, когато след изминати близо 300 км „нещо ярко го ослепило“ и последвал удар в него. Счита, че не само той, а и Б. И. В. е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като се е движел в тъмната част на денонощието, по пътното платно в посоката на движение на процесния автомобил. Оспорва като завишен претендирания размер на обезщетението. В о.с.з. на 20.01.2025 г. е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните прения. Ищецът е пледирал за уважаване на иска в пълния му размер, тъй като доказателствата сочат, че при движение със скорост, съобразена с конкретните условия на видимост, Е. С. М. е могъл да предотврати ПТП. И. И. В. претендира направените разноски, а процесуалният му представител – адв. Т. моли да й бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА минимално адв. възнаграждение. Ищецът е представил писмена защита, в която моли да бъде отчетено, че има влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд в настоящото производство. Счита за доказано, че е имал „отношения на обич и разбирателство“ със сина си Б. и че при отсъствието на майка му, се е грижел за него с помощта на баба му и дядо му. Акцентира, че е полагал адекватни грижи за сина си, предвид психичното му заболяване. Твърди, че след смъртта му е загубил смисъла в живота, изолирал се е от хората и се е оттеглил на село. Според ищеца, неспазването на правилата за движение от страна на Б. не е в причинна връзка с настъпването на ПТП, а водачът на процесното МПС е могъл да избегне удара с пешеходеца, ако се беше движил със съобразена скорост. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД пледира за отхвърляне на предявения иск, защото не е доказана силната емоционална връзка между ищеца и неговия син и защото ако пешеходецът беше спазил разпоредбата на чл.108 от ЗДП, нямаше да настъпи процесното ПТП. Претендира направените разноски и възразява по чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на направените от ищеца разноски за адв. възнаграждение, ако те не се претендират в минимален размер и по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Ответникът е представил писмена защита. В нея се акцентира върху това, че поведението на пострадалия е отчетено от наказателния съд като смекчаващо вината обстоятелство. Моли се да бъде съответно редуцирано претендираното обезщетение. Според ответника, ищецът и синът му Б. не са имали връзка, „по-силна от нормалната за роднини от такава степен“. В защитата се твърди, че ищецът не е полагал необходимите грижи за сина си, с оглед здравословното му състояние и е допуснал то да се влоши. Третото лице-помагач Е. С. М. счита, че доказаната връзка между баща и син не обосновава присъждане на обезщетение в претендирания размер. Освен това счита, че обезщетението следва да бъде намалено при съобразяване приноса на пострадалия пешеходец за настъпване на ПТП. Претендира направените разноски. Представена е писмена защита, в която процесуалният представител на третото лице-помагач адв. Д. моли да бъдат съобразени показанията на свидетеля-очевидец П. Ц., според които процесният автомобил се е движел зад автобус, който е направил маневра „отклоняване вляво“ с цел избягване на препятствие на пътя, непосредствено след която маневра е последвал удара между процесния автомобил и пешеходеца. Според адв. Д., от експертните заключения не може да са направи категоричен извод дали водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 26.07.2020 г. и у-ние за наследници №14-4161/12.09.2022 г., Б. И. В. е роден на ••• г. и е починал на 25.07.2020 г. – около месец след като е навършил 29 години. Видно е още, че ищецът И. И. В. е негов баща. С Постановление № 4 от 25.V.1961 г. Пленумът на ВС, ръководейки се от изискването за справедливост, е определил кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с оглед родството им с пострадалия. Този кръг включва най-близките роднини каквито са низходящите, възходящите и съпруга. Изброяването е лимитативно. Ищецът е възходящ – баща на загиналия при процесното ПТП Б. И. В.. С ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ето защо в процесния случай следва се приеме, че ищецът е активно материално-правно легитимиран да предяви иска за обезщетение, без да се изследва въпроса била ли е налице приживе „специална“ емоционална връзка между него и сина му. По делото не е спорно и е видно от справка от БДИЦ към ГФ, че към 25.07.2020 г. е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №•••, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД- гр. София, съгласно полица №BG/22/12000648974. Този факт обуславя пасивната материално-правна легитимация на ответното дружество. По делото не е спорно и е видно от писмо изх. №5575/26.07.2022 г., че И. И. В. е предявил застрахователните си претенции към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, като е била заведена щета №0000-1000-01-20-7555/14.09.2020 г. Няма данни в 3-месечния срок застрахователят да е определил и платил обезщетение. Видно от преписката по щета №0000-1000-01-20-7555, тя е образувана въз основа на първоначална претенция, подадена чрез адв. Ч. Н. и входирана с №11669/14.09.2020 г. Застрахователят с писмо от 17.09.2020 г. е поискал на основание чл.106, ал.3 от КЗ представянето на конкретно посочени документи. По-късно е подадена нова претенция, този път чрез адв. К. Т., която е входирана с №7769/20.07.2022 г., но е разгледана в рамките на щета №0000- 1000-01-20-7555/14.09.2020 г. От ел.кореспонденция по повод тази претенция става ясно, че застрахователят е определил обезщетение в размер на 90 000 лв., което е редуцирано до 63 000 лв., предвид приноса от 30 % на Б. И. В. за настъпване на ПТП, изразяващ се в нарушаване на правилото, визирано в чл.108 от ЗДП. Тази факт е потвърден и в о.с.з. на 17.06.2024 г. от процесуалния представител на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД – адв. М.. Не е спорно, че И. И. В. не е бил съгласен с определеното при тези условия и в този размер обезщетение и че такова не му е изплащано. С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че предявения на 19.02.2024 г. иск по чл. 432, ал.1 от КЗ е допустим, предвид правилото на чл.498, ал.3, предл.1 от КЗ. Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-31606/25.08.2020 г. и план-схема съм него, на 25.07.2020 г., около 03.00 часа, на път I-3 /Бяла – Ботевград/, км. 68+000, при управление в посока към гр. Плевен на МПС – лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №••• водачът Е. С. М. „не е наблюдавал достатъчно пътното платно и ударил неправилно движещия се вдясно по пътното платно пешеходец Б. И. В.“. Видно от присъда № 29 от 17.10.2022 г. по н.о.х.д. № 605/2022 г., Плевенски Окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. С. М. за виновен в това, че: на 25.07.2020 г., на път I-3, Бяла – Ботевград, км. 68 + 000, в близост до разклона за гр.Славяново, обл. Плевен и гр. Пордим, обл. Плевен, при управление на МПС – л.а. Пежо, модел 206, с рег. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДП, както следва: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП; чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДП; чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.116 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. В., като след деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б. “ б“, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Видно от решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г., ВТАС е: ИЗМЕНИЛ присъда № 29/17.10.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 605/2022 г. на Плевенски Окръжен съд, като я ОТМЕНИЛ в частта, с която подсъдимият Е. С. М. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДП и по чл.116 ЗДП, поради което на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението в тази част. ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата обжалвана част. В мотивите на горепосоченото решение въззивния съд е приел, че процесното ПТП е в причинна връзка само с нарушението по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП. Видно от решение № 43 от 18.01.2024 г. по к.н.о.х.д. № 605/2023 г., ВКС е ОСТАВИЛ В СИЛА решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г. на ВТАС. Съгласно правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Най-общо казано деянието съставлява конкретни външни прояви на човешко действие или бездействие. Видно от мотивите на решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г. на ВТАС, в случая преди удара управляваният от Е. С. М. лек автомобил се е движил с включени дълги светлини със скорост 108.75 км/час, когато възникнала опасност за движението – десният фар на автомобила осветил находящ се на около 90 м напред – върху неговата пътна лента на разстояние 0.6 – 1.0 м от десния банкет, вървящ със скорост 1.92 м/сек, попътно – в посоката на движение на автомобила пешеходец, облечен със светлоотразителна жилетка. Е. С. М. го възприел, но се забавил при използването на спирачната система и реализирал закъснително движение без отлагане на следи върху пътната настилка. Настъпил удар между движещия се вече със скорост 81.18 км/час автомобил – в предния десен край на предната броня и задната част на долния ляв крайник на Б. И. В.. Тялото му било отхвърлено и последвал контакт с предната дясна колона, предното стъкло и тавана на автомобила, след което паднало върху пътната настилка. Б. И. В. претърпял множество травматични увреждания на жизненоважни органи в трите телесни кухини и починал в 3.35 часа на 25.07.2020 г. докато бил транспортиран от екип на Бърза помощ към болницата. Престъплението е резултатно, т.е. в изпълнителното му деяние се включва и причиняването на смъртта на Б. И. В.. Връзките между отделните елементи от фактическия състав на престъплението, които се проявяват в механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на сина на ищеца, са установени в наказателното производство и не могат да бъдат предмет на преразглеждане в настоящия граждански процес. Видно от мотивите на решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г. на ВТАС е още, че в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, ВТАС е отчел неправомерното поведение на Б. И. В. като пешеходец за допринасяне за вредоносния резултат при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“ във вр. с ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство. Наказателният съд е приел, че пострадалият Б. И. В. в нарушение на чл.108 от ЗДП, е вървял по платното за движение, извън населено място, в тъмната част на денонощието, в лентата за движение на лекия автомобил и че макар и да е бил облечен със светлоотразителна жилетка, е допринесъл в значителна степен за настъпване на ПТП, като е поставил собствения си живот и здраве в опасност. Доколкото съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано от наказателния съд с оглед определяне размера на наказанието, мотивите на наказателния съд не са задължителни за гражданския съд. Иначе казано – фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетението за вреди. Именно за това с проекто-доклада на ответника е указано, че следва да докаже, че механизмът на процесното ПТП включва освен действия/бездействия на Е. С. М., както са установени в наказателното производство с влязла в сила присъда, и конкретни действия/бездействия на Б. И. В. в нарушение на конкретни правила за движение. ЗК „ЛЕВ ИНС“АД е поискало и съдът е допуснал с определение №266 от 21.05.2024 г. разпита на очевидеца на ПТП П. С. Ц.. В о.с.з. на 15.07.2024 г. свидетелят е заявил, че ПТП се е случило пред очите му, докато пътувал към Видин. Пред него на около 100-150 метра се движели румънски автобус „Сетра“, а след автобуса – два тъмни автомобила, които изпреварили свидетеля 300-400 метра преди да се случи ПТП. Свидетелят карал след трите МПС със скорост около 80-90 км/час. Видял как автобусът отклонил леко вляво, защото отпред е имало човек. Движещите се след него коли не видели човека и вероятно първата от тях го „пернала“. Свидетелят видял как „нещо жълто“ се върти във въздуха. По-късно разбрал, че е пешеходец, облечен със светлоотразителна жилетка. И автобуса, и колите си заминали по пътя. Свидетелят спрял на около 30 метра преди мястото на удара и се обадил на телефон 112. Според свидетеля П. С. Ц., колите са карали зад автобуса на малка дистанция и затова едната от тях не е могла да избегне удара с пешеходеца, заобиколен от автобуса. ЗК „ЛЕВ ИНС“АД е поискало и съдът е допуснал в о.с.з. на 17.06.2024 г. съдебна автотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от ВЛ инж. Е. Ц. и е депозирано на 20.09.2024 г. В о.с.з. на 30.09.2024 г. така депозираното заключение не е прието и на ВЛ е указано да го преработи съответно. След о.с.з. на 30.09.2024 г. съдът констатирал, че ВЛ се е отклонило от поставената му задача, поради което с нарочно определение №474 от 02.10.2024 г. му е указано да преработи заключението си – като отговори на поставените от съда в о.с.з. на 17.06.2024 г. въпроси, като съобрази дадените в о.с.з. на 15.07.2024 г. указания за съобразяване показанията на свидетеля П. С. Ц. и като съобрази дадените в о.с.з. на 30.09.2024 г. указания за отчитане на безспорното обстоятелство, че Б. И. В. е бил със светлоотразителна жилетка при ПТП и че няма категорични данни с какви светлини – къси или дълги е бил процесният автомобил ПЕЖО при ПТП, което налага съответно съобразяване на изчисленията и изготвянето им в два варианта. ВЛ инж. Е. Ц. е депозирало ново заключение на 06.11.2024 г., което не е прието в о.с.з. на 18.11.2024 г. На ВЛ са дадени нови указания. В тяхно изпълнение на 09.01.2025 г. ВЛ е депозирало трето заключение. В о.с.з. на 20.01.2025 г. съдът е приел и трите заключения, с уговорката, че при постановяване на решението ще отчете кои от констатациите и изводите на ВЛ са съобразени с правилото на чл.300 от ГПК. Като се запозна в детайли с присъдата на наказателния съд в частта й относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, респ. относно връзките между отделните елементи от фактическия състав на престъплението, които се проявяват в механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на сина на ищеца, гражданският съд намира, че и по настоящото дело следва да бъде прието, че преди удара управляваният от Е. С. М. лек автомобил се е движил с включени дълги светлини със скорост 108.75 км/час; че пешеходецът Б. И. В. е бил облечен със светлоотразителна жилетка и се е движел пред автомобила попътно – в неговата посока на движение, върху неговата пътна лента, със скорост 1.92 м/сек.; че когато се е намирал на около 90 м преди автомобила, пешеходецът е бил осветен от десния му фар и е бил видим за водача, който го е възприел, но се е забавил при използването на спирачната система и е реализирал закъснително движение без отлагане на следи върху пътната настилка; че при удара на пешеходеца скоростта на автомобила е намаляла до 81.18 км/час. С оглед гореизложеното, първото заключение от 20.09.2024 г. следва да бъде ценено частично – само относно: -извода на ВЛ по т.2, че не е имало препятствия, които да ограничат видимостта пред управлявания от Е. С. М. лек автомобил. Тук е мястото да се отбележи, че нито в писменото си становище, нито в о.с.з. на 17.06.2025 г. когато е давал устни обяснения, Е. С. М. не е твърдял, че пред него се е движел автобус, който се е изнесъл вляво без да даде сигнал и така е открил фронт/коридор към движещия се по пътя пешеходец. Иначе казано – обясненията на виновния водач и показанията на свидетеля П. С. Ц. не кореспондират. Ако кореспондираха, щеше да стои въпроса дали Е. С. М. не е допуснал и друго нарушение – неспазване на дистанция с автобуса, който въпрос не е намерил отговор и в наказателното производство, където механизма на процесното ПТП е свързан единствено с нарушението на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП. Както вече беше казано по-горе, този механизъм не може да бъде „променян“ в настоящото гражданско производство. Съгласно Решение № 150 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1147/2010 г., II т. о., ТК, предвид обхвата на задължителната сила на присъдата за гражданския съд, в гражданското производство не може да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач. -извода на ВЛ по т.4, че около мястото на удара не е имало банкети, годни за придвижване на пешеходци – защото е имало провиснали над банкетите клони на крайпътни дървета. -извода на ВЛ по т.11, че пешеходецът е имал техническата възможност да се движи по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, най-близо до лявата му граница – така, че да възприеме идващите срещу него пътни превозни средства и да се премести на банкета, за да се размине с тях. Второто заключение от 06.11.2024 г. изобщо не следва да бъде ценено по делото, доколкото дава отговори на въпроси, вече разрешени в наказателното производство. Видно от третото заключение от 09.01.2025 г., Е. С. М. е могъл по-рано и от по-голямо разстояние да забележи пешеходеца, защото светлинният поток от автомобилните светлини се отразява в светлоотразителната жилетка, с която е бил облечен при ПТП. Останалите изводи на ВЛ в това заключение няма да бъдат обсъждани от съда, тъй като касаят въпроси, които не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство, както и хипотетичен вариант при движение на къси светлини на процесния автомобил, какъвто не е установен за действителен в наказателното производство. Предвид горното, съдът приема за доказано направеното от ответника възражение за съпричиняване, а именно – че в нарушение на чл.108 от ЗДП, Б. И. В. се е движел пред управлявания от Е. С. М. автомобил, попътно – в неговата посока на движение, върху неговата пътна лента, въпреки, че при невъзможност да ползва пътните банкети поради провисналите клони, е имало възможност да се движи по другото пътното платно – срещу посоката на движение на пътните превозни средства, явяваща се насрещна и за него като пешеходец, и за процесния автомобил. Това нарушение е създало реална опасност за движението и пешеходецът сам е поставил в неоправдан риск живота си. Според съдебната практика, не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение./в т.см. виж Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК/. Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, „принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди”. Плевенски Окръжен съд намира, че движението на пешеходеца през нощта извън населено място в нарушение на чл.108 от ЗДП явява предпоставка за осъществяването на деликта. С оглед гореизложеното, съдът намира, че както поведението на деликвента Е. С. М., така и поведението на пострадалия Б. И. В. се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите. Ако Б. И. В. беше спазил чл.108 от ЗДП, нямаше да има опасност за движението, за избягването на която Е. С. М. да трябва да намали скоростта си на движение или да спре. Според съда, приноса на Б. И. В. е 50 %, колкото е и приноса на Е. С. М.. Така е, защото всеки от тях е нарушил по едно важно правило за движение по пътищата. За установяване съществуването на процесните неимуществени вреди ищецът е поискал и съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. Св.Р. К. Д. – първа братовчедка на ищеца твърди, че родителите на Б. се развели още докато бил в първите класове. Той останал да живее при майка си, но не прекъснал връзката с баща си – имали добри отношения. И. продължавал да се грижи за сина си и да общува с него. Б. бил диагностициран с шизофрения след като завършил средното си образование. По това време майката на Б. била в чужбина, а баща му работел и пътувал. Б. останал да живее в Плевен с баба си и дядо си по майчина линия. Живял и при баща си И. около 2 години и тогава той се грижел за него изцяло. Провеждала се терапия, която имала успех. Свидетелката твърди, че И. понесъл тежко загубата на сина си и че към момента не я е преодолял съвсем. Отчаял се и загубил смисъл да живее. Продал си апартамента в град Плевен и заживял в село Т.. Св. П. Б. Я. твърди, че от приятеля си И. разбрал, че в процесната нощ Б. отивал към село •••, където дядо му по майчина линия имал къща. Свидетелят потвърждава, че Б. страдал от параноидна шизофрения, която се развила след завършване на училище, на около 20-годишна възраст. И. се заел с лечението му, защото баба му и дядо му не му обръщали много внимание. И. търсел най-добрите лекари в града и познавал всички в поликлиниката. Б. приемал лекарства и когато се почувствал по-добре, спирал да ги пие. И. споделял, че има проблем с това как да мотивира Б. да продължи лечението. Свидетелят твърди, че към момента на ПТП Б. живеел и при баща си в град Плевен, и при баба си и дядо си в село •••. Майка му била в Италия от много време. Свидетелят потвърждава, че родителите на Б. се развели, когато той бил на 7-8 години. След развода майката се грижела за него или по-скоро нейните родители. И. също се грижел за него – не се прекъснала връзката между баща и син. П. Б. Я. твърди, че И. се изолирал от хората, не искал да контактува с никого, съсипал се. Отишъл да живее на село. В о.с.з. на 30.09.2024 г. ищецът И. И. В. е дал обяснения, както следва: Твърди, че Б. бил на 5 години, когато се разделили с майка му. След развода родителските права се упражнявали по сила на съдебно решение от майката. Останали да живеят в едно населено място и имал пълноценен контакт със сина си. Той много обичал да спортува и това ги свързвало най- много. Най-много за Б. се грижела баба му по майчина линия, защото майка му е в чужбина от 2006 г. Б. скочил от сграда и така се установило заболяването му. Приели го в болница, но дядо му по майчина линия го изкарал оттам. Б. отказвал да пие изписаните му лекарства и лечението му спирало дотук. Няколко пъти бил настаняван за лечение за по 3 месеца. ПТП станало след поредно такова лечение. Като излязъл от болницата, Б. отишъл при дядо си в село •••. Надявал се на рождения си ден /на 28 юни/ да получи пари и подаръци. Събрал някаква сума и за втори път отишъл в София да си търси работа. Връщал се е оттам в процесната нощ. В о.с.з. на 18.11.2024 г. е разпитана като свидетел д-р И. В. – лекуващ лекар-психиатър на Б.. Тя твърди, че диагнозата му е параноидна шизофрения и че първата му хоспитализация е била през 2012 г., когато постъпил по спешност, тъй като бил скочил от четвъртия етаж от апартамента на дядо си. Паднал върху преспа сняг и това го спасило. Престоял в отделението един ден и бил изписан по настояване на дядото, който не бил съгласен с поставената диагноза. Следващата хоспитализация на Б. била през 2017 г. в Бургас, тъй като обикалял из страната. Оттогава бащата се грижел за него преимуществено. Майката била в чужбина и даже по телефона не се интересувала за сина си. Последната хоспитализация на Б. била през април 2020 г., като отново постъпил в отделението чрез Бърза помощ и полицията. Престоял 3 месеца и бил изписан в стабилизирано състояние. Предписана му била терапия и бил насочен към амбулаторните психиатрични служби. Тогава баща му бил активен, той я търсел, говорели и правели планове за лечението му. И. водел сина си Б. при д-р Д.. Свидетелката сочи, че ако не се приема предписания медикамент, пациентът се влошава, като при Б. поради напредването на болестта, влошаването настъпвало в рамките на месец-два. Уточнява, че лекарствата лекуват психозата, но няма как да излекуват болестта. Б. не осъзнавал болестта си. Баща му И. правел каквото е нужно. Препоръка за поставяне на Б. под запрещение не е давана, тъй като дядото е юрист, адвокат и познава закона. Като свидетел е разпитана и д-р А. Д. – психиатър в ДКЦ 3 в Плевен. Тя твърди, че Б. е станал неин пациент, когато бил на 19-20 години. Довела го баба му след лечение в болница и поставена диагноза шизофрения - параноидна форма, с остро начало. Имал налудни идеи за преследване и не си пиел лекарствата. Близките отказали предложеното лечение с бавнодействащ инжекционен медикамент, който се поставя на всеки 20 дни. В продължение на две или три години Б. бил воден от баба си при лекарката с нови влошавания на състоянието. Накрая – преди 5-6 години дошъл таткото и поел грижата за Б. за около година и половина. Контролирал приема на лекарства, съгласил се да се поставя инжекция с медикамент през 20 дни. През това време Б. не е бил хоспитализиран. Оттогава обаче лекарката не е виждала Б.. С оглед така събраните доказателства, съдът намира за доказано съществуването на добри отношения между загиналия при ПТП Б. И. В. и ищеца по настоящото дело, съответни на обичайните родствени отношения между син и баща. Въпреки, че не му е било предоставено упражняването на родителските права по отношение на Б., ищецът е запазил връзката със сина си и е присъствал активно в живота му. Не е прекъснал тази връзка, когато Б. е станал пълнолетен и когато е бил диагностициран с параноидна шизофрения. И. И. В. се е грижел за сина си според възможностите си и се е надявал да се стабилизира психичното му здраве. Това е осмисляло живота му и е бил сломен, когато Б. е загинал на пътя. Той е бил единственото му дете и е останал сам – без близки. Обичайна е и реакцията на ищеца като баща, загубил единственото си дете при внезапно възникнали трагични обстоятелства – изострена чувствителност, емоционална нестабилност, социална изолация. Този психо- емоционален статус на ищеца обаче не може да се квалифицира като „остро душевно разстройство“. Не се доказа преди завеждане на делото ищецът да е потърсил консултация със специалист за провеждане на съответна терапия. Не се доказа също, че смъртта на Б. е накарала И. И. В. да чувства с основание безнадеждност и безпомощност. Така е, защото с оглед заболяването на Б. – параноидна шизофрения, ищецът не е могъл с основание да разчита за вбъдеще на помощ и подкрепа от страна на сина си. Ето защо вместо обичайното обезщетение за загуба през 2020 г. на дете от родител, което е около 180 000 лв., в настоящия случай следва да бъде определено обезщетение в размер на 150 000 лв. Така определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано наполовина, тъй като възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно. При по-горе определения процент съпричиняване от страна на Б. И. В. – 50 %, обезщетението следва да бъде редуцирано от 150 000 лв. до 75 000 лв. За тази сума се явява основателен и доказан предявения иск, а за разликата от 75 000 лв. до 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При съобразяване на нормите на чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които сочат, че законната лихва се дължи от една от двете дати - от датата на уведомяване на застрахователя от застрахования или от предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която е по – ранна, следва да се приеме, че при липса на данни за уведомяване на застрахователя от застрахования, каквато е настоящата хипотеза съдът следва да вземе предвид датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице – 14.09.2020 г. Това прави неоснователна претенцията за законна лихва за периода от 25.07.2020 г. /когато е настъпило ПТП/ до 14.09.2020 г. С оглед направеното от ответника възражение, претенцията за законна лихва за периода от 14.09.2020 г. до 19.02.2021 г. /откогато до предявяване на иска на 19.02.2024 г. са изминали 3 години/ е погасена по давност. Така основателна остава претенцията за законна лихва за периода от 19.02.2021 г. до окончателното заплащане на обезщетението. При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд следващата се държавна такса в размер на 3 000 лв. И. И. В. е направил разноски по делото в размер на 40 лв. – за депозити за двама свидетели. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД е направило разноски по делото в размер на общо 1 991.50 лв. И. И. В. дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД разноски по компенсация в размер на 1 229.69 лв. Адв. К. Т. е предоставила на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие, в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. К. Т. сумата от 6 650 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на иска и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Третото лице-помагач Е. С. М. е направило разноски по делото в размер на общо 2 391.50 лв., но съгласно чл.78, ал.10 от ГПК в негова полза не следва да се присъждат разноски. Водим от горното, съдът