Решение № 2249 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 631/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба ОТ: Г. В. В., [ЕГН], с адрес: Перник, [улица], [адрес] ЧРЕЗ адв. Р. М. - САК ПРОТИВ: Решение №72 от 24.07.2024г. по АНД №115/2024г. по опис на PC - [община]. Жалбоподателя, счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени, като незаконосъобразно НП № 1437/2023г. на ИА „Рибарство и аквакултури”, с което на основание чл.88 от ЗРА на Г. В. В., [ЕГН] е наложена глоба в размер [рег. номер]. Сочи, че районният съд не бил извършил обективно обсъждане на твърденията на страните и събраните по делото доказателства съответно бил изложил непълно и некоректно фактическата обстановка, а посочените за установени факти и обстоятелства не били възприети правилно и в цялост. Съгласни били с извода на съда, че можело да се направи категоричен извод за извършено нарушение на чл. 88 ЗРА, но възразяват то да е извършено от жалбоподателя. Оспорват авторството на деянието, като свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението били противоречиви, неубедителни и неистински за самоличността на нарушителя. Б. събрани доказателства за това, че жалбоподателят се е намирал на друго място, отдалечено повече от 200км., посредством представена командировъчна заповед, която не била оспорена от ответната страна. В резултат на което били налице едностранчиво мотивирани изводи в противоречие на приложимия материален закон и в нарушение на процесуалния закон и съдопроизводствените правила. Наличието на съмнение за авторството на деянието било достатъчна предпоставка за оневиняване. В случая, представили на съда достатъчно данни посредством св. показания и писмени доказателства, следвало да бъдат обсъдени, отделно от това че закона го изисква. От св. показания се установявало, че липсва авторство на деянието, а именно, че жалбоподателят се е намирал в командировка на друго място и второ, че авторството се признава от друго лице. Ответникът по жабата в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор на касационна жалба, с което посочва, че същата е недопустима и неоснователна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от пълномощника си адв. М., поддържа депозираната жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде уважена и съответствие с това обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, чрез процесуаления со представител юрисконсулт Папзов, оспорва депозираната жалба, като неоснователна, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила обжалваното решение. В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, като предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 72 / 24.07.2024 г., Районен съд - Р. е потвърдил Наказателно постановление № 14-37/11.04.2023 г. на началник отдел „Рибарство и контрол- Западна [държава]“- [населено място] към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при И. агенция по рибарство и аквакултури“ (ИАРА), със седалище в [населено място], оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД 09- 406/01.04.2022 г., на министъра на земеделието, с което на жалбоподателя Г. В. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес], е наложено административно наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите- „глоба” в размер [рег. номер]. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и представените с административнонаказателната преписка такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК първоинстанционният съд след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност приел, че от свидетелските показания на актосъставителя М. А. и свидетеля по акта С. М., може да се направи категоричен извод относно това, че е било налице извършено нарушение по чл.88 ЗРА. Свидетелите са възприели изцяло фактическата обстановка, като са имали преки наблюдения. Освен, че е дал на проверяващия риболовния си билет, нарушителят е следвало да изпълни нареждането за представяне на лична карта. След като не е извършил това той е възпрепятствал извършването на проверката и в този смисъл съставът на нарушението е бил осъществен от обективна страна. В същия смисъл районният съд намерил, че жалбоподателят е идентифициран като извършител на нарушението. Д. изцяло вяра на показанията на свидетелите - очевидци М. А. и С. М., които твърдели, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението. Не дал вяра на показанията на свидетелите М. В. и И. Г.. Първият от тях твърдял, че е присъствал на мястото на проверката, като представил билета на брат си. Свидетелите А. и М. обаче, не го познавали и били категорични относно идентификацията на жалбоподателя, като извършител на нарушението, а съдът, дал изцяло вяра на техните показания, поради цялостното възприемане на фактическата обстановка и взаимната кореспонденция между тях. Същото изложил и за показанията на свидетеля И. Г., който твърдял, че е управител на фирма „••••“ ООД и, че са бил в командировка с жалбоподателя. Тези негови показания обаче, не се потвърждавали от останалия доказателствен материал, тъй като от една страна, върху представената командировъчна заповед липсвал печат на фирмата, а от друга, не бил осъществен контакт за кореспонденция със същата, въпреки няколкократните опити. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно. При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания. Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районният съд правни изводи. Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Във връзка с наведените в касационната жалба възражение настоящата инстанция намира, че съгласно дадените указания при предходното разглеждане на делото районният съд е извършил задълбочен анализ на доказателствата и е достигнал до правилни изводи, касателно авторството на административното нарушение. При повторното разглеждане на делото съобразявайки се с дадените указания по тълкуването и прилагане на закона от касационна инстанция - районният съд е допуснал и разпитал в качеството на свидетели актосъставителя М. А. и свидетеля по акта С. А., допуснал е и очна ставка между актосъставителят М. А. и свидетеля М. В.. Настоящия съдебен състав не намира, че при постановяване на решението си, районният съд е игнорирал или изопачил доказателства. Възприетата от него фактическа обстановка се основава на собственият му доказателствен анализ и не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите му за това, че Г. В. В. е извършил вмененото му административно нарушение, а именно е възпрепятствал контролните органите да извършат проверка. Извършената очна ставка, както и направеното разпознаване в съдебно заседание от свидетеля по акта С. А. е дало обективно основание на районният съд да ги възприеме за обективни и достоверни и също така да изключи възможността от грешка в личността на административния нарушител. Наведеното касационно оплакване, че неправилно са кредитирани показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта, са неоснователни. Никой от тях не е страна по делото, поради което и не е заинтересовано лице от изхода на делото, в смисъла в който е вложил законодателя. Липсва идентитет между тях и наказващия орган, който по силата на чл. 61 от ЗАНН се призовава като страна по делото. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълкувателно дело № 5/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което, въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и наказания е наказващият орган. В този смисъл близката родствена връзка между жалбоподателя и св. М. В., които излага защитна теза и същевременно уличава себе си в извършването на административно нарушение показва по – висока степен на заинтересованост и предубеденост и разколебава кредитирането на показанията му. Касателно настоящия случай, касаторът е препятствал проверката на контролните органи, като въпреки изричното им указание да представи лична карта, същия напуснал мястото на проверка са автомобил [Марка] рег. № [рег. номер] отправяйки се в неизвестна посока. Обстоятелствата дали се е стигнало или не до извършването на необходимата проверка, не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 88 от ЗРА, като от значение е единствено поведението на лицето, целящо осуетяването на проверката. Поради изложените съображения настоящият касационен състав приема, че оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН