Решение № 192 от 7.6.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 300/2023 г.

Предявени са искове с пр. кв. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ от И. П. Д., А. Б. А. и Й. Й. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615 за заплащане на застрахователни обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на •••, около 07: 45 ч., на път Първи клас № 1 (ПП 1-1), км. 286+450, при •••, общ. •••, причинено от застрахован при ответника водач на МПС, както следва: от И. Д. – за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания при ПТП) в размер на 15 000 лв., предявен като частичен иск от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата, от която изтича тримесечния срок от завеждане на претенцията за образуване на щета пред застрахователя (19.06.2022 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума; от А. А. - за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания при ПТП) в размер на 10 000 лв., предявен като частичен иск от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата, от която изтича тримесечния срок от завеждане на претенцията за образуване на щета пред застрахователя (19.06.2022 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума; от Й. Д. – за имуществени вреди (щета - увредени части и системи на МПС по собствения й товарен камион марка „Исузу“, модел „ННР 85“ с рег. № •••, настъпила при ПТП) в размер на 25 100 лв., предявен като частичен иск от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата, от която изтича тримесечния срок от завеждане на претенцията за образуване на щета пред застрахователя (08.07.2022 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума; от Й. Д. - за имуществени вреди (щета - във връзка с увреденото МПС товарен камион марка „Исузу“, модел „ННР 85“ с рег. № ••• и представляващи разходи за репатрак - услуги за ангажиране на пътна помощ от мястото на ПТП до паркинга за съхранение и паркинг за съхранение на предоставеното за оглед увредено МПС, настъпила при ПТП) в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата, от която изтича тримесечния срок от завеждане на претенцията за образуване на щета пред застрахователя (08.07.2022 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва исковете по основание и размер. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка "БМВ”, с peг. № •••, по силата на Застрахователна полица № •••, валидна към датата на процесното ПТП. Твърди, че К. Р. Ш. като водач на лек автомобил марка БМВ, с per. № ••• не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта. а именно - противоправно поведение. Заявява, че вината на водача на застрахованото при ответника МПС не е установена по предвидения за това в закона начин. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че същият не отговаря на така описания в исковата молба и на представения с нея Констативен протокол. В тази връзка оспорва констатациите на контролните органи, отразени в представеното копие от Протокол за ПТП от ••• в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”. Съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид естеството на информацията в отделните полета на полицейския протокол за ПТП. в тази част същия няма характера на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. В посочената част полицейския протокол е частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие.

Претендирайото от ищците обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв., частично от 51 000 лв. е абсолютно неоснователно, а в условията на евентуалност необосновано завишено. Напълно неподкрепени са твърдените от ищците неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищците са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорвам всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищците след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищците на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания. Твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца И. П. Д. - водач на автомобил марка „Исузу“, с per. № •••. Последният е нарушил разпоредбите на ЗДвП. като се е движел без да контролира управлявания от него автомобил, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, без да се съобрази с характера и интензивността на движението. От друга страна е започнал маневра, с която е създал опасност за останалите участници в движението. С поведението си е допринесъл за реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие и вредоносния резултат. В тази връзка твърди, че И. Д. е нарушил (кумулативно или алтернативно) разпоредбите на чл. 20, чл. 21, чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП. С това си поведение той е станал причина за настъпване на имуществените и неимуществените вреди, претендирани с исковата молба. Твърди, че ищецът И. П. Д. е съпричинил вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан като пътуващ в лек автомобил. С това си безотговорно и противоправно поведение, ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП. поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат, касаещ настъпването на неимуществените вреди при него. Противоправното поведение на ищеца е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на последствията от произшествието, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърди, че ищецът А. Б. А. е съпричинил вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан като пътуващ в лек автомобил. С това си безотговорно и противоправно поведение, ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат, касаещ настъпването на неимуществените вреди при него. Противоиравното поведение на ищеца е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на последствията от произшествието, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърди, в случай че ищцата Й. Д. е заплатила каквито и да е било суми за репатриране на процесния автомобил, то заплатените суми не са в причинно- следствена връзка с твърдяното IITI1.

Твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекомерно и не кореспондира със средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС - труд. респ. материали и резервни части, както като нормовремена, така и като стойност. Твърди, че увредите при него не съставляват тотална щета, че същото може да бъде oтремонтирано, на много по-ниска от претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици. В условията на евентуалност, моли съдът да приеме, че уврежданията по процесния автомобил съставляват тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Съобразно цитираната разпоредба са касае за тотална щета при увреждане на МПС, при което разходите, необходими за извършването на съответния ремонт, надвишават 70 % от действителната стойност на въпросното МПС, определена към датата на конкретното ПТП. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ. Следователно, изисква се установяване на пазарната цена на конкретния автомобил към датата на процесното ПТП, защото именно това е стойността, срещу която може да се закупи друг такъв със същото качество. Твърди, че заявеният размер на обезщетението от ищците, което те сочат, че отговаря на стойността на необходимите разноски за извършване на ремонт на процесното МПС, надхвърля 70 % от неговата средна пазарна цена. Воден от горното, моли в случай, че съдът достигне до заключението, че е налице тотална щета да приспадне получените от ищеца ползи от вредите, като по този начин се намали обезщетението, приспадайки от действителната стойност на лек автомобил, марка „Исузу“, с per. № •••, считано към датата на процесното ПТП, цената на запазените му части.

Третото лице помагач “ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 моли да се постанови решение съгласно събраните по делото доказателства, като се определи справедлив размер на обезщетенията на неимуществени вреди, като се отчете действително претърпените вреди и наличието на съпричиняване от страна на ищците И. Д. и А. А., които са пътували без правилно поставен предпазен колан. В хода на процеса е установено, че вина за настъпването на процесното ПТП има само водача на л.а. БМВ с рег. № •••, но не и водача на т.а. Исузу с рег.№ •••.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от писмените доказателства /протокол за ПТП № •••••• и рег. № •••/••• по описа на РУ - „Полиция“ при ОД на МВР - гр. Перник, констативен протокол, АУАН № •••••• по описа на РУ - „Полиция“ при ОД на МВР - гр. Перник и наказателно постановление № 22-1158- 000295/28.02.2022 г., издадено на виновния водач К. Р. Ш., ЕГН: •••••••••• от ОДМВР - гр. Перник, Сектор „пътна полиция“/, както и от съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) и повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (ПСМАТЕ). От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се установява следният механизъм на ПТП: На •••, около 07: 45 ч., на път Първи клас № 1 (ПП I-1), км. 286+450, при •••, общ. ••• е настъпило ПТП с участието на МПС марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег.

№ •••, собственост на Р. Г. Ш., ЕГН: •••••••••• и управлявано от К. Р. Ш., ЕГН: •••••••••• и МПС (товарен камион) марка „Исузу“, модел „ННР 85“ с рег. № •••, собственост на Й. Й. Д., ЕГН: •••••••••• и управлявано от И. П. Д., ЕГН: ••••••••••. Процесният пътен инцидент е настъпил в условията на суха пътна настилка и добра видимост като при неизвестна скорост на движение и движение в прилежащата му пътна лента, срещу товарния автомобил, отново при неизвестна скорост, л.а. „БМВ“ преминава лявата граница на лявата пътна лента за обратна посока, в резултат на което, в зоната около концентрацията на разпилените отломки и ясно видимото начало на следите, и двете видими при прегледа на фотоалбума, изготвен по случая, настъпва челен, кос, ексцентричен удар между предната лява част на товарния автомобил и предната лява част на л.а. Причината за настъпилото произшествие е действията на водача на л.а. „БМВ“, който навлиза в насрещната пътна лента, където в този момент се движи т.а. „Исузу“. В резултат на тези действия, траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва челен удар, който е технически непредотвратим за водачът на т.а. От техническа гледна точка е напълно достоверно да се определи, че всички настъпили деформации по т.а. „Исузу“, описани в събраните материали и констатирани при извършения оглед на МПС, изразяващи се в тежки увреждания по цялата лява страна на МПС, концентрирани в предната му част, са в резултат от ПТП, възникнало при описания механизъм. МПС „Исузу“ с per. № ••• е оборудвано с триточкови, инерционни, предпазни колани, предназначени за водача и пътника от дясната страна на пасажерската седалка. МПС е оборудвано с предпазни въздушни възглавници, монтирани във волана и дясната част на арматурното табло. При правилно поставен обезопасителен колан, се очаква липса или незначително отделяне на тялото от седалката.

Медико-биологичният вид и характер на получените от ищците И. П. Д. и А. Б. А. увреждания, начинът на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от комплексна съдебномедицинска експертиза. Описват се следните травматични увреждания на И. П. Д., стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП от •••: кръвонасядане в тилната област на главата; травматичен мекотъканен оток, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в лявата челно-темената област на главата; кръвонасядане по долния и горния клепач на лявото око; конюнктивален кръвоизлив по склерата на лявото око; мекотъканен оток и кръвонасядане в областта на носа; кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош вляво; кръвонасядане по гръдния кош вдясно; кръвонасядане по гърба вляво; кръвонасядане в лявата поясна област; мекотъканен оток и охлузни наранявания по тръбните повърхности на двете ръце; мекотъканен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявото коляно; кръвонасядане по предната и по страничната повърхност на лявата подбедрица; разкъсно-контузна рана в областта на глезена.

Според КСМЕ по отношение на претърпяното мозъчно сътресение при ищеца И. Д., възстановителния период е бил с продължителност от около 2-3 месеца. По отношение всички останали мекотъканните травматични увреждания описани в отговора на първа задача в този им вид, в тази степен и с тези характеристики възстановителния период е бил с продължителност от около 3-4 седмици. Данните от клиничния преглед извършен от вещите лица на 25.10.2023г. сочат за пълно възстановяване на физическото здраве при ищеца. При ищеца И. Д. може да се приеме, че са били налице физически болки и страдания в периода на отзвучаване на мекотъканните травматични увреждания в рамките на около 3 седмици, като същите са били с по-голям интензитет в първите дни след инцидента и са намалявали интензитета си по време на възстановителния период. По отношение на претърпяното мозъчно сътресение са налице данни за отклонения в неврологичния статус при прегледа и лечението в лечебно заведение в периода 19.03.2022г. до 21.03.2022г., а именно - данни за хоризонтален нистагьм двустранно, оживени сухожилно-надкостни рефлекси двустранно, без патологични от групата на Бабински, дизметрия при НПП и КСП, положителен симптом на Ромберг - залитане в неопределена посока, които могат да се квалифицират като трайни в период от време от около 2-3 месеца, както бе посочено и в отговора на предходна задача. При ищеца И. Д. на база клиничния преглед от 25.10.2023г. следва да се посочи, че са налице данни за пълно физическо възстановяване от конкретно получените травматични увреждания. Психичното му състояние не е възстановено напълно към настоящия момент, все още при него са налице тревожно – фобийни фиксации, тематично свързани и изводими от преживения тежък стрес по време на процесното ПТП, налага се да приема медикаментите Сероксат и Ривотрил, като вероятно медикаментите подтискат към момента симптомите в известна степен. Предвид данните за правилен преморбид вещото лице психиатър приема, че с течение на времето при липса на психотравмени ситуации от аналогично естество и при правилна медикаментозна терапия при нужда, психичното му състояние е възможно да се възстанови напълно със времето, най-дълго след няколко години.

Според КСМЕ, А. А. е получил следните травматични увреждания, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП от •••: мекотъканен оток и кръвонасядане в лявата тилна област на главата; масивно кръвонасядане по предна повърхност на гръдния кош вдясно; масивно кръвонасядане по гърба; кръвонасядане и разкъсно- контузна рана в лявата странична поясна област; охлузно нараняване и кръвонасядане в коремната област; мекотъканни отоци и кръвонасядания в областта на двете коленни стави; разкъсно-контузна рана в областта на дясно коляно; кръвонасядане по дясно бедро. По отношение на мекотъканните травматични увреждания при ищеца А. А. описани в отговора на първа задача, възстановителния период е бил с продължителност от около 3-4 седмици, като не са налице данни в материалите по делото за настъпили неблагоприятни последствия и усложнения във връзка с претърпените физически травми и не се очаква при конкретните травматични увреждания да настъпят такива. При ищеца А. А. може да се приеме, че са били налице физически болки и страдания в периода на отзвучаване на мекотъканните травматични увреждания в рамките на около 3 седмици, като същите са били с по-голям интензитет в първите дни след инцидента и са намалявали интензитета си по време на възстановителния период. Не се очаква след този период от време от около 3 седмици и за в бъдеще, ищците да търпят физически болки и страдания в резултат от получените конкретни травматични увреждания при инцидента от ••• При събраните в настоящото производство доказателства следва, че в случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на всеки от ищците. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищците И. Д. и А. А. са претърпели неимуществени вреди, а ищцата Й. Д. имуществени, които са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, причинено от К. Р. Ш. (водачът на застрахования при ответника лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег. № •••), поради което за причинилия вредите възниква задължението да ги поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните увреждания на всеки от ищците И. Д. и А. А., а уврежданията от своя страна са довели до изживени от тях болки и страдания (неимущесвтени вреди). От ПТП е увреден и товарният автомобил, собственост на ищеца Й. Д.. Като претърпели вреди всеки от ищците И. Д. и А. А. притежава качеството на пострадал, а ищцата Й. Д. - увредено лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). След като за управлявания от К. Р. Ш. лек автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на процесното ПТП, и застраховател по този договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ).

Претендираните от ищците И. Д. и А. А. обезщетения за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, попадат в застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ), както и обезщетението за имуществени вреди от ищеца Й. Д. се обхваща от застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ). Размерът на имуществените вреди се определя с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства, а обезщетението за неимуществени вреди – по справедливост.

От ищеца Й. Д. се претендира заплащане на имуществени вреди от погиване на вещ (увредени части и системи на МПС по собствения й товарен камион марка „Исузу“, модел „ННР 85“ с рег. № •••, настъпила при ПТП) в размер на 25 100 лв., предявени като частичен иск от 40 000 лв.

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 КЗ). При вреди на имущество, дължимото от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е лимитирано до действителната стойност на причинената вреда (чл. 499, ал. 2 КЗ). Доколкото обезщетението за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /унищожаване или повреждане на вещ/ попада в застрахователното покритие на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ) и обект на застраховане е гражданската отговорност на водача на лекия автомобил за причинените от ПТП вреди (чл. 477, ал. 1 КЗ), същата отговорност е имуществена, поради което за определяне действителната стойност на причинената вреда следва се определи при съответно приложение на чл. 400, ал. 1 КЗ, намиращо се в общите разпоредби на Глава тридесет и девета Имуществено застраховане.

От изслушаната САТЕ се установява, че увреждането на процесния автомобил „Исузу“ представлява тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите необходими за пълното възстановяване, изчислени в размер на 22 330, 35 лева, надвишава 70 на сто от действителната му средна пазарна стойност, установена към датата на ПТП - ••• в размер на 29 471, 04 лв. В случая е налице унищожаване на автомобила, т. нар. "тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, доколкото на възстановяването на процесния автомобил до функционалното му състояние е технологично трудно и икономически неизгодно - цената на възстановяването, включваща стойността на части и труд в размер на 22 330, 35 лв. и надвишава 70 на сто от средна пазарна стойност на процесния автомобил към датата на събитието от 29 471, 04 лв. Съдът приема последната сума (29 471, 04 лв.) за действителна стойност на увредения автомобил по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, защото тя се явява еквивалент на стойността, срещу която може да се закупи автомобил със същите характеристики. Същевременно, от заключението САТЕ е видно, че са налице запазени части, тъй като автомобилът е бил увреден основно по цялата лява страна на МПС, концентрирани в предната му част поради реализирания челен удар. Запазените части следва да бъдат съобразени като вид и стойност от съда, за да се избегне допускане на неоснователно обогатяване с присъждане на повече от стойността по чл. 386 КЗ. Съгласно заключението стойността на запазените части е 8 841, 31 лв. /запазените възли и детайли, които могат да се реализират на вторичния пазар /в т.ч. и скрап/. Следователно от цената на лекия автомобил към датата на ПТП (29 471, 04 лв.) следва да се приспадне сумата от 8 841, 31 лв. стойността на запазените части /запазените възли и детайли, които могат да се реализират на вторичния пазар /в т.ч. и скрап/. Получената разлика от 20 629, 73лв. се явява действителната имуществена вреда за ищцата Й. Д., защото тя е израз на реално претърпяната от нея щета.

От ищеца Й. Й. Д. се претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 3000 лв.

• разходи за репатрак - услуги за ангажиране на пътна помощ от мястото на ПТП до паркинга за съхранение и паркинг за съхранение на предоставеното за оглед увредено МПС.

От представените документи - фактура № ••• и фискален бон, издадена от „Алуминий“ ЕООД на Й. Й. Д. се установява заплащането от ищеца Й. Д. разходи в размер 500 лв. за услуга пътна помощ по транспортиране на увредения автомобил „Исузу“, с рег. № ••• от мястото на ПТП в гр. •••до гр. •••, както и за паркинг на същия автомобил за периода 04.02.22г. до 27.042023г. в размер на 2000.00 лв. или общо 3000 лв. с ДДС. Касае се за вреда в размер на направени разходи за увредения товарен автомобил, които са в пряка причинна връзка с инцидента и които са били необходими с оглед това, че след процесното ПТП придвижването на автомобила на собствен ход е било невъзможно. Въпросните документи са издадени след ПТП и съдържат информация за вида и размера на разноските за репатрирането на МПС и паркинг за съхранение на същото, поради което следва извод, че са свързани с настъпилите вследствие на ПТП увреждания и следва да бъдат платени от застрахователя, тъй като се покриват от Гражданската отговорност. Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за пълния предявен размер от общо 3000 лева, след като разноските са пряка и непосредствена последица на противоправното деяние на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника и възникналите имуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като критерият "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания на всеки от двамата ищци И. Д. и А. А., съдът отчете вида и степента на получените от тях травматични увреждания, възрастта на всеки от пострадалите при увреждането му, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените от ищците болки и страдания. По делото се установява, че констатираното увреждане е причинило на ищците И. Д. и А. А. болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни душевни изживявания у ищците, което е потвърдено и от свидетелските показания. Ищците И. Д. и А. А. са в активна, работоспособна възраст. На тях са причинени няколко по вид травматични увреждания Комоцио церебри (сътресение на мозъка); Разкъсно- контузни рани по главата и крайниците; Кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по главата, лицето, тялото и крайниците (на И. П. Д.), Разкъсно- контузни рани по лявата странична поясна област и крайниците; Кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по главата, тялото и крайниците (на А. Б. А.). Травматичните увреждания при всички от ищците не са застрашаващи живота, като тяхното възстановяване е протекло в домашни условия. Болките при И. Д. и А. А. са незначителни и са траели в периода на възстановяване, около 3 седмици след инцидента. При никого от ищците не се очакват трайни последици от причинените травматични увреждания. Симптомите на тревожно - фобийни фиксации, тематично свързани и изводими от преживения тежък стрес по време на процесното ПТП при ищеца И. Д. да отшумяват и негативните емоционални изживявания са с намалена интензивност, с достигане до възстановяване, при правилна медикаментозна терапия при нужда. Освен посочените морални измерения на болката и страданията на ищците, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.

При съвкупната преценка на всички изброени обстоятелства съдът приема, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. размер на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от причинените им телесни увреждания за ищеца И. Д. е 15 000 лв. и за ищеца А. А. – 10 000 лв.

По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД Възражението за съпричиняване е обосновано конкретно, че ищците И. Д. и А. А. са нарушили изискванията на чл. 137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.

Въз основа на взаимно непротиворечащите си и допълващи се заключения на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и останалите доказателства, съдът приема, че товарният автомобил, в който са пътували ищците И. Д. и А. А., е бил оборудван с предпазни колани на предните седалки и че в нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 184, ал. 4 ЗДвП ищците са пътували в автомобила без поставен колан, като нормата е императивна, поради което не може да има друго дължимо правомерно поведение различно от предписаното от нея, прие което следва, че пострадалото лице се е поставило в риск, допринасяйки пряко и непосредствено за настъпване на вредоносния резултат и в частност с получените по вид и тежест телесни увреждания. Вещите лица са категорични, че въздушните възглавници в кабината на автофургона не са сработили, което се дължи на не поставените правилно предпазни колани, които са в електрическа връзка за задействане на въздушните възглавници. Уврежданията са получени след свободно движение на телата при удара без поставени обезопасителни колани, които да фиксират тялото и без да са отворени въздушните възглавници. При установения механизъм на ПТП, ако пострадалите И. Д. и А. А. са били с поставен предпазен колан, водачът И. Д. е нямало да получи уврежданията в областта на главата - уврежданията на водача на товарния автомобил могат да се получат при удар в панорамното стъкло, а уврежданията в областта на гръдния кош при водача и пътника А. А., щяха да са с друга локализация- уврежданията на пътника могат да се получат при придвижване на тялото напред от арматурното табло и панорамното стъкло. При поставени обезопасителни колани при челно страничен удар се получават лентовидни кръвонасядания или охлузвания по предната повърхност на гърдите, които са косо разположени, и по корема в долната трета, които са напречно разположени. В случая такива увреждания не са описани в медицинска документация. Липсата на поставен предпазен колан от ищците И. Д. и А. А., е довело до настъпване на вредоносния резултат. Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани, вкл. на мястото, на което И. Д. и А. А. се возели, и ако такъв бе поставен, въпреки въздействието на инерционните сили, телата им биха останали прикрепени към седалката и не биха се преместили напред към арматурното табло и предното панорамно стъкло.

При наличието на категорични доказателства, че ищците И. Д. и А. А. са били без поставен предпазен колан, респ. за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалите и вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията не биха настъпили при поставяне на предпазен колан, и съотнасяйки установените форми на принос спрямо поведението на виновния водач, съдът прави извод, че приносът на ищците И. Д. и А. А. за настъпване на вредите възлиза на 50 %. По подобен начин е възприеман приносът и в съдебната практика, формирана по казуси с установена липса на поставен колан. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определените по-горе размери на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат намалени както следва: на И. Д. от 15 000 на 7500 лв. и на А. А. от 10 000 на 5000 лв.

По претенцията за лихви На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая ищците И. Д. и А. А.са сезирали ответника- застраховател с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 18.03.2022г., съответно – ищцата Й. Д. е сезирал ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на 07.04.2022г., по които застрахователят не е платил обезщетение, поради което лихвата за забава върху уважения размер на обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от 18.03.2022г., съответно - за имуществени вреди от 07.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/. Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорните претенции следва да бъдат уважени, считано от 19.06.2022 г., съответно - от 08.07.2022г., така както е поискано от ищците.

По изложените съображения съдът приема, че ответникът следва да се осъди да заплати на ищците И. Д. и А. А. застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в следните размери: 7500 лв. - на И. Д. и 5000 лв. – на А. А., ведно със законната лихва от 19.06.2022 г. до окончателното им изплащане, а на Й. Д. за имуществени вреди в размер на 20 629, 73лв. и 3000 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2022г. до окончателното им изплащане. Исковете следва да се отхвърлят за разликата до пълните им претендирани размери.

По разноските Ищците претендират и доказват разноски общо 1270лв. за вещи лица (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като същите са освободени от внасянето на такси на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представените договори за правна защита е посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38 ЗА), които им се дължат съразмерно с уважената част от исковете, или 864.12 лв.

При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката на ищците следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение съобразно всеки от трите предявени искове – по иска на И. Д. – 1 750 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.; по иска на А. А. - 1 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.; по иска на Й. Д. – 2 898 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., като липсва искане и доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, което се дължи съразмерно с уважената част от исковете, или 875 лв. по иска на Д.; 650 лв. по иска на А. и 2 436.97 лв. по иска на Д., или общо 3 961.97лв.

Ответникът претендира и доказва разноски общо 1510 лв. за вещи лица и такса за 2 бр. СУ (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК като липсва искане и доказателства, включително и договор за правна защита и съдействие за уговорено и удостоверено в брой или по банков път заплащане на адв. възнаграждение за производство), които се дължат съразмерно с отхвърлената част от исковете, т.е 482.58 лв.

Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в размер на 1 445.18 лв. (4% върху уважения размер на исковете).

Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд