Решение № 1477 от 7.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1277/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „СК2 БИЛД КЕЪР“ ЕООД –гр.Варна срещу Решение № 575/30.04.2024г. по АНД № 188/2024г. по описа на Районен съд–Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2300985/22.11.2023г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 2000лв. е намалена на 1500лв. С Решението Дирекция „ИТ“-Варна е осъдена да заплати на „СК2 БИЛД КЕЪР“ЕООД –гр.Варна сумата в размер на 125лв. за адвокатско възнаграждение, а дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ4-Варна сумата в размер на 60лв. за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на закона. Оспорва се извода на РС, че АУАН и НП са със съдържание отговарящо на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като се липсвало точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Съдът следвало да отчете, че в НП за дата на нарушението 17.08.2023г. е неправилно определена. 7-дневния срок за подаване на декларацията до Агенцията по заетостта започвал да тече от началото на заетостта, а не от постъпването на работа на работника. В случая началото на заетостта било на 08.08.2023г., когато е сключен трудовия договор, а не на 09.08.2023г. Нямало доказателства и актосъставителят при разпита като свидетел потвърдил, че не е извършвал справка в Агенцията по заетостта дали има подадена декларация от дружеството за наемане на работа на лицето-гражданин на трета държава, но с български произход или няма подадена такава. Поради това останало недоказано по безспорен начин, че дружеството е извършило нарушението описано в НП. Освен това РС недопустимо не отменил НП, въпреки че установил погрешно квалифицирано в него на извършеното като нарушение на чл.30а, ал.1, т.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, вместо от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Предмет на проверка била правилността на квалификацията в НП, а не в АУАН. Считат, че с така приетото в решението, въззивният съд е променил волята на административнонаказващия орган. Непълнотата на описанието на нарушението в НП и неправилната му квалификация по ЗТМТМ, вместо по ППЗТМТМ ограничавали правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В условие на евентуалност се твърди приложимост на чл.28 от ЗАНН за нарушение, тъй като нямало извършени други нарушения от този вид, а от конкретното нарушение не настъпили вредни последици за работника. Моли се за отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В условие на евентуалност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна. Преди съдебното заседание представляващият дружеството депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата. Моли да бъдат преразгледани събраните гласни и писмени доказателства и да бъде постановен нов акт, с който Решението на РС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено. Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмена молба, в която заявява, че оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на РС като правилно и законосъобразно. РС правилно приложил правните разпоредби към установените от доказателствата факти и обстоятелства, каквото правомощие има съгласно ТР №8/16.09.2021г. на ВАС по т.д.№1/2020г. В случая нямало съществено изменение на съставомерните факти в НП, поради което РС можел да преквалифицира нарушението, с което правото на защита на дружеството не е нарушено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, молят да бъде определено в законовия минимум. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Варна предлага решението на РС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от лице участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона. ВРС е постановил валидно и допустимо решение. Във връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон се извършва въз основа на установеното от предходната инстанция. Въз основа на доказателствата РС направил следните установявания за релевантните в случая факти и обстоятелства: че „СК2 Билд Кеър“ ЕООД-гр.Варна сключило трудов договор №7 на 08.08.2023г. в гр. Варна с Д. М. с [ЛНЧ] - гражданин на Украйна, който се задължил да работи като „кофражист“ за непълно работно време от 4 часа срещу изплащане от дружеството-работодател на месечно трудово възнаграждение в размер на 390лв. РС установил, че Д. М. постъпил на работа на 09.08.2023г., въз основа на сътавения на 09.08.2023г. протокол, в който е отразено, че на работника е предоставен екземпляр от трудовия договор с копие на уведомлението за регистрирането му в НАП и длъжностна характеристика. РС установил, че през месец септември 2023г. е извършена проверка на „СК2 Билд Кеър“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство от гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“-Варна, който констатирал, че „СК2 Билд Кеър“ ЕООД в качеството на работодател на Д. М. е било задължено по силата на чл.30а, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на закона за трудовата миграция и трудовата мобилност вр. с чл.8, ал.3 и чл.8, ал. 2, т.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност да подаде в Агенцията по заетостта декларацията - Приложение №5 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в два екземпляра в 7 - дневен срок от 09.08.2023г. когато е началото на заетостта на Д. М., което дружеството не изпълнило. РС установил, че в писмено сведение от 16.10.2023г. управителят на дружеството-работодател потвърдил, че не е подавал към Агенцията по заетостта декларация за осъществяването на краткосрочната заетост без разрешение за работа на Д. М. - лице от български произход. Въззивният съд установил, че на 27.10.2023г. е съставен АУАН на дружеството за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл.30а, ал.1, т.1 от ППЗТМТМ във вр. с чл.8, ал.3 и чл.8, ал.2, т.1 от ЗТМТМ на 17.08.2023г. в град Варна като работодател на Д. М. - гражданин на трета държава - Украйна, с български произход, законно пребиваващ на територията на РБългария, за когото не подал в Агенция по заетостта декларация съгласно Приложение № 5 на ППЗТМТМ в 7 - дневен срок от началото на заетостта. РС установил, че в 3-дневния срок от връчване на АУАН на „СК2 Билд Кеър“ ЕООД не е подадено възражение срещу него и на 22.11.2023г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“-Варна се произнесъл по преписката, като на основание чл. 79, ал. 4 вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ издал Наказателно постановление № 03-2300985/22.11.2023г., с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000лв. При проверката на НП въззивният съд констатирал, че в обстоятелствената му част са изложени идентични на описаните в АУАН факти и обстоятелства свързани с нарушението. РС констатирал, че не е налице спор между страните по установените релевантни факти и обстоятелства, които са описани в АУАН и в НП по начин, който позволява на представляващия дружеството да се запознае с обвинението и да упражни правото си на защита. Поради това и тъй като от представителя на дружеството изрично било заявено при проверката, че не е подавана декларация в Агенцията по заетостта за наемане на конкретния работник, РС преценил като несъществено грешното посочване в НП, че нарушената разпоредбата на чл.30а, ал.1, т.1 е от ЗТМТМ, вместо от Правилника за прилагане на ЗТМТМ. Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба за неправилност на този извод на въззивния съд. Лицето, чиято отговорност се ангажира за даденото нарушение упражнява правото си на защита по отношение на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, а не срещу правните разпоредби. След като РС установил, че в АУАН и в НП са описани ясно и безпротиворечиво всички факти и обстоятелства свързани с конкретното нарушение, каквото е изискването на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, дружеството е могло да упражни правото си на защита като ги оспори и опише какво се е случило и ангажира доказателства за твърденията си. Правилно РС отчел, че посочената в НП като нарушена чл.30а, ал.1, т.1 е разпоредба с какъвто номер няма в ЗТМТМ, а има в Правилника за прилагане на този закон, както и че в АУАН правилно е посочено, че е нарушена чл.30а, ал.1, т.1 от ППЗТМТМ. Следва да се отбележи, че в случая и в АУАН и в НП не е посочена като нарушена само нормата на чл.30а, ал.1, т.1, а и свързаните с нея разпоредби на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.2, т.1 от ЗТМТМ. Именно в чл.8, ал.3 във вр. с чл.8, ал.2, т.1 от ЗТМТМ е разписано изискването работодателя да направи в Агенцията по заетостта регистрация на заетостта на работника му, ако той е гражданин на трета държава, но с български произход, ако законно пребивава на територията на България и не все още не е получил разрешение за постоянно пребиваване в страната. Както предвижда чл.8, ал.3 от ЗТМТМ в правилника за прилагане на закона са разписани само реда и условията за регистрация и това е направено в чл.30а, ал.1, т.1 от ППЗТМТМ, които ред и условия са от значение за установяване на датата на конкретното нарушение, която правилно е изчислена и посочена в АУАН и в НП. Задължението на работодателя за извършване на регистрация на заетостта на гражданина на трета държава, който има право на достъп до пазара на труда само защото отговаря на изискванията на чл.8, ал.2, т.1 от ЗТМТМ е разписано в чл.8, ал.3 от ЗТМТМ. Поради това правилно описаното като извършено от дружеството нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението му като работодател да направи в Агенцията по заетостта регистрация на заетостта на работника, който е гражданин на трета държава, но с български произход, законно пребиваващ, но без разрешение за постоянно пребиваване в страната е квалифицирано в АУАН и в НП като нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.2, т.1 от ЗТМТМ. С оглед изложеното правилно и законосъобразно въззивният съд е направил извода, че нарушението е коректно описано и правилно квалифицирано, поради което НП не е незаконосъобразно, нито е издадено при нарушения на процедурните правила, които да са съществени. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно установена дата на нарушението и за непълнота и неяснота на описанието му в НП, което РС трябвало да установи и да постанови отмяната му. В съответствие с доказателствата и с приложимите правни норми от ППЗТМТМ и ЗТМТМ от РС са отхвърлени като неоснователни тези доводи, които са развити и във въззивната жалба. След като не е имало спор между страните по установеното от представените от работодателя писмени доказателства, че конкретния работник е постъпил на работа на 09.08.2023г., от тази дата е започнала заетостта му в дружеството и се е породило задължението на работодателя в 7-дневен срок да регистрира заетостта му в Агенцията по заетостта, тъй като се касае за гражданин на трета държава. Срокът за изпълнение на това задължение за регистрация на заетостта на работника е бил до 16.08.2023г. включително, поради което с неподаването на декларация приложение №5 от ППЗТМТМ в рамките на този срок, считано на 17.08.2023г. се явява извършено нарушението на чл.30а, ал.1, т.1 от ППЗТМТМ във вр. с чл.8, ал.3 и чл.8, ал.2, т. 1 от ЗТМТМ от „СК2 Билд Кеър“ ЕООД. Правилно за това нарушение на ЗТМТМ с НП е наложена имуществена санкция на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, която предвижда налагане на виновните лица на глоба или на имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000лв. за нарушение на този закон, ако не е предвидено друго наказание. Касационният състав намира за правилно приложен закона от РС при формиране на извода, че в случая не са налице факти и обстоятелства, които да обосновават извод за маловажност на нарушението. Нарушението е първо такова за дружеството, но това не може да обоснове извод за явна незначителност на обществената му опасност, поради което правилно за него чл.28 от ЗАНН е намерен за неприложим. В съответствие с установеното от доказателствата и при правилно приложение на чл.12 от ЗАНН в Решението е направен извода, че наложена в минималния размер от 1500лв. санкицията е съответна на обществената опасност на нарушението и достатъчна за постигане на целите на превенцията. В съответствие с правомощията си въззивният съд изменил НП като намалил размера на наложената санкция от 2000лв. на минимума от 1500лв. В съответсктвие с изхода на спора РС се произнесъл в решението по исканията на страните за присъждане на разноски. В обобщение на изложеното касационната жалба е неоснователна, тъй като Решението на РС е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ол.5 във вр. с ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН касаторът „СК2 БИЛД КЕЪР“ЕООД следва да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, което е минималното предвидено в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в който размер е съответно на извършената процесуална дейност от представителя на ответника по депозиране на становище по жалбата без участие в проведеното открито съдебно заседание по делото. Водим от това и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Съдът