Решение № 591 от 16.5.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 493/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 539/03.02.2023г. на КРС от ПК „Наркооп”, гр.Карнобат, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр.К•••••, представлявана от Председателя Ст.К., чрез адв.Св.Г.-Т., съдебен адрес: гр.Б•••• против решение № 29/31.01.23г. по гр.д.№ 515/2021г. по описа на КРС, с което е отхвърлен предявеният против Община Карнобат, с адрес: гр.Карнобат, бул.“••••••, ЕИК: •••••, представлявана от Кмета на Общината – Г.Д., иск за установяване, че Община Карнобат не е собственик на подробно описания в исковата молба и в диспозитива на постановеното решение недвижим имот. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и оценил събраните в хода на делото писмени доказателства. Заявява, че крайните и решаващи изводи са неправилни. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен. Няма доказателствени искания. Претендира разноски. Въззиваемата Община Карнобат оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си представител – адв. М.О.. Поддържа правилност на постановеното решение. Моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.124 ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима. Районният съд е разгледал отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК. Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред КРС е образувано по искова молба от ПК „Наркооп” гр.Карнобат против Община Карнобат. Кооперацията твърди, че като регистрирана на 16.10.1948г. кооперация, впоследствие вписана в регистрите за кооперативните организации при БОС през 1989г., има за своя основна дейност осъществяване на търговия и обществено хранене. За изпълнение на функциите си през 1978г. е построила със собствени средства процесната сграда - търговски обект – склад с площ от 226кв.м., включващ две функционално свързани постройки – от 148.40кв.м. и от 77.60кв.м., находящи се в ПИ № •••• с площ от 600кв.м., за който имот, заедно с ПИ № •••• и ПИ № •••• е отреден УПИ № I в кв.•••• по ЗРП на гр.Карнобат, с площ от 864кв.м., отреден за жилищно застрояване. Твърди, че описаният търговски обект с административен адрес: гр.•••••“ и ул. „••••“, е изцяло построен със средства на кооперацията, но не са запазени строителни или каквито и да е други книжа, удостоверяващи строежа. СМР са извършени от строителна бригада на самата кооперация и изградената „сграда – СКЛАД“ е заведена по с-ка 203 като основно средство в активите на кооперацията на 31.12.1978г. под инв.№ 00017. От този момент, до завеждане на исковата молба, се намира в нейно владение, ведно с терена, също заведен по с-ка 201 – земя, в ДМА. Прилежащата към склада площ, според въззивника, е нормативно определена и възлиза на 600кв.м., като включва не само застроената площ, но и осигурява достъпа за вход-изход. С влизане в сила на ЗОС, разпоредбата на чл.2, ал.3 с.з., понастоящем отменена, е постановила изключение от собствеността на Общините върху обектите, изградени до 13.07.91г. от кооперации с техни средства, включително и прилежащия терен. При опит да се снабди с документи за собственост, Кооперацията установила, че сградата и теренът са спорни между нея и ответника. Ето защо е заведен настоящият иск, с който моли да се приеме за установено, че Общината не е собственик на имота. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Община Карнобат оспорва иска. Заявява, че законовият текст, на който се позовава Кооперацията, е неприложим, понеже търговската сграда е строена без учредено право на строеж, както и без каквито и да е строителни книжа, не отговаря на условията за търпим строеж, но основният аргумент е, че е построена след 1991г. и не изпълнява законовото изискване, за да се приеме за собствена на въззивника. Поддържа, че складът е построен приблизително около 2000г., като доказателство в тази връзка са използваните материали, които към датата на заприходяване на сградата и терена в имуществото на кооперацията, не са съществували. Не оспорва самия факт на заприходяването, нито счетоводното записване, но твърди, че зад това записване не стои нито един документ, съставляващ индиция за изграждането на процесната постройка. Според въззиваемата Община, доказателство в тази връзка са приложените кадастрални заснемания от 1966г. до настоящия момент, от които се вижда, че подобна постройка не е била отразена нито към 1989г., нито по одобрения със Заповед № РД-02-14-2271/29.12.2000г. МРРБ кадастрален план на гр.Карнобат. Твърди, че сградата никога не е декларирана в Общината по ЗМДТ, защото не е съществувала до 2000г., а в имота е съществувала друга сграда, отчуждена от собственици – физически лица, ведно с притежавания от тях терен, за осъществяване на държавно мероприятие – изграждане на заведение за обществено хранене. Заявява, че мероприятието не е изпълнено, но със ЗРП за гр.Карнобат от 1989г. им.пл.№ •••• е урегулиран в п-л I в кв.•••• и отреден за комплексно обществено обслужване – КОО. Така на основание § 7, т.3 ПЗР ЗМСМА, с влизане в сила на закона, е станал общинска собственост. При условията на евентуалност се позовава на приложение на § 42 от ЗИД ЗОС, вр. с чл.2, ал.1 т.4 и т.6 ЗОС, за да установи, че теренът е общинска собственост. Не спори, че имотът е стопанисван от ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен, като сочи доказателства. Претендира разноски. В хода на делото въззивната Кооперация и въвела ново основание за придобиване на собственост върху процесната сграда и терен към нея, а именно – изтекла в нейна полза придобивна давност. Заявява, че владее имота повече от 20 години и след публикуване на Решение № 3 от 24 февруари 2022г. по конституционно дело № 16 от 2021г. КС НРБ, се позовава на изтекла в хода на производството давност. Също в хода на процеса искът е изменен в частта досежно претендирания прилежащ терен, като е намален до размера от 314кв.м. – стр.213. Относно правния интерес от завеждане на иска, настоящият състав се съобрази с разясненията на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно цитираното решение, предпоставка за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост е наличието на правен интерес от провеждането му, а такъв съществува, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес и доказва фактите, от които произтича твърдяното от него право, като въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Ответникът по отрицателен установителен иск за собственост трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които правото му на собственост е могло да се породи, посочвайки и доказвайки фактите, от които това право е породено. По този повод настоящият състав съобрази следното: Съгласно законовото уреждане на чл.2 ЗС към 1974г. на видовете право на собственост: „Собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации (социалистическа собственост), както и на частните лица (лична и частна собственост)”. Видно от приложените на стр.71 – 73 решения по гр.д.№ 515/2021г. на КРС, към 1948г. част от процесния имот е принадлежала на събирателно дружество. През сочената година е била одържавена по реда на чл.11 ЗОЕГПНС. Друга част от имота – 750кв.м., заснета като имот пл.№ ••• в кв.•••• по плана на гр.Карнобат, действащ към датата на договора, е закупена с н.а. •••, т.I, д.•••• от 09 декември 1972г. на КРС – стр.91 по с.дело, от Т.Д.Д. и Д.Д.Д., ведно с построената в него жилищна сграда. Имотът по цитирания н.акт, представляващ към 1974г. имот пл.№ •••••, е отчужден с приложената на стр.92 Заповед № 1243/11.ХI.1974г. на ОНС Бургас за осъществяване на мероприятие – заведение за обществено хранене, за което е отреден парцел I от кв.•••• по плана на гр.Карнобат. Така, на основание чл.6 ЗС, редакция към 1951г. – „Държавните стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик”, Държавата е станала собственик на целия парцел I в кв.••••, макар и по настоящото дело да не са приложени актовете за държавна собственост. След влизане в сила на ЗВСОНИ, части от п-л I в кв.•••• по плана на гр.Карнобат – дворно място от 130кв.м., имот пл.№ ••••, включен в п-л I в кв.••••• по плана на с.гр. към постановяване на съдебното решение, ведно с построения върху него склад от 130 кв.м., както и дворно място от 75кв.м., имот пл.№ ••••• в п-л VII, кв.••••• по плана на с.гр., върху което е построен склад от 75кв.м. са реституирани по силата на закона и отписани от актовите книги на държавните имоти – стр.72 и сл. по гр.д.№ 515/2021г. КРС. Останалите 725/930кв.м.ид.ч. от п-л I, отреден за КОО, представляващи им.пл.№ •••• в кв.•••• по плана на гр.Карнобат, са актувани за общински с АОС № 81/05.05.1994г. С влизане в сила на ЗМСМА през 1991г., по силата на закона - § 7, т.6 ПЗР ЗМСМА, общинска собственост са станали „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване”. Видно е, че именно на това основание – поради предвиждането на процесния терен за КОО, Община Карнобат го е актувала за общинска собственост. С влизане в сила през 1996г. на ЗОС, законодателят е разграничил видовете общинска собственост и разделението е намерило израз в разпоредбата на чл.3 с.з. Собствеността на Общината е регламентирана като такава, свързана със задоволяване на обществени потребности от общинско значение в широк смисъл – публична и частна. Принципно, им.пл.№ •••• в кв.•••• по плана на гр.Карнобат, като предвиден за КОО, би следвало по силата на закона да придобие статут на общинска собственост, на осн. чл.3, ал.2, т.3 ЗОС в случай, че е представлявал незастроен имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Преди да регулира публичната и частната общинска собственост, обаче, законодателят е предвидил изключение по чл.2, ал.3 ЗОС (ред. към 1996г.), относно изграденото от кооперациите: „Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен”. Систематичното място на разпоредбата навежда на извод за изключване на изградени от кооперативните организации постройки и прилежащия им терен от кръга както на частната, така и на публичната общинска собственост. Както е видно, според законовия текст, няма функционална връзка между придобиването на собственост от страна на кооперациите и вида на общинската собственост – т.е. изводът е, че независимо в какъв имот е изградена постройката на кооперацията, тя става нейна ex lеge в резултат от влизане в сила на закона. Не са въведени и условия за законност на строежа – наличие на строителни книжа, разрешения и др., изискуеми за всяка постройка. Наличието или липсата на отстъпено право на строеж в полза на кооперациите също не са елемент от фактическия състав на придобиване на собственост по реда на чл.2, ал.3 ЗОС (отм.), защото притежаването на суперфиция върху терена от страна на кооперацията би обезсмислило настоящия спор – в случай, че кооперацията бе негов носител, тя щеше да се легитимира като собственик на правно основание, различно от чл.2, ал.3 ЗОС (отм.). Налага се извод, че за да обоснове собственост върху постройка и прилежащ терен една кооперация, е достатъчно да докаже, че е такава по § 1 ДР ЗК, изградила е обекта със собствени средства и това е станало до 13.07.1991г. При изложените фактически и правни аргументи, настоящият състав приема, че с твърденията по исковата молба за изградена в процесния имот сграда – склад, състояща се от две отделни функционално свързани складови помещения, въззивната Кооперация обосновава правен интерес от воденето на настоящия процес, както е приел и КРС. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ВКС, ОСГТК, предмет на спора и на исковия процес при предявен отрицателен установителен иск относно правото на собственост, е отричаното от ищеца право, като ответната страна носи тежестта да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. С отговора на исковата молба Община Карнобат твърди, че е придобила правото на собственост върху терена на основание основание § 7, т.3 ПЗР ЗМСМА с влизане в сила на закона и при условията на евентуалност се позовава на приложение на § 42 от ЗИД ЗОС, вр. с чл.2, ал.1 т.4 и т.6 ЗОС. За да бъдат отречени правата на Община Карнобат към 1996г., при вече съставения АОС – цитиран по-горе, съдът трябва да изследва и установи наличието на построена от Кооперацията сграда – независимо дали е извършена на основание отстъпено право на строеж или без спазване на каквито и да е законови разпоредби, уреждащи права на собственост върху построеното, към релевантния момент, съгласно чл.2, ал.3 ЗОС (ред. към 1996г.), т.е. - към 13.07.1991г. Както бе изложено, страните са ангажирали доказателства в тази връзка. Установява се следната фактическа обстановка: ПК „Наркооп”, гр.Карнобат е регистрирана на 16.Х.1948г. по ф.д.№ 8/1948г. на КРС и с решение № 651/08.09.1989г. по ф.д.№ 651/89г. БОС са вписани промени в устава, предмета на дейност, уставния фонд и ръководните органи на кооперацията. Ето защо следва заключение, че се касае за кооперация по смисъла на § 1 ДР на ЗК. Видно от приложената с исковата молба справка-извлечение от сметка № 201 и с-ка № 203 на ПК „Наркооп“, гр.Карнобат, под № 030017 в ДМА на кооперацията е заведена „сграда-СКЛАД“ с площ от 220кв.м., построена в УПИ I-•••• с площ от 600кв.м. в кв.•••• по плана на гр.Карнобат и в сметка 201 – земя, е заведен терен от 600кв.м. под инв. № 01007. Активите се твърди да са заведени на 31.12.1978г. Във връзка с това, съдът взе предвид приложения на стр.171 по гр.д.№ 515/2021г. КРС Протокол № 16/14.Х I.1974г. на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Карнобат. Видно от него, на заседанието е прието решение теренът, отреден за строителство на заведения за обществено хранене в кв.•••• по плана на гр.Карнобат, да бъде етапно застроен и изплатен от РПК „Наркооп“ – Карнобат. Както вече бе изложено по-горе, процесният по настоящото дело терен е бил бивша собственост, съгласно н.а. № ••••• от 09 декември 1972г. на КРС – стр.91 по с.дело, на Т.Д.Д. и Д.Д.Д., ведно с построената в него жилищна сграда, впоследствие отчужден с приложената на стр.92 Заповед № 1243/11.ХI.1974г. на ОНС Бургас за осъществяване на мероприятие – заведение за обществено хранене, за което е отреден парцел I от кв.•••• по плана на гр.Карнобат. При така описаната фактическа обстановка и липсата на доказателства за извършвани в периода 1974г. – 1978г. каквито и да е мероприятия в процесния имот, настоящият състав приема че заприхождаването през 1978г. в ДМА на Кооперацията на сграда и терен, касае част от терена по н.а. •••/09 декември 1972г. на КРС и съществуващата към онзи момент и отчуждена от Т.Д. и Д.Д. сграда в него, находяща се в североизточната част на имота, към която по кадастралните заснемания се вижда, че е пристроена и още една паянтова такава. Видно от приложените по делото копия от кадастрални заснемания на гр.Карнобат за периода 1966г. – 1989г., съществувалата към 1972г. в процесния имот постройка – едноетажна масивна жилищна сграда в североизточната част на терена и паянтова постройка, прилепена към нея, са заснети като съществуващи и към 1989г. Свидетелство в тази връзка е приложеното на стр.89 по гр.д.№ 515/2021г. КРС копие от кадастралния план на гр.Карнобат, изготвен и одобрен, според експертното заключение на в.л. инж.А.Т. и геод.М.И., след аерофотозаснемане (стр.190), което, според съда, обосновава извод за достоверност на отразеното по плана. За да установи извършването на строителство на сграда до 13.07.1991г., Кооперацията е ангажирала гласни доказателства. По делото е разпитана св.Д.А., бивш продавач-консултант в ПК „Наркооп“. От показанията й в с.з. на 05.04.2022г. по гр.д.№ 515/2021г. КРС – стр.216 и сл. се установява, че строително-монтажни работи са извършвани в имота след 1980г., понеже до това време свидетелката е била в Коми. Събраните гласни доказателства са в подкрепа на вече формулирания извод на съда, че към датата на заприходяване на складово помещение и терен към него в ДМА на Кооперацията, не е извършвано ново строителство или поне не се доказа да е извършвано и счетоводните записвания се отнасят до съществуващата в имота едноетажна масивна жилищна сграда, ведно с терена към нея. От разпита на същата свидетелка се установява, че непосредствено след постъпването й на работа, строителна бригада на Кооперацията е започнала да извършва СМР в процесния терен. Свидетелката описва работа по основна сграда – около 100кв.м., според нея, към която е прилепена друга сграда. Според свидетелката, бригада на Кооперацията е строяла тухлена сграда, с керемиди отгоре, измазвали са, слагали са ел.инсталация, за да може да се ползва за склад. Тези показания, съобразени в контекста на аерофотозаснемането при изготвяне на кадастралния план на гр.Карнобат от 1989г., мотивират съда да приеме, че действително бригада на Кооперацията е извършвала СМР по сграда, но явно става въпрос за ремонтни работи, а не за изграждане на изцяло нов обект, защото по всички приложени копия от кадастрални планове за процесния терен на гр.Карнобат – считано от 1966г. до 1989г., в североизточната част на процесния имот е заснета една и съща едноетажна масивна жилищна сграда, с пристроена към нея от североизток друга сграда, обозначена в кадастралния план от 1966г. на гр.Карнобат като масивна кухня – стр.96, впоследствие по плана от 1974г. – като паянтова – стр.99 на гърба, по следващия план – отново като паянтова – стр.89г. Още повече, че според заключенията на назначените и приети експертизи – основна и допълнителни, се установява, че в имота не съществуват останали елементи от сграда, различна от описаната в североизточната част на имота. На основание чл.140 от Конституцията на РБългария, с § 6 от ЗМСМА от 17.09.1991г. (обн.ДВ, бр. 77/1991 г.) е приета нова редакция на чл. 6 от ЗС. Провежда се разграничение между имотите държавна и общинска собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на собственост, като съгласно § 7, т. 3 ПЗР ЗМСМА, с влизане в сила на закона, преминават в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти: „незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици“, включително и посочените по §7, т.6 - „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване“. Събраните по делото доказателства, обаче, не сочат на извод имот пл. № •••• в п-л I, кв.•••• по плана на гр.Карнобат да е представлявал празен парцел към датата на влизане в сила на Закона, ето защо съдът не възприема извод за автоматично трансформиране на собствеността върху него в общинска, по силата на закона и с влизането му в сила. Затова приема, че приложеният на стр.74 по гр.д.№ 515/2021г. КРС Акт № 81/05.05.1995г. за общинска собственост на недвижим имот не отразява вярно правата на собственост в терена, които според настоящия състав, са права на Държавата, а не на Общината, макар и целият п-л I в кв.•••• по плана на гр.Карнобат да е бил с предназначение за КОО – комплексно обществено обслужване. Тук съдът отбелязва, че горният извод не се разколебава и от приложения на стр.171 коментиран по-горе Протокол № 16/14.ХI.1974г. на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Карнобат, защото в конкретния случай става въпрос за отделяне на собствеността на кооперациите от собствеността на Държавата. Отреждането на терени и предоставянето за стопанисване или управление на държавно имущество е от значение за бившите държавни предприятия, в процеса на приватизацията им. Уреждането на въпросите по собствеността на предоставените имущества е регламентирано с разпоредбата на чл.17а ЗППДОП отм.: „Πpи пpeoбpaзyвaнитe дъpжaвни пpeдпpиятия в eднoлични тъpгoвcĸи дpyжecтвa c дъpжaвнo имyщecтвo имyщecтвoтo, пpeдocтaвeнo зa cтoпaниcвaнe или yпpaвлeниe нa тeзи пpeдпpиятия c aĸтa нa пpeoбpaзyвaнeтo, ce пpeдocтaвя в coбcтвeнocт нa тeзи дpyжecтвa, ocвeн aĸo в нeгo нe e пpeдвидeнo дpyгo“. По отношение на неуредените въпроси относно собствеността на кооперациите е приета нарочна законова разпоредба – тази на чл.2, ал.3 ЗОС (отм.): „Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен“. Както стана ясно, съдът приема, че по делото не са доказа по безспорен и достатъчно убедителен начин, че в периода до 13.07.1991г. въззивната Кооперация е изградила спорния склад, състоящ се от две функционално свързани помещения. Както от експертните заключения става ясно, северната стена на процесната и спорна по това дело постройка е стоманобетонна стена, съответстваща по характеристики на строителство, извършвано през 1978г. Въпреки това, не се установи тя да е нарочно изградена северна стена на постройка, а по-скоро представлява онази масивна ограда по северната регулационна линия, която е обозначена по кадастралните заснемания на гр.Карнобат за процесния имот по плана от 1974г. и 1989г., както и 2000г., с височина от 2м., при максимално допустима по ЗТСУ до 2.20м. – с.з. от 09.12.2021г. по гр.д.№ 515/2021г. КРС, стр.190, на гърба. От огледа на в.лица се е установило, че северната стена на процесния склад е с надзид, но други елементи, които да сочат на съществувала преди това сграда със същата конфигурация, няма. Има една стара бетонна колона, но това не е достатъчно, за да се възприеме заключение за извършено в периода до 13.07.1991г. строителство от Кооперацията в имота и то да доведе до извод за основателност на иска, като се има предвид, че останалите оградни стени са от блокчета „Итонг“, с начална дата на производство в Р България приблизително около 1994г. По изложените основания съдът приема, че към влизане в сила на ЗМСМА процесният имот не е преминал в собственост на Общината, но и Кооперацията не обоснова права върху него към влизане в сила на разпоредбата на чл.2, ал.3ЗОС, в редакцията към 1996г. Следващото основание за собственост, въведено и поддържано от Община Карнобат в процеса е за приложение на § 42 от ПЗР на ЗОбщС /ДВ, бр. 96/1999 г./, според който преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. При безспорното предвиждане по регулационния план от 1989г. на п-л I в кв.•••• по плана на гр.Карнобат за КОО и липса на изменение на плана до влизане в сила на цитираната разпоредба, се налага извод, че Общината успешно обоснова право на собственост върху им.••••, в УПИ I, кв.•••• по ПУП на гр.Карнобат към настоящия момент, подробно описан по атакуваното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че приложеното на стр.172 по гр.д. № 515/2021г. на КРС копие от кореспонденция между Общината и въззивника не разколебава горните извод на настоящия състав, най-малко поради наложения с ДВ, бр.46/2006г. мораториум за придобиване чрез давностно владение на вещи публична или частна общинска и държавна собственост. Въведеното от въззивната Кооперация правоизключващо правата на Общината основание за придобиване на процесния имот по давност от Кооперацията, съдът намира за неоснователно, като се съобрази с възприетото в мотивната част на Решение № 257 от 30.04.2020г. по гр.д.№ 694/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., относно тъждеството между положителния и отрицателния установителен иск по отношение на получената съдебна защита. Според цитираното решение, отхвърлянето на положителния установителен иск е равнозначно на уважаването на отрицателния установителен иск, ето защо настоящият състав приема, че при заведено исково производство, успешното позоваване на придобиване на право на собственост върху недвижима вещ, е предпоставено от установяване на законовите предпоставки за това, към завеждане на исковата молба. В конкретния случай това не се установява, още повече, че в Решение № 3 от 24 февруари 2022г. по конституционно дело № 16 от 2021г. ясно е посочено, че „С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“. При всичко така изложено, се налага заключение за потвърждаване на атакуваното решение на КРС по гр.д.№ 515/2021г. В полза на въззиваемата Община се следват разноските за настоящата инстанция в размер на 4 304лв., за които съдът, след като се съобрази с цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК и размерите на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема, че не са прекомерни и не подлежат на намаляване. Водим от изложеното БОС