Решение № 78 от 18.5.2023 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 221/2022 г.

Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК. С присъда № 29 от 20.07.2022 г. по нохдело № 1474/2021 г. Районен съд - М. е признал подсъдимия И. Н. В. с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 26.01.2017 г. в град М., пред надлежен орган на властта – следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-М. П.П., в качеството си на свидетел по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-М. устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 30.05.2014 г. се е намирал в Република България, землището на с.Б.Р. и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция –М., поради което на основание чл.290, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. С горепосочената присъда районният съд е признал подсъдимия И. В. за виновен и в това, че на 28.01.2019 г., в град М., пред надлежен орган на властта – следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-М. Г.А., в качеството си на свидетел по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-М. устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 30.05.2014 г. се е намирал в Република България, землището на с.Б.Р., и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция–М., поради което на основание чл.290, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК на В. е наложено едно общо - най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е обжалвана от подсъдимия И. В. чрез защитника му адв. С. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поддържа се, че не е изяснено обстоятелството при какъв режим подсъдимият е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ във Франция. Твърди се, че са игнорирани показанията на свидетелите И.И. и Б.Б., от които се установявало личното присъствие на подсъдимия В. на процесната проверка. Излагат се и съображения за приложение на разпоредбата на чл.292, ал.1, т.1 от НК. В открито съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата, като излага конкретни съображения в тази насока. Подсъдимият моли въззивния съд да отмени присъдатa. Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното: Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията на въззивния съд са следните: Подсъдимият И. В. - жалбоподател в настоящото производство е обвинен в това, че на 26.01.2017 г. и 28.01.2019 г., в качеството му на свидетел по следствено дело № 65/2016 г., с две отделни деяния устно съзнателно потвърдил неистина, а именно че на 30.05.2014 г. се е намирал в Република България, землището на с. Б.Р. и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция – М. – престъпление по чл.290, ал.1 от НК. При извършена проверка настоящата инстанция намира, че първоинстанционното производство е проведено законосъобразно, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото. След преценка и анализ на доказателствения материал по делото първостепенният съд правилно е приел за установена фактическа обстановка, която е следната: Установено е от събраните писмени доказателства, че на 15.12.2016 г. е образувано следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - М., пр.пр. № 1980/2016г. по описа на ОП – М., срещу П.Н. от гр.В., за това, че на 03.04.2014 г. в гр.М., пред отдел РРА на ОД ДФЗ - М., като пълномощник на И. Н. В. от гр.В., при представяне на заявка и документи за второ плащане по сключен договор от 11.02.2010 г. и анекс от 18.05.2013 г. между ДФЗ и земеделски производител И. Н. В., представила неверни сведения и затаила сведения в нарушение на задължения да предостави такива, касаещи изпълнението на договора и проекта, а също така си служила с неистински документи, на които бил придаден вид, че са издадени и подписани от лицето И. Н. В., за да получи средства от фондове на Европейския съюз, като в резултат на тези действия са получени средства в размер на 24 446, 00 лева - престъпление по чл.248а, ал.5 във връзка с ал.2 от НК. Разследването е възложено на следователя от Окръжен следствен отдел при ОП-Монана св.П.П., като в хода му е установено, че на 11.02.2010 г. подсъдимият в настоящото производство И. В. е сключил с ДФ „Земеделие“ договор за отпускане на финансова помощ, след като бил одобрен по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“. Първото плащане по мярката на В. е извършено на 05.05.2010 г., а на 12.02.2013 г. същият е уведомен за необходимостта да подаде заявление за второ плащане по мярката, в която участва. В тази връзка, на 18.02.2013 г. подс. И. В. подал искане за промяна срока на всички инвестиции и дейности по договора от 11.02.2010 г., при което изявил желание срокът да бъде продължен до 11.02.2014 г. Искането му е одобрено от Държавен фонд „Земеделие“, като за тази цел е сключен Анекс от 18.05.2013 г. към договора от 11.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярката. На 03.04.2014 г. св.П.Н., която е упълномощено от бенефициента лице, подала заявление до РРА при ОД ДФЗ-М. за получаване на второто плащане, което е на стойност от 24 446, 00 лв. На 30.05.2014 г. св. Б.Б. и И.И., които са служители на отдел РРА при ОД ДФЗ – М., извършили посещение на място в с. Б.Р., с цел физическа проверка на развитието на стопанството на бенефициента, респ. изпълнението на договора по проекта от страна на подсъдимия В.. Проверката не установила нередности, предвид което заявката за второто плащане е одобрена и на 12.06.2014 г. на подс.В. е изплатена сумата от 24 446, 00 лв. Според показанията на св. Б.Б. и И.И. на проверката присъствали св. П.Н. и лице, което се представило за подсъдимия и жалбоподател в настоящото поризводство И. В.. На 26.01.2017 г., с оглед изясняване на фактическата обстановка, подсъдимият В. е разпитан в качеството на свидетел по следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП - М., пр. пр. № 1980/2016г. по описа на ОП – М.. Разпитът е проведен от св. П.П. в качеството й на следовател към ОСлО в нейния служебен кабинет. При проведения разпит в качеството му свидетеле подсъдимият в нсатоящото производство В. заявил, че от август 2012 г. до март 2015 г. е излежавал присъда във Франция, а по време на престоя му, към края на пролетта на 2014 г., го пуснали отпуск по здравословни причини, като следвало да се върне след двадесет дни. Твърдял, че именно тогава постъпил във Военномедицинска академия в гр. София на лечение. Подсъдимият В. заявил също, че на 30.05.2014 г. е присъствал лично на проверката, извършена от служители на ДФ „Земеделие“ в с.Б.Р.. За изясняване на горните обстоятелства е изпратена молба за правна помощ до Република Франция, а досъдебното производство е спряно до получаване на отговор на молбата. На 05.11.2018 г. в Окръжна прокуратура – М. е получен отговор на молбата за правна помощ, като от него се установява, че подсъдимият В. е бил затворник в затворнически център на Авиньон, Льо Понте, Република Франция от 28 май 2013 г. до 25 март 2015 г., като през целия срок на задържане той не се е ползвал от разрешително за излизане. Освен това, при изтичане на наказанието му, В. е бил подложен на експулсиране от френска територия. На 19.11.2018 г. досъдебно производство № 65/2016 г. е възобновено предвид получения отговор на молбата за правна помощ. Разследването е възложено на св. Г.А.. Последният изискал справка от Военномедицинска академия – МБАЛ София за това дали подс. В. е бил на лечение във ВМА – Клиника „О.“ към 25.03.2014 г., като освен това приложил служебна бележка с изх. № 0256/02.04.2014 г. и отправил питане дали документа е издаван от ВМА и подписван от посочените медицински лица. Във връзка с неговото запитване от ВМА изпратили поисканата справка, видно от която няма данни посоченото лице да е лекувано през 2014 г. в клиниката по „О.“ на ВМА, а приложената служебна бележка не е издавана от ВМА и не е подписвана от доц. Н. и д-р Г.. На 28.01.2019 г. подс. В. отново е разпитан в качеството на свидетел. Разпитът е проведен от св. Г. Н.. Въпреки показания му писмен отговор от властите във Франция и справката от ВМА, В. отново заявил, че на 30.05.2014 г. е присъствал лично на проверката, извършена от служителите на ДФЗ в с. Б.Р.. Впоследствие следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - М., пр.пр. № 1980/2016г. по описа на ОП – М. е прекратено на 08.02.2019 г. Постановлението за прекратяване е отменено от Апелативна прокуратура – София, като материалите са върнати на ОП-М. за извършване на необходимите действия по разследване за разкриване на обективната истина. Върховна касационна прокуратура е потвърдила постановлението на САП, като също така дала указания да се прецени дали са налице данни за отделяне на материалите за започване на разследване на престъпление по чл.290 от НК. При проведения разпит на 02.01.2020 г. В. признал, че е излъгал за заболяването си с цел да отложи датата на проверката. Признал, че за целта му било нужно да представи болничен лист, като за това му помогнал човек, на когото не му знаел името. В своите показания В. отново заявил, че е пуснат в отпуск от затвора по здравословни причини и е присъствал на извършената проверка на 30.05.2014 г. в с. Б.Р.. С постановление от 29.09.2020 г. материалите по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-М., пр. пр. 1980/2016 г. по описа на ОП- М. са изпратени в РП – М. за провеждане на разследване за извършено от подс. В. престъпление по чл.290, ал.1 от НК. За тази цел е образувано ДП 401/2020 г. по описа на ОД МВР-М., пр. пр. № 2227/2020 г. по описа на РП-М.. На И. В. е повдигнато обвинение пред РС-М. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. В хода на съдебно следствие пред районния съд е разпитана св. П.П., като от показанията й се установява, че същата е разпитвала подсъдимия В. два пъти в качеството му на свидетел. Първият разпит бил на 26.01.2017 г., а вторият през 2020 г., като и на двата разпита подс. В. твърдял, че присъствал лично на проверката в с. Б.Р.. Свидетелката П. твърди, че по време на втория разпит В. признал, че е излъгал за престоя му във ВМА. От нейните показания се установява, че от Държавен фонд „Земеделие“ са насрочили дата за проверка на място. Подсъдимият В. е заявил, че е болен и е помолил да отложат датата на проверката. Целта му е била да се отложи проверката, като за това с помощ от приятел се снабдил с болничен лист от ВМА, без реално да е лекуван там. От показанията на св. Г.А. се установява, че на 28.01.2019 г. е разпитвал подс. В. в качеството му на свидетел с оглед установяване на противоречиви факти и обстоятелства предвид декларираните от свидетеля факти в предходен разпит и приложени документи, които установяват, че В. не е бил на територията на Република България, а е излежавал присъда в Република Франция. Свидетелят твърди, че по време на разпита е предявил на В. документите от френските власти и отговорът от ВМА и въпреки това подс. В. твърдял, че е бил в България през пролетта на 2014 г. От показанията на св. П.Н. /балдъза на подсъдимия/ се установява, че същата знае, че подс. В. е излежавал присъда във Франция. Последната уведомила В., че на 30.05.2014 г. трябва да е в с. Б.Р. за проверката. Свидетелката твърди, че подс. В. е тръгнал от Франция заради проверката, като последният бил около два дни във В., след което се върнал обратно във Франция. Твърди, че на проверката на 30.05.2014 г. са присъствали двама представители от ДФЗ, подс. В. и самата тя. От показанията на св. И.И., които са приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, се установява, че същият е служител в Държавен фонд „Земеделие“ – гр.М.. И. твърди, че е извършвал проверката заедно с неговият колега св. Б.Б.. Свидетелят твърди, че на 30.05.2014 г. извършили проверката на място, като на нея е присъствал и друг човек, които представил лична карта. Свидетелят И. твърди, че не може да си спомни дали това е бил подс. В. предвид множеството проверки, които е извършвал на различни стопанства, но заявява, че тогава на място не се е усъмнил, че пред него се представя друго лице, различно от това посочено в личната карта. От приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Б.Б. се установява, че същия заедно със св. И.И. са извършили проверката в с. Б.Р., общ. В.. От неговите показания се установява, че на процесната проверка са присъствали упълномощеното от бенефициента лице и един мъж. Свидетелят заявява, че не си спомня как е изглеждал въпросният мъж, тъй като е извършвал множество проверки в целия окръг в продължение на години. В хода на съдебно следствие пред районният съд подс. В. заявил, че е осъден във Франция за източване на кредитни карти, като излежал в затвора две години и седем месеца – влязъл на 28.08.2012 г. и го пуснали на 25.03.2015 г. Твърди, че за извършената проверка се потрудил много, имал много приложени документи и вложени лични средства; твърди, че е сключил споразумение във Франция и срещу някаква вътрешна информация получил неофициално като награда възможността да го пуснат да се прибере до България. Подсъдимият твърди, че сключил това споразумение само, за да го пуснат да присъства на проверката, тъй като вложил пари и труд и ако не се бил прибрал за процесната проверка, щял да плаща с години. Твърди, че е бил три дена в България. Твърди, че се прибрал с микробус с българи и се върнал по същия начин, като на връщане за Франция минал през Калотина. По отношение на проверката твърди, че такава проверка не може да мине без представяне на лични документи, а за да го одобрят за такова плащане значи всичко било наред; заявява също, че е в близки отношения със св. П.Н.. От изисканите и приложени справки от МВР – ГД „Гранична полиция“ и ОД на МВР-гр.М. е видно, че за периода от 01.01.2014 г. до 18.07.2022 г. за лицето И. Н. В. има записани данни за множество преминавания през ГКПП на Република България, като в приложнета справка е отразено, че информаццията е непълна след 01.01.2007 година и не може да бъде категоричиен източник на информация относно местонахождението на лицето в или извън пределите на РБългария. Районният съд правилно не е кредитирал показанията на св. П.Е. по отношение на твърдението й, че подс. В. е присъствал лично на проверката на 30.05.2014 г., тъй като от получения отговор на молбата за правна помощ от френските власти се установява, че В. е излежавал присъда в затвор в Авиньон, Льо Понте, Република Франция от 28 май 2013 г. до 25 март 2015 г. и през целия срок на присъдата не се е ползвал от разрешително за излизане. Посочените справки от ГД „Гранична полиция“ и от ОД на МВР-М. не съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на В.. Единствено св. И.И. твърди, че при проверката не се е усъмнил, че пред него се представя друго лице, различно от това посочено в личната карта, но това твърдение се опровергава от приложения отговор на властите във Франция и справките за преминаване през ГКПП. Свидетелят заявява също така, че не може с категоричност да заяви, че именно подс. В. е присъствал на процесната проверка. Съдът намира, че дадените от подсъдимия В. обяснения се явяват негова защитна позиция. Справката от френските власти за излежаване на присъда му във Франция, показанията на св. П. П. и св. Г. Н., по категоричен начин оборват неговите твърдения, че е присъствал лично на извършената от служителите на ДФЗ проверка на 30.05.2014 г. В такава насока са и мотивите на обжалваната в настоящото производство присъда, като правилно районният съд е приел, че подсъдимият И. Н. В. в качеството му на свидетел по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-М. на 26.01.2017 г. и на 28.01.2019 г., чрез две отделни деяния, е осъществил състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК чрез съзнателно потвърждаване на неистина, а именно, че на 30.05.2014 г. се е намирал в Република България, землището на с.Б.Р. и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция –М.. От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подс. В. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпване на общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване. Същия е съзнавал, че на процесната дата - 30.05.2014 г. не се е намирал физически на територията на Република България и въпреки това съзнателно е потвърдил неистина пред орган на властта - следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-М.. От доказателствата по делото се стига до извода, че мотивът за извършването на двете престъпни деяния е подсъдимият В. да не връща пари на държавата, предвид факта, че ако не изпълни задълженията си по договора, сключен с Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ, същият е следвало да възстанови получените средства заедно със законна лихва. На следващо място, съдът намира, че изложените в жалбата доводи за необоснованост се явяват неоснователни. Показанията на свидетелите И.И. и Б.Б. са анализирани от първостепенния съд. Същите бяха анализирани подробно и от настоящата инстанция, като съдът не намира основание за изменение на фактическата обстановка. Изложените в жалбата доводи за допуснато нарушение, изразяващо се в неизясняване на обстоятелството при какъв режим подсъдимият е изтърпял наказанието „лишаване от свобода“ във Франция, също се явяват неоснователни. В случая има приложен отговор на молба за правна помощ от френските власти, от който е видно, че през целия срок на изтърпяване на наказанието във френския затвор В. не се е ползвал от разрешително за излизане. След като подс. В. не е напускал затвора във Франция по данни именно на френските власти, то изискването на справка за режима му се явява ненужно с оглед изясняване предмета на настоящото производство. Фактът, че подс. В. на 30.05.2014 г. не се е намирал на територията на Република България е доказан несъмнено. На следващо място, въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата, че в случая е приложима на разпоредбата на чл.292, ал.1, т.1 от НК. Твърди се, че ако подсъдимият е изложил истината при проведените разпити, би уличил себе си в престъпление по чл.248а, ал.5 от НК. Видно от протоколите за разпит на свидетел от 26.01.2017 г. и 28.01.2019 г. В. е уведомен за правата му по чл.121 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 от НПК свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. В случай, че свидетелят не е заявил отказ, че няма да даде отговор, възползвайки се възможността, предвидена в чл.121, ал.1 от НПК, в своите показания той е длъжен да изложи събитията такива, каквито са били проявени в действителност. Подсъдимият В. не се е възползвал от тази възможност, поради което е следвало да изложи истината при проведените разпити. В този смисъл решение № 284 от 20.06.1979 година по н.д. № 269/1979, І н.о. - „Когато лице, което има право да се откаже от свидетелстване, не използва предоставената му възможност, е длъжно да говори истината. Ако изнесе неистина или затаи истината, носи наказателна отговорност по чл.290, ал.1 НК“. На последно място, настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е определил вида и размера на наложените наказания на подсъдимия, като е отчел степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като му е определено общо най-тежко наказание в размер на една година „лишаване от свобода“, като е отложено изпълнението му за изпитателен срок от три години. Наказанието е от естество да съдейства в пълна степен за постигане целите, посочени в разпоредба на чл.36, ал.1 НК. По изложените съображения и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл. 338 НПК въззивният съд